Р Е Ш Е Н И Е
№…………., 23.10.2015г., гр.в.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД,
гражданско отделение, осми състав, в публично заседание на двадесет и
четвърти септември през две хиляди и петнадесета година, в следният състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: П. АТА.СОВ
Секретар: М.Д.
като
разгледа докладваното от районния съдия гражданско дело №16492 по описа за 2014
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото е образувано по искова молба на
А. Р.Д., с ЕГН **********, с адрес: ***, със съдебен адрес:***0, чрез адв.Н.Т., против К.Д.С., с ЕГН **********, с адрес: *** и П.Д.К.,
с ЕГН **********, с адрес: ***, двамата със съдебен адрес:***, партер, офис 3,
чрез адв.Б.З., и Е.Д.К., с ЕГН **********, с адрес: ***,
с която е предявен иск с правно основание чл.23 от СК за установяване по
отношение на ответниците, че техният наследодател и бивш съпруг на ищцата не е
имал принос за придобиването на процесните имоти, което е стА.ло по време на брака.
В исковата молба се твърди, че
страните са наследниците по закон на Д. К.Д., починал на 25.07.2014г., като
същия е бил съпруг на ищцата от втори по ред негов брак и баща на ответниците.
Твърди се, че бракът между ищцата и Д.Д. е сключен
през 1980г., като през 2005г. между съпрузите е настъпила трайна фактическа
раздяла, при което всеки от тях е водил свой собствен живот, със собствен
бюджет и без общо домакинство. Твърди се, че по време на брака ищцата е
придобила два недвижими имота, като средствата за придобиването са нейни лични
от продадени лични имоти и средства от работа в чужбина след фактическата
раздяла между съпрузите. Твърди се, че за придобиването на имотите
наследодателят на ответниците няма никакъв принос, поради което същите са лична
собственост на ищцата. Твърди се, че по силата на сключени само от ищцата,
договори обективирани в НА №158, том XXIII, н.д.№8517/1994г. и в НА №159, том
XXIII, н.д.№8518/1994г., същата е придобила правото на собственост върху
недвижими имоти, находящи се в с.Б., О. А., а именно
Дворно място, с площ от 620кв.м., представляващо УПИ XXIII-138 в кв.6 по плА. на селото и Дворно място с площ от 760кв.м.,
съставляващо УПИ VI-138 в кв.6 по плА. на селото,
ведно с построената в същото дворно място Жилищна сграда на един етаж и
дворните подобрения в двата съседни имота. Твърди се, че и двете сделки са
сключени на 03.05.1994г., като продажната цена за първия имот е в размер на
8560лв. и за втория имот в размер на 75072лв., като общата цена за придобиване
възлиза на 83632 неденоминирани лева. Твърди се, че паричната сума за
придобиване на имотите съставлява лични средства на ищцата, придобити от
продажбата на имот в гр.П.. Твърди се, че по силата на договор за продажба,
сключен по реда на НДИ на 08.11.1979г. при действието на ЗСГ, ищцата заедно с
нейна близка придобили правото на собственост върху недвижим имот, находящ се в гр.П., кв.”З.”, ж.к.”А.”, представляващ: а. №**,
разположен на шестия етаж на сградата на вх.Б, бл.6, с площ от 42.50кв.м.,
ведно с прилежащите му изба и ид.части от общите
части на сградата. Твърди се, че впоследствие ищцата привидно прехвърлила
своята част на съсобственичката си, а след това втората дала пълномощно на
първата да продаде имота. Твърди се, че с договор, сключен с НА №***, том II,
н.д.№***/1993г. на РС П., ищцата, действайки като пълномощник на
съсобственичката си продала имота, като при продажбата цялата продажна цена в
размер на 72356лв. получила лично от купувача. Твърди се, че освен цената,
посочена в нотариалния акт, с оглед наличното в имота оборудване и обзавеждане,
ищцата се уговорила с купувача да й бъде платена допълнителна сума, която тя
получила няколко дни по-късно по банков път. Твърди се, че с получените в края
на лятото на 1993г. средства от продажбата на личен имот, през пролетта на
1994г. ищцата придобила двата имота в с.Б., без за това придобиване съпругът й
да има принос. Твърди се, че през 2005г. между ищцата и съпругът й настъпила
трайна фактическа раздяла, като същите не поддържали никаква връзка, общо
домакинство и общ бюджет. Твърди се, че със спестени лични средства от работа в
стрА.та и чужбина, по време на трайната фактическа
раздяла, въз основа на НА №** том IX, н.д.№1629/2006г. на Нотариус о.ш., ищцата
придобила правото на собственост върху недвижим имот, находящ
се в гр.в., ул.”К.в.л” №**, представляващ: Офис №1, с идентификатор 10135.10**.208.2.10,
находящ се на първия етаж на сграда, в тяло №2 със
застроена площ от 27.90кв.м. Твърди се, че цената на имота възлизаща на
20177.23лв., е изплатена лично от ищцата на продавача, по време на трайната й
фактическа раздяла с Д., поради което същия няма никакъв принос към
придобиването на този имот.
Съдът е сезиран с искане да се
постанови решение, с което да бъде прието за установено по отношение на
ответниците, че ищцата е изключителен собственик на следните имоти: 1. Дворно
място находящо се в с.Б., О. А., цялото с площ от
620кв.м., представляващо УПИ ХХIII-138 в кв.6 по плА.
на селото, при граници: УПИ VII-139, Х-140, ХVII-363, VI-138 и улица; 2. Дворно
място находящо се в с.Б., О. А., цялото с площ от
760кв.м., съставляващо УПИ VI-138 в кв.6 по плА. на
селото, ведно с построената в същото дворно място Жилищна сграда, на един етаж,
при граници: УПИ ХХIII-138, ХVIII-363, V-137 и улица и 3. Офис №1, находящ в гр.в., на първия етаж на сградата на ул.”К.в.л” №**,
в тяло №2, с обща със застроена площ от 27.90кв.м., състоящ се от офисна част и
тоалет, при граници ул.”К.в.л”, офис №2 и калкан, както и прилежащите му
0.00956 % ид.части от общите части на сградата и от
правото на строеж, представляващ ПИ с идентификатор 10135.10**.208.2.10, при
граници: ПИ с идентификатор 10135.10**.208.2.11 и над обекта ПИ с идентификатор
10135.10**.208.2.9.
В отговора на исковата молба на
първите двама ответници се твърди, че иска е неоснователен, тъй като не е
налице твърдяната от ищцата трансформация на лично имущество. Твърди се, че
сочената в исковата молба привидност на сделката, извършена от името на трето
за спора лице, което е предоставило пълномощно на ищцата през 1993г. за
продажба на имот в гр.П. не е подкрепена с никакви доказателства. Твърди се, че
покупката на недвижимите имоти в с.Б. е извършена през 1994г. при действието на
Семейният кодекс от 01.07.1985г., в чл.19, ал.1 от който е регламентирА.
съпружеската имуществена общност, включвайки в обема й вещите и права върху
вещи, както и паричните влогове, придобити от съпрузите през време на брака в
резултат на съвместен принос. Твърди се, че предвидената в чл.19, ал.3 от СК
/1985г./ оборима презумпция, не може да бъде оборена,
чрез процесуално допустими доказателствени средства
близо двадесет години след възникването на СИО върху двата недвижими имота в с.Б..
Твърди се, че по отношение на имота-Офис №1, също не се сочат доказателства за
това да е налице трансформация на лично имущество на ищцата. Твърди се, че през
целият период на съвместното съжителство с ищцата, Д. К. е работил и осигурявал
всички средства, необходими за издръжката на семейството, както и за покупката
на процесиите недвижими имоти. Твърди се, че през този период ищцата не е
работила и не е имала собствени доходи, както и такива, който да бъдат
квалифицирани като лично имущество. Твърди се, че в периода от 1992г. Д. К.
развивал частен бизнес-внос и износ, и международна търговия на стоки с други
европейски страни. Твърди се, че името на същия е имало регистриран ЕТ ”ДЕА-50-Д.
К.”, която фирма е била активна към 20.06.2006г. Твърди се, че бизнесът бил
много печеливш и през годините осигурявал висок стандарт на живот на ищцата,
която не е работила и не е имала собствени доходи. Твърди се, че причината
ищцата да бъде вписА., като купувач в титулите за
собственост е единствено сериозната ангажираност на Д. К. и честите му
отсъствия по бизнес дела. Твърди се, че част от средствата за закупуването през
2006г. на Офис №1 са получени от продажба на недвижим имот в гр.П. на
21.03.2005г., с която С.Р. С. и Д. К.Д., са се разпоредили в полза на Р. С. Г..
Твърди се, че посочената в договора продажна цена от 2500лв. е изкуствено
занижена, с цел намаляване разноските по нотариалното прехвърляне, като
действителната стойност заплатена от купувача е 10000 евро. С оглед горното се
моли за отхвърляне на иска, като се приеме, че по време на брака на ищцата и Д.
К.Д., същите са придобили чрез договори за покупко-продажба процесиите
недвижими имоти, в резултат на съвместен принос.
С отговора си на исковата молба
ответницата Е.Д.К. признава предявения иск и моли да не й се възлагат разноски,
тъй като не е дала повод за завеждане на делото.
В о.с.з. ищцата лично и чрез
процесуалните си представители подържа предявеният иск. Уточнява фактическите
си твърдения относно началната дата на настъпване на фактическа раздяла и
икономическа разделност между съпрузите като сочи, че
това е стА.ло през 2001г.
Претендира деловодни разноски.
Ответниците К.С. и П.Д.К., чрез пълномощникът си поддържат
становището си за неоснователност на иска. С писмени бележки доразвиват
подробни съображения в подкрепа на взетото становище. Претендират разноски.
Ответницата Е.К. поддържа становище А.логично
на това на ищцата.
Съдът, след като прецени събраните в
процеса доказателства, поотделно и в съвкупност, и въз основа на своето
вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа стрА.
следното:
По делото е безспорно, че ищцата и Д. К.Д.
са сключили граждански брак през 1980г.
Установява се от представения по
делото заверен препис от Удостоверение за наследници от 01.08.2014г., че Д. К.Д.
е починал на 25.07.2014г., като е оставил за наследници своята съпруга-ищцата и
своите деца-ответниците.
По делото е приет заверен препис от
Договор за продажба на държавен жилищен имот, от които се установява, че на
08.11.1979г. ищцата и П. П. Г. са придобили собствеността върху жилищен имот, находящ се в гр.П., кв.”З.”, бл.6, вх.Б, ет.4,
представляващ: а. №**, с площ от 42.50кв.м., ведно с прилежащите му изба №13 и ид.части от общите части на сградата.
От съдържанието на приетия по делото
заверен препис от НА №182, том I, д.№4861/1981г. на РС П. се налага извода, че
на 09.10.1981г. ищцата е надарила непълнолетната си дъщеря П. П. Г., с ЕГН **********,
със 1/2 ид.ч. от а.а предмет на Договор за продажба
на държавен жилищен имот от 08.11.1979г.
Видно е от представеният по делото НА
№***, том II, н.д.№***/1993г. на РС П., че на 27.08.1993г. ищцата, действайки
като пълномощник на П. П. Д., с ЕГН ********** е продала гореописания а. на С.Ц.Ц., за сумата от 72356лв., която е изплатена в брой на
продавачката.
От приетите по делото заверени преписи
от НА №158, том XXIII, н.д.№8517/1994г. и НА №159, том XXIII, н.д.№8518/1994г.
двата на Варненски нотариус, се установява, че на 03.05.1994г. ищцата е
закупила Дворно място, с площ от 620кв.м., представляващо УПИ XXIII-138 в кв.6
по плА. на с.Б., О. А., за сумата от 8560лв. и Дворно
място, с площ от 760кв.м., съставляващо УПИ VI-138 в кв.6 по плА. на същото село, ведно с построената в дворно място
Жилищна сграда на един етаж и подобрения, насажденията, за сумата от 75072лв.,
или общо за сумата от 83632лв.
Приетия по делото НА №** том IX,
н.д.№1629/2006г. на Нотариус о.ш., установява, че на 03.11.2006г. ищцата
закупила недвижим имот, находящ се в гр.в., ул.”К.в.л”
№**, представляващ: Офис №1, с идентификатор 10135.10**.208.2.10, находящ се на първия етаж на сграда, в тяло №2 със
застроена площ от 27.90кв.м., на стойност 20177.23лв., която е заплатена на
продавача.
Установява се от приетия по делото
препис от Удостоверение по ф.д.№8649/1992г., че в края на 1992г. Д. К.Д.
регистриран като едноличен търговец с фирма ”Деа-50-Д. К.”, която към датата на
издаване на удостоверението-20.06.2006г. е била действаща.
От издаденото от Главно управление
”Митници” удостоверение, препис от което е приет по делото се установява, че
посочения по-горе едноличен търговец има митническа регистрация от
02.04.1997г., както и че срока на валидност на удостоверението е от
01.06.1998г. до 01.06.1999г.
По делото е представен заверен препис
от Договор за покупко-продажба на недвижим имот, с нотариална заверка на
подписите, който поради липса на реквизити има характер на предварителен
договор по смисъла на чл.19 от ЗЗД, с които договор на 21.03.2005г. С.Р. С. и Д.
К.Д., са продали /обещали да продадат/ на Р. С. Г. недвижим имот, за което са
получили в брой сумата от 2500лв., като
продажна цена.
Видно от приетия по делото заверен
препис от НА №142, рег.№128, д.№695 от 2014г. на Варненски нотариус с рег.№549
в НК е, че на 22.10.2014г. ответницата К.Д.С. е прехвърлила на ответника П.Д.К.,
придобита по наследство 1/8 ид.ч. от собствеността
върху процесните имоти.
Установява се от приетото по делото
копие от международен паспорт /л.72/, че на 30.03.2001г. на ищцата е издадена
виза със срок на валидност до 29.04.2001г. позволяваща и да пътува в И., като
от положените в паспорта печати е видно, че на 04.04.2001г.
същата е напуснала България с полет със самолет, като се е завърнала на
17.12.2001г., след което в периода до м.10.2004г. още на два пъти е напускала и
се е завръщала в стрА.та.
От приетата по делото Служебна бележка
от 23.04.2015г. на ”М.-в.” АД е видно, че Д.„ П. С. е обслужвала паричните
задължения на ищцата към дружеството за закупуването на Офис №1, в гр.в., ул.”к.
в.л” №**-61”Б”.
По делото са представени незаверени
преписи от Извлечение от банкова сметка *** ”СЖ е.” АД на Д.„ П. С. за периода
04.01.2005г.-20.01.2006г., ведно с детайлни справки за извършените преводи, в
които като наредител на сумите получени по сметката е
посочена ищцата.
Приетите по делото 3 бр. заверени
преписи от Квитанции към валутен ПКО издадени от ”М.-в.” АД удостоверяват, че в
края на 2004г. дружеството е получило от ищцата сумата от общо 7000 евро, като
плащане по предварителен договор от 21.10.2004г.
Установява се от приетите 6 бр.
заверени преписи от Фактури издадени от ”М.-в.” АД, че в периода 21.01.2005г.-10.09.2005г.
ищцата е заплатила авансово на дружеството общо сумата от 14665лв.
Видно е от представените по делото 6
бр. Удостоверение от О. в. за доходите на П.Д.К., че през периода 01.01.2001г.-31.12.2006г. лицето е получило обща сума в брутен
размер от 18122.90лв., което прави средномесечен
доход от 251.71лв.
По делото са представени Спестовни
книжки на Д. К.Д. издадени през 1986г. и 1989г., от които е видно, че по
сметката на лицето е имало набрА. обща сума от около
12000лв., които са изтеглени съответно на 19.03.1990г. и на 19.06.1990г.
Видно от приетите по делото
/л.119-121/ 3 бр. преписи от Съдебни решения от 1981г. и 1982г. е, че след
извършена на делба между Д. К.Д. и бившата му съпруга, последната е осъдена да
му заплати за уравнение на дяловете сумата от 17643.02лв.
Представените от ответниците
2 бр. нотариални актове от 1985г., приложени на л.122 и л.124 от делото не
съдържат релевантна за спора информация, поради което не следва да бъдат коментирани.
По делото на стрА.та
на ищцата са разпитани свидетелите З.С.Р., Е.К.Д., Д.„ П. С.-К. и С.Ц.Ц., и на стрА.та на ответниците Е.И.Д. и Д.Г.Д.
/всички без родство със
страните/. Показанията на двете групи свидетели, съдът възприема и кредитира в
частта, в която съдържат данни за наведените от страните факти имащи значение
за спора, базиращи се на непосредствени впечатления и отчитайки забраните по чл.164,
ал.1, т.2 и чл.165, ал.2 от ГПК относно опровергаване на съдържанието на
официален документ и установяване на симулативността
на сделка, с оглед липсата на начално писмено доказателство.
Свидетелката З.С.Р.
сочи, че преди 1983г. ищцата и съпругът й
Д. К.Д.,
живеели в гарсониера в гр.П., закупена преди брака, която след раждане на дете,
решили да препишат на голямата си дъщеря, за да вземат по-голямо жилище, но
това не се получило. През 1983-84г. съпрузите се преместили в гр.в., като
ищцата продала а.а в гр.П., без съпругът й да участва в сделката. Ищцата
закупила къща в с.Б. през 1993-94 г. като съпругът й отново не участвал в
сделката. Сочи, че съпрузите се разделили преди около 20г. или през 2004г. след
фалит на склада, в който работили и когато детето им Е. започнало да учи в във
висше училище, като Д. отишъл да живее в с.Б.. През 2006г. ищцата за минала за И.,
като 1 г. след завръщането си в България заминала за Испания. По време на
престоя си в чужбина ищцата закупила помещение-офис, за което пращала пари на лицето
П.. Сочи, че Д. К.Д. започнал
работа в кучкарник със заплата от 130лв., която после била увеличена на 230лв.,
както и че същия не се занимавал с бизнес
и не работел другаде.
Свидетелката Е.К.Д.
установява, че през 1993г. е продала на ищцата собственият си имот в с.Б., като
първоначално получила част от цената, а в последствие след като ищцата продала
имот в гр.П. получила остатъка от продажната цена. Установява, че при
изповядване на сделката пред нотариус съпругът казал имота да се запише на ищцата,
тъй като парите били нейни. Сочи, че ищцата е работила в И., а понастоящем е в
Испания.
В показанията си свидетелката Д.„ П. С.-К. сочи, че от
около 18 години ищцата и съпругът й не поддържали никакви отношения, като през
2001г. ищцата заминала да работи в И.. Сочи, че ищцата решила да инвестира в
ДСО ”М. в.“, чрез закупуване на малко помещение. През 2004г. ищцата започнала
да превежда пари от чужбина на свидетелката в ”е.“, с които последната погасявала
вноските за строежа. Сочи, че всичките суми, които е внасяла са от името и за
сметка на ищцата. Сочи още, че от 1997г. ищцата не поддържала никакви контакти
със съпругът си.
Свидетелят
С.Ц.Ц. сочи, че през 1993г. е закупил жилище
собственост на ищцата, находящо се в гр.П., кв.”З.”,
бл.6, което преди това от 1986г. бил ползвал под наем. Сочи, че ищцата
продавала имота за да си купи селска къща. Сочи, че всички плащания е извършил
в полза на ищцата. Сочи, че му е известено, че П. е собственик на жилището по
документи, но ищцата го продавала с пълномощно.
В показанията си Свидетелят Е.И.Д.
сочи, че ищцата и съпругът и се преместили в гр.в. през 1984г. или 1985г., като
живели заедно до 1998г., до 2000г. или до 2005г.-2006г., след което Д. К. ***.
Сочи, че съпрузите първо имали магазин, който закрили, а после склад, който
работил до 1999г.-2000г. Сочи, че след раздялата ищцата напуснала България, най
вероятно през 2005г., както и че първоначално тя е работила в И., после в
Испания. Сочи, че след завръщането си от И. ищцата купила някакъв сутерен.
Сочи, че Д. К. е тръгнал от гр.П. за гр.в. с доста пари, спестени от
отглеждането на животни.
Свидетеля Д.Г.Д.
сочи, че познава Д. К. от 2000г., като често го е посещавал в с.Б., но никога
не е виждал съпругата му-ищцата. Сочи още, че Д. ползвал имота сам.
При така установената фактическа
обстановка, от правна стрА. съдът приема следното:
Не се спори между страните, а и видно
от приетите по делото писмени доказателства е, че собствеността върху имотите
предмет на иска са придобити през време на бракът на ищцата и съпругът
й-наследодател на ответниците, като при изповядване
на сделките е участвала само съпругата. При решаване на въпроса за
основателността на предявените искове, следва да се има предвид, че за да
възникне съпружеска имуществена общност е необходимо наличието на всички
елементи от следният сложен фактически състав: придобиване на имущество, което
да е стА.ло през време на
брака, без значение на чие име е стА.ло придобиването и наличие на съвместен принос на двамата
съпрузи за придобиването. Като по силата на визирА.та
в чл.19, ал.1 вр. с ал.3 от СК /1985г. отм./
идентичен с чл.21, ал.1 вр. ал.3 от СК /2009г./ презумпция,
съвместният принос на съпрузите се предполага до доказване на противното. Съгласно
чл.154 от ГПК в тежест на ищцата е да обори посочената по горе законова
презумпция и да създаде абсолютна достоверност относно истинността на
фактическите си твърдения, които обуславят извънсемейния
произход на вложените за придобиването на процесните недвижими
имоти суми.
По отношение на имотите находящи се в с.Брестак ищцата не съумя да проведе такова
пълно и главно доказване, тъй като фактическите й твърдения, че сумата за
закупуване на имотите е получена от продажбата на придобит преди брака личен
имот-а. в гр.П., остА.ха недоказани. От приетите по
делото договори касаещи продажбата на жилището еднозначно се установява, че
същото към момента на продажбата му на 27.08.1993г. е било индивидуална
собственост на П. П. Д. /Г./. Ето защо парите от продажбата на жилището са
собственост на посоченото лице, а не на ищцата, като е ирелевантно
обстоятелството дали средствата от продажбата са получени лично от продавача
или от ищцата, която е действала в качеството на пълномощник. В този смисъл
доводите на пълномощника на ищцата развити в хода на устните състезания, че
личното получаване на парите от ищцата, макар и неотчетени на упълномощителят, ги прави нейни лични средства, са
неоснователни, тъй като средствата от продажба на чужд имот принадлежат на
собственика на имота, а не на пълномощника. В тази връзка следва да се има в
предвид, че ищцата не доказа твърденията си за симулативност
на сделката, с която П. П. Д. /Г./ е стА.ла едноличен
собственик на жилището в гр.П., респективно че действителният собственика на
имота е самата тя.
По изложените съображения и при
липсата на твърдения, че сумата от продажбата на жилището е стА.ла
лична собственост на ищцата на законно основание /пр. чрез дарение/, съдът
намира, че същата не обори презумпцията за съвместен принос при придобиването
на имотите в с.Брестак, поради което претенцията в тази й част е неоснователна
и следва да бъде отхвърлена.
Що се касае до имота находящ в гр.в., ул.”К.в.л” №**, тяло №2, събраните по
делото доказателства позволяват да се направи извод за оборване на презумпцията
за съвместен принос, респективно за влагане на лични средства от ищцата за
придобиването на имота. Това е така защото, както действащия към момента на
придобиването СК от 1985г., така и настоящият СК от 2009г. предвиждат, че
съвместният принос се изразява във влагане на пари, работа в домакинството и
отглеждане на деца. В случая от кореспондиращото си съдържание на показанията
на всички свидетели се установява, че ищцата и съпругът и Д. Д. се намират в
трайна фактическа раздала от момента, в който първата е заминала на работа в
чужбина-първоначално в И., а после в Испания. Колебанията на свидетелите
относно началната дата на раздалата на съпрузите и нейната продължителност се
преодоляват от съдържанието на представеното копие от международен паспорт, от
което е видно, че ищцата е отпътувала за И. в началото на пролетта на 2001г.
Ето защо съдът приема, че от този момент съпрузите са преустановили контактите
си и се намирали в условията на икономическа разделност,
тъй като от тогава не са поддържали общо домакинско, в което да влагат доходи
или труд. Отделно от това към този момент най-малката им дъщеря-ответницата Е.К.
е била пълнолетна, поради което не е налице и принос при отглеждането на дете.
На следващо място от приетите и неоспорени счетоводни документи издадени от ”М.-в.”
АД и кореспондиращите им показания на свидетелката Д.„ С., се установява
еднозначно, че цената на имота в гр.в. е заплатена през периода от началото на
есента на 2004г. до края на 2005г., за което ищцата е изпращала пари от
трудовите си възнаграждения в чужбина на посочената свидетелка. Закупуването на
имота от трето лице, което го е изградило, изключва възможността съпругът да
има принос в придобиването му, чрез влагане на труд. При липсата на съвместен
принос и с оглед факта, че трудовите възнаграждения представляват вземания на
единия съпруг, върху които не възниква съпружеска общност, се налага извода, че
ищцата е придобила имота в индивидуална собственост. В този смисъл са
разрешенията дадени в Решение №364 от 29.04.2010г. на ВКС по гр.д.№909/2009г.,
I г.о. и Решение №791 от 17.11.2009г. на
ВКС по гр.д.№1717/2008 г., IV г.о.
С оглед горното съдът приема, че иска
на ищцата за установяване на факта, че същата е изключителен собственик на
имота в гр.в. е основателен и като такъв следва да бъде уважен.
При този изход на спора в полза на
ищцата следва да се присъдят разноски съразмерно на уважената част от претенцията,
според цената на исковете и съобразно представените доказателства за
извършването на разноски, които възлизат на 2281.20лв. /411.20лв.-ДТ и 1870лв.-адв.хонорар/, като от тази сума се изключат разходите за
призоваване на свидетел, тъй като иска, в чиято подкрепа се извърши разпита е
неоснователен. Така изчислени дължимите в полза на ищцата разноски възлизат на
2107.35лв. Доколкото ответницата Е.К. е признала иска, разноските следва да се
понесат от другите двама ответници. В тази връзка
съдът намира възражението на пълномощника на ответниците
Пл.К. и К.С. за прекомерност на адвокатския хонорар заплатен от ищцата за
неоснователно, тъй като минималния размер на възнаграждението определен по реда
на чл.7, ал.2, т.4 от НМРАВ възлиза на 1763.60лв., поради което заплатения
хонорар надхвърлящ със 106.40лв. минималния такъв съотнесен
към правната и фактическа сложност на делото, не се явява прекомерен.
Предвид направеното от ответника П.К.
искане в негова полза следва да се присъдят разноски според представените
доказателства за извършването им /500лв. за адв.хонорар/
и съразмерно на отхвърлената част на иска, чиито размер изчислен по този начин
възлиза на 38.11лв.
Ответницата К.С. не е ангажирала
доказателства за направени разноски, поради което такива не й се дължат.
Воден от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА за
установено по отношение на К.Д.С., с
ЕГН **********, с адрес: ***, П.Д.К.,
с ЕГН **********, с адрес: *** и Е.Д.К.,
с ЕГН **********, с адрес: ***, че А. Р.Д.,
с ЕГН **********, с адрес: ***, е
изключителен собственик на придобития през време на брака й с Д. К.Д.,
починал на 25.07.2014г., недвижим
имот-Офис №1, находящ в гр.в., на първия етаж на
сградата на ул.”К.в.л” №**, в тяло №2, със застроена площ от 27.90кв.м.,
състоящ се от офисна част и тоалет, при граници: ул.”К.в.л”, офис №2 и калкан,
както и прилежащите му 0.00956 % ид.части от общите
части на сградата и от правото на строеж, представляващ
ПИ с идентификатор 10135.10**.208.2.10, при граници: ПИ с идентификатор
10135.10**.208.2.11 и над обекта ПИ с идентификатор 10135.10**.208.2.9.
ОТХВЪРЛЯ
иска на А. Р.Д., с ЕГН **********, с
адрес: ***, за признаване на установено
по отношение на К.Д.С., с ЕГН **********,
с адрес: ***, П.Д.К., с ЕГН **********,
с адрес: ***, и Е.Д.К., с ЕГН **********,
с адрес: ***, че ищеца е изключителен собственик
на придобитите през време на брака й
с Д. К.Д., починал на 25.07.2014г., недвижими
имоти-Дворно място находящо се в с.Б., О. А.,
цялото с площ от 620кв.м., представляващо
УПИ ХХIII-138 в кв.6 по плА. на селото, при граници:
УПИ VII-139, Х-140, ХVII-363, VI-138 и улица, и Дворно място находящо се в с.Б., О. А., цялото с площ от 760кв.м., съставляващо УПИ VI-138 в кв.6 по плА. на селото, ведно
с построената в същото дворно място Жилищна сграда, на един етаж, при
граници: УПИ ХХIII-138, ХVIII-363, V-137 и улица, като неоснователен.
ОСЪЖДА К.Д.С., с ЕГН **********, с адрес: *** и П.Д.К., с ЕГН **********, с адрес: ***, да заплатят на А. Р.Д., с ЕГН **********, с адрес: ***, съдебно деловодни разноски в размер на
2107.35лв.
ОСЪЖДА А. Р.Д., с ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на П.Д.К., с ЕГН **********, с адрес: ***, съдебно деловодни разноски в размер на
38.11лв.
Решението подлежи на обжалване пред ВОС в
двуседмичен срок от съобщаването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :