№ 48235
гр. С., 26.11.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 47 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:МАРИЯ В. БОГДАНОВА
НОНЧЕВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ В. БОГДАНОВА НОНЧЕВА
Гражданско дело № 20221110165866 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248, ал. 3 ГПК.
Подадена е молба от ответника С. И. И. за изменение в частта за разноските на
постановеното по настоящото дело решение. Молителят твърди, че противно на
приетото в решението, били налице основания за присъждане в негова полза на
разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.
В законоустановения срок по така подадената молба е постъпил отговор от
насрещната страна и ищец в производство "АБ" АД с който се поддържа, че искането
за изменение на решението в частта за разноските е неоснователно и следва да бъде
оставено без уважение.
Софийски районен съд, І-во ГО, 47-ми състав, като съобрази фактите по
делото, във връзка със заявеното искане по чл. 248 ГПК, намира следното:
Постъпилата молба по реда на чл. 248 ГПК, предмет на разглеждане в
настоящото производство, касае подлежащ на изменение в частта за разноските
съдебен акт, подадена е от процесуално легитимирана страна и в законоустановения
срок, поради което се явява допустима. По същество същата е основателна по
следните съображения:
С Решение № 15920/21.08.2024 г., постановено по гр. д. № 65866/2022 г. по
описа на СРС, І-во ГО, 47-ми състав, е отхвърлен предявеният от "АБ"АД срещу С. И.
И. иск с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на
ищеца обезщетение за неимуществени вреди в размер на 270,00 лева. С решението по
1
делото не са присъдени разноски в полза на ответника на основание чл. 78, ал. 3 ГПК,
тъй като съдът е приел, че от представените по делото доказателства не се установява
реалното заплащане на претендираното от ответната страна адвокатско
възнаграждение в общ размер от 750,00 лева.
Както е посочено и в мотивите на решението по делото, съгласно т. 1 от
Тълкувателно решение № 6/2012 г. от 06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС съдебните
разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е доказала
реалното заплащане на претендираното възнаграждение в полза на процесуалния си
представител. В зависимост от уговорения в договора за правна помощ и съдействие
начин на плащане - в брой или по банков път, заплащането на възнаграждението се
доказва или чрез вписване на направеното плащане в самия договор, който има
характер на разписка, или с представянето на доказателства за извършен банков
превод. При плащане на адвокатското възнаграждение в брой е допустимо
удостоверяването на плащането да бъде извършено и с разписка, издадена след
сключване на договора, ако плащането е извършено след възникване на
правоотношението по договора за процесуално представителство и правна помощ, или
с касов бон. Доказателства за направените разноски следва да бъдат представени в
съответното инстанционно производство до приключване на последното заседание.
В случая неправилно е приетото от съда, че удостоверяването в представения
договор за правна защита и съдействие (вж. л. 62 /гръб/ от делото) на извършено
плащане на адвокатско възнаграждение в размер на 500,00 лева не доказва реалното
плащане на възнаграждението. В т. 3.1 от сключения между ответника и процесуалния
му представител договор е посочено, че за изготвяне на отговор и процесуално
представителство по делото се дължи възнаграждение в размер на 500,00 лева. След
тази уговорка е отразено следното: „ПЛАТЕНА СУМА: 500 лв. (петстотин лева)“, като
така представеният договор носи подписите и на двете страни. Така обективираните
изявления на страните по договора отразяват както постигнато между тях съгласие за
размера на дължимото възнаграждение, така и обстоятелството, че същото е платено
към датата на подписването на договора. Реалното заплащане на възнаграждението,
съобразено с отхвърлянето на предявената срещу ответника искова претенция, налага
в полза на същия да бъдат присъдени сторените от страната разноски за заплатено в
брой адвокатско възнаграждение в размер на 500,00 лева.
За да достигне до този извод, съдът съобрази и относимата съдебна практика,
съгласно която, когато плащането на възнаграждението е било извършено в брой, този
факт следва да бъде отразен в договора за правна помощ, а самият договор да е
приложен по делото. В този случай договорът има характер на разписка, с която се
удостоверява, че страната не само е договорила, но и заплатила адвокатското
възнаграждение. Изявлението на процесуалния представител на страната, че е получил
уговореното възнаграждение е достатъчно, за да се приеме, че е налице извършено
2
плащане, което не може да отпадне само поради това, че в договора за правна защита
и съдействие не е посочено, че плащането ще се извърши в брой. Вписването в
договора, че възнаграждението е платено, има характер на разписка и е достатъчно, за
да се приеме, че реално плащане в брой действително е било извършено. Наличието на
подписан от двете страни - клиент и адвокат - договор за правна защита и съдействие,
от съдържанието на който са видни размерът на договореното адвокатско
възнаграждение и е удостоверено реалното му заплащане на процесуалния
представител, е достатъчно основание да се приеме, че това възнаграждение
действително е платено (в този смисъл Определение № 50266 от 22.12.2022 г. на ВКС
по ч. гр. д. № 3440/2022 г., I г. о.; Определение № 120 от 6.03.2017 г. на ВКС по ч. т. д.
№ 1709/2016 г., II т. о.; Решение № 5395 от 3.10.2024 г. на СГС по в. гр. д. №
10980/2023 г.).
На ответника обаче не следва да се присъдят разноски в размер на 250,00 лева
за явяване на процесуалния му представител в третото открито съдебно заседание,
каквото искане е направено в представения списък по чл. 80 ГПК. Както е посочено и
в решението по делото, такова допълнително възнаграждение не се дължи от една
страна, защото в договора между ответника и процесуалния му представител е
уговорено, че същото е дължимо при повече от три съдебния заседания по делото, а по
делото са проведени три открити заседания. От друга доказателства за плащането на
допълнително възнаграждение от 250,00 лева не са представите по делото.
Предвид изложеното, постановеното по делото решение следва да бъде
изменено в частта за разноските, като в полза на ответника се присъдят такива в
размер на 500,00 лева за заплатено в брой адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, Софийски районен съд, І-во ГО, 47-ми състав,
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗМЕНЯ на основание чл. 248, ал. 1 ГПК Решение № 15920/21.08.2024 г.,
постановено по гр. д. № 65866/2022 г. по описа на СРС, І-во ГО, 47-ми състав, в
частта за разноските, както следва:
ОСЪЖДА "АБ"АД, ЕИК: **********, със седалище и адрес на управление: гр.
С., район "Л", "***************", на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, да заплати на С.
И. И., ЕГН: **********, с адрес: гр. С., ж. к. "Н", ***************, сумата от 500,00
лева, представляваща сторени от ответника разноски в първоинстанционното
производство.
3
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски
съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Препис от определението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4