МОТИВИ към присъда по НОХД №406/2019г.по
описа на НПРС
Делото е образувано на основание чл..247
ал.1 т.1 от НПК –по внесен обвинителен акт от Районна прокуратура –Н. срещу Д.Б.Д.,обвиняем
по ДП №61/2019г.по описа на РУ-Н. в това,че през периода от 10.10.2013г.до
10.02.2019г.в гр.Н.,обл.Ш.,след като е бил осъден /в случая с решение
№76/2013г.по гр.д.№227/2013г.по описа на РС-гр.Б.,влязло в сила на
10.10.2013г./ да издържа свой низходящ- малолетния си син А.Д.Б. с ЕГН:**********,съзнателно
не изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски /в случая
64бр.месечни вноски по 80лв.,равняващи се на сумата от
5 120лв./-престъпление по чл.183 ал.1 от НК.
За Районна прокуратура се явява прокурор
Милен Глушков.Поддържа изцяло внесеното обвинение.
Подсъдимият Д.Д. се явява лично и с
назначения му по ДП служебен защитник
–адв.И.Х. –ШАК. Подсъдимият оспорва възведеното срещу него обвинение по
посочения законов текст,като счита,че няма алиментно задължение спрямо
малолетното дете ,тъй като не бил негов биологичен баща.Заявява,че до сега не
предприел действия по оспорване на бащинството ,поради липса на финансови
средства.
Назначеният му служебен защитник адв.Х.
моли при постановяване на крайния съдебен акт съдът да съобрази смекчаващите
вината на подсъдимия обстоятелства,както и намерението му да замине на работа в
чужбина,за да осигури препитанието си.
Съдът като прецени самопризнанията на
подсъдимия,показанията на свидетелката Н.А., писмените доказателства,събрани по
воденото досъдебно наказателно производство,прие за установено от фактическа
страна следното:
Подсъдимият Д.Д. ***.Безработен е,не е
осъждан.Със свидетелката Н.А. са бивши съпрузи,като гражданският им брак е
прекратен по взаимно съгласие,с Решение №76/10.10.2013г.по гр.д.№227/2013г.по
описа на Районен съд –Б.,влязло в законна сила на 10.10.2013г.От това решение е
видно,че гражданският им брак е бил сключен на 14.09.2008г.в гр.Н..По време на
същия е родено малолетното им дете А.Д.Б. с ЕГН:**********,родено на ***г.в гр.Н..Както
подсъдимият,така и свидетелката заявяват,че двамата са се разделили,когато тя е
била в началните месеци на бремеността.
Подсъдимият не оспорва,че се е явил на
бракоразводното дело,подписал е споразумението,което е утвърдено от съда,а
именно,че се съгласява да заплаща на малолетното си дете А.Д.Б. ,действащо чрез
своята майка и законен представител Н.А. Димитрова ежемесечна издръжка в размер
на 80.00лв.,считано от влизане на решението в законна сила,до настъпване на
законно основание за изменението или прекратяването й,до 10-то число на всеки
месец,ведно със законната лихва за всяка просрочена сума.
Д. признава,че не е заплатил нито една
месечна вноска от присъдената издръжка за инкриминирания период ,за който е
подала жалба пострадалата А.,в качеството си на майка и законен представител на
малолетното дете,а именно от 10.10.2013г.до 10.02.2019г.-64 бр. месечни
вноски,възлизащи в общ размер на 5 120.00лв.
При
така установеното от фактическа страна,съдът направи следните правни изводи:
Независимо от твърденията на подсъдимия ,че не е биологичен баща на
детето Анхел,доколкото то е родено по време на брака му с неговата майка,по
арг-на чл.61 ал-.1 от СК ,съпругът на майката се смята за баща на детето,родено
по време на брака или преди изтичането на 300 дни от неговото прекратяване.Тази
законова презумпция не е оборена до настоящия момент от подсъдимия,а и същият
доброволно се е съгласил за заплаща на детето си ежемесечна издръжка в
посочения по-горе размер./80.00лв./Влязлото в законна сила съдебно решение на
гражданския съд е
породило
своите правни последици,които следва да бъдат зачетени от съда,страните и има
действие по отношение на всички.За подсъдимия Д. е налице алиментно задължение
за осигуряване на издръжка на малолетния Анхел,като неизпълнението на това му
задължение за период повече от два месеца,ангажира и наказателната му
отговорност.
Заплащането на издръжка е носимо
задължение и е следвало да бъде изпълнявало по местоживеене на кредитора/в
случая –майката на малолетното дете,св.Н.А.,живуща ***/.
В случая,подсъдимият Д. е знаел ,че следва
да изпълни това свое задължение,но съзнателно не го е сторил в продължение на
64 месеца,за периода от 10.10.2013г.до 10.02.2019г,като неизпълнението му
възлиза в общ размер на 5 120.00лв.
Въпреки,че е бил осъден / с решение
№76/2013г.по гр.д.№227/2013г.по описа на РС-гр.Б.,влязло в сила на
10.10.2013г./ да издържа свой низходящ- малолетния си син А.Д.Б. с ЕГН:**********,съзнателно
не изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски след като
/в случая 64бр.месечни вноски по 80лв.,равняващи се на сумата от
5 120лв./-/през периода от 10.10.2013г.до 10.02.2019г.в гр.Н.,обл.Ш.,от
обективна страна,подсъдимият Д. е осъществил състава на престъпление по чл.183
ал.1 от НК.Престъплението е продължено,осъществено е с едно деяние във формата
на бездействие,трайно и непрекъснато в определен период от време.
От субективна страна,същото е извършено при
наличието на пряк умисъл –деецът е осъзнавал общественоопасния му характер и
противоправните му последици,като е целял настъпването им.
За въпросното инкриминирано деяние,законът
предвижда две алтернативни наказания: лишаване от свобода до една година или
пробация.
Отчитайки от една страна отекчаващите
вината обстоятелства –продължителния
период от време,през който подсъдимият не е изпълнил задължението си да
престира присъдената издръжка и с това да лиши малолетното си дете от нормални
средства за съществуване,а от друга страна –смекчаващите вината обстоятелства
:чистото съдебно минало на подсъдимия, самопризнанията му и оказаното от него
съдействие за изясняване на фактическата обстановка и правилното решаване на
делото,както и изразеното от защитника му становище,че с оглед намерението на
подсъдимия да работи в чужбина,то наказанието „пробация“ изначало би било
неизпълнимо,съдът счете,че за постигане на целите на генералната и индивидуална
превенция на наказанието,залегнали като основни начала в чл.36 от НК,на
подсъдимия следва да бъде наложено
по-тежкото по вид наказание „лишаване от свобода „,но в минималния
размер,очертан от закона –три месеца.Доколкото това е първо осъждане на
подсъдимия ,съдът счете за справедливо ,на основание чл.66 от НК да отложи
изтърпяването на така наложеното му наказание с изпитателен срок от три години.
В този смисъл постанови присъдата си.
Мотивите са изготвени на 28.02.2020г.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: