№ ***
гр. Шумен, **/**/**** г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, VIII-И СЪСТАВ ( Г ), в публично
заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Валентина Люб. Тонева
при участието на секретаря Й.Р.К.
като разгледа докладваното от Валентина Люб. Тонева Гражданско дело №
************** по описа за 2021 година
Предявен е иск с правно чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 92, ал.1 от
ЗЗД. Ищецът твърди, че длъжника Т. Ф. ХЮС., ЕГН ********** е абонат на дружеството-
доставчик на мобилни услуги „Т.Б“ ЕАД със сключени договорни абонаменти, както следва:
*Договор за мобилни услуги от дата **/**/****г., за ползване на номер ****/****.
Правоотношението е новирано с подписано между страните Допълнително споразумение от
дата **/**/****г., съгласно което абонатът е избрал да ползва абонаментен план Telenor
Home 4,99лв., с уговорен срок на действие за 24 месеца, до **/**/****г.;
*Договор за мобилни услуги от дата **/**/****г., за ползване на мобилен номер
****/*****. Правоотношението било новирано с подписано между страните Допълнително
споразумение от **/**/****г., съгласно което абонатът е избрал да ползва абонаментен план
Тотал 36,99 с допълнителни 5000 MB, с уговорен срок на действие за 24 месеца, до
**/**/****г.Твърди, че съгласно чл. 26 от Общите условия на мобилния оператор при
ползване на услуги чрез индивидуален договор заплащането на ползваните услуги се
извършва въз основа на фактура, която се издава ежемесечно на името на потребителя.
Твърди се, че за отчетен период на потребление от **/**/****г. до **/**/****г. абонатът не
е изпълнил задължението си да заплати на ищеца дължимите месечни абонаменти,
съобразно използваните от него услуги в общ размер на 245.82лв., за което били издадени
фактури: фактура №********/**/**/****г. за период на потребление от **/**/****г.-
**/**/****г. с дължима стойност за плащане в размер на 125.45 лв. за месечни абонаментни
такси за потребените от абоната услуги. Дължимата сума била платима в срок **/**/****г.
Към фактурата било приложено извлечение от потреблението на ползвания мобилен номер;
и фактура **********/**/**/****г. за период на потребление от **/**/****.- **/**/****г. с
дължима стойност за плащане в размер на 120.37лв. за месечни абонаментни такси за
потребените услуги.Дължимата сума била платима в срок **/**/****г.
Заявява се, че неизпълнението на абоната-ответник да заплати стойността на
потребените и фактурирани услуги на стойност 245.82лв., ангажирало договорната му
отговорност по т.11 от договора за услуги, пренесена в т.Ш-2 от Допълнителното
споразумение, като във връзка с чл.75, вр.с чл. 196, в) от ОУ на мобилния оператор, е
прекратил едностранно индивидуалните договори на ответника за ползваните абонаменти и
е издал крайна фактура №********/**/**/****г. с начислена неустойка в размер на
104.94лв.
За посочените месечни отчетни периоди длъжникът не е изпълнил задължението
си да заплати на ищеца сумите за месечни абонаменти, съобразно използваните от него
1
услуги, така както са фактурирани. При наличието на неплатени месечни задължения на
абоната, операторът го уведомява по реда на чл. 31а от Общите условия. След изтичането на
срока за плащане, указан във всяка от издадените месечни фактури и при нерегистрирано
плащане на дължимата сума, последователно се ограничават първо изходящите обаждания,
впоследствие и входящите обаждания на абоната, като операторът неколкокоратно праща
смс - напомняне за налична незаплатена месечна фактура. При нерегистрирано плащане,
въпреки напомнянето от страна на Оператора, ползваният телефонен номер е двустранно
спрян, за което абонатът е уведомен с поредно смс-известяване. Предоставен бил пореден
шанс за плащане на дължимите месечни суми. Страните уговорили дължимите по договора
плащания да бъдат платими в определен срок, като сумата става изискуема след изтичането
на този срок. Когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в
забава след изтичането му /чл. 84, изр. първо ЗЗД/.
Заявява се, че съгласно чл. 49 от ОУ, Теленор има право да получава в срок всички
плащания, дължими от потребителя в уговореното количество и на уговореното място.
Съгласно чл. 75 от Общите условия при неспазване на което и да е задължение по част XIII
от Общите условия или в случай, че е налице неизпълнение на някое от другите задължения
на потребителя, Теленор има право незабавно да ограничи предоставянето на услугите или
при условията на т. 196 буква в) да прекрати едностранно индивидуалния договор с
потребителя или да откаже сключване на нов договор с него.
При това положение за мобилния оператор възникнало правото едностранно да
прекрати договора за мобилни услуги, при това без необходимост да заявява изрично пред
абоната намерението си за прекратяване, предвид напомнянето чрез смс- известяване до
този момент. Датата на деактивация на процесния абонамент е **/**/****г., като същата се
генерирала автоматично по вградената електронна система на Оператора при
нерегистрирано плащане и наличието на незаплатени суми след изтичането на предвидените
в месечните фактури срокове за заплащане и съобразно уговорения краен срок на действие
на ползвания абонамент. Твърди, че абонатът бил в неизпълнение на договорите си, като
същият не е спазил крайния срок за ползване на абонаментите: Теленор Home за фиксиран
номер ****/**** до **/**/****г., съгласно Допълнителното споразумение от дата **/**/****
г.; и Тотал 36,99 за мобилен номер ****/***** до **/**/****г., съгласно Допълнителното
споразумение от дата **/**/**** г.
Неизпълнението на ответника обусловило правото на мобилния оператор да
ангажира договорната отговорност на абоната, съгласно изричната клауза, съдържаща се в
т.III -2 от Допълнителното споразумение, като начисли в крайната издадена фактура
неустойка за предсрочно прекратяване на сключения абонамент. Предвид влизане в сила на
постигната Спогодба между Теленор и Комисия за защита на потребителите относно начина
на формиране на неустойките, претендирани при предсрочно прекратяване на договорен
абонамент, начислената на абоната неустойка в размер на 104.94лв. била формирана
съобразно новите правила за изчисление, уговорен в в т. III -2 от Допълнителното
споразумение.
Претендираната неустойка в размер на 104.94лв., представлява стойността на три
месечни абонаменти такси на ползваната програма за всеки ползван номер. Неустойката в от
104.94лв. се формирала от 12.48лв. - неустойка за предсрочно прекратяване на договорен
абонамент от дата **/**/****г. за мобилен номер *********, представляваща стойността на
3 месечни абонаментни такси, където стойността на месечния абонамент е взета без ДДС,
или 4.16 лв. х 3 = 12.48лв. и от сумата 92.46лв. -неустойка за предсрочно прекратяване на
договорен абонамент от дата **/**/****г. за мобилен номер ****/*****, представляваща
стойността на 3 месечни абонаментни такси, където стойността на месечния абонамент е
взета без ДЦС, или 30,82лв. х 3 = 92.46лв. Твърди, че като абонат на оператора, ответникът
се е съгласил и е приел Общите Условия на Оператора за взаимоотношения с потребителите
на мобилни телефонни услуги. Според чл. 92, ал. 1, изр. 1 ЗЗД неустойката обезпечава
изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без
да е нужно те да се доказват.
Заявява се, че от страна на „Т.Б“ ЕАД било депозирано заявление по чл. 410 от ГПК
до Районен съд - Шумен, въз основа на което е образувано ч.гр.д. № **/**** г. и е била
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № ****** от **/**/****. Доколкото
Заповед за изпълнение е била връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, в
законоустановения срок и след дадени от заповедния съд указания , ищеца е предявил
претенциите си по чл. 422 вр. чл. 415, ал. 1. т. 2 ГПК.
Ищецът иска да се признае за установено, че длъжникът му дължи общо 104,94лв.,
от които сумата от 12,48лв., представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на
2
Договорен абонамент от **/**/****г. за мобилен номер *********; сумата от 92,46 лв.,
представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент от
**/**/****г. за мобилен номер ************, за които вземания по ч.гр.д №**/***г. по
описа на PC Шумен е издадена заповед № ****** от **/**/****.
Прилага писмени доказателства. Претендира разноски, включително и по
заповедното производство.
В предоставения, на основание чл. 131 ГПК срок от назначения на ответника особен
представител е депозиран отговор. Заявява се, че искът е допустим, като оспорва размера
и претендираните разноски. Моли искът да бъде отхвърлен.
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност се
установи от фактическа страна следното:
Видно от представените Договор за мобилни услуги от **/**/****г. относно номер
********* и Допълнително споразумение от **/**/****г. с избран абонаментен план
Telenor Home 4,99лв. и срок 24 месеца до **/**/****г.; Договор за мобилни услуги от
**/**/****г.за номер ************ и Допълнително споразумение от **/**/****г. с избран
абонаментен план тотал 36,99 с допълнителни 5000МВ с уговорен срок на действие за 24
месеца до **/**/****г. е, че ответникът е абонат на дружеството доставчик на мобилни
услуги.
В Допълнително споразумение от **/**/****г. за номер ************ и в
Допълнително споразумение от **/**/****г. за номер ********* в т.2 от раздел III Срок,
прекратяване,неустойки, едностранно изменение е предвидено, че в случай на прекратяване
на договора преди изтичане на срока посочен в чл.1 по вина или инициатива на
потребителя или при нарушение на задълженията му по настоящия договор или други
документи, свързани с него, в това число и приложимите ОУ, последният дължи за всяка
СИМ карта, по отношение на която е налице прекратяване : а) неустойка в размер на всички
стандартни месечни абонаменти за периода от прекратяване до изтичане на уговорения
срок, като максималният размер на неустойката не може да надвишава трикратния размер
на стандартните месечни абонаменти. Видно от представените Общи условия на „Т.Б“ ЕАД
за взаимоотношенията с потребителите на мобилни телефонни услуги е, че в чл. 71, гл. XIII
е предвидено задължение за потребителя да заплаща определените цени по начин и срокове,
предвидени в чл. 27 от ОУ. Съгласно чл. 75 от ОУ, при неспазване на което и да е
задължение по част XIII от ОУ, Теленор има право незабавно да ограничи предоставянето
на услугите или при условията на т. 19 б или т.19в да прекрати едностранно
индивидуалния договор с потребителя или да откаже сключването на нов договор .
По делото се приложена крайна фактура №********/**/**/****г. / стр.22 от ч.гр.д. №
**/** по описа на ШРС/, издадена от „Т.Б“ ЕАД, от която е видно обаче, че на ответника е
начислена сума в размер 197,40лв. за неустойка за предсрочно прекратяване на договори, а
не за твърдените 104,94лв. В случая се претендира сума в размер на 104 ,94лв .
От приложеното ч.гр.д. № **/** г.по описа на ШРС се установи, че ищецът „Т.Б”
ЕАД подал по реда на чл. 410 от ГПК заявление на **/**/**** г., по което била издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № ******/**/**/**** г. за
сумата 104,94лв., предмет на предявения в настоящото исково производство установителен
иск и за разноски в общ размер 205,00 лв., направени по заповедното производство.
Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК.
При така установеното от фактическа страна, съдът приема от правна страна
следното:
Искът е предявен от „Т.Б” ЕАД гр. София по реда и в срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК,
на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, след издаване по негово заявление в качеството му на
кредитор срещу ответника в качеството му на длъжник, на заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК № ******/**/**/**** г. по ч.гр.д. № **/** по описа
на ШРС, и след връчване на заповедта по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК. Налице е идентичност
на страните по заповедното и по настоящото исково производство. Претендира се
установяване на вземане, съответно на задължението, посочено в заповедта за изпълнение.
Ето защо, настоящият състав, предвид единството на настоящото и заповедното
производство приема, че установителният иск е допустим.
По повод заявеното от особения представител на ответника в с.з. ,съдът констатира,
че действително в обстоятелствената част на исковата молба, името на ответната страна е
посочено на две места като Г.Н.М., като приема, че е налице техническа грешка.
Същевременно съдът съобрази, че в петитума на исковата молба името на ответника е
посочено правилно.
Безспорно се установява, че страните по делото са насрещни страни по валидно
3
двустранно облигационно правоотношение, по силата на Договор за мобилни услуги от
**/**/****г. относно номер ********* и Допълнително споразумение от **/**/****г. с
избран абонаментен план Telenor Home 4,99лв. и срок 24 месеца до **/**/****г.; Договор
за мобилни услуги от **/**/****г.за номер ************ и Допълнително споразумение
от **/**/****г. с избран абонаментен план Тотал 36,99 с допълнителни 5000МВ с уговорен
срок на действие за 24 месеца до **/**/****г. за предоставяне на мобилни услуги.
В случая се твърди, че абонатът не е изпълнил свои задължения по договорите, като не е
заплатил услуги за периода от **/**/****г до **/**/****г. Същевременно от приложената по
делото крайна фактура №**********/ 15.04.2019г. / стр.22 от ч.гр.д. № **/** по описа на
ШРС/, издадена от „Т.Б“ ЕАД, за сума в размер 197,40лв., неустойка за предсрочно
прекратяване на договори не става ясно за кой от договорите се отнасят и за кой номер
мобилен телефон.
Действително са налице сключени между ищеца и ответника договори за мобилни
услуги, касаещи моб. номера ****/**** и ****/*****, като е предвидена дължима от
абоната неустойка, в случай на прекратяване на договора по вина или по инициатива на
потребителя.
Твърди се, че договорите са прекратени едностранно от оператора с деактивация на
**/**/****г. Прекратяването на договора по своята същност представлява волеизявление от
страна по договор, по силата на което се прекъсва налична облигационна връзка. Не са
налице доказателства, обективиращи подобно волеизявление от страна на ищеца, поради
което не са налице предпоставките за възникване на задължение на абоната за плащане на
претендираните неустойки. Видно е и от Общите условия, че ищецът прави разграничение
между ограничаване на предоставените услуги и прекратяване на договора. В тази връзка
съдът съобрази също, че при паричното задължение, съобразно нормата на чл. 81, ал. 2 от
ЗЗД, длъжникът не може да се освободи от отговорност за неизпълнението, доколкото
паричното задължение винаги е възможно. При неизпълнение на парично задължение
винаги се дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата - чл. 86 от
ЗЗД, в който случай кредиторът не доказва вредите си, тъй като законодателят е приел, че
задължително при неизпълнение на парично задължение е налице намаляване на
имуществото на кредитора най-малко със стойността на законната лихва. За действително
претърпените вреди в по-висок размер от неизпълнение или прекратяване на договора по
вина на длъжника, кредиторът може да иска обезщетение съобразно общите правила. С
оглед нормите на чл. 9 и чл. 92 от ЗЗД следва да се приеме, че страните са свободни да
уговорят обезщетение за вида неизпълнение, който са приели, че може да настъпи.
Неустойката, предвидена за неизпълнение на парично задължение по своята същност има за
цел да обезпечи изпълнение на задължението и да служи като обезщетение на вредите от
неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. Свободата на договаряне на основание чл.
9 и чл. 92 от ЗЗД може да се упражни, като страните, със сключените помежду си уговорки
за неустойки, не нарушават забранителни императивни норми и нормите на добрите нрави,
както и други основания, които да са предвидени от закона.
Съобразно константната съдебна практика се приема, че неустойката се дължи в
случай, че страните да са я уговорили изрично за неточно или пълно неизпълнение на
договора, респ. при прекратяването му по вина на някоя от тях, и в случай, че длъжникът
виновно не изпълнил задължението си, т. е. необходимо е да се установи, че между страните
по делото е налице сключен договор, въз основа на който надлежно да е възникнало за
ответника задължение, което той да не е изпълнил, по причина, за която отговаря. При
наличие на договорна клауза за неустойка, такава се дължи при поискване от изправната
страна по договора, като изискуемостта на вземането възниква от датата на поканата до
неизправната страна по договора. Разглежданите в настоящия казус претенции за неустойка
касаят неустойки за разваляне на процесните договори едностранно от кредитора, поради
виновно забавено изпълнение от страна на длъжника. Безспорно страните са постигнали
съгласие единствено относно основанията за едностранно прекратяване на договорите от
страна на дружеството - доставчик, но не и за формата на изявлението и реда за
уведомяване на другата страна, поради което, по отношение прекратяването на договорите,
следва да намери приложение общата разпоредба на чл. 87, ал. 1 от ЗЗД. Съобразно
правилото на чл. 87, ал. 1 от ЗЗД, при неизпълнение задълженията на длъжника по един
двустранен договор, кредиторът може да развали договора, като даде на длъжника подходящ
срок за изпълнение, с предупреждение, че след изтичането му ще смята договора за
прекратен. Когато договорът е писмен, предупреждението трябва също да се направи
писмено. Според трайната и непротивореча съдебна практика, в тежест на кредитора е да
установи отправяне на надлежна покана за изпълнение до длъжника с предупреждение за
4
разваляне на договора и че тя е достигнала до знанието му. От събраните по делото
доказателства обаче не се установява ищецът да е отправял писмена покана до длъжника със
съдържанието по чл. 87, ал. 1 от ЗЗД, респ. да го е уведомил писмено за прекратяване на
договорните им отношения преди завеждане на исковата молба по процесните договори,
което е основание за извод, че процесните договори не са били прекратени предсрочно,
съответно претендираните вземания за неустойки не са изискуеми.
Поради това съдът приема, че исковите претенции за установяване вземания за
неустойки в претендирания размер са изцяло неоснователни и недоказани и следва да бъдат
отхвърлени.
Освен горното, съдът намира, че ответникът като потребител по смисъла на § 13, т.1
от ДП на ЗЗП, доколкото му е предоставена мобилна услуга, а договорите са бланкови,
сключени при изначално и едностранно поставени условия от страна на оператора, т.е.
потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието на договорите, в този
смисъл е нормата на чл. 146 ал.2 от ЗЗП и Директива 93/13/ЕИО на Съвета от **/**/**** г.
относно неравноправните клаузи в потребителските договори. Всяка уговорка във вреда на
потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително
неравноправие между правата и задълженията на доставчика и потребителя, е
„неравноправна клауза“ съобразно чл. 143 от ЗЗП.
Нормата на чл. 3 от Общите условия действително предвижда, че упражняването на
правото на отказ в 7 - дневен срок от сключването на договора от потребителя, не го
освобождава от задължението му да заплати съответната част от месечния абонамент.
Същевременно обаче нормата на чл. 3а от Общите условия, изменена на **/**/****г.,
задължава потребителя да не прекратява едностранно договора, т.е. налице е значително
неравноправие между правата и задълженията на страните. Текстът на чл. 19 б от Общите
условия регламентира право на ищеца едностранно да прекрати индивидуален договор,
срочен или безсрочен при определени условия, а съобразно чл. 19 а от Общите условия
потребителят може едностранно да прекрати договора, но с едномесечно писмено
предизвестие. Посочените по - горе норми, според настоящата инстанция безспорно водят
до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и
потребителя съобразно чл. 143 ал.1 от ЗЗП т.е са неравноправни клаузи, поради което и на
това основание настоящата инстанция намира, че депозираните претенции се явяват
неоснователни и като такива следва да бъдат отхвърлени.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Т.Б“ ЕАД, ЕИК********* срещу Т. Ф. ХЮС., ЕГН
********** иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 92, ал. 1 от ЗЗД, за сума в
общ размер на 104,94 лв. неустойка, от които 12,48лв. представляваща неустойка за
предсрочно прекратяване на Договорен абонамент от **/**/****г. за мобилен номер
*********; и 92,46 лв. представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на
договорен абонамент от **/**/****г. за мобилен номер ************, КАТО
НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните
пред Окръжен съд – Шумен.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
5