№ 17
гр. Пловдив, 05.01.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в закрито заседание на
пети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Стефка Т. Михова
Членове:Борис Д. Илиев
Николай К. Стоянов
като разгледа докладваното от Борис Д. Илиев Въззивно частно гражданско
дело № 20225300503308 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 274 и сл. във връзка с чл.248 от
ГПК.
Делото е образувано по частна жалба на Х. Д. А., ЕГН **********,
чрез процесуалния си представител адв. П. К., против Определение
№11783/31.10.2012г., постановено по гр.д.№11701/2021г. по описа на
Районен съд- Пловдив, Х гр.с., с което е допълнено постановеното по
делото Определение №4892 от 09.05.2022г. в частта му за разноските,
като Х. Д. А. е осъден да заплати на „ОББ Интерлийз“ ЕАД, ЕИК
*********, сумата от 969 лв.- разноски по делото за адвокатско
възнаграждение. В жалбата се излагат съображения за неправилност на
обжалваното определение, като се иска отмяната му изцяло или
евентуално само в частта му, с която са били присъдени разноски над 100
лв.
Ответната страна по жалбата- „ОББ Интерлийз“ ЕАД, ЕИК
*********, чрез пълномощника си по делото адв. А. Н., в писмен отговор
на частната жалба изразява становище, че същата е неоснователна.
Пловдивският окръжен съд, като провери законосъобразността на
обжалвания съдебен акт, представените доказателства и становищата на
страните, намери за установено от фактическа и правна страна следното:
Частната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от
легитимирана страна и е насочена срещу съдебен акт, който подлежи на
1
обжалване. Разгледана по същество, е неоснователна.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с предявени от Х. Д. А.
против ЗАД „Булстрад Виена иншурънс груп“, ЕИК *********, и „ОББ
Интерлийз“ ЕАД, ЕИК *********, искове с правно основание чл.134 от
ЗЗД във връзка с чл.384 от КЗ за осъждане на първия ответник да заплати
на втория сумата от 5000 лв., частичен иск от 210826 лв., представляваща
застрахователно обезщетение по договор за застраховка „Каско“, както
и за осъждане на втория ответник да заплати на ищеца сумата от 5000
лв., частичен иск от 95000 лв., представляваща изплатена до момента сума
по договора за лизинг. На ответниците е бил връчен препис от исковата
молба, като същите са подали отговори, с които са оспорили исковете.
След подаването на отговорите с писмена молба по делото ищецът е
оттеглил исковете, поради което с Определение №4892 от 09.05.2022г.
първоинстанционният съд е прекратил производството по делото. С
обжалваното в настоящото производство определение по искане на
ответника „ОББ Интерлийз“ ЕАД съдът е допълнил по реда на чл.248 от
ГПК определението за прекратяване, като е осъдил ищеца да заплати на
„ОББ Интерлийз“ ЕАД сумата от 969 лв.- разноски за адвокатско
възнаграждение.
Така постановеното определение е правилно, поради което следва
да бъде потвърдено.
Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.4 от ГПК ответникът има право
на разноски при прекратяване на делото. В случая производството по
делото е било прекратено поради оттегляне от ищеца на предявените
искове, поради което и съобразно нормата на чл.78, ал.4 от ГПК ищецът
следва да заплати на ответниците направените от тях разноски. По делото
са представени писмени доказателства, видно от които „ОББ Интерлийз“
ЕАД е упълномощило за свой процесуален представител Адвокатско
дружество „Н. и С.“, на което е заплатило адвокатско възнаграждение в
размер на 969 лв., като упълномощеното адвокатско дружество, чрез
адв. А. Н., е подало отговор на исковата молба. Предвид горното,
доколкото ответникът „ОББ Интерлийз“ ЕАД е направил разноски по
делото, което е прекратено поради оттегляне на исковете, то същите
следва да му бъдат присъдени. Без значение за дължимостта на разноските
2
е изтъкнатото в частната жалба обстоятелство, че делото е било
прекратено на ранен етап, тъй като към датата на прекратяването му
разноските вече са били направени и следва да се понесат от ищеца,
който с предявяването на исковете, които впоследствие е оттеглил, е
станал причина ответникът да направи разноските. Според настоящия
състав на съда така направените от ответника „ОББ Интерлийз“ ЕАД
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 969 лв. с ДДС не са
прекомерни с оглед действителната фактическа и правна сложност на
делото, дори и при отчитане на факта, че същото е прекратено, без по
него да са били провеждани открити съдебни заседания. Ищецът е
предявил два частични иска, пълният размер на претенциите по които
съобразно посоченото в исковата молба са съответно са 210826 лв. и
95000 лв., като спорът е с висока фактическа и правна сложност.
Заплатеното от ответника „ОББ Интерлийз“ ЕАД адвокатско
възнаграждение в размер на 969 лв. с ДДС е под минимума, определен в
Наредба №1 на Висшия адвокатски съвет за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. От изложеното дотук се налага изводът, че
няма основания така направените от ответника разноски за адвокатско
възнаграждение да не бъдат присъдени в негова полза, а частната жалба е
неоснователна.
По изложените съображения съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение №11783/31.10.2012г., постановено
по гр.д.№11701/2021г. по описа на Районен съд- Пловдив, Х гр.с.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3