Определение по дело №2769/2020 на Окръжен съд - Пловдив

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №260561

гр. Пловдив, 18.11.2020 г.

ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение,  VII въззивен състав, в закрито заседание на 18.11.2020 г. в състав:

 

          ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФКА МИХОВА

          ЧЛЕНОВЕ: БОРИС ИЛИЕВ

                     МИРЕЛА ЧИПОВА              

 

като разгледа докладваното от  съдия  Михова в. ч. гр. д. № 2769  по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 274 и следващите във връзка с чл. 413, ал. 2 ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК: *********, чрез процесуалния му представител юрисконсулт Р.И., срещу Разпореждане, инкорпорирано  в Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от   ГПК № 261012 от 21.10.2020г.  по  ч. гр. д. №13637/2020г. по описа на Районен  съд- Пловдив, с което е отхвърлено заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу длъжника  В.С.Ч., ЕГН **********, за сумата от  723.91 лева - договорна лихва, дължима за периода 05.09.2018 г. – 27.08.2019 г.; сумата 2253.12 лв.- неплатено възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги; сумата  200.47 лв.-  лихва за забава за периода от 06.06.2018г. до 27.08.2019г., сумата от 400.27 лв. -лихва за забава за периода от 27.08.2019г. до 19.10.2020г.

В жалбата са релевирани подробни оплаквания за неправилност на обжалваното  разпореждане, като се настоява за отмяната му и връщане на делото на PC-Пловдив с указания за издаване на исканата заповед.

Препис от жалбата не е връчван на длъжника съобразно правилото на чл. 413, ал. 2 ГПК.

Пловдивският окръжен съд, след като се взе предвид наведените от жалбоподателя доводи и се запозна с представените по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ГПК от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е допустима.

Разгледана по същество, подадената частна жалба, се явява частично основателна. Съображенията за това са следните:

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по подадено от „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу длъжника  В.С.Ч., ЕГН **********, с предмет вземания, произтичащи от сключен на 28.03.2018 г. между заявителя и длъжника договор за потребителски кредит № **********, а именно: главница в размер на 1891.27 лева ; 723.91 лева - договорна лихва, дължима за периода 05.09.2018 г. – 27.08.2019 г.; 2253.12 лв.- неплатено възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги; 200.47 лв.-  лихва за забава за периода от 06.06.2018г. до 27.08.2019г., 400.27 лв. -лихва за забава за периода от 27.08.2019г. до 19.10.2020г., както и законна лихва, считано от 20.10.2020 г. до изплащане на вземането. Претендирани са и разноски.

За да постанови обжалваното разпореждане и да отхвърли подаденото заявление в частта досежно претендираните  от заявителя вземания за  договорна лихва;за закупен пакет от допълнителни услуги и  мораторна лихва, първоинстанционният съд е приел, че предвиденият в договора ГПР надвишава многократно размера на законна лихва, както и че е уговорено заплащането на възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги, без същите да са изчерпателно изброени и без за всяка от тях да е формирана цени. По тези съображения съдът е приел, че е налице обоснована вероятност за наличие на неравноправна клауза в сключения договор.

Съгласно чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 ГПК заповедният съд е длъжен служебно да извърши проверка дали искането на заявителя не противоречи на закона или на добрите нрави или дали същото не се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител. В настоящия случай заявлението за издаване на заповед за изпълнение се основава на сключен договор за потребителски кредит, по който длъжникът – физическо лице, има качеството потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП.  Процесният договор, от своя страна, попада в приложното поле на потребителската защита. В тази връзка първоинстанционният съд е процедирал правилно, като е извършил служебна проверка на клаузите на договора.

В настоящия случай страните по договора са уговорили фиксиран лихвен процент в размер на 41,17 % и годишен процент на разходите по кредита в размер на 49,89 %. Съгласно чл. 19, ал. 4 ЗПК годишният процент на разходите по договор за потребителски кредит, част от който е и договорната лихва, не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет. В случая уговореният от страните размер на годишния процент на разходите е съобразен с разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, като няма и основания да се приеме, че същият противоречи на добрите нрави.

Настоящият съдебен състав не констатира неравноправност по смисъла на чл.143 ЗЗП на клаузите от договора, на които се основават вземанията на кредитора за заплащане на  възнаградителна лихва и за заплащане на лихва за забава. По своята същност възнаградителната лихва представлява цената, която заемополучателят плаща на заемодателя за предоставените му парични средства. Възможността за договарянето на такава лихва е предвидено в закона – чл.240, ал.1 ЗЗД, а при потребителските кредити тази уговорка е задължителен елемент от съдържанието на договора – арг. чл.4,ал.1, т.5 ЗПК. Ето защо наличието на клауза в договора, предвиждаща заплащането на възнаградителна лихва, не е в противоречие с изискванията за добросъвестност.

Не се констатира наличието на пречките по чл.411, ал.1, т.2 и т.3 от ГПК по отношение и на претенцията за обезщетение за забава.

Що се отнася до клаузата от договора за потребителски кредит, в която е предвидено заплащане на възнаграждение за пакет от допълнителни услуги, въззивният съд намира, че същата противоречи както на добрите нрави, така и на императивната разпоредба на 10а, ал. 4 ЗПК, а освен това е и неравноправна по смисъла на чл. 143 ЗЗП. Уговореното в договора за потребителски кредит възнаграждение е дължимо за възможността за предоставяне на изброените в допълнителното споразумение услуги, независимо дали някоя от тези услуги ще бъде реално предоставена на кредитополучателя по време на действието на договора. Подобна уговорка не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на кредитодателя и потребителя. Следва да се посочи още, че съгласно чл. 10а, ал. 4 ЗПК видът, размерът и действието, за което се събират такси и/или комисиони, трябва да бъдат ясно и точно определени в договора за потребителски кредит. В случая допълнителните услуги не са изброени изчерпателно в договора за потребителски кредит и не е формирана цената за всяка от тях поотделно.

Предвид горното, настоящият съдебен състав намира, че обжалваното разпореждане следва да бъде отменено в частта, в която е отказано издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК за сумата от   723.91 лева - договорна лихва, дължима за периода 05.09.2018 г. – 27.08.2019 г.; сумата  200.47 лв.-  лихва за забава за периода от 06.06.2018г. до 27.08.2019г., сумата от 400.27 лв. -лихва за забава за периода от 27.08.2019г. до 19.10.2020г.

Тъй като крайните изводи на въззивната инстанция по отношение на претенцията за възнаграждението за допълнителни услуги съвпадат с тези на първоинстанционния съд, в тази му част обжалваното разпореждане следва да бъде потвърдено, а жалбата да се остави без уважение като неоснователна.

По разноските:

В жалбата е направено искане за присъждане на разноски в размер на 15 лв. за заплатена държавна такса и 50 лв. за юрисконсултско възнаграждение. С оглед изхода на делото на жалбоподателя се следват разноски за настоящата инстанция съразмерно с уважената част на жалбата в размер на 24,07 лв.

Така мотивиран, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОТМЕНЯ Разпореждане, инкорпорирано  в Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от   ГПК № 261012 от 21.10.2020г.  по  ч. гр. д. №13637/2020г. по описа на Районен  съд- Пловдив, в частта, с която е отхвърлено заявлението на „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК: *********, за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК против длъжника  В.С.Ч., ЕГН **********, за следните суми: 723.91 лева - договорна лихва, дължима за периода 05.09.2018 г. – 27.08.2019 г.; 200.47 лв.-  лихва за забава за периода от 06.06.2018г. до 27.08.2019г., 400.27 лв. -лихва за забава за периода от 27.08.2019г. до 19.10.2020г.

ВРЪЩА делото на РС – Пловдив за издаване на заповед за изпълнение за посочените суми, както и за направените пред настоящата инстанция разноски в размер на 24,07 лв.

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане, инкорпорирано  в Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от   ГПК № 261012 от 21.10.2020г.  по  ч. гр. д. №13637/2020г. по описа на Районен  съд- Пловдив, в частта, с която е отхвърлено заявлението на „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК: *********, за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК против длъжника  В.С.Ч., ЕГН **********, за  сумата от 2253.12 лв.- неплатено възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

 

         ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                   ЧЛЕНОВЕ: 1.

                           

 

 

            2.