РЕШЕНИЕ
№ 142
гр. Бургас, 17.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Мариана Г. Карастанчева
Членове:Галя В. Белева
Кристиян Ант. Попов
при участието на секретаря Ани Р. Цветанова
като разгледа докладваното от Мариана Г. Карастанчева Въззивно
гражданско дело № 20212100502140 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по повод на
въззивната жалба на процесуалния представител на К.Г.Л. -ответник
по гр.д. № 3852 /2021 год. по описа на Бургаския районен съд против
решение № 1152/11.10.2021 год. ,с което на осн.чл. 127а от СК е заместено
съгласието на ****** Л. за издаване на международен паспорт и за
пътувания на детето М.К. Л. извън територията на Република България-до
пет броя пътувания в календарната година в държавите –членки на ЕС ,в това
число-Република Кипър и Република Турция,с период на всяко пътуване не
по-дълъг от 14 дни,придружавана от своята **** Н.Б. или упълномощено от
нея лице,като въззивникът ответник е осъден да заплати на молителката и
направените по делото разноски .
Въззивникът изразява недоволство от решението , като счита същото
за незаконосъобразно ,неправилно и необосновано,постановено в нарушение
на процесуалния закон .
1
Сочи се на първо място ,че съдът не е обсъдил всички представени от
ответната страна доказателства.Тези доказателства подкрепят тезата ,че
искането не следва да бъде уважавано .Тъй като отношенията между ****та и
детето са силно влошени,****** няма да може да го защити ,ако се намира на
стотици километри от нето ,а такава ситуация вече е била налице и М. се е
обадила на **** си да я вземе от почивка .Сочи се и че детето чрез **** си е
инициирало производство по реда наЗЗДН поради упражнено домашно
насилие от страна на ****та ,за което самото дете е подало сигнал на
спешния телефон.
Моли се за отмяна на решението и постановяване на ново ,с което да се
отхвърли исковата претенция изцяло.
Въззивната жалба е допустима,подадена от процесуално легитимирано
лице против подлежащ на обжалване акт .
Въззимаемият ответник по делото не е подал писмен отговор по чл. 263
от ГПК и не е взел становище по въззивната жалба .
След преценка на събраните по делото доказателства и като обсъди
съображенията на страните ,Бургаският окръжен съд прие за установено
следното :
Предявен е иск от Н. В. Б. в качеството й на **** и законен представител
на *********** М.К. Л. . против К.Г.Л. , с който се претендира да бъде
постановено решение, по силата на което да бъде заместено съгласието на
****** за напускане на детето на територията на Р. България и да пътува зад
граница, като посещава всички държави в пределите на ЕС, както и Република
Кипър и Република Турция., без ограничение на броя на пътуванията през
календарната година, тяхната продължителност и времето, през което се
провеждат посредством организирани групови екскурзии или придружаван от
пълнолетни деца – български граждани. С исковата молба е предявен и иск да
бъде заместено съгласието на ****** за издаване на документи за
самоличност за детето , необходими му за пътуване в чужбина по реда на
Закона за българските документи за самоличност.
Ответната страна по предявения иск – ****** К.Л. счита претенцията за
неоснователна .Изтъква ,че отношенията между родителите на детето-ищцата
и ответника са силно влошени .Освен това ,детето М. от момента на
фактическата раздяла на бившите съпрузи живее предимно с **** си,който я
2
издържа и финансово .Счита ,че детето се чувства по-добре при **** си и
отказва да отиде при **** си .Сочи ,че детето няма против да пътува с **** си
в чужбина ,но не иска да бъдат придружавани от приятеля на **** си ,когото
не харесва .Затова и до настоящия момент е отказвал да даде съгласие за
пътуването на детето в чужбина.
На основание чл. 127а от СК въпросите, свързани с пътуване на дете в
чужбина и издаването на необходимите лични документи за това, се решават
по общо съгласие на родителите. На основание ал. 2 от цитираната
разпоредба когато родителите не постигнат съгласие по ал. 1, спорът между
тях се решава от районния съд по настоящия адрес на детето.
На основание чл. 45, ал. 1 от Закона за българските лични документи
заявлението за издаване на паспорт или заместващ го документ на малолетни
и непълнолетни и на поставени под запрещение лица се подава лично и от
техните родители, настойници или попечители.
На основание чл. 76, т. 9 от ЗБЛД може да не се разреши напускане на
страна на малолетни и непълнолетни и поставени под запрещение лица, които
нямат нотариално заверено писмено съгласие за пътуване в чужбина от
своите родители, настойници, попечители; при разногласие между
родителите спорът се решава по реда на чл. 127а от Семейния кодекс.
Налице е установена съдебна практика, намерила израз в решение №
234/30.05.2012 г., постановено по гр. д. № 1580/2011 г., решение №
116/16.04.2014 г., постановено по гр. д. № 5156/2013 г. и решение №
244/3.07.2014 г., постановено по гр. д. № 953/2014 г., всичките по описа на
ВКС, ГК, IV г. о. ,с които е прието, че когато родителите не се споразумеят
по отношение на пътуването на детето в чужбина, при спор по чл. 127а от СК
съдът е овластен да разреши както конкретно пътуване за определен период и
до определена държава, така и конкретни пътувания в определен период от
време и до конкретна държава или държави, чиито кръг е определен, а също
така и неограничен брой пътувания за определен период от време, но само до
определена държава или държави. При това съгласно решение №
403/29.02.2016 г., постановено по гр. д. № 6903/2014 г. по описа на ВКС, ГК,
IV г. о. въпросът, свързан с пътуване на дете в чужбина и издаването на
необходимите лични документи за това при разногласие на родителите е от
категорията на спорна съдебна администрация, при решаването, на който
3
съдът прави преценка за целесъобразност. В производството по спорна
съдебна администрация по реда на чл. 127а СК съдът не е обвързан от
формулираното от молителя искане относно брой пътувания, период от време
и определени държави. В рамките на заявеното искане с молбата по чл. 127а
СК съдът разполага с власт да разреши конкретни пътувания в период от
време, различен от първоначално заявения и до определени държави, част от
поисканите с молбата, или да разреши неограничен брой пътувания, но до
определени държави. Водещи и най-важни при решаване на въпроса за
заместване съгласието на единия родител за пътуване в чужбина са
интересите на детето. С оглед на така установената съдебна практика трябва
да се посочи, че в случаите когато заместващото съгласие по чл. 127а от СК
се иска за определен период от време, молителят не е задължен да посочва
точните дати на всяко едно отделно пътуване и докъде бе бъде осъществено
то в този период.
Решението ,предмет на обжалване ,е съобразено както с цитираната
съдебна практика ,така и със смисъла и духа на закона.Както стана дума по-
горе ,става дума единствено за преценка за целесъобразност ,като се изхожда
единствено от интересите на детето . В т. 3 от ППВС № 1/12.11.1974 г. е
посочено, че под интереси на децата се разбират всестранните интереси на
децата по тяхното отглеждане и възпитание, създаване на трудови навици и
дисциплина, подготовка за общественополезен труд и изобщо изграждането
на всяко дете като съзнателен гражданин като е посочено, че в това понятие
влизат и материалните интереси на детето-обезпечаване на жилище, битови
условия, управление на имуществото и грижи за съхранението му,
представителство и други. Подчертано е, че решаващо значение за интересите
на децата има цялата съвкупност от интереси, но от аспекта на всестранното
развитие на личността. Определение на понятието за "най-добър интерес на
детето" е даден в разпоредбата на § 1, т. 5 от ДРЗЗДет. Целта е най-пълно да
се удовлетворят физическите, психическите и емоционалните потребности на
детето, съобразно неговите желания и чувства, но не изцяло, а чрез преценка
дали и доколко това е възможно с оглед възрастта, пола, миналото и други
характеристики на детето, с оглед на способността на родителите да се
грижат да него, а също така и с последиците, които ще настъпят за детето при
промяната на обстоятелствата и опасността или вредата, която може да му
бъде причинена при тази промяна. Затова при постановяване на решение,
4
което се отнася до интересите на децата трябва да се оценяват и да се вземат
предвид конкретните интереси на детето, които се иска да бъдат
удовлетворени, като въз основа на това се избере разрешението, което най-
добре ще обслужи тези интереси, като се извърши предварителна преценка за
последиците от това разрешение върху детето.
В случая не е спорно ,че упражняването на родителските права спрямо
роденото от брака на страните дете М. е предоставено на ****та ,като е
определен режим на лични отношения с ******.Не се спори също и че от
настъпилата между бившите съпрузи фактическа раздяла през 2016 г. детето
живее ту с **** си ,ту с **** си ,като приоритетно за него се грижи
******,но то има силна емоционална връзка както с **** си ,така и с **** си
/вж. приложения по делото социален доклад/.
Разпоредбите на чл. 15, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗДет, предвиждат, че детето
задължително се изслушва във всяко административно или съдебно
производство, по което се засягат негови права или интереси, ако е
навършило десетгодишна възраст, освен ако това би навредило на неговите
интереси. Производството по чл. 127а от СК е съдебно такова имащо характер
на спорна съдебна администрация, поради което установените в чл. 15, ал. 1 и
ал. 2 от ЗЗДет правила, намират приложение в него. Затова районният съд е
изпълнил задължението си да изслуша детето, като се има предвид и че към
този момент то е навършило десет години.Въз основа на изслушването на
детето в съдебно заседание и като е обсъдил всички останали релевантни
доказателства , първостепенният съд правилно е посочил ,че в интерес на
детето е да му бъде разрешено да пътува със своята **** или упълномощено
от нея лице по поискания в молбата начин,както и да му бъде издаден
международен паспорт .Детето вече е на 13 години ,достатъчно голямо ,за да
формира мирогледа си ,представата си за света ,а след като има възможност
да пътува то все повече ще разширява мирогледа си ,ще придобие представя
за културата на други държави .Това ще се отрази благоприятно за развитието
му .Още повече ,че детето само е потвърдило желанието си да пътува в
чужбина заедно с **** си –на екскурзии и почивки .Всички останали
възражения ,наведени от ответната страна –за нежеланието на детето да
пътува заедно с приятеля на **** си ,за влошените отношения между
родителите на детето ,за влошените отношения на самото дете с ****та /най-
вече поради непоносимост към приятеля на ****та / и т.н. са правно
5
ирелевантни и правилно не са били обсъдени от районния съд ,доколкото
няма никакво значение относно изводите за целесъобразността на исковете за
даване на заместващо съгласие на детето за пътуването му в чужбина .При
това разрешението е дадено за излизане от страна за срок не по-зълъг от 14
дни ,което не би се отразило по никакъв начин на общуването на детето с
другия родител и възможността същият да му помага и да е в негова услуга.
Затова и решението следва да бъде потвърдено ,поради което Бургаският
окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1152/11.10.2021 г. постановено по гр.д. №
20212120103851 по описа за 2021 г.на Бургаския районен съд.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване на осн.чл. 280 ал. 3
т.2 ГПК
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6