р
е ш е
н и е
№ 447
гр. Габрово,
30.10.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ГАБРОВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, в публичното
заседание на втори октомври през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛ СТАВРЕВ
при
секретаря Лидия Симеонова и прокурора....., като разгледа докладваното от
съдията СТАВРЕВ АНД № 735 по описа за 2019 година, и за да се произнесе
съобрази следното:
Производство по реда на чл. 59
от ЗАНН.
Подадена е жалба от Д.А.Д., с ЕГН: **********,*** – чрез адв. Р.Н. от АК –
Велико Търново, против Наказателно постановление № Г-10-9/25.06.2019 година на и.д.
Началник на Регионална дирекция за национален и строителен контрол /РДНСК/ -
Габрово, с което му е наложено административно
наказание „Глоба” в размер на 1 000 /хиляда/ лева на основание чл. 232,
ал.2 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/ за нарушение по чл. 148, ал.1
от ЗУТ.
В жалбата и пред настоящия състав адв. Н. моли за отмяна на атакуваното
Наказателно постановление на първо място поради липса на извършено нарушение с
оглед факта, че описаното от АНО преустройство е осъществено още през 2016 г.,
като според нея в хода на процесната проверка не са събрани достатъчно
доказателства за текуща строителна дейност. Оспорва соченото от АНО правно
качество „възложител” на Д.Д., както и въобще необходимостта от снабдяване с
разрешително за строеж и инвестиционен проект с оглед характеристиките на
конкретния жилищен блок. Освен това според адв. Н. липсва коректна посочена
дата на деянието в АУАН и в обжалвания санкционен акт, както и се мотивират
пороци при тяхното изготвяне и връчване. На последно място като мотив за претендираната
отмяна на обжалваното Наказателно постановление адв. Н. сочи маловажност на
случая по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.
Административнонаказващият орган се представлява от юрк. С.П., която моли
за потвърждаване на атакуваното Наказателно постановление поради безспорна
установеност на процесното деяние, правилно ангажираната
административнонаказателна отговорност в лицето на Д.Д. и коректно развита
процедура за нейното документално отразяване.
СЪДЪТ, като съобрази събраните по делото доказателства - поотделно и в
тяхната съвкупност, взе предвид изложеното в жалбата, доказателствата по делото
и разпоредбите на закона, намира за установено следното:
ЖАЛБАТА е подадена в рамките на
преклузивният срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, в този смисъл се явява ДОПУСТИМА и
следва да бъде разгледана.
По ОСНОВАТЕЛНОСТТА на жалбата
съдът намира за установено следното:
Наказателното постановление е издадено от компетентен по степен, място и
материя орган, видно от заверено копие от заповед № РД-13-171/13.06.2019 г. на Началника на
„Дирекция за национален и строителен контрол”, с която Началниците
на съответните РДНСК се явяват овластени да издават Наказателни постановления
за нарушения, подлежащи на санкциониране по реда на чл. 232 от ЗУТ.
Въз основа подаден сигнал за извършван незаконен строеж, на 10.05.2019 г. служителите
на АНО Л.К., В.М. и С.П. посетили ап. № 9 на ул. „*****” № 20, вх. „Д”, ет.3 в
гр. Габрово. При пристигането си тримата установили в посочения апартамент Д.Д.,
който се легитимирал като собственик и при проведен разговор заявил на
проверяващите, че не разполага с никакви документи за извършвания към момента
ремонт, изразяващ се в иззиждане на тераса и премахване на фасадна панела с цел
приобщаване на тераса към кухнята. Служителите на РДНСК – Габрово описали
своите възприятия в изготвен на място Констативен протокол, придружен и с
фотоснимки, като оставили призовка до
жалбоподателя да представи съответните документи за строежа на 13.05.2019 г. На
посочената дата в сградата на РДНСК – Габрово се явила свидетелката И.И.,
легитимирала се като представител на Д.Д. с надлежно пълномощно, която депозирала
от негово име Списък на живущите на ул. „*****” № 20, вх. „Д”, дали съгласие за
иззиждане и приобщаване на терасите към кухните, Конструктивно заключение от
инж. Р.Р., Удостоверение за наследници изх. № 2117/14.05.2019 г. и Договор за
покупко-продажба на жилище от 16.06.1982 г. Във връзка с представените
документи свидетелите Л.К. и В.М. изготвили Констативен акт № 1 от 05.06.2019
г., в който посочили отсъствието на каквито и да е книжа, и най-вече Разрешение
за строеж и одобрени инвестиционни проекти, за извършвания ремонт. Освен това и
в присъствието на свидетелката И.И. двамата съставили срещу жалбоподателя за
установеното нарушение по чл. 148, ал.1 от ЗУТ АУАН № Г-10/05.06.2019 г.,
против който е подадено възражение вх. № Гб-134-00354 от 11.06.2019 г. Впоследствие надлежна информация била изискана
от Община Габрово, като с писмо изх. № Гб-134-00397 от 24.06.2019 г.
Заместник-кметът посочил, че в архива не са открити никакви строителни книжа
във връзка с извършваното преустройство на процесния апартамент.
Ето защо било издадено и атакуваното Наказателно постановление, надлежно
връчено на свидетелката И.И. в качеството и на пълномощник на Д.Д. на 03.07.2019
г., като на 10.07.2019 г. е подадена и настоящата жалба против него.
По делото съдът намира за безспорни няколко факта, на първо място този на
извършван към 10.05.2019 г. основен ремонт от жалбоподателя в ап. № 9 на ул. „*****”
№ 20, вх. „Д”, ет.3 в гр. Габрово, изразяващ се в иззиждане на тераса и
премахване на фасадна панела с цел приобщаване на тераса към кухнята. Този вид
конкретна и категорично текуща към този момент строителна дейност е пряко и
непосредстветно възприета от свидетелите Л.К. и В.М., осъществили процесната
проверка. И двамата в своите показания
категорично посочиха какъв точно вид преустройство са установили в процесното
жилище, което незабавно е закрепено в изготвените на място от тях Констативен
протокол и няколко фотоснимки, при визуалното запознаване с които действително
съмнение по този въпрос не възниква и у съда. Изцяло несъстоятелно е
възражението на защитата, подкрепено и от заявленията на свидетелката И.И., че
всъщност жалбоподателят осъществявал към коментирания период ремонт на ВиК
инсталацията и смяна на мивки, а иззиждането на терасата и премахване на
фасадна панела с цел приобщаване на тераса към кухнята били реализирани още
преди три години, което ясно се опровергава от фотоснимките и констатациите на
проверяващите, а и освен неясно защо, ако Д.Д. е бил ангажиран да прави именно
подобен тип дейност, не го е заявил още на 10.05.2019 г. Нещо повече, дори
представените впоследствие от И.И. документи - Списък на живущите на ул. „*****”
№ 20, вх. „Д”, дали съгласие за иззиждане и приобщаване на терасите към кухните
и Конструктивно заключение от инж. Р.Р., ясно говорят какъв вид строителна
дейност е осъществявал Д.Д. на процесната дата, а фактът, че през 2016 г. е
закупил някакви материали, по никакъв начин не оборва този извод. А че самият
ремонт е бил текущ и към този момент отново е видно от възприятията на Л.К. и В.М.,
които говорят за налични следи от непосредствена строителна дейност и различни находящи
се в апартамента инструменти за нея, макар и в конкретния час такава не е била
реализирана. Необосновани и неизключващи породената спрямо Д.Д.
административнонаказателна отговорност са и всякакви твърдения за
неправилно посочена в атакуваното
Наказателно постановление категория на строежа. Същият правилно с оглед
характеристиките на самия жилищен блок, посочени от проверяващите и видими на
изготвените фотоснимки, е от трета категория по смисъла на чл. 137, ал.1, т.3,
б. „в” от ЗУТ. А и освен това дори и да се касаеше за друга категоризация на
обекта, това по никакъв начин не би изключило необходимостта от издаване на
разрешително за строеж по отношение на осъществявания ремонт. А още по несъстоятелно
е твърдението за някакво неточно наименование на приобщаваната част, тъй като
независимо дали ще наречем същата „тераса” или „лоджия”, за нейното
присъединяване към кухнята на имота категорично е следвало да има издадено
разрешително за строеж.
На следващ план правилно и законосъобразно административнонаказателна
отговорност е ангажирана в лицето на Д.Д., явяващ се несъмнено видно от
Удостоверение за наследници изх. № 2117/14.05.2019 г. един от двамата
съсобственици на имота. Проверяващите са категорични, че само и единствено
жалбоподателят е бил установен на посочения адрес и несъмнено има качеството на възложител под проявната форма на собственик на
процесния апартамент по смисъла на чл. 161, ал.1, изр. първо от ЗУТ, доколкото
другото правоимащо лице няма никакво отношение към извършваната дейност, което
потвърди всъщност и самата И.И.. А пък съобразно изр. второ от същия текст
именно „възложителят” следва да осигури всичко необходимо за започване на
строителството, като в случая е налице доказана липса на каквито и да е
строителни книжа, и най-вече на най-важния документ в подобна насока –
разрешително за строеж, от страна на жалбоподателя по отношение извършваното от
него преустройство. Чл. 148, ал.1 от ЗУТ прогласява общия императив за
допускане само и единствено на разрешени по реда на самия закон строежи. Ал. 2
изрично посочва, че финалният документ, доказващ законното приключване на всяка
процедура за отпочване на даден строеж, е разрешението за строеж, като правото
за неговото издаване в общия случай е адресирано до главния архитект на
съответната Община. В хода на административнонаказателната преписка е приобщено
писмо изх. № Гб-134-00397 от 24.06.2019 г. на Заместник-кмета на Община
Габрово, според което в архива не са открити никакви строителни книжа, вкл. и
надлежно разрешение, във връзка с извършваното преустройство на процесния
апартамент. Ето защо и безспорно в случая сме изправени пред един категорично
неразрешен по реда на съответния закон строеж, осъществяван именно от
жалбоподателя в нарушение на чл. 148, ал.1 от ЗУТ.
Липсват каквито и
да е процесуални дефекти в хода на развилото се административно производство, като
по-конкретно в него жалбоподателят правомерно е бил представляван от
свидетелката И.И., легитимирала се с надлежно пълномощно, приложено по делото. В
същото ясно и недвусмислено е декларирана волята на санкционираното лице да
учреди представителна власт на свидетелката И.И. и то изрично по отношение
процесния апартамент и спрямо РДНСК – Габрово. Ето защо в никакъв случай не
може да се говори за някакво нарушено право на защита на Д.Д., който по
надлежния ред е упълномощил избрано от него лице да участва в образуваното
производство пред АНО. И съвсем не на последно място самата И.И. е упражнила
предоставеното и право в пълен обем, предоставяйки на проверяващите редица документи
и вземайки участие в изготвянето на други.
Не са налице също
така и пороци в съставените АУАН и Наказателно постановление, като по-конкретно
несъстоятелно е възражението на адв. Н. за липса на коректно посочена дата на
вмененото на нейния подзащитен нарушение в противовес нормата на чл. 57, ал.1,
т.5 от ЗАНН. Безспорно и когато се касае за незаконен строеж, говорим за едно
продължително и трайно реализиране във времето на дадено виновно деяние, като
АНО е уточнил, че то по данни на съсед е започнало още на 17.04.2019 г., но
далеч по-важно е, че категорично към момента на проверката и установяването му
– 10.05.2019 г., същото е продължавало да се извършва. А от последната дата са
започнали да текат всички адресирани до АНО императивни срокове, уредени в чл.
34 от ЗАНН и категорично спазени в случая.
По никакъв начин липсата на конкретика кога точно е започнало
нарушението не влияе жалбоподателят да разбере какво конкретно му се вменява,
релевантното в случая е че и към 10.05.2019 г. Д.Д. е осъществявал строителна
дейност без каквито и да е изискуеми за нея документи, което опровергава
напълно твърдението на защитата за някакъв порок по смисъла на чл. 57, ал.1,
т.5 от ЗАНН в атакуваното Наказателно постановление.
Според настоящия съдебен
състав не са налице каквито и да е предпоставки установеното нарушение да се
квалифицира като „маловажен случай” по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, като изложените
в подобна насока доводи от защитата са несъстоятелни. Касае се за сериозен по
интензитет строеж, включващ както иззиждане на тераса, така и
премахване на фасадна панела с цел приобщаването и към кухнята. Липсват дори и минимални
положени усилия от жалбоподателя за снабдяване с каквито и да било строителни
книжа, т.е. тук става въпрос за цялостно бездействие по отношение съществено
преустройство на процесното жилище. Ето защо осъщественото от жалбоподателя
нарушение категорично има своя обществена опасност и законосъобразно АНО е
преценил да го санкционира посредством налагане на минималния възможен по чл.
232, ал.2 размер на
административно наказание „Глоба”, които основания обуславят цялостното
потвърждаване на процесното Наказателно постановление.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН, СЪДЪТ
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА като правилно и законосъобразно Наказателно
постановление № Г-10-9/25.06.2019 година на и.д. Началник на Регионална
дирекция за национален и строителен контрол /РДНСК/ - Габрово, с което на Д.А.Д.,
с ЕГН: **********,***, е наложено
административно наказание „Глоба” в размер
на 1 000 /хиляда/ лева на основание чл. 232, ал.2 от Закона за устройство
на територията /ЗУТ/ за нарушение по чл. 148, ал.1 от ЗУТ.
Решението може да се обжалва в 14 - дневен срок от съобщението до страните пред
Административен съд - Габрово.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: