О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
гр. София, 24.11.2020
г.
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско
отделение, първи въззивен състав, в закрито заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОРА МИХАЙЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕВГЕНИЯ ГЕНЕВА
РОСИНА ДОНЧЕВА
като разгледа докладваното
от съдията Михайлова ч. гр. д. № 744/2020 г. по описа на Софийски окръжен съд, за да се произнесе взе предвид следното.
Производството е по реда на
чл. 274, ал. 1, т. 2, вр. чл. 420, ал. 3 ГПК.
Образувано
е по частна жалба на „И.“ АД
срещу онази част от определение № 134/24.02.2020 г. по ч. гр.
д. № 66/2017 г. по описа на
Районен съд – гр. Костинброд, с която е уважена молбата на длъжника „А. – ..“ ЕООД за спиране на образуваното
срещу това
дружество изпълнително дело № 1193/2017 г. по описа на ЧСИ М. Б.,
рег. № 838, с район на действие Софийски градски съд.
Изложени са оплаквания, че обжалваното определение е
недопустимо, тъй като, както възражението по чл. 414 ГПК, така и искането за спиране, са подадени от този
длъжник, извън срока по чл. 414, ал. 2 ГПК. При условията на евентуалност се
поддържа неправилност на определението с искане за отмяната му и постановяване
на нов акт по молбата на длъжника за спиране, с който тази молба да бъде
отхвърлена.
Насрещната по частната жалба страна „А. – ..“ ЕООД не
изразява становище.
Софийски окръжен съд, след
като прецени доказателства по делото и изложените от страните доводи, намира следното.
Първоинстанционният съд е бил сезиран със заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл.
417 от ГПК от ТБ „В.“ ЕАД срещу „А. – ..“ ЕООД и Е. К. Т., по което са издадени заповед № 65 от 06.02.2017г. и
изпълнителен лист от същата дата за сумите 378212.82 евро – главница по договор
за банков кредит № 3050-09/22.04.2009 г. и допълнителни споразумения към него №
1 от 23.06.2011 г. и № 2 от 25.12.2011 г.; 149060. 60 евро – договорна лихва за
периода от 23.03.2012 г. до 03.08.2016 г.; 91409. 88 евро – наказателна лихва
за периода от 23.05.2012 г. до 02.02.2017 г.;
21515.16 евро – такси за управление на кредита, ведно със законната лихва от
датата на подаване на заявлението – 03.02.2017 г. - до окончателното изплащане
на вземането, както и сумите 25042. 39 лв. – заплатена държавна такса, и
19311,79 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
Длъжникът „А. – ..“ ЕООД твърди, че получил уведомление за образувано изп. дело № 20178380401193 по описа на ЧСИ М. Б. въз
основа на така издадения изпълнителен лист по ч. гр. д. № 66/2017 г. по описа
на РС – гр. Костинброд на 19.01.2018 година. На 31.01.2018 г. дружеството
депозирало пред районния съд възражение по чл. 414 от ГПК с вх. №
402/31.01.2018 г. и молба по чл. 420 от ГПК с вх. № 403/31.01.2018 г. за
спиране на изпълнението по образуваното изпълнително производство при ЧСИ М. Б..
Районният съд служебно е изискал от съдебния изпълнител
доказателства за датата, на която на дружеството е била връчена поканата за
доброволно изпълнение. Видно е от отбелязването върху разписката за връчване,
извършено на 31.03.2017 г. от длъжностно лице по връчване на призовки и съдебни
съобщения, че на посочения адрес, където е седалището на „А. – ..“ ЕООД към
м. март 2017 г. – с. Ч.,
ул."Г." № .- не се
намира нито офис (канцелария),
нито служител на дружеството, поради което съдебният изпълнител е приложил към
делото поканата за редовно връчена при условията на чл. 50 , ал. 2 ГПК.
Съгласно чл. 414, ал. 2 ГПК (ред. - ДВ, бр. 59 от 2007 г., в сила
от 1.03.2008 г.) възражението се прави в
двуседмичен срок от връчването на заповедта, който не може да бъде продължаван,
а според чл. 420, ал. 2 ГПК (ред. - ДВ, бр. 59 от 2007 г., в сила от 1.03.2008 г.),
когато в срока за възражение е направено искане за спиране, подкрепено с
убедителни писмени доказателства, съдът, постановил незабавно изпълнение, може
да го спре. Следователно, условие за допустимост на отправеното искане за
спиране към изследвания момент, е спазване на двуседмичния срок от връчване на
поканата за доброволно изпълнение (чл. 428, ал. 1 ГПК – ред., ДВ, бр. 59 от 2007 г., в сила от
1.03.2008 г.).
Разпоредбата на чл. 43 ГПК предвижда
изчерпателно начините, чрез които се връчват съобщенията и призовките в
гражданския процес. Един от тези начини е предвиден в нормата на чл. 50, ал. 2 ГПК, установяваща фикция за редовно връчване на книжата. В случая съгласно
извършеното от връчителя официално удостоверяване при
посещението му на адреса, обявен от длъжника в търговския регистър като адрес
на управление, на адреса няма нито офис (канцелария), нито служител на дружеството. Нормата
на чл. 50, ал. 2 ГПК визира фактическа промяна на адреса на управление на
юридическото лице, която не е отразена в търговския регистър. Ако на
регистрирания адрес няма офис или той не е действащ и не може да се открие
представител на търговеца, то и в този случай, какъвто е настоящият, се прилага
фикцията на чл. 50, ал. 2 ГПК за връчване на съобщения с оглед обезпечаване
движението на производството, тъй като задължението за вписване на адрес в ТР е
свързано и с възможността за контакти с търговеца, в т. ч. и за връчване на
книжа. Неизползването на адреса като канцелария на търговеца е фактическа
промяна на адреса, невписана в ТР. Следователно причината, препятствала връчването
на ПДИ по реда на чл. 50, ал. 1 ГПК и реалното участие на страната в изпълнителното
производство, е неизпълнение на задължението й да осигури на вписания адрес на
управление канцелария и служител, който да приема съдебни книжа, което е
удостоверено и от служителя на ЧСИ. След като е осъществено връчване на
търговеца по реда на чл. 50, ал. 2 ГПК, всички съобщения и призовки до него се
прилагат по делото и се смятат за редовно връчени. Съобразно правилото на чл.
60, ал. 4 ГПК срокът за подаване на възражение и отправяне искане за спиране по
реда на чл. 420, ал. 2 ГПК (ред., ДВ, бр. 59 от 2007) е изтекъл на 14.04.2017 година.
Искането за спиране е отправено, извън срока за възражение, поради което като
просрочено не е следвало да бъде разглеждано по същество.
Ето защо обжалваното определение
следва да бъде обезсилено, а молбата за спиране на изпълнението – оставена без
разглеждане.
Така мотивиран, Софийски окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ОБЕЗСИЛВА определение
№ 134/24.02.2020 г. по ч. гр. д. № 66/2017 г. по описа на
Районен съд – гр. Костинброд В ЧАСТТА, в която по молба на длъжника „А.– ..“ ЕООД на основание чл. 420, ал. 2 ГПК е спряно образуваното срещу това дружество изпълнително дело
№ 1193/2017
г. по описа на ЧСИ М. Б., рег. № 838, с район на действие
Софийски градски съд, и ВМЕСТО ТОВА
ПОСТАНОВЯВА:
ОСТАВЯ БЕЗ
РАЗГЛЕЖДАНЕ молбата на „А. – ..“ ЕООД за
спиране на основание чл. 420, ал. 2 ГПК на изпълнително дело № 1193/2017 г. по описа на ЧСИ М. Б., рег. № 838, с район на действие Софийски градски съд.
Определението не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.