№ 400
гр. Стара Загора, 15.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, XIII–ТИ ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ в публично заседание на шестнадесети септември, през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Женя Иванова
при участието на секретаря Невена Иванова
като разгледа докладваното от Женя Иванова Гражданско дело №
20215530101791 по описа за 2021 година
Предявени са кумулативно обективно съединени искове с правно
основание чл. 50 ЗЗД.
Ищецът Н. СТ. Я.. твърди, че на 22.03.2021 година около 18,00 часа
майка му Н. Н. Я.., силно уплашена му се обадила, че кучето на съседката им
по имот в ************ Ж.К. безстопанствено се разхождало в техния двор,
като я лаело и не й позволявало да излезе от къщата в двора. Кучето било
голямо - порода "Каракачанска овчарка". Затова ищецът незабавно тръгнал
към селото и около 18,30 часа бил в двора на къщата им в **********,
***********. Действително кучето на съседката се разхождало свободно из
двора им и виждайки го да влиза вкъщи започнало да лае и се насочило към
него, като ищецът отворил вратата на двора към улицата, за да може то да
излезе и се отместил от вратата на около 1,50 метра встрани. Кучето също се
насочило към вратата, но изненадващо за него, без да е предизвикано,
спонтанно и неадекватно, се насочило към него и го захапало за дясната ръка
през ръкава в областта между китката и лакътя. Ищецът започнал
инстинктивно да крещи и да маха с ръце, а кучето го съборило на земята и
захапвало за двете длани.
1
Преминаващи съседи му се притекли на помощ, като за момент му се
губил дори спомен, дали са били двама или трима човека и благодарение на
тях кучето го пуснало и избягало.
Ищецът твърди, че изпитвал силни болки от раните си. Пръстите на
дясната му ръка се обездвижили и тъй като не можел да шофира в това
състояние, съседът им М.А. го транспортирал до Спешно отделение на
Диагностично-консултативен блок, откъдето му издадали лист за преглед на
пациент № 309/22.03.2021 г., 19:20 часа и му поставили ТАП след обработка
на раните.
Чак след седмица на спирката на автобусния транспорт в селото се
засякъл със съседката Ж., която единствено го попитала дали бил ходил на
лекар. Помолил я като не може да се грижи за кучето, да го даде на някой
друг, но тя му казала, че й е мило и не можела да го даде.
Ищецът твърди, че кучето стояло отвързано и свободно разхождащо се
из двора на ответницата, като по една бетонна плоча можело да се придвижи
до техния двор и да влезе в него, а можело да премине в дворовете и на други
съседи. Самата съседка Ж.К. го хранила през оградата от страх и не вземала
мерки да го върже и да преустанови свободното му ходене. Понеже къщите
им били в края на селото, на направени забележки, тя отговаряла, че така
пазело всички от кражби със страшния си вид и лай.
Ищецът се позова и цитира чл. 11, ал.2 от Закона на защита на
животните, чл. 35 от същият ЗЗЖ, Чл.12.(1) от Наредбата за реда и условията
на отглеждане на животни компаньони на територията на Община Стара
Загора и за организация на работата в общински приют за безстопанствени
животни, Чл. 172 от Закона за Ветеринарно медицинската дейност.
Ищецът твърди още, че на следващия ден се е снабдил със СМУ на
живо лице № 106/2021 г., в което било установено : Рани от ухапване от куче
по двете ръце и дясната предмишница. Хирургическа обработка с поставени
бинтово марлени превръзки. Ограничени движения на пръстите на дясната
ръка. Описаните и установени травматични увреждания добре отговарят да са
от действието на твърди тъпо-ръбести предмети и могат да бъдат получени по
начин и време, както се съобщава в предварителните сведения, а именно при
2
ухапания от куче в описаните области на горните крайници. На този етап тези
травматични увреждания са причинили разстройство на здравето, извън
случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК. Във връзка с травмата на дясната ръка и
ограничението в движенията на пръстите е необходима допълнителна
консултация със специалист ортопед-травматолог.
След проведените консултативни прегледи било издадено Допълнение
към съдебномедицинско удостоверение на живо лице № 106 / 2021 г. от
09.04.2021 г. с установени мускулна сила - намалена за дясна ръка. Сетивност
хипестезия /намалена и понижена чувствителност/ от периферно нервен тип
н. улнарис, н. медианус и н. радиалис. Наличие на Неуточнени невропатии с
наличие на хипестезия и било посочено, че установените увреждания е
напълно възможно да са във връзка с травмата на ръката при настъпилия
инцидент от 22.03.21 година. Тези травматични увреждания са
причинилиразстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от
НК.
Междувременно, отразено в Амбулаторен Лист № 340/ 03.04.2021 г.
лекуващият му лекар извършил почистване на раните, сваляне на
ситуационните конци, с мнение за удължаване на временната
нетрудоспособност с още 15 дни чрез ЛКК. В Амбулаторен Лист № 25/
05.04.2021г. и Амбулаторен Лист № 387/ 09.04.2021 г. се установявало: С
оплаквания от болки в областта на дясна предмишница и изтръпване на 3,4 и
5 пръст на дясна ръка. Наличие на все още незарастнали рани от ухапване по
двете предмишници. Дясната е оточна и от раните изтича гноевиден секрет,
моторна невропатия на н.медианус в дясно, по изразена дистално с
акс.дегенерация. Невропатия на н.медианус в ляво със сегм.демиел,
невропатия на н.радиалис в дясно с акс.дегенерация. Временно
нетрудоспособен. Терапия Нивалин 2x1/2 г. 10 мг., след седмица 2x1 т.
Дузофарм 3x1 т.п Невробекс 3x1 т. насочва се към консултация с хирург.
По отношение на настъпилата временна нетрудоспособност му бил
издаден болничен лист Е20203263382 от 23.03.2021 г., продължен с Болничен
лист № Е 2020 1315244 от *************- 2012 ЕООД за периода 05.04.21 -
19.04.21 г. по медицински протокол на ЛКК № 16 от дата 05.04.2021.
Вече 20 дни се налагало да купува и пие лекарства с терапевтична цел.
3
В тази връзка си закупил бинтове, аналгин, клинфарицин, спринцовки,
физиологичен разтвор, цикатридина спрей, Дузофарм, евробекс, нивалин,
хепароид, фраксипарин, доксициклин, фамотидин, пробаланс, фаброзим на
обща стойност 143,43 лева по приложени фискални бонове от аптеки.
Отделно по прегледи и манипулации, както и за освидетелстване платил 305
лева.
Ищецът твърди, че вследствие от инцидента с ухапване вече близо
месец не можел да ходи на работа и да изпълнява трудовите си задължения
като въоръжена охрана в „Люкрим гард“‘ ООД и
Болката от ухапването и евентуалното засягане на нерви не утихвали,
дясната му длан била още подута а 3,4 и 5 ти пръст почти обездвижени.
Нарушил се и нормалният му начин на живот. Времето му минавало в ходене
по лекари и ангажиране с терапии, избягвал да си ходя на село, въпреки
нуждите на майка му от грижи. Изпитвал страх и неприятен спомен от
описания по-горе инцидент. Нарушено било психо-емоционалното ми
равновесие.
Нямал официална информация дали ответницата е собственик на
кучето, но твърди, че тя упражнява грижите и надзорът над него, което
можело да се установи от съседите по имот в ************.
Позова се на разпоредбата на чл. 50 ЗЗД за ангажиране на
отговорността на ответницата като собственик, респ. лице, под чийто надзор
се намира животното. Цитира съдебна практика.
Искането на ищеца до съда е да бъде постановено съдебно решение, с
което да бъде осъдена Ж. П. К. с постоянен адрес: ***********************,
настоящ адрес: ************, ****************, ЕГН **********, като
собственик, респ. лице под чийто надзор се намира кучето и независимо от
обстоятелството, че животното е избягало от имота на стопанката си и е
влязло в чужд имот, да заплати на Н. СТ. Я.., ЕГН **********, от
********************, за нанесените неимуществени вреди, изразяваща се в
многостепенна лека телесна повреда, изразяваща се в причинени рани от
ухапване от куче по двете ръце и дясната предмишница, ограничени
движения на пръстите на дясната ръка, намалена мускулна сила за дясна ръка,
4
намалена и понижена чувствителност от периферно нервен тип на н. улнарис,
н. медианус и н. радиалис, наличие на неуточнени невролатии с наличие на
хипестезия, осъществяващи медико-биологичния признак -разстройство на
здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК с период на
възстановяване не по- малък от 20 дни, емоционален стрес, съпроводен със
страх и промяна на ежедневното психо-емоционално равновесие,
невъзможност за продължителен период да осъществява трудовите си
функции, обезщетение от 4000 / четири хиляди / лева, ведно със законната
лихва от деня на извършеното увреждане 22.03.2021 г. до окончателното й
изплащане, както и да заплати обезщетение от 448 лева - имуществени вреди
за направените във връзка с описаните травми от ухапване прегледи ,
манипулации . лечение , закупени и приети лекарствени продукти, ведно със
законната лихва от деня на извършеното увреждане - 22.03.2021 г. до
окончателното й изплащане.
Претендира разноски.
Сочи банкова сметка за заплащане на сумите: IBAN
****************** в ****************
В срока по чл.131 ГПК ответницата е подала писмен отговор, с който
моли делото да бъде прекратено поради недопустимост на исковете. Твърди,
че липсва пасивна процесуална легитимация, а оттам и следващата абсолютна
процесуална предпоставка-правен интерес.
Твърди, че липсата на тези предпоставки се установявала от текста на
заведената искова молба- ищецът бил записал, че следвало да се изиска
информация дали кучето е собственост на ответницата. Дали
принадлежността на правото на иск се отнасяла за спор именно с този
ответник, като собственик, надзорник на кучето бил въпрос на
съществуването или липсата на абсолютни процесуални предпоставки за
предяване на процесния иск и както правилно се бил произнесъл ВКС, те
следвало да съществуват към момента на предявяване на иска, „но не са част
от предмета на претенцията“, (тълк. д. № 8/2012 г. по описа на ОСГТК на
ВКС).
Настоящият иск бил заведен без да е била налице връзка на доказана
5
принадлежност между кучето и посочения ответник. Ищецът не бил посочил
никакви убедителни и изобщо никакви доказателства, че въпросното
визирано куче е собственост на ответницата или пък, че тя му била
надзорник. Регистрите за собственост на този вид животно били интегрирани
електронни публични регистри и нямало пречка ищецът да предяви исковата
си молба надлежно и при доказана процесуална легитимация и правен
интерес и тогава ответницата да бъдела конституирана като ответник в този
спор.
Затова искът следвало да се остави поне без движение на този етап и да
се даде право на завеждащия го да докаже правния си интерес и надлежната
процесуална легитимация относно участието именно на този ответник, а не на
някой друг в съдопроизводството.
По същество ответницата твърди, че искът не е основателен, тъй като
бил недоказан деликвента и деликта и връзката между тях.
От текста на исковата молба ставало ясно, че кучето било бездомно,
хранило се през оградата, отвързано, това, че се разхождало свободно из
нечий двор не го правило собственост на дадено лице или да го свързвало с
каквато и да е връзка за принадлежност към това лице, а напротив - говорило
за неизпълнение на редица императивни задължения по закон на редица
органи на местната власт, отговорни за регистрацията и издирването, както на
бездомни животни, така и на такива, които следвало да бъдат регистрирани и
идентифицирани като собственост. Цитира чл. 59 ЗЗЖ.
Отделно от това, в исковата молба, било записано, че на посочената в
нея като ответница, били правени забележки от ищеца, но не са били
подавани към момента на завеждането на иска, каквито и да е било жалби или
сигнали по Закона за защита на животните за нарушения относно правилата
за защита на животните, като в този случай, съдът, ако приемел, че е налице
отговорност по чл. 50 ЗЗД, следвало да намали съответната претенция. Това,
обаче, не би могло да се наложи, тъй като искът е не само бил недопустим на
този етап, но и напълно неоснователен. Позовава се на чл. 47 ЗЗЖ.
Претендира разноски.
В съдебно заседание, ищецът, чрез процесуалния си представител,
6
заявява, че поддържа исковата молбата.
В съдебно заседание, ответницата, чрез процесуалния си представител,
заявява, че не оспорва, че ищецът е бил нахапан от куче, както и не оспорва
претърпените от него вреди, но твърди, че кучето, нито е на ответницата,
нито се е намирало под нейн надзор.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по
делото доказателства по реда на чл.235, ал.2 ГПК във връзка с чл. 12 ГПК,
намира за установено следното:
По делото не е спорно, че ищецът Н. СТ. Я.. на 22.03.2021г. в двора на
къщата на майка му в ********** е бил нахапан от куче, порода
„каракачанска овчарка“.
От свидетелските показания на св. С.А., М.А. и Ж. Я., които съдът
кредитира като еднопосочни и взаимодопълващи се, се установяват следните
факти относно гореописания инцидент, а именно:
Св. А., съсед на страните, разказва, че чула комшията Н. да вика за
помощ и хукнала към неговия двор и го видяла да се търкаля на земята,
докато едно бяло и черно – шарено куче го е захапало, взела един голям прът
и започнала да удря кучето, но то не пускало Н., започнала да вика на пътя за
помощ и М. комшията спрял с колата и отишъл и кучето избягало към двора
на ответницата. Св. М.А. потвърждава с показанията си така изнесените
данни. Св. А. казва още, че е виждала кучето в двора на ответницата, че
ответницата се е грижила за него и лично тя е виждала как Ж. го храни. След
инцидента св. А. видяла Ж. и Ж. й казала, че кучето и тях се спускало да хапе
и свидетелката я питала защо го държи в двора си тогава, а ответницата й
отговорила, че съжалява животните. Свидетелката е категорична, че друго
такова куче не е виждала в селото, а само в двора на ответницата. Св. А. също
описва кучето бяло на черни петна с дълга козина и че не е виждал такова
куче да се разхожда по улиците на селото безпризорно. Н. му казал, че това е
кучето на съседката му (ответницата), че прескочило в техния двор и го
нападнало. Св. А. подробно разказва как е откарал ищеца до болницата, че на
дясната ръка имало дупки и течала кръв, че имало ухапване и по другата ръка
и че звъннал на сина на ищеца да дойде в Бърза помощ. Св. Ж. Я., син на
7
ищеца, също разказва за позвъняването от св. А. и че кучето, което е нахапало
баща му било на „баба Ж.“ – голямо, каракачанка. Ответницата 2015-2016г. го
взела, гледало го в двора на къщата си, не било вързано, последните години 2-
3 пъти в седмицата ответницата ходила и го хранила през оградата, тъй като
било агресивно. Месец след инцидента той и баща му се видели с
ответницата и тя попитала дали са намерили добър лекар и им казала, че
кучето хапало и нея и сина й преди години.
Нанесените увреди от кучето на ищеца се установяват от всички
представени медицински документи (СМУ на живо лице № 106/2021 г.,
Допълнение към съдебномедицинско удостоверение на живо лице № 106 /
2021 г. от 09.04.2021 г., амбулаторни листове, етапна епикриза) и не се
оспорват от ответницата, а именно: многостепенна лека телесна повреда,
изразяваща се в причинени рани от ухапване от куче по двете ръце и дясната
предмишница, ограничени движения на пръстите на дясната ръка, намалена
мускулна сила за дясна ръка, намалена и понижена чувствителност от
периферно нервен тип на н. улнарис, н. медианус и н. радиалис, наличие на
неуточнени невролатии с наличие на хипестезия, осъществяващи медико-
биологичния признак -разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и
чл. 129 от НК .
Видно от болничен лист Е20203263382 от 23.03.2021 г., продължен с
Болничен лист № Е 2020 1315244 от *************- 2012 ЕООД за периода
05.04.21 - 19.04.21 г. по медицински протокол на ЛКК № 16 от дата
05.04.2021г. ищецът е ползвал отпуск поради временна неработоспособност,
поради гореописания инцидент, в периода от 22.03.2021г. до 19.04.2021г.
Представени са фактури и фискални бонове на обща стойност 543,90
лева за закупени медикаменти и прегледи на ищеца(л.19-23, л.52).
В хода на процеса са представени нови амбулаторни листове и от
25.08.2021 г. и от 15.09.2021 г., от които е видно, че и към датите на
прегледите ищецът има ограничена подвижност на гривнена става и пръстите
на ръката, вследствие на ухапванията от кучето и че лечението продължава,
като ръката не е възстановена напълно, независимо от проведени
медикаментозно лечение, физиолечение и кинетерапия.
8
При така установеното от фактическа страна, съдът, от правна
страна, намира следното:
Съгласно чл. чл. 50 ЗЗД за вредите, произлезли от каквито и да са вещи,
отговарят солидарно собственикът и лицето, под чийто надзор те се намират,
ако вредите са причинени от животно, като тези лица отговарят и когато
животното е избягало или се е изгубило.
Безспорно по делото се установи, че ищецът е нахапан от куче,
вследствие на което е получил телесни увреждания, което е наложило
закупуване на медикаменти и заплащане на прегледи – факти, които не са
спорни между страните.
Единственият спорен въпрос по делото е дали ответницата е лицето, под
чийто надзор се е намирало животното, с оглед нейното възражение за
противното.
Съдът на база подробно анализираните по – горе показания на
свидетелите, приема, че кучето, нахапало ищеца се е намирало под надзора на
ответницата по смисъла, влаган в разпоредбата на чл. 50 ЗЗД и че същата
следва да отговаря за претърпените от ищеца имуществени и неимуществени
вреди. В подкрепа на този извод на съда е и казаното от самата ответница в
последното съдебно заседание (л. 9 от съдебния протокол), че кучето
действително се разхождало в нейния двор и тя го хранила от време на време.
За отговорността на ответницата няма значение дали кучето е избягало
(прескочило) от нейния двор без нейно знание. Така че неоснователно се
явява възражението на процесуалния й представител, че липсват
доказателства кучето да е било под надзора на ответницата.
Съгласно чл.52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя
от съда по справедливост. Справедливостта изисква претърпените болки и
страдания на ищеца да бъдат надлежно и адекватно обезщетени. Понятието
“справедливост” не е абстрактно. Според ПП на ВС на РБ № 4/23.12.1968 г. то
е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при определяне
размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства са характера на
9
увреждането, начина на настъпването, обстоятелствата при които е станало,
допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални
страдания, осакатявания, загрозявания и др.
Районният съд, като изходи от обстоятелствата, при които са причинени
уврежданията /вреди, нанесени от животно, намиращо се под надзора на
ответницата/, от вида и характера на причинените увреждания и от тяхното
времетраене / телесна повреда, с остатъчни прояви понастоящем – описани по
– горе/, и като взе предвид обичайно присъжданите обезщетения в
аналогични случаи, приема, че дължимото обезщетение на ищеца за
причинените й увреди, вследствие деянието на ответницата следва да бъде
определено общо на сумата от 4000 лева. Определяне на по – нисък размер на
обезщетението, съдът намира за несправедливо, предвид това че и към
настоящия момент, въпреки проведеното лечение и терапии ръката на ищеца
не е възстановена напълно.
Предвид гореизложеното искът за заплащане на имуществени вреди
следва да бъде уважен в пълния претендиран размер от 4000 лева, като бъде
присъдена и законна лихва върху обезщетението от 4000 лева, считано от
датата на увреждането – 22.03.2021 г. до окончателното му изплащане.
Искът за заплащане на имуществени вреди в размер на 448 лева - за
направените във връзка с описаните травми от ухапване прегледи ,
манипулации, лечение, закупени и приети лекарствени продукти, ведно със
законната лихва от деня на извършеното увреждане - 22.03.2021 г. до
окончателното й изплащане, също следва да бъде уважен в пълен размер, още
повече че представените фактури и фискални бонове за това надхвърлят по
стойност претендираната от ищеца сума.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените от него разноски в
размер на 720 лева -възнаграждение за един адвокат и сумата от 177,92 –
дължима ДТ.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
10
ОСЪЖДА Ж. П. К. , ЕГН **********, с постоянен адрес
******************, да заплати на Н. СТ. Я.. , ЕГН: **********, с
постоянен адрес *******************, следните суми: сумата в размер на
4 000 лева, представляваща обезщетение за нанесените му неимуществени
вреди в резултат на непозволено увреждане от 22.03.2021г., (нахапвания от
куче, намиращо се под надзора на Ж. П. К.), изразяващи се в причинена
многостепенна лека телесна повреда - рани от ухапване от куче по двете ръце
и дясната предмишница, ограничени движения на пръстите на дясната ръка,
намалена мускулна сила за дясна ръка, намалена и понижена чувствителност
от периферно нервен тип на н. улнарис, н. медианус и н. радиалис, наличие на
неуточнени невролатии с наличие на хипестезия, стрес и страх, ведно със
законната лихва от деня на увреждането - 22.03.2021 г. до окончателното й
изплащане, както и сумата в размер на 448 лева - обезщетение за
имуществени вреди за направените във връзка с описаните травми от
ухапване прегледи, манипулации, лечение, закупени и приети лекарствени
продукти, ведно със законната лихва от деня на увреждането - 22.03.2021 г.
до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Ж. П. К. , ЕГН **********, с постоянен адрес
****************** да заплати на Н. СТ. Я.., ЕГН: **********, с постоянен
адрес *******************, сумата в размер на 897,92 лева,
представляваща направените от него разноски по делото.
Решението може да бъде обжалвано пред ОС – Стара Загора в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________
11