Р Е Ш Е Н И Е
Номер 06.02.2018 година гр. С.З.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – гр. С.З. Търговско отделение
На 20.12. 2017 година
В открито заседание
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АННА ТРИФОНОВА
СЕКРЕТАР: ДИАНА
ИВАНОВА
Като разгледа
докладваното от съдията ТРИФОНОВА
Търг.д. № 165 по
описа за 2017 г., за да се произнесе
съобрази:
Предявен
е иск с правно основание чл. 135, ал. 1 от ЗЗД.
В
исковата молба ищецът твърди, че „Б.-Т"
ООД град С.З. е кредитор на първия
ответник „Б.-Н" ЕООД град С.З., видно от изпълнителен лист от
01.03.2012 г., издаден по търговско дело № 181/2010 г. на Старозагорския
окръжен съд. Твърди, че до настоящия момент по цитираното задължение липсва
плащане.
Посочва, че първият ответник има вземане в
размер на 64 128,30 лв. от трето лице - "К.Б." ЕООД, ЕИК:***, със седалище и адрес на
управление: град С.***, представлявано от управители ***, както и от
прокуристите К.В.Д.и Б.П.Б..
С договор за цесия от 11.12.2012г. първият
ответник отчуждил в полза на втория ответник, при това безвъзмездно (чл.1, ал.1
от Договора), вземането си към своя длъжник "К.Б." ЕООД в размер на 64 128, 30 лв. с ДДС.
Ищецът счита, че това е увреждаща интересите му сделка, тъй като е извършена
след възникване на задължението на първия ответник, спрямо ищеца и без съмнение
е сделка, която намалява имуществената сфера на първия ответник.
Сочи, че по посочения изпълнителен лист е
образувано изпълнително дело № 20128690400071 по описа на ЧСИ И.Б.рег.№869, по
което е изпратено запорно съобщение на третото лице "К.Б." ЕООД,
вследствие на което първият ответник представил на ЧСИ цитирания договор за
цесия.
Счита,
че извършеното прехвърляне на вземане между първия и втория ответник е
недействителна сделка по отношение на ищеца в качеството му на кредитор на
първия ответник и попада в хипотезата на чл.135, ал.1, изречение 1 от ЗЗД.
Посочва, че тъй като прехвърлянето на вземането е извършено безвъзмездно, т.е.
вторият ответник не е престирал нищо в замяна на първия, то законът не изисква
третото лице, което е получило нещо наготово да е знаело за увреждането.
Твърди, че тази безвъзмездна увреждаща сделка е недействителна, без да се държи
сметка за добросъвестността на третото лице. В конкретния случай, обаче,
третото лице знаело за увреждането, тъй като отчуждителят /цедентът/ „Б.-Н" ЕООД е с управител
Д.Н.Н., който е и едноличен собственик на капитала на дружеството, а цесионера „Б.-НН"
ООД е дружество - собственост на съпругата и сина на Д.Н.Н., лицата Е.Т.Н.
и Т.Д.Н.. Т.е. всички те са в родствената връзка посочена от чл.135, ал.2 от ЗЗД, съпруга съответно низходящ и следователно по законовата презумпция, те
като органи на управление и органи, които взимат решението за извършването на
сделката, са знаели за увреждането. В този смисъл се позовава на презумпцията
за недобросъвестност по чл. 135 ал.2 от ЗЗД и на съдебната практика - Решение
120 от 2.02.2000 г. на ВКС по гр. д. № 704/99 г., V г. о , докладчик съдия Н.Х.. Още повече, че не
било обичайно между търговци да се извършват безвъзмездни прехвърляния на права
на така висока стойност 64 128, 30лв.
Със
свое писмо до ЧСИ, третото лице К.Б. ЕООД потвърдило съществуването и
дължимостта на това вземане на първия ответник към него.
При
така изложените факти ищецът обосновава правен интерес да иска обявяване за
недействителна по отношение на него, на така извършената безвъзмездна
отчуждителна сделка на вземане на първия ответник в размер на 64 128,30 лв.,
тъй като последният продължава да бъде длъжник на ищеца и към датата на
подаване на исковата молба. Сочи, че друго имущество, върху което да се
изпълнява и от което ищецът да се удовлетвори, първият ответник няма. Счита, че
има интерес да обвърже с мотивите на съдебния акт и третото задължено лице "К.Б."
ЕООД град С., с цел препятстване изпълнението на задължението на „К.Б."
ЕООД към втория ответник „Б.-НН" ООД.
Моли съда да постанови решение, с което да
обяви за недействителна спрямо ищеца „Б.-Т" ООД, кредитор на първия
ответник „Б.-Н" ЕООД, извършената между първия ответник „Б.-Н"
ЕООД и втория ответник „Б.-НН" ООД, увреждаща безвъзмездна
сделка, цесия на вземане в размер на 64 128,30 лв. от трето задължено лице "К.Б."
ЕООД.
В отговора на
исковата молба ответникът „Б.-НН"
ООД заявява, че изцяло оспорва исковата молба, като счита същата за
недопустима и неоснователна, като излага съображения.
Сочи, че действително е налице договор за цесия от
11.12.2012г., с който дружеството „Б.-Н" ЕООД, ЕИК ***, е прехвърлило на
дружеството „Б.-НН" ООД, ЕИК ***, вземането си към К.Б. ЕООД, ЕИК ***, в
размер на 64 128,30 лв.
В последствие, на 06.06.2017г., дружеството „Б.-НН"
ООД, ЕИК *** е продало възмездно с договор за цесия горното вземане на
дружеството „Х." ООД, ЕИК ***. В момента титуляр на вземането към фирма К.Б.
ЕООД, ЕИК ***, в размер на 64128,30 лв. е „Х." ООД. Тази сделка е
извършена 8 дни преди входиране на исковата молба по чл. 135 от ЗЗД, с която е
образувано настоящото дело. Вследствие на това прехвърляне, вземането на „Б.-НН"
ООД към К.Б. ЕООД, в размер на 64 128,30 лв. е напуснало патримониума на „Б.-НН"
ООД, което води до недопустимост на иска, тъй като липсва правен интерес от
прогласяване на относителна недействителност на сделка, по която прехвърлител е
длъжникът. Сочи, че целта на Павловия иск е кредиторът да се удовлетвори от
имущество, предмет на разпоредително действие. В случая тази относителна
недействителност не би могла да възстанови подобно състояние, защото това
имущество е излязло от патримониума на насрещната страна по сделката с длъжника,
преди да се предяви искът. Така искът по чл. 135 от ЗЗД остава лишен от
предназначението си и следва да бъде върнат като недопустим.
Счита иска за неоснователен, тъй като е извършено повторно,
възмездно прехвърляне на вземането, предмет на настоящия спор в размер на
64128,30 лв., при което е налице добросъвестно трето лице приобретател - „Х."
ООД. Това прехвърляне е направено 8 дни, преди предявяване на настоящата искова
молба, като за потвърждение на достоверността на сделката прилага нотариална
покана от „Б.-НН" ООД, ЕИК *** към „К.Б.” ЕООД, ЕИК ***, с която е
уведомен длъжникът по договора за цесия за извършеното прехвърляне на вземането
на „Х." ООД. Същата е връчена на К.Б. ЕООД на 12.06.2017г., съгласно щемпела
на помощник - нотариус по заместване Милена Благоева, при нотариус Валентина
Благоева, с рег. № 302 на НК на РБ, с район на действие-СРС. Заявява, че при
тази хипотеза не може да бъде приложена презумпцията за знание по ал.2 на чл.135
от ЗЗД, тъй като се взема предвид последното прехвърлително действие, което е
възмездна сделка.
Ответникът твърди, че с договорите за цесия не е целено
увреждане интересите на ищеца, още повече, че съгласно изр. 3 на чл. 135 от ЗЗД
недействителността не засяга правата, които трети добросъвестни лица са
придобили възмездно преди вписване (а в случая преди входиране) на исковата
молба за обявяване на недействителността.
Счита, че вземането на ищеца, по повод което същият атакува
договора за цесия, сключен между ответниците е погасено по давност, преди
датата на сключване на договора за цесия, поради което ищецът няма качеството
кредитор, за да се възползва от разпоредбите на чл. 135 от ЗЗД.
Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли изцяло
предявения иск, като неоснователен и недоказан.
Претендира разноските по делото, вкл. адвокатски хонорар.
В отговора на
исковата молба ответникът „Б.-Н"
ООД заявява, че оспорва изцяло исковата молба, като счита същата за
недопустима и неоснователна, като излага съображения.
Счита, че правото да се прогласи сделката между „Б.-Н"
ЕООД, ЕИК *** и „Б.-НН" ООД, ЕИК ***, с която е цедирано вземането към К.Б.
ЕООД, ЕИК ***, в размер на 64128,30 лв. е погасено по давност.
На второ място счита, че ищецът няма качеството кредитор,
тъй като изпълнителното дело образувано от ищеца срещу „Б.-Н" ЕООД е
прекратено, видно от съобщение изх. № 916/20.02.2017г., а вземането на „Б.-Т"
ЕООД е погасено по давност.
Сочи, че действително е налице договор за цесия от
11.12.2012г., с който дружеството „Б.-Н" ЕООД, ЕИК ***, е прехвърлило на
дружеството „Б.-НН" ООД, ЕИК *** вземането си към К.Б. ЕООД, ЕИК ***, в
размер на 64128,30 лв., като счита, че съгласно този договор не е целено
увреждане интересите на ищеца. Твърди, че страните по същия са добросъвестни.
Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли изпяло
предявения иск, като недопустим, неоснователен и недоказан.
Претендира разноски, включително адвокатски хонорар.
Ищецът е депозирал допълнителна
искова молба, с която прави уточнения, във връзка с отговорите на
ответниците.
Посочва, че ищецът „Б.-Т" ООД, седалище С.З. е кредитор
на първия ответник „Б.-Н" ЕООД, седалище С.З., което свое качество на
кредитор доказва с изпълнителен лист от 01.03.2012г., издаден от Окръжен съд С.З.
по търговско дело № 181/2010г. на Старозагорски окръжен съд, като до настоящия
момент по цитираното задължение липсва плащане. Качеството кредитор възниква от
материално потестативно облигационно право, а не от процесуални действия по
образуване или прекратяване на изпълнително дело. Следователно качеството
кредитор на „Б.-Т" ООД спрямо първия ответник съществува и понастоящем,
защото задължението и понастоящем не е платено - нито изцяло, нито дори
частично.
Посочва, че по цитирания по-горе изпълнителен лист е завел
срещу първия ответник изпълнително дело по описа на ЧСИ И.Б.рег.№869 №
20128690400071, с което счита, че е прекъснал давността.
Тъй като установил, че първият ответник има вземане в размер
на 64128,30 лв. от трето лице - "К.Б." ЕООД, ЕИК:***, седалище и
адрес на управление: С., ***, поискал ЧСИ И.Б.рег.№869 да изпрати по
изпълнително дело №20128690400071, запорно съобщение на третото лице "К.Б."
ЕООД. От момента на получаването на това запорно съобщение № 3188/23.04.2013г.
от "К.Б." ЕООД и на основание чл.453, т.3 от ГПК, последващо
прехвърляне на вземането от длъжника - първият ответник „Б.-Н" ЕООД, не
може да бъде противопоставено на кредитора-ищеца. Въпреки това, виждайки
опасността вземането му да отиде за погасяване на дълга, първият ответник е
антидатирал процесния договор за цесия с дата 11.12.2012г., но не е успял да
антидатира уведомлението до третото лице-длъжник "К.Б." ЕООД, дължимо
по силата на чл. 99 ал.3 от ЗЗД и завършващо фактическия състав на цесията.
Заявява, че Уведомлението по чл. 99 ал.3 от ЗЗД е било
извършено на 13.05.2013г. и от този момент цесията би могла да има действие за
третото лице и всички останали правни субекти, както разпорежда нормата на
чл.99 ал.4 от ЗЗД. До тогава цесията няма завършен фактически състав, съответно
няма действие. Сочи, че полученото междувременно запорно съобщение от третото
лице "К.Б." ЕООД на 23.04.2013г. парира възможността процесната цесия
да породи правни последици, както за третото лице-длъжник "К.Б."
ЕООД, така и за ищеца, а така също и за всички други трети лица.
Счита, че гореизложеното е причината извършената цесия да не
може да породи правни последици за участниците в настоящия процес, което в
крайна сметка означава, че вторият ответник не е станал титуляр на правото на
вземане, което първият е опитал да му цедира. Счита също, че вземането не е напуснало партимониума на
първия ответник и не е постъпило в патримониума на втория, а това като правна
последица означава, че и втория ответник не е могъл да се разпореди валидно с
вземането, независимо, че е опитал да го направи.
Посочва, че изхождайки от принципа, че никой не може да
прехвърли повече права, отколкото сам има, вторият ответник не е могъл да
прехвърли валидно процесното право на вземане от трето лице на „Х." ООД -
причината е, че това право на вземане не е могло да възникне годно за него с
оглед нормата на чл.453 т.3 от ГПК.
Заявява, че ищецът има правен интерес да води настоящия иск,
тъй като на първо място е налице увреждаща за кредитора правна сделка между
първия и втория ответник, макар и с незавършен фактически състав, на която те и
двамата се позовават в по-нататъшни разпоредителни действия и тази сделка може
и бива да бъде обявена за недействителна. На второ място счита, че цитираното
по-горе изпълнително дело №20128690400071 на ЧСИ И.Б.рег.№ 869 е прекратено
поради перемпция и макар постановлението за прекратяване на ЧСИ да не е влязло
в законна сила като обжалвано действие на ЧСИ пред Окръжен съд С.З., в крайна
сметка е възможно то да бъде потвърдено от съда. Тогава първия и втория
ответник ще се освободят от пречката на чл.453, т.3 ГПК да довършат фактическия
състав на цесията по чл.99, ал.4 от ГПК и биха могли да предприемат последващи
разпоредителни действия.
Независимо от прекратяването на цитираното по-горе изпълнително
дело №20128690400071 на ЧСИ И.Б.рег.№ 869 ищецът не губи качеството си на
кредитор, произтичащо не от наличието или липсата на изпълнително дело, а от
присъдено от съд материално право.
Относно давността, посочва, че правото на иск по чл. 135 от ЗЗД се погасява с общата пет годишна давност, която тече от момента на узнаване
за увреждащата сделка. Сочи, че ищецът е узнал за нея от ЧСИ след като третото
лице-длъжник "К.Б." ЕООД е било уведомено от първия ответник на
13.05.2013г. за извършената цесия и от своя страна уведомява ЧСИ по
изпълнителното дело.
Посочва, че дори да се приеме, че давността тече от момента
на извършването на сделката - 11.12.2012г., макар да счита тази дата за
антидатирана, то към момента на завеждането на иска по чл.135 от ЗЗД (м.юни
2017г.), 5-годишния давностен срок за завеждането на отменителния иск също не е
изтекъл.
Сочи, че давността относно материалното право, признато на
ищеца по съдебен път също не е изтекла - тя е била прекъсната по време на осъдителното
производство, завършило с издаването на изпълнителния лист; след това е била
прекъсната с образуването на изпълнителното дело, което още не е прекратено с
влязло в сила постановление за прекратяване. Следователно счита, че възраженията
на ответниците, аргументирани с погасителна давност, се явяват неоснователни.
Относно възраженията, че извършената цесия не била увреждаща
сделка, противопоставя аргумента, че чрез нея без съмнение би се намалила
имуществената сфера на първия ответник, срещу което насрещна престация не е
уговорена поради безвъзмездния характер на отчуждаването, като счита, че това
като последица несъмнено е пречка за удовлетворяване на ищеца като кредитор.
В законоустановения срок ответниците „Б.-НН" ООД и „Б.-Н" ООД, са
депозирали писмени отговори (идентични), с които оспорват изцяло допълнителната искова молба.
Оспорват твърденията на ищеца по делото, че ответникът е
антидатирал процесния договор за цесия с дата 11.12.2012г., както и че „не е
успял да антидатира уведомлението до третото лице- длъжник „К.Б." ЕООД,
дължимо по силата на чл.99, ал.3 от ЗЗД..." Заявява, че не са представени
доказателства подкрепящи твърденията, че процесният договор за цесия е
антидатиран, напротив, атакуването на договора на основание чл.135 от ЗЗД
признава факта, че същия е сключен, действителен е и без пороци.
Оспорват твърденията на ищеца, че уведомлението на основание
чл.99, ал.3 от ЗЗД е било извършено на 13.05.2013г. Съгласно същата
кореспонденция между К.Б. ЕООД и ЧСИ Б., е видно, че „К.Б. ЕООД е уведомено за извършената
цесия между Б.-Н ЕООД и Б.-НН ЕООД по телефона на 01.04.2013г, от управителя на
Б.-Н ЕООД - г-н Д.Н.". Сочат, че запорното съобщение на ЧСИ Б. до К.Б.
ЕООД е получено на 23.04.2013г., а именно 22 дни след уведомлението за
извършената цесия, което значи, че запорното съобщение не парира възможността
процесната цесия да породи правни последици. Считат, че процесната цесия е
породила своите правни последици в пълен обем, затова е и заведено настоящото
дело.
Ответниците посочват, че Уведомлението по чл. 99, ал.3 от ЗЗД е действие, за което не е установена форма за действителност и може да бъде
направено устно и по всякакъв друг начин, по преценка на цедента. Цитират
съдебна практика.
Молят съда да постанови решение, с което да отхвърли изцяло
предявения иск, като неоснователен и недоказан.
Третото
лице помагач на страната на ищеца „К.Б.” ЕООД град С.
не е представило становище по съществото на спора.
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на
страните намира за установено следното:
Безспорно е установено, че ищецът „Б.-Т" ООД – гр. С.З. е кредитор
на първия ответник „Б.-Н" ЕООД –
гр. С.З., видно от изпълнителен лист от 01.03.2012 г., издаден по т. д.
№ 181/2010 г. на С. окръжен съд. Въз основа на същия изпълнителен лист е
образувано изпълнително дело № 20128690400071 по описа на ЧСИ И.Б.рег. № 869.
Първият
ответник „Б.-Н" ЕООД – гр. С.З. има вземане в размер на 64
128,30 лв. от трето лице - "К.Б."
ЕООД.
С договор за цесия от 11.12.2012 г. „Б.-Н" ЕООД – гр. С.З. е отчуждил
в полза на „Б.-НН" ООД
безвъзмездно (чл.1, ал.1 от Договора), вземането си към своя длъжник "К.Б." ЕООД в размер
на 64 128, 30 лв. с ДДС. По горепосоченото изпълнително дело № 20128690400071
по описа на ЧСИ И.Б.рег.№869 е изпратено запорно съобщение на третото лице
"К.Б." ЕООД, вследствие на което „Б.-Н" ЕООД – гр. С.З. е представил на съдебния
изпълнител договора за цесия от 11.12.2012 г.
На 06.06.2017 г., „Б.-НН" ООД е продало възмездно с
договор за цесия вземането в размер
на 64 128, 30 лв. с ДДС на „Х." ООД. Към настоящия момент титуляр
на вземането към „К.Б. ЕООД, в размер на 64 128, 30 лв. е „Х." ООД. С
нотариална покана от „Б.-НН" ООД е уведомило „К.Б.” ЕООД за извършеното
прехвърляне на вземането на „Х." ООД. Същата е връчена на „К.Б.” ЕООД на
12.06.2017г., видно от щемпела на помощник - нотариус по заместване М. Б., при
нотариус В. Б., с рег. № 302 на НК на РБ, с район на действие-СРС.
Изпълнително дело № 20128690400071 по описа
на ЧСИ И.Б.рег.№869 е прекратено с постановление от 20.02.2017 г. на основание
чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, което е влязло в законна сила на 19.07.2017г.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави
следните правни изводи:
По допустимостта на предявения иск.
Съдът
намира за неоснователно възражението на ответниците, че искът е недопустим
поради липсата на правен интерес. В този смисъл е постановена и задължителна съдебна
практика – решение № 129/20.07.2017г. по т.д. № 2481/2016г. по описа на ВКС,
ТК, І отделение. Прието, че е налице правен интерес за кредитора от предявяване
на иска по чл. 135, ал. 1 от ЗЗД, независимо, че имотът не е в патримониума на
длъжника, а е прехвърлен с последваща сделка на трето лице, преди вписване на
исковата молба. Това прехвърляне не изключва наличие на правен интерес от
обявяване на сделката между длъжника и втория ответник за недействителна и не е
основание за недопустимост на иска по чл. 135, ал. 1 от ЗЗД, а дали имотът,
предмет на тази сделка, може да бъде върнат в патримониума на длъжника не е
предмет на исковото производство, а на изпълнителното такова.
По основателността на предявения иск.
Активно легитимиран да
предяви Павловия иск е кредиторът. Кредитор по смисъла на чл. 135 ЗЗД
е всяко лице, титуляр на парично или непарично вземане по отношение на
ответника. Правото на кредитора да иска обявяването за недействителни спрямо
него увреждащите го актове на длъжника е предпоставено от наличието на
действително вземане - вземане, което може да не е изискуемо или ликвидно.
Възникването на това право не е обусловено и от установяване на вземането с
влязло в сила решение. Съдът по Павловия иск не може да проверява, съществува
ли вземането, което легитимира ищеца като кредитор, освен ако вземането не е
отречено с влязло в сила решение.
В настоящия случай, съдът намира за установено, че
първата предпоставка от фактическия състав на чл. 135 от ЗЗД е налице, тъй като
е безспорно установено, че ищецът „Б.-Т"
ООД – гр. С.З. има качеството
кредитор спрямо първия ответник „Б.-Н"
ЕООД – гр. С.З. по влязло в сила решение №
74/04.08.2011 г. постановено т. д. № 181/2010 г. по описа на Окръжен съд – С.З..
Следващият елемент от фактическия състав на
чл. 135, ал. 1 от ЗЗД е извършване на действие,
което уврежда кредитора. Увреждането на кредитора е всеки правен и фактически
акт, с който се засягат права, които биха осуетили или затруднили
осъществяването на правата на кредитора спрямо длъжника. Увреждане е налице,
когато длъжникът се лишава от свое имущество, намалява го или по какъвто и да е
начин затруднява удовлетворението на кредитора. Всяка прехвърлителната сделка е
увреждащ кредитора акт на длъжника, тъй като намалява длъжниковото имущество,
служещо за общо обезпечение на кредитора.
В случая с прехвърляне на вземането си „Б.-Н"
ЕООД – гр. С.З. намалява актива, поради което съдът приема, че това действие
има увреждащ характер, тъй като с това действие се намалява възможността на
кредитора да се удовлетвори принудително от имущество, собственост на длъжника.
Необходим елемент на уважаване на иска по
чл.135 ЗЗД е длъжникът да знае, че чрез извършване на атакуваното правно
действие/ разпореждане с имущество/, уврежда кредитора си - ищец.
Недобросъвестността на участниците в сделката не се предполага и следва да се
докаже от ищцовата страна, освен в хипотезата на чл.135 ал. 2 ЗЗД.
В случая първият ответник „Б.-Н" ЕООД – гр. С.З. е
длъжник по изпълнително дело № 20128690400071 по описа на ЧСИ И.Б.рег.№869, по
което кредитор е ищеца „Б.-Т" ООД
– гр. С.З.. Поради това съдът приема, че е налице знание у длъжника „Б.-Н" ЕООД – гр. С.З. за
увреждането на кредитора.
В
настоящия случай доколкото прехвърлянето на вземането е извършено безвъзмездно
разпоредбата на чл. 135 от ЗЗД не изисква третото лице „Б.-НН" ООД да е
знаело за увреждането.
Предвид
изложените съображения, съдът приема, че предявеният иск е основателен и
доказан и следва да бъде уважен. Налице са всички предпоставки за уважаване на
иска по чл.135 ЗЗД – искът е предявен от кредитор на ответника „Б.-Н"
ЕООД – гр. С.З.,
който се е разпоредила с вземането, което има от „К.Б.” ЕООД в полза на трето
лице „Б.-НН"
ООД, с което е увредил кредитора си – ищеца по делото.
Поради
основателността на предявения иск, съдът следва да се произнесе по възражението
на ответниците за погасителна давност.
Правото
да се претендира относителна недействителност на увреждащата сделка се погасява
с изтичане на петгодишната давност по чл. 110 ЗЗД
от момента на сключването й/ в този смисъл Решение № 311 от 16.04.2010 г. на
ВКС по гр. д. № 308/2009 г., IV г. о., ГК, Решение № 38 от 24.07.2012 г. на ВКС
по гр. д. № 1348/2010 г., IV г. о., ГК, Решение № 292 от 14.07.2011 г. на ВКС
по гр. д. № 1220/2010 г., IV г. о., ГК, Решение № 12 от 11.03.2014 г. на ВКС по
гр. д. № 3547/2013 г., III г. о., ГК постановени по реда на чл. 290 ГПК.
В
настоящия случай общата петгодишна давност по чл. 110 ЗЗД
е започнала да тече от момента на увреждащата сделка, извършена с договор за цесия от 11.12.2012 г., с
който „Б.-Н" ЕООД – гр.
С.З. е отчуждил в полза на „Б.-НН"
ООД безвъзмездно, вземането си към своя длъжник "К.Б." ЕООД в размер на 64 128, 30 лв. с ДДС. Настоящият
иск с правно основание чл. 135, ал. 1 от ЗЗД е предявен на 14.06.2017 г.,
поради което давността за предявяването му не е изтекла и възражението
на ответниците за изтекла погасителна давност е неоснователно.
Предвид
гореизложеното, съдът
намира, че следва да обяви за относително недействителен по отношение на „Б.-Т" ООД, договора за цесия от 11.12.2012 г. сключен
между „Б.-Н" ЕООД и „Б.-НН" ООД, с който „Б.-Н" ЕООД прехвърля
безвъзмездно вземането, което има в размер на 64 128, 30 лв. от "К.Б." ЕООД на „Б.-НН" ООД.
Ответниците „Б.-Н" ЕООД и „Б.-НН"
ООД следва да заплатят на „Б.-Т" ООД направените в настоящото производство
разноски за държавна такса в размер на 2 656, 13 лв. и държавна такса за
издаване на обезпечителна заповед в размер на 5 лв.
Претендираната
от ищеца държавна такса в размер на 45 лв. за допускане на обезпечение не
следва да бъде присъждана, тъй като обезпечението е поискано не по бъдещ, а по
предявен иск, в който случай такса от 40 лева не се дължи.
Процесуалният
представител на ответниците е направил възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение заплатено от ищеца. Видно от данните по делото,
ищецът е представляван от адвокат, но няма доказателства за уговорено и
съответно заплатено адвокатско възнаграждение. Поради това съдът не следва да
се произнася по направеното от процесуалния представител на ответниците
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение заплатено от ищеца „Б.-Т"
ООД.
Водим
от гореизложеното съдът
Р Е Ш
И :
ОБЯВЯВА ЗА ОТНОСИТЕЛНО
НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН
по отношение на „Б.-Т" ООД с ЕИК *** със седалище и
адрес на управление: гр. С.З., ***, със съдебен адрес:*** договора за цесия от 11.12.2012 г. сключен
между „Б.-Н" ЕООД с ЕИК *** със
седалище и адрес на управление: гр. С.З., ***, ет. 2 и „Б.-НН" ООД с ЕИК *** със седалище и
адрес на управление: гр. С.З., ***, и двамата със съдебен адрес:***, с
който „Б.-Н" ЕООД прехвърля
безвъзмездно вземане в размер на 64 128, 30 лв., което има от "К.Б." ЕООД на „Б.-НН" ООД.
ОСЪЖДА „Б.-Н"
ЕООД с ЕИК *** със седалище и адрес на управление: гр. С.З., ***, и „Б.-НН" ООД с ЕИК *** със седалище и адрес на управление: гр. С.З., ***,
и двамата със съдебен адрес:*** да
заплатят на „Б.-Т" ООД с ЕИК ***
със седалище и адрес на управление: гр. С.З., ***, със съдебен адрес:*** направените
в настоящото производство разноски
в размер на 2 661.13 лв.
Решението
е постановено при участието на трето лице помагач на страната на ищеца „К.Б.” ЕООД, ЕИК:***, със седалище и адрес на
управление: град С.***.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен
срок от връчването му на страните пред
Пловдивския апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: