Р Е Ш Е Н И Е №..................
град
Свиленград, 17.06.2021година
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД СВИЛЕНГРАД, наказателна
колегия, в публично съдебно заседание на девети юни две хиляди и двадесет и
първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Добринка Кирева
при секретар: Жаклин Арнаудова, като разгледа докладваното от Съдията Административно наказателно дело №86 по описа за 2021година, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на
глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.
Издадено е Наказателно постановление /НП/
№20-0351-001163 от 14.12.2020година на Началник група към ОД на МВР
Хасково, РУ- Свиленград,с което на Й.Д.Х. с ЕГН ********** *** за нарушение на чл.104Б,т.2 от ЗДвП на основание
чл.175А,ал.1,пр.3 от ЗДвП е наложено административно наказание „ГЛОБА” в размер на 3000лева и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 12месеца .
Жалбоподателят Й.Д.Х. в законно
предвиденият срок обжалва горе цитираното НП,което счита за неправилно и
незаконосъобразно. Твърди се в жалбата,че
описаната фактическа обстановка не отговаряла на действителността. В
автомобила били общо 4души ,като всеки един от тях можел да установи,че
описаното обективно не било вярно, тъй като не бил извършил твърдяното в
обжалваното НП. При съставянето на АУАН било допуснато съществено процесуално
нарушение ,тъй като не били посочени всички свидетели очевидци .Също така
липсвала приложената санкционна разпоредба в посоченото трето предложение.
Поради изложеното моли съда
да отмени атакуваното НП,като неправилно и незаконосъобразно.
В съдебно заседание
жалбоподателят редовно призован не се
явява .За него се явява адв.В.С.,която подържа жалбата по изложените в нея
доводи. По същество пледира за отмяна на обжалваното НП , като неправилно и
недоказано, като излага подробни съображения в тази насока.
В съдебно заседание се
ангажират доказателства.
Административнонаказващият
орган/АНО/-Група към ОД на МВР
Хасково, РУ- Свиленград , не изпраща
представител и не взема становище.
Страна Районна прокуратура – Хасково,ТО Свиленград, не изпраща
представител и не взема становище.
Съдът, след като прецени по
отделно и в тяхната съвкупност събраните по делото доказателства, установи
следното от фактическа страна:
От приетите писмени доказателства по делото,както и от свидетелските
показания на Д.Г.Г. , Д.Х.Д. и Д.Т.А. се
установява, че св.Д.Т.А.,който към 06.12.2020година нямал все още СУ на МПС с
още няколко негови приятели решили да излязат с лекият автомобил на бащата на
свидетеля,като МПС щял да управлява жалбоподателя,тъй като той има скоро
издадено СУ на МПС. Бащата на св. А. се съгласил да им даде колата и те
излезнали,като лекият автомобил/Мазда Премаци с рег № Х 1839КР/ бил управляван
от жалбоподателя. Същите спрели на „нон стопа“ и си закупили напитки и храни от
заведение ,когато около 21,13ч влезнали в
лекият автомобил и потеглили,но тъй като жалбоподателя съвсем на скоро бил взел
СУ на МПС/видно от справка на 06.11.2020г./ и бил все още неопитен шофьор,а
отделно от това лекият автомобил ,който управлявал бил за него нов и не бил добре
запознат със съединителя,който не отпускал ниско долу ,а по нагоре,подал малко
в повече газ и потеглил.
По същото време /06.12.2020година/
двамата свидетели Д.Г.Г. и Д.Х.Д. –
полицейски служители изпълнявали служебните си задължения на площад „5ти октомври“-паркигнага пред хотел
Свилена ,където извършвали проверка на
водачите на МПС,когато св.Д. чул шум от повишаване на оборотите на двигателя с
превъртане на гуми,които според свидетеля идвали от лек автомобил,който
бил пред магазин „Спайдър“/нон стопа/ и
се насочил на там,а колегата му останал до автопартрулния автомобил.
Св.Д.Х.Д. забелязал лек автомобил Мазда Премаци с рег.№
Х 1893 КР ,който бил спрял в посока улица Цар Симеон Велики преди
светофара,като тръгнал направил обратен завой към ул.Васил Левски и тъй като
разстоянието било дълго свидетеля Д. не могъл да спре автомобила,който направил
ляв завой ,после отново ляв завой по
бул.България и пред Община Свиленград свидетеля успял да спре автомобила, като
в лекият автомобил освен водача ,свидетеля констатирал,че в него пътували още
три лица.
Водача бил проверен от св.Д.Г.Г.,който след като тествал водача
за употреба на алкохол и пробата отчела 0,00промила му съставил АУАН, серия GA №351051/06.12.2020г.,който бил предявен и връчен
лично на въззивника.
Срещу Акта в
законоустановения 3-дневен срок не е постъпило писмено възражение.
Въз основа на Акта е
издадено обжалваното НП.
В обжалваното НП е прието
за установено, че жалбоподателят е извършил нарушение на чл.104Б,т.2 от ЗДвП на
основание чл.175А,ал.1,пр.3 от ЗДвП е наложено административно наказание „ГЛОБА” в размер на 3000лева и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 12месеца .
Последното /НП/ е връчено
на жалбоподателя на 20.01.2021г.,видно от отбелязването в
разписката,инкорпорирана в самият документ.
По административно
наказателната преписка има и приложена
справка за нарушител/водач, видно от която жалбоподателя е правоспособен водач и до настоящият момент има
наложени 2 адм.наказания извън констатираното по горе.
Видно от Заповед
№8121з-515 от 14.05.2018година на Министъра на вътрешните работи, същият определя държавните служители от МВР, които
да извършват контролна и административно наказателна дейност по ЗДвП.
По делото бе допуснат и разпитан в качеството на свидетел Д.Т.А.,който
твърди,че към 06.12.2020година нямал все още СУ на МПС и тъй като с още няколко
негови приятели решили да излязат с лекият автомобил на бащата на свидетеля,като
МПС щял да управлява жалбоподателя,тъй като той имал скоро издадено СУ на МПС,бащата
на св. А. се съгласил да им даде колата и те излезнали,като лекият
автомобил/Мазда Премаци с рег № Х 1839КР/ бил управляван от жалбоподателя,а в
автомобила се возили като пътници свидетеля А. и още двама техни приятели.
Същите спрели на „Нон стопа“ и си закупили храни и напитки,когато около 21,13ч влезнали в лекият
автомобил и потеглили,но тъй като жалбоподателя съвсем на скоро бил взел СУ на
МПС/видно от справка на 06.11.2020г./ и бил все още неопитен шофьор,а отделно
от това лекият автомобил ,който управлявал бил за него нов и не бил добре
запознат със съединителя,който не отпускал ниско долу ,а по нагоре,подал малко
в повече газ и потеглил,но колата въобще не извършила маневри на ляво и дясно
,въпреки че времето било мъгливо и тъмно,просто водача подал повече газ,заради
невъзможността да усети отлепването на съединителя,тъй като до този момент не
бил управлявал този автомобил.
Изложената фактическа обстановка,
съвпадаща с тази съдържаща се и в АУАН, се установява по категоричен начин от
свидетелските показания на Д.Г.Г. , Д.Х.Д. и Д.Т.А., така също и от приетите писмени доказателства – Заповед №8121з-515 от 14.05.2018година на Министъра на вътрешните работи, справка за нарушител/водач ,сведение,възражение и становище последните
приобщени по надлежния процесуален ред на чл.283 НПК, вр. чл.84 ЗАНН.
Свидетелите Д.Г.Г. , Д.Х.Д. и Д.Т.А., възпроизвеждат пред съда своите непосредствени възприятия за случилото и
показанията им са безпротиворечиви, логично систематизирани, като изцяло
колерират и с писмените източници, поради което и съдебният състав ги кредитира
изцяло с доверие. Не се установява посочените
свидетели /касателно за свидетелите Д.Г.Г. и Д.Х.Д. /да имат личностно
отношение към жалбоподателя, което да ги провокира да съставят АУАН. Основания
за критика по отношение на тези свидетелските показания не се намериха, а
единствено поради служебното им качество – служители на РУ – Свиленград при
ОДМВР - Хасково, в този смисъл служебната зависимост и отношения на пряка
подчиненост спрямо АНО, не е достатъчно за да обоснове заинтересованост от
тяхна страна, от тук и превратно или недостоверно пресъздаване на
обстоятелствата от конкретната проверка и случилите се събития, които
възпроизвеждат в показанията си.
Но ще се отнася до съотносим на
техните показания относно относими към фактите, релевантни за състава на конкретното нарушение,
следва да се има предвид,че полицейските
служители ,съгласно техните показания не са преки очевидци на извършеното и не
могат по безспорен и категоричен начин да установят по делото -първо дали
действително рисковите маневри /ако такива въобще са били извършени/ са
извършени от водача на лекият автомобил-Мазда Премаци,в случая от
жалбоподателя. Второто и по същественото по делото ,че и двамата свидетели не
се възприели непосредствено жалбоподателя да извършва такива рискови
маневри/така както е описано в АУАН и в НП/,а единствено св.Д. твърди ,че чул
шум от повишаване на оборотите на двигателя и превъртане на гуми,което от своя
страна е довело до предположение,че
лекият автомобил който впоследствие забелязал,но не могъл да спре на
момента тъй като разстоянието било дълго ,а и имало друг автомобил на пътното
платно ,извършва рискова маневра,като подава рязко газ и
превърта задвижващите колела на автомобила ,като по този начин го извежда
преднамерено извън контрол,респ.не използва пътя,отворен за обществено ползване
в съотвествие с неговото предназначение за превоз на хора и товари.
Тези негови предположения се
оборват от показанията на св.А.,който непосредствено е възприел маневрите на
жалбоподателя, тъй като е бил в лекият автомобил,като установява,че просто тъй
като жалбоподателя е бил млад водач,отделно от това за първи път се е качил на
лекият автомобил –собственост на бащата на свидетеля е подал малко повече
газ,тъй като съединителят на автомобила зацепвал по високо. Категорично отрича
колата да е правила маневри на ляво и дясно по пътното платно и умишлено
жалбоподателя да е подавал газ и да е превъртал гуми.
Цениха се от съда и писмените
доказателства, приети по делото като част от АНПр, приобщени по реда на чл.283 НПК, които не се оспориха от страните, по своето съдържание и авторството -
истинността си, поради което се ползваха за установяване на данните
възпроизведени в тях. С такива надлежни и годни писмени доказателствени
средства – Заповед №8121з-515 от
14.05.2018година на Министъра на вътрешните работи и справка за нарушител/водач се потвърждават фактическите констатации изложени в АУАН, възпроизведени и в
обстоятелствената част на НП.
Материалната компетентност на
издателя на НП – Началник група към ОД на МВР
Хасково, РУ- Свиленград, се доказва от приетата по
делото Заповед №8121з-515 от 14.05.2018година на Министъра
на вътрешните работи, с която на определен кръг длъжностни лица наказващия орган по закон
надлежно е делегирал правомощия да издават НП за нарушения по ЗДвП, в кръга от
които изрично визирана е и тази длъжност, в рамките на териториалната й
компетентност – обслужваната територия.
При така установената фактическа
обстановка, Съдът в настоящия си състав достига до следните правни изводи:
Преди всичко, съдът намира
жалбата за допустима, като подадена
от надлежна страна в процеса и в законоустановения срок – чл.59 ал.2 пр.І от
Разгледана по същество,
жалбата се явява основателна.
Спазени са
предвидената форма и процесуален ред, както констатиращият и санкционният
актове имат необходимите реквизити и минимално изискуемо съдържание, съобразно
изискванията на чл. 42 от ЗАНН – за АУАН, респ. и чл. 57 от ЗАНН – за
НП.
При издаването на Акта и НП са спазени предвидените от разпоредбите на ал.
2 и ал. 3 на чл. 34 от ЗАНН срокове.
От правна страна, съдът
намира, на първо място, че актът за установяване на административно нарушение е
съставен от компетентен орган. Съгласно чл. 189, ал. 1 от ЗДвП, актовете, с
които се установяват нарушенията по този закон, се съставят от длъжностни лица
на службите за контрол, предвидени в този закон, а наказателните постановления,
според чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, се издават от министъра на вътрешните работи, от
министъра на транспорта и съобщенията и от кметовете на общините или от
определени от тях длъжностни лица. В процесния казус актосъставителят ,
безспорно се явява длъжностно лице от службите за контрол, предвидени в ЗДвП,
което има правомощията по чл. 189, ал. 1 от ЗДвП, т. е. да съставя актове, с
които се установяват нарушения по Закона за движението по пътищата, а издалият
обжалваното наказателно постановление, е компетентно длъжностно лице по смисъла
на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, упълномощено със заповед на министъра на вътрешните
работи (заверено копие от същата е приложено по делото) да издава НП по ЗДвП.
Не се спори, че към момента
на съставяне на АУАН, жалбоподателят е имал качеството на „водач” на моторно
превозно средство (МПС) по смисъла на тълкуванието на § 6, т. 25 от
Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗДвП. В § 6, т. 25 от ДР на ЗДвП е дадено
легална дефиниция на термина „водач”. От нея следва да се направи изводът, че
АНО следва да установи, че деецът управлява МПС. Понятието „управление” на
автомобил включва всяко действие по упражняване на контрол върху същия, а не
само привеждането му в движение. В случая свидетелите – полицейски служители,
са категорични, че именно жалбоподателят е бил водач на процесния лек
автомобил, тъй като него са възприели да управлява МПС и на него са съставили
АУАН, при което той не е възразил относно това му качество, не е подал
възражение, не е посочил подобно възражение и в Жалбата си.
Правилно е квалифицирано
деянието, с оглед текстовото му описание, посочена е дата и място на
нарушението, както и неговият извършител.
Посочена е и санкционната
разпоредба, въз основа на която е ангажирана административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя.
Вмененото във вина на
жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере
в какво е обвинен и срещу какво да се защитава.
Не са допуснати съществени процесуални
нарушения при постановяване на постановлението и не е накърнено правото на
защита на жалбоподателя, което е упражнено с подаването на жалба. Наказанието
за нарушението е индивидуализирано.
От правна страна обвинението се
основава на допуснато нарушение на законово регламентираната в чл. 104б, т. 2
от ЗДвП забрана водачът на МПС да използва пътищата, отворени за обществено
ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за
превоз на хора и товари.
При така възприетата и изложена
фактическа обстановка съдът прие, че не се събраха безспорни и категорични доказателства по
делото ,които да доказват ,че жалбоподателят
е осъществил от обективна и субективна страна състава на административно
нарушение по чл. 104Б
т. 2 от ЗДВП.
От фактическа страна
извършването на вмененото на санкционираното лице нарушение е обосновано с
констатацията, че на 06.12.2020г. около 21.13ч. в гр. Свиленград по ул. „Ал.Стабмолийски“ посока
хотел Свилена управлява лек автомобил „МАЗДА
ПРЕМАЦИ“
с per. № Х1893КР,
собственост на Тончо А. ***, като не използва
пътя, отворен за обществено ползване в съответствие с неговото предназначение за превоз на
хора и товари,като извършва резки рискови маневри в ляво и дясно и подава рязко
газ и повишава оборотите на двигателя,с което превърта задвижващите колела на
автомобила и преднамерено го изкарва извън контрол.
В тежест на наказващия орган е
да установи и докаже при условията на пълно главно доказване наличието на
всички релевантни за съставомерността и индивидуализацията на деянието факти и
обстоятелства, които обуславят административнонаказателната отговорност.
Съгласно мотивите на оспорения
акт нарушението на закона представлява неизползване на пътя по неговото
предназначение за превоз на хора и товари чрез извършва резки рискови
маневри в ляво и дясно и подава рязко газ и повишава оборотите на двигателя,с
което превърта задвижващите колела на автомобила и преднамерено го изкарва
извън контрол или т.н. дрифт.
На първо място, следва да се
отбележи, че и двамата разпитани по делото полицейски служители не са
преки очевидци на твърдяното нарушение,тъй като св.Г. се е намирал пред хотел
Свилена,,а св.Д.,също първоначално при чуване на шума от подаване на газ е бил
пред хотел Свилена,след което е тръгнал към Нон стопа,но не е имал пряко
наблюдение върху лекият автомобил,към този момент, който в последствие е спрял.Единственият
пряк очевидец на поведението на жалбоподателя е св.А.,който обаче категорично
оборва твърдението на АНО констатирано в АУАН и НП,като установява,че тъй като жалбоподателя бил млад водач,отделно от това за първи път
се е качил на лекият автомобил –собственост на бащата на свидетеля,при
тръгването им е подал малко повече газ,тъй като съединителят на автомобила
зацепвал по високо. Категорично отрича колата да е правила маневри на ляво и
дясно по пътното платно и умишлено жалбоподателя да е подавал газ и да е
превъртал гуми и т.н.
След като липсват доказателства
за начина на движението на автомобила в конкретния ден и час така
както е посочено в АУАН и НП,
то съставът на твърдяно административно нарушение не е доказан.
Настоящият състав
излага и довод, че за ангажирането на административнонаказателната отговорност не е достатъчно предположението на органите на
полицията, а е необходимо реално осъществяване на признаците на състава
на това нарушение, но
по административнонаказателната преписка, а и в съдебно заседание доказателства за това не са събрани.
Изводите
на съда за съставомерност на деянието не могат да почиват
на предположения, а на безспорно доказани факти.
На второ място, следва да се
посочи и липсата на обоснованост в показанията на полицейските служители че
соченото от тях нарушение е било извършено „умишлено”, а не поради
самонадеяност например, дължаща се на неопитност на водача предвид младата му
възраст/на 19
години/, което е не по-малко укоримо, но не влиза в хипотезата на посочената
правна норма.
Следователно, при съобразяване
на горните доводи на съда, обжалваното НП, подлежи
на цялостна отмяна, тъй като се обосновава извода, че неоснователно била
ангажирана административнонаказателната отговорност на водача досежно вмененото
му нарушение по чл.104Б, т.2 от ЗДвП, като поради недоказването му както от
обективна така и от субективна страна, НП следва да бъде отменено изцяло като
незаконосъобразно.
По разноските по делото.
По делото не се претендират
разноски,поради което съдът не дължи произнасяне в тази част.
Мотивиран от горното и на
основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Съдът в настоящия си състав.
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ като неправилно и незаконосъобразно Наказателно постановление /НП/
№20-0351-001163 от 14.12.2020година на Началник група към ОД на МВР
Хасково, РУ- Свиленград,с което на Й.Д.Х. с ЕГН ********** *** за нарушение на чл.104Б,т.2 от ЗДвП на основание
чл.175А,ал.1,пр.3 от ЗДвП е наложено административно наказание „ГЛОБА” в размер на 3000лева и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 12месеца .
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – Хасково в 14-дневен срок от съобщението на страните за изготвянето му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :.........................