Р Е Ш
Е Н И Е
№.......
гр.София, 28.04.2022год.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І-14 състав, в открито заседание на двадесет
и осми март през две хиляди двадесет и втора година в състав:
СЪДИЯ: МАРГАРИТА АПОСТОЛОВА
При участието на
секретаря Красимира Георгиева като разгледа докладваното от съдия М.Апостолова,
гр. дело №7952 по описа за 2020год., за да се произнесе взе предвид следното:
Образувано
е по предявени от „П.Д.Е.С.“ ЕООД срещу Народното събрание на Република
България иск, с правна квалификация чл.
2в, ал. 1, т. 2 от ЗОДОВ, за осъждане на ответника да заплати сумата от 197953,08лв., обезщетение за
имуществени вреди от нарушаване на правото на ЕС, изразяващо се в
приемането на пар. 18 от преходните и заключителни разпоредби на Закона за
изменение и допълнение на Закона за енергетиката (Обн. ДВ. бр.56 от 24 юли
2015г.) под формата на пропуснати ползи от разликата в определената съгласно първоначално
действащата законодателната уредба цена на продаваната от ищеца електроенергия
в размер на 699,11 лв. за МВтч и цената определена съгласно пар. 18 от ПЗРЗИДЗЕ
в размер на 106,14 лв. за МВтч за периода от м.08,2015 г. до м.05,2020 г., ведно със законната лихва от датата
на исковата молба до окончателното изплащане на вземането, иск, с правно
основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, за
заплащане на сумата от 48703,59лв. –
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху формираната разлика в
цената за всеки отделен месец за периода от издаването на фактура за съответния
месец по договор № 109/2010г., сключен между ищеца и „ЕВН България
Електроснабдяване“ АД – или от 30,09,2015год.
до датата на исковата молба-24,07,2020год.
В условията
на евентуалност с горепосочените главни искове са предявени обективно съединени
искове, с правна квалификация чл. 2в,
ал. 1, т. 2 от ЗОДОВ, за осъждане на ответника да заплати сумата от 92925,81лв., обезщетение за имуществени
вреди от нарушаване на правото на ЕС, изразяващо се в приемането на пар. 18 от
Закона за изменение и допълнение на Закона за енергетиката (Обн. ДВ. бр.56 от
24 юли 2015г.) под формата на пропуснати ползи от разликата в определената по реда на чл. 31, ал.
8 от ЗЕВИ вр. чл. 36, ал. 6 от ЗЕ с решение Ц-36/07.11.2011 г. на КЕВР от
356,36 лв./МВтч за продажба на електроенергия от възобновяеми източници и
цената определена по реда на пар. 18 от ПЗРЗИДЗЕ от 100,41лв./МВтч., за периода
от м.08,2015год. до м.05,2020год.,
ведно със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното
изплащане на вземането и иск с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, за заплащане на сумата от 22863,09лв. – обезщетение за забава в размер на законната лихва
върху формираната разлика в цената за всеки отделен месец за периода от
издаването на фактура за съответния месец по договор № 109/2010г., сключен
между ищеца и „ЕВН България Електроснабдяване“ АД, до датата на исковата молба
/30,09,2015год. до 24,07,2020год./
Излагат се
съображения, че на ищеца е отпусната безвъзмездна финансова помощ по мярка
312„Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия“ от Програмата за
развитие на селските райони за периода 2007-2013г. за изграждането на
фотоволтаична електрическа централа (ФЕЦ) в землището на гр. Стражица, кв. 103,
в размер на 70 % от необходимите финансови средства, като останалите 30 % са
осигурени от ищеца. Поддържа се, че на 13,11,2009год. е сключен договор за
присъединяване на електрическата централа към електроразпределителната мрежа, а
на 13,07,2010год. договор за изкупуване на електрическа енергия, произведена от
възобновяем енергиен източник с „ЕВН България Електроснабдяване“ АД – дружество
краен снабдител с електрическа енергия, лицензирано с изключително право да
осъществява дейност по доставяне на електрическа енергия за потребителите.
Съгласно, чл. 16, ал. 3 от договора, произведената и отдадена електроенергия се
изкупува на преференциална цена, определена от ДКЕВР, в размер на 699,11 МВтч.
Наведени са доводи, че съгласно чл. 31, ал. 4 и чл. 32, ал. 3 от приетия след
сключването на договора ЗЕВИ, цената на електрическата енергия от възобновяеми
източници не се изменя за целия срок на договора за изкупуване на
електрическата енергия. Посочва се, че тази цена е била изплащана до приемането
на пар. 18 от ПЗРЗИДЗЕ(Обн. ДВ. бр.56 от 24 юли 2015г.), по силата на който
„ЕВН България Електроснабдяване“ АД е започнало да изкупува произвежданата от
ищеца електроенергия на цена от 106,14 лв./МВтч.
Излагат се
съображения, че тази законодателна разпоредба е приета с оглед избягването на
„двойно финансиране“ по отношение на електроцентрали, за изграждане на които е
предоставено финансиране по мярка 312 на Програмата за развитие на селските
райони. Ищецът посочва, че в конкретния случай не може да става дума за „двойно
финансиране“, доколкото с безвъзмездно предоставените парични средства не са
финансирани едни и същи инвестиционни разходи. В същото време, преференциалната
цена по която се изкупува, произведена от възобновяеми източници електрическа
енергия, не се осигурява чрез безвъзмездно финансиране от европейския или
националния бюджет, а от крайния потребител. Посочва, че преференциалната цена
не разкрива признаците на „държавна помощ“ съгласно приложимото европейско
законодателство. Дори да се приеме, че цената попада в хипотезата на „държавна
помощ“, предоставянето на такава е допустимо в определени хипотези съгласно
правото на ЕС. От друга страна, отстраняването на последиците от неправомерно
предоставена държавна помощ се осъществява по предвиден в европейската уредба
нарочен ред, а не чрез произволни законодателни промени на национално равнище.
1.Поддържа
се, че с приемането на пар. 18 от ПЗРЗИДЗЕ (Обн. ДВ. бр.56 от 24 юли 2015г.) е
нарушено правото на свободна стопанска
инициатива на ищеца. В тази насока се посочва, че при вземане на решение
дали да започне икономическата си дейност, частноправните субекти се
съобразяват с изначално установена законодателна рамка. С приемането на
нарушаваща правото на съюза разпоредба се премахват специфичните условия, които
са имали определящо значение при вземането на това решение. Не са зачетени
легитимните интереси на ищеца като частноправен субект при налагането на
императивни условия във връзка с упражняваната от него стопанска дейност.
Твърди се, че в конкретния случай не е налице легитимна цел, която да направи
допустимо засягането на правото на свободна стопанска инициатива на ищеца. В
тази насока се излага, че внесеният законопроект е немотивиран, като изложените
към него съображения са общи и неясни. Наложеното ограничение е и
непропорционално с оглед предполагаемата цел на законодателя да избегне
двойното финансиране, като са съществували други, по-подходящи мерки в тази
насока. В същото време е засегната и свободата на договаряне, доколкото по
законов ред са преуредени установени договорни отношения между ищеца и
електроснабдителното дружество.
2.Навеждат
се доводи и за накърняване на правото на
собственост по чл. 17 от Хартата на основните права на ЕС, изразяващо се в
засягане на очакваните доходи от първоначално уговорената цена, като отново се
разкрива липса на легитимна цел за гарантиране на обществения интерес и
непропорционалност, като ищецът не е бил обезщетен.
3.Излагат
се съображения за нарушение на изискването за равенство пред закона и забрана за дискриминация по чл. 20 от Хартата. Поддържа
се да е налице неравенство, както между отделните субекти, попадащи в
приложното поле на пар. 18 от ПЗРЗИДЗЕ (Обн. ДВ. бр.56 от 24 юли 2015г.), така
и в сравнение със собствениците на енергийни обекти за производство на
електроенергия от ВИ, изградени със средства на подпомагане от европейския или
националния бюджет, заявленията за подпомагането, в изграждането на които са
подадени след влизане в сила на ЗЕВИ. В тази насока посочва, че за изчисляване
на преференциалните цени по ЗЕВИ, ценообразуващ елемент са инвестиционните
разходи към момента на изграждането на ФТец. В случая на производителите
попадащи под обхвата на чл. 18 от ПЗРЗИДЗЕ, цената се формира на база инвестиционни
разходи към момента на приемането на решението на КЕВР от 2014 г. В тази връзка
при първоначалното определяне на цената за продаваната от ищеца електроенергия
– 2011 год., признатите инвестиционни разходи са били повече от 4 пъти
по-високи от тези от 2014 год. По този начин, собственици на енергийни обекти,
изградени и въведени в експлоатация към различен момент, при различни
инвестиционни разходи, имат една и съща преференциална цена за изкупуване на
електроенергия. Твърди се, че друг вид производители на електроенергия от ВИ
също са получили публично подпомагане преди влизане в сила на ЗЕВИ, но
предоставените им преференциални цени не са променяни.
4.В
исковата молба са наведени доводи за нарушаване
на принципа на пропорционалност при приемането на спорната законодателната
разпоредба, като в твърде висока степен са засегнати интересите на ищеца при
наличието на по-подходящи мерки.
5.Релевират
се доводи и за нарушение на принципа за
правна сигурност – разглежданата законова разпоредба е неясна и не
позволява формирането на представа за точното ѝ съдържание. Посочено е,
че тя е в противоречие с текстовете на чл. 31, ал. 8 от ЗЕВИ и пар. 7 и пар. 11
на ПЗРЗЕВИ. Не е съобразено действието общ – специален закон. Недостатъчно ясно
е дефиниран термина „национална или европейска схема на подпомагане“. Поддържа
се, че в противоречие с принципа за правна сигурност на разглежданата
разпоредба е придадено несъщинско обратно действие.
Поддържа се
и нарушение на принципа оправните правни
очаквания. Операторите на енергийни обекти са взели решение за извършване
на избраната от тях икономическа дейност на база оправдани правни очаквания, че
тя ще бъде подчинена на установените към даден момент условия за целия период
на действие на сключените от тях договори. С отклоняването от първоначалната
законодателна рамка на практика са били премахнати два от основните ѝ
елементи – преференциалните цени и запазването на цената на изкупуване на
произведената електроенергия за целия периода на договора, от което за заинтересованите
субекти са настъпили негативни последици. Поддържа се, че тези промени да не
могат да бъдат разглеждани като предвидима мярка от един разумен и
съобразителен икономически оператор, същите са осъществени без предварително
съгласуване със засегнатите лица, като в същото време тази промяна не се дължи
на тяхно недобросъвестно поведение.
Съобразно
изложеното моли исковата претенция да бъде уважена. Претендира разноски.
В указания
законоустановен срок по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответната страна,
в който е изложено становище за недопустимост и неоснователност на исковата
претенция. В отговора се поддържа, че Народното събрание не е пасивно
процесуално легитимирано да отговаря по предявения иск, като същия следва да
бъде насочен срещу държавата. Ответникът поддържа, че Конституционният съд се е
произнесъл, че § 18 от ПЗР на ЗИД на ЗЕ (Обн. ДВ. бр.56 от 24 юли 2015г.) не
противоречи на Конституцията на Република България, както и че не е налице
несъответствие с чл. 63 от ДФЕС, като решението е задължително за всички
държавни органи, юридически лица и граждани, в това число и за настоящия
съдебен състав. Оспорва да е налице противоречие с установеното в чл. 16 от
ХОПЕС право на свободна инициатива. Твърди, че в сключения между ищеца и „ЕВН
България Електроснабдяване“ АД договор № 109 от 13,07,2010год. са предвидени
текстове (чл. 3, ал. 3, чл. 17, ал. 2 и ал. 5), които допускат промяна в
уговорената цена. В чл. 11, ал. 2 от договора е била изрично регламентирана
възможност за промяна на преференциалната
цена при промени в действащото законодателство. Посочва се, че рентабилността и
жизнеспособността на централата не е функция единствено от продажната цена на
електрическа енергия, но и от индивидуалния
подход при управление.
Твърди да е
налице неприложимост на разпоредбата на чл. 17 от ХОПЕС. В тази връзка посочва,
че претендираното обезщетение няма характер на сигурен доход, като никой
инвеститор не може да има правното очакване, че 20 години няма да последва
законодателна промяна, която ще повлияе на получаваните от него приходи.
Посочва, че правото на собственост не е абсолютно и може да бъде предмет на
ограничения, ако това е наложено от обществен интерес. Поддържа да не е налице
дискриминация, доколкото към описаните в исковата молба различни категории
производители на ел. енергия от ВИ е подходено по аналогичен начин с оглед
особеностите им. Поддържа да не е налице нарушение на принципа за правна
сигурност, като в договора с „ЕВН България Електроснабдяване“ АД изрично е
предвидена възможността за промяна в законодателството, която би имала
отражение върху преференциалната цена по него. В същото време, излага, че
ищецът не може да разчита, че законодателството в тази насока ще остане
непроменено за период от 20 години и в този смисъл тази промяна за него е била
предвидима и той не може да позове на принципа за оправданите правни очаквания.
Твърди се, че дори да е налице нарушение на правото на ЕС същото не е
„съществено“. Определящ критерий в тази насока е дали националният орган
притежава с по-широко право на преценка или не. Народното събрание, като
национален законодателен орган, с мандат, получен пряко от народа предполага
по-широко право на преценка. Разглежданата законодателна промяна е направена в
обществен интерес – намаляването на носената от потребителите тежест за
заплащане на преференциалните цени и е съобразена с националната и европейска
законодателна рамка. Тя е обусловена от обстоятелството, че българската държава
е достигнала заложената цел за дял от 16 % произведена от ВИ ел. енергия в
брутното крайно потребление към момента на промяната. Причина за въвеждането
ѝ е и съществуващото „двойно подпомагане“ на тези производители на ел.
енергия, които веднъж са използвали публични средства при изграждане на
централите си и в същото време се ползват от преференциалните цени при
продажбата на произведената от тях ел. енергия. Законодателната промяна е
съобразена с общностната цел за постигане на вътрешен енергиен пазар и трайно
очертаващата се тенденция в регулаторната уредба на ЕС за свеждане до минимум
на прякото ценово подпомагане и интегриране на производителите на енергия от ВИ
на конкурентния пазар. Определената по реда на §18 от ПЗР на ЗИД на ЗЕ
преференциална цена е съобразена с отпуснатото безвъзмездно финансиране.
Оспорва наличието на причинно-следствена връзка между законодателната промяна и
твърдените в исковата молба вреди. Релевира
възражение за изтекла погасителна давност по отношение на вземането за
обезщетение и претендираните лихви, доколкото законодателната промяна е влязла в
сила на 24,07,2015год., сочи че претенцията е погасена по давност и съгласно
чл. 111, б. „в“ от ЗЗД във връзка с периодичността на плащанията.
Съобразно
изложеното моли исковата претенция да бъде отхвърлена. Претендира разноски.
Прокуратурата
на Република България на осн.чл.10, ал.1 от ЗОДОВ излага становище за
неоснователност на предявените искове по съображения изложени от ответника.
При така изложеното след като обсъди доказателствата
по делото, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Не се спори по делото и от ангажираните доказателства се установи, че
е възникнало правоотношение по силата на Договор №21/312/30,11,2010год.,
съгласно който ищецът, в качеството на
ползвател, на осн.чл.31, ал.2 от Наредба
№29/11,08,2008год. за условията и реда
за предоставяне на безвъзмездна финансова
помощ по мярка „Подкрепа за
създаване и развитие на микропредприятия“ по Програмата за
развитие на селските райони за периода
2007-2013год., е получил безвъзмездна финансова помощ/БФП/, представляваща 70%
за проекти за производство и продажба на
енергия от възобновяеми енергийни източници от одобрените и реално извършени от ползвателя разходи,
свързани с осъществяването на проект №21/312/00620 от 12,05,2009. Първоначално
одобрената БФП е 345277,80лева.
Видно от бизнес план по мярка 312/ подкрепа за създаване
и развитие на микропредприятия/ ищецът е кандидатствал за усвояване на
средства за изграждане на ФВЕЦ в гр.Чепеларе на площ от 4774дка. Посочено е да
се очаква устойчивост на инвестицията предвид съществуващата нормативна рамка
–ЗВАЕИБ като заплащането е 0,755лева за 1квч в рамките на 20 години.
Не е спорно изграждането на фотоволтаичната
електрическа централа, а с договор за
присъединяване с №*********/13,11,2009год. ФЕЦ е присъединена към електроразпределителната мрежа на „ЕВН България Електроразпределение
АД“.
С договор №109/13,07,2010год.„П.д.е.с.“ЕООД, в
качеството на производител и „ЕВН
България електроразпределение“АД, в качеството на купувач, е постигнато
съглашение за изкупуване по преференциални цени на цялото количество произведена
и доставена от производителя активна електрическа енергия от възобновяеми енергийни източници/ВЕИ/, за което има
издаден сертификат за произход по реда на Наредба по чл.19, ал.3 от ЗВАЕИБ, с
изключение на количествата, за които производителят има сключени
договори по реда на глава девета, раздел 7 от ЗЕ или с които участва
на балансиращия пазар, както и количествата енергия
произведени за собствени нужди. Преференциалната цена за продавача
определена с решение на ДКЕВР в момента на подписване на договора е 728,29мВтч,
без ДДС по Решение №Ц-018/31,03,2010год. на ДКЕВР/.
Към момента на сключване на договора за изкупуване на енергия от ВЕИ е
действаща нормативна уредба на ЗВАЕИБ, впоследствие
отменен от ЗЕВИ /в сила от
03.05.2011 г., Обн. ДВ. бр.35 от 3 май 2011г./,
а съгласно § 2 от ДР, с него се въвеждат изискванията на Директива
2009/28/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2009г. за
насърчаване използването на енергия от възобновяеми източници и за изменение и
впоследствие за отмяна на директиви 2001/77/ЕО и 2003/30/ЕО (ОВ, L 140/16 от 5
юни 2009 г.).
С оглед преценка налице ли е
нарушение на правото на съюза, законодателните изменения следва да бъдат разглеждани в контекста на
общата европейска рамка относно енергийната политика на ЕС. С Директива 2009/28/ЕО приета от ЕП /23,04,2009год./ се
установяват задължителни национални цели
за общ дял на енергията от възобновяеми източници в крайното потребление на
енергия и дела на енергията от възобновяеми източници в транспорта до 2020год. Същата задължава
държавите членки да подпомагат
увеличаване на дела на енергия от възобновяеми
източници, чрез национални мерки предназначени
да гарантират, че делът на енергията от възобновяеми източници се равнява на
или надвишава посочения дял в индикативната крива, съдържаща се в
приложение I, част Б, като за постигане на целите
държавите-членки може да прилагат следните мерки: а) схеми за подпомагане; б)
мерки на сътрудничество между различните държави-членки и с трети държави за
постигането на техните общи национални цели/чл.3 и чл.4/. В изпълнение на Директивата българската държава приема като
схема за насърчаване преференциални цени за изкупване на енергия от ВЕИ,
определени от енергиен регулаторен орган, който ежегодно определя преференциални цени за продажба на ел.енергия от ВЕИ-чл.21, ал.1
от ЗВАЕИБ, отм. с §4 от ПЗР на ЗЕВИ, впоследствие чл.18, ал.1, т.5 и т.6 от
ЗЕВИ/ДВ, бр.35/2011год./ -т.5 изкупуване на
електрическата енергия, произведена от възобновяеми източници, за определен в
този закон срок, който за слънчева енергия е 20год.; 6. определяне на преференциална цена за изкупуване
на електрическата енергия, произведена от възобновяеми източници, включително и
електрическата енергия, произведена от биомаса, чрез технологии за пряко
изгаряне, с изключение на енергията, произведена от водноелектрически централи
с обща инсталирана мощност над 10 MW;
Във връзка с извършен одит на ЕК, Главна дирекция
„Земеделие и развитие на селските райони“
е обосновала необходимост от
налагане на корективни мерки от страна на държавата, относно финансирането на слънчевите панели. Констатирано е с оглед нормативната уредба на ЕС относно
производството на енергия от ВИ българските органи да подкрепят създаването на слънчеви централи,
чрез преференциална цена за изкупуване на електроенергията, произведена от тези централи. Електроенергийният
регулатор/ДКЕВР/ определя цената на която публичните електроразпределителни дружества трябва да изкупят произведената от слънчеви инсталации енергия, която към момента на проверката е 9,5 пъти продажната цена от цената на
електроенергията за продажба на дребно в България за 2011год., което
представлява финансова изгода за производителите. Мерки 311 и 312 в
Програмата за развитие на селските райони в България предвижда помощ
за инвестиции в размер до 200000евро. Съгласно чл.24, §5 от Регламент
/ЕС/ №65/2011год. за определяне на подробни правила за прилагане на Регламент (ЕО) №
1698/2005 на Съвета по отношение на прилагането на процедури за контрол, както
и кръстосано спазване по отношение на мерките за подпомагане на развитието на
селските райони, проверките включват процедури за избягване на неправомерно
двойно финансиране по други схеми
на съюза или национални схеми и с
други програмни периоди, като при
финансиране от други източници общия размер на
получената помощ не следва да надхвърля максималните допустими тавани на помощта. Констатирано е
двойно финансиране/мярка 312 и преференциална
цена за изкупуване на ел.енергия от ВЕИ/.
С ПЗР към ЗИД на Закона за
енергетиката/(обн. - ДВ, Бр. 56 от 2015
г., в сила от 24.07.2015 г., изм. - ДВ, бр. 100 от 2015 Г.) е приет § 18, съгласно който за производителите
на електрическа енергия от възобновяеми източници чрез енергийни обекти, които
са изградени със средства от национална или европейска схема за подпомагане и
по отношение на които заявления за подпомагане са постъпили до влизането в сила
на Закона за енергията от възобновяеми източници, се прилагат цените по чл. 31,
ал. 8 от същия закон, които последно са определени с решение на Комисията за
енергийно и водно регулиране към датата на влизането в сила на този закон. Производителите по ал. 1 в срок до 31 юли 2015
г. привеждат договорите за изкупуване на електрическа енергия, които са
сключили с обществения доставчик или съответния краен снабдител, в съответствие
с изискванията на ал. 1, като след изтичане на срока по ал. 2 общественият доставчик или съответният
краен снабдител изкупуват произведената електрическа енергия по цените,
предвидени в ал. 1. Съобразно ал.4, §18 алинея 3 се прилага и в случаите на неизпълнение на
задължението по ал. 2. Посочва се за производителите на електрическа
енергия от възобновяеми източници по ал. 1 да не се прилагат
разпоредбите на чл. 31, ал. 4 и чл. 32, ал. 3 от Закона за енергията от
възобновяеми източници. След изтичане на срока на договора за изкупуване по чл.
31, ал. 2 от Закона за енергията от възобновяеми източници преференциални цени
не се предоставят.
Посочената
разпоредба е атакувана като противоконституционна по искане на народни
представители от 43 НС на осн. чл. 150, ал. 1 от Конституцията, във връзка с което е образувано
конституционно дело №12/2016год. по което е
постановено решение №5/11,05,2017год.,
а искането е отхвърлено. Въпреки, че съгласно чл.14, ал.(6) от ЗКС решенията на съда са задължителни за всички
държавни органи, юридически лица и граждани, то следва
да бъде разглеждано в контекста на
компетенциите на КС съобразно чл.12 от същия закон относно съответствие
на атакуваната норма с Конституцията.
От друга
страна основанието на претенцията е нарушение на нормата на §18 от ПЗР на ЗИД
на ЗЕ на общи принципи заложени в хартата на основните права на европейския
съюз/ХОПЕС/. Съгласно член 51 приложно поле на същата се отнасят за
институциите, органите, службите и агенциите на Съюза при зачитане на принципа
на субсидиарност, както и за държавите-членки, единствено когато те прилагат
правото на Съюза. В този смисъл те зачитат правата, спазват принципите и
насърчават тяхното прилагане в съответствие със своите компетенции и при
зачитане на предоставените в Договорите компетенциите на Съюза.
За приложимо в случая съдът
намира тълкуване на правото на съюза
дадено с Решение на СЕС
от 15 април 2021г. по съединени дела C-798/18 и
C-799/18 във връзка с отправено преюдициално запитване по дела Federazione
nazionale delle imprese elettrotecniche ed elettroniche (Anie) и др. (C‑798/18), Athesia Energy Srl
и др. (C‑799/18) срещу Ministero dello Sviluppo economico, Gestore dei
servizi energetici (GSE) SpA, което на осн.чл.633 от ГПК е задължително за всички
съдилища и учреждения в Република България по въпроса „Допуска ли правото на ЕС прилагането на национална разпоредба, която намалява или
забавя съществено изплащането на насърченията, вече предоставени чрез закон и
определени съгласно специални споразумения, подписани от производителите на
електроенергия от фотоволтаична конверсия с публично предприятие, отговарящо за
това?“
За преценка
налице ли е нарушение на чл.16 и чл.17 от ХОПЕС, респективно принципа на правна
сигурност и оправдани правни очаквания следва да се има предвид съображение (25) от Директива 2009/28,
съгласно което Държавите-членки имат различен потенциал по
отношение на енергията от възобновяеми източници и прилагат различни схеми на
национално равнище за подпомагане в областта на енергията от възобновяеми
източници… За да функционират добре националните схеми за подпомагане, е
изключително важно държавите-членки да могат да контролират ефекта и разходите
на националните схеми за подпомагане в зависимост от техния различен потенциал.
Едно от важните средства за постигане на целта на директивата е да се гарантира
правилното функциониране на националните схеми за подпомагане, като тези
съгласно Директива 2001/77/ЕО, за да се поддържа доверието на инвеститорите и
да се даде възможност на държавите-членки да разработят ефективни национални мерки за съответствие с
целите.
В случай, че
държава-членка е възприела подход да предприеме конкретни мерки за насърчение,
с оглед предоставената й възможност, то
е необходимо спазването
на общите
принципи на правота на съюза, в
частност принципите на правната сигурност и на защита на оправданите правни
очаквания (решение от 11 юли 2019 г., Agrenergy и Fusignano Due, C‑180/18,
C‑286/18 и C‑287/18, EU:C:2019:605, т. 28 и цитираната съдебна
практика).
Тъй като §18 от ПЗР на ЗИД на ЗЕ е за изменение на ЗЕВИ, приет в изпълнение на
Директива 2009/28/, то същия касае правото на Съюза, поради което ХОПЕС е приложима.
Съгласно
т.56 от цитираното решение на СЕС закрилата на член 16, включва свободата да се упражнява
икономическа или търговска дейност, свободата на договаряне и свободната
конкуренция, видно от разясненията относно този член, които съгласно член 6,
параграф 1, трета алинея ДЕС и член 52, параграф 7 от Хартата трябва да се
вземат предвид при нейното тълкуване /решение от 22 януари 2013 г., Sky Österreich,
C‑283/11, EU:C:2013:28, т. 42 /. Свободата на договаряне включва свободния избор на
икономически партньор, както и свободното определяне на цената за конкретна
услуга (решение от 20 декември 2017 г., Polkomtel, C‑277/16,
EU:C:2017:989, т. 50). Твърди се с §18 да се изменят два съществени елемента от договора –цена и
срок за който се прилага, което е повлияло на
ищеца да формира воля при сключване на
договора. Този извод не се споделя от съда, доколкото договорите за
изкупуване се установява да са сключени в изпълнение на законовите разпоредби
на ЗЕВИ, респективно имат типов характер, в който е посочена преференциалната
цена на изкупуване по решение на ДКЕВР към подписване на договора, предвид
което и според съображенията на СЕС ищецът не е договарял/избирал икономически
партньор, както и цена на продажбата,
доколкото същата е определена от енергиен регулаторен орган. Ето защо §18 не може да се счита за
намеса в свободата на договаряне и свободна стопанска инциатива по чл.16 от ХОПЕС.
Съгласно член 17, параграф
1 от Хартата, всеки има право да се ползва от собствеността на имуществото,
което е придобил законно, да го ползва, да се разпорежда с него и да го
завещава като
никой не може да бъде лишен от своята
собственост, освен в обществена полза, в предвидените със закон случаи и
условия и срещу справедливо и своевременно обезщетение за понесената загуба.
Освен това ползването на имуществото може да бъде уредено със закон до степен,
необходима за общия интерес. В този смисъл с т.35 от решението на СЕС се разяснява с параграф 36 и
37, че насърченията за производство на фотоволтаична енергия, когато сумите на тези
насърчения все още не са изплатени, но са предоставени в рамките на
съществуваща схема за помощ могат да се считат за „имуществени права“, но за приложимостта на закрилата по чл.17 от ХОПЕС е
необходима преценка доколко вземането е придобито (вж. решение от 22 януари 2013 г., Sky
Österreich, C‑283/11, EU:C:2013:28, т. 36). В тази връзка се препраща към практиката на Европейския
съд по правата на човека във връзка с член 1 от Протокол № 1 към Европейската
конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, съгласно която бъдещ доход може
да се смята за „собственост“, ако вече е бил спечелен, ако е бил обект на
сигурно вземане или ако са налице особени обстоятелства, които могат да
създадат у заинтересованото лице оправдани правни очаквания да получи
имуществена стойност. В конкретната хипотеза безспорно се касае до очаквано вземане, а не до реализирано като спорно е дали същото е
създало у ищеца „оправдано правно
очакване да се получи имуществена стойност“, което съдът разглежда и с
оглед релевираното основание за нарушение на принципите на на правна
сигурност и на защита на оправданите правни очаквания.
С оглед
позоваване на нарушение на принципът на правна сигурност е необходимо установяване
на две кумулативни изисквания. На първо място необходимо изискване е наличието
на ясни и точни правни норми и второ прилагането им да е
предвидимо за правните субекти, засегнати от същите. Съгласно параграф 42 от
решението всеки икономически оператор, у когото национален орган е породил основателни
надежди, може да се позове на принципа на защита на оправданите правни
очаквания, но
„когато
предпазлив и съобразителен икономически оператор е в състояние да предвиди
приемането на мярка, която може да засегне неговите интереси, той не може да се
позове на принципа за защита на оправданите правни очаквания, когато тази мярка
бъде приета. Също така икономическите оператори не могат да възлагат оправдани
правни очаквания за запазването на съществуващо положение, което може да бъде
променяно от националните органи в рамките на тяхното право на преценка
(решение от 11 юли 2019 г., Agrenergy и Fusignano Due, C‑180/18, C‑286/18
и C‑287/18, EU:C:2019:605, т. 31 и цитираната съдебна практика)“.
Съобразявайки
тези насоки съдът приема за ищеца да не е налице обосновано очакване
насърчението посредством преференциална цена на изкупуване на произведената
ел.енергия от ВЕИ да е неизменяемо, очаквано и сигурно за целия период на
договора. От една страна, доколкото самата мярка е въведена от
държавата с оглед постигане на националната цел по Директива 2009/28 в
изпълнение на цялостната енергийна политика на ЕС, от друга страна предвид дължимия анализ на ефекта от
въведената схема за подпомагане и резултата от това, както по отношение на
останалите производители на енергия, така и по отношение на крайния потребител на енергия от възобновяеми
източници. В подкрепа на това са и самите текстове от договора за изкупуване на
ел.енергия. В чл.3, т.3 е посочено, че
при изменение на нормативната уредба, регламентираща този вид обществени отношения срокът на
договора се съобразява с нея, без да е необходимо подписване на допълнително споразумение. В чл.17, ал.2 е
предвидено, че в случай, че с решение на
компетентен орган преференциалната цена за изкупуване на електрическа енергия
бъде променена, то тя се прилага между страните, без да е необходимо подписване
на допълнително споразумение. Предвид
цялостната нормативна уредба на обществените отношения, съдът приема за производителите на ел.енергия от ВЕИ
изменението на условията за изкупуване
посредством ограничаване на преференцията /по размер или обем на изкупуваната
ел.енергия/ да не е изненадващо, а приетата
промяната от страна на държавата
е с цел осигуряване на справедливо възнаграждение за производителите,
закономерно и реализиране на печалба
от дейността, но посредством пазарни
принципи и при свобода на конкуренцията, а не с оглед създадено привилегировано
положение, необходимо на даден етап от развитие на обществените отношения. Ето
защо процесните насърчения /преференциални цени за изкупуване/ не са гарантирани за целия период на договора, като енергийните
оператори са могли да съобразят
възможността за изменение, включително дори премахване на схемата за
подпомагане, съответно не могат да се ползват на нарушение на принципа на
оправданите правни очаквания, респективно нарушение на правото на собственост в
този контекст.
Ето защо,
както се посочва в т.54 от решение по съединени дела С-798/18 и С-799/18 „правото на операторите
на фотоволтаични инсталации да се ползват без промяна от насърчения за целия
срок на действие на сключените договори за изкупуване, не е придобито правно положение и не е обхванато от
защитата, предвидена в член 17 от Хартата, и следователно промяната на размера
на тези насърчения или на реда и условията за тяхното плащане, извършена с
национална правна уредба, не може да бъде приравнено на нарушаване на
правото на собственост, признато в посочения член 17“.
Неоснователни са доводите на ищеца за въведено обратно действие на §18 от
ПЗР на ЗИД на ЗЕ. Действително се засягат възникнали правоотношения, но същите
са подложени на корекция, с оглед изменение на пазара, а не се засягат с
обратно действие изплатени до момента
преференции при изкупуване на електрическата енергия.
Настоящият състав не
споделя и доводите за въведено неравно третиране на отделните групи субекти
попадащи в ал.1, §18 от ПЗР на ЗИД на ЗЕ. За да е налице неравно третиране
е необходимо да се констатира различно
третиране при сходни ситуации, респективно равно третиране при различни
ситуации на правните субекти. Въведените корекции относно цената са приети
именно с оглед създаване на равнопоставеност на субектите производители на
енергия при пазарна конкуренция и създаване на либерализиран енергиен пазар. В тази връзка е нормативната уредба,
която първоначално с приемането на ЗЕВИ през 2011год., изключва от възможността
за ползване на преференция енергийни обекти за производство на енергия от
възобновяеми източници, за изграждане на които инвестицията е извършена със средства
от национална или европейска схема за подпомагане-чл.31, ал.7, т.2 от ЗЕВИ като
изрично съобразно §11 от ПЗР на ЗЕВИ, разпоредбите на чл.31, ал.7,
т.2 и ал. 8 (в обнародваната редакция на ЗЕВИ от 03.05. 2011г.) се прилагат
само за проекти, по отношение на които заявления за подпомагане постъпват след
влизането в сила на закона. Впоследствие с промяната, въведена със ЗИДЗЕ през 2012г. (обн.ДВ,
бр.54 от 17.07.2012г.). се изменя чл.32, ал.1 ЗЕВИ като е
предвидено ДКЕВР освен ежегодна актуализация на преференциалната цена да
променя същата и когато в резултат на анализ
констатира съществено изменение на ценообразуващите елементи по ал.2 на чл.32
ЗЕВИ,
включително преценка на инвестиционните разходи като цените се определят в зависимост от вида енергия, инвестицията
за изграждането на тези обекти. Предвид това за производителите, ползвали национално или
европейско подпомагане цените се намаляват съобразно стойността на ползваната
финансова помощ. Предвид изложеното
нормативните изменения се въвеждат именно с цел уеднаквяване на положението на отделните правни субекти на
енергийния пазар, а не създава дискриминационно третиране.
С оглед изложеното съдът
намира да не е налице нарушение на общностното право посредством приемане на
§18 от ПЗР на ЗИД на ЗЕ, а исковата претенция като неоснователна
подлежи на отхвърляне. В този смисъл ирелевантно е обсъждането на заключението на ССчЕ относно произведеното
количество електрическа енергия и разликата в платената цена и тази която би
била получена в случай, че се изкупува при ставка 699,11кВтч., вместо 0,10614
за 1 квтч. Поради неоснователност на
исковата претенция безпредметно
обсъждане на релевираното от ответника възражение за давност, както и неоснователна
е и акцесорната претенция за обезщетение за забава. По изложените по-горе
съображения за липса на нарушения неоснователна е и евентуалната искова
претенция.
По разноските:
Предвид изхода от спора и на основание чл. 10, ал. 2
от ЗОДОВ ищецът дължи разноските за производството, които съдът намира за
доказани в размер на 400,00лв.-разноски за ССчЕ.
Предвид отхвърляне на иска, на основание чл. 10, ал. 4 от ЗОДОВ,
вр.чл.78, ал.3 от ГПК се дължат разноски на ответника-НС, които съдът намира за
доказани в размер на 540,00лв., определени по чл.25, ал.2 от НПП, вр.чл.37 от
Задв., с оглед осъществено процесуално представителство от юрисконсулт.
Мотивиран от изложеното
Софийски градски съд
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „П.Д.Е.С.“ЕООД,
с ЕИК ******, със седалище и адрес *** срещу Народното събрание на Република
България, гр.София, пл.******, искове с правна квалификация чл. 2в, ал. 1, т. 2 от ЗОДОВ, за сумата
от 197953,08лв., обезщетение за
имуществени вреди от нарушаване на правото на ЕС, изразяващо се в приемането на §18 от ПЗР на ЗИД на
Закона за енергетиката (Обн. ДВ. бр.56 от 24 юли 2015г.) под формата на
пропуснати ползи от
разликата в определената съгласно първоначално действащата законодателната
уредба цена на продаваната от ищеца електроенергия в размер на 699,11 лв. за
МВтч и цената определена съгласно § 18 от ПЗР на ЗИДЗЕ в размер на 106,14 лв.
за МВтч, за периода от м.08,2015 г. до
м.05,2020г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба до
окончателното изплащане на вземането, иск с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, за заплащане на
сумата от 48703,59лв. – обезщетение
за забава в размер на законната лихва върху формираната разлика в цената за
всеки отделен месец за периода от издаването на фактура за съответния месец по
договор № 109/2010г., сключен между ищеца и „ЕВН България Електроснабдяване“ АД
– или от 30,09,2015год. до датата на
исковата молба-24,07,2020год., както и предявени в условията на евентуалност искове
за сумата от 92925,81лв.,
обезщетение за имуществени вреди от нарушаване на правото на ЕС, изразяващо се
в приемането на § 18 от ЗИД на ЗЕ (Обн. ДВ. бр.56 от 24 юли 2015г.) под формата
на пропуснати ползи от
разликата в определената по реда на чл. 31, ал. 8 от ЗЕВИ вр. чл. 36, ал. 6 от
ЗЕ с решение Ц-36/07.11.2011г. на КЕВР цена от 356,36 лв./МВтч за продажба на
електроенергия от възобновяеми източници и цената определена по реда на § 18 от
ПЗР на ЗИДЗЕ от 100,41лв./МВтч., за периода от м.08,2015год. до м.05,2020год., ведно със законната лихва от датата
на исковата молба до окончателното изплащане на вземането и иск с правно
основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, за
заплащане на сумата от 22863,09лв. –
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху формираната разлика в
цената за всеки отделен месец за периода от издаването на фактура за съответния
месец по договор № 109/2010г., сключен между ищеца и „ЕВН България
Електроснабдяване“ АД, до датата на исковата молба /30,09,2015год. до 24,07,2020год./ като неоснователни.
ОСЪЖДА „П.Д.Е.С.“ ЕООД, с ЕИК ******, със седалище и адрес
*** да заплати на Народното събрание на Република България иск, гр.София, пл.******,
на осн.чл. 78, ал.3 от ГПК сума в размер на 540,00лв.-разноски.
ОСЪЖДА „П.Д.Е.С.“ ЕООД, с ЕИК ******, със седалище и адрес
*** да заплати по бюджетна сметка на
Софийски градски съд на основание чл.10, ал.2 от ЗОДОВ сума в размер на 400,00лв.-разноски.
РЕШЕНИЕТО е
постановено при участие на прокурор по чл.10, ал.1 от ЗОДОВ.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред САС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: