№ 1146
гр. Б., 31.10.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – Б., ДЕСЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Божана Манасиева
СъдебниМирослава Лазарова
заседатели:А.ина С.а
при участието на секретаря Илиана А.ова
и прокурора Н. Г. С.
Сложи за разглеждане докладваното от Божана Манасиева Наказателно дело
от общ характер № 20241200200703 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 09:30 часа се явиха:
Окръжна прокуратура – Б., уведомени от съдебно заседание, се явява
прокурор С..
Подсъдимият Р. А. А., уведомен от съдебно заседание, явява се лично и със
защитника си адв. А. Г., упълномощен от досъдебното производство,
уведомен.
Адв. В. Р., другият защитник на подсъдимия, редовно призована, не се явява.
Частният обвинител З. П. О. като наследник на починалата В.З. П., уведомена
чрез повереника си адв. М., не се явява. За нея се явява адв. Г. М., уведомен от
съдебно заседание.
Свидетелят А. Д. М., редовно призован, се явява лично.
Свидетелят А. Т. Р., редовно призован, се явява лично.
Свидетелят Ф. С. У., нередовно призован, се явява лично. Призовката не е
върната в Окръжен съд – Б. до настоящия момент.
Свидетелят Ю. М. Ч., редовно призован, не се явява.
Свидетелят Е. Е. М., редовно призован, се явява лично.
Свидетелят С. М. Х., нередовно призован, не се явява. Призовка до момента
не е върната в Окръжен съд – Б..
1
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
АДВ. М.: Да се даде ход на делото.
АДВ. Г.: Да се даде ход на делото.
ПОДСЪДИМИЯТ: Да се даде ход на делото.
Предвид становището, изразено от страните и съдът като съобрази, че
призованите за днес свидетели се явяват, с изключение на двама от тях,
намира, че ход на делото следва да бъде даден, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
Подсъдимият е със снета по делото самоличност от разпоредителното
заседание.
Снема се самоличността на явилите се свидетели:
А. Д. М. – роден на ****г. в гр. Г.Д., жител и живущ в гр. Х., осъждан, със
средно образование, безработен, без родство със страните по делото.
А. Т. Р. – роден на ****г. в гр. Г.Д., жител и живущ в с. Г., неосъждан, основно
образование, женен, безработен, без родство със страните по делото.
Ф. С. У. – роден на ****г. в гр. Г.Д., жител и живущ в с. Х., неосъждан, средно
образование, безработен, без родство със страните по делото.
Е. Е. М. – роден на ****г. в гр. Г.Д., жител и живущ в с. Б., неосъждан, средно
образование, безработен, без родство със страните по делото.
Съдът разяснява задълженията и правата на свидетелите по чл.120,чл.121 и
чл.122 от НПК.
Свидетелите бяха предупредени за наказателната отговорност, която носят по
чл. 290 от НК.
СВИДЕТЕЛИТЕ/поотделно/:Обещаваме да казваме истината.Разбрахме
2
правата и задълженията си.
Свидетелите бяха изведени от съдебната зала.
На основание чл.275 от НПК Председателят на състава запитва страните имат
ли искания по реда на съдебното следствие и доказателствата.
СТРАНИТЕ/поотделно/: Нямаме искания.
Предвид обстоятелството, че страните нямат искания по реда на съдебното
следствие и доказателствата, съдът намира, че следва да бъден даден ход на
съдебното следствие, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ
На основание чл. 276, ал.1 от НПК съдът ДОКЛАДВА делото:
НОХД № 703/2024г. е образувано в Окръжен съд – Б. по внесен обвинителен
акт от Окръжна прокуратура – Б. срещу Р. А. А. от с. Х., общ. Г.,с който са
повдигнати две обвинения за престъпление по чл.343, ал.3, пр.3, буква „б“
пр.1 вр. ал.1, буква „в“, вр. чл. 342, ал.1, пр.3 от НК, а именно затова, че на
****г. за времето от 20:22 часа до 20:27 часа на път с. Х. в посока към с. Д.,
обл. Б. при управление на МПС лек автомобил марка и модел „Форд Фокус“ с
рег. № ****, е нарушил правилата за движение, регламентирани в Закона за
движение по пътищата, а именно в нарушение на чл.20, ал.2, изр.1 от Закона за
движение по пътищата, съгласно който водачите на пътни превозни средства
са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват
атмосферни условия, с релефа на местността, със съС.ието на пътя и на
превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на
движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в съС.ие да спрат
пред всяко предвидимо препятствие,като водач на пътно транспортно средство
при избиране на скоростта на движението не се е съобразил със конкретните
3
условия на видимост – управление на превозното средство в тъмната част на
денонощието, както и нарушение на чл.20, ал.2, изр.2 от Закона за движение
по пътищата,съгласно който водачите са длъжни да намалят скоростта и в
случай на необходимост да спрат,когато възникне опасност за движението и
при възникнала опасност за движението- намираща се в хоризонтално
положение върху пътното платно пешеходка В.З. О. не предприел намаляване
на скоростта на движение, спиране на автомобила, в резултат на което по
непредпазливост причинил смъртта на В.З. О., с ЕГН **********, като след
деянието е избягал от местопроизшествието.
Второто повдигнато спрямо Р. А. А. обвинение е за престъпление с правно
квалификация по чл.343б,ал.4, вр. ал.3 от НК вр. чл.28, ал.1 от НК, за това, че
на 30.01.2022г. от около 00:30 на път III-1972 км 2,8 с. Б. посока с. Х. е
управлявал МПС лек автомобил марка и модел „Форд Фокус“ с рег. №****
след употреба на наркотични вещества – тетрахидроканабинол, установено с
техническо средство „DRAGER DRUG TEST 5000“ и със съдебна
химикотоксилогична експертиза рег. № И-4332/18.05.2022г., като деянието е
извършено при условията на повторност, т.е. след като е осъждан за друго
такова престъпление, а именно определение за одобряване на Споразумение
№ 2922/10.09.2019г., постановено по НОХД № 412/2019г. по описа на Районен
съд – Г.Д., влязло в сила на 10.09.2019г., с което за престъпление по чл. 343б,
ал.1, пр.1 от НК на А. е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок 3
месеца, чието изтърпяване на основание чл.66 от НК е отложено за срок от 3
години, „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3 месеца и глоба в
размер на 250 лева.
В наказателното производство, в качеството на частен обвинител, е
конституирана З. П. О., като наследник на починалата В.З. О., явяваща се
нейна майка.
Съдът предоставя възможност на основание чл.276, ал.2 от НПК на прокурора
да изложи обстоятелствата включени в обвинението срещу подсъдимия.
ПРОКУРОРЪТ: Уважаема г-жо Председател, уважаеми съдебни заседатели,
съвсем схематично ще посоча основните обстоятелства. Те са подробно
изложени в обвинителния акт. Подсъдимият Р. А. А. е предаден на съд с
4
изготвения от Окръжна прокуратура – Б. обвинителен акт, на първо място за
това, че на ****г. за времето 20:22 часа до 20:27 часа на пътя с. Х. посока към
с. Д. при управление на МПС лек автомобил марка и модел „Форд Фокус“ с
рег. № ****, е нарушил подробно посочените правила за движение по
пътищата, регламентирани в Закона за движение по пътищата и в резултат на
това нарушение е причинил смъртта на В.З. О.. По този начин е осъществил
състава на престъплението чл.343, ал.3, пр.3, буква „б“, пр.1 вр. ал.1, буква
„в“, пр.1 вр. чл. 342, ал.1, пр.3 от НК. Второто му обвинение по отношение на
подсъдимият А. е за извършено от него на следващата дата престъпление – на
30.01.2022г. около 00:30 часа на път III-1972 км 2,8, това е пътя с. Б. с. Х., в
посоката към с. Х. е управлявал същото МПС, с което е причинил смъртта на
В.З. О. след като е употребил наркотични вещества тетрахидроканабинол,
установено по надлежния ред с техническо средство и с извършена
химикотоксилогична експертиза. Деянието той е извършил при условията на
повторност, тъй като вече е бил осъждан за друго такова престъпление. То е
съставомерно по чл. 343б, ал.4 вр. ал.3 от НК вр. чл.28, ал.1 от НК.
АДВ. М.: Споделяме становището на представителя на държавното
обвинение. Поддържаме същото, което сме повдигнали с молбата за
конституиране като частен обвинител. Ще се възползваме от доказателствата,
които е посочил представителя на държавното обвинение.
ПОДСЪДИМИЯТ: Разбирам двете обвинения срещу мен.Ще дам обяснения
на по-късен етап на съдебното следствие.
Съдът приспива към разпит на свидетелите.
В залата се въвежда свидетелят А. Д. М..
СВИД. А. М.: Аз бях у нас и съм решил да отида на гости в с. Г. при моите
братовчеди. Звъннах на моя братовчед А. да дойде да ме закара, обаче не знаех
с кой идва. Той ми казва, че идва и аз го чаках отвънка на пътя. Часа беше
7:30-7:38, близо и 40 вечерта. Той дойде. Датата не си я спомням, месец не си
спомням. Не мога да си спомня и годината, това беше много отдавна, може би
има 2 или 3 години от тогава. Той дойде да ме закара, обаче аз не знаех с кой
5
идва. Отварям вратата да се кача в колата и видях, че отзад беше това момиче.
Не я познавам, аз за първи път същата вечер я видях. И го питах кое е това
момиче. С А. сме роднини, в.б.. Качих се в колата и го питах кое е това момиче
и той ми каза една приятелка. Аз го погледнах и се качих отпред до него. Той
беше с БМВ , седанов, на цвят беше сив, обърна колата и потеглихме към с. Б.,
демек в обратната посока. Потеглихме на там, по време на пътя си говорехме.
Той ме питаше как съм, какво съм. Аз му отговарях, аз го питах как е, какво е,
обаче с момичето си нямахме разговор. Преди да влезнем в с. Х., аз се сетих,
че същият ден имаше конно състезание. Звъннах на един приятел, Ф. У., да го
питам какво е станало, какво място е взел, какви коне е имало. Звъннах му,
питах го и му затворих. Той ми отговори. На излизане от с. Х. и поемаме към
с. Д., това беше горе-долу на пътя на средата, А. беше казал да звъннем на Ф.,
че А. е знаел, това момиче, нейните родители искат да я оженят за Ф.. Той ми
каза да му звъннем и да му кажем, че това момиче е с нас. Звъннахме му, той
говореше с него, взе от мен телефона, говореше с него, момичето седеше зад
неговата седалка. Говореше с него А.,че тя е при него и дали да му я доведе.
Аз го разбрах това на шега, защото се смееше и го казваше на шега. Обаче Ф.,
поне аз така го разбрах, Ф. не го взе на сериозно и той нищо не каза. В смисъл
не е отговорил на това, което каза А. и А. затвори телефона, и се обърна към
това момиче и й каза: “…ся ше те откарам при Ф.…“, ама смеейки се. И
тъкмо да тръгва да обръща колата, слиза от колата и бяга в посока към с. Х.,
демек в обратна посока. Тя бяга в срещуположното платно. Имаше мантинели,
до мантинелите бягаше към посока с. Х.. Той обръща колата и кара след нея.
Спря колата, не знам на около колко разС.ие караше след нея, не си спомням
много добре. Спря пред нея и тъкмо да слезе от колата, тя си обръща посоката
към с. Д. да бяга. Пак обратно. В нашето платно тръгва да бяга. Тя бяга от към
нашето платно, към с. Д.. А. слезна от колата, търчейки към нея да я хване и
да я върне към колата, аз излезнах отвънка и си седях до моята врата, с
отворена врата си седях на вратата и го чаках да я вкара вътре в колата. Той я
беше гушнал, вдигнал леко и я носеше към колата, за да може да я вкара в
колата и да я откара в Г., в махалата. От тази страна, от която беше спряна
колата, от нашето си платно, от която страна бягаше, той от тази страна я
вкарва, отзад я вкарва на задните седалки… В нашето платно за движение има
мантинела, колата на А. е с предница към с. Х.. Мантинелата е съвсем близко
до пътя. Колата на А. е почти изцяло на пътя, беше си в платното. Изцяло този
6
автомобил е на платното за движение. Десните гуми ,от там където съм аз са
били близо до тази прекъсната линия, осевата линия.
С оглед изясняване мястото на спиране на лекия автомобил, управляван от А.
Р., съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРЕДЯВЯВА на свидетеля А. М. фотоалбум, приложен в ДП от 30.01.2022г.,
като предявява снимков материал, намиращ се на стр.90.
СВИД. М.: Поне аз така си спомням, че на отИ.е в посока с. Д., когато спряхме
първия път, спираме на място, където има мантинели. Първия път сме спрели
горе-долу на средата на пътя, имаше манитела от дясната страна към посока с.
Д.. Само от едната страна. Прав участък е. Там където спираме има мантинела
от моята страна, поне така си спомням. След като е спрял и се обади на Ф. и
му е казал, че тя е при него…Той като я вкара в автомобила, той я вкара в
автомобила от страната на пасажера, в смисъл колата като е в посока с. Х.,
демек се пада от дясната страна. Сега разказвам при второто спиране. При
първото спиране, тя като слезе и взе да бяха към посока с. Х., никой не слезе
от нас двамата. Той директно обърна колата на пътя и потегли към нея до едно
време и тя спря. Като спря и колата като спря до нея, срещу нея, тя се обърна
и колата беше срещу нея, тя започна да бяга към с. Д., към тази посока. И той
като спря колата, слезе от колата и започна да тича по нея, гушна я отзад през
гърба,тя беше отпред и я носеше към колата. Вкара я в колата, от дясната
страна и тя от другата страна отваря вратата и лежи точно на лентата къде
е/има предвид осевата линия/. Аз по това време, при второто спиране, точно за
мантинела не знам…нямам такъв спомен за мантинела. Не съм сигурен дали
има мантинела. А. я качва на задната седалка, не си спомням добре. Тя не
тръгва вторият път да слиза. Тя вторият път обръща посоката към с. Д. да
бяга. Първият път слиза и бяга към с. Х.. А. я вкарва на задна седалка, тя
отваря другата врата и лежи долу на пътя. По това време аз бях на моето си
място, не вътре, вънка с отворена врата. И той като я вкара вътре и чух, че
другата врата се отваря, и крушката светна вътре, и виждам, че тя излиза от
другата страна на пътя, обаче аз не мога да я видя права. Аз като я видях, че
излиза от колата, демек от другата страна, отваряйки вратата, само като
7
отвори вратата и крушката се светна и видях, че излезна някакси си лежейки
на пътя, не знам как, не съм бил от другата страна,за да видя и през това време
А. затваря тази врата,от където я вкарва в колата.Тя излиза с ляво рамо от
автомобила, насочено към земята и лицето, насочено в посока към с. Х. и след
това А. затваря тази врата, през която я е вкарал и минава отзад на автомобила
и върви при нея. Опитва се да я вдигне и да я сложи пак в автомобила, обаче
тя отказва. Тя се дърпа.Не съм видял как се опитва да я вкара в автомобила,
защото не съм бил от другата страна на автомобила. Правя си извода, че се
опитва да я вкара в автомобила, защото чух, че й казва: „стани и влезни в
колата“ – два или три пъти, не в такъв тон да й се кара, да я удари нещо.
Просто и казва: „стани и влезни в колата“.През това време вратата на
автомобила продължава да е отворена, след това не си спомням дали има
светлина в колата.Обаче тя отказва да се качи в автомобила и не знам защо А.
така и направи. Затвори нейната врата, от нейната страна, задната врата от
нейната страна и чух да й казва: „айде остани си тук“ и аз това го приех, че го
казва занарочно, за да може тя да се качи в колата.Той си отваря неговата
шофьорска врата и по време на влизането и по време на затварянето на
вратата, една кола се подава от отгоре с ярки светлини,минава през нас и аз си
седях на моята страна на колата, с отворена врата и седях прав.Само гледам, че
тази кола минава и чух голям звук.Уплаших се, А. слезна от неговата врата,
видяхме, че тази кола не спря, пуснахме си фенерчетата на телефоните и
тръгнахме към момичето. По мое виждане видях, че краката, едната страна й
беше на обратно, косата й беше разпиляна на лицето. Имаше кръв от косата
течеше към земята. И двамата направихме по една крача назад, почнахме да
плачем, да се плашим. Поне в моята мисъл, си казах, че това е края, че тя е
мъртва. Уплашени, направихме една грешна постъпка – качихме се в
автомобила…Не си спомням дали бяха пуснати фарове или някакви светлини
на колата. За аварийни не мога да Ви кажа, не си спомням дали бяха пуснати
аварийните. Не мога си спомня дали е била на къси или дълги светлини,или
изобщо са били пуснати фаровете или аварийните. Автомобилът беше към
посока с. Х., гледаше в посока с. Х.. Спрямо пътното платно, поне такъв
спомен имам, че беше изцяло на пътното платно. Колата гледаше в посока с.
Х.…имам спомен, че си беше на пътното платно. След като чух удара, тялото
на В. го намерихме, поне аз тогава така си мислех, на разС.ие от нашата кола
беше 15-20 метра, поне така го мислех тогава. И тя беше на средата на пътя.
8
Имам спомен, че беше на осевата линия. Видял съм, че тази част от краката й
беше завъртяно на задната част и главата й беше на пътя, обаче косата й беше
отгоре разпиляна, върху лицето разпиляна. Лицето не го виждам. Чувам удар,
самия удар не го видях.След това виждам тялото на В. на пътя. Отместването
на тялото от удара не го виждам. Виждам другата кола в последния момент,
когато А. се качи от неговата си страна на колата и по време на затварянето,
нямаше и 2-3 секунди, отгоре се появи тази кола с ярки светлини. Не мога да
кажа дали този автомобил се е движил с къси или дълги светлини. Вече в
последния момент, когато стигна до нашия автомобил, усетих заслепяване.
Ние като видяхме момичето и нали ви казвам, с крачка назад уплашени и аз си
мислех, че това е края, че е мъртва. Тази грешка я направихме – качихме се в
колата, А. поС.но ревеше, поС.но казваше в колата, повтаряше: „за мен живот
няма“, аз нищо не му отговарях, седях като препариран бях. Движехме се към
с. Х.. Минаваме с. Х. към с. Б., оттам към гр. Х. и заобикаляме през с. К., с. Л.
и към гр. Г.Д.. Като се влиза в гр. Г.Д. има една бензиностанция и едно
кръгово. Ние хващаме първия изход на кръговото, демек към Б., така се
нарича това място. Караме към Б. и до една автокъща бяхме спрели. Бяхме
спрели там,А. загаси колата и той се казваше: „сега какво да правя, не знам
какво да правя“. Слезнахме от колата, седяхме до колата и той само това си
повтаряше: „сега какво да правя, не знам какво да правя“. Той е видял,
отворил е вратата и е видял, че пантофката на това момиче беше вътре, на
задните седалки и ми каза: „А.е, хвърли я“. И аз, нито да мисля, нито нищо,
взех пантофата и я хвърлих в тази автокъща. Затворих вратата на колата и пак
си повтаряше: „сега какво да правя, не знам какво да правя“. Реши да звънне
на чичо му , той и на мен ми се пада чичо, на чичо С.. Обясни му какво е
станало, че я блъснаха. Той не знам на кой е казал, на другите му роднини,
братя какви му са, дойдоха при нас с един джип, говориха те с А., аз седях до
колата и ми казваха, демек ме успокояваха. Аз седях там плътно до колата. Те
говориха нещо, не знам какво говориха. А. дойде при мен, качихме се в колата
и се прибрахме в с. Г., към този път, пак през Б. и към с. Г. си потеглихме.
Качихме се в махалата, той спря колата там в махалата, не беше пред тях,
отгоре точно до къщата на чичо С.. Спря там колата и оглеждаше колата, аз го
гледах. Беше взел едни кърпички от някакъв бус и ми казваше: „бърши
колата“. Попитах го защо и той каза: „Така, бърши колата“. Започнах да
бърша колата по вратата, външно да бърша вратата и това беше. След това
9
слезнахме надолу към махалата, тогава имаше погребение, поседяхме малко
на това погребение и се прибрахме по къщите да спим. Само че аз не се
прибрах у нас в гр. Х. да спя, аз спах в чичо ми С., в неговата къща. Спах там,
на сутринта вече полицаите дойдоха, не знам към колко часа, взеха ни и
почнаха да ни разпитват. Автомобилът, който премина, не си спомням, че е
спрял, нямам такъв спомен.
Свидетелят М. отговаря на въпроси на прокурора:
СВИД. М.: Времето беше сухо, нямаше нито сняг, нито дъжд и беше тъмно.
Беше малко студено, беше си студено. За второто спиране бях до моята си
врата, отворена врата и стоя в изправено положение до моята врата. При
движенията на А., аз стоях непрекъснато, само наблюдавах. Според моята
мисъл, така аз си го мисля, че А. се е пошегувал с нея заради Ф., смеейки се
към нея й каза, че ще я откара при Ф. и тя го взема на сериозно. Тя се разсърди
поради тази причина. Аз преди това не знаех за взаимоотношенията на А. и В..
Вече след това разбрах, че са излизали, спали са, имали са интимна връзка.
След случката това го разбрах. Преди това не знаех кое е това момиче, не
знаех, че А. идва с момиче. Аз когато му звъннах да дойде да ме закара, не се
чуваше нейния глас. През това време, когато пътувахме, с нея не съм си
говорил – нито аз, нито той. Ние двамата си говорихме. Тя си седеше отзад на
задната седалка, зад неговата седалка. През това време, аз нищо на тях не съм
им казал. Той и казваше: „ела тук, немой бягаш, да си вървим“. Аз не съм чул
тя нещо да му отговори. Мълчеше и тичаше, нищо не е казала. По време на
случая, не съм видял други коли или хора. Все на предната врата стоях. Не
съм я чул да говори, но не съм я видял как е лежала. Видях, че излиза с лявото
рамо напред и главата и гледаше към с. Х., обаче не знам по какъв начин е
лежала. Не съм видял, само виждам излизането й. След излизането й се случва
това, че А. затваря тази врата, през която я е вкарал, задна дясна врата, вратата
зад моята седалка. Той като я вкара от тази врата, която е зад мен, тя отива и
отваря другата врата, и излиза от другата врата с лявото рамо напред и аз не
съм видял как лежи на пътя. Той през това време затваря вратата зад мен и
минава зад автомобила, отива при нея. Тя като отваря вратата с лявото рамо
напред, аз не съм я виждал как е легнала. Той отива при нея, но аз не мога да
видя дали той е клекнал така до нея, да я вдига ли. Просто чух, че казва:
10
„стани, качи се вътре“ и после й каза: „айде остани си тука, щом така се
инатиш“ – нещо такова й каза, занарочно, за да може тя да се качи вътре, така
си мисля. Той затвори вратата, от която тя излезе, лявата врата. Той си седна
на неговата седалка, а аз съм прав до вратата. Когато А. вече сяда на седалката
и си затваря вратата, не минат и 5 секунди и този автомобил пристига към нас.
Движи се в другото платно, обратно на нашата посока. Това беше за секунди.
Просто, докато аз си гледах ей така, ненадейно към тях, беше тъмно и моята
посока си беше към тях. Като си седях към колата, колата беше пред мен, аз
седях точно къде влиза човека и си седях там, само слушах, но не гледах какво
се случва.Това беше за секунди – той си влиза, затваря вратата и колата отгоре
идваше и минава през нас. Възприех я, когато беше близо до нашата кола и
видях фаровете. Когато стигнаха близо до нашата кола, тогава видях, че силно
светеха. Хора не съм видял. Не си спомням дали нашия автомобил е бил с
включени фарове или аварийни. Техния автомобил се движеше с фарове.
Други светлини нямаше, улични лампи нямаше. След него вече, автомобил
който е минал, ние като видяхме момичето, като се уплашихме и тръгнахме
към посока с. Х., има един завой, много лек завой като влезеш в с. Х., тогава
една кола идваше срещу нас и вървеше към посока с. Д.. И оттам насетне не
знам какво се е случвало. Когато отидохме да я видим на платното кръв
течеше от главата й. Косата й беше разпиляна и точно от главата й, поне така
аз гледах, че от главата й тече кръв. Имаше малко петно кръв. Ние като
видяхме това нещо, ние се уплашихме и избягахме. Качихме се в колата и аз
тогава си казах, че тя е мъртва и не знаех какво да правя.
Свидетелят М. отговаря на въпроси на адв. М.:
СВИД. М.: Според мен, тя се разсърди, защото А. й каза, че ще я откара при
Ф.. Според моята преценка, тя сигурно не е искала да я кара при Ф.. Тя нищо
не каза, директно отвори вратата и слезна. Той спря автомобила, за да се обади
на Ф.. Преди това разговаряхме, когато влизахме към посока с. Х. в началото
му звъннах, защото същият ден имаше конно състезание. Аз му звъннах и го
разпитвах някой неща, кой какво е спечелил, какви коне е имало и на излизане
от с. Х. му затворих. Пътувахме и вече горе-долу на средата на пътя, не си
спомням точно къде е спряла колата, тогава той спря и каза: „дай да звънна на
Ф.“. Аз му казах добре. Той звънна по камера на Ф., по месинджър, с моя
11
телефон, повторно се обадихме на Ф.. Той се обади на Ф., аз му го дадох и му
каза, че момичето е при него. Тя седеше на задната седалка, вдигнала телефона
уж да се гледа и го е насочил пак към него. И аз нищо не съм го чул да казва.
Не съм чул изречение да казва Ф.. Само каза „аааа“, това му беше всичко.
След това А. затвори и вече взе да прави майтап с В.. Тя слезе след като А.
затвори на Ф., тя в този момент слезе. Тя не каза нищо. Спрямо нашия
автомобил тя беше пред нас, само че от пътя на това…не си е търчала в
средата на пътя или в средата на това плътно, където ние се движим, а
отстрани на пътя си е тичала, по банкета. За мантинела не си спомням дали
имаше. Поляни имаше, но аз не съм видял, защото след като обърна посоката,
тя отиде до някакво разС.ие, но беше тъмно и аз не мога да видя тя къде е
отишла и А. къде е отишъл. Аз ги видях вече, като дойде до колата се
приближи, видях го, че я прегърна и я вдигаше. Докато я беше гушнал и я
носеше, той й казваше: „немой правиш така, ще направим някаква беля“. Качи
се в колата и тя нещо си мрънкаше. Тя се ядосваше на А.. Аз го възприех, че
тя се е ядосала, мислейки, че той ще я закара при Ф.. Той просто я бъзикаше,
поне аз така го възприех. Тя беше с лице към мен, с гръб към него.
Изражението на лицето й беше горчиво, ама не плачеше. Не съм я чул да
плаче. Не искаше да се качи в автомобила, отказваше. Тя си мислеше, че А. ще
я закара при Ф.. Нали отзад, като се отварят вратите, вътре светват едни
крушки, поне аз така си мисля, че той сигурно е видял как тя тръгва към
другата врата и се чу, че другата врата се отваря. И той сигурна е видял. Моята
врата през цялото време беше отворена. Задната лампа не светеше поС.но.
Отпред има лампа до челния прозорец и отзад…моята врата като беше
отворена, светеше само отпред лампата. И после като отвориха другите врати,
светна и отзад. Като тръгна да слиза с лявото рамо напред, не съм видял дали
си стъпи на краката. Само видях, че отвори вратата и се наведе така, напред,
не съм видял как излезе. Те крушките светят, но не светят достатъчно, за да
видя краката й. Само видях само тази част /показва от кръста нагоре/ как беше
наведена, но не видях дали крака й беше изкаран от колата. Сама излезе,
отвори вратата и с лявото рамо и с главата напред, ама не съм видял дали тя
излезе с крака напред. Никой не й пречеше да излезе от колата. Докато
излизаше от колата, не съм чул от нея разговор. И от А. не съм чул разговор.
Свидетелят отговоря на въпроси на адв. Г.:
12
СВИД. М.: Не мога да видя, защото не съм от същата страна. Не съм видял
дали А. е нанесъл удари на В.. Аз не съм бил при тях да видя той, когато стига
при нея как я хваща, само видях как я докарва – с лице към мен и гръб към
него. Не съм видял нито удари да нанася. Той я беше обгърнал отзад през
гърба и я държеше отпред с неговите ръце. Видях, че тя с краката правеше
движения и мрънкаше нещо, но не знам какво.
ПРОКУРОРЪТ: Съзряхме известни противоречия, макар и не най-
съществени, но има такива. В разпита, който е даден от свидетеля на
30.01.2022г. той говори, че А. Р. е нанесъл удари на В., а днес, на изрично
поставен такъв въпрос твърди, че не видях никакви удари да се нанасят на
момичето. Считам, че това е противоречие в показанията на този свидетел и
Ви моля да бъдат прочетени. В случай, че няма съгласие, на основание чл.281,
ал.4 във вр. ал.1 от НПК.
АДВ. М.: Да се уважи искането.
АДВ. Г.: Ние също считаме, че в тази насока се установят съществени
противоречия, с оглед на което, молим разпита от 30.01.2022г. да бъде
прочетен.
ПОДСЪДИМИЯТ: Да се уважи искането.
Предвид постигнатото съгласие между страните за прочитане на показанията
на свидетеля А. Д. М. и констатираните противоречия в днешното съдебно
заседание, съдът намира,че са налице основанията на чл.281, ал.5, вр. ал.1, т.1
от НПК.Констатира се не само посоченото от прокурора противоречие,но и
други такива,които следва да бъдат изяснени,поради което и на посоченото
основание,съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРОЧИТА показанията на свидетеля А. Д. М., обективирани в протокол от
30.01.2022г. на органа на досъдебното производство, намиращи се на стр.50-51
от ДП, т. I и констатира противоречие в следната част:
„…той слезе от колата. Тогава В. побягна в обратната посока към с. Д.. Аз
13
също слязох от колата на А., като си останах на мястото до моята си врата. А.
тръгна след нея. Търчеше след нея, като й каза: „немой бегай, ела при мен“.
Тогава А. я настигна и я хвана за ръката. Видях, че А. удари В. два или три
шамара, средни не много силни шамари, удари я, за да се осъзнае какво прави,
да не я смачка някаква кола по пътя. Постави си ръката на гърба й, за да я
прибере в колата. Това е на около 20 метра от колата, не повече. Докара В. до
колата, отвори задната врата, дясната от страна на пътника до шофьора, от
моята страна и я побутна малко с ръката, да влезе вътре. Тя влезе в колата….
„…в този момент В. направо отвори лявата си врата и така лежейки, легна на
пътя, като след това затвори вратата…“
„…. В. отвори нейната врата и лежейки падна, легна на асфалта и затвори
вратата. В този момент, тази кола, която идваше от с. Х. и се движеше в
посока с. Д., мина през В. – така, както тя си лежеше на асфалта до колата
ни…“
….ние в този момент бяхме на къси светлини, като тази кола удари и изхвърли
В. на около 5 метра от нас, зад нашата кола. Тази кола мина през нея и я
изхвърли отзад на колата. Тази другата кола не спря, продължи да се движи…
СВИД. М.: Така е,А. й удари 2-3 шамара. Поне такъв спомен имам – когато си
слага ръката на гърба й, това беше вече когато влиза в колата и си слага тука
ръката. Не си спомням точно къде й удря шамарите. Не си спомням за
шамарите, не съм сигурен за това. Поне такъв спомен имам, че той я беше
хванал по начина, по който описах днес в съдебно заседание и я носеше към
автомобила, а тя се съпротивляваше и риташе. Аз не виждам, че тя ляга на
пътя. Не мога да видя, защото е тъмно и няма как. Описал съм го така, защото
така си мислех, т.е. така предполагах. Защото не съм я видял права и след това
той като мина зад колата,отива към нея.Аз си спомням, че А. отиде при В..
Имам си такъв спомен, че отиде при нея, за да се опита да я вкара в колата и
той се опитва. Не съм виждал как се опитва, но обаче чувах гласове не от
високо, а от ниско. Те, ако са така изправени, ще се чуват отвисоко глас как си
говорят и как иска да я вкара в колата. Обаче не съм слушал отвисоко гласове.
Те идваха от ниско.
14
Не мога да си спомня кой затвори вратата -дали А. или В. затвори врата, но
спомена ми е, че А. отиде при нея и се опитваше да я вкара в колата. Имам си
спомен, че той отиде при нея, не мога да си спомня дали той затвори врата
докато... Спомням си, че й казваше да стане и да се качи в колата, обаче тя не
искаше, поне така аз мислех, като стоях от другата страна, и казваше, че не
иска. Аз така си мислех, докато нейния глас не го чувах. Чувах само на А.
гласа: “качи се в колата, качи се в колата“. Не, не плачеше. Поне сега аз така си
спомням, че нищо не е казала. Такъв спомен имам сега в момента.
Нашата кола имаше светлини. Не мога да си спомня и не съм сигурен, че
нашия автомобил е бил на къси светлини. Показанията, които съм давал преди
много време, не мога да си ги спомня хубаво. Не беше чак толкова светло, но
не мога да съм категоричен дали автомобила ни е бил с включени дълги или
къси светлини.
ПРОКУРОРЪТ: Тъй като той твърди през цялото време, че няма видимост и
не може да каже легнала ли е, всичко на база на това което чува на практика и
на някакви изводи, но в друг негов разпит, той е проведен пред съдия –
протокол за разпит № 285/29.03.2022г., от лист 215 до 218, том I, той е
посочил друго нещо, от което има противоречие, с това което заявява днес –
днес заявява, че е видял как с ляво рамо тя излиза и оттам насетне няма
никаква видимост, само предполага. В този разпит е посочил: „ не знае тя
дали беше седнала, легнала ли. Краката й бяха точно до колата, извън колата“.
Значи – имал ли сте видимост или не и тая връзка моля да бъдат прочетени в
тази част, за да посочи и обясни в крайна сметка на какво се дължат
противоречията и имал ли е или не видимост и какво е видял.
АДВ. М.: Не възразявам.
АДВ. Г.: Не възразявам.
ПОДСЪДИМИЯТ: Не възразявам.
Съдът като съобрази посоченото от прокурора противоречие и
обстоятелството, че свидетелят е дал показания пред съдия на ДП, съдът на
основание чл.281, ал.1, т.1 от НПК
О П Р Е Д Е Л И:
15
ПРОЧИТА показанията на свидетеля А. М., обективирани протокол
29.03.2022г. пред съдия на етап ДП и констатира противоречие в следната
част, намиращи се на стр.217 от том 1:
„…тя излезе и само я видях, че е с главата навън. Аз си бях на моето място, не
зная тя дали беше седнала, легнала ли. Краката й бяха точно до колата, извън
колата. Тя излезе от вратата зад шофьора. Видях я, че тя като излизаше, си
подаде само главата и мисля, че падна напред и така излезе с главата навън. Аз
си стоях на моята врата, братовчед ми отиде при нея, опитваше да я вдигне и
пак да я вкара в колата. Казваше й: „качи се в колата, ще направиш някоя
беля“, но тя отказваше. Той се изнерви, каза й: „айде остани си тук“ и задната
врата я затвори той, където беше В. и тя беше все едно на асфалта…
СВИД. М.: Сега понеже такъв спомен имам, че тя като отворила вратата, като
си подаде главата навън, поне тогава за така си мислех, че като си подаде
главата навън, аз си мислех, че и ръцете й бяха навън и на пътя така,
излизайки към пътя и затова така съм го обяснил, че тя пада. Виждам само, че
излиза с главата и лявото рамо навън. Тогава си мислех, че тя като излезна с
главата напред, тогава така си мислех, че с ръцете се е подпряла на асфалта и
някакси не си спомням много хубаво, че тя излезе от колата. Но за краката, аз
си мислех, че й краката й бяха навън. Самата тя беше вънка, че цялата е извън
колата. А. като я вкара в колата, тя като си вкара главата вътре и е седнала на
мястото зад пасажерската страна, краката й бяха зад пасажерската седалка и
тя тръгва с ръцете към вратата, и кожен салон ли беше, незнам, нещо се
дръпнала натам, към тази врата, от която излезна, вратата се отваряше и тя се
дърпаше натам и с главата напред, с ръцете, за краката мисля, че нямам си
много хубав спомен за краката. Не й бяха вътре в колата, бяха й отвънка. Не
мога да си спомня краката й точно как бяха отвънка на пътя. Аз имам спомен,
сега в момента, че само А. се е качил в колата, аз през цялото време бях до
моята врата, не сам се качвал в колата.Такъв спомен имам.
Съдът предлага на страните да бъде констатирано противоречие и в
показанията на свидетеля А. М., обективирани в протокол от 30.01.2022г.,
намиращ се на стр.57-58 от ДП и отново касаещи фактите по отношение на
16
излизането на В. О. от лекия автомобил.
ПРОКУРОРЪТ: Не възразявам.
АДВ. М.: Не възразявам.
АДВ. Г.: Не възразявам.
ПОДСЪДИМИЯТ: Не възразявам.
Предвид постигнатото съгласие между страните и на основание чл.281, ал.5
във вр. ал.1, т.1 от НПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРОЧИТА показания на свидетеля А. М., обективирани в протокол за разпит
на свидетел на стр.57-58 пред органа на досъдебното производство от том I от
ДП и констатира противоречие в следната част:
„…Той като я вкара в колата, тя се насочи към другата врата със сила. Той
докато стигне до другата врата, В. беше с лице на земята. В. си отвори вратата
и беше с лице на пътя. Нейното лице беше към с. Х.. Краката й бяха на около
50 см от колата. Тя се сгърчи на пътя, А. се опитваше да я вдигне и да я вкара в
колата. Тя не искаше и отказваше. А. се изнерви, каза: „ добре, остани си тук“,
затвори нейната задна врата, обръща се рязко и се качва на неговата си страна.
Когато А. се опитваше да вдигне В., той беше с гръб към с. Х.. Краката на В.
бяха точно на линията, тази която минава по средата на пътя. Тази кола, която
мина през В. не спря, а си продължи, не намали, а продължи.“
СВИД. М.: Това така съм го казал, защото аз по тази начин си представях
нещата, а не че действително съм видял къде се намират краката на В.. Колата
беше точно на това платно и осевата линия беше до колата, затова така си го
представях. Колата като си е била на платното и че осевата линия е била до
колата. И че тя като е излезнала, според мен тя е била на осевата линия. Аз
така си го мислех от моята гледна точка, когато бях от другата страна. Аз си
мислех тогава, че тя като излезна с главата от колата, поне аз така си мислех,
че тя с ръцете отива малко напред и си мислех, че краката й леко излезнаха и
са паднали точно до колата. Аз си представям, че тя е паднала на земята, така
17
си го мислех, че беше. Не съм го видял. Това, което описвам за краката, е в
моето въображение. Не съм видял къде са краката на В.. Така съм си я
представих и така съм го казал. Действително видях, че В. излиза с ляво рамо
и с лице, насочено към с. Х.. Тя като излизаше и си буташе вратата с ръцете,
главата й беше леко така към вратата, демек като отваря вратата и погледа й е
към с. Х. и леко така надолу. Тя като излиза, лицето й сочи към с. Х., обаче и
леко надолу към пътя и с ръце към пътя. И аз си помислих, че тя като падна,
си дръпна и краката.
Съдът приключва разпита на свид.А. М. и в залата се въвежда свидетеля А. Т.
Р..
СВИД.А. Р.: Бяхме гаджета с В.. Поддържахме връзка с нея от около 1 година.
Обичах я и държах на нея. Само за 1-2 дни тя беше вкъщи, но след това
отношенията между нас продължиха. Имам си жена и семейство. Имам 2
деца. Часа беше 6-7 часа вечерта, тя ми се обади по телефона да се видим,
защото по някой път майка й не й позволяваше да се видим. Преди тя да ми
звънне, А. ми звънна да го взема от гр. Х. с колата. И ние с нея тръгнахме за
гр. Х. да вземем А.. Вървиме, взехме А. и като се връщаме, А. звънна на
месинджъра на Ф.. Пътуваме с автомобил БМВ, не знам регистрационния
номер, аз тъкмо я купих, беше 2-3 дни при мен и стана това нещо. Бяха заедно
с В. в автомобила. Тя седеше отзад и отидохме до гр. Х. да вземем А.. А. се
качи отпред до мен, аз шофирах автомобила. Тръгнахме за с. Г. и когато
минаваме с. Х., минаваме и А. звъна на месинджъра на Ф.. Същият ден имаше
някакво състезание за коне, нещо си говориха и не знам дали тя нещо се ядоса,
че говорихме с Ф., не знам може да имаше нещо с него, каза да спра колата, аз
спрях колата и тя слезе от колата. Аз не съм говорил с Ф.. С Ф. говореше А.,
говориха на месинджъра, виждаха се…не знам, защото аз карах колата. Не
съм казвал на А. да звънне на Ф., А. да пита за състезанието за коне, затова си
говореха. Като ми каза да спря колата, спрях колата отстрани, пуснах
аварийните,аз слязох от колата, питам: „къде вървиш“, а тя: „няма да се кача в
колата, ще си вървя пеш“, ама тя се обръща към с. Х., върви надолу.И аз
обръщам колата, ядоса се, че говорихме с Ф. по телефона и тя слезе надолу, аз
обърнах колата, настигнал я, пред нея съм спрял колата, пуснах аварийните и
съм слязъл и й казвам: „защо правиш така. Качи се в колата“. Тя не се качва.
18
Аз взех качих я в колата… Тя като слиза от колата, тя се обръща надолу към с.
Х., а нашия автомобил се движи в посока от с. Х. към с. Д.. Спирам
автомобила, тя слиза от автомобила и В. тръгва в обратно посока към с. Х.. Тя
тичаше по пътя надолу, а аз тогава обърнах колата и тръгнах след нея с
автомобила. Пристигам, отбивам на страни колата, пускам аварийни и слизам
от колата. Обръщам колата и посоката ми е от с. Д. към с. Х.. Аз като спирам,
пускам аварийни, слизам от колата и й казвам: „защо правиш така. Ай да се
прибираме, немой…какво стана, та се сърдиш толкова много“. Вика: „няма да
се кача, ще се прибера пеш“. И тя пак се обръща обратно за с. Д.. И аз й
казвам: „немой така, айде да се качиш в колата и да си вървиме. Защо така
правиш? От нищото правиш нещо“. И тя: „не, няма да се кача“ и тръгна в
посока с. Д.. Аз се обръщам да вървя към моята кола и си мисля докато обърна
колата, ще карам по нея,ще й мине яда, ще я взема и ще я прибера. Обаче аз
докато отивам към моята кола, една кола идваше отдолу /от посока с.Х./ бързо,
бързо идваше със светлини, обаче аз не съм очаквал да стане това нещо. Аз не
съм очаквал и като идва колата, само се слуша удар. Удар и аз тогава се
обърнах, тичах да видя какво стана. Тя беше на земята и всичко беше кръв.
Моят автомобил го спрях встрани, в дясно встрани,автомобилът беше
настрани и на асфалта беше. Половината е на асфалта в платното за движение,
а половината автомобил е на банкета. В. по това време е зад нашия автомобил.
Отидох при нея, даже я хванах за ръцете и й казах да се прибираме. Тя каза:
„пусни ме, ще си вървя, няма да се кача в колата ти.“ Попитах я: „защо се
ядоса“, а тя: „пусни ме, пусни ме“. Казах „добре“, ще обърна колата, ще карам
след нея, ще й мине яда, ще се качи. Ние с нея бяхме до пътя, до дясното на
пътя, ама не на средата, а на страни на пътя, зад моя автомобил сме, до пътя
сме, на асфалта сме. Не на средата, по встрани към пясъка. Като се връщам да
вървя към моята кола, аз съм с гръб към нея.Тя си върви нагоре. Тя върви към
с. Д.. И аз се обръщам към с. Х., колата ми е в тази посока, да вървя на колата
и отдолу идва друга кола. Обаче аз не съм очаквал да стане нещо. Аз мисля, че
минава колата и готово. Обаче колата като минава покрай мене и слушам
удара вече. Тя минаваше бързо, слушах удара. Бързо минаваше, аз не можех
нищо да видя, нито номера, нито нищо от колата. Много не мога да си спомня
какви светлини бяха, къси ли бяха, дълги ли бяха, не мога да ти кажа точно,
но имаше светлини. Бързо минаха и аз само като слушах удара, тичах на
местото и гледах, че всичко е в кръв. Последно, когато се обърнах, тя си беше
19
права и се намираше, където водихме разговора, както описах преди малко.
Не съм видял удара, аз бях в гръб. Не мога да си обясня как е станал удара,
защото аз бях в гръб. Слушах много силен удар, то по асфалта всичко беше
брони. Всичко беше разпръснато. Този автомобил караше бързо, аз като се
обърнах, не можах да видя. Той нито спирачки е набил, нищо не съм видял.
Просто да слага некакви спирачки, да се чува нещо,но не. Само съм слушал
силен удар, обръщам се и колата отиде, вече я няма. Само гледам стоповете,
светлините. Тялото на В. беше на пътя, в другото платно. Тая линия /осевата/
беше малко встрани. Така си спомням, беше по-встрани от тая линия, в
другото платно за движение, в което се движеше този автомобил, който
възприех. Тя беше на земята, главата й беше надолу, краката нагоре. Главата й
сочеше към с. Х., краката бяха към с. Д.. Като видяхме кръвта, в паника
започвах да плача, да викам. Уплашихме се и тръгнахме с колата. В тая паника
започнахме да плачем и тръгнахме, минавахме през гр. Х., през Г.Д. и да се
прибираме. През това време, аз исках да звънна на братовчеда, защото бяхме
уплашени да питам какво да направя, да звънна на полицията да кажа какво
стана. И през това време, докато звъним, видяхме че полицията ни мина, ние
се уплашихме, братовчеда вика: „върви у дома, ще дойде полицията и ще
кажете какво стана“. Същата вечер не сме отишли в полицията. На сутринта
дойде полицията, качих се в колата и отидохме в районното и съм казал какво
стана. Полицаите са дошли да питат, видяха колата, тя беше пред нас и ме
викнаха и се качих с тях. Започнаха да ме питат и аз им казах всичко.
Почиствахме колата с мокри кърпи – волана и дръжките на задните врати.
Почистихме тях, защото така са ни казали, братовчеда каза, от страх. Така
нещо от страх, от страх, че съм видях какво стана. Не знам как се прибрах
даже. Не можах и да карам. Бършехме само дръжките. Бършехме ги, защото
така ми дойде. Една чехла имаше от В. в колата, която изхвърлихме. Чехлата
беше отзад. А. я изхвърли. Не помня дали аз му казах да й изхвърли, не помня
това нещо.
Свидетелят Р. отговоря на въпроси на прокурора:
СВИД. Р.: В. загина преди 2-3 години. Дата – помня, че беше 28-и или 29-и,
27-ми ли, не знам кой месец. Зимно време беше.Мисля 2022г., след Нова
година беше. Тъкмо ставаше тъмно, към 6:00-6:30, 7:00 часа, то вече
20
започваше да става тъмно. Не валеше нито дъжд, нито сняг. Пътя си беше
асфалт, прав участък, нямаше лампи, не беше много тъмно, към 6:00-7:00 часа
беше. Почваше да става тъмно, свечеряваше се. Имаше месечина, по-светла
нощ. Аз я питах защо се ядосва, какъв е проблема. Аз не съм говорил с Ф., с
братовчеда си говореха, аз карах колата. Тя беше ядосана, тя не ми даваше
обяснения за какво е ядосана толкова много, тя си беше нервна. Слезе от
колата и тръгна. Първият път кога съм спрял колата, колата беше в посока с.
Д.. Тя като слезе, тя се връща в посока с. Х.. Аз после пак обръщам колата в
посока с. Х.. Настигам я и пускам това…изминавам 100-тина метра, не знам,
може и по-малко – 50-60 метра, не знам. През това време тя тичаше. Аз не
можех да видя точно къде тича, защото обърнах колата и после я настигнах, и
тя тичаше настрани, до пътя, на банкета, когато аз спрях на 100 метра и
автомобила ми гледаше към с. Х.. Докато тя тичаше, други коли може и да се
минали, не съм забелязал. Аз спрях колата, пуснах аварийни, слязох от колата
и я настигнах. Аз като спрях колата и тя спря. Тя идваше към колата и тя се
обърна. Аз отидох от моята кола на 20 метра, настигнах я и казах: „ айде да се
качиш в колата. Кажи ми какво стана. Какъв е проблема, кажи ми да знам“. Не
искаше, вика: „ще вървя в обратна посока, няма да се кача в колата“. Като
видях, че е ядосана, викам си, че ще се успокои малко, ще карам след нея, ще
се успокои, ще я взема и ще се приберем. Оставих я на 20 метра, тя се обърна
към с. Д., тръгна да се връща. Аз се обърнах към моята кола, аз се обърнах към
с. Х., моята кола е към с. Х.. Аз се обърнах към моята кола, като се обърнах
към моята кола, докато стигнах, гледам, че отдолу идват светлини на кола,
обаче аз не съм очаквал... Ние с нея тръгваме в двете противоположни посоки,
докато стигна моята кола. Аз нямам представа, че ще стане нещо с тази кола.
Аз я държах за ръцете и исках да я кача в колата. Водих я в колата. Тя като се
качи от дясната врата, аз я държа и й казвам „качвай се в колата“. Тя стои зад
моята кола, нали аз отидох да говоря с нея. Аз я връщам, тя е малко по-назад
от колата и като говорим, и аз и казвам да се качи в колата, тя не ще, вървим.
Тя тръгва с мен, качи се в колата от дясната врата. Тя не щеше да се качва, водя
я за ръка. Тя се качва от дясната страна и слезна от другата страна. Сама се
качи и сама си слезе. Отварям задна дясна врата, тя се качва, аз затварям
вратата, тя слиза от другата страна. Тя отваря врата и слиза на краката. Аз през
това време съм зад моята кола. Защото аз съм на вратата тя като се качва. И аз
докато минавам, тя слиза от лявата врата. Аз затварям вратата, тръгвам отзад
21
зад колата, за да се кача на шофьорското място. По това време В. слиза от
колата. Тя си беше права, ама аз съм зад колата, тя слиза и се срещаме, и пак
говорим. Казвам й да се прибираме. Тя пак ядосана ми казва, че няма да се
качи и тогава тръгва посока с. Д. нагоре. Тя вървеше до самия асфалт, не в
черното.
За изясняване на обстоятелството къде точно върви В. О. след слизането й от
автомобила според свид.Р., съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРЕДЯВЯВА на свидетеля А. Р. фотоалбум, намиращ се на стр.90, том I от
ДП.
СВИД. Р.: Тя се движи в посока с. Д., по-близко до банкета. Движи се в
платното до моя автомобил. Все едно е зад моя автомобил, в посока с. Д.. Аз
като се обръщам, тя върви нагоре, аз надолу. Аз съм с гръб. През това време
идва колата отдолу. Аз не тръгвам след нея, защото тя ми казва, че няма да се
качи в колата и ще върви пеш. И да не настоявам много, викам ще й мине яда,
5 минути и ще й мине яда и ще качи, и ще се приберем. Докато се обърна с
гръб, тя нагоре, аз гледах, че отдолу идва кола от с. Х. и аз не съм очаквал, че
ще стане нещо. Секунда време и съм слушал силен удар. Обърнах се и тичам
до местото. Гледам кръв. Тя лежеше в другото платно за движение, на около
20-30 метра от моя автомобил. Моя автомобил беше само на аварийни, той не
беше на светлини, аз угасих колата. Аз съм в посока с. Х. и аз отбих колата
настрани, пуснах аварийни, угасих колата, вдигнах ръчната и слезнах от
колата. Не съм сигурен, че изключих светлините. Май нямаше светлини,
защото аз я гасих колата и спомена ми е, че включих аварийни светлини и
вдигнах ръчната на колата. Преди да спра бях на къси светлини. Другата кола
бързо се движеше. Аз се обърнах и не мога да видя колата. Само видях
светлините. Нито спирачки, не можах да видя колата каква беше. Нито
спирачки съм слушал, нито нищо. Само съм слушал удар. Имаше светлини, но
дълги ли бяха, къси ли бяха, не знам. Но имаше светлини. Не можах да видя
нищо. Не познавам хората, водача на колата. Не, не видях удар. През това
време А. беше при колата. Вътре или отвън – не помня. Май беше отвън до
22
колата, не помня точно да ти кажа. Когато отидохме до трупа на В. бяхме
двамата. Не знам той дали е видял нещо, аз бях в паника, почнах да плача, той
вика: „тя умря ли“, изплашихме се и избягахме. Като видях кръвта в
паниката…кръв имаше на асфалта. След това, друга кола не съм видял. Тази
кола не спря, нито да намалява, нито се върна.
Свидетелят Р. отговаря на въпроси на адв. М.:
СВИД. Р.: А. му звънна един път на Ф., само веднъж. По пътя нямаше
мантинела. Не съм гонил В. по полето. Тя си ходеше отстрани на пътя, по
пясъка. Беше с чехли. Като я гонех и настигнах, тя беше с чехли. Като я
оставих и тръгнах да се качвам, едната й чехла беше в колата. Нали като се
качих в колата, тя нали слезна от другата врата и тръгна нагоре по пътя за с.
Д., чехлата остана в колата. Не знам защо чехлата остана в колата. Тя си слезе
свободно от колата. Не знам защо беше вътре. Тя беше ядосана и влезе. Не
съм я дърпал. Като чистихме, само чехлата изхвърлихме. Бърсахме дръжките
от страх. Не знам дали имаше коса по колата. Като я качих в колата, тя беше
зад нашата кола. В този момент А. беше на колата отпред. На моята кола
отпред пред фаровете не съм излизам с В..
Свидетелят Р. отговоря на въпроси на адв. Г.:
СВИД. Р.: В. не е падала на асфалта, аз такова нещо не съм видял. Тя беше в
изправено положение, тя тръгна надолу по пътя, аз тръгнах да се качвам в
колата. Стигнал до автомобила, тръгнах да се качвам и слушам удар.Тогава се
обърнах.Само удар чух, писък не си спомням да съм чул. Когато тръгна към с.
Д., тя се движеше зад нашата кола. Аз бях в гръб, обърнах се с моята кола.
Преди да се обърна, тя вървеше в нашето платно. Аз се обърнах гледам, че
идва кола, гледам светлини. Никаква маневра не направи – удара и нагоре. Не
знам, като не съм видял.
ПРОКУРОРЪТ: Моля да се прочетат показанията на свидетеля Р., дадени на
30.01.2022г.,тъй като има съществени противоречия със заявеното в днешното
съдебно заседание.
23
АДВ. М.: Да се прочетат.
АДВ. Г.: Не възразявам, да се прочетат.
ПОДСЪДИМИЯТ: Не възразявам, да се прочетат.
Съдът намира за основателно направеното искане за констатиране на
противоречие в показанията на свидетеля А. Р.. Констатира се противоречие в
основната част относно предмета на доказване, а именно начина на слизане от
автомобила на починалата В. О. и начина на осъществяване на ПТП, поради
което, с оглед изясняване на фактите по делото,тези противоречия следва да
бъдат изяснени. Предвид постигнатото съгласие между страните и с оглед
констатацията на противоречията в голяма част от показанията на
свидетеля,дадени пред органа на досъдебното производство, съдът на
основание чл. 281, ал.5 във вр. ал.1, т.1 от НПК
О П Р Е Д Е ЛИ:
ПРОЧИТА показанията на А. Т. Р., обективирани в протокол за разпит от
30.01.2022г. на органа на ДП, намиращ се на стр. 52-53, том I на ДП и
констатира противоречия в следната част:
… отидохме да вземем А. около 20 часа, беше тъмно….
…фаровете работеха на къси светлини…
…колата беше спряна отстрани на банкета…
…В. сама се е качила…
…в този момент съм от дясната страна на колата, до задната врата…
…В. като слезна от колата, направи 1-2 крачки и само чух нейния глас, само
цикна 1 път…
…тази кола беше на дълги светлини според мен…
…В. като слезна от колата, от лявата страна на колата, прави 1 или 2 крачки
към другото платно и чух само нейния глас и последва удар от другата кола.
Тази кола я откара на около 40-50 метра в обратна посока на моята кола, в
посока на с. Д.. Тази кола премина през нея…
…не мога да кажа дали е била права В. или наведена, не е лежала на
асфалта….
…Ние с А. не отидохме да видим какво става с В., ние само се приближихме
24
до нея, видяхме, че В. е в кръв и братовчеда А. ми каза „дай да бегаме“…
…в момента, в който тази кола удари В., аз бях от дясната страна на колата, не
съм очаквал тя да слезе от другата страна…
… в момента, в който В. се качи в колата, видях, че от с. Х. идва друга кола с
пуснати светлини…
….не съм очаквал тя да слезе от колата и затова не мога да кажа в какво
положение е била – права, наведена или седнала на асфалта, когато я удари
колата…
СВИД. Р.: Това което казвам сега, това не е лъжа. Няма как да съм казал, че В.
е слезнала, направила е една крачка и я блъснала колата. Не помня да съм
казал това нещо. Аз съм казал, че тя беше зад моята кола. Аз не съм казвал, че
тя е слизала от колата и е направила 1-2 крачки и тогава да я е блъснала
колата. Аз казвам, че тя се отдалечава от колата, тя беше зад моята кола на 10-
20 метра, когато чувам удар. Аз не помня да съм казал, че тя е слезнала от
колата и да я удари колата. Казвам истината, какво съм видял. Тя беше зад
моята кола, може да беше на 15-20 крачки, когато слизам надолу, тя тръгва
нагоре. Истината е – тя беше зад моята кола, тя не беше на една крачка от
моята кола. Тя беше сигурно 15-20 метра над моята кола. Не знам как трупа е в
другото платно. Тя може да е прекосила оттатък, защото аз съм в гръб и не
знам какво става зад мен. Поддържам показанията, които дадох днес. Аз не
съм казвал такова нещо, че тя е слязла от колата и е направила 1-2 крачки към
другото платно.
Не помня точно в часа сме тръгнали, не съм сигурен. Възможно е да сме
тръгнали и към 20 часа. Не беше много тъмно, виждах си в тъмнината. Може
и да имаше светлини, но аз изгасих колата. Сигурен съм, че включих аварийни
светлини, спомням си, че изгасих двигателя на колата, но не мога да съм
толкова сигурен в това нещо. Със сигурност си спомням, че включих
аварийни.
Не съм казал такова нещо, че колата я откарва на 40-50 метра и че после
преминава през нея. Аз казвам, че съм чул удар и тичах до нея, и имаше много
кръв.
Съдът предлага на страните да бъдат прочетени показанията на свидетеля А.
Р., намиращи се на стр. 59, том I от ДП,тъй като в тези показания също
25
противоречат на дадените в днешното съдебно заседание от свидетеля.
ПРОКУРОРЪТ: Да се прочетат.
АДВ. М.: Да се прочетат.
АДВ. Г.: Не възразявам, да се прочетат.
ПОДСЪДИМИЯТ: Не възразявам, да се прочетат.
Предвид постигнатото съгласие между страните и с оглед констатацията на
противоречията в голяма част от показанията на свидетеля, съдът на
основание чл. 281, ал.5 във вр. ал.1, т.1 от НПК
О П Р Е Д Е ЛИ:
ПРОЧИТА показанията на А. Т. Р., обективирани в протокол за разпит от
30.01.2022г. на органа на ДП, намиращ се на стр. 59, том I на ДП и констатира
противоречия в следните части:
…аз бях от дясната страна при нея. Държах я за ръката, като и казах да се
качи. Тя се качи, но веднага слезе от другата страна, от лявата страна на
колата. Аз я качих от страна на банкета, а тя слезе от другата страна от към
асфалта. Аз докато отида при нея, тя слезе от вратата. В. като отвори вратата,
слезе така – наведена напред, като ръцете й бяха опред на асфалта. Тя докато
се изправи, колата я бутна. Аз минах от тази страна, за да отида при нея.
Докато отида при нея, колата я бутна. Тя/колата/ се движеше много бързо. Не
съм отишъл при нея и не съм правил опит да я вдигна от асфалта, преди да я
удари колата. Аз бях далече от нея и не успях да отида до нея, само чух 1 път
да цика. Колата, която я удари, не спря, тя караше с висока скорост…
СВИД. Р.: Тя слиза от моята кола, обаче другата не я удари като слезе от
колата. Тя не я удари веднага, тя се изправя и си тръгва обратно по пътя. Аз
бях отзад на моята кола. Не знам защо така е записано. Аз пак ви го казвам –
тя слиза от моята кола, от лявата страна на колата, аз съм зад моята кола и
тръгва в посока с. Д.. Аз спирам и говоря с нея. Аз и казвам да се качи в
колата, тя не се качва. И тя си продължава посока с. Д.. Аз не съм казал, че на
една крачка от моята кола и я е бутнала колата. Може да съм забравил нещо,
26
минали са две години. Значи, това къде го казвам, че слиза от моята кола на 1-
2 крачки, я бута колата – това не знам. Тя като слиза от колата, в тоя момент не
я удари колата. В момента, в който тя слиза от колата, другият автомобил не я
удари. Тя тръгва в посока към с. Д.. Аз вече бях в гръб, когато я удари
автомобила. Не съм видял удара, аз бях в гръб.
Съдът предлага на страните да бъдат прочетени показанията на свидетеля А.
Т. Р., дадени пред съдия на 29.03.2022г.,предвид пълнотата на посочените
показания като разпита е проведен в присъствие и на защитниците,тъй като за
много от фактите в днешното съдебно заседание свидетелят посочи ,че не е
сигурен.
ПРОКУРОРЪТ: Да се прочетат.
АДВ. М.: Да се прочетат.
АДВ. Г.: Не възразявам, да се прочетат.
ПОДСЪДИМИЯТ: Не възразявам, да се прочетат.
Съдът като съобрази,че свид.А. Р. посочи,че не си спомня и не е сигурен за
много от обстоятелствата ,намира,че следва да бъдат прочетени неговите
показания,дадени пред съдия на етап досъдебно производство.
Водим от горното и на основание чл. 281, ал.1, т.2, пр.2 от НПК
О П Р Е Д Е Л И:
ПРОЧИТА в цялост показанията на свидетеля А. Т. Р., дадени в хода на ДП
пред съдия на 29.03.2022г., намиращи се на стр. 208-211 от том I.
СВИД. Р.: Поддържам изцяло показанията, които прочетохте.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам друго искане след разпита на А. Р..
АДВ. М.: Нямам искания след разпита на А. Р..
АДВ. Г.: Нямам искания след разпита на А. Р..
ПОДСЪДИМИЯТ: Нямам искания след разпита на А. Р..
Съдът намира, че са налице съществени противоречия в показанията на
двамата свидетели А. М. и А. Р., като противоречията касаят съществени
27
въпроси от предмета на доказването, а именно начина на слизане на В.З. О. от
автомобила и начина на осъществяване на ПТП, поради което и на основание
чл.143,ал.5 от НПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА извършването на очна ставка между А. М. и А. Р..
СВИД. М.: Познаваме се, втори или трети братовчеди сме.
СВИД. Р.: Познаваме се.Мисля, че сме в.б..
СВИД. М.: След като спираме автомобила, тя се движи в посока с. Д.. След
това слизаме от колата и двамата, аз си тоя отвън до колата на моето място в
изправено положение, А. слиза и отива да й каже да си влезе в колата и да я
вкара. Видях, че той я беше прегърнал зад гърба, стискаше я отпред за
гърдите, а тя малко риташе с крака, защото не искаше да се качи в автомобила.
СВИД. Р.: Аз като отидох при нея и като я държах за ръцете, аз й казах да се
качва в колата и я прегърнах. Аз я прегърнах отзад зад гърба и я притиснах за
гърдите и носейки я, отидох до автомобила, за да я вкарам в автомобила. Аз
отворих колата, В. стъпи на земята, тя риташе с крака като я прегърнах,
казваше, че няма да се качи, но като стигнахме до автомобила, аз отворих
задна дясна врата, тя си беше права и й казах да се качва. Тя като се качи в
колата, аз затворих вратата. Аз мислех, че тя ще си стои вътре ,а тя слезна от
другата врата.
СВИД. М.: Влизането в автомобила е така. А. като я вкара в автомобила, като
затвори вратата, тя отиде към другата врата. Както той казва, ние не
очаквахме, че тя ще излезе от другата страна. Отиде към другата врата и с
лявото рамо и с главата, отваряйки вратата е гледала към с. Х. и леко надолу
към пътя с ръцете напред. Излезе от вратата и през това време А. е отишъл
при нея. Тя като беше отвън на колата,аз не мога ги видя. Беше тъмно.
Разбрах, че той й казва да се качи в колата и да не прави по този начин. След
това, тя отказа да се качи в колата и чух, че той занарочно май й каза: „остани
си тука“, за да може тя да се качи в колата. Аз не видях кой затвори вратата, от
28
която В. излезе. Той само като се отвори неговата си врата, шофьорската, от
момента в който си влезна вътре и затвори вратата, другата кола е минала през
нас. Не знам как е ударила В.. Чух удар, но не знам по какъв начин точно
колата е ударила момичето.
СВИД. Р.: Да, тя слезна от колата,но тръгна нагоре към с.Д.. Аз отзад на
колата съм минал при нея да я питам ,но тя пак си върви. И така по нея, на
десетина метра. Тя се отдалечава от моя автомобил. Тя слезе от автомобила и
се отдалечи от колата. Само с думи й казах да се качва в автомобила. Не съм
правил опити са я вкарам в автомобила от лявата страна. Не успях да се кача
на шофьорското място, само отворих вратата да се кача и тогава чух удара.
СВИД. М.: Аз не можах да видя В. да се отдалечава от автомобила. Аз си
мислех, че тя е долу на земята.
СВИД. Р.: Аз видях тя да се отдалечава от автомобила, аз бях с нея. Молих я
да се върна в колата, но тя не се върна.Аз не видях как стана удара,аз само чух.
СТРАНИТЕ/поотделно/: Нямаме въпроси към така допуснатата очна ставка.
В залата се въвежда свидетелят Е. Е. М..
СВИД. М.: На 29-и януари вечерта бяхме в с. Х., там в едно заведение с Р. А.
и с Ю. Ч., и другият май се казваше С.. Решихме да ходим до с. Д. да се
поразкараме и по пътя, карахме по пътя между с. Х. и с. Д., и минахме през
нещо черно, лежеше на земята. Тръгнахме за с. Д. да се разходим. Минахме
през нещо черно, не спряхме колата. Помислихме, че е куче. Аз бях зад Р., Р.
караше колата. С. беше на предната седалка, Ю. беше зад него. Колата беше
Форд, регистрационния номер не знам. Годината не си спомням, може би беше
преди 2 години, месец не помня. Колата се караше със 60-70 км/ч, прав
участък. Тъмно беше, часа беше към 8:30-9:00 часа. Не бяха запотени
стъклата на автомобила. Не знам с какви светлини караше, мисля че караше с
къси светлини, защото срещу нас беше спряла една кола, мисля че беше с
29
дълги светлини. Защото докато се разминахме с тази кола, ни осветяваше
пътя. Даже вдигнах главата да видя какво е, що е и не можах да видя нещо
отпред. Като се разминавахме с тая колата, С. отпред вика „леко, леко“. Аз
вдигнах главата, сигурно на 3-4 метра пред нас лежеше нещо на земята черно,
минахме и продължихме да караме. С. каза “куче беше, куче беше“. Вече
почти бяхме до другия автомобил, когато забелязахме това черно нещо. Това
черно нещо го забелязах в платното ни, където ние си караме колата, беше
близо до автомобила. Беше до автомобила. Като вдигнах главата, видях, че
нещо лежи в нашето платно за движение. Мисля, че част от другият автомобил
беше спрял на част от платното за движение, не е бил изцяло в насрещното
платно. Част от него беше на банкета. Не знам как се усети – все едно, че
минахме през нещо, подскочи леко колата и това беше. Аз изобщо нямаше и
да погледна, защото отпред това момчето С. каза „леко, леко, отпред има
нещо“ и затова вдигнах главата, погледнах към пътя и на 3-4 метра забелязах
нещо черно лежеше на земята. Когато С. каза „леко, леко“, скоростта на
автомобила намаля. Усетих, че скоростта намалява. Не спряхме да видим
какво се случва. Просто намалихме колата, защото това момче каза „куче,
куче“, тъмно беше там, участъка е неосветен и на 2 км пред нас имаше
бензиностанция, спряхме там. Спряхме, за да видим дали има нещо по колата.
Отдолу само беше спукан радиатора, погледнахме колата, сложихме вода,
оставихме там колата и се прибрахме пеша. Друго не сме правили.
Свидетелят Е. М. отговоря на въпроси на Прокурора:
СВИД. М.: Участъкът беше прав, неосветен. Асфалта наскоро го бяха
направили, нито мантинели имаше, нито маркировка имаше. Така мисля, че
тогава не беше и очертано. Целият участък между с. Х. и с. Д. е прав. Това,
което лежеше, беше по ширината на пътното платно.
За изясняване на обстоятелството как е разположено тялото на В.З. О. на
пътното платно, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРЕДЯВЯВА на свидетеля Е. М. фотоалбум, намиращ се на стр.90, том I от
30
ДП.
СВИД. М.: Тялото лежеше по ширина, напречно,все едно като легнал
полицай. Никакво движение не забелязах. До другата кола си беше, по средата
някъде беше. Спрелия автомобил имаше светлини. Като вдигнах главата
отпред нищо не се гледаше, мисля, че беше на дълги светлини. Не видях
аварийни да има. Не видях вратите дали са отворени или затворени. Не видях
и човек да се разхожда. Той каза „леко, леко“ и аз вдигнах главата, и нямаше и
2 секунди и минахме през нещо. Точно тогава, той намали колата, аз вдигнах
главата и минахме през нещо. Не спряхме, защото беше тъмно и защото
мислехме, че е куче. До бензиностанцията коментирахме, че куче е било. И
там спряхме да видим колата. Съмнение не сме имали. Даже на 2 км спряхме,
там беше тъмно. Спряхме, за да видим дали има нещо по колата. Нищо
нямаше, само отдолу беше спукан радиатора. Не видяхме кръв, нямаше кръв.
Пътувахме да се поразкараме. След като спряхме на бензиностанцията,
течеше вода от колата, сипахме там вода, мислехме, че не можем да се
приберем с колата, но не можахме да се приберем с колата обратно. Имаше
един пряк, черен път и от там се прибрахме. Оставихме колата до
бензиностанцията. Аз не съм имал уговорка с никой. Аз лично не съм купувал
марихуана. Училището е близо до бензиностанцията. Спряхме първо до
училището, отидохме да си купим марихуана, купихме си, но не знам от кого,
не знам как се казва това момче. И видяхме там, че вода тече от колата,
оставихме колата и се прибрахме. Марихуаната след това я изпушихме. В
селото я изпушихме, като се прибрахме и всеки се прибра по домовете си.
Всички пушихме. През цялото време си мислехме, че е куче и след това се
прибрахме. И след едни час, час и половина полицията дойде и тогава
разбрахме какво и що е.
Свидетелят М. отговоря на въпроси на адв. М.:
СВИД. М.: Прекия път от с. Д. до с. Х. е по един черен път, тъмно беше.
Прибрахме се от там, защото по-пряко ни идваше. Има един път през
стадиона, излиза при Джагата. Там има един път, направо през ливадите
излиза. Когато минавахме през този път, на места се гледах светлини от
автомобили, но не сме забелязали полицейски автомобили. Не знам колко
31
време останахме в с. Д., бяхме сигурно 10-15 минути. Стоях си в автомобила,
имах телефон в ръцете и си играех. Бях в момента, в който С. каза „леко, леко“,
аз вдигах очи нещо и видях нещо черно на земята лежеше. Ние бяхме много
близо до това, което лежеше на земята и с периферията си видях, вече като
минавахме…колата заслепи, но вече като се разминавахме с колата, има един
момент където… нали и нашите фарове светят…Как лежеше на пътя и точно
при разминаването, видях с периферията си видях, че работят фаровете на
тази кола с дълги светлини, не съм сигурен и минахме през нещо черно там.
През цялото време си мислехме, че е куче.
АДВ. Г.: Нямаме въпроси.
ПОДСЪДИМИЯТ: Нямаме въпроси.
Свидетелят Е. М. отговаря на въпроси на прокурора:
СВИД. М.: Освен счупения радиатор, нямаше други щети по автомобила.
Номера си беше добре, бронята беше здрава.
ПРОКУРОРЪТ: Сезирам противоречие в показанията на свидетеля Е. М. и Ви
моля на основание чл.281, ал.5 да бъдат прочетени показанията, които е дал
свидетелят Е. Е. М. на 30.01.2022г., тъй като има противоречие относно това
какви повреди са установили по автомобила след удара. Днес заявява, че е бил
счупен само радиатора, в хода на ДП е посочил, че номера е бил изкривен и
част от бронята под номера е била счупена.
АДВ. М.: Да се прочетат.
АДВ. Г.: Да се прочетат.
ПОДСЪДИМИЯТ: Да се прочетат.
Съдът намира за основателно направеното искане като констатира
противоречия и в други части от показанията на свидетеля,дадени пред органа
на досъдебното производство.Предвид постиганото съгласие между страните
за прочитане показанията на свидетеля и констатиране на противоречия в
неговия разпит, съдът на основание чл. 281, ал.5 вр. ал.1, т.1 от НПК
32
О П Р Е Д Е Л И:
ПРОЧИТА показанията на свидетеля Е. Е. М., обективирани в протокол за
разпит от 30.01.2022г. и констатира следните противоречия:
…Спомням си, че предното стъкло беше запотено….
…Докато чакаме момчето пред училището видяхме, че тече вода от радиатора
на автомобила. Номера беше изкривен и част от бронята под номера беше
счупена…
…Там наблизо имаше едно дере и аз напълних вода в една туба от минерална
вода „Бачково“ от 1,5л, която намерих там и сипахме вода в радиатора…
….Минахме с колата през нещо, но аз не видях през какво. Помислих ме, че е
куче. Р. не спря колата и не сме слизали, а продължихме за с. Д..
…Аз не съм видял точно какво стана на пътя, когато колата подскочи. Не
видях нищо. Аз бях отзад и си гледах телефона. Не разбрах какво стана…
СВИД. М.: Не си спомням много добре дали стъклото е било запотено или не.
Мисля, че на номера нищо му нямаше тогава, но много добре си спомням, че
само беше спукан радиатора.
Не си спомням точно как е, иначе така както ви обяснявам сега, така е. Видях
нещо черно на земята лежеше. Аз твърдя, че видях нещо на земята, така както
го казах в днешното съдебно заседание. Тогава не знам какво е станало, че съм
казал по този начин.
Съдът предлага на страните да бъдат прочетени показанията на свидетеля
обективирани в протокол за разпит от 29.03.2022г., дадени пред съдия ,тъй
като констатира противоречия и в тях.
ПРОКУРОРЪТ:да се прочетат.
АДВ. М.: Да се прочетат.
АДВ. Г.: Да се прочетат.
ПОДСЪДИМИЯТ: Да се прочетат.
Предвид противоречието в показанията на свидетеля М.,дадени днес и заявени
33
пред съдия на досъдебното производство,съдът на основание чл. 281, ал.1, т.1
от НПК
О П Р Е Д Е Л И:
ПРОЧИТА показанията на свидетеля Е. Е. М., обективирани в протокол за
разпит от 29.03.2022г., дадени пред съдия и констатира противоречие в
следната част:
…. Р. мина със скорост около 70-80 км/ч. Всичко стана за секунди. Нямаше
време, според мен, Р. да спре. На средата на пътя горе-долу беше това нещо,
което лежеше. Беше на осевата линия някъде и лежеше към нас. Даже
половината беше в нашата лента, а другата половина беше в другата лента…
СВИД. М.: Беше легнал настрани, тази колата не беше точно до банкета, горе-
долу на средата на другият път беше. Не съм сигурен, но мисля, че го
възприех изцяло в нашата лента за движение.
СТРАНИТЕ/поотделно/: Нямам повече въпроси.
В залата се въвежда свидетелят Ф. С. У..
СВИД. У.: На същия ден съм бил в с. Борово на конно състезание. В 12 часа
някъде, от 12 до 5 часа са прибрах, беше към 6 часа ,той ми звънна/сочи
свид.А. М./. Питаше ме момчето кой е спечелил и аз му обясних кой е
спечелил и след това съм бил на казино цяла вечер. Прибрах се към 12 часа
вечерта. На сутринта ми казаха, че са утрепали някаква жена на пътя, някаква
стара жена. Не съм знаел, че това е В.. А. ме разпитваше само за конното
състезание. Нищо не ми каза за В.. Включи ме на камера, но не съм видял, че
В. е с тях. През цялото време разговарях само и единствено с А.. Разбрах, че
А. е с него.
Свидетелят Ф. У. отговаря на въпроси на прокурора:
СВИД. У.: Не са ме питали дали искам да се видя с В.. Разговор за нея не е
34
имало. Не съм виждал В. по телефона.
Свидетелят Ф. У. отговаря на въпроси на адв. М.:
СВИД. У.: На следващия ден се говореше, че я е блъснала кола, че са убили.
Говореше се, че е блъсната от кола, че колата я е утрепала. Не знам от коя кола
е блъсната. На камерата съм видял отзад на седалката едно яке. Друго нищо.
АДВ. Г.: Нямам въпроси.
ПОДСЪДИМИЯТ: Нямам въпроси.
ПРОКУРОРЪТ: Моля да бъдат прочетени показанията на свидетеля Ф. С. У.
от 30.01.2022г., защото има противоречия с показанията, дадени в ДП.
СТРАНИТЕ/поотделно/: Да се уважи искането.
Съдът намира, че искането на прокурора е основателно. Действително се
констатират противоречия в показанията на свидетеля Ф. У. относно
обстоятелството дали е станало въпрос за В.З. О. в разговора, поради което на
основание чл. 281, ал.5 вр. ал.,1 т.1 от НПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРОЧИТА показанията на свид.Ф. С. У., обективирани в протокол за разпит от
30.01.2022г. на органа на ДП и констатира противоречие в следната част:
…. Аз влязох в магазина, за да си купя нещо, когато по телефона ми се обади
А. и А. и ме попитаха дали искам да видя В. от с. Г.. Като казаха това,
вероятно защото едни път съм се виждал с нея на една сватба в К.. Аз им
казах, че тя не ме интересува и така разговора приключи…
СВИД. У.: Това е преди 2-3 години. Може да съм забравил. Аз дори не знаех,
че ме водят свидетел. Така е, както прочетохте в разпита, просто е минало
доста време и вече не си спомням такива подробности.
35
ПРОКУРОРЪТ: Да се освободят свидетелите.
АДВ. М.: Да се освободят свидетелите.
АДВ. Г.: Да се освободят свидетелите.
ПОДСЪДИМИЯТ: Да се освободят свидетелите.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСВОБОЖДАВА всички свидетелите от съдебна зала.
ДОКЛАД НА СЪДА: От деловодител при Окръжен съд – Б. са представени
призовките за свидетеля Ф. С. У., редовно призован за датата на днешното
съдебно заседание, като за свидетеля С. М. Х. призовката е върната в цялост с
отбелязване, че лицето се намира в чужбина, поради което същата не може да
му бъде връчена.
СТРАНИТЕ/поотделно/: За датата на следващото съдебно заседание да бъдат
призовани останалите свидетели от списъка за призоваване към ОА, както и
неявилите се днес свидетели.
Съдът намира, че за датата на следващото съдебно заседание следва да бъдат
призовани неявилите се в днешното съдебно заседание свидетели, а именно
Ю. М. Ч. и С. М. Х., както и свидетелите от № 7 до № 20 в списъка за
призоваване към ОА.
Съдът като взе предвид, че за датата на днешното съдебно заседание
свидетелят Ю. М. Ч. е редовно призован, като в призовката му е вписано
обстоятелството, че явяването му в съдебно заседание е задължително,
намира, че спрямо него следва да бъдат взети мерки за процесуална принуда,
поради което и на основание чл. 120, ал.3 от НПК
О П Р Е Д Е Л И:
ПОСТАНОВЯВА свидетелят Ю. М. Ч. да бъде доведен принудително за
датата на следващото съдебно заседание, като препис от определението на
36
съда се изпрати на ОЗ „Охрана“ – Б. за сведение и изпълнение.
Определянето на съда може да бъде обжалвано от свидетеля в 7-мо дневен
срок от получаване на съобщението пред Окръжен съд – Б. при посочване на
уважителна причина за неявяване в днешно съдебно заседание.
ДА СЕ ПРИЗОВАТ свидетелите от № 7 до № 20 в списъка за призоваване към
ОА, както и неявилите се в днешното съдебно заседание свидетели, а именно
Ю. М. Ч. и С. М. Х., като в призовките на всички призовани свидетели да се
посочи, че явяването им е задължително.
Съдът предлага дата за следващото съдебно заседание 14.11.2024г.
АДВ. М.: От 09.11.2024г. седем дни ще съм в платен отпуск.
ОТЛАГА делото и го НАСРОЧВА за 05.12.2024г. от 9:30 часа, за която дата и
час явилите се страни уведомени.
Протоколът се написа в съдебно заседание, което приключи в 14:15 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
37