Решение по дело №73539/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 12533
Дата: 25 юни 2024 г.
Съдия: Боряна Стефанова Шомова Ставру
Дело: 20211110173539
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 23 декември 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 12533
гр. София, 25.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 72 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Б. СТ. Ш. СТАВРУ
при участието на секретаря Ю. АСП. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от Б. СТ. Ш. СТАВРУ Гражданско дело №
20211110173539 по описа за 2021 година
Ищецът ЗЕАД „Б. В. И. Г.“ твърди, че в изпълнение на договор за застраховка имущество
“Каско на МПС” и във връзка с щети на застрахованото МПС Шкода Октавия с рег.№ .....,
заплатил обезщетение в размер на 1075.51 лв. Щетите били получени при ПТП, настъпило
на 17.06.2021 г., поради наличието на препятствие на пътното платно – паднало дърво на ул.
Славия срещу № 14 в гр. София, по която се движел автомобилът в посока бул. Овча купел.
В тази връзка твърди, че дървото паднало от имот с идентификатор 68134.208.1534,
собственост на А. В. Т., което обосновава отговорността му по чл. 50 ЗЗД като собственик
на вещта, от която са произлезли вредите. В условията на евентуалност поддържа, че ПТП
настъпило поради наличието на необезопасено и несигнализирано препятствие на пътното
платно, за чиято безопасност отговаря ответникът Столична община. Ето защо ищецът моли
да се осъди ответникът А. Т. да му заплати сумата от 1075.51 лв. главница за дължимо
застрахователно обезщетение по регресна претенция, ведно със законната лихва от датата на
депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на вземането. В условията на
евентуалност моли регресното вземане да заплати вторият ответник Столична община, на
който е възложено поддържането на пътя. Претендира разноските по делото.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът Столична община /евентуален ответник съгласно
молба на ищеца от 10.10.2023 г./ е депозирал писмен отговор, в който оспорва предявения
иск по основание и размер. Оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение
поради липсата на подписана полица, настъпването на ПТП, механизма му и причинната
връзка с твърдените увреждания. Навежда твърдения за съпричиняване поради движение с
несъобразена скорост от страна на водача. Излага и съображения, че общината не отговаря
за дървета и растения, които са в чужди имоти. Моли за отхвърляне на иска. Претендира
разноски.
1
Ответникът А. Т. /конституиран с определение от 27.09.2023 г./ е депозирал отговор в срок,
в който оспорва иска. Оспорва пасивната си легитимация по делото, тъй като ПТП е
настъпило на участък от пътя стопанисван от Столична община, която следва да отговаря по
предявения регресен иск. Оспорва по същество иска с твърдения за липса на валидно
застрахователно правоотношение. Поддържа, че липсват по делото доказателства за
настъпване на ПТП по твърдения начин и на твърдяното място, тъй като не съществува
административен адрес с посочената улица и номер. Твърди съпричиняване от страна на
водача и прекомерност на обезщетението. Моли за отхвърляне на иска и присъждане на
разноски.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и доказателствата по делото, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предмет на делото са главен иск с правно основание чл. 410, ал.1, т.3, КЗ, вр. чл. 50 ЗЗД, и
евентуален по чл. 410 КЗ, вр. чл. 49 ЗЗД.
За основателността на иска по чл. 410, ал. 1, т. 3 КЗ, вр. чл. 50 ЗЗД ищецът следва да докаже
наличието на валидно сключен договор за имуществено застраховане между ищеца и
собственика на увредения автомобил, в срока на застрахователното покритие на който е
настъпило застрахователно събитие – увреждане на застрахованото имущество поради
свойство на вещта, собственост на ответника, като в изпълнение на договорното си
задължение ищецът да е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер
на действителните вреди.
Установява се от представената по делото застрахователна полица /л.329/ съдържаща
задължителните реквизити по чл. 345, ал. 1 КЗ, наличието на валидно възникнало с ищеца
правоотношение по договор за имуществена застраховка "Каско" с предмет МПС Шкода
Октавия с рег.№ ..... и срок на действие от 1.4.21 г. до 31.3.22 г. Обектът на застрахователно
покритие е уговорен по клауза „Пълно каско“, която съгласно Общите условия включва
като покрит риск и щети на МПС от пътно-транспортни произшествия.
Установява се и че в срока на действие на застрахователния договор е настъпило
застрахователно събитие – пътно-транспортно произшествие, в резултат на което е увреден
автомобилът, предмет на застраховката – на 17.06.2021 г. при движение в гр. София, по ул.
Славия срещу № 14, в посока от бул. Цар Борис III към бул. Овча купел, пред автомобила
паднало дърво от имот до пътното платно. Автомобилът управлявал свидетелят С. Г., който
в показанията си сочи, че имало буря и едно дърво паднало пред колата, докато била в
движение. В момента, в който дървото паднало, свидетелят натиснал спирачка и колата се
качила върху дървото, след което отзад паднало второ дърво. Свидетелят посочва, че не е
съществувала възможност да избегне дървото, тъй като то паднало непосредствено пред
автомобила. Дървета се намирали в двор ограден с мрежа, като паднали части от тях и
дънерите останали в двора, който е в съседство с конната база. Дошли хола от спортния
тотализатор и конната база и казали, че дърветата не са от техния имот. Мястото на
събитието било посетено от органи на КАТ, които съставили протокол за ПТП. Протоколът
за ПТП, съставен от длъжностно лице в кръга на служебните му задължения, съставлява
официален документ по смисъла на чл. 179 ГПК, който се ползва не само с обвързваща съда
2
формална доказателствена сила относно авторството на материализираното в него изявление
на съставителя, но и с материална доказателствена сила относно самото удостоверено
волеизявление, т.е. относно възприетите от длъжностното лице факти. Видно от протокола,
в него e отразено превозното средства, мястото, на което е установено след ПТП, наличието
на дърво пред него на пътното платно и видимите щети по автомобила. Свидетелят Б. З.
/съставител на протокола/ посочва, че няма ясен спомен за процесното ПТП, но помни, че се
касае за случай на паднало дърво пред автомобил. В заключението на вещото лице по САТЕ
е възприет този механизъм, като уврежданията отговарят да са получени именно в резултат
на този начин на настъпване на ПТП. Съдът кредитира и заключението и свидетелските
показания, тъй като си кореспондират помежду си и с останалите събрани по делото
доказателства.
Съобразно показанията на свидетеля и приложените по делото снимки и скици на имота се
установява, че падналите дървета са от имот с № 1534 /срещу ул. Славия № 14/, съставляващ
ПИ с идентификатор 68134.208.1534, образуван от УПИ IX „за конна база“ /скица на имота
от 14.10.2020 г./. Не е спорно по делото, че ответникът е собственик на имот с
идентификатор 68134.208.1534 /установява се от преписките на СО – по наследство от
майка му Ганка Лъскова, на която е възстановен/.
Водачът на увредения автомобил – С. Г., подал уведомление до застрахователя за
настъпилото събитие, въз основа на което е образувана преписка по щета 470421212130096.
С настъпването на застрахователното събитие за застрахователя е възникнало задължението
да заплати застрахователно обезщетение в полза на застрахования в размер на претърпяната
вреда. Установява се от представеното от ищеца платежно нареждане, че той е заплатил
сумата от 1075.51 лв. на сервиз за отстраняване на щетите.
С това за застрахователя е възникнало регресно вземане срещу причинителя на вредата.
За да се ангажира отговорността за вреди от вещи следва да се прецени дали се касае за
вреди, причинени от свойствата на вещта или е налице нарушение на определени правила и
норми за безопасност.
Отговорността по чл. 50 от ЗЗД е обективна и безвиновна отговорност за вреди, произлезли
от обективно-присъщи, вътрешни, свойства, качества или недостатъци на вещта, солидарно
за собственика и лицето, под чийто надзор тя се намира. В случаите, когато вредите са
настъпили в резултат както от вещта, така и от виновното поведение на дадено лице,
отговорността се основава едновременно на чл. 49 и 50 от ЗЗД, а когато вредите са
настъпили в резултат само на вещта, без за тяхното настъпване да е допринесло друго лице,
отговорността се основава на чл. 50 от ЗЗД. Собственикът на вещта и лицето, под чийто
надзор се намира същата, се освобождават от отговорност за причинените от нея вреди, само
когато се установи, че вредите са резултат на изключителната вина на трето лице или
пострадалия или на непреодолима сила, когато въобще не възниква отговорност за
непозволено увреждане. В тази смисъл разясненията, дадени в ППВС № 7/1958 г., ППВС №
17/1963 г. и ППВС № 4/1975 г.
В случая съдът намира, че са налице всички елементи от правопораждащия фактически
състав по чл. 50 ЗЗД на главния иск. Падналото дърво представлява вещ, която до падането
3
си е била трайно прикрепена към поземления имот, т.е. то е собственост на собственика на
поземления имот на основание чл. 92 ЗС. По делото не се твърди и не са представени
доказателства собственикът на вещта /собственикът на имота, в чийто двор се е намирало
дървото/ да е нарушил разпоредби, свързани с поддържането на дърветата. Следва да се
приеме, че падането на дървото е резултат на свойства и недостатъци на дървото, чиято
цялост е била нарушена в резултат на бурята. В пряка причинна връзка с тези качества на
дървото то е паднало и е причинило имуществените вреди.
Предвид гореизложеното, искът е доказан по основание, тъй като са налице предпоставките
за суброгиране на обезщетилия вредите застраховател в правата на пострадалия срещу
собственика на вещта, причинила увреждането. Размерът на обхвата на това суброгационно
право е равен на по-малкото от дължимото и платеното.
Според заключението на автотехническата експертиза, стойността, необходима за
възстановяване на увредения автомобил изчислена на база средни пазарни цени е 1704.12 лв.
с ДДС. Застрахователното обезщетение трябва да бъде равно на размера на вредата към деня
на настъпване на събитието, но не повече от застрахователната сума, която от своя страна не
може да надвишава действителната или възстановителната стойност на имуществото. Тази
стойност е пазарната стойност на необходимите нови части и труд към датата на настъпване
на събитието, тъй като в нейните предели застрахованият може да замести увреденото
имущество с еквивалентно по вид и качество. Доколкото платената от ищеца сума е по-
малка от установената от вещото лице стойност на вредите, с нее се съизмерява регресното
му право.
Възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на водача –
участник в процесното ПТП, съдът намира за неоснователно. Принос от страна на увредения
по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е налице в случаите, когато с поведението си той самият е
създал предпоставки за осъществяване на деликта и за възникване на вредите, така че
увреждането настъпва като пряка последица и от негови действия или бездействие. В случая
не се установи извършено от страна на водача нарушение на установените в ЗДвП правила
за безопасно движение, включително в нарушение на чл. 20, ал. 2 ЗДвП да е шофирал с
несъобразена със състоянието и особеностите на пътя скорост, при която да е могъл да
избегне удара с дървото, тъй като то е паднало внезапно непосредствено пред автомобила.
При липса на съпричиняване, не е налице основание за намаляване на дължимото от
ответника по главния иск обезщетение.
По изложените съображения съдът намира, че предявеният иск е изцяло основателен и
следва да се уважи за пълния претендиран размер, ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба.
Доколкото не се е сбъднало вътрешнопроцесуалното условие – главният иск да бъде
отхвърлен, то евентуалният иск не подлежи на разглеждане.
Относно разноските:
Предвид изхода на правния спор и съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК, разноски се дължат на ищеца
в цялост - за държавна такса 50 лв., депозит в. л. 250 лв., депозит свидетели 65 лв. и
адвокатско възнаграждение 366.35 лв., като разноските от 400 лв. депозит за особен
4
представител не следва да се присъжда, тъй като съдът е разпоредил възстановяването му.
Ищецът следва да заплати разноски в полза на евентуалния ответник в размер на 100 лв.
юрисконсултско възнаграждение.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА А. В. Т., ЕГН **********, адрес гр. София, ................. ДА ЗАПЛАТИ на ЗЕАД „Б.
В. И. Г.“ ЕАД, ЕИК ......., седалище и адрес на управление гр. София, ......, на основание чл.
410, ал.1, т.3, КЗ, вр. чл. 50 ЗЗД, сумата от 1075.51 лв., представляваща регресно вземане за
платено обезщетение за имуществени вреди по застраховка Каско, причинени при ПТП
настъпило на 17.06.2021 г. в гр. София поради падане на дърво на пътното платно от имот
на ответника, ведно със законната лихва от 22.12.2021 г. до окончателното й изплащане, и
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 731.35 лв. разноски по делото.
ОСЪЖДА ЗЕАД „Б. В. И. Г.“ ЕАД, ЕИК ......., със седалище и адрес на управление гр.
София, ...... ДА ЗАПЛАТИ на Столична община, адрес гр. София, ............., сумата от 100 лв.
разноски по делото.

Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5