Р Е
Ш Е Н И Е
№
……………
гр. Варна, ….............2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският
административен съд – Х-ти тричленен
състав, в публично съдебно заседание на двадесет и трети юни през две хиляди
двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР КИПРОВ
ЧЛЕНОВЕ: РАЛИЦА АНДОНОВА
СТОЯН КОЛЕВ
При участието на секретаря ДОБРИНКА
ДОЛЧИНКОВА и прокурора МИРОСЛАВ Г., разгледа докладваното от съдия СТОЯН
КОЛЕВ кас. адм. нак. д. № 1147/2022 г. по описа на Административен съд -
Варна и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК, вр.
чл. 63в ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на Г.В.Г.,
ЕГН **********, с адрес ***, против Решение № 422/28.03.2022г. на ВРС,
постановено по НАХД № 430/2022 г. по описа на същия съд, с което е потвърдено
НП № 20-0445-000993/22.02.2021 год. на Началник група РУ Аксаково, към ОДМВР
Варна, с което на Г.В.Г. на основание чл. 183, ал. 2, т. З, пр. 1 ЗДвП и чл.
175, ал. 1, т. 4 ЗДвП са наложени глоби в размер на общо 120 лева и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 4 месеца (оспореното решение е посочен период
от шест месеца), а на основание Наредба № 1з-2539 на МВР са му отлети общо 8
контролни точки.
Касаторът твърди, че обжалваното решение е
неправилно, поради неправилно тълкуване и приложение на материалния закон –
касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК. Конкретно сочи, че въззивният
съд е стигнал до неправилни изводи, защото деянието не е осъществено от
субективна страна. Навежда доводи, че не е действано умишлено, поради което
липсва вина за касатора. Твърди се че е изпълнил задължението си да спре на
знак Б2 - „стоп“ и че след като е видял подадения от полицейския служител
сигнал е предприел действия по спиране на автомобила на безопасно място.
Посочва, че от обективна страна не са налице нито нарушение на чл. 6, ал. 1 ЗДвП, нито такова по чл. 103 от същия закон. Счита, че действията на
контролните органи са били в нарушение на чл. 61, ал. 2 и ал. 4 от Инструкция №
81213-749 от 20.10. 2014 г, за реда и организацията за осъществяване на
дейностите по контрол на пътното движение. Посочването на регистрационен номер
в АУАН и НП различен от регистрационния номер на автомобила управляван от Г. и
спрян за проверка счита за съществен порок за самото НП. Оспорва се и извода на
въззивния съд за липса на маловажност в случая.
С тези доводи прави искане съдът да отмени
въззивното решение и издаденото срещу касатора НП. Чрез процесуалния си
представител адв. М. депозира молба, с която заявява, че поддържа жалбата.
Претендира присъждане на разноски.
Ответникът по касационната жалба не
изразява становище по същата.
Участващият по делото прокурор дава
заключение за неоснователност на касационната жалба и пледира за оставяне в
сила на решението на ВРС.
Касационната жалба е подадена от надлежна
страна и в законоустановения срок, поради което е ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
Предмет на производството пред ВРС е НП №
20-0045-000993/22.02.2021 год. на Началник група РУ Аксаково, към ОДМВР Варна,
с което на Г.В.Г. на основание чл. 183, ал. 2, т. З, пр. 1 ЗДвП и чл. 175, ал.
1, т. 4 ЗДвП са наложени глоби в размер на общо 120 лева и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 4 месеца, а на основание Наредба № 1з-2539 на МВР са
му отлети общо 8 контролни точки.
За да постанови решението си въззивният
съд е приел, че не е допуснато процесуално нарушение – АУАН и НП са издадени в
сроковете по чл. 34 ЗАНН, същите са издадени от компетентен орган, съдържат
реквизитите на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. Посочено е, че административно наказващия
орган на база на събраните по преписката доказателства, при липса на спорни
обстоятелства е направил правилен извод за извършени нарушения по ЗДП и е дал
правилна правна квалификация на извършените от въззивника нарушения. Въз основа
на квалификацията на деянията правилно е бил определен приложимият закон. Налице
е правилно описание на нарушението въпреки погрешно посочения в АУАН и НП регистрационен
номер на автомобила, като последното е квалифицирано, като „техническа грешка“.
Прието е, че не са налице предпоставки за квалифициране на установеното
нарушение като "маловажен случай" по смисъла на чл. 28 от ЗАНН,
с оглед на което наказателното постановление е потвърдено.
Обжалваното решение е валидно, като
постановено в необходимата форма и от съдията, разгледал делото. Правният спор
е подсъден на районния съд и местно подсъден на Районен съд – Варна като първа
съдебна инстанция, а решението е постановено от едноличен съдебен състав,
съгласно правилата на ЗАНН. Проверяваният съдебен акт е и допустим, тъй като
съдът е бил надлежно сезиран с редовна и допустима жалба срещу подлежащ на
обжалване акт на правораздаване.
Така постановеното решение е неправилно.
Производството пред районния съд е
образувано по жалба на настоящия касатор против НП № 20-0045-000993/22.02.2021
год. на Началник група РУ Аксаково, към ОДМВР Варна, с което на Г.В.Г. на
основание чл. 183, ал. 2, т. З, пр. 1 ЗДвП и чл. 175, ал. 1, т. 4 ЗДвП са
наложени глоби в размер на общо 120 лева и лишаване от право да управлява МПС
за срок от 4 месеца, а на основание Наредба № 1з-2539 на МВР са му отлети общо
8 контролни точки. По делото е приложена административнонаказателната
преписка по издаване на това наказателно постановление, по която касаторът е
адресат на посоченото в жалбата НП и на определените в него наказания. В
диспозитива си решението на районният съд касае наказателно постановление със
същия номер и дата но е налице несъответствие между наложеното с НП наказание лишаване
от право да управлява МПС за срок от 4 месеца и описаното в диспозитива наказание
лишаване от право да управлява МПС със срок от шест месеца. Наказателно
постановление с размер на такова наказание въобще не е налагано на
жалбоподателя и не е било предмет на разглеждане пред въззивния съд по НАХД №
430/2022 г.. В конкретния случай е възможно да се касае за грешка при изписване
размера на наложеното наказание „лишаване от право да управлява МПС“. Според
правилото на чл. 84 от ЗАНН производствата пред районния съд по обжалване на
наказателни постановления се осъществяват по реда на НПК, а в този кодекс няма
регламентация по отстраняване на явна фактическа грешка на съдебните решения, каквото
уредба има в ГПК и АПК.
Поради тези съображения допуснатата грешка
в диспозитива на атакуваното съдебно решение не може да се отстрани по приложимия
процесуален ред, като следва да се счита, че е налице произнасяне извън
предмета на съдебния процес, очертан от въззивната жалба на Г.Г..
В обобщение при извършения инстанционен
съдебен контрол се констатира основание за отмяна на атакувания съдебен акт на
Варненския районен съд и връщане на делото за ново разглеждане на жалбата на Г.Г.
срещу наказателно постановление № 20-0045-000993/22.02.2021 год. на Началник
група РУ Аксаково, към ОДМВР Варна, с което на Г.В.Г. на основание чл. 183, ал.
2, т. З, пр. 1 ЗДвП и чл. 175, ал. 1, т. 4 ЗДвП са наложени глоби в размер на
общо 120 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 4 месеца.
Мотивиран от изложеното и съобразно
правомощията си по чл. 221, ал. 2 от АПК Административен съд гр. Варна
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 422/28.03.2022г, постановено по НАХД № 430/2022 г. на Районен съд Варна.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг
състав на Районен съд Варна.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.