№ 10740
гр. София, 13.12.2021 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 163 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тринадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ Г. КОЮВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Г. КОЮВА Гражданско дело №
20211110148255 по описа за 2021 година
Производството е образувано по подадена в съда искова молба от ищец „БНП ПАРИБА
ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС“ С.А., № ********* по ТР на Франция, действащо чрез „БНП
ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС“ С.А.-клон България, ЕИК *********, срещу ответник С.
Д. Д., ЕГН **********, с предявен иск с правно основание чл.415, ал.1 ГПК във вр. с чл.79,
ал.1 и чл.86, ал.1 ЗЗД.
По делото е постъпил отговор в срока по чл.131 ГПК от ответника, поради което и на
основание чл.140 ГПК съдът следва да насрочи делото, да прикани страните към спогодба и
им разяснява преимуществата на различните способи за доброволно уреждане на спора; да
се произнесе по доказателствените искания, като допусне доказателствата, които са
относими, допустими и необходими; да определи размер и срок за внасянето на разноски за
събиране на доказателства.
Предвид изложеното и на основание чл.140 ГПК, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА разглеждане на производството по делото в открито съдебно
заседание/о.с.з./, което ще се проведе на 11.2.2022г. от 10,40 часа, за която дата и час да се
призоват страните, като им се връчи и препис от настоящото определение, като на ищеца
се връчи и препис от отговора на ответника.
НАМИРА исковата молба с която е сезиран за редовна, а предявените с нея искове за
допустими.
Съдът на основание чл.140, ал.3 ГПК съставя следния ПРОЕКТ НА ДОКЛАД по
делото: производството е образувано по предявен от ищеца срещу ответника иск да бъде
прието за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца следните СУМИ - от
7849 лева/лв./, представляваща задължение по договор за кредит №PLUS-
1
10138417/17.4.2013г., ведно със законна лихва от 29.5.2020 г. до изплащане на вземането,
договорна /възнаградителна/ лихва в размер на 2805,18 лв. за периода от 20.7.2015 г. до
20.4.2018 г., мораторна /за забава/ лихва в размер на 2710,37 лв. за периода от 20.8.2015 г.
до 20.5.2020 г., за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по реда на
чл.410 ГПК по ЧГД №20951/2020г. на СРС, 163 състав.
Обстоятелства, от които се твърди, че произтича претендираното право:
Ищецът твърди, че между него и ответника е сключен Договор за потребителски
паричен кредит №PLUS-10138417 на 17.4.2013г., като ищецът, качеството си на заемодател,
е отпуснал паричен заем на ответника в размер на 10000 лева за срок от 60 месеца от
17.4.2013г. до 20.4.2018г., който да бъде изплатен на 60 броя равни месечни вноски, всяка в
размер на 318,47 лева. Уговорено било, че в случай на забава на една или повече месечни
вноски кредитополучателят дължи обезщетение в размер на действащата законна лихва за
периода на забавата. Посочва, че ответникът е преустановил плащането на вноските по
Договор за потребителски паричен кредит №PLUS-10138417 на 20.7.2015г., като на
20.8.2015г. вземането по договора е станало изискуемо в пълен размер поради просрочване
на две поредни месечни вноски, за чиято предсрочна изискуемост е изпратено уведомление
от ответника. В периода 29.5.2020-28.7.2021г. ищецът посочва, че по негова сметка са
постъпили плащания от страна на ответника на обща стойност 745,00 лева. В условията на
евентуалност, в случай че съдът отхвърли установителните искове поради ненадлежно
обявяване на предсрочната изискуемост, предявява осъдителен иск за същите суми, като
моли съдът да приеме исковата молба за волеизявление за обявяване на кредита за
предсрочно изискуем.
Моли съдът да уважи претенцията с присъждане на сторените по делото разноски.
ОТВЕТНИКЪТ в срока по чл.131 ГПК е подал отговор, с който оспорва исковата молба
като недопустима и неоснователна. Поддържа, че искът е недопустим поради липсата на
активна материално-правна легитимация на ищеца „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ
ФАЙНЕНС“ АД, ЕИК *********, тъй като същият е заличен търговец и няма информация
за правоприемство. Релевира възражение за изтекла погасителна давност на главното
вземане и вземанията за лихви. Счита, че претендираното вземане не съществува, тъй като
не били представени доказателства за това, че сумата на заема била реално предадена на
кредитополучателя.
Противопоставя се да бъдат приети като доказателства приложените от ищеца Договор
за потребителски кредит №PLUS-10138417/17.4.2013г. и Погасителния план към него, и
Извлечението от счетоводните книги, послужили за издаване на ЗИ.
Поради изложеното се моли съдът да отхвърли претенциите на ищеца.
СЪДЪТ ПРИЕМА, че предявените искове намират правното си основание в чл.415,
ал.1 ГПК във вр. с чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 ЗЗД.
БЕЗСПОРНО Е между страните и те признават следните права и обстоятелства: няма
безспорни факти.
2
СПОРНИТЕ ФАКТИ между страните са: всички изложени в ИМ.
На основание чл.146, ал.2 ГПК намира, че не са налице факти по отношение, на които
страните не са ангажирали доказателства.
ДОПУСКА СЪБИРАНЕТО на приложените към исковата молба и отговора писмени
доказателства в първото по делото открито съдебно заседание.
ПРИЛАГА по делото ЧГД №20951/2020г. по описа на СРС, 163 състав.
ПО ОТНОШЕНИЕ на подлежащите на доказване факти доказателствената тежест се
разпределя по следния начин – всяка страна следва да докаже твърденията си, а именно:
ИЩЕЦЪТ следва да установи при условията на пълно и главно доказване следните факти:
1/по иска за главницата- сключването на посочения в исковата молба договор, превеждането
на сумата по паричния заем по сметка на ответника, падежиране на вземанията и изпадането
в забава за заплащането на вноските по кредита от страна на ответника. 2/по иска за
обезщетение за забавено плащане на главницата – че главното парично задължение е
възникнало, че е настъпила неговата изискуемост, както и размера на обезщетението за
забава; ОТВЕТНИКЪТ следва да докаже погасяването на претендираното от ищеца вземане
или въведените в отговора на исковата молба правоизключващи възражения.
УКАЗВА на страните че могат да изразят становище по дадените указания в първото
по делото съдебно заседание.
УКАЗВА на страните, че най - късно в първото съдебно заседание следва да уточнят
възраженията си и да направят доказателствените си искания, както и да ангажират
доказателства, след което губят тази възможност.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който е
съобщен по делото или на който веднъж са им връчени съобщения, са длъжни да уведомят
съда за новите си адреси. Същото задължение имат законния представител, попечителят и
пълномощникът на страната на основание чл.40 и чл.41 ГПК. Когато разпоредбата на чл.40
и чл.41 ГПК не се спази от страните, всички съобщения се прилагат към делото и се смятат
за редовно връчени.
УКАЗВА на ищеца, че ако не се яви в първото заседание по делото, не е взел
становище по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово
отсъствие, при поискване от страна на ответника съдът може да постанови неприсъствено
решение срещу него, на основание чл.238, ал.2 ГПК или да прекрати производството.
УКАЗВА на страните, че към СРС е създаден и действа ЦЕНТЪР ПО МЕДИАЦИЯ,
който е разположен на ет.2, стая 204 в сградата с адрес гр.София, бул. „Цар Борис III“ №54.
Медиацията е лесен и достъпен /безплатен/ алтернативен метод за решаване на правни
спорове и за постигане на взаимно изгодно споразумение, в рамките на съдебното
производство, като процедурата е неформална и поверителна. В случай, че страните желаят
постигане на резултат, който зависи изцяло от интересите им и пести време и средства,
може да се обърнат към служителя по медиация към СРС на тел. 02/8955423, който ще им
помогне при избора на медиатор от списъка на медиаторите, както и ще им осигури
3
ползването на Центъра по медиация в удобно за страните и за медиатора време.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕПИС от определението да се изпрати на страните ведно със съобщение!
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4