Решение по дело №9134/2019 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 1844
Дата: 29 юли 2020 г. (в сила от 20 октомври 2021 г.)
Съдия: Иван Георгиев Дечев
Дело: 20192120109134
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 25 октомври 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 1844                                                          29.07.2020 г.                                                        гр. Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Бургаският районен съд                                                                         ХХ граждански състав

на осемнадесети юни                                                                 две хиляди и двадесета година

в публично заседание в следния състав:

  

   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН ДЕЧЕВ

 

при участието на секретаря Ани Стоянова

като разгледа докладваното от съдията Иван Дечев

гражданско дело № 9134 по описа на БРС за 2019 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

               Производството е образувано по исковата молба на “Сампро 55“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Б., представлявано от С.Н.Х. против Храм “Св. Иван Рилски“, с адрес гр.Бургас, ул.“Александровска“ 149, Булстат *********, представляван от ставрофорен иконом Н.И.Д. за осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата от 15000 лева стойност на направените в имота на ответника подобрения, изразяващи се в построяване на масивен павилион с пореден 9, представляващ самостоятелен обект-сграда за търговия и заснет като самостоятелен обект с идентификатор *****.***.***.** по кадастралната карта, с площ от 14 кв.м., както и сумата от 3779.18 лева мораторна лихва за периода от 02.05.2017г. до 25.10.2019г. При условията на евентуалност се предявява иск за осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата от 15000 лева обезщетение за вреди, изразяващи се в разходите за построяване на масивен павилион с пореден 9, представляващ самостоятелен обект-сграда за търговия и заснет като самостоятелен обект с идентификатор *****.***.***.** по кадастралната карта, с площ от 14 кв.м., както и сумата от 3779.18 лева мораторна лихва за периода от 02.05.2017г. до 25.10.2019г.  

               Твърденията са, че ответникът е собственик на недвижим имот с идентификатор *****.***.***. Част от този имот е бил даден под наем на праводателя на ищеца ЕТ “Сампро-С.Х.“ с договор за наем от 01.06.2004г. Върху терена, с изричното съгласие на ответника, наемателят е изградил със собствени средства посочения павилион 9, за който е издадено удостоверение за въвеждане в експлоатация. С договор за прехвърляне на търговско предприятие от 01.10.2013г. ЕТ е продал търговското си предприятие, включително правата и задълженията по наемния договор, на ищеца, който така се явява частен правоприемник на ЕТ. С покана, получена на 29.04.2015г., наемателят е уведомен, че договорът за наем е недействителен и му е даден едномесечен срок да опразни помещението. Ищецът е отстранен от имота на 01.05.2015г. Наемодателят счита договора за нищожен поради липса на изрично писмено съгласие на Епархийския съвет, което твърдение се оспорва от ищеца с мотив, че липсата на утвърждаване не се отразява на действието на договора. Освен това действащият тогава Устав на БПЦ не изисква изрично писмено съгласие на Епархийския съвет, а утвърждаването на договора може да стане и с конклудентни действия, както е в случая, тъй като повече от 10 години наемателят безпроблемно е изпълнявал задълженията си по договора. Ето защо ищецът счита, че ответният храм неправилно е прекратил наемния договор. Павилионът е бил изграден със собствени средства на ЕТ, но в договора няма уговорка как ще се уреждат отношенията по повод на извършените от наемателя подобрения след прекратяване на облигационната връзка. Павилионът е приращение в имота /чл.92 ЗС/ и е станал собственост на ответника. Ищецът счита, че отношенията следва да се уредят по правилата на неоснователното обогатяване по чл.59 ЗЗД. В случая наемателят се е обеднил, като е извършил разходи за построяване на вещта, а наемодателят се е обогатил, получавайки по приращение нова вещ. Моли се искът да се уважи. Искът е по чл.59 ЗЗД.

               Евентуално се търсят сумите като обезщетение за вреди по чл.12 ЗЗД. Твърди се, че ответникът е действал недобросъвестно, като е договарял, без да разполага с необходимото му съгласие и не е поискал последващо утвърждаване на сключения наемен договор. Вредите на ищеца се изразяват в разходите за изграждане на павилиона. Моли се искът по чл.12 ЗЗД да се уважи.

               Ответникът е подал отговор, с който оспорва исковете. Заявява, че договорът за наем е нищожен поради липса на съгласие. Сключен е в нарушение на Устава на БПЦ, без изричното съгласие на Епархийския съвет, което е елемент на сделката. Уставът на БПЦ е признат за нормативен акт, поради което ищецът е трябвало да съобрази неговите изисквания за наличието на акт на утвърждаване от епархийския съвет. Не се допуска според устава конклудентно утвърждаване на договора за наем. Прави се възражение за погасяване на иска по давност. Ищецът е изградил павилиона преди 2004г., т.е. преди сключване на договора, поради което давността тече оттогава и е изтекла най-късно на 01.06.2009г. Давността е изтекла и за евентуалния иск, тъй като вредите са настъпили при изграждане на павилиона, т.е. най-късно на 01.06.2004г. Дори и да се приеме, че наемният договор е валиден, то той е прекратил действието си на 01.06.2014г., с изтичане на първоначалния му срок, защото църквата не може да сключва договори за наем за срок над 10 години и в тази връзка клаузата за удължаване на срока не е произвела ефект. Ако и да се приеме, че давността тече от прекратяване на договора, то и в този случай тя е изтекла на 01.07.2019г., преди предявяване на иска. Моли се за отхвърляне на исковете.

               Бургаският районен съд, след като взе предвид исковата молба и изложените в нея доводи, становището на ответната страна, събраните по делото доказателства и като съобрази закона, намира за установено от фактическа страна следното:

               Главният иск е частично основателен.

               Фактите са такива, каквито са описани в исковата молба и по повечето от тях няма и спор. Ответният църковен храм е собственик на терен, дворно място в гр.Бургас, с идентификатор *****.***.***, по силата на нотариален акт от 1995г. В този имот е бил построен павилион със средства на ЕТ Сампро-С.Х. Разрешението за строеж е от 10.10.2003г., а вече изграденият павилион е въведен в експлоатация с удостоверение от 13.08.2004г. С договор за наем от 01.06.2004г. Храм Свети Иван Рилски като наемодател е отдал на ЕТ“Сампро-С.Х.“ под наем процесния павилион, с пореден № 9, с площ от 14.61 кв.м. Явно е, че павилионът още преди формалното сключване на договора за наем е бил вече изграден от ЕТ, който е трябвало да го стопанисва, а отношенията между страните са официализирани с посочения договор. В чл.8 от договора е записано, че на терена са построени 11 павилиона изключително със собствените средства на всеки от наемателите, като нито наемателят ще има претенции към терена на наемодателя, нито пък той към павилиона, който е собственост на наемателя. Следователно е нямало спор, че павилионът е изграден със средства на наемателя. В тази връзка показания е дал и разпитаният св.Х., роднина на едноличния търговец С.Х., който е заявил, че тя е давала пари на майстори за построяването на павилиона.

               По-късно към договора е бил сключен анекс от 01.12.2008г., с който павилионът отново е отдаден под наем за срок до 01.06.2024г.

               На 01.10.2013г. е бил сключен договор по чл.15 ТЗ, с който ЕТ“Сампро-С.Х.“ е прехвърлил в полза на Сампро 55 ЕООД цялото си търговско предприятие, като съвкупност от права, задължения и фактически отношения. Следователно прехвърлени са били и правата и задълженията по договора за наем на павилиона. По този начин ищецът е станал частен правоприемник на ЕТ и е встъпил като наемател по наемното правоотношение.

               С покана от 27.04.2015г. ответният църковен храм е известил наемателя, че договорът за наем и анексът са сключени в нарушение на чл.165, т.1 от Устава на БПЦ, без изричното писмено съгласие на Епархийския съвет, ето защо са недействителни и не са породили правно действие. С тези мотиви наемателят е поканен да върне имота доброволно. Поканата е връчена чрез нотариус на 29.04.2015г. Няма спор, че в резултат на поканата ищецът е отстранен от имота. За датата на отстраняване не се събраха конкретни доказателства, но е явно, че е след 29.04.2015г., когато наемателят е получил поканата. Това е така, тъй като в нея изрично наемодателят го приканва да върне павилиона, т.е. налице е признание, че по това време обектът е бил в държане на наемателя.

               Наемният договор по волята на наемодателя е прекратен, наемателят е бил отстранен от имота, но доколкото той е построил със собствени средства павилиона, следва да получи обезщетение за това, че е намалил собствената си имуществена сфера за сметка на собственика на вещта. Теренът е собственост на ответника и след построяването си павилионът, като недвижима вещ, е станал по силата на чл.92 ЗС също собствен на ответника по приращение.

               Въпросът дали сключеният наемен договор е нищожен поради липсата на съгласие на Епархийския съвет за сключването му, е неотносим към настоящия спор. Това е така, доколкото сумите за извършеното подобрение /построяване на павилиона/ не се търсят на основание разпоредби на договора, а се търсят на плоскостта на неоснователното обогатяване – чл.59 ЗЗД. Ето защо е без значение дали договорът за наем и анексът са нищожни. Важното в случая е, че наемателят е придобил държането на павилиона на базата на формално сключения договор за наем, ползвал го е през годините, а след това е бил отстранен поради прекратяване на договора. Обаче доколкото е платил за изграждане на обекта, следва да бъде обезщетен за това, за да се избегне неоснователното обогатяване на наемодателя, който е придобил собствеността на павилиона.

               Според чл.59, ал.1 ЗЗД вън от горните случаи, всеки, който се е обогатил без основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването. Случаят попада под тази разпоредба. По делото няма писмени доказателства какви средства е платил наемателят при изграждане на сградата през 2004г., т.е. с колко се е обеднил. За да се установи какъв е размерът на разходените средства, беше назначена съдебно-техническа експертиза. Тя е дала заключение, че стойността на разходите за изграждане на павилиона към въвеждането му в експлоатация на 13.08.2014г. е 8940 лева. Пазарната стойност на обекта към 13.08.2014г. е 13115 лева, а към 01.05.2015г. е 15380 лева. Релевантна е стойността към 01.05.2015г., когато имотът е бил иззет от наемателя, тъй като подобрението трябва да съществува и ответникът да се обогатява от него. Следователно ищецът се е обеднил с 8940 лева, дадени за построяване на обекта, а ответникът се е обогатил с 15380 лева, колкото е стойността на обекта. Ищецът по силата на чл.59 ЗЗД има правото да получи по-малката сума между обогатяването и обедняването, т.е. дължи му се 8940 лева и именно за толкова е основателен и предявеният иск.

               Възражението за погасяване на иска по давност е неоснователно. Давността не тече от построяване на обекта или от прекратяване на договора, както счита ответникът. Според решение № 441 от 12.IV.1991 г. по гр. д. № 1718/90 г., IV г. о. изискуемостта на вземанията за подобрения върху чужд имот, извършени от приравнения на добросъвестен владелец-подобрител, настъпва от момента на прекъсване владението и превръщането му в държане със съгласието на собственика или най-късно от деня, когато владението бъде смутено чрез предявяване на ревандикационен иск. Независимо, че в случая не се касае до владелец, а само до държател, принципът е същият. Имотът е бил в държане на ищеца най-рано до април 2015г. и той го е ползвал и съответно е нямало житейско и правно основание да тече давност. Ищецът преди април 2015г. е нямал интерес да предявява иск по чл.59 ЗЗД, след като е ползвал обекта и е бил със съзнанието, че договорът важи до 2024г. Едва след отстраняването му от имота, за ищеца възниква интерес да иска да му се платят подобренията, които е направил и които вече не ползва, тъй като те са останали в патримониума на собственика на терена. По тези съображения давността тече от април 2015г. и съответно би изтекла през април 2020г. Искът обаче е предявен през 2019г., преди изтичане на давността и тя е била прекъсната и съответно не е изтекла.

               Ето защо сумата от 8940 лева се дължи и не е погасена по давност.

               По иска за мораторната лихва:

               Данните сочат, че ищецът е пратил на ответника покана за плащане на подобренията. Тази покана е връчена на 05.05.2018г. и с нея са дадени 10 дни да се плати исканата сума. С получаване на поканата и изтичане на дадения с нея срок ответникът е изпаднал в забава, т.е. забавата е от 16.05.2018г. Оттогава се дължи и мораторното обезщетение. От 16.05.2018г. до 24.10.2019г. /деня преди завеждане на делото/ се дължи лихва от 1308.71 лева, изчислена по чл.162 ГПК.

               Следва решение, с което ответникът се осъди да заплати на ищеца 8940 лева за сторените подобрения, ведно със законната лихва от завеждане на делото до изплащането, както и 1308.71 лева лихва за забава от 16.05.2018г. до 24.10.2019г. В останалата си част, за горницата над 8940 лева до 15000 лева главница и за горницата над 1308.71 лева до 3779.18 лева лихва искът трябва да се отхвърли.

               След като главният иск е частично уважен, т.е. доказва се основанието му, няма причина съдът да разглежда предявения евентуален иск.

               На основание чл.78 ал.1 ГПК ответникът трябва да се осъди да заплати на ищеца разноски от 1010.27 лева, съразмерно на уважения иск.

               На основание чл.78 ал.3 ГПК ищецът трябва да се осъди да заплати на ответника разноски от 599.61 лева, съразмерно на отхвърления иск.

               Мотивиран от горното, Бургаският районен съд 

 

                                                           Р Е Ш И:

 

               ОСЪЖДА Храм “Св. Иван Рилски“, с адрес гр.Бургас, ул.“Александровска“ 149, Булстат *********, представляван от ставрофорен иконом Н.И.Д. да заплати на “Сампро 55“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Б., представлявано от С.Н.Х. сумата от 8940 лева /осем хиляди деветстотин и четиридесет лева/ стойност на направените в имота на ответника подобрения, изразяващи се в построяване на масивен павилион с пореден 9, представляващ самостоятелен обект-сграда за търговия и заснет като самостоятелен обект с идентификатор *****.***.***.** по кадастралната карта, с площ от 14 кв.м., с които ответникът неоснователно се е обогатил, а ищецът се е обеднил, сумата от 1308.71 лева /хиляда триста и осем лева и седемдесет и една стотинки/ мораторна лихва за периода от 16.05.2018г. до 24.10.2019г., ведно със законната лихва върху 8940 лева от подаване на исковата молба – 25.10.2019г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над 8940 лева до 15000 лева главница и за горницата над 1308.71 лева до 3779.18 лева мораторна лихва, както и за периода от 02.05.2017г. до 15.05.2018г.

               ОСЪЖДА Храм “Св. Иван Рилски“, с адрес гр.Бургас, ул.“Александровска“ 149, Булстат *********, представляван от ставрофорен иконом Н.И.Д. да заплати на “Сампро 55“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Б., представлявано от С.Н.Х. сумата от 1010.27 лева /хиляда и десет лева и двадесет и седем стотинки/ разноски по делото.

               ОСЪЖДА “Сампро 55“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Б., представлявано от С.Н.Х. да заплати на Храм “Св. Иван Рилски“, с адрес гр.Бургас, ул.“Александровска“ 149, Булстат *********, представляван от ставрофорен иконом Н.И.Д. сумата от 599.61 лева /петстотин деветдесет и девет лева и шестдесет и една стотинки/ разноски по делото.

               Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

         

 

                                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/

 

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!

А.С.