№ 112
гр. Пловдив, 20.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Георги В. Чамбов
Членове:Радка Д. Чолакова
Антония К. Роглева
при участието на секретаря Нели Б. Богданова
като разгледа докладваното от Радка Д. Чолакова Въззивно търговско дело
№ 20245001000058 по описа за 2024 година
намери следното:
Производство по чл.258 от ГПК.
Въззивното производство е образувано по подадена въззивна жалба от
Д. Г. П., срещу решение №168 от 05.05.2023 г. по търг.дело №538/2023 на
Окръжен съд Пловдив.
С обжалваното решение Д. Г. П. е осъдена да заплати, на основание
чл.57,ал.2 от ЗЗД, на П.-** ЕООД – в несъстоятелност, ЕИК ********,
представлявано от синдика С. М. Ж., сумата от 284 354 лв., представляваща
равностойността на следните недвижими имоти: СОС с идентификатор
***************, СОС с идентификатор *************** и СОС с
идентификатор ****************, които не могат да бъдат върнати в масата
на несъстоятелността, поради отчуждаването им, след предявяване на
отменителни искове по чл.647,ал.1,т.3 от ТЗ, уважени с влязло в сила решение
по т.д.№189/2019 на ПОС, ведно със законната лихва от 20.09.2022 г. до
окончателното изплащане на сумата. С решението е присъдена и ДТ в полза
на ПОС.
1
Жалбоподателят Д. Г. П. не е съгласна с така постановеното
осъдително решение, като го счита за неправилно, издадено в протИ.речие на
материалния закон, при допуснато съществено нарушение на
съдопроизводствените правила и необоснованост. Изложила е аргументи
срещу извода на съда, че се е увеличило имуществото и с номиналната
стойност на записаните акции, получени като насрещна престация срещу
внесената непарична вноска, която стойност е равна на паричната оценка на
част от имотите, описани в исковата молба и апортирани в търговското
дружество В.-** АД, а именно: 284 354 лв. Счита, че не е получила насрещна
престация срещу апортната вноска, както и не се установява с какво реално се
е увеличило имуществото и – паричният еквивалент на правата на записаните
акции. Моли да се отмени решението и отхвърли предявения иск.
Срещу въззивната жалба е постъпил отговор от С. Ж. – синдик на
дружеството П.-** ЕООД – в несъстоятелност, с който се счита същата за
неоснователна. Не е съгласна с изложените аргументи. Моли да се потвърди
решението.
Съдът, след като се запозна с акта, предмет на обжалване, наведените
оплаквания, както и след преценка на събраните по делото доказателства,
намери за установено следното:
Първоинстанционното решение е връчено на жалбоподателя на
18.05.2023 г., а въззивната жалба е подадена на 01.06.2023 г., което е в
двуседмичен срок от връчване на решението. Ето защо, тя е депозирана в
срок съгласно чл.275 от ГПК, както и от надлежна страна срещу подлежащ на
въззивно обжалване валиден съдебен акт. Следва да се разгледа по същество.
Предмет на делото е осъдителен иск с основание по чл.57, ал.2, изр.2 от
ЗЗД за заплащане на сумата 284 314 лв., представляваща общата парична
стойност на имотите, които не могат да бъдат върнати в масата на
несъстоятелността, поради отчуждаването им.
Ищецът – дружество в несъстоятелност, чрез назначения синдик, се
позовава на влязло в сила решение по търг.дело №189/2019 г. на ПОС,
съгласно което е обявен за недействителен по отношение на кредиторите на
несъстоятелността, на основание чл.647,ал.1,т.3 от ТЗ, договор от 25.01.2017
г., сключен под формата на нотариален акт №**, том *****, рег.№***, дело
№**/2017 г. на нотариус Б.Т., с който П.-** ЕООД, действащо дружество чрез
2
управителя си С.М., е продал на Д. П. недвижими имоти – 3 бр., описани в
исковата молба, както и е осъдена Д. П. да върне недвижимите имоти в
масата на несъстоятелността. Решението е влязло в сила на 30.04.2022 г.
Твърди, че след завеждане на делото по чл.647,ал.1,т.3 от ТЗ ответникът
Д. П. е отчуждила недвижимите имоти чрез апорт на същите в дружеството
В.-** АД и следователно няма как да ги върне в масата на несъстоятелността.
Посочва, че подлежащите на връщане имоти са отчуждени възмездно в полза
на трето лице с протИ.поставими права преди вписване на исковата молба,
поради което следва да се върне сумата, която е получена срещу
собствеността на имотите. Поради това се предявява осъдителния иск за
връщане на онова, с което се е възползвала към 22.03.2019 г. – датата на
провеждане на ОСА за увеличаване на капитала на дружеството чрез вносяне
на непарична вноска от Д. П. – процесните недвижими имоти с цени по
заключението на вещи лица, назначени от АВ.
Ответникът оспорва иска в отговора срещу исковата молба. Посочва, че
с прехвърляне собствеността на посочените вещи не е получила парична
престация и имуществото и не се е увеличило реално с процесната сума.
Оспорва да е получила суми срещу прехвърлянето на собствеността, че
равностоюйността на имотите е процесната претендирана стойност, че се е
възползвала с процесната сума.
По делото е приложено влязлото в сила решение на 30.04.2022 г.,
вписано в СВ на 16.06.2022 г., с което са уважени срещу ответницата
исковете по чл.647,ал.1,т.3 от ТЗ и по чл.108 от ЗС относно процесните три
имота - СОС с идентификатор ***************, СОС с идентификатор
*************** и СОС с идентификатор ****************. Видно от
приложената първа страница на исковата молба, по което е постановено
посоченото решение, същата е подадена на 12.03.2019 г., вписана в СВ на
30.08.2019 г.
Представен е и протокол на извънредно ОСА на дружеството В.-** АД
от 22.03.2019 г., с която е прието решение за ефективно увеличаване на
капитала на дружеството от 50 000 на 740 200 лв., чрез емитиране на нови
6902 налични поименни акции с номинал от по 100 лв. всяка, като целият
брой акции ще бъде променен от 500 бр. с номинал от по 100 лв. всяка на
7 402 бл. с номинал от по 100 лв. всяка, чрез внасяне на непарична вноска от
3
страна на Д. П., описаните недвижими имоти с посочена цена на обща
стойност 690 200 лв., съобразно заключение на вещи лица, назначени от АВ.
Срещу непаричната си вноска в капитала на дружеството Д. П. е придобила и
записала всички новоемитирани 6902 обикновени поименни налични акции.
Апортът е вписан на 01.04.2019 г
Приложено е и заключението на вещите лица на основание чл.72,ал.2
от ТЗ, от което се установява, че процесните недвижими имоти са част от
апортираните имоти с обща стойност 690 200 лв., както и тяхната цена –
47 927 лв., 39 113 лв., 197 314 лв., общо 284 314 лв.
Въз основа на така изразените становища от страните и събрани
доказателства следва да се прецени основателността на разпоредбата на
чл.57,ал.2, изр.второ от ЗЗД. Законодателят е предвидил, че ако подлежащата
на връщане вещ погине след поканата или получателят я е отчуждил, след
като е узнал, че я държи без основание, тъй дължи действителната и стойност
или получената цена за нея, когато последната е по-висока. Но ако вещта е
погинала или ако получателят и я е отчуждил преди поканата в съответствие
с изр.второ, тъй дължи само онова, от което се е възползвал, с изключение на
плодовете. Страните не спорят относно установените фактически
обстоятелства по делото, посочени по-горе, а само относно дължимостта на
процесната сума и нейния размер, има ли възползване от страна на
ответницата в конкретния случай. Видно от значението на думата
„възползвам се“, то е равнозначно на синонимите „извличам полза“, „облага“.
Ответницата е апортирала придобитите от нея имоти в дружеството, като
срещу вноската си в капитала на дружеството е придобила и записала
новоемитираните 6902 обикновени поименни налични акции от всичките
7 402 бр. в дружеството. Получила е над половината от общия брой акции, от
което следва извод, че се е възползвала от отчуждаването. Онова, от което се
е възползвала, е пазарната оценка на имотите към момента на отчуждаването,
а тя е посочена от вещите лица, оценили апортната вноска. Ето защо,
предявеният иск се явява основателен до размера, за който е предявен. До
този извод е достигнал и окръжният съд, поради което неговото решение
следва да бъде потвърдено. Неоснователни се явяват изложените аргументи
във въззивната жалба за това, че не е получена реално процесната сума, както
и становището относно паричния еквивалент на правата по акциите, към
датата на придобиването им, което не е паричната равностойност на
4
внесеното имущество, респективно номинална стойност на акциите, спрямо
ооснованието на иска.
По разноските: направено е искане от пълномощника на
жалбоподателката за определяне на дължимия му адвокатски хонорар, което
не следва да се уважава в настоящото производство. Същият е назначен по
реда на ЗПП и съгласно чл.39, заплащането се извършва от НБПП въз основа
на отчет и решение на председателя му,т.е. редът за определянето и
изплащането е друг по ЗПП.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №168 от 05.05.2023 г., постановено по
търг.дело №538/2023 на Окръжен съд Пловдив, с което Д. Г. П. е осъдена да
заплати, на основание чл.57,ал.2 от ЗЗД, на П.-** ЕООД – в несъстоятелност,
ЕИК ********, представлявано от синдика С. М. Ж., сумата от 284 354 лв.,
представляваща равностойността на следните недвижими имоти: СОС с
идентификатор ***************, СОС с идентификатор *************** и
СОС с идентификатор ****************, които не могат да бъдат върнати в
масата на несъстоятелността, поради отчуждаването им, след предявяване на
отменителни искове по чл.647,ал.1,т.3 от ТЗ, уважени с влязло в сила решение
по т.д.№189/2019 на ПОС, ведно със законната лихва от 20.09.2022 г. до
окончателното изплащане на сумата.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5