№ 163
гр. Севлиево, 27.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЕВЛИЕВО в публично заседание на тринадесети
септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Христо Н. Христов
при участието на секретаря СТАНИСЛАВА М. ЦОНЕВА
като разгледа докладваното от Христо Н. Христов Гражданско дело №
20224230100723 по описа за 2022 година
Предявени са искове с правно основание чл. 150 СК.
Делото е образувано по искова молба от Ц. А. А., с ЕГН **********, действащ като
непълнолетен лично и със съгласие на своята майка С. С. Б., с ЕГН **********, двамата от
гр. *************************, срещу А. А. А., с ЕГН **********, от гр. Севлиево, ул.
*********************. В исковата молба се твърди, че с решение по гр. д. № 1258/2012 г.
по описа на Севлиевския районен съд ответникът като баща е осъден да заплаща ежемесечна
издръжка в размер на 100 лв. за детето Ц., платима от 04.09.2012 г.. Изминали 10 години
оттогава, през които издръжката не била увеличавана и била под нормативния минимален
размер на дължимата издръжка. Отглеждането на детето било свързано с все по -
значителни разходи на парични средства за храна, облекло, учебни пособия, лечение и др..
Майката работела като хигиенистка в Англия с нетен доход около 1200 лв. месечно.
Ответникът бил трудоспособен, нямал други деца, които да издържа, и имал възможност да
заплаща по - голяма издръжка от досегашната. Претендира изменение на досегашната
издръжка, като бъде увеличена и осъждане ответника да заплаща по 300 лв. месечно, т.е.
увеличение с 200 лв., до настъпване на основания за изменение или отпадане на така
определената издръжка, ведно със законната лихва при просрочие. Претендира разноски.
В законния срок е постъпил писмен отговор от ответника. Заявява, че искът е
частично неоснователен, над сумата 180,00 лева месечна издръжка. С посоченото съдебно
решение ответника бил осъден да заплаща издръжка и за по - голямата си дъщеря Р. А.а в
размер на 160 лв., като същата била вече пълнолетна, но тъй като продължавала да учи в
редовна форма на обучение, а била и под 25 годишна възраст, издръжката която той плащал
спрямо нея не била прекратена. Бащата работел при ЕТ „Технопласт - Иван Чокоев", като
нетното му възнаграждение било около 1200 лв.. Освен издръжката на децата си /общо 260
1
лв./, заплащал и задължения по други образувани спрямо него изпълнителни дела. Така
чистата му сума за получаване била в размер на минималната работна заплата установена за
страната. Ответника не разполагал с имот или движими вещи на по - значителна стойност.
Липсвали данни за доходите на майката на ищеца, като същите били в пъти по - високи от
тези на ответника.
В съдебно заседание ищеца, чрез процесуалния си представител, поддържа иска по
съображенията изложени в исковата молба.
В съдебно заседание ответника, лично и чрез процесуалния си представител оспорва
иска, по съображенията изложени в отговора.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото
доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:
От удостоверение за раждане от 04.09.2012 г. на Ц. А. А. е видно, че същият е роден
на 12.09.2007 г., от баща - А. А. А. и майка - С. С. А.а.
От служебна бележка от 18.07.2022 г. от ЕТ „ТЕХНОПЛАСТ-ИВАН ЧОКОЕВ" се
установява, че А. А. А. за периода от месец юли 2021 г. до месец юни 2022 г. е получил
средно месечно брутно трудово възнаграждение в размер 1594,24 лева, удържани са му по
едно изпълнително дело средно месечно по 260,00 лева, а по други две изпълнителни дела
общо средно месечно по 293,25 лева, като след удръжките средно месечната му сума за
получаване е 683,85 лева.
От удостоверение за декларирани данни от Община Севлиево е видно, че ответника е
декларирал собственост върху един имот с адрес гр. Севлиево, ул. Стара Планина № 23, ет.
1.
От приложеното по настоящото дело, предходно дело за издръжка между същите
страни е видно, че със съдебно решение № 326 от 20.11.2012 г., постановено по гр. д. №
1258/2012 г. на Севлиевския районен съд, изменено със съдебно решение № 82 от 20.03.2013
г., постановено по гр. д. № 34/2013 г. на Габровския окръжен съд е осъден А. А. А. да
заплаща на децата си Ц. А. А., с ЕГН ********** и Р. А.а А.а, с ЕГН **********, чрез С. С.
Б., действаща като майка и законен представител на децата, ежемесечна издръжка от 100,00
лева, за първото дете и 160,00 лева, за второто дете, ведно със законната лихва за всяка
просрочена вноска до окончателното й погасяване, до настъпване на законна причина за
изменението или прекратяването на издръжката.
От социален доклад от Д "СП" Севлиево е видно, че детето Ц. А. А. живее, в дома на
дядо си по майчина линия в гр. Севлиево, Община Севлиево, като за него се грижи дядо му
по майчина линия, а майката живее и работи в Англия; в жилището са налице
необходимите материални условия за отглеждане на дете; детето посещава училище в гр.
Севлиево; детето и бащата не поддържат контакти, като бащата казва, че му заплаща
издръжка от 100 лв., чрез удръжки от запор.
2
При така установените обстоятелства съдът прие следното от правна страна:
Издръжката дължима от ответника за детето Ц. А. А. е определена в месечен размер
от 100,00 лв., със съдебно решение № 326 от 20.11.2012 г., постановено по гр. д. №
1258/2012 г. на Севлиевския районен съд, изменено със съдебно решение № 82 от 20.03.2013
г., постановено по гр. д. № 34/2013 г. на Габровския окръжен съд, за което страните не
спорят. Налице са предвидените в чл. 150 вр. чл. 143 СК основания за изменение на
издръжката, определена с посочените решения, чрез увеличението й – трайно и съществено
изменение на потребностите на детето от храна, облекло, учебни пособия, предвид възрастта
му – Мирослав Пламенов Пенчев е на осем години. Следва да се отчете и настъпилото в
изминалия период от над три години от определяне на предходната издръжка увеличение в
цените на всички стоки и услуги.
Съобразявайки нуждите и потребностите на детето с оглед възрастта му и
необходимостта от осигуряване на образование, както и възможностите на всеки от
родителите: бащата, реализира месечен брутен доход в размер 1594,24 лева, а майката не се
установи какви конкретни трудови доходи е реализирала, но същата е трудоспособна и
следва да си осигурява доход поне в размер на минималната работна заплата – 710,00 лева,
съдът намира, че необходимата сума за издръжка на Ц. А. А. е 330,00 лева. Двамата
родители следва да осигуряват ежемесечно общо 330,00 лева за издръжката на детето, от
която сума, бащата ще следва да заплаща 200,00 лева, а майката ще следва да заплаща 130,00
лева. Съдът отчита обстоятелството, че непосредствените грижи за отглеждането и
възпитанието на детето се полагат от майката.
Задължението за издръжка към ненавършило пълнолетие дете се отличава със своя
абсолютен, безусловен характер, като в разпоредбата на чл. 142, ал. 2 СК е определен
минималният размер на тази издръжка: 1/4 от минималната работна заплата за страната или
същата възлиза на 177,50 лв.. Определянето на дължимата от ответника издръжка за детето
Мирослав Пламенов Пенчев в размер надвишаващ с 22,50 лв. нормативноустановения
минимум, е с оглед обстоятелството, че се установи, че същият притежава един недвижим
имот и е получавал средно месечно брутно трудово възнаграждение в размер 1594,24 лева,
значително надвишаващо минималната работна заплата за страната, като съдът съобрази
трайната съдебна практика, съгласно която, за определяне издръжката на ненавършили
пълнолетие деца, са относими брутните доходи на родителите, поради което разходите,
които някой от родителите прави за своята лична издръжка и за подобряване на битовите си
условия, включително чрез заем и кредит от банкова институция не следва да се приспадат
от общия му доход, с оглед което и не обсъжда по - задълбочено възражения свързани с
удръжки изплащани от бащата, по задължения с неустановен произход, предвид и липсата
на доказателства същите да са свързани с парични суми използвани именно за задоволяване
нуждите на детето (в този смисъл определение № 1099 от 23.09.2014 г. на ВКС по гр. д. №
3997/2014 г., IV г. о., ГК; решение № 559 от 26.II.1970 г. по гр. д. № 37/70 г., II г. о. на ВС и
ТР № 34/1973 г. на ОСГК на ВС).
3
От друга страна в доказателствена тежест на ищеца, съобразно указанията дадени с
доклада по делото, бе да ангажира доказателства за конкретните нужди от издръжка на
детето. Доказателства за някакви допълнителни разходи на детето, извън гореобсъдените, с
които бе съобразен размера на определната издръжка на детето, не бяха ангажирани, не се
събраха други доказателства свързани със задоволяване на образователни, здравословни или
други потребности на детето, обуславящи размер на издръжката над посочения по – горе.
Предвид всичко изложено иска е частично основателен и следва да се измени размера на
присъдената месечна издръжка от 100,00 лева на 200,00 лева месечно, ведно със законната
лихва за всяка просрочена вноска до окончателното й погасяване, до настъпване на причина
за прекратяване или изменение на издръжката. За разликата от 200,00 лева до 300,00 лева,
месечна издръжка, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска до окончателното
й погасяване, до настъпване на причина за прекратяване или изменение на издръжката,
предявеният иск, следва да се отхвърли като неоснователен.
На основание чл. 242, ал. 1 ГПК, съдът следва да допусне предварително изпълнение
на решението в частта, относно присъдената издръжка.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответника следва да бъде
осъден да заплати на С. С. Б., по съразмерност направените разноски по делото за
адвокатско възнаграждение в размер на 150,00 лева. При този изход на делото и на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК С. С. Б. следва да бъде осъдена да заплати на ответника, по
съразмерност направените разноски по делото за адвокатско възнаграждение в размер на
150,00 лева.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 6 вр. чл. 83, ал. 3 вр. ал. 1, т. 2
ГПК ответника следва да бъде осъден да заплати на РС държавна такса върху увеличения
размер на тригодишните платежи на определената издръжка в размер на 144,00 лева по
сметка на РС – Севлиево.
Мотивиран от изложеното съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ размера на определената със съдебно решение № 326 от 20.11.2012 г.,
постановено по гр. д. № 1258/2012 г. на Севлиевския районен съд, изменено със съдебно
решение № 82 от 20.03.2013 г., постановено по гр. д. № 34/2013 г. на Габровския окръжен
съд, месечна издръжка, която А. А. А. е осъден да заплаща на детето Ц. А. А., чрез майката
и законен представител на детето С. С. Б., като я УВЕЛИЧАВА от 100,00 лева месечно на
200,00 лева месечно и ОСЪЖДА А. А. А., с ЕГН **********, от гр. Севлиево, ул.
********************* да заплаща на непълнолетното си дете Ц. А. А., с ЕГН **********,
лично и със съгласието на неговата майка С. С. Б., с ЕГН **********, двамата от гр.
*************************, месечна издръжка в размер на 200,00 лева, считано от датата
на предявяване на исковата молба – 06.07.2022 г., ведно със законната лихва за всяка
просрочена вноска до окончателното й погасяване, до настъпване на законна причина за
4
изменението или прекратяването на издръжката, като ОТХВЪРЛЯ, като неоснователен
предявения от Ц. А. А., с ЕГН **********, лично и със съгласието на неговата майка С. С.
Б., с ЕГН **********, иск с правно основание чл. 150 СК за изменение на месечна издръжка,
чрез увеличаване на размера й, за разликата над 200,00 лева, месечно, до пълния предявен
размер от 300,00 лева, месечно, считано от датата на предявяване на исковата молба, ведно
със законната лихва за всяка просрочена вноска до окончателното й погасяване, до
настъпване на законна причина за изменението или прекратяването на издръжката.
ДОПУСКА, на основание чл. 242, ал. 1 ГПК, предварително изпълнение на
решението, в частта за присъдената издръжка.
ОСЪЖДА А. А. А., с ЕГН **********, от гр. Севлиево, ул. *********************
да заплати на С. С. Б., с ЕГН **********, от гр. *************************, направени
разноски по делото за адвокатско възнаграждение в размер на 150,00 лева.
ОСЪЖДА С. С. Б., с ЕГН **********, от гр. ************************* да заплати
на А. А. А., с ЕГН **********, от гр. Севлиево, ул. *********************, направени
разноски по делото за адвокатско възнаграждение в размер на 150,00 лева.
ОСЪЖДА А. А. А., с ЕГН **********, от гр. Севлиево, ул. *********************,
да заплати по сметка на Севлиевския районен съд държавна такса върху издръжката в
размер на 144,00.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок, считано от 27.09.2022 г. пред
Габровски окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Севлиево: _______________________
5