№ 19674
гр. София, 04.03.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 118 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четвърти март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА
като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА Частно гражданско
дело № 20211110171684 по описа за 2021 година
намери следното:
Образувано е по заявление на „БЕДК“ ООД, ЕИК ***, уточнено с молба от09.02.2022 г. за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Т. П. ИВ. с ЕГН: ********** за
следните суми, дължими по Договор за кредит Номер: max_300763190 /27.11.2020 г., а
именно: сумата от 1259,06 лв. - главница, сума в размер на 381, 48 лева - дължима стойност
на услуга „Бързо разглеждане“, сума в размер на 545, 44 лева – дължима за услуга „ДП“ ,
сума в размер на 176, 89 лева – договорна възнаградителна лихва, както и за разноски в
производството в размер на 25 лева и 150 лева юрисконсултско възнаграждение.
Съгласно разпоредбата на чл.411, ал. 2, т. 2 ГПК, за да се издаде заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК, искането следва да не е в противоречие със закона или с
добрите нрави.
Съдът намира, че заявлението в частта относно претендираните суми за „Бързо разглеждане“
и за „ДП“, както и частично за разноски следва да бъде отхвърлено.
В случая заявителят претендира вземания по договор за потребителски кредит по смисъла
на глава III от Закон за потребителския кредит, поради което отношенията между страните,
породени от него, се регулират от правилата на специалния закон.
Заявителят на практика претендира възнаграждение за допълнителни услуги, които
претенции са в противоречие с изричните разпоредби на ЗПК.
По отношение търсеното вземане за „Бързо разглеждане“, заявителят посочва, че се дължи
за заявено разглеждане на искането за кредит в срок до 2 часа от постъпването му.
Вземането за „ДП“ заявителят претендира да се дължи за заявена възможност за
осигуряване на представител за посещение на настоящия адрес на кредитополучателя или
друго посочено от него място за извършване на плащане.
Разпоредбата на чл.10а от ЗПК предвижда, че кредиторът не може да изисква заплащане на
такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита (ал.2) и не
може да събира повече от веднъж такса и/или комисиона за едно и също действие (ал.3).
Следователно законът не допуска в полза на кредитора присъждане на допълнителните
1
такси за разглеждане на искането за кредит и за управлението му.
От друга страна, когато е налице явна нееквивалентност между предоставената услуга и
уговорената за това цена, се нарушава принципът на добросъвестност при участие в
облигационните отношения. Съдът намира, че уговарянето на дължимост на сума в размер
524,89 лева за „Бързо разглеждане“ и в размер на 750 лева за „ДП“ при отпуснат кредит
1500 лева, дори и да се приеме за допустимо съгласно ЗПК, води до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя. Възнагражденията
се явява нееквивалетни на насрещната престация на заемодателя, поради което посочените
клаузи за уговаряне на възнаграждение за допълнителни услуги драстично нарушават
принципа на справедливост и създават условия за неоснователно обогатяване на
заемодателя. Поради изложеното, съдът счита, че уговорката за всяко от коментираните
възнаграждения, освен че противоречи на чл. 10а ЗПК, е в противоречие и с добрите нрави,
поради което е нищожна и на това основание.
Съдът намира, че съдържанието на посочените договорни клаузи обуславя и извод за
тяхната неравноправност, защото не отговаря на изискването за добросъвестност и води до
значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя /чл.143
ЗЗП/, като не се установява да е индивидуално уговорена. Предвидено е цената да се дължи
независимо от това дали са предоставени услуги. Това поставя заемополучателя в
неравноправното положение да дължи цена за услуги, които не ползва, на което съответства
и право на кредитора да събира цена за непредоставени услуги.
С оглед отхвърляне на заявлението за част от претенциите, то на заявителя не се дължат
разноски, съответно на тези част и искането му за съответните разноски следва да бъде
отхвърлено.
По тези съображения заявлението следва да бъде отхвърлено на основание чл.411, ал.2, т.2
ГПК в посочените части.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ на основание чл.411, ал.2, т.2 ГПК заявление на „БЕДК“ ООД, ЕИК *** срещу
Т. П. ИВ. с ЕГН: **********, в частта, с която се иска издаване на заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК и изпълнителен лист за сума в размер на 381, 48
лева - дължима за услуга „Бързо разглеждане“ и за сума в размер на 545, 44 лева – дължима
за „ДП“, претендирани по Договор за кредит Номер: max_300763190 /27.11.2020 г., както и
за разноски за разликата над 28,72 лева до пълния претендиран размер от 48 лева за
държавна такса и над 30,39 лева до пълния претендиран размер 150 лева за юрисконсултско
възнаграждение.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчване на препис на заявителя.
2
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3