Р Е Ш Е Н И Е
№13
гр. Трън, 23.04.2019 г.
В
И М Е Т О Н А
Н
А Р О Д А
Трънският
районен съд, гражданска колегия, II-ри състав, в публично заседание на дванадесети април през две хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ПЕТЪР
СИМЕОНОВ
при
секретаря Гергана Ачанова, като разгледа
докладваното от районния съдия гр. д. № 215 по
описа за 2019 г., за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството
е по иск с правна квалификация чл. 124 от ГПК.
Образувано
е по искова молба, предявена от Д.Р.Ф., ЕГН **********, с адрес: *** против В.К.Н.
с ЕГН: **********, с адрес ***, А.Р.А., с ЕГН: **********, с адрес: ***, С.Р.Ф.,
с ЕГН: **********, с адрес: *** и Ф.Р.И., с ЕГН: **********, с адрес: ***.
Ищцата
твърди, че с ответниците е наследник на родителите си В.П.И.- починала на
04.03.1992г. и баща им Р.М. Ф.. През 2002г. преди да почине бащата Р. Ф. въз
основа на документ за собственост открил данъчна партида на апартамента, в
който живеели, а именно №5, находящ се в гр.Трън, ***, състоящ се от стая, хол,
кухня, коридор, сервизно помещение и две тераси, със застроена площ от 64,20
кв.м., заедно с избено помещение без обявена квадратура, заедно със 7,21% от
общите части на сградата и правото на строеж върху мястото. Ищцата винаги е
живяла в процесния апартамент, като от 20.03.2002г. след смъртта на баща и само
тя е обитавала жилището, грижела се е за него, плащала е всички разходи,
свързани с обичайното му ползване и се е противопоставила открито на другите
сънаследници.
Искането
към съда е да приеме за установено спрямо ответниците, че ищцата е собственик
на процесния апартамент на основание давностно владение и наследство.
Исковата
молба е връчена на 18.02.2019г. и 22.02.2019г.
В
срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответниците В.К.Н., А.Р.А., С.Р.Ф.
и Ф.Р.И.. Те не оспорват иска, признават, че единствена ищцата владее апартамент №5, поддържа го,
ремонтира го, плаща всички консумативи. Противопоставила се е на ответниците,
те нямат претенции към жилището. Нямат доказателствени искания.
В съдебно
заседание ищцата, редовно призована, се явява, представляват се и от пълномощник по чл.32, т. 1 ГПК, който
поддържа предявените искове.
Ответниците В.К.Н., С.Р.Ф. и и
Ф.Р.И. редовно призовани, не се явяват в съдебно заседание, не се представлява от пълномощник по чл. 32, т. 1 ГПК,
не оспорват предявеният иск.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и като
обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
приема за установено следното от фактическа страна:
От приложените документи по у-ние
за наследници на В.П.И. с № 45/19.03.2018г. издадено въз основа на акт за смърт
№ 0009/05.03.1992г. и у-ние за наследници на Р.М. Ф. с № 44/19.03.2018г.
издадено въз основа на акт за смърт № 0289/21.03.2002г. у-ние за данъчна оценка
на апартамент №5, находящ се в гр.Трън, ***, както и от извършената приета по делото съдебно-техническа
експертиза, се установява, че ищцата е придобила апартамент №5, в гр.Трън, ***,
с площ от 65.72 кв.м., заедно с избено помещение / без номер и квадратура/, ведно с 7,21%
идеални частиот общите части на сградата и правото на строеж върху мястото,
състоящ се от две стаи, кухня, сервизни помещения и, коридор и две тераси, при
граници: югоизток: ап.№6, северозапад-ап.№4, северозапад- двор и
югозапад-стълбище, отгоре-апартамент №8 и отдолу- апартамент №2. Правото си на собственост над този имот
легитимира като придобито по наследство
и давностно владение. Никой през тези години не е оспорвал правото на
собственост върху имота, подробно описан по-горе. В хода на производството са
събрани и гласни доказателствени средства чрез разпит на трима свидетели.
В показанията си свидетелката Б.Д.А. обяснява, че е съседка на ищцата-
живее в апартамента над тях в гр.Трън, ***. След смъртта на родителите и ищцата
живее сама в апартамента, само тя се грижи и поддържа жилището, плаща текущите
сметки на ВиК, за ток и такси за сметосъбиране, данъци. Никой не е имал
претенции към нея относно собствеността, свидетелката знае, че Д.Ф. има други
братя и сестри от предишни бракове на родителите, но не ги е виждала някой от
тях да идва и да предявява претенции относно собствеността над жилището. Свидетелката
Р.Т.М., която е приятелка на ищцата обясни, че познава последната отмалка. Д.
винаги е живеела в този апартамент, след смъртта на родителите никой не е
предявил претенции относно ползването и собствеността на жилището. Знае, че
ищцата има и други братя и сестри. За дълготрайно / повече от 20 години/ и необезпокоявано
от никой владеене и ползване на процесния апартамент от страна на ищцата
обяснява в показанията си свидетелката С.А.Д.. Тя е почти връстник на ищцата,
живее в съседен блок и има дълги наблюдения над семейството на ищцата.
Установеното от фактическа страна обуславя следните правни изводи:
Безспорно бе установено по делото, че ищата Д.Р.Ф. е наследник по закон на родителите
си В.П.И.-
починала на 04.03.1992г. и баща им Р.М. Ф.. През 2002г. преди да почине бащата Р.
Ф. въз основа на документ за собственост открил данъчна партида на апартамента,
в който живеели, а именно №5, находящ се в гр.Трън, ***, състоящ се от стая,
хол, кухня, коридор, сервизно помещение и две тераси, със застроена площ от
64,20 кв.м., заедно с избено помещение без обявена квадратура, заедно със 7,21%
от общите части на сградата и правото на строеж върху мястото. Ищцата винаги е
живяла в процесния апартамент, като от 20.03.2002г. след смъртта на баща и само
тя е обитавала жилището, грижела се е за него, плащала е всички разходи,
свързани с обичайното му ползване и се е противопоставила открито на другите
сънаследници.
Никой
през тези години не е оспорвал на ищцата правото
на собственост върху имота.
При положителен установителен иск за собственост, предмет на изследване в
процеса е правото на собственост на ищцата, като нейна е тежестта да докаже, че
е собственик на процесния имот. В конкретния случай ищцата твърди, че в
продължение на повече от 10 години след смъртта на родителите и е упражнявала
фактическа власт върху процесният имот, вследствие на което е придобила
собствеността върху него на основание наследствено правопримство и давностно
владение.
Придобивната давност е способ за придобиване на право на собственост и
други вещни права върху чужда вещ, чрез фактическо упражняване на тези права в
продължение на определен от закона срок от време. Нормативната ù уредба
е в глава VІІІ ЗС, наименована „Придобиване и изгубване на вещни права”, в
разпоредбите на чл. 79 - 86 ЗС. Нормата на чл. 79 ЗС регламентира фактическия
състав на придобивната давност при недобросъвестно и добросъвестно владение,
включващ като елементи изтичането на определен в закона период от време и
владение по смисъла на чл. 68, ал. 1 ЗС в хипотезата на чл. 79, ал. 1 ЗС и
допълнително добросъвестност и юридическо основание в хипотезата на чл. 79, ал.
2 ЗС.
За да докаже направеното в исковата молба твърдение, че е придобила имота
по давност и наследство, ищцата ангажира писмени доказателства, както и гласни
доказателствени средства чрез разпита на свидетелите Б.Д.А., Р.Т.М. и С.А.Д., които заявиха пред съда, че от повече от 20 години
ищцата сега, а преди това родителите на ищецата Д. Ф. са владели и ползвали
необезпокоявано процесния имот, стопанисвали са го , плащали са данъците и
други консумативи.
За да отговори на въпроса придобила ли е ищцата правото на собственост
върху процесният имот по силата на изтекла в тяхна полза придобивна давност,
съдът намира, че на първо място следва да съобрази дали същата е била
добросъвестна, с което да обоснове кратката придобивна давност по чл. 70, ал. 1
ЗС, за което съдът взе предвид разясненията, дадени в ППВС № 6/1974 г. В т. 3
от така посоченото Постановление са дадени задължителни за съдилищата указания,
изразяващи се в това, че правно основание за добросъвестно владение по чл. 70,
ал. 1 ЗС могат да бъдат всички прехвърлителни (транслативни) двустранни или
едностранни сделки, като продажбата, замяната, дарението, завета, както и
административни актове с вещноправни последици. Правно основание е и съдебното решение
по конститутивен иск, с което се прехвърля правото на собственост или
ограничено вещно право. За да отговори на въпроса има ли ответникът качеството
„добросъвестен владелец“, съдът съобрази и разясненията, дадени с решение № 286
от 22.04.2014 г. по гр. д. № 2508/2013 г. по описа на ВКС, ГК, I г. о.,
постановено по реда на чл. 290 ГПК и представляващо по смисъла на ТР № 1/2009
г. на ОСГТК на ВКС задължителна за съдилищата съдебна практика. Според така
посоченото решение въпросът кои актове са годни да бъдат правно основание на
добросъвестно владение е разискван в ППВС № 6/1974 г., в което е прието, че
такива са всички прехвърлителни (транслативни) сделки като продажба, дарение,
замяна, завет, както и административни актове с вещноправни последици. Правно
основание е и съдебното решение по конститутивен иск, с което се прехвърля
правото на собственост или ограничено вещно право. От изложеното съставът на
ВКС е достигнал до извода, че не е налице добросъвестност при държането на чужд
имот без правно основание.
В разглеждания случай от страна на ищцата е ангажирала доказателства, че е упражнявала
фактическа власт върху процесния имот на някое от основанията, посочени
по-горе, поради което
последната би могла да притежава качеството на
добросъвестен владелец.
Впрочем дори и да се оспори кратката придобивна давност, то видно от
свидетелските показания на Б.Д.А., Р.Т.М. и С.А.Д. може да се приеме, че ищцата е упражнявала
спокойно и необезспокоявано фактическа власт върху имота, в продължение на
повече от 10 години, каквито доказателства по делото бяха ангажирани. Нещо
повече, в отговора на исковата молба ответниците В.К.Н., А.Р.А., С.Р.Ф. и Ф.Р.И.
твърдият, че никога не са отричали, че ищцата е собственик на процесния
апартамент на основание наследствено правоприемство от родителите на ищцата, а
впоследствие и на давностно владение на жилището.
От изложеното дотук става ясно, че претендиращата собствеността на апартамент
№5,
находящ се в гр.Трън, ***, успя при условията на пълно и главно доказване
да докаже, че е собственик на жилището, тъй като е упражнявала в период по-дълъг от 10 години
фактическата власт по отношение на конкретната вещ (corpus), без
противопоставяне и без прекъсване за време, по-дълго от 6 месеца и да е
демонстрирала по отношение на собствениците на вещта поведение на пълноправен
собственик (animus), т.е., че е упражнявала собственическите правомощия
единствено за себе си (решение № 59 от 12.05.2004 г. по гр. д. № 500/2003 г. по
описа
на ВКС, I г.
о.).
Ръководен от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по
отношение на В.К.Н.
с ЕГН: **********, с адрес ***, А.Р.А., с ЕГН: **********, с адрес: ***, С.Р.Ф.,
с ЕГН: **********, с адрес: *** и Ф.Р.И., с ЕГН: **********, с адрес: ***, че
Д.Р.Ф., ЕГН **********, с адрес: *** е
собственик, на основание наследство и давностно
владение, на апартамент №5, в гр.Трън, ***, с площ от 65.72 кв.м., заедно с
избено помещение / без номер и
квадратура/, ведно с 7,21% идеални частиот общите части на сградата и правото
на строеж върху мястото, състоящ се от две стаи, кухня, сервизни помещения и,
коридор и две тераси, при граници: югоизток: ап.№6, северозапад-ап.№4,
северозапад- двор и югозапад-стълбище, отгоре-апартамент №8 и отдолу-
апартамент №2.
Решението може да бъде обжалвано пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: