Р Е Ш Е Н И Е
№ 248
гр.Плевен, 15.05.2023 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд-гр. Плевен, VIII-ти състав, в открито съдебно заседание на петнадесети
май две хиляди двадесет и трета година, в състав:
Председател: Недялко Иванов
При секретаря Милена Кръстева, като разгледа
докладваното от съдия Иванов адм. дело №395 по описа за 2023год. на Административен
съд-Плевен и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производство
по реда на чл. 111 ал. 1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането
под стража /ЗИНЗС/ във вр. с чл.145 и сл. от АПК.
Образувано е по жалба на л.св. Е.О.М.,***
срещу заповед №Л-1270/26.04.2023г. на Началника на затвора Белене, с която му е
наложено дисциплинарно наказание изолиране в наказателна килия за 14 денонощия.
В жалбата се твърди, че заповедта е необоснована
и недоказана. Оспорващият отрича да е казвал думите за които е наказан.
От ответника-Началника на Затвора Белене
е депозиран писмен отговор по жалбата, в който се сочи, че оспорената заповед е
основателна, мотивирана и законосъобразна.
В съдебно заседание оспорващият,
редовно призован се явява лично и с адв. З. Т. от АК-Плевен, назначен за
служебен защитник, който поддържа депозираната жалба по наведените в нея
основания, излага и допълнителни основания за отмяна на заповедта. Представя
писмена защита с подробно изложени основания за отмяна на заповедта.
В съдебно заседание ответникът, не се
явява, представлява се от юрк. П. П., която излага съображения за
законосъобразно издадена заповед. Претендира заплащане на юрисконсултско
възнаграждение.
Окръжна прокуратура Плевен,
своевременно уведомена за съдебното заседание, не изпраща представител.
Административен
съд - Плевен, осми състав, като обсъди събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност и съобрази доводите на страните, намира за
установено следното:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена от
надлежна страна, засегната от действието на обжалваната заповед и депозирана в
предвидения от чл.111, ал.1 от ЗИНЗС срок.
Разгледана по същество е основателна.
От доказателствата по делото, съдът приема за
установено от фактическа страна
следното:
От приложената по делото дисциплинарна преписка се
установява, че е подаден сигнал- жалба с вх.рег. № 1862/04.04.2023г. от л.св. Ж.
Х. Д., заявление- сигнал с вх.рег. № 1875/05.04.2023г. от л.св. С. Н. С., заявление-
сигнал с вх.рег. № 1895/06.04.2023г. от л.св. С. П. Д. и сигнал с вх.рег. №
1923/07.04.2023г. от л.св. Ж. Х. Д..
В сигналите си л.св.
Ж. Д., л.св. С. С., л.св. С. Д. твърдят, че през изминалия месец март, когато
са били на престой на открито, покрай тях е минавал л. св. Е.О.М., който на
всеослушание заявил: „Кажи на г-жа К., че аз и обявих война и съм завел дело с
иск за 10000 лв.“.
На 06.04.2023г., в
10.00 часа, при прибирането на л.св. от 3-та група от лавка, л.св. Е.М. отново се
провикнал към л.св. Ж. Х. Д. с думите: „Предай на К., че съм обявил 25 000
лева иск“.
На 13.04.2023г. е
изготвена Докладна записка /ДЗ/ рег. №ИЗ-3612 до началника на затвора гр.
Белене от Б. Г. ИСДВР на 3 група.
На 04.05.2023г. л.св.
Е.О.М. е представил писмени обяснения.
Във връзка с горното, със Заповед №Л-1270/26.04.2023г.
на Началника на Затвора Белене, на л.св. Е.О.М.,
на основание чл.101 т.7 от ЗИНЗС, е наложено дисциплинарно наказание: изолиране
в наказателна килия за срок от 14 (четиринадесет) денонощия, за извършени
нарушения на чл.96 т.3 от ЗИНЗС – за системно разгласяване на всеослушание на
информация с цел злепоставяне и обидно отношение към служителите, което се
явява дисциплинарно нарушение съгласно чл.100 ал.1 и ал.2, т.5 от ЗИНЗС.
Именно тази заповед е предмет на настоящето съдебно производство.
При така установеното от фактическа страна, съдът
прави следните правни изводи:
Оспорената заповед е издадена от оправомощено за това
длъжностно лице съгласно чл.104 ал.1 от ЗИНЗС, а именно Началникът на Затвора Белене,
в границите на неговата териториална и материална компетентност и при спазване
на установените в чл.106 ал.1 от ЗИНЗС срокове.
Заповедта е издадена в предвидената от закона писмена
форма.
При издаване на заповедта не са допуснати нарушения
при установяване на дисциплинарното нарушение, тъй като то е установено след
подадени сигнали от други л.св. лица от затвора Белене, въз основа на които е
извършена проверка.
Според съда, в хода на дисциплинарното производство са
допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, а
именно не е спазено изискването по чл.105 от ЗИНЗС, който предвижда, че преди
налагане на наказанието задължително се изслушва нарушителят. В оспорената
заповед е посочено, че М. е изслушан от дисциплинарно наказващия орган на
25.04.2023г., но не са представени доказателства за това – не са представени писмените
му обяснения или пък протокол, че отказва да даде обяснения. Извършената
проверка по случая е приключила с изготвянето на Докладна записка на
13.04.2023г. Видно от доказателствата по делото е още, че л.св. Е.М. е дал писмени обяснения във връзка със случая с г-жа К., в които е
посочил, че е заявил, че ще си търси правата по съдебен ред, като писмените обяснения са от 05.04.2023г., но след
тази дата има още два сигнала от 06.04.2023г. и от 07.04.2023г., като по тези
сигнали обяснения от М. не са изискани, нито са изискани такива след
приключването на проверката на 13.04.2023г., което според съда е съществено
нарушения на административно-производствените правила.
По отношение фактическите основания в заповедта и
съответствието с материалния закон, съдът съобрази следното:
Няма спор, че Е.М. е лишен от свобода и изтърпява
наказанието си в Затвора Белене.
Процесното дисциплинарно наказание е наложено за това,
че л.св. М. е нарушил разпоредбите на чл. 96 т.3 и чл.100 ал.1 и ал.2, т.5 от ЗИНЗС. Нормата на чл.96 т.3 от ЗИНЗС сочи, че лишените от свобода са длъжни да спазват
установените за тях правила.
Съгласно чл.100 ал.1 от ЗИНЗС, дисциплинарно нарушение
е деяние (действие или бездействие), извършено виновно от лишените от свобода,
с което се нарушава вътрешният ред, уврежда се имуществото или представлява
физическо увреждане или обидно отношение към служители или лишени от свобода.
Съгласно чл.100 ал.2 т.5 от ЗИНЗС за дисциплинарно
нарушение се смята неизпълнение на задълженията или неспазване на
ограниченията, предвидени в ЗИНЗС.
Анализът на събраните по делото доказателства и
установената фактическа обстановка не дава основание на настоящият състав да
приеме, че действията на л.св. М., представляват дисциплинарно нарушение по
чл.100 ал.2 т.5 от ЗИНЗС, а именно неизпълнение на задълженията или неспазване
на ограниченията, предвидени в ЗИНЗС, доколкото административно- наказващия
орган не е изследвал въпроса има ли действително предявени искове от л.св. М.
срещу г-жа
К. и ако има предявени такива искове, доколко съобщаването за тях на други
лишени от свобода лица, представлява действие с цел злепоставяне и обидно
отношение към служител.
Нещо повече, така както е описано дисциплинарното
нарушение по чл. 96, т.3 от ЗИНЗС – системно разгласяване на всеослушание на
информация с цел злепоставяне и обидно отношение към служителите, което се
явява дисциплинарно нарушение съгласно чл.100 ал.1 и ал.2, т.5 от ЗИНЗС, същото
подлежи на дисциплинарно наказание изолиране в наказателна килия, само при
наличие на системност на наказанията. Съгласно чл.102, ал.2 от ЗИНЗС,
дисциплинарните наказания по чл. 101 т.7 и 8 могат да се налагат само при
извършено дисциплинарно нарушение по чл. 100 ал. 2 т. 4, 6, 7 или 8,
както и при системни нарушения по чл. 100 ал. 2 т.1, 2, 3 или 5. По делото не
са представени доказателства л.св. М. да е наказван, следователно не е налице
системно нарушение.
На следващо място, според съда, самостоятелно
основание за отмяна на заповедта е липсата на мотиви, или по- скоро изложени
бланкетни такива, при определяне на максималния размер за изолиране в
наказателна килия от 14 денонощия, а именно посоченото е „като взех под
внимание характера и тежестта на извършеното нарушение, отношението на лишения
от свобода към него, както и поведението му в затвора“ не представлява подробни
мотиви, които да обосноват налагането на наказание в максимален размер, като за
да наложи наказание в максимален размер, административно наказващия орган е
следвало да изложи ясни, подробни мотиви, с оглед конкретното лице, а не
банкетни такива, като това нарушение е самостоятелно основание за отмяна на
заповедта.
Предвид изложеното по-горе, съдът намира, че оспорената
заповед е незаконосъобразна и следва да бъде отменена.
Водим
от горното и на основание чл.111 ал. 5 и ал. 6 т.2 от ЗИНЗС, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Заповед №Л-1270/26.04.2023г. на Началника на
затвора Белене, с която на л. св. Е.О.М. е наложено дисциплинарно наказание:
изолиране в наказателна килия за срок от 14 (четиринадесет) денонощия.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба,
чрез Административен съд – Плевен, пред тричленен състав на Административен съд-
Плевен в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /П/