Р Е
Ш Е Н
И Е
N
гр. Радомир, 25.09.2018 година
Радомирският районен съд наказателна колегия в публично заседание
на 18.09.2018 година в състав:
Районен съдия:Ивета Павлова
При секретаря Т. П. и в присъствието на прокурора
………………………………………………………………като разгледа докладваното от съдията нахд №242/2018 година по описа на съда ,за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл.
от ЗАНН.
С наказателно постановление №17-0328-000044/24.01.2017
г. началник Група към ОДМВР Перник, РУ-Радомир е наложил на К.И.С. , с ЕГН:********** *** административно наказание „ глоба“ в размер
на 100.00 лева, на основание чл.177, ал.1, т.2, пр.1 от ЗДвП
за нарушение по чл.150 от ЗДвП.
Недоволен от така постановеното наказателно постановление
С. е обжалвал същото, като по подробно
изложени в жалбата съображения и
доразвити в представено по делото становище рег.№4574/14.09.2018г. от
адвокат-пълномощника му адв.С. от САК моли съда да отмени същото, като неправилно и
незаконосъобразно. Сочи се за допуснати съществени процесуални нарушения при
издаването на НП и за неправилно приложение на материалния закон от административно-наказващия
орган. Жалбоподателят С. твърди, че наказващият орган неправилно и
незаконосъобразно е ангажирал административно-наказателната му отговорност с
атакуваното НП и го е санкционирал на
основание чл.177, ал.1 т.2, пр.1 от ЗДвП,
за нарушение по чл.150 от ЗДвП, тъй като същият е бил правоспособен водач и към момента на
проверката само и единствено СУМПС е било с изтекъл срок на валидност, което
според жалбоподателя не го прави неправоспособен водач по смисъла на Закона за
движение по пътищата и извършеното от него адм.нарушение би следвало да бъде
квалифицирано по съответната санкционна разпоредба от Закона за българските лични
документи.
Навеждат се доводи в жалбата и за наличие на противоречие
при описание на нарушението от административно-наказващият орган в атакуваното
НП довело до нарушаване правото на защита на С..
Въззиваемата страна РУ-Радомир редовно призована за с.з
не изпраща представител. По делото е депозирано писмено становище, с което се
моли съда да потвърди обжалваното наказателно постановление и да отхвърли
жалбата на С..
Районна прокуратура гр.Радомир редовно и своевременно призована не изпраща
представител и не е изразила становище
по жалбата.
Радомирският районен съд след като разгледа
доказателствата по делото и съображенията на страните по реда на чл.14 и чл.18 от НПК намери за установено то правна
страна следното:
Жалбата е подадена
в срок, поради което същата е допустима, но разгледана по същество е
неоснователна.Това е така по следните съображения:
При извършена служебна проверка на приложените към преписката АУАН и НП
съдът констатира, че същите са издадени от компетентните длъжностни лица
съгласно Заповед № 8121з-748/24.06.2015 г. на Министъра на вътрешните работи, в
сроковете предвидени в нормата на чл. 34 от ЗАНН и съдържат формалните реквизити предвидени в нормите на чл. 42
и чл.
57 от ЗАНН. Както в акта така и в НП са посочени дата и място на извършване
на нарушението, обстоятелствата при които е извършено. Налице е единствено
между фактическо обвинение и приложената санкционна разпоредба, които са формулирани
ясно и недвусмислено. Поради това, съдът не споделя възражението на въззивника,
че в хода на АНП са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,
довели до нарушаване на правото му на защита. Действително в НП е посочено, че управлява МПС без свидетелство за управление
на МПС, но с тире е конкретизирано, защо
наказващият орган е приел, че жалбоподателят е без СУМПС и е неправоспособен водач като е посочено в НП: “Същото е с изтекъл срок на 26.09.2016г.“
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Видно от
АУАН и НП е установено от фактическа
страна, че на 18.01.2017г. в 04.55 часа в с.Стефаново, общ.Радомир на центъра до
магазин „Мети“, с посока на движение към път -627 жалбоподателят е управлявал лек автомобил „Субару Легаци“ рег.№., собственост на Фондация „Либерална
интеграция“, с БУЛСТАТ ********* като
при проверка контролните органи на РУ-Радомир към ОД МВР Перник са установили,
че жалбоподателят С. управлява МПС-то със СУМПС, на което е
изтекъл срока на валидност на 26.09.2016г.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Така
описаната фактическа обстановка съдът
приема за безспорно доказана, тъй като тя се
потвърждава изцяло от събраните в хода на съдебното следствие гласни
доказателства и писмени такива, които напълно кореспондират помежду си и пресъздават
една и съща фактическа обстановка, а именно: Акт за установяване на извършено
административно нарушение №46/18.01.2017г., Наказателно постановление №17-0328-000044/24.01.2017г.
на Началник Група към ОДМВР-Перник, РУ -Радомир, както и свидетелските
показания на разпитаните в хода на съдебното следствие свидетели А.В.А. и В.С.М..
Съгласно
разпоредбата на чл.189, ал.2 от ЗДвП редовно съставените актове по този закон
имат доказателствена сила до доказване на противното. В хода на съдебното
следствие пред съда са разпитани свидетелите А. и М., които изцяло поддържат
фактическата обстановка изложена в АУАН и НП.
От страна
на жалбоподателя в хода на съдебното дирене не бяха ангажирани гласни или
писмени доказателства опровергаващи фактическата обстановка описана в АУАН и НП
и потвърдена по безспорен и категоричен начин от разпитаните пред съда
свидетели А. и М.. Напротив в жалбата и
в с.з. жалбоподателят не оспорва обстоятелството, че свидетелството му за
управление на МПС към момента на проверката е било с изтекъл срок на валидност,
но в тази връзка твърди, че неправилно и
незаконосъобразно наказващият орган му е наложил административно-наказание на основание
чл.177, ал.1 т.2, пр.1 от ЗДвП, тъй като според жалбоподателя санкция по
цитираната правна норма следва да бъде наложена само и единствено на водач,
който не притежава СУМПС, а не на водач, чието СУМПС е с изтекъл срок на
валидност.
Настоящият
състав на съда намира тези правни доводи на С. за основателни. Това е така по
следните съображения:
На първо
място отразеното от фактическа страна в АУАН и НП сочи на извършено от
въззивника административно нарушение по
чл.150а от ЗДВП, а не както е посочено от наказващият орган по чл.150 ЗДвП. Независимо
от това наказващият орган е приложил правилно санкционната правна норма и е
ангажирал административно- наказателната отговорност на С. правилно и
законосъобразно на основание чл.177, ал.1, т.2, пр.1 от ЗДвП. Освен това е налице
пълно и точно описание в НП на
извършеното от С. адм.нарушение, а именно, че същият е управлявал МПС с СУМПС с
изтекъл срок на валидност, поради което съдът намира, че не е нарушено правото
на защита на жалбоподателя, тъй като същият е бил наясно за какво адм.нарушение
е ангажирана отговорността му по ЗДвП и в тази връзка не е налице допуснато
съществено процесуално нарушение при издаване на АУАН и НП.
Действително
в АУАН е описана лаконично фактическата обстановка, като е посочено :“ Водачът
е без СУМПС. При извършена справка с РСОД. Същият има такова.“ Впоследствие АНО при издаване на НП също е констатирал, че жалбоподателят е
правоспособен водач, но е отразил, че управлява МПС без СУМПС, тъй като същото
е с изтекъл срок на 26.09.2016г. Съдът следва
да отбележи в тази връзка, че съгласно разпоредбата на чл.53, ал.2 ЗАНН наказателно
постановление се издава и когато е допусната нередовност в акта, стига да е
установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на
нарушителя и неговата вина. В тази връзка непълното и лаконично описание в АУАН
на извършеното от жалбоподателя адм.нарушение е преодоляно при издаване на НП, където
наказващият орган предвид императивната разпоредба на чл.57, ал.1 , т.5 от ЗАНН точно и ясно е описал, нарушението, датата и
мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и доказателствата, които
го потвърждават
От
фактическа страна е установено, че на 18.01.2017г. С. е управлявал МПС със
СУМПС, което е с изтекъл срок на 26.09.2016г. Т.е. от
събраните по делото доказателства, се установява по несъмнен за съда начин, че
жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна състава на
нарушението по чл.
150а, ал.1 от ЗДвП/в редакцията й в ДВ, бр. 54 от 2010
г., в сила от 19.01.2013 г./, който е бил в сила към момента на извършване на
адм.нарушение /, а
не по чл.
150 от ЗДвП.
Съгласно чл. 150 от ЗДвП, всяко пътно превозно средство, което участва в движението по пътищата, отворени за обществено ползване, трябва да се управлява от правоспособен водач, освен когато превозното средство е учебно и се управлява от кандидат за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство по време на обучението му по реда на наредбата по чл. 152, ал.1, т.3 и при провеждането на изпита за придобиване на правоспособността по реда на наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 4". Затова нарушение в чл. 177, ал.1, т.2 пр.1 от ЗДвП е предвидена следната санкция: "Наказва се с глоба от 100 до 300 лв. който управлява моторно превозно средство, без да притежава съответното свидетелство за управление или то е отнето по реда на чл. 171, т.1 или 4.
От друга страна правната норма на чл.
150а ал.1 от ЗДвП /в редакцията й в ДВ, бр. 54 от 2010
г., в сила от 19.01.2013 г./ която е
действаща към момента на извършване на
адм.нарушение въвежда положителното правило за
поведение на всеки шофьор: "За да управлява моторно превозно средство, водачът
трябва да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към
която спада управляваното от него превозно средство." За да е валидно
свидетелството за управление на МПС трябва да отговаря на две кумулативно
дадени предпоставки: да е валидно, както по отношение на срока, така и по
отношение на категорията на управляваното моторно превозно средство. Само при
едновременното наличие на тези две предпоставки, СУМПС би се явило
"съответното свидетелство за управление" по смисъла на санкционната
норма на чл. 177, ал.1, т.2 предл.1 от ЗДвП.
Безспорно положение в
доктрината и съдебната практика е, че когато дадено лице не е провело необходимото
обучение и не е положило и издържало изпит за придобиване на правоспособност,
то не притежава такава и при управление на моторно превозно средство, то
нарушава разпоредбата на чл. 150
от ЗДвП.
За правна пълнота
следва да се отбележи, че по силата на чл.
157, ал. 4 от ЗДвП, приравнено на липса на правоспособност е и отнемането
на всички контролни точки на водача на моторното превозно средство, създаващо
сериозни съмнения в неговите знания и умения да го управлява, което налага
провеждане на ново обучение на лицето и полагане на повторен проверочен изпит
за тяхното доказване. Посоченото административно нарушение е налице и в
предвидените в чл.
171, т. 1 и т. 4 от
ЗДвП хипотези, уреждащи отнемане на свидетелството за управление на водача
на моторното превозно средство - при видимо установяване, че той не отговаря на
медицинските или психологическите изисквания; при управление на автомобила с
концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско изследване
или с техническо средство, или е под въздействието на друго упойващо вещество,
както и при отказ да бъде проверен с техническо средство или да даде кръв за
медицинско изследване - до решаване на въпроса за отговорността му; при
извършено поради незнание немаловажно нарушение на правилата за движение - до
успешното полагане на проверочен изпит; при осъществяване на обществен превоз
на пътници или товари с превозно средство, което не е включено в списък към
лиценз или удостоверение за регистрация - до решаване на въпроса за
отговорността му; при управление на моторното превозно средство в нарушение на
разпоредбата на чл.
157, ал. 8 до заплащане на дължимата глоба или без застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите - до предоставяне на
сключена застраховка; както и при неизпълнение на задължението си по чл.
157, ал. 4 от ЗДвП .
Цитираните разпоредби
не предлагат обаче законодателно решение на въпроса, притежаването на
свидетелство за правоуправление, с изтекъл срок на валидност, покрива ли
признаците на административно нарушение по чл.
177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, което следва да бъде преодоляно чрез тълкуване на
действащата правна уредба, относима към правната същност и значение на
свидетелството за управление на моторно превозно средство /СУМПС/, и към
характера на регулираните обществени отношения, свързани с правата на
гражданите на свободно придвижване и с осъществяване работа по транспортиране
на пътници или стоки, в рамките на
Европейската общност и извън нея.
В тази връзка следва
да се посочи, че правното значение на СУМПС е изяснено в чл. 3,
ал. 3 от Закона за българските лични документи, като тези, издадени от
българската държава на нейните граждани имат силата и на документ за
самоличност. Основното предназначение на СУМПС обаче е удостоверяване на
правоспособността на лицето да управлява МПС от дадена категория. И докато ЗБЛД
урежда "условията и реда за издаване, ползване и съхранение на българските
лични документи", включително СУМПС, то ЗДвП урежда... изискванията за
правоспособност на водачите на ППС,... както и принудителните мерки, които се
прилагат, и наказанията за нарушаване на разпоредбите на този закон и на
издадените въз основа на него нормативни актове. Дадено лице ще придобие
правоспособност за управление на МПС по правилата на ЗДвП, за което има правото
да получи, съответно държавата е длъжна да го снабди със СУМПС по реда,
установен в ЗБЛД, за да може да удостовери "правоспособността за управление
на МПС". Съгласно този
закон, СУМПС като български личен документ е собственост на държавата (чл.
2) и то се предава на органа, който го е издал, при изтичане на неговата
валидност (чл. 10, ал. 1, т. 5 от ЗБЛД), т.е. той е "индивидуален
удостоверителен документ за правоспособност за управление на МПС" от
"категорията/ите, за които е валидно" (чл.
50, ал.1 и чл.
53, ал.1, т.10 от ЗБЛД), като сроковете за валидност са определени в двата
цитирани закона. След изтичането на предписаните
срокове за валидност, индивидуалният удостоверителен документ за правоспособност
за управление на моторно превозно средство от съответната категория, придобива
качеството на нередовен български личен документ /§
1, т. 2, б. "ж" от ДР на ЗБЛД/, с произтичащите санкционни
последици за неговия притежател и ползвател /чл.
81, ал. 1, т. 7 и ал.
2, т. 6 от ЗБЛД/.
За разлика
от ЗБЛД, ЗДвП и приетите въз основа на него други подзаконови нормативни актове
предписват правила, свързани с управлението на МПС. И докато СУМПС удостоверява
правоспособността на лицето да осъществява такава дейност, придобиването и запазване
във времето на придобитата от лицето правоспособност се свързва с усвояването
на определени знания и постигане на умения от него на основата на определени
минимални стандарти за физическа и умствена годност за управление на
съответните ППС, което намира своето отражение при първоначалното издаване или
при периодичното подновяване на СУМПС.Поради това следва да се приеме, че
изискването за "съответно
свидетелство за управление на МПС" по смисъла на чл.
177, ал.1, т.2, пр.1 от ЗДвП означава да е валидно както с оглед на срока
на неговата "административна валидност", така и за "категорията
МПС", което се управлява от водача.
Вярно е, че наказаното лице към датата на проверката е притежавало
свидетелство за управление, но е и безспорно, че към същата дата, същото е било
с изтекъл срок на валидност /срокът е изтекъл на 26.09.2016 г./. Следователно
към тази дата свидетелството за управление на въззивника не удостоверява по
надлежен начин наличието на правоспособност за управление на МПС. Наказанието с
НП в случая е наложено не заради това, че водача е бил неправоспособен, а
поради това че същия управлява МПС със свидетелство за управление с изтекъл
срок на валидност, което е ясно и недвусмислено формулирано във фактическото
обвинение в НП. Както бе посочено по-горе управлението на МПС със свидетелство
за управление с изтекъл срок на валидност е равнозначно на липса на
удостоверение за правоспособност за съответната категория МПС. Следователно
след като административно-наказаното лице като водач на МПС не е притежавало
валидно СУМПС за категорията МПС, което управлява, същото е допуснало нарушение
на чл.
150а, ал. 1 ЗДвП/в редакцията й в ДВ, бр. 54 от 2010 г., в сила от
19.01.2013 г./,
поради което правилно е ангажирана административно наказателната му отговорност .
Обстоятелството, че на нарушението е дадена
правна квалификация по чл. 150
от ЗДвП от АНО, вместо по чл.
150а, ал.1 от ЗДвП, както бе
посочено по-горе в настоящия съдебен акт съдът намира, че не е ограничило правото на защита на
наказаното лице, тъй като същото се защитава срещу факти, а не срещу приложим
закон. Идентичността на фактите, изложени в обстоятелствената част на НП и АУАН
говори за еднозначно, ясно и точно описание на нарушението, както изискват чл.
57, , ал.1 , т.5 от ЗАНН и чл.
42, т.4 от ЗАНН.
В разпоредбата на чл.
177, ал.1, т.2 пр.1 от ЗДвП/ в редакцията й в ДВ, бр. 101 от 2016
г., в сила от 21.01.2017 г./ по която е санкциониран въззивника,
предвижда наказание " глоба" от 100 до 300 лв. В случая на С. е
наложено минимално предвиденото в закона наказание, като за съда не съществува
възможност да го ревизира.
За правна изчерпателност съдът намира, че в
настоящия случай не са налице предпоставките на чл. 28 от ЗАНН, доколкото не са установени обстоятелства, които отличават извършеното
нарушение от типичните от съответния вид, с оглед явна незначителност на
обществената опасност на нарушението респ. липсата на такава. Конкретното нарушение
е формално такова, доколкото осъществяването му всякога застрашава обществените
отношения, които нормата на чл.
177, ал.1, т.2 от ЗДвП e призвана да гарантира, а именно безопасното
движение по пътищата. Видно от приложената справка за нарушител въззивникът е
бил санкциониран нееднократно за допуснати от него различни нарушения като
водач на МПС. Конкретното нарушение се характеризира като такова със
сравнително висока степен на обществена опасност (при определени предпоставки
нарушения от този вид представляват престъпления по чл.
343в, ал. 2 от НК). Ето защо налагането на санкция на конкретния водач, за
конкретното нарушение е напълно справедливо и адекватно на обществената
опасност на деянието и нарушителя.
С оглед изложеното, подадената жалба се явява
неоснователна, а атакуваното наказателно постановление - законосъобразно,
поради което следва да бъде потвърдено.
Водим от горното и на основание чл.
63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА наказателно
постановление №17-0328-000044/24.01.2017 г., с което началник Група към ОДМВР Перник, РУ-Радомир е наложил на К.И.С. , с ЕГН:********** *** административно наказание „ глоба“ в размер
на 100.00 лева на основание чл.177, ал.1, т.2, пр.1 от ЗДвП .
РЕШЕНИЕТО на съда подлежи
на обжалване по реда на АПК пред
Пернишкия административен съд в
14-дневен срок от съобщението му до страните.
Районен съдия: