РЕШЕНИЕ
№ 712
гр. София, 16.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА
при участието на секретаря Д. К. Д.
като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско
дело № 20221110107203 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124, ал. 1, вр. чл. 422, ал. 1, вр. чл. 235 ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от [фирма-И], ЕИК [ЕИК], срещу Л. Н.
Н., ЕГН **********, с която по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК са предявени искове за
признаване за установено в отношенията между страните дължимостта на сумите по
издадената на 15.04.2021 г. срещу длъжника заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 19989/2021 г. по описа на СРС, I ГО, 41
състав.
Преписи от исковата молба и приложенията към нея са редовно връчени на
ответника, чрез назначения му особен представител, като в срока по чл. 131 ГПК е
постъпил отговор на исковата молба.
Ищецът твърди, че по силата на възникнало с ответника договорно
правоотношение за продажба на топлинна енергия за битови нужди при общи условия
е доставил на ответника на адреса на топлоснабдения имот: [населено място], [жк],
[жилищен адрес], аб. № [номер], ID [номер] за процесния период топлинна енергия,
като купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена. Поддържа,
че ответникът е собственик на топлоснабдения имот, с оглед което и има качеството на
потребител на услугите на ищеца. Сочи, че поради неплащане на задълженията за
топлинна енергия на падежа съгласно приложимите към договора общи условия,
ответникът е изпаднал в забава, с оглед което и претендира обезщетение за периода на
забавата в размер на законната лихва. Счита, че съгласно ОУ е легитимиран да
претендира стойността на услугата за дялово разпределение на топлинната енергия
през процесния период, както и лихва за забава върху това вземане.
1
Ответникът оспорва предявените искове, като счита, че исковата молба е
нередовна, с оглед липсата на представени към същата доказателства, а претенциите на
ищеца, насочени към нея, са неоснователни. Подчертава, че от средата на 2019 г. до
подаване на отговора в имота не живял никой, тъй като самата тя живее в чужбина.
Счита, че това, че е собственик на имота, не означава, че е клиент на услугите на
ищеца. Позовава се на нарушения на Конституцията и неприкосновеността на частната
собственост. Поддържа, че отоплението в имота е било спряно още през 2002 г.
Радиаторите в имота са били демонтирани, а с показанията на водомерите никой не се
съобразявал. В имота също така нямало щранг лира. Доколкото от страна на [фирма-
ТЛП] се поддържало, че не е налице техническа възможност за монтиране на
измервателен уред на щранг лира в банята, то и ответницата счита, че е поставена в
положение на дискриминация спрямо други потребители на ищеца. Поддържа се, че
липсвала щранг лира, посочена в конструктивния строеж на сградата. Иска ищецът да
бъде задължен да установи по делото, че в имота на ответницата има щранг лира, в т.ч.
и да установи нейните характеристики. Оспорва да е налице договорно
правоотношение за извършване на услугата за дялово разпределение на ТЕ между ЕС и
[фирма-ТЛП]. Поддържа, че не е подписвала протокола от ОС. Заявява, че
изравнителните сметки не са й били връчени, с оглед което и е била лишена от
възможност да подаде възражения срещу същите, като след регистрация на сайта на
[фирма-ТЛП] сама се е снабдила с тях. Поддържа, че лихвите са незаконосъобразно
начислени. Счита, че общите условия на ищеца не я ангажират. Заявеното искане е за
отхвърляне на претенциите на ищеца.
Съдът, като съобрази събраните в производството доказателства и
становищата на страните, достигна до следните фактически и правни изводи:
Отводът за недопустимост на производството поради нередовност на исковата
молба, направен от ответника с отговора на исковата молба, съдът намира за
неоснователен. Представянето на доказателства и доказването на претенциите на
ищеца не е изискване за редовност на исковата молба, а е въпрос по същество, който
съдът обсъжда с решението си. По отношение на исковата молба не се констатират
нередовности. Ищецът е изложил фактическите основания на претенциите си, посочил
е размер на същите и периоди, за които вземанията се отнасят. Непредставянето на
писмен договор с потребителя също не е изискване за редовност на исковата молба,
доколкото ищецът не твърди такъв да е бил сключен между страните.
Изложените от ищеца фактически обстоятелства, от които произтичат
претендираните права и формулираният петитум дават основание на съда да приеме, че
е сезиран с обективно кумулативно съединени установителни претенции с правна
квалификация по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.150 ЗЕ, вр. чл. 139 ЗЕ и
чл.86, ал.1 ЗЗД.
С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест ищецът следва
да установи при условията на пълно доказване следните правопораждащи факти, а
именно: по иска за главницата - че спорното главно право е възникнало, в случая това
са обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни отношения между
страните за доставката на топлинна енергия за битови нужди до имота през исковия
период, обема на доставената на ответника ТЕ за процесния период, в това число и че в
имота на ответницата се намира отоплително тяло /щранг лира/, по отношение на което
не е налице техническа възможност да се монтира измервателен уред, както и че
нейната стойност възлиза на спорната сума, дължимостта и размера на претенцията за
цена на услугата за дялово разпределение, настъпването на падежите на главните
2
вземания и изпадането на ответника в забава. Ответникът следва да докаже
възраженията си /правоунищожаващи, правоизключващи или правопогасяващи/ срещу
съществуването на вземанията, респективно срещу изискуемостта им.
В тежест на всяка от страните е да установи фактите, на които основава изгодни
за себе си последици.
С доклада по делото съдът е обявил на страните за общоизвестно на основание
чл.155 ГПК съдържанието на общите условия за продажба на топлинна енергия за
битови нужди от [фирма-И], одобрени с Решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР,
достъпни и на следния ел.адрес: [електронен адрес].
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след
17.07.2012 г.) потребител, респективно битов клиент на топлинна енергия през
процесния период е физическо лице – ползвател, притежаващ вещно право на
ползване, или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване или природен газ за домакинството си.
Съгласно тълкувателно решение № 2/2017 г. ОСГК на ВКС освен посочените в
чл. 153, ал. 1 ЗЕ правни субекти (собствениците и титулярите на ограниченото вещно
право на ползване върху топлоснабдения имот), и трети лица, ползващи имота по
силата на договорно правоотношение, могат да бъдат носители на задължението за
заплащане на доставената топлинна енергия за битови нужди към топлопреносното
предприятие, когато между тези трети лица и топлопреносното предприятие е сключен
договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през
времетраенето на който ползвателят е клиент на топлинна енергия за битови нужди и
дължи цената ѝ на топлопреносното предприятие.
Следователно договорът за доставка на топлинна енергия за даден имот, част от
сграда намираща се в режим на етажна собственост, може да бъде както изричен
писмен /при постигане на съгласие относно същественото съдържание на договора/,
така и презюмиран /сключен със самия факт на придобиване на собствеността или
вещното право на ползване/, като всеки нов договор за този имот, сключен по който и
да е от двата начина /изричен или презюмиран/, преустановява действието за вбъдеще
на предходно сключен договор за същия имот с друго лице. Ето защо за преценката с
кого дружеството – ищец е в облигационни отношения за доставка на топлинна
енергия за процесния имот през процесния период, е меродавно обстоятелството с кое
лице последно по време е бил сключен договор за доставка на топлинна енергия.
В хода на съдебното дирене пред първата инстанция като писмени доказателства
са приети документи, които анализирани в съвкупност водят до извода, че ответникът е
придобил правото на собственост върху процесния недвижим и мот, а и това
обстоятелство изрично се признава от ответника с отговора на исковата молба. Освен
документите, удостоверяващи надлежно придобиването на правото на собственост
върху топлоснабдения имот от ответницата, като писмено доказателство в
производството е прието молба-декларация, подадена до ищеца на 15.12.1999 г., с
която Л. Н. е посикала партидата при дружеството за имота да бъде на нейно име и е
заявила, че деомакинството й се състои от 1 член, като ТЕ за подгряване на вода в
имота ще се заплаща на брой ползватели.
С оглед изложеното, съдът приема, че през процесния период между страните е
съществувало облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди при общи условия, с оглед притежаваното от ответника до
3
право на собственост върху недвижимия имот.
Ето защо и следва да се обобщи, че ищецът пълно и главно е доказал
материалната си легитимация на кредитор по договора за продажба на топлинна
енергия за битови нужди за адреса на процесния недвижим имот и нему ответникът
дължи цената на потребената през исковия период в имота топлинна енергия.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ (в сила от 17.07.2012 г.) продажбата на топлинна
енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови
нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от комисията /КЕВР/. Съгласно ал. 2 на
същата разпоредба бщите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване,
без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите. В ал. 3 на чл. 150 ЗЕ пък
е предвидено особено рекламационно производство - в срок до 30 дни след влизането в
сила на общите условия клиентите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в
съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални
условия. Предложените от клиентите и приети от топлопреносните предприятия
специални условия се отразяват в писмени допълнителни споразумения.
В конкретния случай ответникът не твърди, а и не установява по делото по
отношение на него да се прилагат специални условия, договорени между страните,
използвайки установения в закона механизъм.
С решение № 35 от 21.02.2014 г. на ВКС по гр. д. № 3184/2013 г., III г. о., ГК е
възприето становището, че потребител на топлинна енергия е лицето, което получава
топлинна енергия и я използва за собствени нужди като ползва топлоснабдения имот
по силата вещно или по силата на облигационно право на ползване. По силата на
закона между битовия потребител и топлопреносното предприятие възниква
правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни общи
условия, без да е необходимо изричното им приемане от потребителя.
В конкретния случай ответникът е заявил писмено волята си пред ищеца, че
иска партидата относно топлоснабдения имот да бъде на негово име. Последното по
мнение на настоящия състав на съда представлява индивидуално писмено
предложение, отправено от купувача до търговеца, за сключване на договор за
продажба на ТЕ за собствения на ответника имот. Ищецът, откривайки партида за
имота на името на ответника, е приел отправеното му предложение. Ето защо и извън
всяко съмнение е, че страните са обвързани от договор за продажба на ТЕ за битови
нужди през процесния период при общи условия, публикувани и на интернет
страницата на ищеца, като не са налице твърдения и данни по делото към исковия
период договорът да е преустановил действието си.
Установява се на следващо място от приобщените по делото писмени
доказателства и заключението на СТЕ, че сградата, в която се намира жилището, е била
с непрекъснато топлоподаване през процесния период, следователно същото е било
топлофицирано. Като доказателства по делото са приети протокол за проведено на
02.10.2012 г. общо събрание на етажните собственици от адрес: [жк], [жилищен адрес],
на което е взето решение да се сключи договор с [фирма-ТЛП] за доставка и монтаж
на уреди за дялово разпределение и за извършване на тази услуга от дружеството.
С Тълкувателно решение № 2/2017 г. на ОСГК, ВКС се възприе становището, че
присъединяването на сградата към топлопреносната мрежа става по решение на
общото събрание на етажната собственост. Прекратяване на топлоснабдяването е
уредено като възможно само при постигнато съгласие между всички собственици и
4
титуляри на вещно право на ползване в сградата (чл. 153, ал. 2 ЗЕ). Отделният етажен
собственик може да прекрати топлоподаването към отоплителните тела в имотите си,
но остава потребител на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от
отоплителните тела в общите части на сградата (чл. 153, ал. 6 ЗЕ). Ето защо и етажните
собственици са взели решение ползваната в етажната собственост топлинна енергия да
се разпределя по системата за дялово разпределение, в която връзка ответникът е
обвързан от взетото решение.
Както е посочено в решение на Конституционния съд № 5/22.04.2010 г. по к. д.
№ 15/2009 г., топлоснабдяването на сградите под режим на етажна собственост
неизбежно се извършва чрез инсталация, която се явява обща част на сградата.
Предназначението на сградната инсталация е да отоплява вътрешната част на сградата
- етажна собственост, и чрез топлопроводите й топлинната енергия да достига до
индивидуалните имоти на потребителите.
Общите части не могат да бъдат отделени от сградата по начин да задоволяват
нуждите само на някои собственици и титуляри на вещни права.
Потребителите на топлинна енергия в такава сграда могат да имат различни
интереси, включително по въпроса да бъде ли сградата топлоснабдена. Принципът,
който законодателят е възприел при регламентирането на начина на избягване на
конфликти между етажните собственици, е "решава мнозинството". Затова при
доставката на централно отопление в сградите под режим на етажна собственост
искането за услугата се прави не от всеки отделен етажен собственик (той не би могъл
да получи енергията, без да ползва сградната инсталация като обща част), а от
мнозинството етажни собственици, които по общо правило могат да вземат решения
дали и как да бъдат използвани общите части. Потребител на услугата е цялата етажна
собственост, затова титулярът на права върху отделни обекти може да откаже
заплащането на доставено против волята му централно отопление в тези обекти, но не
може да откаже (съгласно цитираното по-горе решение на Конституционния съд)
заплащането на отдадената от сградната инсталация или от отоплителните уреди в
общите части енергия при доставката на централно отопление в сградата.
С оглед изложеното, съдът приема, че между страните е налице облигационно
правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия при общи условия за
адреса на собствения на ответника топлоснабден имот.
Следва да се даде отговор на въпроса относно количеството и цената на
топлинната енергия, която купувачът по правоотношението дължи на продавача.
Въз основа на заключението на вещото лице по допуснатата и изслушана в
първоинстанционното производство съдебно-техническа експертиза, настоящата
инстанция приема, че за процесния период количеството топлинна енергия за
абонатната станция, обслужваща процесната сграда, в която се намира
топлоснабденият имот, се измерва и отчита от общ топломер. Дяловото разпределение
е осъществявано от [фирма-ТЛП]. За процесния период за имота е начислена топлинна
енергия за отопление за имот за 1 брой щранг лира и при условията на неосигурен
достъп. Вещото лице е пояснило, че щранг лирата е тръбно отоплително тяло без уред
за дялово разпределение, като отдадената от нея топлинна енергия се определя по
изчислителен път в съответствие с инсталираната й отоплителна мощност. Щранг
лирата е част от отоплителната инсталация на сградата. Начислена е била ТЕ отдадена
от сградната инсталация според отопляемия обем на имота – 134 куб.м. Не е била
начислявана ТЕ за общи части, нито такса мощност. За подгряване на вода е била
5
начислена ТЕ за 4 броя потребители при норма разход 140 л. за потребител за
денонощие с оглед неосигурения достъп за отчитане на показанията на намиращия се в
имота водомер № [номер]. Установява се, че за процесния период начислената ТЕ за
отопление на имот и за сградна инсталация е в размер на сумата от 248,53 лева, а за
подгряване на вода е в размер на 5150,84 лева. След извършеното изравняване е
начислена сума за доплащане в размер на 616,36 лева или общо дължимата сума е в
размер на 6015,73 лева. Вещото лице е подчертало, че тази сума не включва предишни
неплатени и просрочени суми извън периода, както и лихви по тях.
Съгласно заключението на СТЕ дължимата сума за дялово разпределение е в
размер на 29,26 лева.
Вещото лице не е констатирало отклонения от нормативните изисквания за
начисляване на ТЕ за периода. Общият топломер е преминавал метрологични проверки
на 16.03.2017 г., на 03.05.2018 г., на 18.03.2019 г., на 17.05.2019 г. с оглед което и съдът
приема, че през процесния период същия е бил годно средство за търговско измерване
на преминаващата през същия ТЕ.
Във връзка с начисляването на топлинна енергия поради неосигурен достъп през
процесния период по делото са представени протоколи, които установят, че до имота
на ответника за отоплителните сезони, включени в периода не е осигурен достъп за
отчет на водомера в имота. Следва да се посочи, че поради неосигурен достъп ищецът
е начислил служебно топлинна енергия за подгряване на вода, доколкото не са били
отчетени показанията на водомера за топла вода в имота, който страните не спорят, че
съществува. По отношение на начислената ТЕ за сградна инсталация и за отопление на
имот следва да се посочи, че това е направено по изчислителен път и не е обусловено
от осигуряването или неосигуряването на достъп до намиращи се в имота на ответника
уреди.
Съгласно чл. 69, ал. 2, т. 2 НТ изразходваното количество гореща вода в
отделните имоти се разпределя при норма за разход на потребление на гореща вода от
140 л. на обитател за едно денонощие – когато не са монтирани индивидуални
водомери за топла вода, индивидуалните водомери за топла вода са повредени, имат
нарушена пломба или не е осигурен достъп за отчитане; а съгласно чл. 70, ал. 4 НТ, на
клиентите, неосигурили достъп за отчет, за всички отоплителни тела в имота се
начислява енергия по реда на т. 6. 5 - от приложението по чл. 61, ал. 1 като
отоплителни тела без уреди. От така посочената подзаконова уредба се налага
заключението, че основната предпоставка за определяне на служебна енергия за
отопление и подгряване на вода за процесния период е неизпълнение на задължението
на потребителя да осигури достъп до уредите, разположени в имота му.
Начисляването на служебна енергия представлява изключение от общото
правило, че количеството на потребената от потребителите в сграда в режим на етажна
собственост топлинна енергия се определя въз основа на отчет на уредите за дялово
разпределение и водомерите за топла вода, което изключение е обусловено от
фактическата невъзможност посочените уреди да бъдат отчетени поради причини, за
които отговаря съответният потребител (т. нар. неосигурен достъп).
Според разпоредбата на чл. 70, ал. 3 НТ редът за отчитане на показанията на
уредите на клиентите, неосигурили достъп до имотите си, се урежда в общите условия
на договорите по чл. 149, 149б и 150 ЗЕ, а съгласно чл. 150, ал. 1, т. 5 ЗЕ, общите
условия на топлопреносното предприятие задължително уреждат реда за осигуряване
на достъп до отоплителните тела, средствата за търговско измерване или други
6
контролни приспособления. Така посочената законова делегация урежда отклонение от
разпределението на доказателствената тежест досежно изпълнението на задължението
на потребителя за осигуряване на достъп – не е в тежест на последния доказването на
предоставения достъп до имота, а в тежест на топлопреносното предприятие е да
установи, че е извършен отчет в сградата, при който отчет не е бил осигурен достъп до
имота на потребителя. Съгласно чл. 41, ал. 1, изр. последно от общите условия,
приложими към договора, неосигуряването на достъп се констатира с протокол,
подписан от упълномощен представител на продавача и от двама свидетели, които не
са служители или на граждански договор при търговеца или продавача. Според чл. 13,
ал. 1, т. 3 от ОУ, клиентите избират лице или лица от етажната собственост, които да
подписват протоколите за неосигурен достъп в датите за отчет. Посочените уговорки
уреждат по недвусмислен начин реда за установяване и доказване на неосигурения
достъп – чрез съставяне на протокол за неосигурен достъп, подписан от представител
на топлопреносното предприятие /респ. на съответната ФДР/ и един или повече
представители на етажната собственост.
В конкретния случай по делото са представени документи, посредством които
ищецът пълно и главно доказва правото си да начисли по реда на наредбата служебно
количество на топлинната енергия за подгряване на вода, което след това е
фактурирал.
От заключението на съдебно-техническата експертиза по делото е установено,
че през целия период е начислявана ТЕ за подгряване на вода на база 4 броя
потребители. В съдебното заседание, проведено пред първоинстанционния съд,
ответницата изрично е оспорила начисляването на ТЕ за подгряване на вода по този
начин и за 4 броя лица, като е акцентирала, че не е ясно откъде са взети данните колко
лица живеят в имота, за да се начислява ТЕ в такъв обем.
Съдът приема, че това възражение е основателно. Ищецът не установява в
производството въз основа на какви данни за имота е начислявана топлинна енергия за
подгряване на вода за 4 броя потребители, след като единственият документ, който е
представен в производството е молбата декларация, подадена от ответницата, в която е
посочила, че домакинството й се състои от 1 лице.
По така изложените съображения съдът приема, че ищецът не е доказал
наличието на предпоставките да начисли служебна енергия за подгряване на вода по
реда на Наредбата за топлоснабдяването за 4 броя лица. Същевременно съдът отчита,
че между страните през периода е съществувало облигационно правоотношение по
договор за доставка на ТЕ за битови нужди през периода, а ответникът не е осигурил
достъп до имота за отчитане показанията на водомера. Ето защо и вземането за ТЕ за
подгряване на вода следва да бъде частично уважено.
Като взе предвид данните от заключението на СТЕ и изравнителните сметки за
периода, представени от третото лице помагач съдът приема, че искът за главница за
топлинна енергия и за отопление на имот е основателен за сумата от 248,53 лева, а за
топлинна енергия за подгряване на вода е основателен за ¼ от начислените суми, т.е.
при база на начисляване за 1, а не за 4 броя потребители или за сумата от 1441,80 лева.
Ето защо и искът за цена на топлинна енергия следва да се уважи за сумата от 1690,33
лева и да се отхвърли за остатъка до пълния предявен размер от 6626,17 лева.
По възражението за погасяване на главното вземане за ТЕ по давност:
Същото е заявено след изтичане срока за отговор на исковата молба, с оглед
което и се явява преклудирано.
7
По претенцията за услугата за дялово разпределение за периода:
Установява се от представените по делото доказателства, че сградата, в която се
намира жилището на ответника, е била присъединена към топлопреносната мрежа. От
събраните в хода на производството доказателства и заключението на СТЕ е
установено, че услугата е извършвана през процесния период от третото лице помагач,
като са били изготвени изравнителни сметки след края на всеки отоплителен сезон.
Съгласно чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда-
етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение, като начинът на
извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ и в действалата към
процесния период Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването, обн. ДВ,
бр.34 от 24.04.2007 г. В отношенията между страните са приложими общите условия,
приети по делото като доказателство, като според чл. 36, ал.2 от същите условия редът
и начинът на заплащане на услугата „дялово разпределение“ се определя от продавача,
съгласувано с търговците извършващи услугата дялово разпределение. Според чл. 22
от ОУ услугата „дялово разпределение“ се заплаща на продавача – [фирма-И], от което
следва, че именно на ищцовото дружество следва да бъдат заплатени сумите за дялово
разпределение за процесния период.
Доколкото съдът достигна до извод, че страните са били обвързани от договорно
правоотношение през периода, а от доказателствата по делото и заключението на СТЕ
е установено, че услугата е извършвана, следва да се приеме, че цената на същата е
дължима на ищеца. Ето защо и този иск е доказан по основание. По реда на чл. 162
ГПК и въз основа на приобщението по делото писмени доказателства и заключението
на СТЕ, съдът приема, че искът е доказан по размер за сумата от 29,26 лева.
По иска за обезщетение за забава върху главницата за цена на топлинна енергия:
По отношение режима на забавата за дължими суми за топлинна енергия за
периода са приложими Общите условия към договора, одобрени с Решение № ОУ-1 от
27.06.2016 г. на КЕВР, в сила от 13.08.2016 г. Съгласно чл. 33, ал. 1 от Общите условия
от 2016 г., клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна
енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Лихва за
забава обаче на основание чл. 33, ал. 3 вр. ал. 2 вр. чл. 32, ал. 3 от Общите условия от
2016 г. започва да се начислява единствено след 45-дневен срок след отчитане на
средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от
Търговеца. Не се установява основателност на възражението на ответника, че лихвите
са били незаконосъобразно начислени.
По общите правила на договорната свобода страните са овластени да уговорят
падеж на задълженията си с договора, а в случая такава уговорка се съдържа в общите
условия. Предвижда се лихва да се дължи след установяване на окончателния размер
на задължението, с оглед което и след настъпване на падежа купувачът изпада в забава
и дължи обезщетение в размер на законната лихва.
Предявеният иск за лихва за забава върху главницата за топлинна енергия в
размер на сумата от 1690,33 лева и за периода 15.09.2019 г. – 14.10.2021 г. следва да се
уважи за сумата от 268,39 лева, която съдът, съобразявайки уважената част от
главницата, момента на изпадане в забава за заплащане на задължението по всяка от
двете изравнителни сметки, данните от същите и тези от СТЕ, с помощта на онлайн
калкулатор изчисли на основание на чл. 162 ГПК. До пълния предявен размер от
сумата 1037,50 лева този иск следва да се отхвърли като неоснователен.
По иска за лихва за забава върху цената на услугата за дялово разпределение на
8
ТЕ:
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден
срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което
длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са
представени доказателства за отправена покана от кредитора за плащане на това
задължение от дата, предхождаща подаването на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК, поради което акцесорната претенция в тази част се явява
неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
По разноските:
С оглед изхода от спора право на присъждане на разноски възниква и за двете
страни съразмерно на уважената, респ. отхвърлената част от исковете, като ответникът
не е установил в производството да е сторил разноски.
За исковото производство на основание чл. 78, ал. 1, ал. 8 ГПК на ищеца следва
да бъде присъдена сума в размер на 155,60 лева от общо 602,58 лева/за държавна такса,
депозит за вещо лице и юрисконсултско възнаграждение в минимален размер от 100
лева/.
За заповедното производство на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца се следват
разноски в размер на сумата от 52,67 лева от общо 203,97 лева.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от [фирма-И], ЕИК [ЕИК], със
седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], по реда на чл. 422, ал. 1
ГПК искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ, чл. 139 ЗЕ и чл. 86, ал.
1 ЗЗД, че Л. Н. Н., ЕГН **********, с адрес: [населено място], [жк], [жилищен адрес],
дължи на [фирма-И] сумата от 1690,33 лева, представляваща цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се на адрес: [населено
място], [жк], [жилищен адрес], аб. № [номер] за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020
г., ведно със законна лихва от 21.10.2021 г. до изплащане на вземането, мораторна
лихва в размер на сумата от 268,39 лева за периода от 15.09.2019 г. до 14.10.2021 г.,
както и сумата от 29,26 лева, представляваща цена на услугата дялово разпределение
на топлинна енергия за същия имот за периода от 01.09.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно
със законна лихва от 21.10.2021 г. до изплащане на вземането, за които вземания е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 17150 от 29.10.2021 г. по
ч.гр.д. № 60493/2021 г. по описа на СРС, I ГО, 41 състав.
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от [фирма-И], ЕИК
[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], срещу Л. Н. Н.,
ЕГН **********, с адрес: [населено място], [жк], [жилищен адрес], искове с правно
основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ, вр. чл. 139 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
признаване дължимостта на сумата над 1690,33 лева до сумата от 6626,17 лева,
представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден
имот, находящ се на адрес: [населено място], [жк], [жилищен адрес], аб. № [номер] за
периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., сумата над 268,39 лева до сумата от 1037,50
лева, представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2019 г. до 14.10.2021 г.,
както и за сумата от 5,81 лева, представляваща лихва за забава върху цената на
9
услугата за дялово разпределение за периода 31.10.2018 г. до 14.10.2021 г., за които
вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 17150 от
29.10.2021 г. по ч.гр.д. № 60493/2021 г. по описа на СРС, I ГО, 41 състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1, вр. ал. 8 ГПК Л. Н. Н., ЕГН **********, с
адрес: [населено място], [жк], [жилищен адрес], да заплати на [фирма-И], ЕИК [ЕИК],
със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], сумата от 155,60 лева -
разноски в исковото производство и сумата от 52,67 лева - разноски в заповедното
производство.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач [фирма-ТЛП] на
страната на ищеца [фирма-И].
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10