Решение по дело №452/2023 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на глава дванадесета от АПК във вр. с чл.63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба от „Е. С.“ ЕООД ЕИК *********, против Решение №38 от 27.02.2023 г., постановено по АНД №20225620200880 по описа на Районен съд – С. за 2022г.

В касационната жалба се твърди, че наказателното постановление и потвърждаващото го решение са неправилни и незаконосъобразни, поради обстоятелството, че по делото е представено постановление за привличане на обвиняем и вземане на мярка за неотклонение от 24.06.2022г. по досъдебно производство №263/2022г. по описа на Отдел „Икономическа полиция“ град П. при ОДМВР гр. П., по което е повдигнато обвинение на управителя М. П.Ш. за дейността на дружеството и на основание чл.33 от ЗАНН е поискано прекратяване поради наличие на образувано наказателно производство от общ характер. Сочи се, че в своето решение районният съд приема, че липсва идентичност на субекта, а отделно от това, че дори и да се приеме, че има идентичност на субекта, то спрямо него няма приключило наказателно производство с влязъл в сила съдебен акт, които изводи се твърди, че са неоснователни и неправилни поради обстоятелството, че е наложено наказание на юридическо лице за конкретно престъпление, чието извършване все още не е установено, защото е предмет на неприключило наказателно производство и не съответства на Рамково решение 2005/212/ПВР и на чл.49 от ХОПЕС. Твърди се, че в свое решение по дело С-203/21 по преюдициално запитване, отправено от Окръжен съд Бургас, Съдът на Европейския съюз с решение от 10.11.2022г. постановява, че правната уредба в чл.83а и следващите от ЗАНН противоречат на Хартата на основните права. Навеждат се доводи, че указанията в това решение на Съда на Европейския съюз са ясни и конкретни и в настоящия казус районният съд следвало да се съобрази с решението на Съда на Европейския съюз, в което се сочело, че член 48 от Хартата на основните права на Европейския съюз трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, съгласно която националният съд може да наложи на юридическо лице наказателна санкция за престъпление, за което евентуално е отговорно физическо лице, овластено да формира волята на това юридическо лице или да го представлява, в случай, че на последното не е била дадена възможност да оспори действителното извършване на престъплението. Моли се за отмяна на обжалваното решение.

В допълнителни писмени бележки се излагат твърдения за недоказаност от страна на митническите органи, че приетата от същите нова митническа стойност представлява реалната икономическа стойност на стоката. Оспорва се тази стойност да е била платена от дружеството жалбоподател или пък да представлява подлежаща на плащане цена. Предвид обстоятелството, че тази цена представлявала платената от дружеството изпращач цена при предходна покупко- продажба, същата не отговаряла на определението на чл. 70,§1 и §2 от Регламент (ЕС) № 952/2013г. по отношение на процесната сделка по внос.

Ответникът, в представен писмен отговор и в съдебно заседание чрез процесуален представител изразява становище за неоснователност на касационната жалба. В допълнително представени след приключване на последното съдебно заседание пред настоящата инстанция писмени бележки се моли да се потвърди решението на районния съд като правилно и законосъобразно и да се присъди юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково пледира за оставяне в сила на решението на Районен съд – С. като правилно и законосъобразно.

Касационната инстанция, като се съобрази с нормата на чл.218, ал.1 от АПК, обсъди наведените от касатора касационни основания, а съобразно правилото на чл.218, ал.2 от АПК извърши и служебна проверка относно допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, срещу неблагоприятен за нея акт, поради което е допустима.

Разгледана по същество същата е основателна.

С Наказателно постановление № BG2022/3000-464/НП от 10.11.2022г., издадено от Директор на Териториална Дирекция Митница П., на „Е. С.“ ЕООД се налага административно наказание „имуществена санкция“ в размер на общо 8438,45 лв., представляваща 100 % от размера на избегнатите публични държавни вземания – мито и ДДС, на основание чл.234 ал.2 т.1 от Закон за митниците, във връзка с чл.234 ал.1 т.1 от Закон за митниците (т.1 от НП) и не се присъжда равностойността на стоката – „употребяван пътн. автомобил, бензин, катастрофирал, марка: Toyota, модел: RAV4 тип Pkw; първа рег. 01/01/2019, цвят вишнев, р. обем: 2487, мощност 302.0 КС/DIN, бр. места 5, д-тел: няма данни, шаси **************“, на основание чл.234 ал.4 от Закон за митниците, тъй като същата липсва и размера на избегнатите публични държавни вземания /8438,45 лв./ не надхвърля 35 на сто от митническата стойност на стоките /9876,46 лв./ (т.2 от НП).

С Решение №38 от 27.02.2023г., постановено по АНД №20225620200880/2022г., Районен съд – С. потвърждава Наказателно постановление №BG2022/3000-464/НП от 10.11.2022г., издадено от Директор на Териториална Дирекция Митница П., в обжалваната му част по т.1, с която на „Е. С.“ ЕООД е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на общо 8438,45 лв., на основание чл.234 ал.2 т.1 от Закон за митниците, във връзка с чл.234 ал.1 т.1 от Закон за митниците и осъжда „Е. С.“ ЕООД да заплати на Агенция „Митници“ сумата в размер на 80 лева, представляваща разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.

За да постанови оспореното решение Районен съд С. е приел, че не са допуснати съществени процесуални нарушения в хода на проведената административнонаказателната процедура, които да водят до нарушаване правото на защита на дружеството – жалбоподател и да са основания за незаконосъобразност и отмяна на оспореното НП. Приел е, че издателят на оспорения акт разполага с материална и териториална компетентност и не са налице основания за неговата отмяна и в това отношение. Посочил е, че както АУАН, така и НП съдържат необходимите реквизити и не е налице нарушение по отношение формата и съдържанието на същите.

Съдът е обсъдил молбата на пълномощника на дружеството жалбоподател за прекратяване на производството на основание чл.33 от ЗАНН, като е изложил подробни съображения за нейната неоснователност. Приел е, че липсва идентичност на субектите по наказателното и административно наказателното производство, образувани за процесното деяние. В тази връзка е посочил, че настоящото производство се води срещу ЮЛ, което се представлява от управителя М.Ш., а наказателното производство от общ характер се води срещу ФЛ – М.Ш.. Отделно от това, е посочил, че дори и да се приеме, че има идентичност на субекта, то спрямо него няма приключило наказателно производство с влязъл в сила съдебен акт, доколкото единствено е привлечен като обвиняем по ДП №263/2022г. по описа на Отдел „Икономическа полиция“ при ОД на МВР П..

Районен съд С. безусловно се е съгласил с приетото от страна на административно наказващия орган, че дружеството жалбоподател е декларирало пред митническите органи с ЕАД № 21BG003010025029R9 употребяван лек автомобил с митническа стойност 1946.10 лв. и данъчна основа 2190.71 лв., вместо 28218.45 лв. за митническа стойност и 31246.76 лв. за данъчна основа, с което е избегнало частично заплащане на мито в размер на 2627.24 лв. и ДДС в размер на 5811.21 лв., предвид което е направил извод за доказаност на вмененото на процесното дружество административно нарушение по чл. 234, ал.1, т. 1 от ЗМ.

Обсъдил е, че нарушението не може да бъде прието като такова с незначителна обществена опасност и случая да се квалифицира като маловажен. Посочил е, че наложената „имуществена санкция“ е правилно и законосъобразно определена и индивидуализирана в минималния предвиден от закона размер, което налагало извод за невъзможност за намаляване на наложеното наказание.

Административен съд – Хасково, след анализ на събраните в хода на първоинстанционното производство доказателства и приобщените такива по административната преписка, намира съдебното решение за постановено в противоречие с материалния закон.

Споделят се изложените от първоинстанционния съд съображения за безпристрастност и обективност на дадените свидетелски показания в хода на съдебното следствие, но не и тези за достоверност на приобщените писмени доказателства, единствено с оглед обстоятелството, че са изпратени от службите за международно сътрудничество на С.. Не се споделя и направения въз основа на същите доказателства извод за доказаност на вмененото на дружеството- жалбоподател административно нарушение.

В тази връзка настоящата съдебна инстанция намира за необходимо да посочи, че административнонаказателното производство е строго формално и не може да се основава на предположения. Ангажирането на административнонаказателна отговорност на определено лице може да се осъществи единствено и само ако административно наказващият орган установи с допустимите доказателства и доказателствени средства наличието на всички елементи, както от обективна, така и от субективна страна на вмененото деяние. Доколкото процесния случай касае юридическо лице, се приема, че отговорността е обективна и не се обследва субективната страна на деянието, но същото следва да бъде доказано по безспорен и категоричен начин от обективна страна.

С оспореното наказателно постановление на дружеството жалбоподател се вменява избягване заплащането на мито и ДДС в пълен размер по отношение на внесен от „Е. С.“ ЕООД от С. на територията на Р.България лек автомобил. Административнонаказващият орган не е кредитирал представените при вноса документи от страна на жалбоподателя, в това число и договор за покупко – продажба на процесната стока сключен между „Е. С.“ ЕООД и предходния й собственик, като е направил извод за деклариране на нереалната стойност по сделката. Наказващият орган е приел, че вписаната в митническата декларация от дружеството- жалбоподател стойност не е договорната стойност по сделката, а за такава е приел тази, декларирана от страна на износителя на стоката. Този извод е споделен и от ревизираната съдебна инстанция, която е посочила, че представените от страна на американските власти справки, съдържащи информация относно стойността, на която дружеството изпращач е декларирало, че изнася процесната стока са официални документи и съдържат достоверна информация.

В действителност изпратените от службите на С. справки са официални документи, но единствения извод, който може да се направи от тях е, че продавачът на стоката е декларирал тази цена като стойност на сделката. Дали същата стойност е реално платената по сделката цена или подлежащата на плащане такава не би могло да се заключи единствено и само от декларираните от изпращача обстоятелства. До такъв извод не се стига и от събраните в съдебното производство гласни доказателства. Разпитания в хода на съдебното дирене митнически служител потвърждава, че новата митническа стойност е определена съобразно декларираното от износителя, като цена на сделката и въз основа на доказателства, удостоверяващи на каква цена износителят е закупил автомобила на търг от предходния му собственик. В действителност декларираната от износителя сума, пред митническите органи на С., като стойност на направения износ съвпада и със стойността, на която изпращачът е придобил собственост върху процесния автомобил от по- предишния й собственик, което доказателство се установява от приложените по делото писмени доказателства, но същата не може да се възприеме за договорна стойност по процесната сделка. Последната има двустранен характер и е реализирана между „Е. С.“ ЕООД, като вносител и купувач на процесния автомобил и дружеството продавач, като износител на стоката. Документите, касаещи сделката по придобиване собствеността на процесния автомобил от износителя не обвързват дружеството- жалбоподател и не могат да служат като източник за определяне действителната договорна стойност по процесната сделка, предвид обстоятелството, че „Е. С.“ ЕООД се явява трето неучастващо по тази сделка лице.

Безспорно анализирайки цената, на която износителят е придобил собствеността на процесния автомобил се стига до извод, че същата е по- висока от тази, на която по договор за покупко- продажба я продава на „Е. С.“ ЕООД, но само това обстоятелство не е достатъчно да се приеме, че не това е действителната и договорената цена по тази сделка. Споделят се изложените в писмените бележки съображения от процесуалния представител на дружеството- жалбоподател, че много житейски ситуации могат да доведат до понижаване стойността на автомобила и последващата му продажба на цена по- ниска от тази на която е бил закупен. Но не това е същественото в процесния случай, доколкото всички тези разсъждения са въпрос на предположения и догадки, а последните не могат да бъдат основа за реализиране на една наказателна отговорност.

Същественото в процесния случай е, че административно наказващият орган не е положил всички необходими усилия да установи каква е действително платената или подлежаща на плащане цена за стоката. Предвид, че плащането е уговорено в пари, то същото не може да бъде осъществено абстрактно, а доказателства за неговото материално проявление в обективната действителност не са събрани. В този смисъл по делото не са налице каквито и да било доказателства, че „Е. С.“ ЕООД е платило на продавача и износител на автомобила тази по- висока стойност, на която се твърди от органа, че е осъществена сделката. При липса на такива безспорни доказателства не може да се направи единствения и безпротиворечив извод, че именно това е стойността, която „Е. С.“ ЕООД е следвало да декларира пред митническите органи и че въз основа на тази стойност следва да бъде определено дължимото мито и ДДС. Такъв извод не може да се направи и от представените от официалните власти на С. писмени доказателства, предвид, че същите съдържат единствено и само информация относно стойността, на която изпращача на свой ред декларира, че изнася стоката. Последното обстоятелство обаче е действие на частноправен субект, какъвто се явява и процесния жалбоподател и по никакъв начин предоставените от първия данни не могат да опровергаят или да имат преимуществено значение пред тези предоставени от процесното дружество.

Какви са възможностите за определяне на митническа стойност, различна от декларираната, при наличие на обосновани съмнения от страна на митническите органи за нейната реалност, не следва да се анализират в настоящото производство, доколкото същото не касае оспорване на акта за определяне на нова митническа стойност, а касае ревизия на относимите за ангажиране на административно наказателна отговорност обстоятелства. Последните обаче не се установяват да са налице предвид изложените от процесната инстанция аргументи за липса на каквито и да било доказателства, че точно посочената от органа стойност е договорената между страните по сделката такава, платената такава или пък подлежащата на плащане. Ето защо настоящият съдебен състав намира, че в процесното административно наказателно производство не се доказва по безспорен и категоричен начин, че „Е. С.“ ЕООД е избегнало заплащането на публични държавни вземания и то точно в определения от административно наказващия орган размер.

При тези съображения съдът намира, че оспореното наказателно постановление следва да бъде отменено, предвид недоказаност на извършеното нарушение, а като е стигнал до различен правен извод въззивният съд е постановил своя съдебен акт при наличие на касационното основание по чл. 348, ал.1, т.1 от НПК, налагащо неговата отмяна.

Ето защо, съдът:

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение №38 от 27.02.2023г., постановено по АНД №20225620200880/2022г., Районен съд – С., вместо което постановява :

ОТМЕНЯ Наказателно постановление №BG2022/3000-464/НП от 10.11.2022г., издадено от Директор на Териториална Дирекция Митница П., в обжалваната му част по т.1, с която на „Е. С.“ ЕООД е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на общо 8438,45 лв., на основание чл.234 ал.2 т.1 от Закон за митниците, във връзка с чл.234 ал.1 т.1 от Закон за митниците.

	Председател:
	Членове: