№ 251
гр. Шумен, 06.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, XIII-И СЪСТАВ, в публично заседание на
трети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Калин Г. Колешански
при участието на секретаря Надежда Т. Йорданова
като разгледа докладваното от Калин Г. Колешански Гражданско дело №
20223630102771 по описа за 2022 година
Предявени обективно съединени искове, с правно основание чл. 344,
ал. 1, т. 1 и 2 от КТ.
Искова молба от Р. Т. Б., ЕГН : **********, с адрес за призоваване –
***, срещу ***, ЕИК : ***, със седалище и адрес на управление – ***.
Ищецът сочи, че се намирал в трудово правоотношение, с ответника,
през периода от 04.01.2000г. до 04.11.2022г., за длъжността “счетоводител”,
прекратено със заповед № 51/04.11.2022г., на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 от
КТ – дисциплинарно уволнение. Излага, че посочените в заповедта деяния,
квалифицирани като дисциплинарни нарушения, не е извършвал, съответно
фактическите констатации в нея не отговарят на действителността.
Претендира признаване незаконността на уволнението, неговата отмяна,
възстановяване на предишната работа и признаване за установено, че не
дължи на работодателя обезщетение по чл. 221, ал. 2 от КТ, както и
разноските в производството.
В срока за отговор на исковата молба, ответникът, редовно уведомен,
подава отговор. Счита исковете неоснователни, оспорва фактите на които се
основават. Сочи, че като работодател е спазил всички изисквания на КТ, при
налагане на наказанието и трудовото правоотношение е прекратено
законосъобразно, като посочените в заповедта нарушения са извършени от
1
ищцата.
В открито съдебно заседание страните, редовно призовани, чрез
представители, поддържат заявеното в исковата молба и отговора.
Така предявените искове са допустими, разгледани по същество са
основателни, по следните съображения :
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в
съвкупност, се установи следното от фактическа страна:
Не се спори между страните, а и от представените неоспорени писмени
доказателства се установява, че между тях, е съществувало трудово
правоотношение, като ищцата била назначена на длъжност „Счетоводител“,
но фактически изпълнявала длъжността “касиер”, за която само има данни за
връчване на длъжностна характеристика. На 04.11.2022г., била връчена
заповед за прекратяване на трудовото правоотношение № 51/04.11.2022г., с
посочено правно основание чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ. Ищцата отказала да
получи препис от заповедта, което било удостоверено от председателя на
кооперацията и двама членове на Контролния съвет. В нея се съдържа запис,
че наказанието дисциплинарно уволнение се налага за системни нарушения
на трудовата дисциплина по чл. 190, ал. 1, т. 3, във вр. с чл. 187, ал. 1, т. 1, 3, 8
и 10 от КТ. В текстовата част е изписано, че „…на 29.09.2022г. по нейно
нареждане заедно със служител на кметството залепили тиксо върху камера,
част от система за вътрешно видеонаблюдение – охрана на каса в
административна сграда на *** ... в периода 01.102022г. – 31.10.2022г. е
демонстрирала некоректно и грубо отношение към нейна колежка…
установено ежедневно закъснение при започване на работа, в периода
03.10.2022г. – 28.10.2022г. … неявяване на работа на работното и място на 1,
2и 3 ноември 2022г….“. За всяко от четирите нарушения, описани в
заповедта, от ищцата са изискани обяснения, с писмо–искане изх. №
83/03.11.2022г.. Според свидетелските показания, искането било връчено след
14,00ч. на 03.11.2022г. от св. Й. С., като гл. счетоводител в кооперацията.
Ищцата категорично заявила, че няма да получи и подпише искането, след
като и било обяснено подробно какво се връчва и за какво се отнася. Писмото
съдържа срок за даване на обяснения – „…до 16,00ч, в деня на връчване…“.
Показанията на разпитаните свидетели, включително и ищцовите
установяват факти, въз основа на които е изведен извод от работодателя, за
2
извършване и на четирите, от посочените в заповедта нарушения – неявяване
на работното място/не на работа/, отправяне на обиди и грубо отношение към
колеги, включително и към председателя на кооперацията, системно
закъснение за работа, неуплътняване на работното време, компрометиране на
камера от системата за видео наблюдение и то на касата, за която тя отговаря,
като показанията им съвпадат, с установеното от писмените доказателства –
докладни записки и протоколи от служители, присъствали на случаите и
констатирали нарушенията, разпечатки за времето на включване и
изключване на охранителна система, кадри от видозапис на охранителната
система. Извършване на описаното се оспорва от ищцата, в исковата молба и
в хода на производството, с позоваване на дискриминация и
недобросъвестност от страна на работодателя, които твърдения не се
подкрепят от събраните доказателства.
При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът
достигна до следните изводи :
По иска, с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ – Реализирането
на дисциплинарната отговорност, за да е законосъобразно извършеното
уволнение, когато се налага това наказание, освен с изискването за
съдържание на заповедта, въведени с нормата на чл. 195, ал. 1 от КТ,
сроковете от чл. 194, ал. 1 от КТ, съобразяване критериите по чл. 189, ал. 1 от
КТ, предполага и изпълнение задължението на работодателя да изслуша
работника или служителя, или да приеме писмените му обяснения и да събере
и оцени посочените доказателства, преди налагане на дисциплинарното
наказание. В случая първите, посочени предпоставки са налице –
отговорността е реализирана в изискуемите сроковете, заповедта на ответника
има нужните реквизити и съдържание, посочените в нея нарушения са
извършени от ищеца, като наложеното наказание е съответно, на тежестта на
нарушенията, обстоятелствата, при които са извършени и особено на
поведението на извършителя, демонстриращ безкритичното си отношение
към извършеното, както пред работодателя, така и пред служители и членове
на управителни органи на кооперацията. Преди уволнението, работодателят е
изискал писмени обяснения на работника, но не му е осигурил достатъчно
време, в което да има възможност, да изложи твърденията си и да посочи
доказателства, по четири различни нарушения на трудовата дисциплина,
особено като се има в предвид, че обстоятелствата, при които са извършени
3
се установиха след продължителен и агресивен разпит на свидетелите, в
открито заседание от поверениците на страните, а в искането и отчасти в
самата заповед /без това да я прави немотивирана/ са формулирани по начин
далеч от ясно, разбираемо и недвусмислено. Както се посочи ищцата е имала
по малко от два часа да изложи обясненията си, като в конкретния случай,
този срок, не може да се приеме за достатъчен и следва да намери
приложение разпоредбата на чл. 193, ал. 2 от КТ, като се отмени
дисциплинарното наказание, без да се разглежда спора по същество, а не тази
на ал. 3, въпреки отказа на ищцата да получи искането за обяснения. Такива
не са били дадени, не поради отказа , а поради неосигуряване на възможност
за това от работодатля, с определяне на недостатъчен срок, като не е
установено, дали заявения отказ се дължи именно на краткия срок, след като
ѝ е станал известен, или е принципен.
Изложеното налага признаване незаконността на така извършеното
уволнение и неговата отмяна.
По иска, с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ – поради
характера на съединяване на настоящия иск, с този по т. 1 на посочения текст,
ищецът следва да бъде възстановен на предишната си работа.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, ответникът следва да заплати по
сметка на ШРС, сумата от 60 лева, представляваща – 30 лева държавна такса,
по иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ; 30 лева държавна такса,
по иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът следва да заплати на
ищеца сумата от 710 лева разноски в производството.
Водим от горното и на посочените основания, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА уволнението на Р. Т. Б., ЕГН : **********, с адрес за
призоваване – ***, извършено със заповед № 51/04.11.2022г., на основание
чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ – дисциплинарно уволнение, на председател на ***,
ЕИК : ***, със седалище и адрес на управление – ***, за НЕЗАКОННО и го
ОТМЕНЯ.
ВЪЗСТАНОВЯВА Р. Т. Б., ЕГН : **********, с адрес за призоваване –
4
***, на заемана от неа длъжност, преди уволнението - “счетоводител” при
***, ЕИК : ***, със седалище и адрес на управление – ***.
ОСЪЖДА ***, ЕИК : ***, със седалище и адрес на управление – ***,
да заплати по сметка на Районен съд – гр. Шумен, сумата от 60 лева,
представляваща държавна такса, по уважените искове.
ОСЪЖДА ***, ЕИК : ***, със седалище и адрес на управление – ***,
да заплати на Р. Т. Б., ЕГН : **********, с адрес за призоваване – ***, сумата
от 710 лева, разноски в производството на настоящата инстанция.
Решението подлежи на обжалване, пред Шуменски окръжен съд в
двуседмичен срок, от 07.04.2023г., в съответствие с чл. 315, ал. 2 ГПК.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
5