Решение по дело №2711/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 203 от Административнопроцесуалния кодекс АПК/, вр. чл. 1 от Закон за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.

Образувано е по исковата молба на Н. А. Н., [ЕГН], с адрес: гр. Варна, [жк] [адрес] срещу длъжностно лице на НОИ за претърпени вреди от неоснователно бездействие, изразяващо се в късното произнасяне с Разпореждане № ********** на ръководителя на „ПО“ при ТП на НОИ Варна, с което е отпусната пенсия на ищеца в размер на 1613.08 лв. Вредите са в размер на законната лихва върху размера на пенсията от датата, на която е следвало да се произнесе органа с разпореждане за отпускането й-06.11.2021г. до 31.01.2022г. – датата на която е получена пенсията от ищеца – 38.98 лв.

С уточняваща молба с.д. № 5704/18.04.2024г. от назначения от съда процесуален представител на ищеца – адв. Р. Д. от ВАК, са отстранени нередовностите на исковата молба, съгласно протоколно определение на съда от 27. 1210803.2024г. В изпълнение на определението е посочено, че искът е насочен срещу Национален осигурителен институт, ЕИК****, седалище гр. София, [улица]. Твърди се неоснователно бездействие при произнасяне по заявлението на ищеца за отпускане на пенсия, от което е претърпял вреда в размер на 38.98 лв. – законната лихва върху сумата от 1613.08 лв. за периода от когато е следвало да се произнесе органът – 06.11.2021г. до 31.01.2022г. – датата на която е получена пенсията, определена с Разпореждане № **********/21.01.2022г. в посочения размер от 1613.08 лв. Отправя се искане съдът да постанови решение, с което ответникът да бъде осъден да заплати на Н. Н. обезщетение в размер на 38.98 лв., представляващи законната лихва за забава за периода 06.11.2021г. - 31.01.2022г. върху сумата 1613.08 лв.

В съдебно заседание ищецът, представляван от адв. Р. Д. от ВАК, поддържа исковата молба. Моли за уважаването й и присъждане на разноските.

Ответникът – Национален осигурителен институт, в депозиран чрез процесуален представител гл. юрисконсулт И. Г. К. отговор на исковата молба, изразява становище за неоснователност на исковата претенция. Твърди, че не е налице бездействие на длъжностното лице по чл. 98 ал. 1 т.1 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/, тъй като производството е обвързано с наличието на документи от други производства, които е водил ищецът за издадените му експертни решения и датата на инвалидизирането му, поради което органът е бил в обективна невъзможност да се произнесе с разпореждане за определяне на пенсията в по-кратък срок. Твърди и че лихви върху вземания от НОИ за пенсии не се дължат на основание чл. 113 ал. 1 от КСО. Отправя се искане за оставяне без уважение на предявения иск като неоснователен и недоказан. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

В съдебно заседание ответникът Национален осигурителен институт, чрез процесуален представител гл. юрисконсулт И. Г. К. поддържа отговора на исковата молба и моли за отхвърляне на иска.

Представителят на Окръжна прокуратура – Варна изразява становище за основателност на исковата претенция, тъй като обжалването на решението на ТЕЛК не е основание за непроизнасяне в установения от КСО 4 месечен срок за отпускане на пенсия. Забавата след този срок представлява бездействие, в резултат на което са настъпили имуществени вреди за ищеца – забава в изплащането на пенсията му.

Съдът, като прецени събраните доказателства, поотделно и съвкупно, и като взе предвид доводите на страните, приема за безспорно установено следното:

Със заявление вх. № 2112-02-804/06.07.2021г. /л. 93 гръб от делото/ Н. А. Н. е поискал отпускане на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване. С Разпореждане № **********/21.01.2022г. /л. 121 от делото/ е отпусната пенсия на ищеца от 06.07.2021г. до 01.03.2024г. в размер на 148.71 лева, а от 25.12.2021г. до 01.03.2024г. в размер на 170.00 лева. Ищецът е получил на 02.02.2022г. сума в размер 1613.08 лв., като съобщението за превода на същите е от 31.01.2022г. и същият изрично посочва, че претенцията за забавата, респ. лихвата върху сумата е до 31.01.2022г.

 

При така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни изводи:

Искът е предявен в срок, от легитимиран субект и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустим, а разгледан по същество е основателен.

За да възникне правото на обезщетение по чл. 1 от ЗОДОВ, е необходимо ищецът да докаже кумулативното наличие на всички елементи от фактическия състав на цитираната разпоредба: 1/ незаконосъобразен акт, незаконосъобразно действие и/или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата или общината; 2/ настъпила вреда в правната сфера на ищеца, включваща реално причинени щети или пропуснати ползи, която следва да е настъпила в резултат на незаконосъобразния акт, незаконосъобразното действие или бездействие на административния орган, при или по повод изпълнение на административна дейност; 3/ пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт, незаконосъобразното действие и/или бездействие и настъпилата вреда. Доказателствената тежест за установяване на тези три предпоставки в тяхната логическа последователност носи ищецът, търсещ присъждане на обезщетението. При липсата на който и да е елемент от фактическия състав не може да се реализира безвиновната отговорност на държавата по чл. 1 от ЗОДОВ.

По отношение на първата предпоставка:

Незаконосъобразното действие, респ. бездействие може да бъде само фактическо такова. Действието се предприема без правно основание, а бездействието се състои в неизвършване на фактически действия, в противоречие с предписаното от императивна правна норма задължение. За да е налице "бездействие", то задължително е необходимо да се установи дали този държавен орган или длъжностно лице от администрацията е било длъжно да извърши дължими по закон действия. Става въпрос за фактически действия, пряко дължими от норма, закон. Това има предвид и разпоредбата на чл. 1 ал. 1 от ЗОДОВ, говорейки за незаконосъобразно бездействие.

Видно от исковата молба и уточненията към нея, ищецът претендира вреди произтичащи от незаконно бездействие на служител на ответника в ТП на НОИ Варна, който е следвало да издаде разпореждане за отпускане на пенсия по подаденото на 06.07.2021г. заявление от ищеца. Съгласно чл. 98 ал. 1 т. 1 от КСО, разпореждането за отпускане на пенсия се издава в 4-месечен срок от подаването на заявлението или от получаването на необходимите документи и/или данни съгласно предвиденото в наредбата по чл. 106, като в случая срокът изтича на 06.11.2021г. Възражението на ответника, че забава е в резултат на „множество обжалвания от страна на ищеца на издадените му експертни решения“, е неоснователно и не намира опора в закона. Съгласно чл. 98 ал. 7 от КСО – „Ако решението на ТЕЛК и НЕЛК е обжалвано от председателя на медицинската комисия или по реда на чл. 112 от Закона за здравето, до влизането в сила на решението на НЕЛК, съответно на съда по обжалваното решение на органите на медицинската експертиза, се отпуска, възобновява и възстановява пенсия за инвалидност в размер на социалната пенсия за старост“. Видно от приетото по делото Разпореждане № **********/21.01.2022г., пенсията на ищеца е отпусната именно на това основание в размера на социалната пенсия – 148.71 лв. /съгл. ПМС № 200 от 23.06.2021г./, а от 25.12.2021г – 170.00 лв. /съгласно ПМС № 451 от 22.12.2021 г./. Поради това не са налице основания за забавяне в произнасянето по заявлението на ищеца след законово определение срок от 4 месеца и е налице бездействие – непроизнасяне в установения от закона срок.

По отношение на втората предпоставка:

Всяко неизпълнение на парично задължение е забавено изпълнение и може да породи претенция за заплащане на закъснителни вреди. В случая за държавата е възникнало парично задължение, което не е изпълнено в срока, предвиден от КСО. При неизпълнение на парично задължение, кредиторът винаги има право на обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата – чл. 86 ЗЗД. Законната лихва се дължи на кредитора, без да се изисква от него да доказва, че действително е претърпял вреда в размер на тази лихва. В случая, разпореждането за отпускане на пенсия е основание за получаването й фактически от лицето, т.е. липсата му пряко влияе върху възможността лицето да получи дължимата му се пенсия в определения от закона срок.

По отношение размера на претендираното обезщетение, съдът намира, че реално претърпяната от Н. вреда е в размер на законната лихва /определен посредством програмен продукт " А.Ф."/ върху сумата от 743.55 лв. /5 месеца по 148.71 лв./, считано от 7.11.2021г. /датата на която се изплащат пенсиите/ до 31.01.2022 г. – 17.76 лв., законната лихва върху сумата от 148.71 лв. /пенсията за м. декември/, считано от 07.12.2021г. до 31.01.2022г. – 2.31 лв., законната лихва върху сумата от 21.29 лв. /доплащане към пенсията за м. декември от 25.12.2021г. – датата на актуализацията/, считано от 26.12.2021г. до 31.01.2022г. – 0.22 лв. и законната лихва върху сумата от 170.00 лв. /пенсията за м. януари/, считано от 07.01.2022г. до 31.01.2022г. – 1.18 лв. или обща сума от 21.47 лева, а не както е определена от ищеца – 38.98 лв. върху общата сума, която му е изплатена на 31.01.2022г. Това е така, защото ответникът изпада в забава от деня, следващ този, на който би следвало да се получи пенсията, ако беше определена в законовия срок – до 06.11.2021г., но не върху цялата сума, а само върху тази част от нея, който е дължима но неплатена. Така, на 07.11.2021г. е следвало да бъде изплатена пенсия за 5 месеца, вкл. месец ноември, тъй като пенсиите се плащат за календарния месец /чл. 52 от Наредба за пенсиите и осигурителния стаж/, след което до датата на плащането на сумата – 31.01.2022г. се дължи лихва върху тази сума, съответно от датата на плащане на пенсията за м. декември /поотделно до 25.12.2021г. датата на актуализацията и разликата след тази дата/ до датата на получаването й - 31.01.2022г. и последната пенсия – за месец януари – от 07.01.2022г. до датата на получаването й – 31.01.2022г.

По отношение на третата предпоставка:

Съдът приема, че имуществените вреди, причинени на ищеца са в резултат на бездействието на ответника, поради което е налице причинно-следствена връзка между противоправното поведение на НОИ и претърпените вреди.

Налага се извод, че е изпълнен фактическият състав по чл. 1 ал. 1 от ЗОДОВ.

Съдът не споделя направеното възражение от ответника за неоснователност на иска предвид нормата на чл. 113 от КСО. Това е така, защото както е посочено и в отговора на исковата молба, разпоредбата визира начисляването на законната лихва върху вземания за невнесени осигурителни вноски за ДОО, за ДЗПО и неоснователно извършени осигурителни разходи, но разпоредбата не може да се тълкува по начина, посочен от ответника и не може да се приеме, че НОИ не дължи лихва за закъснения на плащанията, които са в резултат от бездействие на длъжностните лица.

 

Независимо от изхода на спора, на ищеца не се присъждат разноски, тъй като не е платена държавна такса, а процесуалният му представител е назначен по реда на ЗПП.

 

По изложените съображения, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА Национален осигурителен институт, ЕИК *****, седалище гр. София да заплати на Н. А. Н., [ЕГН], с адрес: гр. Варна, [жк] [адрес] сумата от 21.47 лева, представляваща претърпени имуществени вреди, причинени от бездействието и непроизнасянето в срок по заявлението на ищеца за отпускане на пенсия, в размер на законната лихва върху сумата от 743.55 лв., считано от 7.11.2021 г. до 31.01.2022 г., върху сумата от 148.71 лв., считано от 07.12.2021г. до 31.01.2022г., върху сумата от 21.29 лв., считано от 26.12.2021г. до 31.01.2022г. и върху сумата от 170.00 лв., считано от 07.01.2022г. до 31.01.2022г.

 

ОТХВЪРЛЯ иска на Н. А. Н., [ЕГН], с адрес: гр. Варна, [жк] [адрес] срещу Национален осигурителен институт, ЕИК *****, седалище гр. София, [улица] за сумата над 21.47 лв. до претендирания размер от 38.98 лв.

 

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му.