Р
Е Ш Е Н И Е
№
1161
гр.Пловдив, 18.04.2017г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ХХІІ гр.с., в открито съдебно заседание на петнадесети март две
хиляди и седемнадесета година, в състав
Председател:
Росица Кюртова
секретар: Катя Янева,
като разгледа докладваното от съдията гр.дело №7592
по описа на съда за 2015г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдът е сезиран с обективно и субективно съединени
искове с правно основание чл.55, ал.1, предложение първо ЗЗД и чл.49 ЗЗД спрямо
първия ответник, съответно чл.74, ал.1 ЗЧСИ спрямо втория ответник.
Ищцата П.С.Ш., ЕГН **********,***, действаща чрез
съпруга си и пълномощник Г.Н.Ш., с адрес ***, твърди, че на 30.03.2010г. срещу
нея е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№3831/2010г. на РС Пловдив, ІІІ
бр.с., за задължения, произтичащи от договор за потребителски кредит №***********
от 01.06.2007г., сключен с „ТИ БИ АЙ КРЕДИТ“ЕАД (с настоящо наименование
„ТРАНЗКАКТ ЮРЪП“ЕАД), както следва: за сумата 199,46 лв. – неплатени вноски по
договора, ведно със законна лихва от 24.03.2010г. до окончателното плащане,
сумата 77,59 лв. – обезщетение за забава за периода от 05.03.2009г. до
24.03.2010г., както и сумата 125 лв. – деловодни разноски. Твърди, че на
12.05.2010г. е издаден изпълнителен лист в полза на „ТИ БИ АЙ КРЕДИТ“ЕАД въз
основа на заповедта за изпълнение, след като е прието, че същата е влязла в
сила, считано от 11.05.2010г. На 18.02.2011г. по молба на кредитора било
образувано изпълнително дело №******************** по описа на ЧСИ ***********.
Твърди, че в периода от м.април 2010г. до 29.04.2011г. изплатила на кредитора
останалото задължение по договора за потребителски кредит, включващо сбор от
22-ра, 23-та, 24-та и част от 21-ва вноска по договора, като заплатила и
дължимата законна лихва върху просрочената сума. Така след издаването и
влизането в сила на заповедта за изпълнение дългът бил погасен чрез плащане.
Твърди, че подала молба до кредитора, с която поискала последният да сезира
съдебния изпълнител с искане за прекратяване на изпълнителното дело на
основание чл.433, ал.1, т.2 ГПК, но взискателят
вместо това поискал да бъдат продължени изпълнителните действия. Подала молба и
до съдебния изпълнител за прекратяване на изпълнението на основание чл.433,
ал.1, т.1 ГПК, но такова не последвало. Твърди, че, въпреки направените от нея
плащания и погасяването на дълга към кредитора, в хода на принудителното
изпълнение по изп.д. №*************** в полза на взискателя била събрана и преведена от ЧСИ сума в общ
размер 287,26 лв., в резултат от налагане на запор върху трудовото й
възнаграждение – 73 лв. – платени на 29.01.2015г. и 214,26 лв. – платени на
12.03.2015г. Тази сума била получена без основание – след погасяването на
дълга, поради което подлежала на връщане от първия ответник. Първият ответник
дължал на ищеца и обезщетение за понесените от него неимуществени вреди –
психически травми и неудобства, уронване на доброто име, дискредитиране,
влошаване на здравословното състояние, изпадане в депресия и силен стрес,
напрежение на работното място, наложило смяна на работата – всичко в резултат
от това, че въпреки погасяването на дълга, същият, като взискател,
подавал грешна информация на съдебния изпълнител за размера на дълга и поискал
продължаване на изпълнителните действия, вместо прекратяване на делото. Твърди още, че от
сумите, постъпили в резултат от запора, в общ размер 366,82 лв., вторият
ответник удържал такса по т.26 ТТРЗЧСИ в размер 79,56 лв., която била
незаконосъобразно събрана и подлежала на възстановяване на ищцата. В исковата
молба се изразява становище, че поведението на втория ответник по
неудовлетворяване молбата на ищцата за прекратяване на изпълнението на основание
чл.433, ал.1, т.1 ГПК и продължаване на изпълнението след погасяването на дълга
с плащане на кредитора от страна на длъжника още на 29.04.2011г., е процесуално
незаконосъобразно. Поддържа се, че вторият ответник е действал
незаконосъобразно и като не е уведомил длъжника, че по делото има присъединен взискател – НАП, същевременно събирал и превеждал на този взискател суми от наложения запор, без да уведоми длъжника
за това. В резултат от това незаконосъобразно принудително изпълнение ищцата
претърпяла и пропуснати ползи, състоящи се в неполучено трудово възнаграждение
в общ размер 500 лв., които претендира от втория ответник като обезщетение за
вредите, неправомерно причинени при изпълнение на дейността. Въз основа на
изложените обстоятелства, макар и непрецизно, в исковата молба и уточняващите
молби към нея е формулирана претенция първият ответник да бъде осъден да
заплати на ищцата сумата 287,26 лв., получена от него без основание в хода на
принудителното изпълнение по изп.д. №**************,
след погасяването на дълга чрез плащане, както и сумата 500 лв. – обезщетение
за неимуществени вреди от непозволено увреждане, състоящо се в това, че не
уведомил съдебния изпълнител за погасяването на дълга и поискал продължаване на
изпълнителните действия, вместо да прекрати производството, а вторият ответник
– да й заплати на основание чл.74 ЗЧСИ сумата 79,56 лв. – незаконосъобразно
събрана такса по т.26 ТТРЗЧСИ, както и сумата 500 лв. – обезщетение за
пропуснати ползи (неполучено трудово възнаграждение) в резултат от неправомерно
осъществяване на дейността.
Ответникът „ТРАНЗКАРТ ЮРЪП“ЕАД, ЕИК *********, седалище
и адрес на управление гр.София, ул.“Кърниградска“
№19, представлявано от В.М.К., чрез пълномощник адв.Д.Г.,
оспорва общо исковете. Счита същите за неоснователни и моли да се отхвърлят.
Ответникът ЧСИ ****************, рег.№***, район
на действие ОС П., съдебен адрес ***, **********, чрез пълномощник адв.Е.Р., оспорва исковете. Признава, че при нея е
образувано посоченото от ищцата изпълнително дело с посочените страни и за
посочените в исковата молба вземания. Оспорва всички останали твърдения в
исковата молба, като поддържа, че не са налице предпоставки за ангажиране на
отговорността й, тъй като действията й по принудителното изпълнение са
законосъобразни. Оспорва ищцата да е претърпяла вреди, намиращи се в причинна
връзка с поведението на съдебния изпълнител. Развива подробни съображения в
тази насока. Моли исковете срещу нея да бъдат отхвърлени. Претендира разноски.
Като трети лица-помагачи на ответника са
конституирани “ЗК ЛЕВ ИНС”АД, ЕИК *********, гр.Софи, бул.“Черни връх“ №51 Д, и
„ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ЕАД, ЕИК *********, гр.София, ул.“Г.Бенковски“ №3. Същите оспорват
исковете, предявени срещу ЧСИ. Възразяват, че не са налице предпоставки за
ангажиране на отговорността й спрямо ищцата. Развиват съображения в тази
насока.
Съдът, след като обсъди
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа страна следното:
Няма спор между
страните, а това се установява и от приложения по делото договор (л.10), че на
01.06.2007г. между ищеца и първия ответник, с наименование към онзи момент „ТИ
БИ АЙ КРЕДИТ“ЕАД, е сключен договор за потребителски кредит №************/01.06.2007г.,
с който последното дружество е предоставило на ищцата кредит в размер
1 000 лв., а ищцата се е задължила да върне кредита чрез 24 месечни
погасителни вноски, всяка в размер 57,44 лв., в срок до 05.06.2009г.
От приложеното
ч.гр.д.№3831/2010г. по описа на ПРС, ІІІ бр.с., се установява, че по заявление
на кредитора по горния договор срещу ищцата е издадена заповед за изпълнение за
следните вземания: за сумата 199,46 лв. – неплатени вноски по договора за
потребителски кредит, ведно със законна лихва от 24.03.2010г. до окончателното
плащане; сумата 77,59 лв. – обезщетение за забава за периода от 05.03.2009г. до
24.03.2010г.; и сумата 125 лв. – деловодни разноски в заповедното производство.
Установява се, че препис от заповедта за изпълнение е връчен на длъжника на
14.04.2010г. В срока по чл.414 ГПК не е постъпило възражение от последната,
поради което по разпореждане на заповедния съд от 11.05.2010г., с което е
счетено, че заповедта е влязла в законна сила на 11.05.2010г., за същите
вземания е издаден изпълнителен лист. В последствие е постъпило възражение от П.Ш.,
което с разпореждане от 21.04.2011г. е върнато. Последното разпореждане е в
сила от 23.06.2011г., когато е потвърдено с определение на ПОС по в.ч.гр.д.№1713/2011г.
От приложените по делото
вносни бележки се установява, че ищцата е внесла по сметка на ответното
дружество следните суми: на 28.04.2010г. – сумата 30 лв.; на 07.06.2010г. –
сумата 30 лв.; на 29.07.2010г. – сумата 30 лв.; на 26.04.2011г. – сумата 60
лв.; и на 29.04.2011г. – сумата 91,83 лв.
Установява се от приетия
по делото препис от изпълнително дело, че по молба на първия ответник и въз
основа на изпълнителния лист, издаден по ч.гр.д.№3831/2010г. на ПРС, ІІІ бр.с.,
на 18.02.2011г. е образувано изп.д.№****/****. по
описа на ЧСИ **************** с взискател „ТИ БИ АЙ
КРЕДИТ“ЕАД и длъжник П.Ш.. От приложената на л.203 сметка от 21.02.2011г. се
установява, че от взискателя са направени разноски за
държавни такси за образуване на изпълнително дело, връчване на книжа и
извършване на справки за имущество на длъжника в общ размер 60 лв., като с
молбата за образуване на делото последният е претендирал и юрисконсултско
възнаграждение в размер 150 лв. На 12.04.2011г. на длъжника е връчена покана за
доброволно изпълнение, в която са посочени вземанията по изпълнителен лист,
такса по т.26 от Тарифа за таксите и разноските по ЗЧСИ в размер 69,84 лв. и
горепосочените разноски на взискателя, в т.ч. претендираното юрисконсултско
възнаграждение. На 10.05.2011г. е наложен запор върху вземане на длъжника от
трудово възнаграждение, получавано от „СЕДЕМ ПРЕС“, ЕИК *********, по който
плащания не са постъпвали. За започналото принудително изпълнение е уведомена
НАП, ТД Пловдив, в отговор на което по делото е постъпило удостоверение от
20.05.2011г., според което длъжникът има публични задължения в общ размер
589,63 лв. за неплатени данъци, лихви върху тях и глоби (л.216). По
разпореждане на ЧСИ от 20.03.2013г. (л.253) е наложен втори запор върху трудово възнаграждение на длъжника, получавано от
„АРМАЕР“, ЕИК *********, по който плащания не са
постъпвали. По разпореждане на ЧСИ от 07.04.2014г. (л.280) е наложен запор върху вземания от трудово възнаграждение,
получавано от „МБАЛ Пловдив“АД и „ТАБАК МАРКЕТ“АД, като до третите лица са
изпратени запорни съобщения (л.285 и л.286).
Установява се, че от тези запори са постъпвали плащания по изпълнителното дело.
Видно от приложеното на л.52 удостоверение от ЧСИ, в следствие от наложените
запори от страна на третото задължено лице „ТАБАК МАРКЕТ“АД в периода от
07.05.2014г. до 18.07.2014г. по делото са постъпили общо 64,24 лв., а от страна
на „МБАЛ Пловдив“АД са били удържани и внесени по сметка на ЧСИ общо 556 лв. в
периода от 12.05.2014г. до 10.11.2014г. От същото удостоверение, а също и от отбелязванията на гърба на изпълнителния лист на л.202, се
установява, че от така постъпилите по запорите суми 552,68 лв. са наредени на
НАП за погасяване публичните задължения на длъжника и 67,56 лв. са удържани от
ЧСИ на основание т.26 ТТЗЧСИ. С разпореждане на публичния изпълнител от
05.01.2015г. (л.379) е прекратено производството по принудително изпълнение на
публични вземания срещу П.С.Ш. с мотив, че задължението е погасено в пълен
размер чрез преводи по сметка на ТД НАП Пловдив и по давност. Следващите
постъпили по изпълнителното дело суми, съответо 85
лв. през м.декември 2014г. и 214,26 лв. през м.януари и м.февруари 2015г. са
разпределени за взискателя, съответно 73 лв. и 214,26
лв., и за такса по т.26 ТТЗЧСИ в размер 12 лв. (л.71, л.72, л.385 и л.399). От
платежните нареждания на л.412 и л.413 се установява, че първият ответник е
получил по изпълнителното дело общата
сума от 287,26 лв. Същото е видно и от отбелязванията на гърба на изпълнителния лист на л.202. ЧСИ
е удържала такса по т.26 ТТЗЧСИ в общ размер 79,56 лв.
При така установената
фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
По иска с правно
основание чл.55, ал.1, предложение първо ЗЗД, предявен срещу първия ответник:
В тежест на ищеца е да
установи, че претендираната сума в размер 287,26 лв.
е била получена от ответника, а в тежест на последния е да докаже, че към
момента на получаването е съществувало правно основание за това. В аспекта на
това по делото се установява, че в хода на принудителното изпълнение по изп.д.№****/**** по описа на ЧСИ **************** е
удържана чрез наложени запори върху трудови възнаграждения, получавани от
ищцата от двама работодатели, и преведена на взискателя
сумата от общо 287,26 лв. Не се установява, обаче, да липсва правно основание
за получаването й от първия ответник. В тази връзка ищцата поддържа, че правно
основание не е налице, тъй като още преди удържане и превеждане на горната сума
дългът по договора за кредит е бил погасен, чрез извършените от нея плащания по
сметка на кредитора в периода от 28.04.2010г. до 29.04.2011г. Плащанията са в
общ размер, установен от приложените вносни бележки, равняващ се на 241,83 лв.
Към момента на извършването им, обаче, е имало подадено заявление по чл.410 ГПК
от кредитора и образувано заповедно производство, приключило с влязла в сила
заповед за изпълнение. С последната вземанията са установени в определен размер
към датата на заявлението, който в това производство не може да бъде оспорван,
като освен главницата и лихвата за забава, дължими по договора за кредит,
дългът на ищцата към първия ответник е нараснал със сторените от него и
присъдени със заповедта за изпълнение деловодни разноски в размер 125 лв. Първите
три плащания (на 28.04.10г., 07.06.10г. и 29.07.10г.) в размер общо 90 лв. са
извършени преди образуване на изпълнителното дело и след подаване на
заявлението по чл.410 ГПК, а две от тях датират и след влизане в сила на
заповедта за изпълнение, поради което с тях са погасени само част от разноските
по заповедното производство по реда на чл.76, ал.2 ЗЗД. След извършването им
остатъкът от дълга по заповедта за изпълнение е 199,46 лв. – главница; 77,59
лв. – обезщетение за забава; законна лихва върху главницата от 24.03.2010г. и
35 лв. – остатък от разноските по заповедното производство. При наличието на
този дълг, кредиторът с основание е подал молба за образуване на изпълнително
дело на 18.02.2011г. и последното е образувано законосъобразно – въз основа на
годен изпълнителен титул и съществуващо изпълняемо
право. Ето защо съдът намира възраженията на ищцата, за това, че изпълнителното
дело е образувано без основание и при погасени задължения, за изцяло
неоснователни.
Останалите две плащания
(от 26.04.2011г. и 29.04.2011г.) в общ размер 151,83 лв. са извършени след
образуване на изпълнителното дело. Последните служат за погасяване по реда,
установен в чл.76, ал.2 ЗЗД, на останалите разноски на взискателя
за заповедното производство в размер 30 лв. и на разноските му по изпълнителното
дело, които се установява да са в общ размер 210 лв. – такси за образуване на изп.дело, за връчване на книжа и извършване на справки за
имущество на длъжника в общ размер 60 лв., както и юрисконсултско
възнаграждение в размер 150 лв. (По делото има данни, че взискателят
е представляван от юрк.) Внесената сума от 151,83 лв. не е достатъчна да погаси
изцяло тези разноски, поради което след плащането й за взискателя
остават непогасени изцяло вземанията за главница и лихви за забава по изпълнителния
лист, както и вземанията за останалите разноски от 88,17 лв. Или вземанията на взискателя към 29.04.2011г., когато е извършено последното
плащане по сметка на кредитора, се равняват на сумата 365,22 лв. плюс законна
лихва върху главницата от датата на заявлението. Това означава, че сумата от 287,26
лв. (която е по-малка от размера на дълга по изпълнителното дело) не е получена
от ответника при липса на съществуващ дълг, или при начална липса на основание,
поради което искът с правно основание чл.55, ал.1 ЗЗД е неоснователен и следва
да се отхвърли.
По иска с правно
основание чл.49 ЗЗД, предявен срещу първия ответник:
В тежест на ищеца е да
докаже пълно и главно елементите от фактическия състав на непозволеното увредажне, а именно – че са му причинени вреди в сочения с
исковата молба характер и размер, същите да са причинени противоправно
от лице/лица, на които ответникът е възложил някаква работа, вредите да са
причинени при или по повод тази работа, като вината се презумира
до доказване на противното. В тази връзка съдът намира, че от доказателствата
по делото непозволено увреждане не се установява. Не се установява противоправно поведение на лице/лица, на които ответникът е
възложил някаква работа. Както се каза по-горе, към датата на подаване на молбата
за образуване на изпълнително дело дългът по издадения срещу ищцата
изпълнителен лист не е погасен, поради което молбата е подадена от юрисконсулт
на ответника с основание, съответно не се установява противоправност
при извършване на това действие. Не е противоправно и
поведението, състоящо се в отказ да се поиска прекратяване на принудителното
изпълнение, тъй като до настоящия момент, включително, дългът по изп.дело към взискателя не е
изцяло погасен. Не се доказа и ищцата да е претърпяла посочените от нея неимуществени
вреди – психически травми и неудобства, уронване на доброто име,
дискредитиране, влошаване на здравословното състояние, изпадане в депресия и
силен стрес, напрежение на работното място, наложило смяна на работата.
Твърдените негативни изживявания не могат да се предполагат, а трябва да бъдат
доказани пълно и главно от ищеца. В тази връзка доказателства по делото не са
ангажирани. Ето защо съдът намира, че този иск също е неоснователен и следва да
се отхвърли.
По исковете с
правно основание чл.74 ЗЧСИ за обезщетяване на претърпени загуби и пропуснати
ползи, предявени срещу втория ответник:
По реда на Закона за частните съдебни изпълнители
(ЗЧСИ) пасивно легитимирани да отговарят са длъжностни лица, които изпълняват
дейност по принудително изпълнение на съдебни решения за действията им при и по
повод на тази дейност. При иска, предявен на основание чл.74, ал.1 ЗЧСИ,
отговорността ще е налице, когато има неправомерни действия (или бездействия) на
ЧСИ, настъпила вреда, причинена при изпълняване на дейността на ЧСИ, и причинна
връзка. В този смисъл е задължителната практика на ВКС – решение
№264/08.04.2010г. по гр.д.№474/2009г. на ВКС, ІV г.о.; решение
№120/08.07.2011г. по т.д.№1123/2010г. на ВКС, ІІ т.о; решение №281/10.12.2014г.
по гр.д.№3219/2014г. на ВКС, І г.о.
В исковата молба противоправното
поведение на ответника ЧСИ се свързва с това, че същият не е удовлетворил
молбата на ищцата за прекратяване на производството по изп.д.№****/****
на основание чл.433, ал.1, т.1 ГПК, че незаконосъобразно е пристъпил към
принудително изпълнение, чрез налагане на запор върху трудово възнаграждение на
длъжника при наличие на изцяло погасен дълг, както и, че са събирани публични
задължения, без такива да съществуват и без ищцата да е уведомена за това, че
държавата чрез НАП, ТД Пловдив, е конституирана като присъединен взискател в производството. Твърди се, че в резултат от
това незаконосъобразно поведение ищцата е претърпяла загуби в размер на
събраната такса по т.26 ТТЗЧСИ, както и пропуснала ползи – не получила
съответната удържана след запора част от трудовото й възнаграждение. Тези
претенции съдът намира за неоснователни. На първо място, както вече се каза,
изпълнителното производство е образувано въз основа на съществуващ дълг (изпълняемо право) и въз основа на годен изпълнителен титул
– изпълнителен лист, издаден след влязла в сила заповед за изпълнение. В
молбата за образуване на делото и в по-нататъшните си молби взискателят
е признал извършените извънсъдебни плащания, но е поискал извършване на изпълнителни
действия, тъй като въпреки същите съществува остатък от дълга. От събраните
доказателства се установява, че визираните плащания не са погасили дълга по
изпълнителния лист изцяло, а само разноските по заповедното производство и част
от разноските по изпълнителното дело, следователно отказът на съдебния
изпълнител да прекрати изпълнението по реда на чл.433, ал.1, т.1 ГПК, визиращ
случаите на извънсъдебно погасяване на вземанията чрез плащане от длъжника, не
е незаконосъобразен. Не са били налице и останалите, посочени в закона
основания за прекратяване на принудителното изпълнение, по-специално не е
реализирана хипотезата по чл.433, ал.1, т.8 ГПК, тъй като изпълнителни действия
(налагане на запори, постъпване на суми от запори и пр.) са извършвани през
по-малко от 2-годишен период и не е налице бездействие на взискателя,
продължило повече от 2 години. Не е незаконосъобразно и поведението на втория
ответник, свързано с присъединяването на държавата като взискател,
тъй като съгласно чл.458 ГПК държавата се смята винаги за присъединен взискател за дължимите й от длъжника публични и други
вземания, размерът на които е бил съобщен на съдебния изпълнител до извършване
на разпределението. За тази цел съдебният изпълнител изпраща съобщение до НАП
за всяко започнато от него изпълнение и за всяко разпределение. В конкретния
случай ответникът ЧСИ е изпълнила последното задължение, като е уведомила НАП
за започналото изп.производство. Последната агенция е
изпратила нарочно удостоверение за наличие на публични задължения на ищцата,
ето защо държавата е присъединен взискател по право
за удостоверените от НАП задължения. Постъпилите по изпълнителното дело суми в
резултат от наложените запори са били превеждани на НАП, тъй като държавните
вземания са привилегировани съгласно чл.136, ал.1, т.6 ЗЗД, като производството
на публичния изпълнител е прекратено не защото вземанията не съществуват, а
защото са погасени след извършените плащания. Обстоятелството, че ищцата не е
уведомена за присъединяването на държавата като взискател,
не може да промени горните изводи за законосъобразност на действията на ЧСИ,
тъй като присъединяването на взискател не е обжалваемо действие, за което длъжникът следва да бъде
уведомяван и изрична разпоредба на закона, която да вменява на съдебния изпълнител
такова уведомяване не съществува.
В хода на устните състезания от страна на
пълномощника на ищцата е наведен допълнителен довод за незаконосъобразност на
действията на ответника – предприето принудително изпълнение без приложено към
молбата за образуване на изп.дело пълномощно в полза
на подателя й, който довод съставлява част от основанието на исковата претенция
и като такъв следва да бъде формулиран още в исковата молба или по реда на
чл.214 ГПК, за да бъде сезиран надлежно съда със същия. Позоваването на ново
нетвърдяно до момента закононарушение едва в хода на устните състезания е
недопустимо, поради което съдът не дължи произнасяне по същото. Въпреки това,
обаче, следва да се отбележи, че и това възражение е неоснователно, тъй като
липсата на пълномощно, удостоверяващо представителната власт на представителя
на взискателя, не води автоматично до недопустимост
на производството, а представлява нередовност и основание за указване на
страната да представи доказателства за представителна власт от страна на
съдебния изпълнител, което може да стане във всеки момент от изпълнителното
производство, което по настоящем не е приключило.
Посоченият недостатък може да бъде саниран, чрез
потвърждаване на действията от страна на представлявания. В тази връзка по
изпълнителното дело са постъпвали последващи молби от
взискателя с приложени към тях пълномощни на
юрисконсултите, които са го представлявали (л.244, л.421, л.422 и л.423), които
следва да се тълкуват като потвърждаващи извършените до момента действия. Първият
ответник неизменно потвърждава действията по подаване на молбата за образуване
на изп.дело и в рамките на настоящото производство, видно от
заеманата от него позиция на поддържане на всички предприети по това дело
действия от негова страна. Ето защо съдът намира, че исковете и срещу втория
ответник са недоказани и неоснователни и следва да се отхвърлят.
При този изход на спора,
ответниците имат право на разноски на основание
чл.78, ал.3 ГПК. Първият ответник не претендира такива, ето защо не следва и да
му се присъждат. Вторият ответник претендира адвокатско възнаграждение в размер
600 лв., платено изцяло и в брой (л.191), което следва да се присъди в тежест
на ищцовата страна. Съгласно чл.79, ал.10 ГПК третите
лица помагачи нямат право на деловодни разноски, поради което и такива не им се
присъждат, въпреки направените в тази насока искания.
По изложените съображения, съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ исковете на П.С.Ш., ЕГН **********,***,
действаща чрез съпруга си и пълномощник Г.Н.Ш., с адрес ***, предявени срещу „ТРАНЗКАРТ
ЮРЪП“ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр.София, ул.“Кърниградска“ №19, представлявано от В.М.К., за заплащане
на сумата 287,26 лв., получена от дружеството без основание (след погасяването
на дълга чрез плащане) в хода на принудителното изпълнение по изп.дело №**************** по описа на ЧСИ ****************,
рег.№***, район на действие ОС П., както и сумата 500 лв. – обезщетение за
неимуществени вреди от непозволено увреждане, състоящо се в това, че като взискател по изпълнителното дело дружеството не уведомило
съдебния изпълнител за погасяването на дълга и поискало продължаване на изпълнителните
действия по същото изпълнително дело.
ОТХВЪРЛЯ исковете на П.С.Ш., ЕГН **********,***, действаща
чрез съпруга си и пълномощник Г.Н.Ш., с адрес ***, предявени срещу ЧСИ ****************, рег.№***, район на действие ОС П., съдебен адрес ***,
**********, за заплащане на сумата 79,56 лв. – незаконосъобразно събрана такса
по т.26 ТТРЗЧСИ по изп.д. №***************,
както и сумата 500 лв. – обезщетение за пропуснати ползи (неполучено поради
наложени запори трудово възнаграждение), в резултат от неправомерно
осъществяване на дейността по същото изп.дело.
ОСЪЖДА П.С.Ш., ЕГН **********,***, действаща чрез съпруга
си и пълномощник Г.Н.Ш., с адрес ***, да заплати на ЧСИ ****************, рег.№***,
район на действие ОС П., съдебен адрес ***, ********, сумата 600 лв. (шестстотин
лева) – адв. възнаграждение в производството по
гр.д.№7592/2015г. по описа на ПРС, ХХІІ гр.с.
Решението е постановено
при участие на “ЗК ЛЕВ ИНС”АД, ЕИК *********, гр.Софи, бул.“Черни връх“ №51 Д,
и „ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ЕАД, ЕИК *********, гр.София, ул.“Г.Бенковски“ №3,
като подпомагаща страна на ответника ЧСИ **********.
Решението подлежи на
обжалване пред ОС Пловдив в 2-седмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/п/ Росица Кюртова
Вярно с оригинала!
КЯ