Решение по дело №8989/2015 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 11 април 2016 г. (в сила от 10 октомври 2016 г.)
Съдия: Мария Димитрова Личева
Дело: 20155330108989
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 17 юли 2015 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 1230                                      Година 11.04.2016                          Град  ПЛОВДИВ

 

      В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пловдивски Районен съд                                                       тринадесети граждански състав

На тридесет и първи март                                      две хиляди и шестнадесета година

В публично заседание в следния състав:

 

     ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЛИЧЕВА-ГУРГОВА

 

Секретар: Мария Христова.

като разгледа докладваното от съдията

гражданско дело № 8989 по описа за 2015 година

и за да се произнесе, взе предвид:                 

            Производството е по установителен иск с правно основание чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 415 от ГПК, предявен от "МЕЛНИЦА СЛИВЕН - 2003" ООД, със седалище и адрес на управление:гр.Сливен, кв. „Индустриален", с ЕИК *********, чрез: мл. адвокат К.Б.К., адрес ***, с който се иска от съда, да признае за установено, че А.И.К. ЕГН **********,***, му дължи сумата от 10 660,00 лв., дължима по запис на заповед с падеж 01.08.2011 г. и 213,00 лв. разноски, за които ищецът - “МЕЛНИЦА СЛИВЕН - 2003" ООД се е снабдил със заповед за изпълнение и изпълнителен лист по ч.г.д. 3280/2015 г. по описа на Районен съд – Пловдив. Претендира разноски.

            При условията на евентуалност моли съда, в случай, че отхвърли предявения иск за установяване на вземането на ищеца "МЕЛНИЦА СЛИВЕН - 2003” ООД по записа на заповед, издаден от А.И.К., поради погасяване по давност на вземането, или поради неизвършване на необходимите действия по запазване на правата по записа на заповед, да разгледа претенцията на ищеца по чл. 534 от Търговски закон и да осъди А.И.К. да заплати на „МЕЛНИЦА СЛИВЕН - 2003“ ООД сумата 10 660 лв., с която се е обогатил неоснователно като издател на записа на заповед по главния иск във вреда на „МЕЛНИЦА СЛИВЕН - 2003" ООД.

            С уточняваща молба от 31.08.2015 г. ищецът е изменил претенцията си по размер до стойност 10 333,75 лева, представляваща стойността на неотчетените средства за обезпечение, на които е била издадена запис на заповед с падеж 01.08.2011 г.

            Ищеца твърди, че на 26.07.2011 г. в гр. Сливен А.И.К. ЕГН ********** като издател на Запис на заповед се е задължил безусловно и неотменимо да заплати на падежа - 01.08.2011 г. сумата от 10 660 лв. на „МЕЛНИЦА СЛИВЕН - 2003“ ООД в брой, в касата на дружеството в гр. Сливен, кв. Индустриален. Твърди, че Запис на заповед е редовен от външна страна документ и удостоверява подлежащо на изпълнение задължение. Всички изискуеми от Търговския закон реквизити за менителничния ефект били налице, падежът на задължението бил настъпил, но длъжникът не го изпълнил изцяло. Твърди, че Записът на заповед бил издаден като обезпечение на сключената между „МЕЛНИЦА СЛИВЕН - 2003" ООД и бившите служители на дружеството - А.И.К. и М... В... Т.... спогодба с нотариално заверени подписи от 26.07.2011 г. Със спогодбата двамата се съгласили и задължили да заплатят на „МЕЛНИЦА СЛИВЕН - 2003" ООД, сумата от 10 660 лв. за претърпените от дружеството - ищец вреди следствие на установените липси на имущество, поверено в изпълнение на трудовите функции на двамата, първоначално пласьори, а след това и търговски представители на „МЕЛНИЦА СЛИВЕН - 2003" ООД. Основните задължения на двамата били продажбата на предоставените им от работодателя брашна, доставянето им до клиенти, приемане, съхраняване и отчитане на стоки и парични средства от извършените продажби. Липсите били установени при извършена на 25.7.2011 г. инвентаризация на склада на дружеството в П...., ж.к. „Т....", зона ...., Х...., склад..., в който била съхранявана поверената на двамата стока за продажба - произвеждани от ищцовото дружество брашна. Със спогодбата, подписана от ответника и М... В... Т... признали основателността, размера и изискуемостта на задълженията си към „МЕЛНИЦА СЛИВЕН - 2003" ООД за претърпените от дружеството вреди, следствие на установените липси.

            Ответникът А.И.К., чрез процесуалния си представител адв. М., оспорва предявените искове като недопустими последните причини: като предявени само по отношение на един от солидарно отговорните ответници; поради приложението на чл.300 от ГПК с оглед приключило по отношение на него производство по НОХД №... на....н.с. на ПРС, по което бил признат за невинен за присвояване на средства от ищцовото дружество. Заявява, че исковете са неоснователни, тъй като били принудени да подпишат процесния запис на заповед и спогодба, а дължимостта на претендираната сума не била доказана по безспорен начин. Прави възражение за изтекла погасителна давност  по отношение на иска за заплащане на сумата по запис на заповед с падеж на задължението  01.08.2011 г., като се позовава на изтекла тригодишна давност по чл.531 ал.1 от ТЗ.

От събраните по делото доказателства,  които прецени по отделно и в тяхната съвкупност,  при спазване разпоредбите на чл. 235 ГПК,  съдът прие за установено следното:

Представени са в заверени преписи Трудов договор от ........г., Споразумение от ...... г. и Запис на заповед с падеж на задължението  .... г., от които се установява, че ответника по делото К.  е бил в трудово-правни отношения с ищеца по делото първоначално на длъжност „п...”, а от.... бил преназначен на длъжност „т... п...”. Установява се, че в резултат на извършена инвентаризация били установени липси на обща стойност 10 332,75 лева, каквито средства не били отчетени. За липсите ответника по делото К. и друг служител на мелницата – М.... В.... Т....., на същата отчетническа длъжност, подписали цитираното по-горе споразумение от  26.07.20011 г., с което се задължили солидарно да заплатят на „МЕЛНИЦА СЛИВЕН - 2003" ООД,  сумата от 10 066 лева за претърпени вреди в следствие на установените липси.  

По делото е приложено като доказателство НОХД №.... на ПРС, от което се установява, че ответника по делото А.К. е бил признат за невинен с влязла в сила присъда за присвояване в качеството му на длъжностно лице „п....” към „МЕЛНИЦА СЛИВЕН - 2003" ООД, за периода 25.07.2011 г. – 13.12.2011 г.

            Останалите представени писмени доказателства не променят направените изводи.

            Въз основа на така установената и възприета фактическа обстановка, съдът изграждайки вътрешното си убеждение, прави следните изводи от правна страна:

            По допустимостта:

            Предявеният иск по чл. 422 от ГПК е допустим, тъй като е заведен в едномесечния срок от получаване на съобщението, изпратено до заявителя по заповедното производство „МЕЛНИЦА СЛИВЕН - 2003" ООД, че е постъпило възражение от длъжника А.И.К..

            Съдът намира за допустим и предявения иск по чл. 534, ал. 1 ТЗ - за неоснователно обогатяване на ответника, тъй като този иск е предявен поради погасяване по давност на правата на ищеца по ценна книга. В  този смисъл и Определение №..... по чгр.д. №.... на ВКС

            По основателността:

            Записът на заповед е едностранна абстрактна сделка, която следва да отговаря на изискванията за форма и съдържание, установени в чл.535 и сл. от ТЗ. Представеният по делото запис на заповед, с който ищецът се легитимира като кредитор на ответника по менителничното правоотношение, е редовен от външна страна, тъй като отговаря на изискванията на чл.535 ТЗ.

             Същевременно обаче с оглед направеното с отговора на исковата молба възражение за изтекла погасителна давност се установява, че издаденият в полза на ищеца, като поемател, действителен по форма и съдържание запис на заповед  с падеж на определена дата - 01.08.2011 г., поставя началото на специалната погасителна давност, установена в чл.531, ал.1 ТЗ за упражняване менителничните права на последния, която в конкретния случай е изтекла на 01.08.2014 г.

               Заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК въз основа на запис на заповед е било подадено пред съда на 20.03.2015 г. или след изтеклия законоустановен давностен срок.

               Ето защо и с оглед изложеното по-горе, съдът намира, че следва да отхвърли исковата претенция с правно основание чл.422 ал.1 от ГПК като погасена по давност.

               Специалният менителничен иск по чл.534, ал.1 ТЗ за неоснователно обогатяване, предявен в настоящото производство при условията на евентуалност в случай, че съдът отхвърли претенцията за установяване на дължимостта на сумата по записа на заповед, принадлежи на приносителите на запис на заповед или менителница, чиито менителнични искове са погасени по давност (прескрибирани менителнични ефекти) или не са извършили необходимите действия за запазване на правата си по тях (преюдицирани менителнични ефекти).

               Съгласно разпоредбата на чл.534 ал.2 ТЗ, правото да се предяви специалния иск по чл.534 ал.1 ТЗ, възниква само и единствено от момента на изгубване на исковете по менителницата или записа на заповед. За основателността на иска по чл.534,ал.1 ТЗ ищецът, като приносител на менителничния ефект, следва  да докаже наличието на издаден действителен такъв, както и че търпи вреда, поради невъзможността да реализира менителничните си имуществени права. Вредата се изразява в това, че имуществото на приносителя не може да се увеличи с паричната сума по ефекта, а това е така, защото вземането по ценната книга е прескрибирано  или преюдицирано.

              Обогатяването на издателя на ценната книга ще се състои в това, че той не намалява пасивите в имуществото си и то поради факта, че спестява разходи за погасяване на задължението.

              С исковата си молба ищцовото дружество е заявило, а и от събраните по делото гласни и писмени доказателства се установява, че записът на заповед и бил издаден като обезпечение на сключената между „МЕЛНИЦА СЛИВЕН - 2003" ООД и бившите служители на дружеството - А.И.К. и М.... В....Т..........Спогодба с нотариално заверени подписи от 26.07.2011 г., с която същите се съгласили да заплатят на ищцовото дружество вреди в следствие на установени липси на имущество поверено в изпълнение на трудовите функции на двамата.

               С подписаното Споразумение с нотариално заверени подписи от ......., ответника по делото се е съгласил с уговорените в нея клаузи и за него са възникнали уговорените по договора права и задължения. В чл.1 от споразумението страните са се договорили, че М.... Т.... и А.К., се задължават в срок до .... да изплатят на „МЕЛНИЦА СЛИВЕН - 2003" ООД задълженията си за обща сума в размер на 10 660 лева.

               Ответната страна не успя да докаже твърдяното подписване на споразумението и записа на заповед да е било извършено под принуда.

               Обстоятелството, че по .......... на ПРС, от което се установява, че ответника по делото А.К. е бил признат за невинен с влязла в сила присъда за присвояване в качеството му на длъжностно лице „п....” към „МЕЛНИЦА СЛИВЕН - 2003" ООД, означава единствено че не е налице извършено престъпление, но не означава че същия не е поел задължение да изплати солидарно сумата по спогодбата.

              Ето защо съдът намира, че предявеният при условията на евентуалност иск  е основателен и доказан и следва да бъде уважен в размера, в който е предявен  с уточняваща молба от ищцовото дружество, а именно в размер на 10 332,75 лева.

             По отношение на разноските:

             Съдът е отхвърлил исковата претенция с правно основание чл.422 от ГПК, като държавната такса по настоящото производство е събрана приспадайки вече платената държавна такса по заповедното производство.

             Съобразно разпоредбата на чл.72 ал.2 от ГПК, съгласно която за предявените с една молба евентуално съединени искове срещу едно лице се събира държавна такса за един иск, съдът намира, че не следва да бъде присъждана допълнително държавна такса.

              Предвид уважаването на иска, в полза на ищеца следва да се присъдят сторените разноски в размер на 486,40 лева, от които 426,40 лева за държавна такса и 60, 00 лева за свидетел при режим на призоваване.

               С оглед на горното, съдът

 

Р     Е     Ш     И:

 

               ОТХВЪРЛЯ  иска с правно основание чл.422 от ГПК във връзка с чл. 415 от ГПК, предявен от "МЕЛНИЦА СЛИВЕН - 2003" ООД, със седалище и адрес на управление: гр.Сливен, кв. „Индустриален", с ЕИК *********, чрез: мл. адвокат К.Б.К., адрес ***, с който се иска от съда, да признае за установено, че А.И.К. ЕГН **********,***, му дължи сумата от 10 332,75 лв., дължима по запис на заповед с падеж ...и 213,00 лв. разноски, за които ищецът - “МЕЛНИЦА СЛИВЕН - 2003" ООД се е снабдил със заповед за изпълнение и изпълнителен лист по ч.г.д. 3280/2015 г. по описа на Районен съд – Пловдив, като ПОГАСЕН ПО ДАВНОСТ.

ОСЪЖДА на основание чл. 534 ал.1 ТЗ, А.И.К. ЕГН **********,***, да заплати на "МЕЛНИЦА СЛИВЕН - 2003" ООД, със седалище и адрес на управление: гр.Сливен, кв. „Индустриален", с ЕИК *********, чрез: мл. адвокат К.Б.К., адрес ***, сумата 10 332,75(десет хиляди триста тридесет и два лева и 75 ст.) лв., с която се е обогатил неоснователно като издател на Записа на заповед издадена на ... с падеж на 01.08.2011 г.

ОСЪЖДА А.И.К. ЕГН **********,***, да заплати на "МЕЛНИЦА СЛИВЕН - 2003" ООД, със седалище и адрес на управление: гр.Сливен, кв. „Индустриален", с ЕИК *********, чрез: мл. адвокат К.Б.К., адрес ***, сумата от 486,40(четиристотин осемдесет и шест лева и 40 ст.)лева разноски направените в хода на настоящото производство.

            РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пловдивския окръжен съд в двуседмичен срок от  връчването му на страните.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/ Мария Личева – Гургова.

 

Вярно с оригинала.

М.Х.