РЕШЕНИЕ
№ 2877
гр. Варна, 26.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 24 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Геновева Илиева
при участието на секретаря Веселина Д. Георгиева
като разгледа докладваното от Геновева Илиева Гражданско дело №
20213110115182 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по предявен от Б. Д. срещу Я. Я. иск с правно
осн. чл. 75 ЗС за преустановяване на нарушението на владение и възстановяване на
фактическото съС.ие от преди нарушението върху учреден със заповед № 3117/11.09.2007г.
на Кмета на Община Варна сервитут върху площ от 20 кв.м., защрихована в зелено на
комбинирана скица, находяща се на л. 25, при граници: останалата част от учреденото право
на ползване от две страни, ПИ № **********.15 и ПИ № **********.13, целият с площ от
34 кв.м. от ПИ № 2533 =1715, която площ попада в границите на имот № **********.13 по
КККР, одобрени със заповед № РД – 18 – 73/23.06.2008г. на Изпълнителния директор на
АГКК, находящ се в г********** с площ от 531 кв.м при граници на целия имот: ПИ №№
**********.15, **********.14, **********.12, **********.357 и при граници на реалната
част: ПИ № **********.13, имот № **********.15, имот № **********.14, имот
№**********.357.
В исковата си молба ищецът твърди, че е собственик на имот с пл. № 1716 по КП на
местност „******“, идентичен на ПИ № **********.14 по КККР, находящ се в **********
Ответникът Я. Я. е собственик на имот № 2642=1717 по КП, а по КК на имот
**********.13, а Д.Д. на имот № 2533=1715, а по КК на имот **********.15 в същата
местност.
Със заповед № 3117/11.09.2007г. на Кмета на Община Варна е разрешено на ищеца Б.
Д. и неговия брат С. Д. право на преминаване през следните имоти, както следва: през ПИ
2642=1717, собствен на Я. Я. с площ от 18 кв.м., а през имота на Д.Д. 2533=1715 с площ от
34 кв.м.
По повод обжалване на административния акт, заповедта е отменена, в частта, с
която е учредено право на преминаване през ПИ 2642=1717, собствен на Я. Я. с площ от 18
кв.м.
Така след влизане в сила на решение, ищецът е преминавал през площ от 20 кв.м. от
имот 2533=1715, собствен на Д.Д., вместо през площ от 34 кв.м., поради съществуващата
1
подпорна стена, под която е налице голяма денивилация на терена, което възпрепятства
преминаването през останалите 14 кв.м.
С одобряване на КККР, извършено със заповед № РД – 18 – 73/23.06.2008г. на
Изпълнителния директор на АГКК, е допусната грешка при заснемане на имота, собствен на
ответника с № **********.13 и този, собствен на Д.Д. с идентификатор № **********.15,
изразяваща се в неправилно отразяване на границите помежду им, преминаваща през
подпорната стена.
В резултат на грешното заснемане на границите между имотите, площта на
учреденото в полза на ищеца право на преминаване от 20 кв.м. попада в имота на ответника.
На 08.05.2021г. ответникът е преградил пътеката с площ от 20 кв.м., през която Б. Д. е
преминавал съгласно учреденото му право на преминаване с административния акт, което
ищецът счита, че съставлява нарушение на владението му, което се настоява за бъде
преустановено с предявения иск.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът Я. Я., е депозирал писмен отговор, с който
оспорва предявения иск по съображения, че не е възпрепятствал правото на преминаване на
ищеца, което му е учредено по надлежния ред и не е извършил соченото нарушение.
Твърди се още, че границите между собствения му имот и този на Д.Д. са правилно
отразени. Действително, теренът е с голям наклон и в имота на Д.Д. съществуваща подпорна
стена. Ответникът твърди, че владее и ползва само своя имот, който е оградил, съобразно
протокол за трасиране и нанесени граници по КККР на гр. Варна, а ищецът е този, който се
опитва да навлезе в него.
Въз основа на изложеното се настоява за отхвърляне на претенцията.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и по вътрешно
убеждение приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Предявеният иск намира правното си основание в разпоредбата на чл. 75 ЗС, според
която владението на недвижим имот или на вещно право върху такъв имот, вкл. и върху
сервитут, което е продължило непрекъснато повече от шест месеца, може да бъде
защитавано срещу всяко нарушение. Искът може да се предяви в шестмесечен срок.
Ирелевантно е дали владението е правомерно или не, а нарушението може да бъде
всяко действие, с което се отстранява напълно или отчасти фактическата власт на владелеца
върху вещта, респ. вещно право върху такъв имот, вкл. и върху сервитут.
Страните не спорят по следните релевантни за делото факти, за които са ангажирани
допустими и относими доказателствени средства:
Ищецът Б. Д. е собственик, на основание договор за дарение от 06.10.1977г., сключен
в изискуемата от закона нотариална форма на имот с пл. № 1716 по КП на местност
„******“ от 1968г., а по КК, одобрена със заповед № РД – 18 – 73/23.06.2008г. на ПИ №
**********.14, находящ се в **********
Ответникът Я. Я. е собственик на идеални части, придобити с договор за дарение от
24.09.1997г., сключн във формата на нотариален акт, от имот 1717 по КП на местност
„******“, а по КК, одобрена със същата заповед на имот № **********.13.
Д.Д. е собственик на имот с пл. № 1715 по КП на местност „******“ от 1968г., а по
КК на имот № **********.15, също одобрена с посочената заповед.
С решение от 30.01.2004г., постановено по гр.д. № 2033/2002г. по описа на Районен
съд – Варна, е прието за установено, че Я. Я. притежава право на собственост върху
недвижим имот, находящ се в гр. *****, местност „******“, представляващ част с площ от
18 кв.м. при граници от север: сградите и оградата, очертани с контур в жълт цвят по
скицата на вещото лице на л. 90, а от изток, юг и запад - имотни граници на имот пл. №
1717, очертани с пунктир и контур в оранжев цвят по същата скица, от южната част с площ
2
от 500 кв.м. от място, цялото с площ от 1 000 кв.м., заснето с пл. № 1717 по плана на
местността, придобити по наследяване, чрез договор за дарение и, чрез спогодба по
предявения от Я. Я. срещу Б. Д. иск с правно осн. чл. 97, ал. 1 ГПК /отм./.
Решението на първоинстанционния съд, в частта по иска по чл. 97, ал. 1 ГПК /отм./, е
влязло в законна сила, поради необжалването му.
С влязло в законна сила решение № 508/06/05.04.2006г., постановено по гр.д. №
1003/2005г. по описа на ВКС, е оставено в сила решение от 14.01.2015г. по гр.д. №
559/2014г. на ВОС в обжалваната част, с която Б. Д. е осъден да преустанови преминаването
през една част от имота на Я. Я. с площ от 18 кв.м. при граници по скица: от север – сгради
и ограда; от изток, юг и запад – имотни граници на имот пл. № 1717, целият с площ от 1 000
кв.м. по плана на местност „******“, кв. „*******.“
Със заповед № 3117/11.09.2007г. на Кмета на Община Варна по реда на чл. 192, ал. 2
ЗУТ, е разрешено на Б. Д. и С. Д. право на преминаване по КП на местност „******“,
землище *******, гр. ***** през следните поземлени имоти:
ПИ 2642=1717, собствен на Я. Я. с площ от 18 кв.м, индивидуализирана в скица,
незаразделна част от административния акт;
ПИ 2533=1715, собствен на Д.Д. с обща площ от 34 кв.м., индивидуализирана в
скица, незаразделна част от административния акт;
Административната заповед е отменена с решение № 1179/08.08.2008г. по адм. дело
№ 2173/2007г. на Административен съд – Варна, влязло в законна сила на 23.09.2019г., в
частта, с която се учредява в полза на притежавания от Б. Д. и С. Д. ПИ с пл. № 1716 по КП
на местност „******“, землище *******, гр. ***** право на преминаване през ПИ
2642=1717, собствен на Я. Я..
Въпросът дали облигационните претенции между Д.Д. и Б. Д. по повод учредения
сервитут са уредени в съответствие с изискването на чл. 192, ал. 6 ЗУТ, е ирелевантен
доколкото засяга отношения между други правни субекти, различни от страните по делото.
Експертът - геодезист, изготвил заключението по допълнителната СТЕ, неоспорена
от страните и кредитирана от съда, е категоричен, че при издаване на административната
заповед е съобразено влязлото в сила съдебно решение по гр.д. № 2033/2002г. на ВРС.
Безспорно е, че през месец май 2021г. Я. Я. е извършил ограждане на площ,
съобразно влязлото между страните по делото решение от 30.01.2004г., постановено по гр.д.
№ 2033/2002г. на ВРС, чрез поставяне на метална врата.
Този факт, освен, че не е спорен между страните, се установява и от признанието,
направено от Я. Я. пред държавен орган, обективирано в сведение от 19.05.2021г.
Констатации за поставяне на метална врата в началото на път, заключен между
подпорна стена в ПИ № 1715 и границата между ПИ № 1715 и 1717 и края при влизането в
ПИ № 1716, се съдържат и в констативен протокол от 09.11.2021г., съставен от длъжностни
лица при Община Варна, след извършен оглед.
Не е спорно още, че през площта, която е оградена от ответника, ищецът е
преминавал, за да достигне си собствения си имот, считано от влизане в сила на
административния акт.
Спорният по делото въпрос е дали площта, която ответникът Я. Я. е оградил, чрез
поставяне на метална врата съответства на площта по решение от 30.01.2004г., постановено
по гр.д. № 2033/2002г. на ВРС или на площта, определена в заповед № 3117/11.09.2007г. на
Кмета на Община Варна от имот № 1715, собствен на Д.Д..
От изготвеното заключение на допълнителната СТЕ и проведения разпит на
експерта, се установява, че е налице грешка при отразяване на границите между имот №
**********.13, собствен на Я. Я. и имот № **********.15, собствен на Д.Д., които не са
3
съответни на тези по КП от 1968г. Изработващият КК е счел за обща граница на двата
поземлени имота ниската част, вместо високата част на откоса, находящ се в ПИ № 1715
(2533) по КП от 1968г., който се намира в територията на ПИ № 1715 по КП от 1968.
При извършения оглед е установено, че не е налична трайно материализирана
граница между двата имота, така, както такава е била отразена в плана от 1968г.
Експертът е категоричен, че площта, защрихована от ищеца на скица на л. 25, която е
и оградена с метална врата от ответника, попада с цялата си площ и граници в площта от 34
кв.м. по административната заповед от имот № 1715 по КП от 1968г., чиято действителна
площ е 44 кв.м., като разликата се дължи, както на използвания графичен метод на
определяне на площите, така и на неспазената ширина от 3, 5 м. при изчертаване на
границите им, който извод на експерта е отразен на комбинирана скица Приложение № 3,
неразделна част от заключението.
Експертът е категоричен още, че площта от 18 кв.м. по влязлото между страните по
делото решение от 30.01.2004г., постановено по гр.д. № 2033/2002г. на ВРС, която е
собствена на Я. Я., не е идентична на площта, очертана на скицата на л. 25, защрихована в
зелено на комбинирана скица, при граници: от североизток ПИ с идентификатор №
**********.13, от запад – улица с идентификатор № **********.357; югозапад – ПИ
**********.15; на изток: с идентификатор № **********.15; на изток: ПИ с идентификатор
№ **********.14, съобразно заключението на вещото лице Д. К., което е неоспорено от
страните и се кредитира от съда.
Посочената площ от 18 кв.м., защрихована с червени линии на комбинирана скица,
Приложение № 3, изготвена от вещото лице С. К. попада в имота, собствен на Я. Я., поради
което твърденията на ответника, че е оградил площта, съобразно влязлото в сила решение,
следва да се считат за опровергани.
Съобразявайки ангажираните доказателства, съдът приема, че ищецът е установил
при условията на пълно и главно доказване качеството си на владелец на сервитут,
продължило без прекъсване повече от шест месеца преди нарушението, отнемане на
фактическата власт на владелеца върху вещта, чрез действия по ограждане и поставяне на
метална врата, възпрепятстваща преминаването през оградената площ, която попада с
цялата си площ и граници в площта от имот № 1715 по КП от 1968, която след одобряване
на КК попада в имот № **********.13, поради грешка в заснемане на общата граница
между имот № **********.13 и имот № **********.15 и спазването на шестмесечния срок
от деня на нарушението, започнал да тече от месец май 2021г. при подадена искова молба на
20.10.2021г.
Предвид изложеното, искът по чл. 75 ЗС, следва да бъде уважен, като ответникът се
осъди да преустанови нарушението и да възстанови фактическото съС.ие от преди
нарушението върху учреден със заповед № 3117/11.09.2007г. на Кмета на Община Варна
сервитут върху площ от 20 кв.м., защрихована в зелено на комбинирана скица, находяща се
на л. 25, при граници: от североизток ПИ с идентификатор № **********.13, от запад –
улица с идентификатор № **********.357; югозапад – ПИ **********.15; на изток: с
идентификатор № **********.15; на изток: ПИ с идентификатор № **********.14,
съобразно заключението на вещото лице Д. К., целият с площ от 34 кв.м. от ПИ № 2533
=1715 по КП на местност „******“ от 1968г., която площ от 20 кв.м. е заключена между
точките А, Б, С, Д на комбинирана скица Приложение № 3, изготвена от вещото лице С. К.,
която приподписана от съда, съставлява неразделна част от съдебното решение и която
попада в границите на имот № **********.13 по КККР, одобрени със заповед № РД – 18 –
73/23.06.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК, находящ се в г********** с площ от
531 кв.м при граници на целия имот: ПИ №№ **********.15, **********.14, **********.12,
**********.357 и при граници на реалната част: ПИ № **********.13, имот №
**********.15, имот № **********.14, имот №**********.357, на осн. чл. 75 ЗС.
4
По разноските
При този изход на спора, с право на разноски разполага ищцовата страна Б. Д., чиито
размер, според представения списък по чл. 80 ГПК и ангажираните доказателства за тяхното
плащане, възлизат на сумата от 1 655, 35 лв., на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
Възражението за прекомерност на заплатения и уговорен адвокатски хонорар в
размер на 1 200 лв. по чл. 78, ал. 5 ГПК, е основателно. Минималният размер на
адвокатското възнаграждение по чл. 7, ал. 1, т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, е 304, 75 лв.
Доколкото делото се отличава с известна фактическа и правна сложност, то размерът
на възнаграждението, следва да бъде намален до сумата от 800 лв., на осн. чл. 78, ал. 5 ГПК.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Я. А. Я., ЕГН **********, гр. *****, ул.“******“ № * ДА
ПРЕУСТАНОВИ НАРУШЕНИЕТО И ДА ВЪЗСТАНОВИ ФАКТИЧЕСКОТО
СЪСТОЯНИЕ ОТ ПРЕДИ НАРУШЕНИЕТО върху учреден със заповед №
3117/11.09.2007г. на Кмета на Община Варна сервитут върху площ от 20 кв.м., защрихована
в зелено на комбинирана скица, находяща се на л. 25, при граници: от североизток ПИ с
идентификатор № **********.13, от запад – улица с идентификатор № **********.357;
югозапад – ПИ **********.15; на изток: с идентификатор № **********.15; на изток: ПИ с
идентификатор № **********.14, съобразно заключението на вещото лице Д. К., целият с
площ от 34 кв.м. от ПИ № 2533 =1715 по КП на местност „******“ от 1968г., която площ от
20 кв.м. е заключена между точките А, Б, С, Д на комбинирана скица Приложение № 3,
очертана със зелени линии, изготвена от вещото лице С. К., която приподписана от съда,
съставлява неразделна част от съдебното решение и която попада в границите на имот №
**********.13 по КККР, одобрени със заповед № РД – 18 – 73/23.06.2008г. на
Изпълнителния директор на АГКК, находящ се в г********** с площ от 531 кв.м при
граници на целия имот: ПИ №№ **********.15, **********.14, **********.12,
**********.357 и при граници на реалната част: ПИ № **********.13, имот №
**********.15, имот № **********.14, имот №**********.357, по предявения от Б. Б. Д.,
ЕГН **********, гр. *****, ул.“******“ № 35 Б срещу Я. А. Я., ЕГН **********, гр. *****,
ул.“******“ № * иск, на осн. чл. 75 ЗС.
ОСЪЖДА Я. А. Я., ЕГН **********, гр. *****, ул.“******“ № * ДА ЗАПЛАТИ на
Б. Б. Д., ЕГН **********, гр. *****, ул.“******“ №*** сумата от 1 655, 35 лв. /хиляда
шестстотин петдесет и пет лева и тридесет и пет ст./, представляваща сторени по делото
съдебно – деловодни разноски, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Варна в двуседмичен
срок от връчването на препис от акта на страните.
Съдия при Районен съд – Варна:_______________________
5