Р Е Ш
Е Н И Е
№ ….
гр. София, ………...2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийският градски съд съд, І г.о, 5 състав, в публично съдебно заседание на четвърти декември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА ЯНЕВА
и секретар Т.Щерева,
като разгледа докладваното от председателя гражданско дело № 11259 по
описа за 2018 год., за да се произнесе взе предвид
следното:
Предявeн е от А.Б.С. против З.“Б.и.“ АД иск
с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./.
Ищецът твърди,
че на 11.08.2015г. настъпило пътно-транспортно произшествие, по вина на Г.Т.С.-
водач на л.а „Мерцедес Е 230" с рег. № ********, чиято отговорност била
застрахована от ответното дружество по застраховка „Гражданска отговорност”. В
резултат на пътно-транспортното произшествие починал братът на ищеца - С.Б.С.. Ищецът претърпял
неимуществени вреди, изразили се в болки и страдание от неговата смърт, поради
което претендира обезщетение за неимуществени вреди в размер на 100 000 лв.,
ведно със законната лихва, считано от 18.08.2015 г. до окончателното изплащане.
Ответникът
оспорва иска, като прави следните възражения: твърди, че ищецът не бил от кръга
на лица, които имали право на обезщетение по чл.226, ал.1 от КЗ/отм/, тъй като
ТР № 1/2016г. на ОСНГТК не се прилагало за пътно-транспортни произшествия,
настъпили преди датата на на постановяването му; оспорва твърденията на ищеца, че
между него и починалия му брат е съществувала особено близка връзка; оспорва
ищецът да е претърпял вреди, които да се различават от вредите, които обичайно
търпят роднините по съребрена линия от същата степен на родство; оспорва
размера на обезщетението; прави възражение за съпричинване на вредите от
пострадалия, който пътувал без поставен обезопасителен колан. Моли съда да
отхвърли иска. Претендира разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната взаимна връзка, приема за установено от фактическа и
правна страна следното: По иска с правно основание чл. 226, ал. 1
от КЗ /отм./: За да бъде уважен предявеният иск ищецът
трябва да ангажира доказателства за следните обстоятелства: 1/за наличието на
договор за застраховка ”Гражданска отговорност” между собственика на
автомобила, управляван от прекия причинител на вредата, и ответното дружество;
2/за юридическите факти от състава на чл. 45 от ЗЗД по отношение на водача на
застрахованото от ответното дружество МПС: вреда, противоправно деяние и
причинно-следствена връзка между противоправното деяние и вредата; по отношение
на вредата следва да бъде установена родствена връзка между ищеца и починалия
при катастрофата; да бъде доказано, че ищецът е създал трайна и дълбока
емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт интензивни и
продължителни болки и страдания, които надхвърлят обичайните болки и страдания,
които търпят роднини от същата степен на родство; 3/да докаже размера на
дължимото обезщетение. Страните не спорят, че към датата на
пътно-транспортното произшествие отговорността на водача на л.а „Мерцедес Е
230" с рег. № ********е била застрахована по договор за застраховка
”Гражданска отговорност” от ответното дружество, което се потвърждава и от
служебно извършена от съда справка на публичния сайт на Гаранционния фонд. Видно
от влязла в сила присъда № 194/01.07.2016г. по НОХД № 2486/2016г. на СГС, НО, 3
състав, Г.Т.С.е признат за виновен в това, че на 18.08.2015 г., около 21.00
часа, при управление на л.а „Мерцедес Е 230“ с рег. № ********по ул.
„Околовръстен път“ в посока на движение от ул.“Суходолска„ към ул.“Филиповско
шосе“ и в района срещу хотел – ресторант
„Езерото“, е нарушил правилата за движение по пътищата, а именно: чл.20, ал.1
от ЗДвП и чл.21, ал.1, т.1 от ЗДвП, като е управлявал автомобила със 100 км/час
и в следствие скоростта, с която се е движел – 100 км/час и изгубения контрол
над автомобила, по непредпазливост причинил смъртта на пътника в автомобила С.Б.С.
– престъпление по чл.343, ал.1, б.“в“, вр. чл. 342, ал.1, пр.3 от НК, поради
което му е наложил наказание „лишаване от свобода“ за срок от две години и осем
месеца, като, на основание чл.66, ал.1 от НК, е отложил изтърпяването на наказанието
за срок от 5 години, считано от влизане в сила на присъдата. Съгласно чл. 300 от ГПК,
влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд,
който разглежда гражданските последици от деянието, относно това дали то е
извършено, неговата противоправност и виновността на дееца. С
оглед на горецитираната влязла в сила присъда на СГС, настоящият състав приема, че е установено противоправното поведение на
водача Г.Т.С., неговата вина, съставомерните
последици, които са част от състава на престъплението/настъпилата смърт на С.Б.С./, и причинно-следствената връзка между противоправното
поведение на водача и вредоносния резултат.
Видно от представените по делото удостоверение за раждане №
241867/02.10.1997г. и удостоверения за наследници от 27.06.2018 г. и от
24.08.2015 г. ищецът е брат на починалия С.Б.С.. За установяване на претърпените от
ищеца неимуществени вреди по делото са събрани гласни доказателствени средства.
От показанията
на св. Б.– първи братовчед на ищеца, се установява, че двамата братя са израснали
заедно, между тях е съществувала силна емоционална връзка – двамата заедно
ходели на училище, изчаквали се един друг, за да се приберат заедно, поделяли
всичко помежду си, били сплотени и се допълвали. Ищецът във всяко отношение разчитал
на брат си. Когато имали проблеми в училище, се обръщали един към друг, вместо
към родителите си. Ищецът тежко приел новината за смъртта на брат си, особено
първата година бил много зле – не искал да общува с никого, не искал да
празнува празници, затворил се в себе си, обвинявал се непрестанно, че не е успял
по някакъв начин да помогне на брат си.
Няколко пъти бил изключил телефона си и го намирали на гроба на брат му. Все
още не бил преодолял загубата, не допускал други хора близо до себе си, не
общувал с приятели. Двамата братя имали още един брат, но отношенията с него не
можели да компенсират загубата на по-големия брат, тъй като той бил опора за
ищеца, който разчитал на него за всичко.
Съдът
кредитира показанията на свидетеля в частта, в която описва отношенията
между двамата братя и преживените болки и страдания от ищеца непосредствено
след смъртта на брат му, тъй като са житейски правдиви и непротиворечиви в тази
част, но не ги кредитира в частта, в която свидетелят заявява, че и
понастоящем/разпитът е проведен на 04.12.2019 г./ загубата на брата на ищеца се
отразява на социалния му живот – ищецът отказва да общува с приятели. Свидетелят
е заинтересован от изхода на делото, а показанията му в тази част не се
подкрепят от други доказателства. Разликата във възрастта на ищеца и свидетеля
е значителна – 13 години, поради което неговите
наблюдения относно приятелския кръг на ищеца и причините, поради които общува
или не общува със свои познати, биха могли да му станат известни, ако ищецът е
споделял с него, а свидетелят сам признава, че не е толкова близък с него – заявява, че като подрастващ ищецът не се е
обръщал към него при проблеми в училище.
По делото е изслушана
комплексна автотехническа и медицинска експертиза, от която се установява
конкретният механизъм на на катастрофата: На 18.08.2015г. в гр.София, около
21.00 часа л.а „Мерцедес Е 230“ с рег. № ********се е движел по
ул.“Околовръстен път“ в посока на движение ул.“Суходолска“ към ул.“Филиповско
шосе“ със скорост от 100 км/час. В района преди хотел – ресторант „Езерото“
водачът е предприел изпреварване на два попътно движещи се автомобила и при
прибиране в своята лента след изпреварването, по неизяснени причини, е изгубил
контрол върху управлението на автомобила, напуснал е платното за движение и се
е ударил с предното дясно колело в бетонно блокче, разположено в дясно на
банкета. При удара предното дясно колело на автомобила се е отделило и е
продължило напред и в дясно по посока на движението на автомобила до мястото,
посочено в огледния протокол. Вследствие на създадения въртящ момент около предно дясно колело, придаден при
удара в бетоновото блокче, МПС се е завъртяло по посока на часовниковата стрелка.
От силата на инерцията, приложена в масовия център, автомобилът се е преобърнал
последователно през лявата си страна, тавана, дясната си страна до положение, в
което отново е застанал на останалите три колела и носача на дясното колело.
При преобръщането от шибидаха на тавана е излязло тялото на пострадалия и след
полет и търкаляне по асвалта се е установило при мантинелата. Скоростта на л.а
„Мередес“ в района на произшествието е
била не по-малко от 100 км/час. Към момента на инцидента С.Б.С. е бил без
поставен предпазен колан. При наличието на правилно поставен предпазен колан,
тялото на С.С. е щяло да остане прикрепено към седалката и е нямало да изпадне
от автомобила. Според експертите, може само да се предполага, какви травми по
вид и тежест е щял да получил пострадалият, ако бе пътувал с поставен
обезопасителен колан. Процесният
автомобил е бил оборудван с триточкови инерционни колани на всички седалки за
пътници.
От представените по делото доказателства се установява, че
при катастрофа на 18.08.2015г. е починал братът на ищеца по вина на водач,
допуснал нарушение на правилата за движение, чиято имуществена отговорност е била
застрахована от ответното дружество по договор за застраховка „Гражданска
отговорност“.
Спорен
въпрос по делото е дали ищецът е сред кръга от лица, които имат право на обезщетение по чл.226, ал.1 от КЗ/отм/. Кръгът на лицата, които са материалноправно легитимирани да търсят обезщетение за неимуществени вреди
при причинена смърт на техен близък, не е изрично уреден в закона. Задължителни за съдилищата, съгласно чл. 130, ал. 2 ЗСВ, са тълкуванията
и указанията на ВКС, дадени в ППВС № 4/25.V.1961 г., ППВС № 5/24. ХІ.1969 и г.
и Тълкувателно решение № 1/21.06.2018 г. по т. д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС
на РБ, последното постановено, с оглед задълженията на българската държава по чл.16 от Директива
2012/29/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25.10.2012 г. за
установяване на минимални стандарти за правата, подкрепата и защитата на
жертвите на престъпления. В ТР № 1/21.06.2018 г. по тълк.дело № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС е прието, че материалноправно легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на техен близък са лицата, посочени в Постановление № 4/25.05.1961 г. и
Постановление № 5/24.11.1969 г. на Пленума на Върховния съд, и по
изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока
емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и
страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. С
оглед на тези указания, братята и сестрите на починало лице са включени в кръга от правоимащи да получат обезщетение
за неимуществени вреди, но само по изключение, ако бъде доказано, че между тях и
пострадалия е имало „особено близка
връзка“ – толкова силна, че преживените от тях болки и страдания надхвърлят
по интензитет и времетраене обичайно търпените болки и страдания от роднини със
същата степен на родство. Не е достатъчно да бъде установена само формална
връзка на родство и преживени болки и страдания, а да бъдат ангажирани доказателства,
които да дадат основание да се направи изключение от разрешението, залегнало в
постановление № 4/61 и № 5/69г. на Пленума на ВС, според което, в случай на
смърт, право на обезщетение имат само
най-близките на починалия. В конкретния случай по
делото се установи, че ищецът е брат на починалия. Към датата на смъртта на С.Б.С.
ищецът е бил на 17 г., а неговият брат е бил на 20 г. Между тях е съществувала
силна емоционална връзка, двамата братя са израснали заедно, ходели са заедно на
училище, деляли са всичко, подкрепяли са се взаимно, разчитали са един на друг.
Връзката между тях се характеризира с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и
емоционална близост. След смъртта на брат си ищецът е страдал дъбоко - около година се е чувствал много зле - не е искал
да общува с никого, не е желаел да празнува празници, затворил се е в себе си, през
този период няколко пъти е изключвал
телефона си и роднините му го намирали на гроба на брат му.
Наличието на емоционална
привързаност между ищеца и починалия му брат следва да бъде преценена в контекста на традиционните за българското общество семейни ценности, в които роднините от първа степен по съребрена линия/братя и сестри/ са част от
близкия родствен и семеен кръг и по принцип отношенията с тях са основани на взаимна обич, морална подкрепа и емоционална близост. В конкретния случай, емоционалната болка и страдание, преживени от ищеца,
не се отличават по интензитет и продължителност от болката и страданието, което
обичайно изпитват роднини от същата степен – братя с възрастова разлика от три
години, които са израснали заедно, посещавали са заедно училище и имат обща
семейна и социална среда.
По делото не са доказани конкретни житейски обстоятелства, които
да са създали особена връзка между ищеца и неговия брат, която да е различна от обичайната близост между братя,
нито е установено да е претърпял болки и страдания, които надхвърлят по интензитет и времетраене обичайно търпените болки и
страдания от други роднини, които са в същата родствена връзка. Поради
изложените мотиви, съдът приема, че искът е неоснователен и следва да бъде
отхвърлен.
По разноските:
Ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника, на
основание чл.78, ал.3 от ГПК, направените по делото разноски в размер на 4 736
лв. /500 лв. за експертиза + 4236 лв. с ДДС за адвокатско възнаграждение/. При
определяне размера на разноските съдът уважи възражението на ищеца за
прекомерност на адвокатското възнаграждение, претендирано от ответника. Делото
не представлява фактическа и правна сложност, поради което съдът намали размера
на адвокатското възнаграждение до предвидения в Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения минимален размер на адвокатско възнаграждение, съобразно
материалния интерес – 3 530 лв. без ДДС, което с ДДС възлиза на 4 236 лв.
Мотивиран
така, съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от А.Б.С., ЕГН
**********,***, съдебен адрес:*** против
„З. “Б.и.“ АД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление:***, иск с
правно основание чл.226, ал.1 от КЗ/отм/ за заплащане на сумата от 100 000 лв. – обезщетение за неимуществени
вреди, изразили се в болки и страдания от смъртта на неговия брат С.Б.С., настъпила на 18.08.2015
г., в следствие на пътно-транспортно произшествие, причинено по вина на водача Г.Т.С., при управление на л.а „Мерцедес Е
230" с рег. № ********, по време на действието
на застрахователен договор за застраховка „Гражданска отговорност”/, ведно със
законната лихва, считано от 18.08.2015 г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА А.Б.С. да заплати
„З. “Б.и.“ АД, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, направените по делото разноски
в размер на 4736 лв.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването на страните.
СЪДИЯ :