Гр. Силистра, 09.04.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Силистренският окръжен съд, гражданско отделение в откритото заседание
проведено на втори април през
две хиляди и деветнадесетата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА ВАСИЛЕВА
1. ВИОЛЕТА АЛЕКСАНДРОВА
ЧЛЕНОВЕ:
2. ДОБРИНКА СТОЕВА
при участието на съдебния секретар Милена Стефанова и в
присъствието на прокурора , като
разгледа докладваното от съдия Василева гр. д. № 59/19 г. по описа
на СОС и за да се произнесе, взе в предвид следното:
Постъпила е въззивна жалба от адв.В.Й., процесуален представител на К.С.Г., ЕГН **********,***, против ,с което съдът е ДОПУСНАЛ извършването на делба между страните по настоящото дело Г.С.М. с ЕГН **********, М.П.М. с ЕГН ********** *** и К.С.Г. с ЕГН ********** *** по отношение на следния недвижим имот: самостоятелен обект в сграда с идентификатор 66425.501.8625.3.7 (шестдесет и шест хиляди четиристотин двадесет и пет, точка, петстотин и едно, точка, осем хиляди шестстотин двадесет и пет, точка, три, точка, седем) по кадастралната карта на гр. Силистра, одобрена със заповед РД-18-66 от 02.06.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК, находящ се в сграда с идентификатор 66425.501.8625.3 (шестдесет и шест хиляди четиристотин двадесет и пет, точка, петстотин и едно, точка, осем хиляди шестстотин двадесет и пет, точка, три), построена в имот с идентификатор 66425.501.8625 (шестдесет и шест хиляди четиристотин двадесет и пет, точка, петстотин и едно, точка, осем хиляди шестстотин двадесет и пет) с административен адрес: гр. Силистра, ул. “Богдан Войвода” № 2 (две), вх. А, ет. 3 (три), ап. 7 (седем), представляващ апартамент с площ от 84,20 кв.м. (осемдесет и четири цяло и двадесет стотни кв.м.), състоящ се от две стаи, хол, кухня и сервизни помещения, ведно с прилежащото му избено помещение № 9 (девет) и 4,73 % (четири цяло и седемдесет и три стотни) идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж, при съседи: на същия етаж - СОС с идентификатор 66425.501.8625.3.8, под обекта - СОС с идентификатор 66425.501.8625.3.4 и над обекта - СОС с идентификатор 66425.501.8625.3.10
при квоти:
-1/6 ид.ч. за Г.С.М.;
-1/6 ид.ч. за К.С.Г.;
-и 4/6 ид.ч. за Г.С.М. и М.П.М. в режим на СИО.
Жалбоподателят счита, че обжалваното решение е неправилно, изложени са доводи за незаконосъобразност на същото. В с.з. се представлява от адвокатите Й. и Димитров, двамата от АК, гр. варна, които поддържат жалбата.
Ответниците по жалбата, Г.С.М.
с ЕГН ********** и М.П.М. с ЕГН **********
***, не са подали писмен отговор по реда
на чл. 263 ГПК, въпреки предоставената им от първоинстанционния съд възможност.
ОС, като съобрази доводите на страните и данните по делото, прие за установено следното:
Жалбата е предявена от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и при спазване изискванията на чл.258 и сл. ГПК, поради което е допустима.
Пред районния съд настоящите въззиваеми са предявили против въззивницата К.Г. иск за делба на гореописания имот при квоти 3/6 ид.ч. за първия ищец, 2/6 ид.ч. за втората ищца и 1/6 ид.ч. за ответницата.
Съгласно събраните по делото доказателства, процесният имот е придобит по време на брака на родителите на Г.М. и К.Г. – Стойчо Кръстев М. и Цветанка Г.М.. След смъртта на бащата на 18.08.1988 г., децата му придобили по наследство по 1/6 ид. част, а съпругата му, прибавила към своите 3/6 ид. части от съсобствеността още 1/6 ид. част по наследство. Така, своите 4/6 ид. части от делбения имот , с НА № 147, т. III, д. № 946 по описа на СРС за 1993 г. Цветанка Г.М. прехвърлила в полза на сина си Г.С.М. срещу задължение за издръжка и гледане, който към този момент са намирал в брачни отношения с втората ищца и въззиваема, поради което на основание чл. 19, ал. 1 /отм./ СК имущественото право, предмет на договора, било придобито от съпрузите в режим на СИО. В договора била записана клауза, съгласно която , докато е жива прехвърлителката, приобретателите нямат право да се разпореждат с имота без изричното и писмено съгласие.
Позовавайки се на нея, въззивницата, както в настоящата жалба, така и пред първата инстанция в писмения си отговор по ч 131 ГПК, защитава становище, че не желае делбата на имота, тъй като по същество това представлява разпореждане с него, а въззиваемите нямат право на това без съгласие на прехвърлителката.
Възражението е неоснователно. В случая се касае за забрана за приобретателя да се разпорежда с имота в полза на трети лица чрез каквато и да е сделка, освен с изричното писмено съгласие на прехвърлителката, но тази клауза не обосновава неоснователност на предявения иск за делба, най – малкото защото делбата по съдебен ред не представлява сделка, нито пък е разпореждане по смисъла на цитираното ограничение. Дори да изключим дарените 4/6 ид. части, то ищецът разполага с 1/6 ид. част по наследство, която му дава право да инициира делба. Районният съд съвсем резонно се е позовал на чл. 34, ал. 1 ЗС, който гарантира правото на делба дори при наличие на уговорка в обратен смисъл, което обосновава недействителност на обективираната в НА № 147, т. III, д. № 946 по описа на СРС за 1993 г. забрана за разпореждане, ако се приеме, че същата засяга и това право. Следва да се подчертае, че в устните състезания пред районния съд въззивницата, чрез процесуалиня си представител, е изоставила тезата си за отхвърляне на иска за делба, тъй като представлява разпореждане с имота, а това е недопустимо с оглед клаузата в горецитирания НА и се е спряла единствено на размера на квотите, като посочените от нея съвпадат с постановените в обжалваното решение.
Имайки предвид гореизложеното , ОС счита, че жалбата е неоснователна, а постановеното от районния съд решение – правилно, поради което следва да бъде потвърдено изцяло.
С оглед на гореизложеното ОС
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 491/10.01.2019г. по гр.д. № 852/2018 г. на Силистренския районен съд
Решението може да се обжалва пред Върховния Касационен съд на РБългария в едномесечен срок от получаване на съобщение от страните по делото по реда на чл.280 и сл. ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.