№ 15912
гр. С, 21.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 118 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА
при участието на секретаря ДИАНА Й. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА Гражданско дело №
20231110163789 по описа за 2023 година
взе предвид следното:
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК от Д. В.
К., ЕГН **********, срещу „ФИА“ ЕООД, ЕИК ****, за установяване на недължимост на
сумата от 5565,89 лева, представляваща главница, ведно със законната лихва от 19.05.2012 г.
до изплащане на задължението, сумата от 1276,46 лева, представляваща възнаградителна
лихва за периода от 04.08.2010 г. до 18.05.2022 г., сумата от 401,42 лева, представляваща
наказателна лихва за периода от 21.08.2010 г. до 18.05.2012 г., включително, сумата от
144,88 лева – държавна такса и сумата от 269 лева – юрисконсултско възнаграждение,
които суми са предмет на изпълнителен лист от 22.06.2012 г., издаден по ч. гр. д. №
2267/2012 г. по описа на РС - П.
В исковата молба се твърди, че въз основа на изпълнителен лист от 22.06.2012 г.,
издаден по ч. гр. д. № 2267/2012 г. по описа на РС – П, ищцата е осъдена да заплати на
първоначалния кредитор „Централна кооперативна банка“ АД процесните суми в качеството
й на поръчител на главния длъжник. Ищцата посочва, че въз основа на издадения
изпълнителен лист на 10.07.2012 г. е образувано изпълнително дело № 20128560401219 по
описа на ЧСИ ББ по молба на първоначалния кредитор. Сочи, че ответникът е конституиран
като взискател по изпълнителното дело на 20.12.2012 г. Поддържа, че вземането е погасено
по давност на 01.07.2023 г., доколкото спрямо него следва да е приложим общият
петгодишен давностен срок. Счита, че изпълнителното производство е премирало, поради
липсата на предприети изпълнителни действия от страна на взискателя за период от две
години. Моли за уважаване на предявения иск. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответното дружество е подало отговор на исковата молба,
1
с който признава предявения иск. Не оспорва, че правото на принудително изпълнение на
ответника е по отношение на процесното вземане е погасено по давност. Признава, че
изпълнителното производство е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК поради
настъпване на перемпция с оглед липсата на извършване на изпълнителни действия за
период от две години. Счита, че са налице предпоставките за разпределяне на разноските по
делото съобразно правилото на чл. 78, ал. 2 ГПК, доколкото ответникът е признал иска е не е
дал повод за образуване на настоящото производство.
Съдът, като съобрази събраните доказателства и становищата на страните
намира следното:
Съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 237 ГПК за постановяване на
решение при признание на иска.
След редовно връчване на исковата молба и приложенията ответникът е направил
нарочно изявление, че признава предявения иск. С нарочна молба ищецът е направил искане
за постановяване на решение при признание на иска.
Не се установява признатото право да противоречи на закона или на добрите нрави.
Ответникът, признавайки иска не признава право, с което да не може да се разпорежда
доколкото страните не спорят, че ответникът се легитимира като кредитор на вземанията, за
които е издаден изпълнителен лист от 22.06.2012 г., издаден по ч. гр. д. № 2267/2012 г. по
описа на РС – П. Поради това не са налице пречките по чл. 237, ал. 3 ГПК, при наличието на
които съдът не би могъл да постанови решение при признание на иска.
В рамките на производството не се и установява да са налице обстоятелства, които да
са довели до спиране и прекратяване на давността, извън признатите от ищеца, поради което
и следва извод, че вземанията са погасени по давност на сочената от ищеца дата 01.07.2023
г.
Предвид посоченото налице са предпоставките за постановяване на решение при
признание на иска и предявените в настоящото производство искове следва да бъдат
уважени като бъде призната недължимостта от ищцата на ответника на сумата от 1276,46
лева, представляваща възнаградителна лихва за периода от 04.08.2010 г. до 18.05.2022 г.,
сумата от 401,42 лева, представляваща наказателна лихва за периода от 21.08.2010 г. до
18.05.2012 г., включително, сумата от 144,88 лева – държавна такса и сумата от 269 лева –
юрисконсултско възнаграждение.
По отговорността на страните за разноски:
При този изход на спора на на основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответното дружество следва
да заплати в полза на СРС държавната такса в размер на 306,31 лева, тъй като ищцата е била
освободена с разпореждане от 18.12.2023 г. от разноски за производството.
На адвоката, предоставил на ищцата безплатна адвокатска помощ в производството,
следва да се присъди адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева с ДДС, определено на
осн. чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1 ЗАдв. съобразно фактическата и правна сложност на делото и
действително реализираната от адвоката работа, без съдът да дължи определянето му при
съблюдаване минималните размери по Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения с оглед приетите разрешения с Решение от 25.01.2024 г. по
2
дело № С-438/22 на СЕС. С посоченото решение е прието, че член 101, параграф 1 ДФЕС,
във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС следва да се тълкува в смисъл, че ако се установи, че
наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е
придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочените
разпоредби, националният съд е длъжен да откаже да я приложи. Национална уредба,
съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят
възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна
организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма
право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да
се отчете като ограничение на конкуренцията "с оглед на целта" по смисъла на посочената
разпоредба от ДФЕС. Следователно размерите на адвокатските възнаграждения в Наредба
№ 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения могат да
служат единствено като ориентир, но без да са обвързващи за съда, като уговореното
възнаграждение подлежи на преценка с оглед вида на спора, интереса, вида и количеството
на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото, с каквато
настоящото не се отличава.
Не следва да бъде споделено възражението на ответната страна за недължимост на
разноските на осн. чл. 78, ал. 2 ГПК. С посочената норма е предвидена хипотеза на
възлагането на разноски върху ищеца, но при наличието на две кумулативно предвидени
предпоставки: с извънпроцесуалното си поведение ответникът да не е дал повод за
завеждане на делото и да е признал иска. Макар и да е налице признание на иска,
ответникът е дал повод за предявяване на иска, тъй като с извънпроцесуалното си поведение
е предизвикал настъпването на факта, обуславящ възникването на правния спор. Не се
твърди и не се установява ответникът да е манифестирал каквито и да било действия, от
които да е ясно, че същият е приел вземането като погасено по давност, вкл. не се твърди и
доказва да е поискал прекратяване на изпълнителното производство по тези съображения.
Последното е перемирано и прекратено по силата на закона, който факт е констатиран от
съдебния изпълнител. Обстоятелството, че ответникът е предприел последващи действия по
принудително събиране на вземанията срещу другия длъжник не съставлява манифестиране
на намерение да не търси изпълнение и срещу ищцата, доколкото такава воля не се
установява да е формирана, изразена и достигнала до нейното знание.
Посоченото е съответствие и с възприетото в практиката разбиране, че когато
сезирането на съда е условие за упражняване на субективни права на ищеца, признанието на
иска не е достатъчно, за да се освободи ответника от отговорността за разноски, защото
липсва първата предпоставка на чл. 78, ал. 2 ГПК. Възражението за изтекла погасителна
давност може да се направи само тогава, когато титулярът на вземането, за което е изтекла
давността, иска да получи изпълнение, поради което не може да се направи извън исковия
процес. Поради това е възприето в практиката, че независимо от липсата на образувано
изпълнително производство, наличието на изпълнителен титул в полза на ответника, винаги
поражда право за длъжника да поиска със сила на пресъдено нещо да се отрече вземането
след изтичане на срока на погасителната давност, за съдебното предявяване на което
3
причина е поведението на кредитора. В редица съдебни актове е възприето схващането за
неприложимост на разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК при предявен от длъжника отрицателен
установителен иск за недължимост на вземането поради изтекла погасителна давност при
наличие на изпълнителен титул в полза на ответника и при липса на образувано въз основа
на този титул изпълнително производство – в този смисъл Определение № 1220 от 5.12.2023
г. на ВКС по ч. т. д. № 1809/2023 г., II т. о., ТК, Определение № 2026 от 16.07.2024 г. на ВКС
по ч. т. д. № 941/2024 г., I т. о., ТК, Определение № 2168 от 31.07.2024 г. на ВКС по ч. т. д. №
1351/2024 г., II т. о., ТК и др.
Така мотивиран, съдът на основание чл. 237, ал. 1 ГПК
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения отрицателен установителен иск с
правно основание чл. 439 ГПК от Д. В. К., ЕГН **********, срещу „ФИА“ ЕООД, ЕИК
****, че Д. В. К., ЕГН **********, не дължи на „ФИА“ ЕООД сумата от 5565,89 лева,
представляваща главница, ведно със законната лихва от 19.05.2012 г. до изплащане на
задължението, сумата от 1276,46 лева, представляваща възнаградителна лихва за периода от
04.08.2010 г. до 18.05.2022 г., сумата от 401,42 лева, представляваща наказателна лихва за
периода от 21.08.2010 г. до 18.05.2012 г., включително, сумата от 144,88 лева – държавна
такса и сумата от 269 лева – юрисконсултско възнаграждение, за вземанията за които е
издаден изпълнителен лист от 22.06.2012 г. по ч. гр. д. № 2267/2012 г. от РС – П, поради
погасяването по давност на правото на принудителното им изпълнение.
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал.2 Закон за адвокатурата „ФИА“ ЕООД с ЕИК ****
с адрес: гр. С, ул. „В“ № 8 да заплати на адвокат А. З. Д. – САК, л. № ********** с адрес:
гр. С, ул. „ХО № 74, ет. 1, ап. 1 сумата от 500 лева – адвокатско възнаграждение за оказана в
производството безплатна адвокатска помощ и съдействие на Д. В. К. съгласно Договор за
правна помощ и съдействие от 07.11.2023 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК „ФИА“ ЕООД с ЕИК **** с адрес: гр. С, ул.
„В“ № 8 да заплати по сметка на Софийски районен съд, сумата от 306,31 лева – разноски
по делото за държавна такса.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4