РЕШЕНИЕ
№ 89
гр. гр.Мадан, 02.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МАДАН в публично заседание на седми май през две
хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СЛАВЧО АС. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря Елка Ст. Алендарова
като разгледа докладваното от СЛАВЧО АС. ДИМИТРОВ Гражданско дело
№ 20255430100061 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба от В. А. П. против Кредисимо ЕАД и
Ай Тръст ЕООД, с която са предявени субективно съединени искове с правно основание чл.
55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД за осъждане на Кредисимо ЕАД да заплати на ищцата сумата от 222,35
лева (след допуснато изменение в о.с.з.), представляваща недължимо платени суми по
Договор за потребителски кредит № * от *, ведно със законната лихва върху главницата от
датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане, както и за осъждането на Ай
Тръст ЕООД да заплати на ищцата сумата от 577,33 лева, представляваща недължимо
платени суми по Договор за предоставяне на поръчителство от *, ведно със законната лихва
върху главницата от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане.
В исковата молба се твърди, че на * между В. А. П. като кредитополучател и
„Кредисимо" ЕАД, като кредитор бил сключен Договор за потребителски кредит № *, в
изпълнение на които кредиторът е предоставил на ищеца заем в размер на 3100,00 /три
хиляда и сто/ лева при следните условия: Общ размер на предоставения Кредит: 3 100,00
лева, Срок на Кредита: 24 месеца, Брой на Погасителните вноски: 24 вноски, Лихвен
процент по Кредита: 19,53 %, Годишен процент на разходите по Кредита: 21,38 %, Общ
размер на всички плащания: 3787,76 лева. За обезпечаване на задълженията й по договора
било необходимо да сключи договор с втория ответник, по силата на който „Ай Тръст"
ЕООД се задължава да отговаря пред „Кредисимо" ЕАД солидарно с кредитополучателя за
изпълнението на всички задължения на кредитополучателя, възникнали съгласно Договора
за потребителски кредит, както и за всички последици от неизпълнението на задълженията
на ищеца по Договора за потребителски кредит („Договор за поръчителство"). За поемането
на задължението за поръчителстване по кредита, кредитополучателят дължи на поръчителя
възнаграждение за обезпечаването на изпълнението на задълженията му по Договора за
потребителски кредит в размер на 3349,38 лева, което се заплаща на 24 месечни вноски,
платими на падежа на всяка от погасителните вноски по договора за кредит. Ищецът счита,
че по отношение преценката относно действителността на договора за кредит и договора за
предоставяне на гаранция следва да намерят приложение общите правила на ЗЗД и ЗЗП, тъй
като ищецът като физическо лице е потребител по смисъла на §13, т. 1 от ДР на ЗЗП.Ищецът
се позовава на чл. 22 от ЗПК, според която разпоредба, когато не са спазени изискванията на
1
чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7-9 от ЗПК, договорът за
потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни
изисквания води до настъпването на тази недействителност. Посочва, че съгласно чл. 11, ал.
1, т. 10 от ЗПК договорът за потребителски кредит следва да съдържа и годишния процент
на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на
сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани
при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1
начин. Сочи, че в настоящия случай предвид наличието на два договора с потребителя
липсвала ясно разписана методика на формиране на годишния процент на разходите по
кредита - кои компоненти точно са включени в него и как се формира същия. По този начин
потребителят бил поставен в невъзможност да разбере какъв реално е процентът на
оскъпяване на ползвания от него финансов продукт. Посочва, че в случай, че Договора за
кредит възлага в тежест за заемателя да осигури едно измежду няколко обезпечения
/например да предостави на ответника банкова гаранция в срок от 10 дни от сключване на
договора за всички задължения по сключения договор за кредит или одобрено от
заемодателя дружество - поръчител/, при съпоставянето на такава клауза с естеството на
сключения договор за паричен заем, се налагало разбирането, че по своето същество тя
представлявала неотменимо изискване за получаване на кредитно финансиране и на
практика не предоставяла избор за потребителя, както дали да предостави обезпечение, така
и какво да бъде то. Длъжникът би могъл да си позволи да представи като обезпечение
единствено одобрено от ответника „Кредисимо“ ЕАД дружество - „Ай Тръст" ЕООД, който е
и свързано лице с кредитора по договора за заем. Таксата за допълнителната услуга, която
макар и формално да е дължима по друг договор, представлявала възнаграждение за услуга
в полза на кредитодателя, поставена като изискване за предоставянето на заема, поради
което се отнасяла до разходи, които следва да бъдат включени в ГПР, при което неговият
размер надхвърлял законовото ограничение по чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Ето защо договорът бил
недействителен на осн. чл. 22 от ЗПК. По същите съображения следва да се приеме, че
недействителен е и самият договор за предоставяне на поръчителство, доколкото е той е
сключен в неразривна връзка и с основание договора за потребителски кредит. Посочва, че
съгласно чл. 23 от ЗПК когато договорът за потребителски кредит е обявен за
недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва
или други разходи по кредита. В изпълнение на двата договора В. П. е заплатила сумата от
3899,68 лева за предсрочно погасяване на задълженията си по двата договора.. С оглед
недействителността на Договор за потребителски кредит № * от * и нищожността на
Договора за предоставяне на поръчителство от * получените суми се явяват платени при
начална липса на основание и подлежат на връщане от ответниците на ищеца. По
изложените съображения моли за уважаване на иска. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил ОИМ от ответника КРЕДИСИМО ЕАД, с който
оспорва предявения иск като неоснователен. Не оспорва, че между страните е сключен
Договор за потребителски кредит №*, че главницата по процесния е в размер на 3100лв.,
която следва да бъде върната в срок от 24 месеца. Приложимият по Договора ГЛП бил в
размер на 19,53% и ГПР в размер на 21,38%, като общият размер на всички плащания бил
3787,76лв. Посочва, че по сметка на ответника била постъпила сумата от 146,58лв., с които
били погасени задължения различни от главница. Не оспорва твърдението на ищеца, че при
изчисляване на ГПР възнаграждението за предоставяне на поръчителство, дължимо и
платимо на „Ай Тръст“ ЕООД, не било включено като разход по смисъла на чл. 19 ЗПК.
Сочи, че възнаграждение за поръчител не е включено като разход по кредита, тъй като не
отговаря на легалната дефиниция за общ разход по кредита, формулирана в § 1, т.1 от
Допълнителните разпоредби на ЗПК. Сключването на договор за предоставяне на
обезпечение и съответно заплащането на възнаграждението за предоставено поръчителство,
макар и разход за допълнителна свързана с договора за кредит услуга, не били задължително
условие за получаване на кредита и предоставянето на кредита не било в резултат на
търговски клаузи и условия между „Кредисимо“ ЕАД и „Ай Тръст“ ЕООД. „Кредисимо“
ЕАД към датата на сключване на договора за кредит и формирането на ГПР, не е имало
2
информация относно размера на дължимото възнаграждение по договора за предоставяне на
поръчителство. Договорът за предоставяне на поръчителство, се сключвал след сключването
на Договора за кредит с „Кредисимо“ ЕАД. „Кредисимо“ ЕАД не знаело предварително
какво възнаграждение ще се уговори по бъдещ договор между кредитоискателя и
поръчителя „Ай Тръст“ ЕООД, по който бъдещ договор „Кредисимо“ ЕАД не е страна.
Договорът за предоставяне на поръчителство между ищцата и „Ай Тръст“ ЕООД бил
договор за поръчка по смисъла на чл. 280 и сл. от ЗЗД и уговореното по него
възнаграждение не попадало в обхвата на общи разходи по кредита. По силата на договора
за предоставяне на поръчителство „Ай Тръст“ ЕООД се задължавало да извърши за сметка
на доверителя (ищцата) възложените от нея действия, а именно да отговаря пред кредитора
„Кредисимо“ ЕАД солидарно с нея за изпълнението на всички нейни задължения по
договора за кредит, както и за всички последици от неизпълнението на задълженията по
кредита. Дори да се приеме, че процесният договор за предоставяне на поръчителство по
договор за потребителски кредит е нищожен, неговата евентуална недействителност на
основанията изложени в исковата молба би довела единствено до отпадане на задължението
на кредитополучателя да заплати на поръчителя възнаграждение за предоставената услуга,
но не и до недействителност на самия договор за потребителски кредит, нито на сключения
във връзка със същия договор за поръчителство. По изложените съображения моли за
отхвърляне на иска.
В срока по чл. 131 от ГПК не е постъпил ОИМ от ответника АЙ ТРЪСТ ЕООД.
Постъпило е становище от АЙ ТРЪСТ ЕООД, с което оспорва предявения иск.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Страните не спорят, а и от събраните по делото доказателства Договор за
потребителски кредит № *, Приложение № 1 към договор за потребителски кредит № *,
Общи условия за предоставяне на потребителски кредити на КРЕДИСИМО ЕАД, Договор
за предоставяне на поръчителство от *, се установява, че между ищеца и „Кредисимо“ ЕАД
на * е сключен договор за потребителски кредит, както и че между ищеца и „Ай Тръст“
ЕООД бил сключен Договор за предоставяне на поръчителство от * за обезпечаване на
задълженията на кредитополучателя по договор за потребителски кредит № *.
Съобразно сключения между "Кредисимо” ЕАД и ищеца договор за потребителски
кредит първият ответник се задължил да предостави на ищеца сумата в размер на 3100 лева.
Срокът на договора бил 24 месеца, като задълженията били платими на 24 месечни
погасителни вноски с различен размер на вноската, най-ниският от който е 148,03 лева, а
най-високият 166,25 лева, при лихвен процент по кредита 19,53 %, ГПР 21,38% и общ
размер на всички плащания 3787,76 лева.
Съгласно чл. 4, ал. 1 от договора за потребителски кредит, в случай че
кредитополучателят е посочил в заявлението за отпускане на кредита, че ще предостави
обезпечение на кредита, същият следва, в зависимост от посочения в заявлението вид на
обезпечението: да предостави на КРЕДИСИМО ЕАД банкова гаранция съгласно ОУ в срок
до 10 дни от подаване на заявлението или да сключи договор за предоставяне на
поръчителство, с одобрено от КРЕДИСИМО юридическо лице в срок до 48 часа от подаване
на заявлението. Срокът за одобрение на заявлението за отпускане на кредита при
предоставено обезпечение бил 24 часа от предоставянето на обезпечението. Съгласно чл.4,
ал.2, ако в уговорения срок не се предостави обезпечението, ще се счита, че заявлението не е
одобрено от кредитора и договорът за кредит не поражда действие между страните.
Съобразно чл. 4, ал. 3 от договора в случай, че кредитополучателят е заявил кредит без
обезпечение, срокът за одобряване е 14 дни от подаване на заявлението, като в случай, че
заявлението не бъде одобрено до изтичане на срока, договорът не поражда действие между
страните.
На основание чл. 4, ал. 1 от договора за кредит е сключен договор за предоставяне на
поръчителство между Ай Тръст ЕООД и ищеца на *, с който Ай Тръст ЕООД се задължило
да сключи договор за поръчителство с „Кредисимо“ ЕАД, по силата на който да отговаря
3
солидарно за задълженията на кредитополучателя-потребител по договора за потребителски
кредит. В договора за предоставяне на поръчителство е посочено, /чл. 8, ал. 1 и ал. 4/, че
потребителят заплаща възнаграждение за обезпечаването на задълженията му по договора за
потребителски кредит по един от следните начини: по банкова сметка на поръчителя (която
не е посочена), по банкова сметка на Кредисимо АД (описана в договора) или по начините,
установени в Договора за потребителски кредит за плащане на задълженията на
потребителя по договора за потребителски кредит. Съгласно чл. 8, ал. 5 от договора за
предоставяне на поръчителство Кредисимо ЕАД е овластено да приема вместо поръчителя
изпълнение на задължението на потребителя за плащане на възнаграждението по този
договор. Видно от приложението към договора за поръчителство, възнаграждението за
поръчителство възлиза на 3349,38 лева и се заплаща на месечни вноски за периода на
действие на договора за кредит, на датата на падежа на съответното плащане по кредита
съгласно погасителния план.
Съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 1 от ЗПК договорът за потребителски кредит е
договор, въз основа на който кредиторът предоставя, или се задължава да предостави на
потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма
на улеснение за плащане. Първият ответник- кредитодател е небанкова финансова
институция по смисъла на чл. 3 ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със
средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими
средства. Ищецът пък е физическо лице, което при сключване на договора е действало
именно като такова, т.е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3
ЗПК и кредитор съгласно чл. 9, ал. 4 ЗПК. Сключеният договор между ищеца и Кредисимо
ЕАД по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски
кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния
закон ЗПК.
Според чл. 22 от ЗПК - когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1,
т. 7-12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7-9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е
недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до
настъпването на тази недействителност. Същата има характер на изначална
недействителност, защото последиците й са изискуеми при самото сключване на договора и
когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане само на чистата
стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи. Съгласно чл. 11, ал. 1, т.
10 от ЗПК договорът за потребителски кредит следва да съдържа и годишния процент на
разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на
сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани
при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1
начин. Спазването на това изчисление, дава информация на потребителя, какъв е размерът
на ГПР и общо дължимата сума по договора. Годишният процент на разходите,
представлява така нареченото "оскъпяване" на кредита и включва всички разходи на
кредитната институция по отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната
лихва и се изчислява по специална формула. В ГПР следва да бъдат изрично описани всички
разходи, които длъжникът ще направи и които са пряко свързани с кредитното
правоотношение. В настоящия случай липсва ясно разписана методика на формиране на
годишния процент на разходите по кредита - кои компоненти точно са включени в него и как
се формира същия. По този начин потребителят е поставен в невъзможност да разбере какъв
реално е процентът на оскъпяване на ползвания от него финансов продукт. Посочено е, че
ГПР е 21,38 %, а лихвения процент по кредита 19,53 %, но от съдържанието на договора не
може да се направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е
формиран ГПР.
В контекста на дадената дефиниция в чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на
разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или
бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв
вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като
4
годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Като взе предвид съдържанието
на описаните по-горе клаузи на чл. 4 от Договора за потребителски кредит, сключен с
„КРЕДИСИМО“ ЕАД и чл. 8 от Договора за предоставяне на поръчителство, сключен с „АЙ
ТРЪСТ“ ЕООД съдът намира, че уговореното възнаграждение, дължимо за ангажиране на
поръчител за обезпечаване на задълженията на кредитополучателя по кредита съставлява
възнаграждение по усвояване, отпускане и управление на кредита, поради което същото
следва да се включи в годишния процент на разходите - чл. 19 ал. 1 от ЗПК. Клаузата на чл. 4
от Договора за кредит възлага в тежест за заемателя да осигури едно измежду следните
обезпечения: да предостави на ответника банкова гаранция в срок от 10 дни от сключване на
договора за всички задължения по сключения договор за кредит или одобрено от
заемодателя дружество - поръчител. Прочитът на съдържанието на посочената клауза и
съпоставянето й с естеството на сключения договор за паричен заем, налага разбирането, че
по своето същество тя представлява неотменимо изискване за получаване на кредитно
финансиране и на практика не предоставя избор за потребителя, както дали да предостави
обезпечение, така и какво да бъде то. Житейски необосновано е да се счита, че потребителят
ще разполага със съответна възможност да осигури банкова гаранция в размер от всички
задължения по договора за кредит. Обективно длъжникът би могъл да си позволи да
представи като обезпечение единствено одобрено от ответника „Кредисимо“ ЕАД
дружество. Това дружество е именно другият ответник в настоящия процес- „Ай Тръст“
ЕООД, който е и свързано лице с кредитора по договора за заем, доколкото видно от
извършена справка в търговския регистър „Кредисимо“ ЕАД е едноличен собственик на
капитала на „Ай Тръст“ ЕООД. Двата договора -за кредит и за предоставяне на
поръчителство не само, че са свързани, но възнаграждението по договора за предоставяне на
поръчителство, е предвидено да се заплаща на падежите и по начините, по които се изплаща
съответната погасителна вноска по договора за кредит. Доколкото в договора за кредит е
уговорено обезпечаването му чрез поръчителство, таксата за допълнителната услуга, която
макар и формално да е дължима по друг договор, се явява част от договора за кредит като
включена в съдържанието му и всъщност представлява скрито възнаграждение по договора
за потребителски кредит, което следва да бъде включено в размера на ГПР. Тъй като се касае
до възнаграждение за услуга в полза на кредитодателя, поставена като изискване за
предоставянето на заема, това допълнително плащане се отнася до разходи, които следва да
бъдат включени в ГПР, при което неговият размер надхвърля законовото ограничение по чл.
19, ал. 4 от ЗПК, вземайки предвид посочения в договора размер от 21,38 %, размера на
предоставената сума по договора в полза на потребителя 3100 лева, лихвения процент по
кредита 19,53 %, срокът на договора от 24 месеца, общият размер на плащанията по
договора за кредит – 3787,76 лева и размера на дължимото възнгаграждение за поръчител –
3349,38 лева, което надвишава размера на предоставената сума по договора. При служебно
изчисление посредством онлайн калкулатор при сума на получаване от 3100 лева и обща
дължима сума 7 137,14 лева, с включено възнаграждение за поръчител, платими на 24
месечни вноски, то ГПР възлиза на 155.19 %. Ето защо посоченият в договора за кредит
годишен процент на разходите от 21,38 % не отговаря на действителния такъв, с оглед на
което е нарушена разпоредбата на чл. 11, ал.1, т. 10 ЗПК, тъй като потребителят се явява
реално лишен от информация за действителния размер на приложимия на ГПР, което право
ЗПК му признава и гарантира. Тази норма, от една страна, е насочена към осигуряване
защита на потребителите чрез създаване на равноправни условия за получаване на
потребителски кредит, а от друга - към стимулиране на добросъвестност и отговорност в
действията на кредиторите при предоставяне на потребителски кредити така, че да бъде
осигурен баланс между интересите на двете страни. В случая липсата на ясна, разбираема и
недвусмислена информация в договора не дава възможност на потребителя да прецени
икономическите последици от сключването на договора предвид предоставените му от
законодателя съответни стандарти за защита. Този пропуск сам по себе си е достатъчен, за да
се приеме, че целият договор за потребителски кредит е недействителен на осн. чл. 22 от
ЗПК вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.
Според чл. 23 ЗПК при обявяване на договора за кредит за недействителен,
5
потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други
разходи по кредита. От представената справка за извършени плащания от КРЕДИСИМО
ЕАД, съдът приема за установено, че в полза на КРЕДИСИМО ЕАД е заплатена сумата от
3899,68 лева, с която е погасена главница от 3100 лева, лихва в размер на 146,58 лева, 577.33
лева вноска за поръчителство и 75.77 лева – неразпределена сума. Представена е и справка
от АЙ ТРЪСТ ЕООД, видно от която сумата от 577.33 лева – вноска за поръчителство,
платена на КРЕДИСИМО ЕАД е била администрирана към АЙ ТРЪСТ ЕООД, поради което
заплатените в полза на КРЕДИСИМО ЕАД суми извън главницата от 3100 лева възлизат на
общо 222,35 лева, включващи лихва в размер на 146,58 лева и 75,77 лева – неразпределена
сума. С оглед последиците, които придава разпоредбата на чл. 23 от ЗПК, заплатените от
ищеца суми над чистата стойност на кредита в размер на общо 222,35 лева са платени без
основание на КРЕДИСИМО ЕАД поради което на осн. чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД подлежат на
връщане. С оглед изложеното предявеният против КРЕДИСИМО ЕАД иск е основателен и
следва да бъде уважен.
По отношение на сключения между ищцата и АЙ ТРЪСТ ЕООД договор за
предоставяне на поръчителство, то предвид недействителността на договор за кредит, който
обезпечава и във връзка с който е сключен, то същият е лишен от основание. Видно от
съдържанието на договора, за поръчителя е уговорено възнаграждение срещу задължението
да отговаря солидарно с длъжника за задължението за плащане на сумите по кредита. В
случая на тяхното заплащане от поръчителя обаче, за него се поражда регресно право срещу
заемателя за възстановяване на платените от поръчителя суми - по чл. 4, ал. 2 от договора за
предоставяне на поръчителство. Следователно поръчителят получава едно възнаграждение,
без реално да съществува същинско насрещно задължение за него, доколкото сумите, които е
платил подлежат на възстановяване. От друга страна за длъжника е уговорено заплащането
на възнаграждение за поръчителство дори и при погасяване на кредита от поръчителя. В
този смисъл не само, че е налице нееквивалентност на престациите, но в случая и липсва
престация от една от страните по договора - поръчителя, поради което и този договор се
явява нищожен на осн. чл. 26, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД като противоречащ на добрите нрави и
лишен от основание.
От представената справка за извършени плащания от АЙ ТРЪСТ ЕООД, съдът
приема за установено, че в полза на АЙ ТРЪСТ ЕООД е заплатено възнаграждение за
предоставеното поръчителство в размер на 577.33 лева, какъвто е и размерът на исковата
претенция по чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД след допуснатото изменение на иска. Поради
нищожността на процесния договор за предоставяне на поръчителство, сключен между
ищеца и АЙ ТРЪСТ ЕООД следва, че общо заплатената от ищеца сума във връзка с този
договор в размер на 577,33 лева - възнаграждение за поръчителство е заплатена без
основание и подлежи на връщане съобразно чл. 55, ал. 1 от ЗЗД. Ето защо предявеният
против АЙ ТРЪСТ ЕООД осъдителен иск е основателен и следва да бъде уважен изцяло.
На осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК по предявения против КРЕДИСИМО ЕАД иск в полза на
ищеца се дължат направените по делото разноски. Същите се констатираха в размер на 50
лева за заплатена държавна такса, които следва да се възложат в тежест на ответника. На
осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК по предявения против АЙ ТРЪСТ ЕООД иск в полза на ищеца се
дължат направените по делото разноски. Същите се констатираха в размер на 50 лева за
заплатена държавна такса, които следва да бъдат възложени в тежест на АЙ ТРЪСТ ЕООД.
В производството ищецът е бил представляван от адвокат, който е поискал
присъждане на възнаграждение в хипотезата на чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата.
Като взе предвид липсата на фактическа и правна сложност на делото и ниския материален
интерес, съдът намира, че следва да се определи на основание чл. 38, ал. 2 Закон за
адвокатурата, в полза на адв. М. О. адвокатско възнаграждение в минималния предвиден в
Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа размер за дела с
определен материален интерес в размер на общо 400 лева за производството, платимо по
равно от всеки от ответник. С оглед изложеното, съдът
РЕШИ:
6
РЕШИ:
ОСЪЖДА КРЕДИСИМО ЕАД, ЕИК: *, със седалище и адрес на управление: *,
представлявано от С.Р.Я. да заплати на В. А. П., ЕГН **********, с адрес: * сумата от 222,35
лева (двеста двадесет и два лева и тридесет и пет стотинки), представляваща недължимо
платена сума по Договор за потребителски кредит № *, ведно със законната лихва върху
сумата от 17.02.2025 г. - датата на депозиране на исковата молба, до окончателното й
изплащане.
ОСЪЖДА АЙ ТРЪСТ ЕООД, ЕИК: * със седалище и адрес на управление: *,
представлявано от И.М.Ш. да заплати на В. А. П., ЕГН **********, с адрес: * сумата от
577,33 лева (петстотин седемдесет и седем лева и тридесет и три стотинки),
представляваща недължимо платена сума по Договор за предоставяне на поръчителство от
*, ведно със законната лихва върху сумата от 17.02.2025 г. - датата на депозиране на исковата
молба, до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА КРЕДИСИМО ЕАД, ЕИК: *, със седалище и адрес на управление: *,
представлявано от С.Р.Я. да заплати на В. А. П., ЕГН **********, с адрес: * сумата от 50
лева (петдесет лева) направени по делото разноски за заплатена държавна такса.
ОСЪЖДА АЙ ТРЪСТ ЕООД, ЕИК: * със седалище и адрес на управление: *,
представлявано от И.М.Ш. да заплати на В. А. П., ЕГН **********, с адрес: * сумата от 50
лева (петдесет лева) направени по делото разноски за държавна такса.
ОСЪЖДА КРЕДИСИМО ЕАД, ЕИК: *, със седалище и адрес на управление: *,
представлявано от С.Р.Я. да заплати на адв. М. М. О., АК С., служебен адрес: *, сумата от
200 лева (двеста лева) - адвокатско възнаграждение определено по реда на чл. 38, ал. 2
ЗАдв.
ОСЪЖДА АЙ ТРЪСТ ЕООД, ЕИК: * със седалище и адрес на управление: *,
представлявано от И.М.Ш. да заплати на адв. М. М. О., АК С., служебен адрес: * сумата от
200 лева (двеста лева) - адвокатско възнаграждение определено по реда на чл. 38, ал. 2
ЗАдв.
Присъдените суми могат да бъдат заплатени по следната банкова сметка: *.
Решението подлежи на обжалване пред ОС Смолян в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Мадан: _______________________
7