Р Е Ш Е Н И Е № 107
гр. Хасково, 27.03.2019 год.
Хасковският окръжен
съд………………………………………………………….………… в закрито
заседание на двадесет и седми март две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОШКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
1.АННА ПЕТКОВА
2.ЙОНКО ГЕОРГИЕВ
при
секретаря……………………………………………………………...………и в присъствието на
прокурора……………………………………………………………………….....………….като разгледа докладваното от
съдия И В А Н О В А ………………….……в.гр.д.№ 197 по описа за 2019 год., взе предвид следното:
Производството
е по чл.435, ал.2, т.7 от ГПК и е образувано по жалба, подадена от адвокат
Златка Господинова – пълномощник на Р.А.А. – длъжник по изпълнението против
действията на частен съдебен изпълнител Захари Запрянов, извършени по изп.д. №
20158750400359 и обективирани в постановление от 30.11.2018 год., с което е
отказано присъждане на сума в общ размер на 846.85 лева, платена от длъжника А.
във връзка с подадени от нея жалби с вх. № 41020 от 25.07.2018 год., с вх. №
42053 от 30.07.2018 год. и с вх. № 47136
от 29.08.2018 год., представляващи
разноски и такси, с искане за отмяна на обжалваните действия като
незаконосъобразни.
Постъпили
са мотиви от частен съдебен изпълнител /ЧСИ/ Захари Запрянов със съображения за
недопустимост и алтернативно - неоснователност на жалбата.
Съдът,
след преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
Производството
по изпълнително дело № 20158750400359 по описа на ЧСИ Захари Запрянов е
образувано по молба с вх. № 13495 от 24.03.2015 год., подадена от „ЕВН България
Електроснабдяване“ ЕАД – гр.Пловдив и приложени към нея изпълнителен лист № 76
от 20.01.2015 год., издаден по ч.гр.д.№ 607 / 2014 год. по описа на Районен съд
– Димитровград и изпълнителен лист № 75 от 20.01.2015 год., издаден по гр.д. №
781 / 2014 год. по описа на Районен съд - Димитровград, с които Т**Т***Х***е
осъдена за заплати на „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД – гр.Пловдив суми от
665.43 лева – неплатено задължение за доставена ел.енергия; 143.83 лева –
обезщетение за забава; 325 лева и 655 лева – разноски.
На
01.04.2015 год. на длъжника по изпълнението – Т**Т***Х***е връчена покана за
доброволно изпълнение, с която е уведомена за наложения запор върху вземането й
за пенсия.
С
разпореждане от 11.06.2018 год. като длъжници по изпълнителното дело са
конституирани Р.А.А. и Г.А.Т. в качеството им на наследници на Т* Т* Х*,
починала на 23.04.2017 год., видно от приложеното по делото удостоверение за
наследници изх. № 13 от 04.06.2018 год.
На
14.06.2018 год. на жалбоподателката А. е връчена покана за доброволно изпълнение.
С
постановление от 12.11.2018 год. изпълнителното производство е прекратено на
основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК.
На 25.07.2018 год. от пълномощника
на длъжника – Р.А. е подадена жалба, входирана с № 41020 срещу отказа на
съдебния изпълнител да прекрати изпълнителното производство, обективиран в
постановление от 29.06.2018 год. С жалбата е представена вносна бележка от
23.07.2018 год. за сумата от 25 лева – държавна такса, приведена по сметка на
Окръжен съд – Хасково.
На 30.07.2018 год. от пълномощника на длъжника – Р.А. е подадена
жалба, входирана с № 42053 срещу разпореждане
на съдебния изпълнител за внасяне на такси по ТТРЗЧСИ. С жалбата е представена
вносна бележка от 30.07.2018 год. за сумата от 25 лева – държавна такса,
приведена по сметка на Окръжен съд – Хасково.
С молба от 28.08.2018 год., подадена
от пълномощника на жалбоподателката е представено платежно нареждане от същата
дата за сума от 145.77 лева – такси по жалби № 41020 от 25.07.2018 год. и №
42053 от 30.07.2018 год., приведени по сметка на ЧСИ.
На
29.09.2018 год. от пълномощника на длъжника – Р.А. е подадена жалба, входирана
с № 47136 срещу разпореждане на съдебния изпълнител за връщане на жалба с вх. №
34492 от 21.06.2018 год.
С
молба от 10.09.2018 год., подадена от пълномощника на жалбоподателката са
представени две платежни нареждания от
същата дата за сума от 25.64 лева – ДТ, приведена по сметка на ОС – Хасково и
73.08 лева – такси по жалба с вх. № 47136.
С решение № 428 от 06.11.2018 год.,
постановено по в.гр.д. № 710 / 2018 год. по описа на Окръжен съд – Хасково е отменено
разпореждане от 29.06.2018 год. по изп.д. № 20158750400359 на ЧСИ № 875 –
Захари Запрянов, с което е оставена без уважение молба вх. № 35934 от
29.06.2018 год. за прекратяване на изпълнителното производство на основание
чл.433, т.8 от ГПК и делото е върнато на съдебния изпълнител за издаване на
постановление по чл.433, т.8 от ГПК.
С решение № 454 от 15.11.2018 год.,
постановено по в.гр.д. № 712 / 2018 год. по описа на Окръжен съд – Хасково е
оставена без уважение жалба, подадена от Р.А. срещу разпореждане от 01.08.2018
год. за връщане на подадената от нея
жалба с вх. № 34492 от 21.06.2018 год., поради невнасяне на следващите се
разноски.
С
решение № 452 от 15.11.2018 год., постановено по в.гр.д. № 711 / 2018 год. по
описа на Окръжен съд – Хасково е оставена без уважение жалба с вх. № 42053 от
30.07.2018 год., подадена от Р.А. срещу възложени й по изпълнителното дело разноски в
размер на 48 лева – по чл.5 от ТТРЗЧСИ и в размер на 24 лева – по т.8 „заб.“ от
ТТРЗЧСИ.
С
молба вх. № 63793 от 22.11.2018 год., подадена от пълномощника на длъжника А. е
направено искане за присъждане на заплатените от доверителката й разноски за
такси по повод жалби с вх. № 41020 от 25.07.2018 год.; № 42053 от 30.07.2018
год. и № 47136 от 29.08.2018 год., както и за адвокатско възнаграждение в
размер на 500 лева, определено с ДПЗС от 20.06.2018 год.
С
постановлението – предмет на обжалване в
настоящо производство, съдебният изпълнител е отказал присъждане на
поисканите с молбата суми в размер общо
на 846.85 лева.
Постановлението
е връчено на пълномощника на жалбоподателката на 18.12.2018 год., а подадената
от нея жалба е приета от съдебния изпълнител на 02.01.2019 год., изпратена по
пощата на 27.12.2018 год., от което следва извода, че е подадена в
едноседмичния срок, съгласно чл.436, ал.1 от ГПК, вр. чл.60, ал.6 от ГПК и
чл.62, ал.2 от ГПК, от надлежна страна – длъжник по изпълнението и против
подлежащ на обжалване акт – разноски по изпълнението – чл.435, ал.2, т.7 от ГПК, поради което се явява допустима, но разгледана по същество е неоснователна,
по следните съображения: Съгласно чл.79, ал.1, т.1 от ГПК разноските по
изпълнението са за сметка на длъжника, освен в случаите, когато делото се
прекрати съгласно чл.433 от ГПК – хипотеза, в която попада и разглеждания казус,
предвид издаденото от съдебния изпълнител постановление от 12.11.2018 год., с
което изпълнителното производство е прекратено на основание чл.433, ал.1, т.8
от ГПК. Цитираната по-горе процесуално правна норма обаче не обуславя основателност
на искането на жалбоподателката за възстановяване на сторените от нея разноски,
доколкото същите по своята правна същност не представляват разноски по
изпълнението – такива, които да са направени във връзка с реализиране на
определен изпълнителен способ, които в случай на прекратяване на изпълнението
остават за сметка на взискателя, а представляват държавни такси, внесени по
сметка на Окръжния съд и такси, определени по ТТРЗЧСИ, внесени по сметка на ЧСИ
по повод администриране на подадените от длъжника жалби против действията на
съдебния изпълнител. В подкрепа на изложените доводи за неоснователност на
искането на длъжника за възстановяване на заплатените от него разноски за ДТ и
такси, дължими по ТТРЗЧСИ, следва да се посочи и това, че вземането за този вид
разноски е преклудирано, доколкото същото е могло да бъде заявено в рамките на
образуваните съдебни производства по обжалване действията на съдебния
изпълнител, за редовността на които са били събрани от длъжника, предвид това,
че отговорността за разноски може да се осъществи само по висящия процес. Като
неоснователно съдът намира и искането на жалбоподателката за възстановяване на
направените от нея разноски за заплатено
адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева, определено с договор за
правна защита и съдействие от 20.06.2018 год., имащ за предмет процесуално
представителство по изп.д. № 20158750400359, изготвяне и подаване на жалба пред
ХОС против действия и постановления на ЧСИ, изготвяне и подаване на иск по
чл.439 от ГПК и процесуално представителство пред РС, доколкото същото е могло
да бъде заявено в рамките на образуваното по жалба на длъжника в.гр.д. № 710 /
2018 год. по описа на Окръжен съд – Хасково, приключило с позитивно за него решение, предвид постановената от съда отмяна
на отказа на съдебния изпълнител да прекрати изпълнителното производство, с
указания за издаване на постановление по чл.433, ал.1, т.8 от ГПК. От друга
страна, до момента на изготвяне на постановлението за прекратяване на
изпълнението - 12.11.2018 год., от страна на длъжника не е било заявено искане
за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение, съгласно чл.78, ал.4 от ГПК – обстоятелство, явяващо се самостоятелно основание, обуславящо
неоснователност на молбата за присъждане на разноски за адвокатско
възнаграждение, доколкото по отговорността за разноските съдът не се произнася
служебно, а само по молба на заинтересованата страна. Обстоятелството, че
молбата за присъждане на разноски, по която съдебният изпълнител се е
произнесъл с обжалваното постановление е подадена в срока за обжалване на
постановлението за прекратяване на изпълнителното производство, не обуславя
предпоставките за допълване на прекратителното постановление в частта за
разноските, предвид пропуска на страната да заяви искането си разноски до
приключване на изпълнителното дело.
С оглед на изложените по-горе
съображения, съдът счита, че жалбата като неоснователна следва да се остави без
уважение, поради което
Р Е Ш И
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба, подадена от адвокат Златка Господинова
– пълномощник на Р.А.А., ЕГН **********, със съдебен адрес *** против
действията на Частен съдебен изпълнител Захари Запрянов, рег. № 875, извършени
по изпълнително дело № 20158750400359 и обективирани в Постановление с изх. №
67872 от 30.11.2018 год.
Решението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: