МОТИВИ по
НЧХД № 61/2020 г. по описа на
ПпРС
Подсъдимият
Д.Б.П. ***, е предаден на съд по реда на чл.247,ал.1,т2
от НПК по обвинение за това, че „на 15.12.2019 г., в гр.П.,
ж.к.“**“, около 22.15 часа е нанесъл удари с юмруци по главата на пострадалия С.П.П. ***, при което му е причинил лека телесна повреда,
изразяваща се в разкъсно-контузна рана в областта на
долния ръб на лявата очница; подкожен хематом и кръвонасядане в областта на челото в дясно; кръвонасядания
в областта на носа и по клепачите на лявото око, причинили временно
разстройство на здравето, неопасно за живота“ – престъпление по чл.130,
ал.1 от НК.
Ведно
с тъжбата пострадалият от престъплението С.П. предявява и граждански иск за
неимуществени вреди против подсъдимия в
размер на 1 500 лв., ведно със законната лихва от деня на увреждането до
окончателното й изплащане. До започване на съдебното следствие, на основание
чл. 84 и сл. от НПК предявеният граждански иск беше приет за съвместно
разглеждане в наказателния процес, като
тъжителят бе конституиран и като граждански ищец. Частният тъжител се явява в с.з. и чрез повереника си адв.Р.Р. *** поддържа изцяло обвинението като безспорно доказано,
пледира за освобождаване на подсъдимия от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание по реда на чл.78а НК, както и пълно уважаване на
гражданския иск; претендират се
направените по делото разноски.
Подсъдимият
Д.Б.П. се явява в с.з., дава обяснения, в които отрича да е удрял пострадалия
по начина описан в тъжбата. Заявява, че се касае за инцидент провокиран изцяло
от агресивното поведение на тъжителя, при което не се е сдържал и е ударил лек
шамар по лицето му, моли да бъде оправдан. Защитникът му адв.И.Ц.
*** намира, че обвинението не е доказано по категоричен начин, поради което
пледира за оправдаване на подсъдимия, алтернативно претендира: за приложение
института на реторсията по чл.130,ал.3 НК или за
преквалифициране на деянието в по-леко такова с приложение на чл.132,ал.1,т.3 НК.
Съдът, след
преценка на събраните доказателства, прие за установено следното от фактическа
страна:
Подсъдимият
Д.Б.П. ***, бил безработен, неосъждан.
Подсъдимият
и тъжителят С.П.П. били бивши съученици до завършване
на средното си образование, като и двамата имали интимни отношения със св. ***
– първоначално подсъдимия, а след приключване на връзката им – тъжителя. На 15.12.2019 г. тъжителя, св.*** и св.Б. Й.
гостували на техни приятели в гр.П., в жилищен блок в ж.к.“**“ №**, намиращ се
в близост до МБАЛ П. Около 22.15 ч. тримата излезли от входа и се насочили към
паркирания пред блока л.а. на тъжителя. В момента, в който тъжителя и
свидетелите влезли в автомобила, в непосредствена близост до тях спрял
л.а.“Пежо 307“ с рег.№ **, зад волана на който бил подсъдимия П.. През
прозореца на автомобила подсъдимия поискал да говори с тъжителя за нещо, при
което последният излязъл от своя автомобил, заобиколил го и застанал до
автомобила на подсъдимия. Тогава забелязал, че зад л.а. на подсъдимия е спрял
още един л.а., в който видял, че се намират двама приятели на подсъдимия –
свидетелите Станислав Д., С. Х. и неговата приятелка св.****. Свидетелите П. В.
и Б.Й. също слезли от автомобила, след което подсъдимият /вече също излязъл от
автомобила си/ внезапно нанесъл няколко удара с юмруци в областта на главата на
тъжителя, които попаднали в лявата му скула, челото и около устата. Предвид
това, че тъжителя не очаквал подобна непредизвикана агресия, не могъл да се
защити. Настанала суматоха, при която свидетелите В. и Й. се разкрещяли към подсъдимия да престане, а след като и
неговите приятели Д. и Х. се намесили, побоя бил прекратен, след което всички
се качили обратно в автомобилите си и си тръгнали.
Рано
сутринта на следващият ден – 16.12.2019 г. тъжителят трябвало да пътува за гр.С.,
където бил студент. Около 06.00 ч. майка му – св.** станала, за да го изпрати с
влака, когато видяла, че „…С. целият е
подпухнал, челото му с кръвонасядания, окото му е зашито, цялото синьо, а
отдолу под окото му има цепнатина около 1.5 – 2.0 см. Попитах го какво става, а
С. каза, че са го били…“ /показания в с.з. л.28/. Малко по-късно тъжителя
заминал за гр.С., където посетил Катедрата по съдебна медицина към Медицинския
университет и бил прегледан от съдебен лекар, който при извършения преглед
констатирал „разкъсно-контузна
рана в областта на долния ръб на лявата очница,
подкожен хематом и кръвонасядане в областта на челото
вдясно, кръвонасядания в областта на носа и по клепачите на лявото око“, като
същевременно преценил, че тези увреждания са му причинили временно разстройство
на здравето неопасно за живота, както и
че установите травматични увреждания се дължат на удари с или върху твърди тъпи
предмети и биха могли да бъдат получени
по начин и време, по който съобщава тъжителя /виж СМУ, л.7/. След като се
прибрал обратно в гр.П., на 19.12.2019 г. тъжителя посетил и личния си лекар
д-р С. К., която го изпратила при специалист очен лекар д-р Н. във връзка с
продължаващо страдание на очите и притеснение на тъжителя, тъй като принципно
носел очила. Очният лекар предписал медикамент „Neo Vista
30” /рецепта л.47, натурален продукт
за здрави очи и добро зрение, спомагащ за намаляване усещането за умора на
очите/. При тези обстоятелства, на 19.12.2019 г. тъжителят подъл жалба в РУ П.,
в която описал случилото се и към която приложил и медицинската документация. По
разпореждане на Началника на РУ П. била извършена проверка, която завършила с изготвяне на справка от ПИ
И. И., със заключение за изпращане по компетентност на РП Т. След като се
запознал със събраните по преписката материали, с постановление от 17.02.2020
г. прокурор от РП Т., ТО П. отказал да образува ДП за извършено престъпление от
общ характер, като приел, че се касае за нанасяне на лека телесна повреда по смисъла
на чл.130,ал.1 от НК, която се преследва по тъжба на пострадалия до съответния
районен съд, съгласно чл.161, ал.1 НК. Постановлението за отказ било обжалвано от тъжителя пред ОП Т.,
като с постановление от 06.03.2020 г. на прокурор от ТОП същото било
потвърдено, след което на 13.03.2020 г. тъжителят подал тъжба от РС Попово, по
което било образувано настоящото дело от частен характер.
Така
възприетата фактическа обстановка се доказва по несъмнен и категоричен начин от събраните в с.з. доказателства,
посредством приложените по делото писмени доказателствени средства–свидетелство
за съдимост; СМУ № V-499/2019 г.;
амбулаторен лист от 19.12.2019 г.; рецепти; заключение по назначена в хода на
съдебното дирене СМЕ, приета без
възражения на страните; както и от изслушаните в с.з. показания на свидетелите-очевидци
*** и Б. Й.; св.** /майка на тъжителя/ и св.П. К. - свидетели, на които съдът
изцяло даде вяра, като прие, че са логически издържани и безпристрастно
изясняват случилото се на инкриминираната дата и място, респ. последиците от
него. По отношение групата свидетели, водени от подсъдимия –С.Д., С.Х. и ****,
които потвърждават тезата на подсъдимия, че е бил провокиран с обидни думи от
подсъдимия и само веднъж леко е ударил с ръка тъжителя по лицето, съдът намери,
че не отразяват вярно, точно и логично случилото, тъй като противоречат на
правилата на формалната логика. По отношение показанията на изслушания в с.з.
свидетел ***** /баща на подсъдимия/, съдът намери, че неговите показания са
изцяло неотносими към предмета на доказване, поради което не ги ползва при
постановяване на присъдата, както не ползва и не обсъжда като писмени
доказателства приложените в с.з. копия от чатове и писма, доколкото същите не
са събрани по реда на НПК.
Не
се спори до делото, че на посочената дата и място компанията на тъжителя и
компанията на подсъдимия са се срещнали, като съдът преди всичко приема за
доказано, че подсъдимият целенасочено и предварително е чакал тъжителя да
приключи гостуването си в жилището в ж.к.“**“ бл.**. В подкрепа на това
становище е обстоятелството, че този блок се намира на няколко километра както
от дома на подсъдимия, така от дома и на тъжителя и няма логично обяснение за
„съвпадението“, в което подсъдимия и неговите приятели правят опит да убедят
съда, че случайно да присъствали на паркинга пред блока. В този контекст, не
намират убедително потвърждение и техните показания в частта досежно някаква
провокация с обидни думи от страна на тъжителя към подсъдимия. Безспорен факт е
обаче причиненото увреждане на телесната неприкосновеност на тъжителя, за което
са налични категорични данни – както от непосредствените показания на св.Ц.
/видяла състоянието на сина си рано сутринта, т.е. няколко часа след побоя/,
както и от заключението на съдебния лекар от МУ С. Тези доказателства от своя
страна изключват възможната достоверност на групата свидетели, водени от
подсъдимия, че не е удрял /може би само веднъж/ тъжителя и са достатъчни за
съда да приеме тяхната заинтересованост от изхода на делото /доколкото се касае
за техен приятел/, и да ги изключи като негодни да бъдат ценени досежно
причините за нанасяне на ударите и интензитета на тези удари спрямо тъжителя.
Според надлежно приобщената медицинска документация тъжителя е получил сериозни
увреждания на здравето, като конкретно описаните от него наранявания не могат
да бъдат причинени от друг освен от подсъдимия и по друг начин различен от описания
от тъжителя, подкрепен изцяло от показанията на свидетелите В. и Й.
По отношение обясненията на
подсъдимия П. депозирани в с.з., които са насочени към пълното му оневиняване
чрез изтъкване на обстоятелства, обуславящи липсата на каквато и да било негова
съпричастност към причинените на пострадалия телесни увреждания, съдът отчете,
че те съществено противоречат и не кореспондират нито установените по-горе
фактически обстоятелства, нито с правилата на формалната логика. Отчитайки
принципното положение, че обясненията на
подсъдимия, в които оспорва обвинението са както основно средство за защита,
така и доказателствено средство, чиято доказателствена стойност се предопределя
както от тяхната последователност и логичност, така и от съответствието им с
останалия приобщен доказателствен материал, съдът прие, че обясненията на подс.С. са неубедителни, неверни, противоречащи на
формалната логика и недостоверни, поради
което не им даде вяра, и не ги постави в основата на присъдата. По делото са
налице две противоречиви, несъвместими и взаимно изключващи се версии досежно
извършеното престъпление – от една страна неговите крайно пестеливи обяснения,
които се опровергават категоричен начин най-вече от изготвените на следващия
ден СМУ и от показанията на свидетелите-очевидци В. и Й. Обясненията на подс.П. намират „потвърждение” единствено в показанията на неговите
приятели – свидетелите Д., Х. и Д., за чиято недобросъвестност и противоречие с
правилата на формалната логика съдът вече изложи своите съображения. Съдът не
намира за необходимо да ги анализира поотделно и подробно, тъй като те очевидно
не държат сметка за характера на причинените увреждания на здравето на тъжителя,
за които не съществува друг обективен начин за причиняването му.
Както
съдът вече имаше възможност да посочи по-горе, от приложеното и прието като
доказателство по делото СМУ и приетото заключение на в.л. д-р Г. е видно, че в
резултат на насените му удари на 15.12.2019 г. тъжителят С.П. е получил
увреждане на здравето изразяващо се в „разкъсно-контузна рана в областта на долния
ръб на лявата очница; подкожен хематом и кръвонасядане в областта на челото в дясно; кръвонасядания
в областта на носа и по клепачите на лявото око”, като лекарят е
преценил, че тези увреждания са му причинили временно разстройство на здравето,
неопасно за живота. Следователно, касае се за кратковременно разстройство на
здравето, представляващо леко увреждане на анатомичната цялост на организма,
съставляващо лека телесна повреда по смисъла на чл.130,ал.1 НК /в т.см. вж.
изрично т.15 от ППВС №3/1979 г./. От субективна страна деянието е извършено
виновно,под формата на пряк умисъл, изведен от действията на подсъдимия, който
несъмнено е съзнавал общественоопасния характер на извършеното деяние,
предвиждал е разстройството на здравето на пострадалия, като е целял именно да
предизвика причиненото увреждане.
С
оглед очертаната по-горе фактическа обстановка и след съвкупната оценка на
събраните по делото доказателства, намиращи се в обективна връзка по-между си
съдът счита, че по несъмнен начин се доказва, че подсъдимия е осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.130, ал.1 НК. Предвиденото в
санкционната част на нормата на това престъпление наказание е ЛОС за срок до 2 г. или наказание пробация. От
приложената по делото справка за
съдимост е видно, че подсъдимия към момента на извършване на деянието не
е осъждан с влязла в сила присъда за
престъпление от общ характер и няма причинени с деянието имуществени вреди,
които следва да бъдат възстановени. С оглед на това, и тъй като са налице
кумулативните предпоставки, съдът приложи императивната разпоредба на чл. 78а НК, като призна подсъдимия за виновен в извършване на престъпление по
чл.130,ал.1 НК, освободи го от наказателна отговорност чрез налагане на
административно наказание глоба в размер на 1000 лв. /хиляда лева/. При
определяне размера на наказанието съдът
от една страна взе предвид обстоятелството, че подсъдимият е безработен, а от
друга страна отчете сравнително по-ниската степен на обществена опасност на
деянието в сравнение с други подобни от този вид.
Съдът
се произнесе и по предявеният граждански иск в размер на 1 500 лв., като прие,
че следва да бъде уважен по справедливост съгласно чл.52 от ЗЗД до размер от 500
лв. /петстотин лева/, ведно със
законната лихва от деня на увреждането до окончателното му изплащане, а в
останалата част и до пълният му размер от 1 500 лв. го отхвърли като
неоснователен и недоказан. Обезщетението за
претърпени неимуществени вреди съдът определи съобразявайки претърпените
от пострадалия болки и страдания, както и душевните такива (преживения
стрес, за който изцяло са относими показанията на неговата майка св.Ц.)
в пряко следствие от нараняването. Наред с
това, съдът присъди на пострадалия и направените от него разноски общо в
размер на 632.00 лв. /в т.ч. 500 лв. адвокатски хонорар, 120 лв. депозит за
вещо лице и 12 лв. д.т. за образуване и водене на делото/.
Предвид
изхода на делото, съдът осъди подсъдимия да заплати за разноски сумата 50 лв.,
представляваща 4 % д.т. върху уваженият размер на гражданския иск – по бюджета
на съдебната власт, по сметка на ПпРС.
По
изложените съображения съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА СЪСТАВА: