№ 5232
гр. София, 03.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 161 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:МЕТОДИ Т. ШУШКОВ
при участието на секретаря БОРЯНА М. ТОШЕВА
като разгледа докладваното от МЕТОДИ Т. ШУШКОВ Гражданско дело №
20221110137707 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.124 и сл. ГПК
Образувано е по предявен от ***, ЕГН **********, в качеството на едноличен търговец
с фирма ЕТ „***“, ЕИК ***, седалище и адрес на управление-гр.***, срещу М. Н. Д., ЕГН
**********, адрес–гр.София, район Красна поляна, ж.к. Красна поляна, ***, осъдителен иск
по чл.55, ал.1 ЗЗД за сумата 22 000,00 лв. със законната лихва от 12.07.2022 г. до
окончателното й плащане–получена от ответната страна по негова банкова сметка на *** г.
без правно основание.
В исковата молба се твърди, че на *** г. по искане на контрагента на ищеца „***“ ООД
процесната сума била преведена от ищщовата сметка в Юробанк България АД с IBAN
BG*** по банковата сметка на „***“ ООД в „Уникредит Булбанк“ АД с IBAN ***, като
банковият превод бил извършен от правоимащо лице – *** от служебния й компютър,
находящ се в община ***, чрез осъществен достъп до интернет банкиране през сайта на
банката. Преводът бил извършен успешно с вальор *** г., бордеро №***, като транзакцията
била регистрирана в счетоводната система на Банката с уникален рег. №***. След
извършване на превода се обадил служител на „***“ ООД, за да попита дали били преведени
парите; при направено справка се установило, че наредената сума била изпратена на името
на „***“ ООД по друга сметка и в друга банка, различни от подписаното нареждане.
Съгласно платежното нареждане, осчетоводено от банката, получател на сумата е „***“
ООД със сметка с IBAN *** в „Обединена българска банка“ АД, но титуляр на сметката е
1
ответникът. Твърди се, че били подадени две молби за възстановяване на сумата поради
извършен грешен превод – съответно на 07.02.2020г. и на 14.02.2020г., на които бил
получен отговор от „Юробанк“ АД, от които било видно, че сумата била задържана от
„Обединена българска банка“ АД и щяла да бъде върната при предоставяне на
разпореждане от компетентните органи, като за целта били уведомени съответните
разследващи органи, поради съмнения за извършена хакерска измама. Страните не са
обвързани с някакви правоотношения, поради което липсва облигационна връзка между тях,
а процесната сума е получена неправомерно вследствие на банков превод, върху който било
оказано въздействие по електронен път, поради което получената сума се явявала получена
без правно основание. Поради това тя следвало да се върне на ищеца със законната лихва
върху нея от датата на подаване на исковата молба до окончателното й заплащане. В
писмени бележки сочи липсата на основание за извършения превод по банкова сметка на
ответника за процесната сума. Претендират се разноски по делото.
Ответната страна в отговор на исковата молба, подаден в срока по чл.131 ал.1 ГПК, не
се оспорва факта на получаването на паричната сума по банковата си сметка. Сочи се, че
ответникът не е искал да получава сумата и затова помолил банката да му предостави
информация относно това кой я е наредил и на какво основание; направил опит да преведе
обратно сумата и посетил клон на Обединена българска банка АД, но поради това, че
сметката му била блокирана, той не могъл да се разпорежда с нея и изпаднал в обективна
невъзможност да върне грешно получената сума от ищеца. Оспорва иска за заплащане на
мораторна лихва като неоснователен, защото такава не се дължи при задължение от
неоснователно обогатяване, а ответникът не е виновен за грешно извършения банков
превод. Претендират се разноски по делото.
Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на
страните съгласно чл.12 и чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното:
По делото от ищцовата страна е представено преводно нареждане, кореспонденция между
ищцата и „Юробанк България“ АД във връзка с процесния паричен превод, постановление
от 04.08.2021 г. на прокурор при СГП по пр.пр.№СП-8842/2020 г. с отказ да се поиска
вдигане на запор по банковата сметка на ответника по искане на ищцовата страна.
От ответната страна е представено извлечение от банкова сметка.
С Определение №1525/13.01.2023 г. на основание чл.146, т.3 и 4 ГПК за безспорен между
страните и ненуждаещ се от доказване по делото факта на извършения превод на процесната
сума от банкова сметка на ищцовата страна по сметка на ответника с IBAN ***.
Други допустими и относими доказателства по делото не са представени.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
І. Относно иска по чл.55, ал. 1 ЗЗД:
Според чл. 55, ал.1, пр.І ЗЗД „Който е получил нещо без основание или с оглед на
неосъществено или отпаднало основание, е длъжен да го върне ”. На връщане в хипотезите
2
на чл.55, ал.1 ЗЗД подлежи реално полученото. При иск по чл.55, ал.1 ЗЗД ищцовата страна
следва да докаже плащането на претендираната сума, а ответната-основанието за нейното
плащане, ако твърди наличието на такова основание. В случай, че доказването от страна на
ответника е успешно, то ищецът следва да докаже репликата си, че това основание не се е
осъществило или е отпаднало (в този смисъл Решение №29/28.03.2012 г. по гр.д.
№1144/2010 г. на ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК).
1. По делото е безспорно, че от банкова сметка на ищцата процесната сума е постъпила в
банкова сметка на ответната страна.
2. Ответната страна не установи, а и не твърди наличието на основание за този паричен
превод, поради което исковата претенция за връщането на сумата е основателна.
Вземането за връщане на суми, платени без основание, е изискуемо от датата на
плащането (така-ППВС №1/1979 г., т.7), поради което вземането на ищцовата страна е
изискуемо.
3. Следва да се присъди и поисканата законна лихва от датата на исковата молба.
Вземането за връщане на суми, платени без основание, е изискуемо от датата на
получаване на престацията (така-ППВС №1/1979 г., т.7), но това не означава, че длъжникът
по вземането е и в забава по него-изискуемостта и забавата са различни качества на
задължението: изискуемостта е правната възможност на кредитора да иска изпълнение, а
забавата-противоправно закъснение, за което длъжникът отговаря, като дължи обезщетение
за забавата (Калайджиев, А.-Облигационно право, V прер.и доп.изд., С., 2010, стр.262).
Следователно не винаги длъжникът по едно изискуемо вземане е и в забава по него и
изискуемостта не поставя автоматично длъжникът в забава. След като вземането за
неоснователно обогатяване очевидно няма определен срок за изпълнение, то длъжникът по
него е в забава от поканата съгласно чл.84, ал.1 ЗЗД: в този смисъл-правната теория-
Калайджиев, А.-Облигационно право, V прер.и доп.изд., С., 2010, стр.337, Марков, М.-
Облигационно право, VІІ прер.и доп.изд., С., 2011, стр.386) както и задължителните
указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени с ТР №5/2017 г. на ВКС-ОСГТК).
Исковата молба в случай замества поканата, поради което от датата на подаването й в съда
върху главницата се дължи и мораторна лихва.
Поради това искът е изцяло основателен.
По разноските: При този изход на спора ищцовата страна има право на разноски по
делото в пълен размер-общо 2 190,00 лв. съгласно представения списък.
Претенцията на ответната страна за разноски е неоснователно с оглед изхода на спора,
липсата на предпоставките на чл.78, ал.2 ГПК-непогасяване на изискуемо парично
задължение.
По изложените мотиви Софийски районен съд
РЕШИ:
3
ОСЪЖДА на основание по чл.55, ал.1 ЗЗД М. Н. Д., ЕГН **********, адрес–гр.София,
район Красна поляна, ж.к. Красна поляна, ***, да заплати на ***, ЕГН **********, в
качеството на едноличен търговец с фирма ЕТ „***“, ЕИК ***, седалище и адрес на
управление-гр.***, сумата 22 000,00 лв. със законната лихва от 12.07.2022 г. до
окончателното й плащане–получена от ответника по негова банкова сметка на *** г. без
правно основание.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК М. Н. Д., ЕГН **********, адрес–гр.София,
район Красна поляна, ж.к. Красна поляна, ***, да заплати на ***, ЕГН **********, в
качеството на едноличен търговец с фирма ЕТ „***“, ЕИК ***, седалище и адрес на
управление-гр.***, сумата 2 190,00 лв.-разноски по делото.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4