№ 7452
гр. София, 23.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 63 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА
при участието на секретаря ГАЛИНА ЦВ. ГОРАНОВА ШИПОВАЦ
като разгледа докладваното от КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА Гражданско
дело № 20231110140989 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124 от ГПК.
Образувано е по искова молба на „Топлофикация София“ ЕАД, с ЕИК:
*********, доуточнена с молба с вх. № 225720/09.08.2023 г., подадена чрез
процесуалния му представител – юрк. Ф.И., срещу Д. В. Н., с ЕГН:
********** и П. С. Н., с ЕГН: **********, с която се иска ответниците да
бъдат осъдени да заплатят РАЗДЕЛНО на ищеца в качеството им на
наследници на лицето С. А. Н., с ЕГН: ********** – починал на 24.02.2022 г.
и в лично качество сумата от общо 2725.64 лева, представляваща стойността
на доставена и ползвана, но незаплатена топлинна енергия и услуга дялово
разпределение, за имот – апартамент № 145, находящ се в гр. София, адрес,
от които: 1/ главница за доставена топлинна енергия в размер на 2351.64 лева
за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. вкл, и 317 лева – обезщетение за
забава върху тази сума за периода от 15.09.2021 г. до 28.06.2023 г., 2/
главница за услуга дялово разпределение в размер на 47.17 лева за периода
от 01.06.2020 г. до 30.04.2022 г. и 9.83 лева – обезщетение за забава върху
тази сума за периода от 15.08.2020 г. до 28.06.2023 г., както и законната лихва
върху главниците, считано от датата на подаване на исковата молба –
24.07.2023 г. до окончателното плащане на сумата като ответницата Д. В. Н.
дължи 3/4 части от посочените суми /1763.73 лева главница за топлинна
енергия с 237.75 лева обезщетение за забава съответно 35.38 лева главница за
дялово разпределение с 7.37 лева обезщетение за забава/, а ответникът П. С.
Н. дължи 1/4 част от посочените суми /или 587.91 лева главница за топлинна
енергия с 79.25 лева обезщетение за забава съответно 11.79 лева главница за
дялово разпределение с 2.46 лева обезщетение за забава/. Претендират се и
направените по делото разноски.
1
В исковата молба се твърди, че между страните съществува валидно
облигационно отношение, възникнало по силата на приети от държавен орган
(КЕВР) общи условия, които са публикувани по установения ред и по
отношение на които ответникът не е изразил несъгласие. Уточнява се, че в
тази връзка не е необходимо сключването на индивидуален договор с
потребителя. Твърди се, че имотът, за който е доставяна топлинната енергия,
се намира в топлоснабдена сграда – етажна собственост (СЕС), като ищецът е
изпълнил задължението си и е доставял топлинна енергия за отопление и
горещо водоснабдяване. Посочва се, че въпреки това ответниците не са
изпълнили задължението си за заплащане на дължимите суми.
С исковата молба са представени: нотариален акт за собственост на
върху жилище, протокол от ОС на СЕС за избор на ФДР, договор между СЕС
и ФДР, извлечение от сметка, фактури, договор между ищеца и ФДР, копие
от вестник „Монитор” от 11.07.2016 г. с публикувани общи условия за
продажба на топлинна енергия за битови нужди.
В хода на производството по делото е представено удостоверение за
наследници на С. А. Н..
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК от страна на ответниците
по делото не е постъпил писмен отговор. Препис от исковата молба е връчен
на ответника П. С. Н. – лично на 01.12.2023 г., а на ответницата Д. В. Н. –
отново на същата дата чрез сина й П. С. Н..
С определение № 3375/23.01.2024 г. по делото като трето лице помагач
на страната на ищеца е конституирано дружеството „Техем сървисис“ ЕООД,
с ЕИК: *********.
В съдебно заседание, проведено на 02.04.2024 г., процесуалният
представител на ищеца заявява, че претендираните суми са изцяло заплатени
– след образуване на делото. Не било заплатено единствено
възнаграждението за юрисконсулт от 100 лева и разноски от 10 лева за два
броя съдебни удостоверения. Поради това моли за решение съобразно
извършените плащания и за присъждане на разноски.
Ответниците не се явяват по делото и не вземат становище.
Третото лице помагач „Техем сървисис“ ЕООД, не изразява становище
по делото.
Софийският районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните,
приема за установено от фактическа страна следното:
По делото е представено копие от общите условия за продажба на
топлинна енергия за битови нужди на „Топлофикация София“ ЕАД като
липсва спор, че същите са публикувани в един централен и един местен
ежедневник.
Страните не спорят, че относно процесния имот на наследодателя на
ответниците са начислени следните суми: главница за топлинна енергия в
размер на 2351.64лева за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. вкл,, и 317
лева – обезщетение за забава за периода от 15.09.2021 г. до 28.06.2023 г.;
2
47.17 лева за периода от 01.06.2020 г. до 30.04.2022 г. и 9.83 лева –
обезщетение за забава за периода от 15.08.2020 г. до 28.06.2023 г. От страна
на никого от ответниците не се излагат възражения срещу реалното доставяне
на топлинна енергия, законосъобразното начисляване на сумите, нито срещу
правилното им изчисляване от гл.т. стойност на доставения обем топлинна
енергия.
Посочените суми кореспондират и на представеното по делото
извлечение от сметка и на двете съобщения към фактури.
По делото липсва спор, че процесните суми са заплатени – след
образуване на делото.
От представено по делото копие от нотариален акт за собственост върху
жилище се установява, че процесният недвижим имот е придобит в
собственост на 19.05.1986 г. от лицето С. А. Н..
От своя страна съгласно удостоверение за наследници на С. А. Н. същият
е починал на 24.02.2022 г. като е оставил за наследници съпругата си и сина –
ответниците по делото.
От ответниците не са наведени твърдения, нито са ангажирани
доказателства, за настъпили промени в собствеността върху имота или
въобще във вещноправния му статут, след смъртта на С. А. Н. и в частност
такива промени, касаещи процесния период.
Не се оспорват квотите в задълженията за имота, кореспондиращи на
квотите в съсобствеността.
На последно място от представени договори – между фирмата за дялово
разпределение /ФДР/ и сградата в режим на етажна собственост /СЕС/ и
между ФДР и ищеца се установява, че процесният имот се намира в
топлоснабдена сграда.
Така установената фактическа обстановка налага следните изводи
от правна страна:
Исковете са с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от
ЗЗД вр. с чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката вр. с чл. 124, ал. 1 от ГПК –
вр. с чл. 60, ал. 1 от ЗН.
В тежест на ищеца е да установи, че между него и наследодателя на
ответниците респ. ответниците е била налице облигационна връзка за
продажба на топлоенергия, както и че същият е изпълнил задължението си за
реално доставяне на топлинна енергия съответно и нейната стойност. В
настоящия случай няма възражение за давност.
Съгласно чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката (ЗЕ) продажбата на
топлинна енергия на потребители за битови нужди, в това число и за общите
части в сградите етажна собственост, се осъществява при публично известни
общи условия, изготвени от дружеството и одобрени от Комисията за
енергийно и водно регулиране (КЕВР). В това отношение, облигационната
връзка между топлопреносното дружество и потребителя възниква по силата
на закона, от момента на възникване качеството потребител. Последното е
определено в чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, като съгласно тази разпоредба потребител
3
на топлинна енергия е всеки собственик и титуляр на вещно право на
ползване в сграда-етажна собственост, присъединен към абонатната станция
или към нейното самостоятелно отклонение. Отношенията между
потребителя и топлофикационното дружество възникват по силата на закона
от момента, в който за определено лице възникне качеството на клиент на
топлинна енергия. В тази връзка не е необходимо сключването на
индивидуален договор с потребителя.
Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 2/17.05.2018 г. по тълк.д. №
2/2017 г. на ОСГК на ВКС собственикът респективно ползвателят няма да
отговарят за сумите за потребена топлинна енергия само в случай, че имотът
се ползва от трето лице на договорно основание и между последното и
топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди за същия имот, през процесния период.
От така цитираната нормативна уредба и представените по делото
писмени доказателства /нотариален акт за собственост, удостоверение за
наследници и копие от в-к. Монитор с публикувани ОУ за продажба на
топлинна енергия за битови нужди на „Топлофикация София“ ЕАД от
11.07.2016 г./ следва извод, че наследодателят на ответниците е имал
качеството потребител на топлинна енергия, доколкото е бил съсобственик на
процесния имот /заедно със съпругата си предвид предложените и неоспорени
квоти/, като между него и „Топлофикация-София“ ЕАД е налице валидно
облигационно отношение. Последното е възникнало по изричните разпоредби
на ЗЕ и се урежда от тях и действащите общи условия, приети от дружеството
и одобрени от КЕВР.
От своя страна, доколкото имотът е бил вероятно придобит в режим на
СИО такова качество е имала и съпругата на починалото лице, но такива
изрични доводи не се навеждат и съдът не ги обсъжда. Именно поради това от
първата ищца обаче се претендират 3/4 части от задълженията.
Доколкото по силата на чл. 5, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 от ЗН всяко от децата
наследява по равни части от наследството на баща си, а съпругът наследява
част равна на тази на всяко дете – то ответникът отговоря за ¼ част от
задълженията.
За пълнота следва да се отбележи и че с Решение от 05.12.2019 г. по
съединени дела С‑708/17 и С‑725/17 във връзка с отправени преюдициални
запитвания съдът на ЕС постанови, че национална правна уредба, която
предвижда, че собствениците на апартамент в сграда — етажна собственост,
присъединена към система за централно отопление, са длъжни да участват в
разходите за топлинна енергия за общите части на сградата и за сградната
инсталация, въпреки че индивидуално не са поръчвали доставката на
отопление и не го използват в своя апартамент, не противоречи на
общностното право.
Предвид гореизложеното претенцията за главница – за доставена
топлинна енергия и за дялово разпределение е доказана.
Разпоредбата на чл. 86, ал. 1 от ЗЗД предвижда, че при неизпълнение на
парично задължение длъжникът дължи обезщетение за забава в размер на
4
законната лихва от деня на забавата. Съгласно чл. 33, ал. 1 от общите условия
за продажба на топлинна енергия за битови нужди, клиентите са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45 – дневен срок
след изтичане на периода, за който се отнасят. Следователно вземането за
цената за потребена енергия за текущия месец става изискуемо от 15то число
на втория месец следващ отчетния. В тази връзка и като съобрази падежните
дати на съответните месечни вземания от процесния период, размерите на
дължимите месечни вземания и размера на законната лихва, настоящият
състав намира, че обезщетението за забава върху двете главници
действително е в размера, който твърди ищецът.
Възражение за погасяване по давност на посочените суми за главница и
обезщетение за забава не е въведено с отговора на исковата молба.
По така изложените доводи настоящият състав намира исковите
претенции за доказани.
Претендиранните вземания обаче са изцяло заплатени в хода на
процеса – което обстоятелство ищецът потвърждава. Това обстоятелство
подлежи на преценка по реда на чл. 235, ал. 3 от ГПК. Поради това и исковете
следва да бъдат отхвърлени поради плащане след подаване на исковата
молба.
По исканията за разноски на страните:
Искане за разноски е направило само дружеството.
В това производство ищцовото дружество претендира разноски в
размер на общо 100 лева – юрисконсултско възнаграждение и 10 лева – такси
за два броя съдебни удостоверения, съгласно представен списък по чл. 80 от
ГПК. Предвид обстоятелството, че процесните суми са платени в хода на
делото, това искане е основателно, доколкото ответниците са станали повод
за завеждане на делото - като в случая няма значение кога ответниците са
получили призовки за първото по делото съдебно заседание.
Водим от горното, Софийският районен съд:
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковете на „Топлофикация София“ ЕАД с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Ястребец №
23Б, против Д. В. Н., с ЕГН: ********** и адрес: гр. София, адрес за
осъждане на ответницата Д. В. Н. да заплати в лично качество и в качеството
си на наследник на С. А. Н., с ЕГН: ********** – починал на 24.02.2022 г.,
сумата от общо 2044.23 лева, представляваща стойността на доставена и
ползвана, но незаплатена топлинна енергия и вноска дялово разпределение, за
имот – апартамент № 145, находящ се в гр. София, адрес, от които 1/
главница за топлинна енергия в размер на 1763.73 лева за периода от
01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. вкл, и 237.75 лева – обезщетение за забава върху
тази сума за периода от 15.09.2021 г. до 28.06.2023 г., 2/ главница за услуга
дялово разпределение в размер на 35.38 лева за периода от 01.06.2020 г. до
5
30.04.2022 г. и 7.37 лева – обезщетение за забава върху тази сума за периода
от 15.08.2020 г. до 28.06.2023 г., както и законната лихва върху главниците,
считано от датата на подаване на исковата молба – 24.07.2023 г. до
окончателното плащане на сумите, поради извършено от ответницата
плащане на посочените суми след образуване на настоящото исково
производство.
ОТХВЪРЛЯ исковете на „Топлофикация София“ ЕАД с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Ястребец №
23Б, против П. С. Н., с ЕГН: ********** и адрес: гр. София, адрес за
осъждане на ответника П. С. Н. да заплати в лично качество и в качеството си
на наследник на С. А. Н., с ЕГН: ********** – починал на 24.02.2022 г.,
сумата от общо 681.41 лева, представляваща стойността на доставена и
ползвана, но незаплатена топлинна енергия и вноска дялово разпределение, за
имот – апартамент № 145, находящ се в гр. София, адрес, от които 1/
главница за топлинна енергия в размер на 587.91 лева за периода от
01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. вкл, и 79.25 лева – обезщетение за забава върху
тази сума за периода от 15.09.2021 г. до 28.06.2023 г., 2/ главница за услуга
дялово разпределение в размер на 11.79 лева за периода от 01.06.2020 г. до
30.04.2022 г. и 2.46 лева – обезщетение за забава върху тази сума за периода
от 15.08.2020 г. до 28.06.2023 г., както и законната лихва върху главниците,
считано от датата на подаване на исковата молба – 24.07.2023 г. до
окончателното плащане на сумите, поради извършено от ответника
плащане на посочените суми след образуване на настоящото исково
производство.
ОСЪЖДА Д. В. Н., с ЕГН: ********** и адрес: гр. София, адрес ДА
ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на „Топлофикация София“ ЕАД
с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
Ястребец № 23Б сумата от 82.50 лева, представляваща разноски в
настоящото исково производство по гр.д. № 40989/2023 г. на СРС за
юрисконсултско възнаграждение и два броя съдебни удостоверения.
ОСЪЖДА П. С. Н., с ЕГН: ********** и адрес: гр. София, адрес ДА
ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на „Топлофикация София“ ЕАД
с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
Ястребец № 23Б сумата от 27.50 лева, представляваща разноски в
настоящото исково производство по гр.д. № 40989/2023 г. на СРС за
юрисконсултско възнаграждение и два броя съдебни удостоверения.
Решението е постановено с участието на трето лице помагач на страната
на ищеца – дружеството „Техем сървисис“ ЕООД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд с
въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните вкл. на третото лице
помагач.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6