РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ПЛОВДИВ
Р Е Ш
Е Н И Е
№ 1947
гр. Пловдив,04.11.2022 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХІІІ състав в открито заседание на десети ноември през две хиляди и двадесет и първа година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ ПАСКОВ
при секретаря ПЕТЯ
ПЕТРОВА, като разгледа докладваното от Председателя адм. дело
№ 1360 по описа за 2021 год. на Административен съд –
Пловдив и взе предвид следното:
Производство
е по реда на чл. 268, ал. 1 от Данъчно - осигурителен процесуален кодекс /ДОПК/.
Делото е
образувано по жалбата на „МОНИ АУТО“ ЕООД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: с. Рогош, общ. Марица, обл. Пловдив,
извън регулация „Изток“ №6, представлявано от М. Ф. Ф., чрез адв. В.М., против Решение № 125/05.05.2021г.,
издадено от Директора на ТД на НАП – Пловдив, В ЧАСТТА, в която е оставена без
уважение жалбата на дружеството против Разпореждане №
С210016-137-0002867/13.04.2021г. на публичен изпълнител в дирекция
„Събиране" при ТД на НАП - Пловдив, с което е отказано да бъдат погасени
по давност публични задължения за периода от 01.08.2011г. до 31.08.2013г. и от
01.12.2014г. до 31.12.2015г.
Жалбоподателят счита, че решението е неправилно и незаконосъобразно, в
обжалваната му част, и при неговото постановяване административният орган е достигнал
до грешни правни изводи. Иска се отмяна на обжалваното решение, в частта с
която е потвърден отказ за погасяване по давност на публични задължения на „МОНИ АУТО“ ЕООД за периодите, посочени по-горе.
Претендира присъждане на сторените по делото разноски. Подробни съображения
са изложени в депозирана по делото писмена защита.
Ответникът –
Директор на ТД на НАП - гр. Пловдив чрез процесуалния си представител юрк. М.
Д., счита жалбата за неоснователна и моли съда да я отхвърли. В писмено
становище излага допълнителни съображения. Претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като прецени данните по
административната преписка и представените от делото доказателства, намери
следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок и
от лице, за което обжалваният акт е неблагоприятен, имащо правен интерес от
обжалване, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана
по същество, същата е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА, по следните съображения:
Срещу
„МОНИ АУТО" ЕООД с ЕИК *** в ТД на НАП - Пловдив, дирекция „Събиране“ е образувано
изпълнително дело № 16150004354/2015г. за събиране на изискуеми публични
вземания в общ размер на 17 025,18лв. към дата 20.03.2015г., установени с декларации
образец 6 и справки - декларации по ЗДДС. Преди образуването на изпълнителното
дело, в срока за доброволно изпълнение е издадено Постановление за налагане на
обезпечителни мерки с изх. № РД-11-1945/30.09.2013г. и е наложен запор върху
банкови сметки на дружеството в ТБ АЛИАНЦ БАНК БЪЛГАРИЯ АД и ТБ ЮРОБАНК И ЕФ
ДЖИ БЪЛГАРИЯ АД. Във връзка с образуваното изпълнително дело е издадено
Съобщение за доброволно изпълнение изх. №004354/2015/ 000001/20.03.2015г., за
което няма данни за връчване на длъжника. Публичните задължения за които е образувано
изпълнителното дело са такива по ЗДДС и ЗДДФЛ и осигурителни вноски по ДОО, ЗО
и ДЗПО - УПФ за периоди от 2011г., 2012г. 2013г., 2014г., 2015г. и 2016г.
С
Постановление за налагане на обезпечителни мерки изх. № РД-11 -1945/30.09.2013г.
е наложен запор върху банкови сметки на дружеството в „АЛИАНЦ БАНК БЪЛГАРИЯ“ АД
и „ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ“ АД, за задължения на дружеството за ДОО, ЗО, УПФ,
ДДФЛ и ДДС за данъчни периоди 01.08.2011г. - 31.08.2013г. По изпълнителното
дело има издадени още 3 броя постановления за налагане на обезпечителни мерки,
а именно Постановление изх.№С200016-022-0076709/04.11.2020г., с което е наложен
запор на 12 броя МПС-леки автомобили и един мотопед, собственост на задълженото
лицето, за които няма данни за връчване. За налагане на запора са изпратени:
Запорно съобщение изх. №С200016-122-0019341/04.11.2020г. до Областна дирекция
на МВР - Пловдив, получено на 21.12.2020г. и Запорно съобщение изх. № С200016-122-0019342/04.11.2020г.
до Столична дирекция на вътрешните работи, получено на 04.01.2021г.;
Постановление изх. № С210016-022-0009296/12.02.2021г., с което е наложен запор
на банкови сметки на дружеството в „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД и „АЛИАНЦ
БАНК БЪЛГАРИЯ“ АД до размера на дълга 50 475,06лв. към 12.02.2021г.,
връчено на дружеството на 23.02.2021г.; Постановление изх. № С210016-О22-0012120/19.02.2021г.,
с което е наложен запор върху безналични ценни книжа, притежавани от длъжника,
вписани в регистъра на притежателите на финансови инструменти на Централния
депозитар, връчено на длъжника по електронен път на 20.02.2021г.
По жалба с вх. № С210016-000-0142345/26.03.2021г.
на жалбоподателя е издадено разпореждане № С210016-137-0002867/13.04.2021г.
на публичен изпълнител в дирекция
„Събиране“ при ТД на НАП - Пловдив, с на основание чл.226, ал.1 ДОПК което е
отказано погасяването на публични задължения по общо 448 изпълнителни титула по
изп. дело №16150004354/2015г. (таблица на л. 31 – 44), за което публичния
изпълнител е изложил мотиви.
Разпореждането
е обжалвано от „МОНИ АУТО" ЕООД пред Директора на ТД на НАП - гр. Пловдив,
който със свое Решение 125/05.05.2021г. е отменил Разпореждане № С210016-137-0002867/13.04.2021г.,
в частта с която е отказано да се погасят по давност задължения по декларации
по ЗДДС за данъчни периоди 01.09.2013г. -30.11.2013г. и 01.12.2013г. - 30.11.2014г.,
ведно с лихвите, обявил е за погасени по давност публични задължения по ЗДДС за
данъчни периоди 01.09.2013г. - 30.11.2013г. и 01.12.2013г. - 30.11.2014г.,
ведно с лихвите и е оставил без уважение като неоснователна, жалбата в
останалата част.
В решението
си горестоящият административен орган подробно е посочил какво представлява
давността, кога започва да тече и кога изтича погасителната давност за
публичните вземания за ДОО, ЗО, ДЗПО - УПФ, ДДФЛ и ДДС, условията за спиране и
прекъсване на давността, като е цитирал и съответните текстове от ДОПК и е
посочил също, че с образуването на изпълнителното дело за събиране на вноските
и с предприемане на действия по принудително изпълнение, давността е прекъсната
и започва да тече нова давност.
Така
според решаващия орган, са предприети действия по принудително изпълнение в
рамките на вече образуваното изпълнително дело и същите обосновават
прекъсването на давностните срокове в конкретния казус.
В решението
на директора е посочено, че е отказано погасяване по давност на най-старите
задължения на жалбоподателя за ДОО, ЗО, ДЗПО - УПФ, ДДФЛ и ДДС за периода
01.08.2011г. - 31.08.2013г., за които е приложима разпоредбата на чл. 171, ал. 1 от ДОПК и давността започва да тече от първи януари на годината, следваща
годината, през която е следвало да се плати публичното задължение. В случая,
задълженията за периода до м. ноември 2011г., от м. декември 2021г. до м. ноември
2012г. и от м. декември 2012г. до м. август 2013г. е следвало да бъдат
заплатени съответно до 30.12.2011г., 30.12.2012г. и 30.09.2013г., т.е.
давностният срок започва да тече от 01.01.2012г., 01.01.2013г. и 01.01.2014г.
Съгласно разпоредбата на чл. 172, ал. 1, т. 5 от ДОПК давността спира с
налагането на обезпечителни мерки. Ето защо с издаването на Постановление за
налагане на обезпечителни мерки на основание чл. 195 от ДОПК изх. №
РД-11-1945/30.09.2013г. и получаването на запорните съобщения от ТБ АЛИАНЦ БАНК
БЪЛГАРИЯ АД и ТБ ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ АД на 03.10.2013г. и съответно на 04.10.2013г.,
от които дати запорът на банковите сметки се счита за наложен на основание чл.
202, ал. 1 от ДОПК, давността е спряна и 5-годишният давностен срок не тече.
Издаването на останалите три постановления за налагане на обезпечителни мерки,
съгласно чл. 172, ал. 1, т.5 от ДОПК, също води до спиране на давностните
срокове, които не са спрени и не са изтекли. Давностният срок е спрян за останалите задължения
след 01.12.2014г. с Постановление изх. № С200016-022-0076709/04.11.2020г., с
което е наложен запор на 12 броя МПС-леки автомобили и един мотопед,
собственост на задълженото лицето.
По
отношение прилагането на абсолютната давност, регламентирана в чл. 171, ал. 2
от ДОПК, за публични задължения, касаещи най-стария период от 01.08.2011г. до 30.11.2011г.
същата е започнала да тече от 01.01.2012г. и би следвало да е изтекла на
01.01.2022г. Междувременно обаче, във връзка с обявеното извънредно положение в
страната, в Закона за мерките и действията по време на извънредното положение,
обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020г. /ЗМДВИП/ изрично е
уредено, че давност не се прилага. В случая следва да се вземат предвид
Преходните и заключителни разпоредби на ЗМДВИП, обнародван в бр. 28 на
„Държавен вестник" от 24.03.2020г. Съгласно § 29, т. 1 от ПЗР на същия
закон, до отмяна на извънредното положение срокът по чл. 171, ал. 2 от ДОПК не
се прилага, а съгласно т. 2 от същия параграф, освен в случаите на чл. 172, ал.
1 от ДОПК, давността спира да тече и за времето на извънредното положение.
Цитираните
разпоредби на § 29 от ПЗР на ЗМДВИП дават основание да се приеме, че от
24.03.2020г., когато влиза в сила, до края на обявеното извънредно положение
срокът по чл. 171, ал. 2 от ДОПК не тече. Отделно, в § 13 от ЗИД на 33 (ОБН. -
ДВ, БР. 44 от 13.05.2020г.) е регламентирано, че сроковете, спрели да текат по
време на извънредното положение продължават да текат след изтичане на 7 дни от
обнародването на този закон в "Държавен вестник". Следователно,
срокът по чл. 171, ал. 2 от ДОПК, който е спрян на 24.03.2020г., започва да
тече отново от 21.05.2020г. и предвид изричната разпоредба, че до края на
извънредното положение 10-годишният давностен срок не се прилага, то същият
следва да бъде удължен с периода 24.03.2020г. - 20.05.2020г. (58 дни), а именно
до 28.02.2022г., поради което към момента на постановяване на обжалваното
решение абсолютната давност не е изтекла.
В хода на
съдебното производство не са ангажирани допълнителни доказателства.
При така установената фактическа обстановка, съдът
намира от правна страна следното:
Не е
спорно, че вземанията, по отношение на които е образувано изпълнителното дело от 2015г. и вземанията,
които в последствие са присъединени за принудително събиране към образуваното
изпълнително дело, са публични, поради което за тях е приложима петгодишната давност, установена в чл. 171,
ал. 1 от ДОПК. Съгласно посочената разпоредба, публичните вземания се погасяват
с изтичането на 5-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината,
следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение,
освен ако в закон е предвиден по-кратък срок.
Според чл.
172, ал. 1 от ДОПК, давностният срок спира да тече, когато е позитивно проявен
някой от следните факти: - когато е започнало производство по установяване на
публичното вземане - до издаването на акта, но за не повече от една година; -
когато изпълнението на акта, с който е установено вземането, бъде спряно - за
срока на спирането; - когато е дадено разрешение за разсрочване или отсрочване
на плащането - за срока на разсрочването или отсрочването; - когато актът, с
който е определено задължението, се обжалва; 5. с налагането на обезпечителни мерки; - когато е образувано
наказателно производство, от изхода на което зависи установяването или
събирането на публичното задължение.
Съответно,
според чл. 172, ал. 2 от ДОПК - давността се прекъсва с издаването на акта за
установяване на публичното вземане или с предприемането на действия по
принудително изпълнение (ал. 2).
От
приобщените по делото доказателства се установява, че от всички издадени актове
на публичния изпълнител, до знанието на жалбоподателя са сведени ПНОМ от
19.02.2021г. (връчено по пощата на 23.02.2021г. с известие за доставяне на л.
106 гръб) и разпореждане от 13.04.2021г., връчено по електронен път на същата
дата (удостоверение на л. 45). По отношение размера на публичните задължения,
който според твърденията в жалбата, необосновано е увеличен, след образуване на
изпълнителното дело са издадени разпореждания за присъединяване на задължения
от 04.10.2016г., 25.07.2017г., 12.09.2017г., 01.12.2017г., 13.02.2018г.,
21.05.2018г., 20.06.2018г., 13.07.2018г. и 15.07.2019г. (л. 47 – 64 гръб), по
отношение на които не са представени доказателства за връчването им на
длъжника.
В жалбата
са изложени конкретни възражения за погасяване по давност на публични
задължения, произтичащи от декларации обр. 6 и справки – декларации по ЗДДС за
данъчни периоди преди 01.09.2013г. и за периода от 01.12.2014г. (по ЗДДС),
съответно от 01.01.2015г. за останалите задължения. Според жалбоподателя, за
погасяване и на най-старите задължения следва да бъде приложена петгодишната
погасителна давност, тъй като същата не е прекъсвана и спирана, съответно с
извършени действия по принудително събиране или с налагане на обезпечителни
мерки.
Настоящият
съдебен състав намира за неправилен изводът на публичния изпълнител и на
горестоящия административен орган относно спиране на давността за задълженията
за ДОО, ЗО, ДЗПО – УПФ, ДДФЛ и ДДС за периода от 01.08.2011г. до 31.08.2013г. с
издаване на ПНОМ от 30.09.2013г. и получаване на запорните съобщения от
банковите институции, съответно на 03.10.2013г. и на 04.10.2013г. Както беше
казано по-горе в настоящото решение, тези публични задължения са възникнали от
титули декларации, подаване от дружеството, като за принудителното им събиране
е образувано изпълнително дело през 2015г. Преди образуването на ИД от
публичния изпълнител е издадено единствено ПНОМ от 30.09.2013г., което не е
връчено на длъжника и същият не е уведомен за наложените обезпечителни мерки. В
решението на горестоящия административен орган е посочено, че не са предприети
действия от страна на публичния изпълнител, водещи до прекъсване и спиране на
давността, за публичните задължения на длъжника, отнасящи се до данъчни периоди
от 01.09.2013г. до 30.11.2014г., като за този период е издадени единствено ПНОМ
от 04.11.2020г., което също не е връчено на дружеството. Настоящият съдебен
състав намира за принципно правилни доводите на горестоящия административен
орган относно периода на извънредно положение, по време на което, съгласно § 13
от ПЗР на ЗИД на ЗЗ давностните сроковете не текат и продължават да текат след 7
дни от обнародването на закона. В тази връзка, погасителната давност за
публичните задължения започва да тече отново от 21.05.2020г. и 5-годишният
давностен срок следва да бъде удължен с периода 24.03.2020г. -20.05.2020г. (58
дни), а именно до 28.02.2021г. Независимо от това, предвид неуведомяването на
длъжника за предприетите от публичния изпълнител действия по принудително
изпълнение, не може да се приеме, че за най-старите публични задължения,
възникнали през периода от 01.09.2011г. до 31.08.2013г. не е изтекла
5-годишната погасителна давност, съгласно чл. 171, ал. 1 от ДОПК.
По изложените
аргументи, съдът намира, че при правилно посочен начален момент, от който започва да тече погасителната давност за публичните
задължения за 2011г., 2012г. и част от
2013г. (до 31.08.2013г.)
с изпълнителни титули и декларация обр. 6 и справки – декларации по ЗДДС, неправилно е
прието, че за тях не е
изтекла 10-годишната погасителна давност, съгласно чл. 171, ал. 2 от ДОПК, докато е изтекла
5-годишната погасителна давност, съгласно чл. 171, ал. 1 от ДОПК. Същите аргументи са валидни и за задълженията с
титули декларации за периода от м. декември 2014г. до месец септември 2015г.,
тъй като издаването ПНОМ от 12.02.2021г. (връчено на 23.02.2021г.), с което се
спира давността, е станало след изтичане на давностния срок за задълженията за
данъчен период м. 09.2015г., а именно на 28.01.2021г. Обжалваното решение на директора на ТД на НАП
– гр. Пловдив и потвърденото с него разпореждане на публичен изпълнител в
дирекция „Събиране“ при ТД на НАП – гр. Пловдив са неправилни и незаконосъобразни, в частта им, в
която е отказано погасяването по давност на задължения с титули декларация обр.
6 и справки – декларации по ЗДДС за периода 2011г., 2012г., от 01.01.2013г. до
31.08.2013г. и от 01.12.2014г. до м. 09.2015г. В останалата си част, по
отношение претенцията за погасяване по давност на публични задължения за
периода от 01.10.2015г. до 31.12.2015г. жалбата е неоснователна и следва да
бъде отхвърлена.
При този
изход на делото, на страните се дължат направените от тях
разноски, съобразно уважената и отхвърлена част на жалбата. От страна на
жалбоподателя не е представен списък с разноските, но се констатираха такива за
държавна такса в размер на 50лв. и адвокатско възнаграждение в размер на
1 000лв. (л. 9 – 10). От страна на ответника е заявено изрично възражение
за прекомерност на адвокатския хонорар и е поискано намаляването му в минимален
размер, съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения (в приложимата й редакция).
Настоящият съдебен състав намира за основателно възражението за
прекомерност на адвокатския хонорар, тъй като не се установява делото да е със
значителна фактическа и правна сложност. Предмет на спора по делото са действия
на публичен изпълнител, оспорени в производство по реда на чл. 268 от ДОПК,
като по делото е проведено само едно съдебно заседание и не са ангажирани
допълнителни доказателства. Поради тази причина, адвокатското възнаграждение
следва да бъде намалено на минималното такова от 500лв., съгласно разпоредбата
на чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения (в приложимата й редакция).
От страна на ответника е заявена претенция за присъждане на
възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита в размер на 500лв.
(списък на л. 19), дължимо на основание чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от
09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за
процесуално представителство по административно дело без определен материален
интерес.
В полза на жалбоподателя следва да бъде присъдена ½ от сумата на
разноските за държавна такса и адвокатско възнаграждение, определено в намален
размер в настоящото решение, съответна на уважената част на жалбата или сумата
в размер на 275лв. (двеста седемдесет и пет лева). На ответника следва да бъде
присъдена сумата в размер на 250лв. (двеста и петдесет лева), представляваща
равностойност на осъществената юрисконсултска защита, съобразно отхвърлената
част на жалбата.
Водим от горното, Съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ по жалбата на жалбата на „МОНИ АУТО“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: с. Рогош, обл. Пловдив, извън регулация „Изток“ № 6, представлявано
от М. Ф. Ф., чрез адв. В.М., Решение №
125/05.05.2021г., издадено от Директора на ТД на НАП – Пловдив, В ЧАСТТА, с
която е оставена без уважение жалба на дружеството-жалбоподател срещу
Разпореждане № С210016-137-0002867/13.04.2021г. на публичен изпълнител в
дирекция „Събиране" при ТД на НАП – Пловдив, по отношение отказ да бъдат
погасени по давност публични задължения за ДДС, ДДФЛ, ДОО, ЗО и ДЗПО – УПФ по изпълнителни титули декларации обр. 6 и справки – декларации по ЗДДС за
данъчни периоди от 01.08.2011г. до 31.08.2013г. и от 01.12.2014г. до
31.08.2015г.
ИЗПРАЩА преписката
на ответника директор на ТД на НАП – гр. Пловдив, за иницииране на процедура по
издаване на ново разпореждане от компетентния публичен изпълнител, в изпълнение
на указанията по тълкуването и прилагането на закона, съдържащо се в мотивите
на настоящото решение.
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „МОНИ АУТО“
ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: с. Рогош, обл. Пловдив,
извън регулация „Изток“ № 6, представлявано от М. Ф. Ф., чрез адв. В.М., против Решение № 125 от 05.05.2021г. на директора на ТД на
НАП – гр. Пловдив, В ОСТАНАЛАТА ЧАСТ, с което е потвърдено Разпореждане № С210016-137-0002867/13.04.2021г. на
публичен изпълнител в дирекция „Събиране" при ТД на НАП – Пловдив, по
отношение отказ да бъдат погасени по давност публични задължения за ДДС, ДДФЛ,
ДОО, ЗО и ДЗПО – УПФ по изпълнителни титули декларации
обр. 6 и справки – декларации по ЗДДС за данъчни периоди от 01.10.2015г. до
31.12.2015г.
ОСЪЖДА НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ – гр. София да
заплати на „МОНИ АУТО“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище
и адрес на управление: с. Рогош, обл. Пловдив, извън регулация „Изток“ № 6,
представлявано от М. Ф. Ф., сумата в размер на 275лв. (двеста седемдесет и пет лева) разноски по
делото.
ОСЪЖДА „МОНИ АУТО“ ЕООД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление: с. Рогош, обл. Пловдив, извън регулация
„Изток“ № 6, представлявано от М. Ф. Ф.
да заплати на НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ – гр. София
сумата в размер на 250лв. (двеста и петдесет лева) възнаграждение за
осъществената юрисконсултска защита, съобразно отхвърлената част на жалбата.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: