Решение по дело №6938/2024 на Софийски районен съд

Номер на акта: 4966
Дата: 12 ноември 2024 г.
Съдия: Илиана Бойкова Рашкова Цековска
Дело: 20241110206938
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 20 май 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 4966
гр. София, 12.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 1-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ИЛИАНА Б. РАШКОВА

ЦЕКОВСКА
при участието на секретаря ЙОАНА К. ДОЛДУРОВА
като разгледа докладваното от ИЛИАНА Б. РАШКОВА ЦЕКОВСКА
Административно наказателно дело № 20241110206938 по описа за 2024
година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „ВИВАКОМ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, седалище и адрес гр.
София, р-н Младост, бул. „Цариградско шосе" №115И, представлявано от изпълнителния
директор – Н.А., чрез юрк. В.Т. – пълномощник, срещу Наказателно постановление (НП) №
003998/07.11.2023 г., издадено от Председателя на Комисията за защита на потребителите
/Комисията/, с което на търговското дружество на основание чл. 210а от Закона защита на
потребителите /ЗЗП/ е наложена имуществена санкция в размер на 30 000 (тридесет хиляди)
лева за извършено нарушение на разпоредбата на чл. 68г, ал. 1, вр. чл. 68в от ЗЗП.
В депозираната жалба се навеждат твърдения за материална и процесуална
незаконосъобразност на обжалваното НП. Навеждат доводи за неправилни изводи, относно
приложение на чл. 216 от ЗЕС, като се посочва, че той съдържа правила, с които операторът
следва да се съобрази при свободното ценообразуване, като в тази връзка твърди, че правото
на свободен избор на потребителя при сключване на договора се свежда само до избор на
услуга и тарифен план, чиято цена е предварително определена, а не се договаря при
сключването на договора. Цитира разпоредбата на чл. 225 от същия закон и посочва, че
дружеството не може да договаря свободно цени, тъй като съществуват нормативни пречки
за това. Жалбоподателят счита, че е неправилен изводът на Комисията, че датата на
сключване на договора е моментът на определяне на цената. Навеждат се твърдения и за
погрешно тълкуване, от страна на КЗП, относно Методиката на НСИ и идентификаторът
ИПЦ, предходният месец = 100 при изчисляване на инфлацията в Република България. Не се
1
споделя и изводът, че потребителите могат да бъдат подведени и са имали различни
очаквания относно прилагането на индексацията, тъй като са се съгласили с Общите
условия, с които са били запознати при подписване на споразумението. Твърди се още, че
съставът на нелоялната търговска практика изисква кумулативно наличие на три елемента -
да е налице търговска практика, свързана с предлагането на стока или услуга, тази практика
да противоречи на изискването за добросъвестност и компетентност и същата да променя
или да е в състояние да промени съществено икономическото поведение на средния
потребител. В тази връзка, в жалбата се посочва, че действията на дружеството-
жалбоподател не съответстват на нито една от посочените дефиниции, както и че не е
налице действие или бездействие, което противоречи на изискването за добросъвестност и
компетентност и което да променя или да е възможно да промени икономическото
поведение на средния потребител. По отношение на процесуалната незаконосъобразност на
НП се твърди, че са нарушени изискванията на разпоредбите на чл. 52, ал. 4 и чл. 57, ал. 1, т.
5 от ЗАНН, като в тази връзка се посочва, че липсват място и дата на извършване на
нарушението, както и мотиви относно тежестта на нарушението. Счита още, че
наказателното постановление е необосновано в частта относно определяне на размера на
имуществената санкция. Предвид изложеното, жалбоподателят намира, че обжалваното
наказателно постановление е незаконосъобразно, поради което моли съда за неговата
отмяна. В условията на алтернативност, моли съда да приеме, че е налице маловажен случай
по чл. 28 от ЗАНН. В случай на частично или цялостно уважаване на жалбата,
процесуалният представител на жалбоподателя моли за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение над нормативно установения минимум.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява упълномощен
представител – юрк. Ш., поддържа жалбата и моли за отмяна на процесното НП. По делото
са представени писмени бележки, в които се съдържат доводи, сходни с тези, изложени в
жалбатата.
Наказващия орган се представлява от упълномощен процесуален представител – юрк.
П.. Същият моли съда да потвърди наказателното постановление.
Съдът, като прецени изложените доводи в жалбата и становището на представителя
на наказващия орган, както и събраните доказателства, намира следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуални легитимирано лице и
срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, поради което същата е процесуално опустима.
По делото се установи следната фактическа обстановка:
В КЗП е постъпила жалба от потребител на услугите, предоставяни от дружеството-
жалбоподател. Съгласно сключения договор между тях, потребителят ползвал услугата
„VIVA IPTV М+" (интерактивна телевизия). Потребителят ползвал тази услуга от около 5
години, като забелязал през месец февруари на 2023 г., че месечната му такаса била
увеличена на 12,26 лева. Това накарало потребителя да приеме, че са нарушени неговите
потребителски права и станало повод за подадената от него жалба, в която изложил
2
подробни аргументи и изпратил на КЗП.
Длъжностни лица от КЗП извършили. В тази връзка от дружеството били изискани
документи, които съдържали подробна информация, сред които копия от сметките за
последните 6 месеца, издадени на името на потребителя, както и писмена информация и
доказателства за конкретната дата, на която последно е била определена цената за
предоставяната услуга. В тази връзка, на 29.03.2023г. било представено становище от
дружеството жалбоподател, в което е посочено, че лицето Т.Т. е титуляр на услуги телевизия
и интернет, по силата на договор, чието действие изтича на 10.08.2024 г., а извършеното
увеличение на цените било на основание т. 114.1 от на Общите условия на Vivacom за
уреждане на взаимоотношенията между "Виваком България" ЕАД и Абонатите и
Потребителите на електронни съобщителни услуги, предоставяни чрез обществените
мобилни наземни мрежи на „Виваком България" ЕАД ("Общи условия"). В същото
становище било указано, че допълнителна информация за услугите обект на индексация,
била поместена на интернет адрес - vivacom.bg/index, като напомнили и за възможността, с
която потребителят разполагал да прекрати договора си без неустойка с 30-дневно писмено
предизвестие.
На 02.05.2023 г. е постъпило допълнително становище в тази връзка, с което е
изразена позиция, че промените в месечните абонаменти са свързани с ръста на инфлацията
през изминалата 2022 г., както и че на 05.01.2023 г. господин Тодоров е уведомен на посочен
от него e-mail адрес за увеличението. В становището се сочело още, че последното
определяне на цените на услуги, обект на настоящата индексация е от месец декември 2021
г. Натрупването на индекса на потребителските цени е определено за периода януари-
декември 2022 г.От КЗП изпратили писмо, с което изискали становище по два въпроса: 1.Въз
основа на какви аргументи „Виваком България" ЕАД счита, че последното определяне на
цените по конкретния договор е от месец декември 2021 г. и 2.При изчисляването на
процента за увеличение включен ли е ИПЦ за м. декември 2021 г. По въпросите дружеството
жалбоподател взело становище, като посочили, че последното определяне на цените на
услугите, обект на настоящата идексация е от месец декември 2021 г., както и че същата е
била повлияна от инфлационите процеси, като процентът инфлация, с който е индексирана
цената на услугите на потребителя е определен съгласно данните на НСИ за натрупването на
индекса на потребителските цени за периода януари-декември, спрямо базовия период-
декември 2021г.
В хода на проверката било установено, че на 10.08.2022 г. между потребителя и
търговеца било сключено допълнително споразумение към договор за електронни
съобщителни услуги, съгласно което потребителят е заявил за ползване, а операторът е
приел възмездно да му предоставя пакет услуги, включващ интернет услуга с тарифен план
„FiberNet 100" и телевизионна услуга с тарифен план “VIVA IPTV М+”. Споразумението е
сключено по условията на оферта „Комбинирай и спести", която включва промоциите
"FiberNet 100" и IPTV Код Оранжево”. Според условията на споразумението за първите 24
месеца от сключването му потребителят дължал месечна такса за „FiberNet 100" в размер на
3
11.80 лв. и месечна такса за „VIVA IPTV М+” в размер на 10.49 лв.
От приложените но преписката месечна сметка № ********** издадена на 08.12.2022
г. и месечна сметка № ********** издадена на 08.01.2023г. се установило, че операторът е
начислявал, а потребителят е заплащал месечни такси съобразно договорените размери - за
„FiberNet 100” месечната такса е била 9.83 лв. без ДДС или 11.80 лв. с ДДС, а за “VIVA IPTV
М+” месечната такса е била 8.74 лв. без ДДС или 10.49 лв. с ДДС.
От последващите месечни сметки става ясно, че „Виваком България“ ЕАД е
увеличило договорените месечни такси с 16.9%, което се потвърждава и от становищата на
оператора. Респективно, от м. февруари 2023 г. месечните такси за ползваните от
потребителя услуги са индексирани и същите са станали в размер на - 10,22 лв. без ДДС или
12.26 лв. с ДДС за „VIVA IPTV М+" и 11,49 без ДДС или 13,79 с ДДС за „FiberNet 100”.
Служителите на КЗП достигнали до извод, че цитираната от оператора оператора т. 114.1 от
„Общите условия“ на Vivacom е неприложима към сключеното от потребителя
споразумение, тъй като потребителят е ползвател на интернет и телевизионна услуга, за
която приложение намират „Общите условия“ за предоставяне на услугата “Vivacom Fiber
Net” и и тези на услугите “Vivacom IPTV и EON“, в които е посочено, че индексация не
може да бъде извършена по-често от веднъж в годината. От посочените клаузи се
установило, че операторът може да ползва процент, не по-голям от месечния индекс на
потребителските цени, натрупан за периода след последното определяне на цената.
Органите на Комисията приели, че последното индексиране е извършено през месец
август 2022 г., като приели, че изразът „последното определяне на съответната цена", който
се съдържа в клаузите на договора, следва да се разбира като датата, на която страните
последно са уговорили цени на заявените с договора услуги. Въз основа на това приели, че
действителната воля на потребителя е била да ползва заявените услуги срещу заплащане на
определените съгласно договора цени на месечни такси, като е сключил същия с ясното
съзнание какъв ще бъде размерът на неговите задължения, каквато трябва и да е
действителната воля на оператора. Служителите на Комисията приели, че едно е
потребителят да очаква увеличени от 4-5 %, а съвсем друго е да очаква цената да бъде
увеличена с 16,9 %, тъй като във втория случай е съмнително дали потребителят би взел
търговско решение за сключване на договор с конкретния оператор. Процентът, с който
дружеството е следвало да индексира цените не може да е по-висок от 3.9 %, тъй като
именно толкова бил месечният индекс на потребителските цени за периода между месец
септември 2022 г. и месец януари 2023 г. Вместо това, дружеството е използвало индекс за
периода януари-декември на 2022 г., който съгласно данните на НСИ е 15,1%, а не 16,9 %, с
колкото действително са индексирани цените, което в действителност е индексът за периода
месец декември 2021 – месец декември 2022 г.
Предвид изложеното, служителите на КЗП приели, че индексацията е извършена в
нарушение на договора, поради което на 02.08.2023 г., В. С., на дл. „старши експерт“ в отдел
„ОКБС“ при КЗП съставил против дружеството АУАН № 003998. Препис от същия бил
връчен срещу подпис на упълномощено от дружеството лице.
4
Въз основа на съставения АУАН било издадено и обжалваното Наказателно
постановление при същите факти и изводи относно извършеното нарушение.
Жалбоподателят е получил НП на 05.01.2024 г., видно от известието за доставяне.
Съдът намира за установена гореописаната фактическа обстановка от доказателствата
по делото.
Фактическите констатации на Съда се основават на показанията свидетеля по
установяване на нарушението – В. С.. Съдът кредитира неговите показания. Последните са
ясни и последователни и са в корелация както помежду си, така и с останалите материали от
доказателствената съвкупност, приобщени по реда на чл. 283 от НПК, а именно: известие за
доставяне на НП; копие на съобщение изх.№ Ц-03-6226/04.07.2023г.; копие на доклад на гл.
инспектор в отделе ОКБС, ГД „Контрол на пазара“ при КЗП; копие на предоставените
становища от дружеството-жалбоподател, съобщение с изх.№ В-03-580/20.04.2023г.; писмо с
вх.№ В-03-580/15.04.2023г.; становище вх.№ В-03-580/29.03.2023г.; копие от сключения
договор между оператора и потребителя, копия от фактури и други документи, приобщени
към АНП.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
При съставянето на АУАН и издаването на НП не са допуснати съществени
процесуални нарушения, ограничаващи правото на защита, които да обосновават неговата
отмяна само на това основание. Същите са издадени от материално и териториално
компетентни орани. АУАН съдържа предвидените в разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН
реквизити и е издаден в сроковете по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН. Съдът след служебна проверка
не установи липса на някой от задължителни реквизити по чл. 57 ЗАНН в атакуваното НП.
Видно от съдържанието на атакувания акт, в него са изложени всички релевантни факти,
които са съставомерни по визираните от АНО нарушения, като последният е посочил и
конкретните правни норми, които счита за нарушени. НП е издадено в рамките на 6-
месечния срок по чл. 34, ал. 3 ЗАНН. Описаната в АУАН фактология съотвества изцяло на
тази, обективирана в НП и отговаря на дадената от административно-наказващия орган
квалификация на нарушението. Както в АУАН, така и в НП са посочени всички елементи на
състава на извършеното нарушение, както и обстоятелствата, при които това е станало.
От обективна страна, съгласно приложените доказателства по делото се установява,
че е налице сключен договор между дружеството жалбоподател и потребителя на услугите,
към който на 10.08.2022 г. било сключено допълнително споразумение. Предвид това, съдът
намира, че са налице правоотношения, които са в предмета на регулиране на Закон за защита
на потребителите и същият намира приложение в конкретния случай. Съгласно разпоредба
на чл. 68г, ал. 1 от ЗЗП, търговската практика от страна на търговец към потребител е
нелоялна, ако противоречи на изискването за добросъвестност и професионална
компетентност и ако променя или е възможно да промени съществено икономическото
поведение на средния потребител, когото засяга или към когото е насочена, или на средния
член от групата потребители, когато търговската практика е насочена към определена група
5
потребители. Търговската практика е свързана с предлагане на услуги, предоставяни от
санкционираното дружество към определена група потребители. Поведението на търговеца
основателно следва да се квалифицира като недобросъвестно, тъй като процентът, с който са
увеличени цените за услугата не е очакваният от потребителя. Увеличението с 16,9 %, което
санкционираното дружество е приложило вместо очакваното от потребителя 4-5 %
увеличение, безспорно е обстоятелство, което би могло да доведе до промяна в
икономическото поведение на потребителя, изразено във взетото от него решение. Правилно
органите на КЗП са приели, че потребителят се е съгласил с индексацията на цените, но
съгласието е изразено от датата на подписване на допълнителното споразумение –
10.08.2022 г. и условията на договора следва да се прилагат след момента на сключването на
договора. Извършеното индексиране за този период обхваща индексация на цените спрямо
календарната 2022 г, като спрямо конкретния потребител не е било съобразено, че условията
са валидни от датата на сключване на предварителното споразумение. Предвид изложеното,
съдът намира за безспорно доказано, че е налице нелоялна търговска практика по смисъла
на чл. 68 г, ал. 1 от ЗЗП, за което законосъобразно е ангажирана отговорността на
дружеството жалбоподател. Несъстоятелни са доводите на дружеството жалбоподател,
съгласно които практиката е установена по отношение само на един потребител, тъй като
никъде не съществува като съставомерен признак, който да изисква масовост на проявата,
което е в унисон с целта на закона заложена в разпоредбата на чл. 1, ал. 2 от ЗЗП.
Тъй като е ангажирана отговорността на юридическо лице, то въпросът свързан със
субективната страна и в тази част – с вината, не следва да бъде разглеждан, тъй като по
дефиниция отговорността на юридическите лица е безвиновна.
Предвид категорията обществени отношения, които са засегнати от извършеното
нарушение и големия брой потребители на мобилни услуги, настоящият съдебен състав
намира, че не е налице маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.
По отношение на санкцията, съгласно разпоредбата на чл. 210а ЗЗП, за извършено
нарушение на разпоредбите на чл. 68в и чл. 68г, на юридически лица се налага имуществена
санкция в размер от 3000 лева до 70000 лева. Съдът намира, че правилно наказващият орган
е отчел категорията на защитените обществени отношения, влиянието на инфлационните
процеси, както и това как допускането на такива нарушение се отразява негативно върху
потребителите, които формират значителна по брой група. Взел е предвид и имущественото
състояние на санкционираното дружество. Предвид изложеното, съдът намира, че АНО в
крайна сметка правилно е определил санкцията към средния размер, но под него на 30 000
лева и не следва наказателното постановление да се изменя в обжалваната му част.
Предвид изхода на делото, право на разноски има въззиваемата страна, в лицето на
КЗП, но доколкото не е отправена такава претенция, разноски не следва да бъдат
присъждани.
Предвид изложеното, съдебният състав намира, че издаденото наказателно
постановление следва да бъде потвърдено изцяло.
6
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1, пр. 1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление (НП) № 003998/07.11.2023 г., издадено
от Председателя на Комисията за защита на потребителите /Комисията/, с което на
търговското дружество на основание чл. 210а от Закона защита на потребителите /ЗЗП/ е
наложена имуществена санкция в размер на 30 000 (тридесет хиляди) лева за извършено
нарушение на разпоредбата на чл. 68г, ал. 1, вр. чл. 68в от ЗЗП като правилно и
законосъобразно.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - София град в 14-
дневен срок от съобщението до страните за неговото изготвяне на основанията, предвидени
в НПК по реда на глава X. от АПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7