РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД -
ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№ 1399
Гр.
Пловдив, 19.07.2022 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Пловдив, XX касационен състав, в публично съдебно заседание на седми юли
две хиляди двадесет и втора
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЧО ДИЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА МИХАЙЛОВА
ХРИСТИНА ЮРУКОВА
при секретаря Б.К.
и участието на прокурора ИЛЯНА
ДЖУБЕЛИЕВА, като разгледа
докладваното от член съдията МАРИАНА МИХАЙЛОВА касационно АНД № 1353
по описа за 2022 год., за да се
произнесе взе предвид следното:
І. За характера на производството, искането и
становищата на страните:
1.
Производството е по реда на
Глава Дванадесета от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН.
2.
Образувано е по касационна жалба предявена от ОД-МВР Пловдив, против Решение № 784
от 12.04.2022г. на Районен съд – гр.Пловдив, ХVIII н.с., постановено по
н.а.х.д. № 1404 по описа на съда за 2022г., с което е отменен електронен фиш /ЕФ/
серия К № 4873238 издаден от ОД-МВР Пловдив, с който на В. Х.Х., за нарушение
на чл. 21, ал. 1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) на основание чл. 189,
ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 50 (петдесет) лева.
Релевираните касационни основания се
субсумират в твърденията, че атакуваният съдебен акт е неправилен, като
постановен в нарушение на закона – касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК вр. чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН. Поддържа се, че липсва противоречие с
нормата на чл.39 ал.4 от ЗАНН.
Претендира се отмяна на обжалваното
решение на Пловдивския районен съд и вместо това да се потвърди ЕФ. Прави
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Претендира
юрисконсултско възнаграждение.
3. Ответникът по касационната жалба – В. Х.Христова, чрез
адв.Т. оспорва жалбата. Счита обжалваното решение за правилно и законосъобразно
и моли да се остави в сила. Претендира присъждане на сторените в производството
разноски.
4. Участвалият
по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура гр. Пловдив дава
заключение, че жалбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
ІІ. За допустимостта:
5.Касационната жалба е подадена в рамките на предвидения за
това преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес. При това
положение същата се явява ДОПУСТИМА.
ІІІ. За фактите:
6.
Пловдивският районен съд е бил сезиран с жалба предявена от В. Х.Христова срещу
електронен фиш /ЕФ/ серия К № 4873238 издаден от ОД-МВР Пловдив, за нарушение
на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 2
от ЗДвП ѝ е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50
(петдесет) лева. Обективираните в ЕФ констатации, възприети от
първоинстанционния съд се свеждат до следното :
На
08.05.2021г. в 17:52ч., в гр. Пловдив, Кукленско шосе №23, посока север, при
максимална разрешена скорост за движение в населено място - 50 км/ч, и при
отчетен толеранс в полза на водача от минус 3 км/час, лек автомобил „Хонда
Сивик 5 ДР“ с рег. № ***се движело с установена наказуема скорост 64 км/ч
и превишение на скоростта от 14
км/ч. Нарушението било заснето с автоматизирано техническо средство THR1 – M
546. Собственик на автомобила е В.
Х.Христова.
Процесното
административно наказание е наложено при тази фактическа и правна обстановка.
Към доказателствения материал по делото са приобщени снимков материал от клип,
справка за собственост на МПС, Удостоверение за одобрен тип средство за
измерване, Протокол от проверка на видео-радарна система и Протокол за
използване на АТСС № 1030р-13302/10.05.2021г.
7. С обжалваното решение Пловдивският районен съд е отменил
оспорения пред него ЕФ. За да постанови посочения резултат съдът е приел, че ЕФ
е издаден в нарушение на правилото по чл.39, ал.4 от ЗАНН, тъй като тълкуването
на разпоредбата води до ясен и единствен възможен извод, че действащата
нормативна уредба допуска контролните органи да осъществяват административно-наказателната
отговорност на лицата чрез издаване на ЕФ, единствено когато налагат глоби в размер
над 50 лева. Според първоинстанционният съд, законосъобразният ред за
ангажиране на отговорността на дееца е бил чрез съставяне на АУАН и издаване на
наказателно постановление. Според съда, така констатираното нарушение на
процедурните правила не може да се санира едва във фазата на обжалване на ЕФ
пред съда, което нарушението е съществено и неотстранимо, като производството
изначално е опорочено чрез налагане на наказанието с електронен фиш, когато
това е изрично изключеноот закона.
да
бъде отменен.
ІV. За правото:
8. Решението е неправилно.
Разпоредбата
на чл. 39, ал. 4 от ЗАНН предвижда, че
за случаи на административни нарушения, установени и заснети с техническо
средство или система, в отсъствие на контролен орган и нарушител, когато това е
предвидено в закон, овластените контролни органи могат да налагат глоби в
размер над необжалваемия минимум по ал. 2, за което се издава електронен фиш.
Необжалваем
минимум в текста на ал.2 на чл.39 от ЗАНН няма.
Разпоредбата
на чл.39,ал.2 урежда ред за налагането на глоби на местонарушението при
маловажни случаи, когато нарушението е установено в присъствието на контролен
орган. Предвидена е възможност за налагане на глоба от 10 до 50 лв. с фиш,
който няма нищо общо с електронния фиш, която глоба, независимо от определения
размер в диапазона от 10 до 50 лв., става необжалваема, но само в случаите,
когато нарушителят се съгласи да плати глобата. Тоест, за да настъпи
необжалваемост е предвидено условие да липсва спор и да се постигне съгласие
между нарушител и контролен орган, независимо от размера на определената глоба
в хипотезата на маловажен случай. Но необжалваем минимум в смисъл на
невъзможност по принцип да се оспорва определен размер санкция няма. А точно
това означава изразът „необжалваем минимум“.
От друга
страна, необжалваемостта, по смисъла на чл.39,ал.2 от ЗАНН, след като бъде
постигната, води до приключване на административнонаказателното производство,
защото с издаването на фиш се постига ефекта на влязло в сила наказателно
постановление. Моментът на настъпване на необжалваемост в процедурата по
чл.39,ал.2 от ЗАНН изключва възможността за последващо издаване на какъвто и да
е акт за установеното вече и санкционирано с фиш нарушение. В този смисъл
разпоредбата на чл.39,ал.4 от ЗАНН е нонсенс, защото понятие „необжалваем“ в
ал.2,към която препраща тази алинея няма.
Трудно
може да се разбере смисълът на нормата на ал.4 и в частност какво се има
предвид под „необжалваем минимум“ – глобите от 10 лв. или до 50лв. и защо да са
необжалваем минимум, като всъщност никъде никой не изключва възможността да се
оспорва и този размер административно наказание, а само е предвиден
допълнителен облекчен ред за налагането им.
Отговор дава действащата към момента на
приемане на разпоредбата разпоредба на чл.59,ал.3 от ЗАНН, според която не
подлежат на обжалване наказателните постановления и електронните фишове, с
които е наложена глоба в размер до 10 лева включително, постановено е в полза
на държавата отнемане на вещи на стойност до 10 лева включително или е
присъдено обезщетение за причинени вреди на същата стойност, освен ако в
специален закон е предвидено друго. Тогава и, ако следвайки семантичното
тълкуване на думата „необжалваем“,като нещо неподлежащо на обжалване, очевидно
е, че става въпрос за необжалваем минимум в размер на 10лв. и при наличието на
тази разпоредба при едно систематично и историческо тълкуване на ЗАНН, изводът
е, че с чл.39,ал.4 ЗАНН е въведено ограничение за издаване на електронен фиш за
глоби до 10лв.
В
исторически план, към момента на приемане на разпоредбата на чл.39,ал.4 от ЗАНН, освен че е действала разпоредбата на чл.59,ал.3 от ЗАНН, е приета и
разпоредбата на чл.189,ал.4 и ал.13 от ЗДвП, като според ал.13 не подлежат на
обжалване наказателни постановления и електронни фишове, с които е наложена
глоба до 50 лв. включително. Същата е обявена за противоконституционна от КС на
РБ - бр. 20 от 2012 г., но съдейки по нейното съдържание, изводът е, че
необжалваем минимум според законодателя
всъщност са глобите до 50лв., до какъвто размер могат да се санкционират
маловажните нарушения по реда на чл.39,ал.2 от ЗАНН с фиш. Това обаче не води
до извод, че поради разписаното в чл.39,ал.4 от ЗАНН с електронен фиш не могат
да се налагат глоби до 50лв. най-малкото, защото и според приетата едновременно
с тази норма противоконституционна разпоредба на чл.189,ал.13 от ЗДвП не се
изключва тази възможност, а напротив, изрично се споменава и издаването на
електронни фишове, с които е наложена глоба до 50лв. Тоест, законодателят не е
изключвал никога тази възможност. Впрочем, и разпоредбата на чл.59,ал.3 от ЗАНН, действаща към онзи момент, не се изключва възможността за издаване на
електронни фишове под 50лв.,вкл. и за глоби в размер на 10лв.
Така,
независимо, че чл.189,ал.4 от ЗДвП, който въвежда института на електронния фиш
едновременно с приемането на чл.39,ал.4 от ЗАНН, приемането в същото време и
едновременно с това и на чл.189,ал.13 от ЗДвП изключва възможността
разпоредбата на чл.39,ал.4 от ЗАНН да се тълкува в смисъл такъв, че издаването
на електронен фиш да не е предвидено за нарушения,за които глобата е до 50лв.
Обратното
не може да се заключи и при прочита на чл.85а от ЗАНН, според който, доколкото
в този закон няма особени правила за административнонаказателния процес при
нарушения, установени с техническо средство или система съгласно чл. 39, ал. 4,
се прилагат разпоредбите на Закона за движението по пътищата. Впрочем, тази
разпоредба е приета също едновременно с разглежданите по-горе разпоредби и също
трябва да се тълкува едновременно с тях. На практика чл.85а от ЗАНН е ненужна,
защото с нея се препраща към специален закон при липсата на правила в общия
закон, което и по правило според ЗНА е така. А и налична е обратната разпоредба
в ЗДвП. Според чл.189,ал.14/предишна ал.6/ за неуредените в този закон случаи
по съставянето на актовете, издаването и обжалването на наказателните
постановления и фишове и по изпълнението на наложените наказания се прилагат
разпоредбите на Закона за административните нарушения и наказания. Във всеки
случай няма как ЗАНН в частта си относно електронните фишове да се счита за
специален закон спрямо ЗДвП, а в останалите си части обратно, да е общ закон по
отношение на ЗДвП.
Това,
че чл.39,ал.2 във връзка с ал.4 от ЗАНН не въвежда ограничение в размера на
глобите, налагани с електронен фиш следва и от обстоятелството, че разпоредбата
на ал.2 включва хипотезите на маловажен случай без да препраща към друга норма
и друг закон, поради което очевидно се имат предвид маловажните случаи по
смисъла на чл.28 от ЗАНН, а ЗДвП има съвсем отделно легално определение за
маловажно нарушение в §6,т. 32 от ДР.
Единственото
императивно въведено ограничение за санкциониране на нарушения,заснети с АТСС,
с електронен фиш е в случаите, когато за нарушението е предвидено наказание
лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на
контролни точки./чл.189,ал.4 ЗДвП/
В
контекста на последното, становището,че с електронен фиш не може да се налагат
глоби до 50лв., води като резултат провеждането на производството по издаване
на АУАН и НП по отношение на нарушения, наказуеми с глоба до 50лв.,т.е. по-леки
такива, на фона на предвидения изрично такъв ред в ЗДвП по отношение на
по-тежко наказуемите с предвидени наказания лишаване от право да се управлява
МПС. Нелогично е и противно на правната
логика е по-усложненият ред да се прилага за по-леките нарушения след като
изрично този ред е предвиден за по-тежките.
9. Като не е отчел горните обстоятелства районния съд е
приложил неправилно материалния закон, поради което обжалвания съдебен акт се
явява неправилен и като такъв ще следва да бъде отменен. По същите съображения,
ще следва да бъде потвърден оспорения електронен фиш.
V. За разноските:
10. При този изход на делото основателно се явява искането
на ответника за присъждане възнаграждение за осъществената юрисконсултска
защита. Така,с оглед фактическата и правна служност на делото, съдът счита, че
на ответника се следва възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита в
размер на 80 лева на основание чл. 144
от АПК вр. чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. 27е от Наредбата за заплащането на правната
помощ.
Водим
от горното, Административен съд – Пловдив, XX касационен състав,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 784 от 12.04.2022г.
на Районен съд гр.Пловдив, ХVIII
н.с. постановено по н.а.х.д. № 1404 по описа за 2022 г. на същия съд, като
вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш /ЕФ/
серия К № 4873238 издаден от ОД-МВР Пловдив, с който на В. Х.Х., за нарушение на
чл. 21, ал. 1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) на основание чл. 189,
ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 50 (петдесет) лева.
ОСЪЖДА В. Х.Х., ЕГН ********** да заплати на
ОД на МВР Пловдив сумата от 80 (осемдесет) лева юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно
и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.