Определение по дело №2082/2018 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 5224
Дата: 16 юли 2018 г. (в сила от 23 ноември 2018 г.)
Съдия: Веселин Георгиев Белев
Дело: 20182120102082
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 27 март 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 5224

 

гр.Бургас, 16.07.2018г.

 

Бургаски районен съд, гражданска колегия, 43-ти граждански състав, в закрито заседание през две хиляди и осемнадесета година в състав :

 

                                                                      СЪДИЯ :  Веселин Белев

 

като разгледа докладваното от районния съдия г.д. № 2082 по описа на съда за 2018 година, взе предвид следното :

 

С протоколно определение от 25.06.2018г. съдът е приключил събирането на доказателства и е дал ход по същество. В срокът за произнасяне съдът констатира, че по делото са събрани доказателства, сочещи обстоятелства, отнасящи се до наличието на правен интерес от търсената съдебна защита.

Производството е по спорна съдебна администрация и се провежда по общия исков ред на чл.103 и сл. от Гражданския процесуален кодекс.

Ищец е К.Т. *** производството майката участва чрез пълномощник – адвокат З.М. ***.

Ответник е Б. ***. В производството до настоящия момент бащата участва лично.

Ищцата твърди, че с ответника към момента на предявяването на иска са съпрузи с висящо дело за развод и постановено невлязло в сила бракоразводно решение № .../04.12.2017г. по г.д. № .../2017г. на РС П... От брака си страните имат дете К.Б.Т. ЕГН:**********, което живее при майката в гр.Бургас, съобразно постановени по бракоразводното дело привременни мерки. Детето К. е родено с малформация – интерскротална хипоспадия. Това обстоятелство налагало провеждане на лечение. Тъй като ответникът живеел в Испания, родителите намерили добри възможности за лечение на детето си в тази страна и по тяхно съгласие такова било проведено. След период на изследвания, на 23.11.2016г. детето К. било оперирано в детско хирургическо отделение към болница в гр.Албасете, Испания. Преди извършването на операцията лекарите информирали родителите, че за пълното отстраняване на малформацията ще са нужни поне две оперативни интервенции. След проследяване на следоперативния период лекуващите лекари препоръчали на родителите втората операция да бъде извършена по възможност до навършване на 3-годишна възраст на детето. По време на престоя на семейството в Испания отношенията на родителите се влошили, при което след възстановяването на детето от операцията, майката К.Т. се върнала в България заедно с К., а в началото на м.април 2017г. двамата се установили да живеят в гр.Бургас. На 12.05.2017г. Т. завела детето си на преглед при гл.ас. д-р С.. П.. в Отделение по детска урология към УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ ЕАД гр.София. Заключението на лекаря било, че необходимата на детето втора операция е значително по-лека от първата и може успешно да бъде извършена в неговото лечебно заведение. Лекарят също така констатирал, че втората операция е необходима, тъй като без нея е голям риска от заболяване на детето, произтичащо от малформацията – остър тубулоинтерстициален нефрит, каквото вече било прекарано веднъж. Било предписано поддържащо антибиотично лечение, което да продължи до извършването на втората операция. Лекарят предложил на майката втората операция на детето да бъде извършена през м.юни 2017г. и такава била подготвена, а детето – прието в болницата. Майката уведомила за това бащата, но той пристигнал на място и категорично заявил несъгласието си детето да бъде оперирано там. Настоявал лечението да бъде довършено в Испания. След извършена правна консултация, ръководството на болницата отказало да извърши лечението на детето, поради волята на бащата за това. До настоящия момент необходимото лечение на детето не е довършено чрез извършване на втората операция, поради разногласията на родителите и влошените им отношения. Иска се съдът да реши въпроса, като разреши извършването на втората операция на детето в Отделение по детска урология към УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ ЕАД гр.София. Представят се доказателства.

Правното основание на искането е чл.123 ал.2 от Семейния кодекс.

Ответникът оспорва направеното искане. Признава, че страните са съпрузи с висящо дело за развод, както и че детето им К. е родено по време на брака. Признава обстоятелствата относно вродената малформация на детето, необходимостта от етапно оперативно лечение, както и извършването на първата операция в Испания така, както са посочени от ищцата. Признава необходимостта от извършване на втора операция на детето, включително и риска от неизвършването и. Бащата счита, че в интерес на детето е лечението му да бъде довършено там, където е започнало и в тази връзка твърди, че е предложил на ищцата да и заплати разноските по пътуването и престоя и в Испания с цел осигуряване на най-доброто лечение за К.. Ищцата отказала и настоявала да лекува детето в България. Бащата счита, че извършването на втората операция в България, както и поведението на майката като цяло, застрашава интересите на детето и в частност здравето му. Излага подробни съображения в тази насока. Претенцията е за отхвърляне на направеното искане, като противоречащо на интересите на детето. Иска се присъждане на разноски. Представят се доказателства.

За да се произнесе по допустимостта на така поставения за разрешаване спор съдът се запозна подробно със становищата на страните и събраните по делото доказателства и като съобрази относимите законови разпоредби, прие следното.

Представен е заверен препис от решение № .../04.12.2017г. по г.д. № .../2017г. на РС Пазарджик, с което е прекратен брака на Б.Т. и К.Т.. Родителските права спрямо роденото от брака дете К.Т. е постановено да се упражняват от майката. С допълнително решение от 16.01.2018г. по същото дело е постановено детето К. да живее при майката К.Т.. Представен е заверен препис от определение от 07.06.2017г. по същото дело на РС Пазарджик, с което за постановени привременни мерки, като упражняването на родителските права спрямо детето К. е предоставено на майката, до приключване на производството по делото. Решението по делото е обжалвано.

Представен е заверен препис от решение № ../30.03.2018г. по в.г.д. № ../2018г. на ОС П.., с което е потвърдено първоинстанционното бракоразводно решение в посочените по-горе негови части. Няма данни до настоящия момент бракоразводното решение и въззивното такова, в подлежащите на касационно обжалване части по чл.59 ал.2 СК да е влязло в сила.

При така установените факти съдът прие, че ищцата няма правен интерес от исканото съдебно съдействие по смисъла на чл.2 ГПК.

Съгласно чл.123 ал.2 СК упражняването на родителските права и задължения се извършва по общо съгласие на родителите. Когато такова съгласие родителите не могат да постигнат, спорът се разрешава от съда. Нормата на чл.123 ал.2 СК е обща и се отнася до случаите, когато родителите живеят заедно. (В този смисъл – определение № 1161 по г.д. № 4510/2013г. на ВКС, ГК, IIIг.о.) Когато родителите не живеят заедно, законодателят е предвидил в хипотезите на чл.59 и чл.127 СК, че родителските права се упражняват от единия родител, при което спор по чл.123 ал.2 СК е невъзможен. В тези случаи, по изключение, родителските права или част от тях, касаещи съществени за интересите на детето въпроси, могат да продължат да се упражняват от двамата родители, но само ако това е предвидено изрично в закон (напр. чл.45 ал.1 ЗБДЛ), в съдебното решение, уреждащо отношенията между родителите и детето или в одобрено от съда споразумение между родителите. В този смисъл е тълкуването на закона, дадено в мотивите на тълкувателно решение № 1/03.07.2017г. по т.д. №1/2016г. на ВКС, ОСГК. В процесния случай нито една от последните три хипотези не е налице. От една страна отношенията между родителите и детето се уреждат чрез постановените от съда привременни мерки по г.д. № .../2017г. на РС Пазарджик, съгласно които родителските права спрямо детето К. се упражняват от майката  К.Т.. От друга страна разпоредбите на чл.87 ал.4, чл.88 и чл.89 от Закона за здравето предвиждат, че за лечение на дете е достатъчно съгласието на единия родител, включително и при хирургични интервенции и други методи, които водят до повишен риск за живота и здравето на пациента.

Предвид изложеното съдът прие, че при установените обстоятелства лечението на детето К. следва да се провежда по решение на майката К.Т., а евентуалният и спор с бащата Б.Т. по този въпрос няма правна стойност и не може да обоснове интерес от предявяване на иск по чл. 123 ал.2 СК. Производството е недопустимо и следва да се прекрати.

Мотивиран от изложеното Бургаски районен съд

 

 

                                        О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

 

ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО по г.д. № 2082/2018г. на БРС.

Определението подлежи на обжалване с частна жаба пред БОС в едноседмичен срок от връчване на преписа.

 

 

                              РАЙОНЕН СЪДИЯ :/П./

Вярно с оригинала: ЕХ