Решение по дело №1972/2016 на Окръжен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ ............./…………….2017 г.

гр. Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският окръжен съд, гражданско отделение, в открито съдебно заседание на шести февруари две хиляди и седемнадесета година, в състав:

   

     ПРЕДСЕДАТЕЛ:  КОНСТАНТИН И.

    ЧЛЕНОВЕ:  МАЯ НЕДКОВА

                                                                                                   МЛ. С. АНДОН ВЪЛКОВ

 

при секретаря Г.Д., като разгледа докладваното от младши съдия Вълков въззивно гражданско дело № 1972 по описа за 2016 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 258 - 273 от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба с вх. № 36550/11.07.2016 г. на И.В.В., С.К.В., В.С.В. и Н.С.С., чрез адв. В.Б., срещу решение № 2385/16.06.2016 г. постановено по гр.д. № 5560/2015 г. по описа на ВРС, в частите, с които ВРС е отхвърлил предявените от И.В.В., С.К.В., В.С.В. и Н.С.С., срещу «Бауконтор - БКБ» ООД и Р.И.С. – К., кумулативно субективно и обективно съединени главни искове, както следва: иск с правно основание чл. 26, ал. 2, предл. 3 от ЗЗД, да бъде прогласена за нищожна правна сделка – внасяне на непарична вноска, с която 2/3 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор № 04426.10.18 по КККР на с. Близнаци, общ. Аврен, одобрени със Заповед № РД-18-18/06.03.2015 г. на ИД на АГКК, находящ се в с. Близнаци, м. Дълбокия път, с площ от 2271 кв.м. е внесен от Р.И.С. – К. в капитала на «Бауконтор - БКБ» ООД, поради неспазване на предвидената в закона форма за волеизявлението на вносителя, и иск с правно основание чл. 108 ЗС срещу Р.И.С. – К. да бъде прието за установено, че ищците са собственици по наследяване от В. Т. В., починал на 21.12.1985 г., който е бил собственик на имота въз основа на наследство и давност, на 2/3 ид.ч. от недвижим имот – поземлен имот с идентификатор № 04426.10.18 по КККР на с. Близнаци, общ. Аврен, одобрени със Заповед №РД-18-18/06.03.2015 г. на ИД на АГКК, находящ се в с. Близнаци, м. Дълбокия път, с площ от 2271  кв.м., при граници ПИ 04426.10.4, 04426.10.5, 04426.10.22, 04426.10.2 и 04426.10.3 /И.В.В. на 1/3 ид.ч., С.В., В.В. и Н.С. на по 1/9 ид.ч./, както и да бъде осъдена ответницата Р.И.С. – К. да предаде на ищците владението върху посочения недвижим имот.

Във въззивната жалба се твърди, че когато се внасят вещни права върху недвижим имот в капитала на търговски дружества, това се извършва с дружествения договор, ако е нотариално заверен  (при СД и КД). В другите случаи (при АД и ООД), когато дружественият договор, респ. уставът, са в обикновена писмена форма, тогава дружественият договор трябва да е нотариално заверен или да се представи писмено съгласие с нотариална заверка на подписа на вносителя. Посочва се, че в процесния случай липсва нотариална заверка на дружествения договор и писмено съгласие на вносителя с нотариална заверка на подписа, поради което непаричната вноска се явява нищожна. С оглед на нищожността на апорта, основателен се явява предявеният иск с правно основание чл. 108 от ЗС спрямо Р.И.С. – К.. Молят решението да бъде отменено в обжалваните части.

Въззиваемите «Бауконтор - БКБ» ООД и Р.И.С. – К., чрез адв. П.Ч., са подали отговор на въззивната жалба, като посочват, че исковете с правно основание чл. 26, ал. 2, предл. 3 от ЗЗД и чл. 108 от ЗС срещу Р.И.С. – К., са недопустими. За ищците не съществувало правен интерес от предявяване на тези искове. Посочва се, че правата които ищците претендират не са установени с влязъл в сила акт – решение, с което е уважен предявен от ищците иск по чл. 11, ал. 2 от ЗСПЗЗ и съответно решение от ОСЗГ, с което да е определен точно имота за който ще бъде възстановено правото на собственост. След като нямат такива признати права ищците се домогвали да определят правния си интерес като твърдят взаимоизключващи се факти, които са били предмет на разглеждане по приобщените съдебни дела, като страните, недвижимият имот са едни и същи, както и иск по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ срещу бившите реститути на процесния имот. Посочва се, че липсата на успешно проведен иск по чл. 11, ал. 2 от ЗСПЗЗ в полза на ищците води до липса на правен интерес за иск по чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ. Твърди се, че не може да се приеме за съществуващ правния интерес на ищците към момента на предявяване на иска по чл. 108 от ЗС и чл. 26, ал. 2, предл. 3 от ЗЗД, при наличие на доказателства за обезсилени по гр.д. № 8925/2006 г. на ВРС решения. Процесната земя е била земеделска, обработвана от ТКЗС, ДЗС и АПК и отнета. Това не е земя, която е попадала в хипотезата на чл. 10, ал. 7 от ЗСПЗЗ. Посочва се, че по иска за собственост, основан на земеделска реституция за ответника, ищецът не може да оспорва легитимацията на ответника с възражението, че неговият наследодател не е бил собственик на спорния имот към момента на обобществяването му, ако самият той не заявява права върху имота към същия момент. Твърди се, че е неоснователно твърдението на ищците за придобиването на имота по наследство и давност, с начален момент на владение – неопределен в исковата молба, тъй като същият е сред категорията имоти, за които по изрично разпореждане е налице невъзможност да се придобие по давност. По силата на чл. 86 от ЗС (отм.), за периода от 1951 г. до 1990 г. не е могло да се придобие по давност вещ, социалистическа собственост (държавна или кооперативна), за периода от 1990 г. до 1996 г. – вещ държавна или общинска собственост, а от 01.06.1996 г. – вещ публична собственост, след 01.06.1996 г. могат да се придобиват по давност, но с парг. 1 от ЗД на ЗС давността е спряна, считано от 01.06.2006 г. до 31.12.2011 г. Посочва се, че по отношение на земеделските земи са налице и специални разпоредби - така според параг. 1, т. 3 от ПЗР на ЗОСОИ изтеклата придобивна давност за имоти, собствеността върху които се възстановява по реда на ЗСПЗЗ не се зачита и върху тях започва да тече нова давност от 18.11.1997 г., която обаче е спряна. Твърди се, че дори да се приемат за основателни твърденията на ищците, касаещи владението върху процесния имот, то давност е текла само в интервала от 18.11.1997 г. до 01.06.2006 г., т.е. не е налице необходимият 10 г. срок на владение. Направено е искане да бъде обезсилено решението на ВРС и да бъде прекратено като недопустимо производството по гр.д . № 5560/2015 г. на ВРС, а в условията на евентуалност да бъде постановено решение, с което да се отхвърлят предявените искове.

По делото е подадена и въззивна жалба с вх. № 36574/11.07.2016 г. от «Бауконтор - БКБ» ООД, чрез П.Ч., против решение № 2385/16.06.2016 г. по г.д. № 5560/2015 г. по описа на ВРС, в частта, с която е установено по отношение на жалбоподателя, че ищците са собственици на процесния имот, както и в частта, в която дружеството е осъдено да заплати сторените по делото разноски, представляващи адвокатско възнаграждение и съдебно-деловодни разноски.

Посочва се, че ВРС неправилно е установил, че предходно водените производства са само срещу първите по веригата праводатели на ответницата Р.И.С. – К. по искове с правно основание чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ и чл. 97 ГПК (отм.). Твърди се, че ВРС неправилно е възприел, че исковете в двете предходни производства са били основани на друго правно основание, което не било предмет на настоящото производство. Изводът на съда, че производството по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ е ирелевантно при положение, че ищците не основават претенцията си на успешно проведена реституционна процедура, е незаконосъобразно. В делото по гр.д. № 8925/2006 г. на ВРС е бил предявен иск по с правно основание чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ от настоящите ищци срещу собствениците по реституция С. К. и П. К.а. Предявеният иск по чл. 97, ал. 1 от ГПК (отм.) е бил предмет на гр.д. № 8925/2006 г. на ВРС срещу Р.И.С. – К., а не както съдът неправилно е приел „срещу първите по веригата праводатели на Р.И.С. – К.“. Направено е възражение срещу изводите на съда, че производството по чл. 11, ал. 2 от ЗСПЗЗ е ирелевантно, тъй като ищците не основават правата си на успешно проведена реституция. Ищците въвеждат взаимоизключващи се твърдения за това дали имотът е бил включен или не в ТКЗС, респ. дали подлежи или не на замеделска реституция. Така по иска с правно основание чл. 11, ал. 2 от ЗСПЗЗ, ищците твърдят за процесния имот, че техните наследодатели придобили по давностно владение от 1954 г. до 1964 г. в съсобственост дворно място от 6 дка в м. „Дълбокия път“, с. Близнак, общ. Аврен. Ищците твърдят, че имотът предоставили на ТКЗС през 1958 г. По иска с правно основание чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ, ищците твърдят, че процесният имот е отнет от ТКЗС. Дори с въззивната жалба навеждат оплаквания срещу Решение № 317/28.01.2008 г. по гр.д. № 8925/2006 г., че по делото е безспорно установен факта на внасяне на имота в ТКЗС, тъй като същият е бил отразен като земя на селскостопанския фонд на АПК – Варна. Придобивните основания наследяване и давностно владение са били заявени от ищците в производството по гр.д. № 8559/2006 г. на ВРС, като първата и въззиваната инстанция са достигнали до извода, че предвид липсата на установено право на собственост преди кооперирането на иска по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ е неоснователен. Придобивното основание наследяване и давностно владение са били предмет на производство по гр.д. № 8925/2006 г. Направено е искане за отмяна на решението на ВРС, в частта, с която е прието за установено по отношение на ответника, че ищците са собственици на 2/3 ид.ч. от процесния недвижим имот.

Подаден е отговор на въззивна жалба с вх. № 45300/30.08.2016 г. от И.В.В., С.К.В., В.С.В. и Н.С.С., чрез адв. В.Б.. Посочва се, че искът по чл. 108 ЗС е допустим и между страните не е налице формирана сила на пресъдено нещо. Между страните и за същия спорен предмет – 2/3 ид.ч. от имота, няма формирана сила на пресъдено нещо, поради което искът се явява допустим. Относно твърдението, че отхвърленият иск с правно основание чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ препятства воденото на иска по чл. 108 ЗС, посочват че отхвърленият иск с правно основание чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ означавало, че ищците нямат право да възстановят правото си на собственост на основание реституция. Ответници по този иск били ОЗСГ – Аврен и общ Аврен.

По делото е постъпила и частна жалба с вх. № 45301/30.08.16 г. от И.В.В., С.К.В., В.С.В. и Н.С.С., чрез адв. В.Б., с искане съдът изцяло да отмени определение № 8655/09.08.2016 г. по гр.д. № 5560/2015 г. на ВРС и да измени, на основание чл. 248 ГПК, решение № 2385/16.06.2016 г. по г.д. № 5560/2015 г. по описа на ВРС, в частта му за адвокатското възнаграждение, което се дължи на ответницата Р.И.С. – К., като го намали до минималния размер.

Постъпил е отговор на частната жалба от ответниците, с които молят да бъде оставена без уважение.

В съдебно заседание въззивниците, чрез своя процесуален представител адв. Б., поддържат жалбата, отговора на въззивната жалба на насрещната страна и частната жалба. Направено е искане да се отмени решението на ВРС в отхвърлителната му част, да се остави без уважение въззивната жалба на „Бауконтор - БКБ“ ООД и да се уважи частната жалба. Претендират се разноски.

В съдебно заседание въззиваемите, чрез своя процесуален представител адв. Ч., поддържат въззивната жалба, подадена от дружеството, както и отговорите.

По делото са представени писмени бележки с вх. № 4397/14.02.2017 г. от адв. В.Б., като процесуален представител на И.В.В., С.К.В., В.С.В. и Н.С.С., в които подробно се излагат съображения за прогласяване недействителността на непаричната вноска, с която процесния имот е внесен от Р.С. в капитала на «Бауконтор - БКБ» ООД, както и да бъде признато за установено по отношение на ответника Р.С., че ищците са собственици на 2/3 ид.ч. от процесния имот, в посочените квоти. При условията на евентуалност, да се признае за установено по отношение на ответника«Бауконтор - БКБ» ООД, че ищците са собственици на 2/3 ид.ч. от процесния имот, в посочените квоти, и се осъди ответника да предаде владението върху описания имот.

Представени са и писмени бележки с вх. № 4903/17.02.2017 г. от адв. Ч., пълномощник на  «Бауконтор - БКБ» ООД и Р.И.С. – К..

ВОС, като взе предвид изложеното от страните и доказателствата по делото, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Производството по делото е образувано по предявени от И.В.В., С.К.В., В.С.В. и Н.С.С., чрез адв. В.Б., кумулативно субективно и обективно съединени искове, както следва: иск с правно основание чл. 26, ал. 2, предл. 3 от ЗЗД, да бъде прогласена за нищожна правна сделка – внасяне на непарична вноска, с която 2/3 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор № 04426.10.18 по КККР на с. Близнаци, общ. Аврен, одобрени със Заповед № РД-18-18/06.03.2015 г. на ИД на АГКК, находящ се в общ. Аврен, с. Близнаци, м. Дълбокия път, с площ от 2271 кв.м., е внесен от Р.И.С. – К. в капитала на «Бауконтор - БКБ» ООД поради неспазване на предвидената в закона форма за волеизявлението на вносителя, и иск с правно основание чл. 108 от ЗС срещу Р.И.С. – К. да бъде прието за установено, че ищците са собственици по наследяване от В. Т. В., починал на 21.12.1985 г., който е бил собственик на имота въз основа на наследство и давност, на 2/3 ид.ч. от недвижим имот – поземлен имот с идентификатор № 04426.10.18 по КККР на с. Близнаци, общ. Аврен, одобрени със Заповед №РД-18-18/06.03.2015 г. на ИД на АГКК, находящ се в с. Близнаци, м. Дълбокия път, с площ от 2271  кв.м., при граници ПИ 04426.10.4, 04426.10.5, 04426.10.22, 04426.10.2 и 04426.10.3 /И.В.В. на 1/3 ид.ч., С.В., В.В. и Н.С. на по 1/9 ид.ч./, както и да бъде осъдена ответницата Р.И.С. – К. да предаде на ищците владението върху посочения недвижим имот, и в условията на евентуалност иск с правно основание чл. 108 ЗС срещу «Бауконтор - БКБ» ООД да бъде прието за установено, че ищците са собственици по наследяване на 2/3 ид.ч. от посочения недвижим имот /И.В.В. на 1/3 ид.ч., С.В., В.В. и Н.С. на по 1/9 ид.ч./, както и да бъде осъден ответникът «Бауконтор - БКБ» ООД да предаде на ищците владението върху посочения недвижим имот.

Твърди се в исковата и уточняващите молби, че ищците са наследници на В. Т. В., починал на 21.12.1985 г., чиято собственост е бил процесният имот. Сочи се, че за останалата 1/3 ид.ч. от имота, принадлежаща на съсобственика Т. В.В., е налице влязло в сила съдебно решение № 28/10.01.2014 г. по в.г.д. № 3081/2013 г., с което е уважен иск за собственост.

Процесният имот бил внесен като непарична вноска от Р.С. в капитала на ответника «Бауконтор - БКБ» ООД. Поддържа се, че апортът е нищожен поради неспазване на предвидената в закона форма – писмено съгласие на вносителя с нотариално заверен подпис, поради което и не е породил правни последици. Имотът се владеел от «Бауконтор - БКБ» ООД, без правно основание, тъй като праводателите на Р.С. не са били собственици и тя не е могла да придобие права. Ответникът «Бауконтор - БКБ» ООД се е снабдил с разрешение за строеж. Процесният имот е бил възстановен от ОСЗГ – гр. Аврен на С. К. и П. К.а с решение № ЗП от 09.01.2006 г. Посочва се, че С. К. и П. К.а не са били собственици на имота, тъй като същият не е бил част от блоковете на ТКЗС, за да може да бъде възстановен. Твърди се, че наследодателите на ищците не са били член – кооператори.

Ответниците Р.И.С. – К. и «Бауконтор - БКБ» ООД, чрез адв. Ч., в срока по чл. 131 от ГПК, са подали писмен отговор на исковата молба, в който се оспорват предявените искове за собственост като недопустими и неоснователни. Твърди се, че между страните са водени дела по искове с правно основание чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ и чл. 97, ал. 1 от ГПК /отм./, които са прекратени поради недопустимост. Поддържа се недопустимост на производството поради липса на правен интерес, тъй като правата, чиято защита търсят ищците, не са установени с влязъл в сила акт – решение по чл. 11, ал. 2 от ЗСПЗЗ и съответно на ОСЗГ и те не притежават правото, което се оспорва от ответниците и което да бъде защитено с осъдителен иск. Оспорват се твърденията в исковата молба, че В. Т. В. не е бил член – кооператор и процесният имот не е бил внасян в ТКЗС. Сочи се, че в предходните производства ищците са имали други твърдения. Искът по чл. 108 от ЗС бил преждевременно заведен против Р.И.С. – К., тъй като липсва решение на ОСЗ с конститутивен ефект. Ищците нямали материано-правна легитимация. Описаните граници не съвпадали с границите по нотариалния акт, тъй като останалата част от имота, описан в нотариален акт № 49/1964 г. попада извън строителните граници на населеното място. Оспорва се нотариален акт № 49/1964 г. и № 50/1964 г. Посочва се, че за периода от 1927 г. до 1972 г. процесният имот е бил изключен от регулация. В плана от 1972 г. имотът също не бил отразен, което противоречало на твърденията на ищците, че целият имот с площ от 6 000 кв.м. е бил в регулацията на селото. Твърди се, че към момента на отнемането процесният имот е бил земеделска земя и имот с пл. № 353-1545 не е бил в регулацията на селото. Границата на имота не е Стана Ч., а това е бил имота на И. Ч., което е отразено по КВС. В.ви са взели част от имот на И. Ч., който впоследствие е записан като имот I-708 и II-708, кв. 44, описани в договор за доброволна делба. Сочи се, че процесният имот е попадал в кадастрална единица № 99 с площ от 23 дка и към 1982 г. е бил включен в баланса на земеделските земи към АПК.

ВОС, като взе предвид изложеното от страните и доказателствата по делото, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установена следната фактическа обстановка:

От представения по делото протокол от 16.05.1964 г. на комисия по размерване на точното ползване и ръководството при филиал с. Горен Близнак, се установява, че е взето решение да бъде възстановено собственото място на В. Т. В., в размер на 3 дка, поради това, че същото ще бъде неправилно отнето от УС при ТКЗС. Посочено е, че мястото не е било подарено на поземления фонд.

С нотариален акт за собственост на недвижим имот по обстоятелствена проверка № 49, том XII, дело № 4269/29.12.1964 г. на нотариус при ВРС, е признат за собственик въз основа на обстоятелствена проверка В. Т. В. по давност и наследство на 3000 кв.м. дворно място в чертите на с. Горен Близнак, съставляващо ½ ид.ч. от имот с пл. № 353-1545 по плана на селото при съседи: И.В., С. Ч., В. Т..

С нотариален акт за собственост на недвижим имот по обстоятелствена проверка № 50, том XII, дело № 4270/29.12.1964 г. на нотариус при ВРС, е признат за собственик въз основа на обстоятелствена проверка И. Т. В. по давност и наследство на 3000 кв.м. дворно място в чертите на с. Горен Близнак, съставляващо ½ ид.ч. от имот пл. № 353-1545 по плана на селото при съседи В. Т., път, С. Динев и път.

От представеното по делото удостоверение за наследници на В. Т. В., починал на 21.12.1985 г., се установява, че негови законни наследници са Т. В.В. (син), С. В.В. (син) и И.В.В. (син).

От представеното по делото удостоверение за наследници на С. В.В., починал на 24.08.1987 г., се установява, че законни наследници са С.К.В. (съпруга), В. С. В. (син) и Н.С.С. (дъщеря).

От представеното по делото удостоверение за наследници на Т. В.В., починал на 14.02.1915 г., се установява, че негови законни наследници са Н. Т. В. (син) и В. Т. В. (син).

От представеното по делото нотариален акт за продажба на недвижим имот № 23, том I, рег. № 392, дело № 20/27.01.2006 г. на нотариус с рег. № 479 в НК, се установява, че С. К. К. и П. К.а К.а са продали на Д. К. З. своя недвижим имот, придобит по наследство: нива, находяща се в землището на с. Близнаци, община Аврен, м. „Дълбокия път“, с площ от 2271 кв.м., имот № 010018.

От представеното по делото нотариален акт за продажба на недвижим имот № 96, том I, рег. № 1073, дело № 78/2006 г. на нотариус с рег. № 479 на НК, се установява, че Д. К. З. и В. Й. Н. са продали на  С. Й. С. гореописания недвижим имот.

От представеното по делото нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 121, том I, рег. № 2522, дело № 100 от 2006 г. на нотариус с № 446 в НК, се установява, че С. Й. С. е продал на М. М. В. гореописания недвижим имот.

От представения по делото нотариален акт за дарение на недвижим имот № 64, том III, рег. № 7019, дело № 409/2006  г. на нотариус с рег. № 446 в НК, се установява, че М. М. В. е дарила на дъщеря си Р.И.С. гореописания недвижим имот.

Със заявление от 13.10.2005 г. П. Л. е направил искане за регистриране на ЕООД с наименование „Бауконтор - БКБ ” ЕООД. С решение № 7565/15.11.2005 г. по ф.д. № 3737/2005 г. на Варненски окръжен съд е постановено вписване в търговския регистър на „Бауконтор - БКБ ” ЕООД.

От представения по делото дружествен договор на «Бауконтор - БКБ» ООД се установява, че на 18.04.2007 г. в търговския регистър е вписан дружественият договор  между П. Л. и Р.И.С. – К., както и решение № 3482/18.04.2007 г. на ВОС по ф.д. № 3737 по описа за 2005 г., с което се увеличава капитала.

С решение № 3482/18.04.2007 г. по ф.д. № 3737/2005г. на ВОС, е постановено да се впишат в регистъра на търговските дружества, воден при ВОС по ф.д. № 3737/2005 г. на «Бауконтор - БКБ» ЕООД следните промени: в състава на съдружниците се вписва като съдружник Р.И.С. – К., капиталът се увеличава чрез записване на нови дялове от Р.И.С. – К., срещу които тя прави непарична вноска с процесния недвижим имот.

С решение № 6/13.07.2006 г. на комисия по чл. 17, ал. 1, т. 1 от ЗОЗЗ, е променено предназначението на земеделски земи за неземеделски нужди и утвърждаване на площадки и трасета за проектиране, както следва: на 2271 кв.м. земеделска земя от V категория, собственост на М. М. В. за изграждане на обект „Жилищни сгради“ в землището на с. Близнаци, общ. Аврен, м. Дълбокия път, имот № 010018.

Със Заповед №1039/08.07.2007 г. издадена от Кмета на Община Аврен е одобрен плана за регулация и застрояване (ПРЗ) за имоти № 010018 и № 010003 в с. Близнаци, който е неразделна част от заповедта.

Издадено е разрешение за строеж №165/23.09.2008 г. от Община Аврен, с което се разрешава на «Бауконтор - БКБ» ООД да извърши строителство на обект „Жилищна сграда” в УПИ № 1-10018.10003, в кв. 10, в землището на с. Близнаци.

С решение № 28/10.01.2014 г. по в.гр.д. № 3081/2013 г. по описа на ВОС, е отменено частично първоинстанционно решение, с което е отхвърлен иска да се приеме за установено по отношение на „Бауконтор-БКБ” ООД, че Т. В.В. е собственик на 1/3 ид.ч. от имот, представляващ  ПИ  № 010018,  с площ 2 271 кв.м., в масив 10 по плана на с. Близнаци, общ. Аврен, обл. Варна, при граници: ПИ с №№ 2, 3, 4, 5 и улица, като съдът е приел за установено по отношение на „Бауконтор-БКБ” ООД, че Т. В.В. е собственик на 1/3 /една трета/ ид.ч. от имот, представляващ  ПИ  № 010018,  с площ 2 271 кв.м., в масив 10 по плана на с. Близнаци, общ. Аврен, обл. Варна, при граници: ПИ с №№ 2, 3, 4, 5 и улица, на осн. чл.127 ал.1 ГПК. Със същото решение е потвърдил решение №3827/30.07.2013г. по гр.д. №13299/11г. по описа на ВРС, ХІV-ти с-в, в частта, с която е отхвърлен предявения от Т. В.В. срещу „Бауконтор-БКБ” ООД, иск  за предаване владението върху недвижим имот, представляващ  ПИ  № 010018,  с площ 2 271 кв.м., в масив 10 по плана на с. Близнаци, общ. Аврен, обл. Варна, при граници: ПИ с №№ 2, 3, 4, 5 и улица.

Приобщени по делото са материалите по гр.д. №8559 по описа за 2006г. на ВРС, ведно с в.гр.д. №39/2009г. по описа на ВОС, от които е видно, че с Решение №3121/13.11.2008 г. по описа на ВРС е отхвърлен искът на Т. В. В., И.В.В., С.К.В., В.С.В., Н.С., С. В. и В.а И. да бъде прието за установено по отношение на ОСЗГ Аврен и Община Аврен, че ищците, в качеството им на наследници на В. Т. В. имат право да възстановят собствеността си върху нива с площ от 2271 дка в землището на с. Близнаци. Решението е потвърдено с решение № 790/05.06.2009 г. по в.г.д. № 39/2009 г. на ВОС.

От представеното по делото решение № 317/28.01.2008 г. по гр.д. № 8925/2006г. по описа на ВРС, се установява, че са отхвърлени предявените от Т. В.В., И.В.В., С.К.В., В.С.В., Н.С., С. В. и В.а И. искове за приемане за установено по отношение на ответниците С. К. и П. К.а, че наследодателите на ищците В. Т. В. и И. Т. В. са били собственици на следния недвижим имот, представляващ дворно място с площ от 6000 кв.м., имот с пл. № 353-1545 по плана на с. Горен Близнак, към момента на включването му в ТКЗС, с правно основание 14, ал. 4 ЗСПЗЗ. С решение № 2114/11.06.2010 г. по гр.д. № 8925/2006 г. по описа на ВРС, е допълнено решение № 317/28.01.2008 г., като съдът е отхвърлил като неоснователни предявените от Т. В.В., И.В.В., С.К.В., В.С.В., Н.С., С. В. и В.а И., съединени отрицателни установителни искове  с  правно основание чл. 97 ал. 1 от ГПК  против  М. М. В. и Р.И.С.  за приемане за  установено в отношенията между страните, че ответниците не са собственици  на  недвижим имот, представляващ нива с площ от 2,271 дка, находяща се в землището на с.Близнаци, община Аврен, м.”Дълбокия път”, съставляваща имот № 100018 по плана за земеразделяне, а понастоящем дворно място - УПИ № 010018, попадащо в масив 10 по плана на с.Близнаци, при граници :  улица, ПИ с №№  5, 4, 3 и 2.

С решение от 03.06.2011 г. по в.г.д. № 1592/2010 г. на ВОС, съдът е обезсилил решение №317/28.01.2008 г. по г.д.№8925/2006 г. на ВРС, по отношение на предявения от С. И. В. и В.а И. И. срещу С. К. К., лично и в качеството му на наследник по закон на П. К.а К.а, иск с правно основание чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ и решение №2114/11.06.2010 г. по г.д. № 8925/2006 г. на ВРС, по отношение на предявения от С. И. В. и В.а И. И. срещу Р.И.С., иск с правно основание чл. 97, ал. 1 от ГПК /отм./, на основание чл. 25, ал. 2 от ГПК /отм./. Със същото решение е прекратил като недопустимо производството по г.д. № 8925/2006г. на ВРС, и по в.г.д. № 1592/2010 г. на ВОС по отношение на предявените от С. И. В. и В.а И. И., срещу С. К. К., лично и в качеството му на наследник по закон на П. К.а К.а, поч. на 31.08.2009 г., иск с правно основание чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ и по отношение на предявения от С. И. В. и В.а И. И., срещу Р.И.С., иск с правно основание чл. 97, ал. 1 от ГПК /отм./, на основание чл. 25, ал. 2 от ГПК /отм./. Със същото решение е обезсилил решение № 317/28.01.2008 г. по г.д. № 8925/2006 г. на ВРС, по отношение на предявения от Т. В.В., И.В.В., С.К.В., В.С.В. и Н.С.С., срещу С. К. К., лично и в качеството му на наследник по закон на П. К.а К.а, иск с правно основание чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ и решение № 2114/11.06.2010 г. по г.д. № 8925/2006 г. на ВРС, по отношение на предявения от Т. В.В., И.В.В., С.К.В., В.С.В., и Н.С.С., срещу Р.И.С., иск с правно основание чл. 97, ал. 1 от ГПК /отм./. Със същото решение е прекратил като недопустими производствата по г.д. № 8925/2006 г. на ВРС, и по в.г.д. № 1592/2010 г. на ВОС по отношение на предявения от Т. В.В., И.В.В., С.К.В., В.С.В. и Н.С.С., срещу С. К. К., лично и в качеството му на наследник по закон на П. К.а К.а, поч. на 31.08.2009г., иск с правно основание чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ и по отношение на предявения от Т. В.В., И.В.В., С.К.В., В.С.В. и Н.С.С., срещу Р.И.С. и М. М. В., иск с правно основание чл. 97, ал. 1 от ГПК /отм./. Със същото решение е обезсилил решение № 2114/11.06.2010 г. по г.д. № 8925/2006 г. на ВРС, в частта, с която е отхвърлен предявения от Т. В.В., И.В.В., С.К.В., В.С.В., Н.С.С., С. И. В., и В.а И. И., срещу М. М. В., иск с правно основание чл. 97, ал. 1 от ГПК /отм./, като постановено по непредявен иск.

Разпитаният по делото св. К. Р. А. посочва, че познава В. и И. В.ви, които имат имот в с. Горен Близнак. Знае, че имотът е техен, тъй кото там дядо В. сеел метли. Отгоре къщата била на дядо И., а имотът бил надолу. Половината от имота бил на дядо И., а другата половина на дядо В.. Съседи на имота на двамата братя са дълбокият път, а долният имот е на баба Ч.. Не знае дали имотът е бил част от ТКЗС, но знае, че двамата братя го работели. Свидетелят посочва, че до 1976 г. е живял там и до последно те са го работели. Дядо В. поС.но сеел метли и ги продавал на пазара. След 1976 г. не знае кой е ползвал имота.

Разпитаният по делото св. Н. Т. В. посочва, че В.В. и брат му И.В. имат имот в с. Горен Близнак – нива от 6 дка, която е наследство от дядо Т.. Посочва, че В.В. му е дядо. Другите 3 дка били продадени, а техните 3 дка останали. Свидетелят посочва, че има къща на част от тези 3 дка, а другата част е тази спорната. Твърди, че само дядо му ползвал мястото докъм седемдесет и някоя година, близо 1980 г. Сеел метли и ги продавал на пазара. Към 1980 г. спрял да ползва имота и започнали свидетелят да го ползват. Към 1987 г. закупили крави и започнали да обработват имота като сеели царевица, люцерна. Имотът не бил включван в ТКЗС. Освен семейството на свидетеля никой друг не е ползвал имота, никой не го е работил. Сега имотът бил пуст и никой не го работил. Дядо му не е строил сграда, имал само бунгало в горната част, а в долната част се работело и се гледали метлите.

Разпитаният по делото св. М. Г. П. посочва, че работила в периода от 1961 г. до 1996-1997г. в ТКСЗ, после ДЗС, след това АПК, като зареждала тракторите в стопанството и отговаряла за селищата Близнаци, Равна гора, Бенковски, Китка и Болярци. Спомня си масива между с. Горен и Долен Близнак, сеели се култури. Последната къща била на блока, имало и една къща на Т. П. и другия път, който свързвал с Долен Близнак. Не познавала хората на които са били тези имоти. Познава баба С. и нейният имот не се обработвал от ТКЗС, той не бил в блока, а малко настрани. Не познавала нейните съседи. Посочва, че на ъгъла имало около 800 кв.м. имот с една дървена барака, имало един орех и не знае на кого е било това място. Посочва, че на блоковете се сеели различни култури (царевица, жито).

Свидетелят К. Г. Д. твърди, че живее в с. Близнаци. Работил в АПК до 1975 г., след това отишъл в казармата, а като се върнал, работил там до 1981 г. като шофьор. Мястото между с. Горен и Долен Близнак било земеделска нива, като последната къща била на Т. П.. Дядо В.В. имал място, барака и един голям орех, сеел метла, като свидетелят чистил метла като ученик. Никой освен него не е обработвал мястото, само него е виждал в имота. Имотът на дядо В. не е бил обработван от ТКЗС.

От приетата по делото съдебно-техническа експертиза се установява, че ПИ 353 извън строителните граници на населеното място по КП от 1927 г. на с. Близнаци и имотът, описан в НА № 49/29.12.1964 г. и НА № 50/29.12.1964 г., са идентични. ПИ 010018 е част от територията на ПИ 353 по КП от 1927 г. Процесният ПИ 0100018 не бил оразен в КП от 1927 г., от 1972 г. и от 1994 г. на с. Близнаци. Територията на ПИ 353 по КП от 1927г., на която попада ПИ 010018 по КВС, е включена в строителните граници на населеното място с одобряването на плана. ПИ 353 е изключен от строителните граници в периода от 1927 г. до одобряването на следващия КП от 1972 г. Процесният имот не е в строителните граници на селото в КП и РП от 1994 г. Със Заповед от 2006 г. на кмета на Община Аврен, е одобрен ПУП – ПРЗ за УПИ 010018. С решение от 2006 г. на Комисията по ЗОЗЗ е променено предназначението на имота от земеделска земя на територия за жилищни нужди. Одобрен е и последващ ПУП – ПРЗ със заповед от 2007г. Вещото лице не е установило данни в архива на Общинска служба земеделие – Аврен и Държавен архив – Варна за внасяне на процесния имот в ТКЗС или одържавяване на имота, както и имотът да е отразяван в селскостопанския фонд. ПИ като част от ПИ 353 е извън границите на населеното място и представлявал земеделска земя, но няма данни да е включван в ТКЗС и ДЗС.

За територията извън населеното място няма вписване на собственост в разписни листи. Собствеността на ПИ 010018 е неидентифицирана с влизане в сила на КВС. Посочено е, че с влязло в сила решение на ВРС и решение №ЗП/09.01.2006г., се възстановява собствеността на наследниците на К. В. – С. К. и П. К.а в ПИ 010018, масив 10. Съседи на ПИ 010018 по КВС са: на север – И.В., на изток – път, на юг – С. Н. и на запад – „Бауконтор-БКБ“ ЕООД. Вещото лице е посочило, че площта на ПИ 353 по КП и РП от 1927 г., получена от оцифрено графично копие, е 7344 кв.м., от тях в строителните граници – 2063 кв.м., а извън строителните граници – 5271 кв.м. За първи път в процесната територия за ПИ  625 по КП от 1972 г. е отреден УПИ I-625 в кв. 83, с площ 671 кв.м. – част от ПИ 353, записан на н-ци на В.В.. Границите на УПИ I-625  не са идентични с имота, описан в нотариалните актове  от 1964г. В КП и РП от 1994г. е нанесен ПИ 708, с площ от 3010 кв.м, в който са включени УПИ I -708, кв. 44 и УПИ II-708, кв. 44. Част от територията на ПИ 708 попада в ПИ 353. УПИ I -708 и УПИ II-708 са идентични с имота, предмет на договора за доброволна делба от 1997 г. Границите на УПИ I -708  съвпадат с УПИ I-625.

Вещото лице посочва, че на място няма материализирани граници и И. Ч. има изградена къща. Процесният имот е незастроен и представлява поляна.

От приетата по делото тройна съдебно-техническа експертиза се установява, че ПИ 353 по КП/1927 г., послужил за изработването на дворищнорегулационния план на с. Близнаци, одобрен 1927 г., е с площ о т 7344 кв.м. Съгласно дворищнорегулационния план на с. Близнаци, одобрен през 1927 г., ПИ 353 по КП/1927 г.,  е включен в строителните граници на населеното място, като за ПИ 353 са обособени УПИ I-353 и УПИ II-353, като останалата част от имота попада в новопроектираната улична регулация. Процесният имот № 010018 по КВС съответства и е идентичен с част от имот № 353 по КП/1927 г. По регулационния план на с. Близнаци от 1972 г., който изменя дворищнорегулационния план на с. Близнаци, одобрен 1927 г.: имот № 353 по КП/1927 г. не е отразен в кадастралната основа, т.е. частта на ПИ 353, с площ от 5271 кв.м., попада извън строителните граници на населеното място, е изключена от регулационните граници на същото. Но в кадастралната основа е отразен ПИ 625, представляващ част от ПИ 353 по КП/1927 г, идентичен на УПИ I-625, в кв. 83, с площ от 1105 кв.м. По изготвения цифров модел, частта от ПИ 353 попадаща в границите на УПИ I-625, е с площ от 671 кв.м. С последващия регулационен план от 1994 г. УПИ I-625 и УПИ II- 625, в кв. 44, образувани за ПИ 625 по предходен план са заличени, като със заповед от 1996 г. на кмета на общ. Аврен е одобрено попълването на кадастралната основа за пл. № 708, кв. 44 и промяна на уличната регулация в частта за парцел I-708 и II-708. Площта на ПИ 708 по изготвения цефров модел е в размер на 3010 кв.м. По кадастралната карта на с. Близнаци, одобрена през 2015 г. процесният имот е отразен като ПИ 4426.10.18, с площ от 2271 кв.м. Със заповед от 2006 г. на кмета на общ. Аврен е одобрен ПУП-ПРЗ за УПИ 010018 за жилищно строитество, в масив 10 по плана на с. Близнаци.  С решение от 2006 г. на комисията по чл. 17, ал. 1, т. 1 от ЗОСС е променено предназначението на имота от земеделска земя в земя за неземеделски нужди, в територия отредена за жилищно строителство. С последваща разработка процесния имот е обединен с ПИ 010003 по КВС, като със заповед от 2007 г. на кмета на общ. Аврен е одобрен ПУП – ПРЗ за УПИ I-010018, 010003, за жилищно строитество в масив 10 по плана на землището на с. Близнаци.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

ВОС приема, че решението на ВРС е валидно и допустимо.

Пред ВРС са предявени кумулативно субективно и обективно съединени искове с правно основание чл. 26, ал. 2, предл. 3 от ЗЗД за прогласяване на нищожността на непарична вноска, с която 2/3 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор № 04426.10.18 по КККР на с. Близнаци, общ. Аврен, е внесен от Р.С. – К. в капитала на «Бауконтор - БКБ» ООД, поради неспазване на предвидената в закона форма, и с правно основание по чл. 108 от ЗС срещу Р.С. – К. и «Бауконтор - БКБ» ООД.

По възражението за недопустимост на производството по предявените искове, правилно ВРС е посочил, че предходните производства по исковете с правно основание чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ, чл. 97 от ГПК /отм./  и чл. 11, ал. 2 ЗСППЗ, не преклудират възможността за разглеждане на настоящия спор. С решение от 03.06.2011 г. по в.г.д. № 1592/2010 г. на ВОС, съдът е обезсилил решение №317/28.01.2008г. по г.д.№8925/2006 г. на ВРС и решение №2114/11.06.2010г. по г.д. № 8925/2006 г. на ВРС, а с Решение №3121/13.11.2008 г. на ВРС е отхвърлен искът на Т. В. В., И.В.В., С.К.В., В.С.В., Н.С., С. В. и В.а И. да бъде прието за установено по отношение на ОСЗГ Аврен и Община Аврен, че ищците, в качеството им на наследници на В. Т. В. имат право да възстановят собствеността си върху нива с площ от 2271 дка в землището на с. Близнаци. Решението е потвърдено с решение № 790/05.06.2009 г. по в.г.д. № 39/2009 г. на ВОС. Настоящото производство е между други страни, на друго правно основание и с различно искане до съда, поради което ищците имат правен интерес от предявяване на исковете по чл. 26, ал. 2, предл. 3 от ЗЗД и чл. 108 от ЗС срещу ответниците Р.С. – К. и «Бауконтор - БКБ» ООД, поради което и направените възражения се явяват неоснователни.

По иска с правно основание чл. 26, ал. 2, предл. 3 от ЗЗД срещу Р.И.С. – К. и «Бауконтор - БКБ» ООД.

Съгласно разпоредбата на чл. 26, ал. 2 от ЗЗД нищожни са и договорите, които имат невъзможен предмет, договорите, при които липсва съгласие, предписана от закона форма, основание, както и привидните договори. Следователно, ако предписаната от закона форма не бъде спазена, то сделката ще е нищожна и няма да породи желаните правни последици.

Според разпоредбата на чл. 73, ал. 1 от ТЗ (в редакцията към извършване на апорта – 2007 г.) вноската на право за учредяването или за прехвърлянето на която се изисква нотариална форма, се извършва с дружествения договор.  В случая, форма за извършване на апортната вноска е била спазена, тъй като непаричната вноска, представляваща имот, находящ се в с. Близнаци, с площ от 2271 кв.м., имот № 010018, е извършена с дружествения договор на «Бауконтор - БКБ» ООД, който е вписан в търговския регистър на 18.04.2007 г. Разпоредбата на чл. 73, ал. 1, изр. 2 от ТЗ (в редакцията към извършване на апорта – 2007 г.), предвиждаща наличието на писмено съгласие на вносителя с описание на вноската и нотариална заверка на подписа му само за вноските в акционерните дружества, но не и при дружествата с ограничена отговорност, поради което и правилно ВРС е приел за неоснователен иска по чл. 26, ал. 2, предл. 3 от ЗЗД срещу ответниците «Бауконтор - БКБ» ООД и Р.И.С. – К..

По исковете с правно основание по чл. 108 от ЗС срещу Р.И.С. – К. и «Бауконтор - БКБ» ООД.

Чрез тези петиторни искове ищците искат от съда със сила на пресъдено нещо да установи спрямо владелеца на процесния имот, че правото на владение като правомощие от сложното право на собственост върху имота принадлежи на ищците и въз основа на това установяване да се допусне ответника, който го владее без да притежава правно основание за това, да предаде фактическата власт на собствениците. Следователно, фактическият състав, при осъществяването на който възниква материалното притезателно право да се иска предаване фактическата власт, включва три юридически факта - две положителни и една отрицателна материална предпоставки. По силата на чл. 154, ал. 1 от ГПК на ищците принадлежи правното задължение да установят, че са титуляри на правото на собственост върху спорния имот, както и че ответникът го владее или държи, а за да бъде отхвърлен осъдителния иск, ответникът е длъжен да установи, че упражнява фактическата власт върху имота на вещноправно или облигаторно основание. Това доказване следва да бъде пълно и главно.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установи, че ищците И.В.В., С.К.В., В.С.В. и Н.С.С. са собственици по наследяване от В. Т. В., който е бил собственик на имота въз основа на наследство и давност, на 2/3 ид.ч. от недвижим имот – поземлен имот с идентификатор 04426.10.18 по КККР на с. Близнаци, общ. Аврен, одобрени със Заповед №РД-18-18/06.03.2015 г. на ИД на АГКК, находящ се в с. Близнаци, м. Дълбокия път, с площ от 2271  кв.м., при граници ПИ 04426.10.4, 04426.10.5, 04426.10.22, 04426.10.2 и 04426.10.3 /И.В.В. на 1/3 ид.ч., С.В., В.В. и Н.С. на по 1/9 ид.ч./.

С нотариален акт за собственост на недвижим имот по обстоятелствена проверка № 49, том XII, дело № 4269/29.12.1964 г. на нотариус при ВРС, е признат за собственик въз основа на обстоятелствена проверка В. Т. В. по давност и наследство на 3000 кв.м. дворно място в чертите на с. Горен Близнак, съставляващо ½ ид.ч. от имот с пл. № 353-1545 по плана на селото при съседи: И.В., С. Ч., В. Т.. По настоящото дело ответниците не опровергаха възникването на правото на собственост на праводателя на ищеците. От свидетелските показания на св. К. Р. А. и св. Н. Т. В. се установи, че имотът е бил на дядо В.. Последният сеел метли в него, след което ги продавал на пазара. Дядо В. и брат му И.В. имали имота по наследство от дядо Т., като само дядо В. ползвал мястото до седемдесет и някоя година, близо 1980 г., след което започнали да го ползват наследниците му. Към 1987 г. били закупени крави и започнали да обработват имота като сеели царевица и люцерна. Свидетелите посочват, че имотът не е бил включван в ТКЗС. Имотът в момента бил пуст и никой не го работил.

Тези обстоятелства се потвърждават и от показанията на разпитания по делото свидетел К. Г. Д., който посочва, че дядо В.В. имал място, в което сеел метла, като самият свидетел участвал в почистването на метлата. Никой освен дядо В. не е обработвал мястото, само него е виждал в имота, като същият не е бил обработван от ТКЗС. Свидетелката М. Г. П. също не опроверга извода за трайното ползване на имота от дядо В. и неговите наследници, посочвайки, че на ъгъла имало около 800 кв.м. имот с една дървена барака, имало и един орех, но не знаела на кого е било това място.

От заключенията на вещите лица се установи, че няма данни имотът да е бил одържавяван. Територията на ПИ 353 по КП от 1927г., на която попада ПИ 010018 по КВС, е включена в строителните граници на населеното място с одобряването на плана. ПИ 353 е изключен от строителните граници в периода от 1927 г. до одобряването на следващия КП от 1972 г. Вещото лице не е установило данни в архива на Общинска служба земеделие – Аврен и Държавен архив – Варна за внасяне на процесния имот в ТКЗС или одържавяване на имота, както и имотът да е отразяван в селскостопанския фонд. В заключението е посочено, че имот 010018 с площ от 2 271 кв.м. е идентичен с част от имот 353 по стария план на с. Близнаци, посочен по КНА № 49/64 и КНА № 50/64г.

Съдът възприема изцяло направените от вещите лица доказателствени (фактически) изводи, тъй като експертизите са изготвени компетентно и добросъвестно.

Доколкото се установи идентичност между процесния имот и имота, предмет на констативния нотариален акт, собственост на праводателя на ищците, както и доколкото материалната доказателствена сила на нотариалния акт не бе опровергана, то следва да се направи извода, че ищците се легитимират като собственици по наследяване и давност, както следва: И.В.В. – на 1/3 ид.ч., С.В. – на 1/9 ид.ч., В.В. – на 1/9 ид.ч. и Н.С. – на 1/9 ид.ч. от процесните 2/3 ид.ч. от имота.

По делото не се установи обстоятелството ответниците да упражняват фактическа власт върху процесния недвижим имот. Свидетелите посочват, че освен семейството на ищците никой друг не е ползвал имота, като в момента той бил пуст и никой не го работил. Вещото лице също е установило, че процесният имот е незастроен и представлява поляна. С оглед на това, съдът следва да уважи само искането за признаване на ищеците за собственици на имота, а с отделен диспозитив да се отхвърли искането за предаване на владението му.

Неправилно ВРС е приел, че искът за собственост срещу ответника „Бауконтор“ ООД е предявен в условията на евентуалност. При евентуално съединените искове разглеждането на евентуалния иск се обуславя от изхода на делото по главния иск, като ищецът обуславя разглеждането на евентуалния иск от неуважаването на главния иск. В случая искът с правна квалификация чл. 26, ал. 2, предл. 3 ЗЗД не се явява обуславящ разглеждането на иска по чл. 108 ЗС срещу ответника „Бауконтор“ ООД, и неправилно ВРС е приел, че е налице сбъдване на вътрешнопроцесуално условие, каквото в случая няма. По делото са предявени кумулативно обективно и субективно съединени исковете, по които съдът дължи едновременно произнасяне.

С оглед на изложеното и предвид на това, че по делото се установи, че ищците се легитимират като собственици на въпросните 2/3 ид.ч. от имота, то съдът следва да приеме за установено по отношение на ответниците „Бауконтор“ ООД и Р.И.С. – К., че ищеците притежават правото на собственост върху процесния имот, а по отношение на искането да бъдат осъдени да им предадат владението върху въпросните 2/3 ид.ч. от имота исковете следва да бъдат оставени без уважение. Така решението на ВРС, в частта, с която е отхвърлен иска по чл. 108 ЗС срещу Р.И.С. – К., за приемане за установено, че ищците са собственици на въпросния имот следва да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което да се приеме, че ищците са собственици и по отношение на ответницата Р.И.С. – К.. В останалата обжалвана част решението следва да се потвърди.

По частна жалба с вх. № 45301/30.08.16 г.

Жалбоподателите И.В.В., С.К.В., В.С.В. и Н.С.С., чрез адв. В.Б., са направили искане да бъде отменено определение № 8655/09.08.2016 г. по гр.д. № 5560/2015 г. на ВРС и да се измени, на основание чл. 248 ГПК, решение № 2385/16.06.2016 г. по г.д. № 5560/2015 г. по описа на ВРС, в частта му за адвокатското възнаграждение, което се дължи на ответницата Р.И.С. – К., като съдът го намали до минималния размер.

Постъпил е отговор на частната жалба от ответниците, чрез адв. Ч., с които молят да бъде оставена без уважение жалбата.

Съдът намира, че жалбоподателите нямат правен интерес от постановяване на съдебен акт по съществото на направеното искане по чл. 248 ГПК, доколкото със настоящото решение на съда се променя не само изхода на спора, но и се дава ново разрешение на въпроса с разноските, които трябва да понесат страните по делото. С оглед на това жалбата се явява недопустима и следва да бъде оставена без раглеждане.

По разноските:

При този изход на делото, ответниците „Бауконтор – БКБ“ ООД и Р.И.С. – К. следва да заплатят на ищците И.В.В., С.К.В., В.С.В. и Н.С.С. направените от тях в първоинстанционното производство разноски за държавни такси по исковете с правна квалификация по чл. 108 от ЗС в общ размер на 400 лв., както и 2/3 от направените от тях в първоинстанционното производство разноски за издаване на съдебни удостоверения, скица, вписвания, за издаване на заверени преписи и заплащане на депозит за вещо лице в общ размер на 238.66 лв. Ответниците „Бауконтор – БКБ“ ООД и Р.И.С. – К. следва да заплатят на ищците И.В.В., С.К.В., В.С.В. и Н.С.С. и сумата от 400 лв., представляваща 2/3 от сторените разноски за заплатено адвокатско възнаграждение. С оглед на изхода на спора, ищците И.В.В., С.К.В., В.С.В. и Н.С.С., следва да заплатят на ответницата Р.И.С. – К., разноските направени в първоинстанционното производство, а именно сумата от 1000 лв., представляваща половината от заплатеното от ответницата адвокатско възнаграждение.

Разноските за платена държавна такса, направени от жалбоподателите И.В.В., С.К.В., В.С.В. и Н.С.С. във въззивното производство досежно иска по чл. 108 ЗС, в общ размер на  100 лв., следва да се заплатят от въззиваемата Р.И.С. – К.. Въззиваемата Р.И.С. – К. следва да заплати на жалбоподателите И.В.В., С.К.В., В.С.В. и Н.С.С. и сумата от 300 лв., представляваща половината от сторените разноски за адвокатско възнаграждение. И.В.В., С.К.В., В.С.В. и Н.С.С. следва да заплатят на „Бауконтор – БКБ“ ООД и Р.И.С. – К. общо сумата от 1500 лв. (1000 лв. за „Бауконтор – БКБ“ ООД и 500 лв. за Р.И.С. – К.), представлявща половината от сторените от тях разноски за адвокатско възнаграждение във въззивното производство.

Така мотивиран, съдът          

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 2385/16.06.2016 г. по г.д. № 5560/2015 г. по описа на ВРС, в частите, с които ВРС е отхвърлил предявените от И.В.В., ЕГН **********, адрес: ***, С.К.В., ЕГН **********, с адрес: ***, В.С.В., ЕГН **********, адрес: *** и Н.С.С., ЕГН **********, адрес: ***, срещу “Бауконтор – БКБ” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. Георги Живков 13, ет. 1, ап. 1, и Р.И.С. – К., ЕГН **********, с адрес: ***, искове, както следва: иск с правно основание чл. 26, ал. 2, предл. 3 от ЗЗД да бъде прогласена за нищожна правна сделка – внасяне на непарична вноска, с която 2/3 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор 04426.10.18 по КККР на с. Близнаци, общ. Аврен, одобрени със Заповед № РД-18-18/06.03.2015 г. на ИД на АГКК, находящ се в с. Близнаци, м. Дълбокия път, с площ от 2271 кв.м., е внесен от Р.И.С. – К. в капитала на «Бауконтор - БКБ» ООД, поради неспазване на предвидената в закона форма за волеизявлението на вносителя, и иск с правно основание чл. 108 от ЗС да бъде осъдена ответницата Р.И.С. – К. да предаде на ищците владението върху посочения недвижим имот, както и в частта, с която е приел за установено между ищците И.В.В., С.К.В., В.С.В. и Н.С.С., и ответника «Бауконтор - БКБ» ООД, че ищците са собственици на 2/3 ид.ч. от недвижим имот – поземлен имот с идентификатор 04426.10.18 по КККР на с. Близнаци, общ. Аврен, одобрени със Заповед № РД-18-18/06.03.2015 г. на ИД на АГКК, находящ се в с. Близнаци, м. Дълбокия път, с площ от 2271 кв.м, при граници: ПИ 04426.10.4, 04426.10.5, 04426.10.22, 04426.10.2 и 04426.10.3 /И.В.В. на 1/3 ид.ч., С.К.В., В.С.В. и Н.С.С. на по 1/9 ид.ч./, като собствеността е придобита по наследяване от В. Т. В., починал на 21.12.1985 г., който е бил собственик на имота въз основа на наследство и давност.

ОТМЕНЯ решение № 2385/16.06.2016 г., постановено по г.д. № 5560/2015 г. по описа на ВРС, в частта, с която ВРС е отхвърлил предявения от И.В.В., С.К.В., В.С.В. и Н.С.С., иск с правно основание чл. 108 ЗС срещу Р.И.С. – К. да бъде прието за установено, че ищците са собственици по наследяване от В. Т. В., починал на 21.12.1985 г., който е бил собственик на имота въз основа на наследство и давност, на 2/3 ид.ч. от недвижим имот – поземлен имот с идентификатор 04426.10.18 по КККР на с. Близнаци, общ. Аврен, одобрени със Заповед №РД-18-18/06.03.2015 г. на ИД на АГКК, находящ се в с. Близнаци, м. Дълбокия път, с площ от 2271 кв.м., при граници ПИ 04426.10.4, 04426.10.5, 04426.10.22, 04426.10.2 и 04426.10.3 /И.В.В. на 1/3 ид.ч., С.В., В.В. и Н.С. на по 1/9 ид.ч./, както и в частта му за разноските, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения иск с правно основание чл. 108 от ЗС в отношенията между ищците И.В.В., ЕГН **********, адрес: ***, С.К.В., ЕГН **********, с адрес: ***, В.С.В., ЕГН **********, адрес: *** и Н.С.С., ЕГН **********, адрес: ***, и ответницата Р.И.С. – К., ЕГН **********, с адрес: ***, че ищците са собственици на 2/3 ид.ч. от недвижим имот – поземлен имот с идентификатор 04426.10.18 по КККР на с. Близнаци, общ. Аврен, одобрени със Заповед № РД-18-18/06.03.2015 г. на ИД на АГКК, находящ се в с. Близнаци, м. Дълбокия път, с площ от 2271 кв.м, при граници: ПИ 04426.10.4, 04426.10.5, 04426.10.22, 04426.10.2 и 04426.10.3 /И.В.В. на 1/3 ид.ч., С.К.В., В.С.В. и Н.С.С. на по 1/9 ид.ч./, като собствеността е придобита по наследяване от В. Т. В., починал на 21.12.1985 г., който е бил собственик на имота въз основа на наследство и давност.

Решение № 2385/16.06.2016 г. по г.д. № 5560/2015 г. по описа на ВРС, в частта, с която съдът е отхвърлил предявения иск с правно основание чл. 108 ЗС, подаден от И.В.В., С.К.В., В.С.В. и Н.С.С., срещу «Бауконтор - БКБ» ООД, в частта, с която е отправено искане за предаване владението на недвижим имот – поземлен имот с идентификатор 04426.10.18 по КККР на с. Близнаци, общ. Аврен, одобрени със Заповед № РД-18-18/06.03.2015 г. на ИД на АГКК, находящ се в с. Близнаци, м. Дълбокия път, с площ от 2271 кв.м, при граници: ПИ 04426.10.4, 04426.10.5, 04426.10.22, 04426.10.2 и 04426.10.3, не е обжалвано и е влязло в законна сила.

ОСЪЖДА “Бауконтор – БКБ” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. Георги Живков 13, ет. 1, ап. 1, и Р.И.С. – К., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплатят на И.В.В., ЕГН **********, адрес: ***, С.К.В., ЕГН **********, с адрес: ***, В.С.В., ЕГН **********, адрес: ***  и Н.С.С., ЕГН **********, адрес: ***, направените от тях в първоинстанционното производство разноски в общ размер на 1038.66 лв. /хиляда тридесет и осем лева и шестдесет и шест стотинки/.

ОСЪЖДА И.В.В., ЕГН **********, адрес: ***, С.К.В., ЕГН **********, с адрес: ***, В.С.В., ЕГН **********, адрес: ***  и Н.С.С., ЕГН **********, адрес: ***, да заплатят на Р.И.С. – К., ЕГН **********, с адрес: ***, направените от нея в първоинстанционното производство разноски в общ размер на 1000 лв. /хиляда лева/.

ОСЪЖДА Р.И.С. – К., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на И.В.В., ЕГН **********, адрес: ***, С.К.В., ЕГН **********, с адрес: ***, В.С.В., ЕГН **********, адрес: ***  и Н.С.С., ЕГН **********, адрес: ***, направените от тях пред въззивната инстанция разноски в общ размер на 400 лв. /четиристотин лева/.

ОСЪЖДА И.В.В., ЕГН **********, адрес: ***, С.К.В., ЕГН **********, с адрес: ***, В.С.В., ЕГН **********, адрес: ***  и Н.С.С., ЕГН **********, адрес: ***, да заплатят на Р.И.С. – К., ЕГН **********, с адрес: ***, направените от нея пред въззивната инстанция разноски в общ размер на 500 лв (петстотин лева), както и да заплатят на  “Бауконтор – БКБ” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. Георги Живков 13, ет. 1, ап. 1, направените от него пред въззивната инстанция разноски в общ размер 1000 лв. /хиляда лева/.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна жалба с вх. № 45301/30.08.16 г., подадена от И.В.В., С.К.В., В.С.В. и Н.С.С., чрез адв. В.Б., с искане съдът изцяло да отмени определение № 8655/09.08.2016 г. по гр.д. № 5560/2015 г. на ВРС и да измени, на основание чл. 248 ГПК, решение № 2385/16.06.2016 г. по г.д. № 5560/2015 г. по описа на ВРС, в частта му за адвокатското възнаграждение, което се дължи на ответницата Р.И.С. – К., като го намали до минималния размер.

Решението може да се обжалва пред Върховния касационен съд на Република България по реда и условията на чл. 280, ал. 1 ГПК, в едномесечен срок от съобщаването му на страните.

Решението в частта, с което съдът е оставил без разглеждане частната жалба с вх. № 45301/30.08.16 г., представляващо по своята същност определение, подлежи на касационно обжалване в едноседмичен срок от съобщаването му на страните, пред Върховния касационен съд на Република България, на основание чл. 248, ал. 3 от ГПК във връзка с чл. 274, ал. 3, т. 2 от ГПК, при наличие на предпоставките за допустимост на касационното обжалване по чл. 280, ал.1 от ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                           ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

2.