№ 118
гр. Пловдив, 26.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
закрито заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Васил Ст. Гатов
Членове:Милена Б. Рангелова
Деница Ц. Стойнова
като разгледа докладваното от Милена Б. Рангелова Наказателно дело за
възобновяване № 20215000600540 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 424 НПК.
Образувано е по искане на Главния прокурор на РБ за възобновяване на н.о.х.д. №
4374/2021 г. по описа на РС-Пловдив, по което е одобрено споразумение по реда на Глава
29-та НПК, с което на подс. Р. М. М. е определено наказание три месеца лишаване от
свобода за извършено престъпление по чл. 355, ал. 2 вр. ал. 1 НК.
Главният прокурор счита, че атакуваният съдебен акт е постановен при съществено
нарушение на закона и на процесуалните правила по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2
НПК. Нарушението било в това, че наказанието било индивидуализирано по реда на чл. 55
НК, без да бъде съобразен регламентираният алгоритъм – предвиденото за престъплението
наказание лишаване от свобода няма специален минимум, поради което липсвала
възможност за определяне на същия вид наказание (в редуциран размер). Искателят е
изразил мнение, че волята на страните е била понасяне на наказание лишаване от свобода,
поради което разпоредбата на чл. 55 НК въобще не била приложима (а трябвало да се
приложи чл. 54 НК). Според искането одобряването на споразумението в нарушение на
материалния закон нарушавало изискването по ал. 7 на чл. 382 НПК. За да предотврати това,
съдът е следвало да предложи промени в споразумението съобразно правомощията на съда
по чл. 382, ал. 5 НПК.
Главният прокурор счита, че твърдените нарушения налагат възобновяване на делото,
отмяна на произнесеното по реда на Глава 29-та НПК определение и ново разглеждане на
делото от друг състав на първоинстанционния съд.
1
В съдебно заседание представителят на Апелативна прокуратура - Пловдив поддържа
искането по изложените в него съображения.
Осъдената не се яви, редовно призована. Назначеният й на основание чл. 94, т. 8 НПК
служебен защитник адв. М. обяви, че предоставя на съда да реши, доколкото се касае за
процедурен въпрос.
ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, след като провери данните по делото,
съобрази становищата и доводите на страните и в пределите на правомощията си, намери за
установено следното:
Искането за възобновяване изхожда от процесуално легитимирана по смисъла на чл.
420 ал.1 от НПК страна, отправено е до компетентен съд по смисъла на чл. 424 от НПК, в
него се съдържат доводи в подкрепа на заявени основания по чл. 422 ал. 1 т. 5 вр. чл. 348, ал.
1, т. 1 и т. 2 от НПК, а предметът му е съдебен акт от кръга на визираните в чл. 419, ал. 1,
изр. 2 НПК. Поради това е допустимо, а разгледано по същество е основателно.
Окръжният съд е допуснал визираното от Главния прокурор нарушение на правилата
по Глава пета от НК за определяне на наказанието. По-конкретно е определил наказание
лишаване от свобода, прилагайки алгоритъма по чл. 55, ал. 1, т. 1 НК, въпреки че
предвиденото за осъденото престъпление по чл. 355, ал. 2 вр. ал. 1 НК наказание няма
специален минимум.
Волята на страните не е била ясна и не е трябвало да бъде одобрена от съда. Той е
следвало да предложи промени в споразумението съобразно правомощието си по чл. 382, ал.
5 НПК. На свой ред страните са имали два възможни хода – или да предложат, на основание
чл. 55, ал. 1, т. 2, б.“б“ НК, наказание, различно от лишаване от свобода, или да предложат
първоначално предложеното наказание три месеца лишаване от свобода, като променят
основанието за налагането му – от чл. 55, ал. 1, т. 1 НК на чл. 54 НК.
Допуснатото нарушение на материалния закон е особено съществено, защото
накърнява основополагащо правило за определяне на наказанието. Непренебрежимо е и
нарушението на споменатото процесуално задължение на съда за предложение за промени в
споразумението. Тези нарушения не могат да бъдат отстранени по реда на настоящия
извънреден съдебен способ, защото съдът по възобновяването не разполага с правомощие да
коригира основанието на санкционния избор, пък и не знае и няма как да узнае
съдържанието на волята на страните. Единственият възможен процесуален изход е отмяна
на атакувания съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на
първоинстанционния съд.
Казано накратко, въззивната инстанция не може да гадае какъв е бил действителният
санкционен избор на страните, така че е очевидна необходимостта от ново
първоинстанционно разглеждане на делото.
Ето защо и на осн. чл. 425, ал. 1, т. 1 НПК Пловдивският апелативен съд
2
РЕШИ:
ВЪЗОБНОВЯВА н.о.х.д. № 4374/2021 г. по описа на РС-Пловдив, ОТМЕНЯ
постановеното по реда на Глава 29-та НПК определение № 4271/05.08.21 г. и ВРЪЩА
делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3