Решение по КНАХД №1100/2025 на Административен съд - Стара Загора

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационната жалба, подадена от ОД на МВР Стара Загора, представлявана от редовно упълномощен юрисконсулт, против Решение №381/21.09.2025г., постановено по АНД №1218/2025г. по описа на РС Стара Загора, с което е отменен Електронен фиш сери К№10242598, издаден от ОД на МВР Стара Загора на 15.01.2025г и връчен на 14.04.2025г, с наложена на А. П. П. глоба в размер на 100лв на основание чл.182 ал.4 вр. с ал.1 т.2 от ЗДвП за нарушаване на чл.21 ал.2 вр. с ал.1 от същия закон, установено с АТСС СПУКС / ARCH CAM S1/ №11443b2 и отчетен километров толеранс от -3км/ч, извършено на 20.12.2024г в 08.56 ч в град Стара Загора, на бул. Свети Патрирах Евтримий“ до бензиностанция „Круиз“, при управление в посока към центъра на града на лек автомобил ММПС Ф. Г. с рег. №[рег. номер] със скорост от 62км/ч при ограничение на скоростта за населено място от 50км/ч – превишение от 12км/ч. Административното нарушение по чл.182 ал.1 т.2 от ЗДвП е извършено в условията на повторност – в едногодишен срок, считано от 26.03.2024г, когато с влязъл в сила ЕФ серия К/8586853 е наложена глоба в размер на 50лв на основание чл.182 ал.2 т.2 от ЗДвП. Видно от Справка АИС АНД ЕФ серия К/8586853, издаден от ОД на МВР Пловдив е връчен на 10.03.2024г, а глобата е платена в намален размер от 35лв на 11.03.2024г, поради което и на основание чл.189 ал.9 т.4 от ЗДвП е влязъл в сила на датата, на която е платена глобата – с изпълнение на административното наказание. От 11.03.2024г до 20.12.2024г не е изтекъл едногодишния срок от налагане на административно наказание за извършване на същото по вид нарушение.

За да отмени Електронния фиш РС е приел, че нарушението е установено по реда на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата /Наредбата/, но деянието неправилно е квалифицирано като нарушение на чл.21 ал.2 вр. с ал.1 от ЗДвП, защото ограничението на скоростта в населено място е въведено по силата на закона – чл.21 ал.1 от ЗДвП, а на основание чл.21 ал.2 от същия, когато ограничението на скоростта има друга стойности, тогава се указва с пътен знак. В протокола за използване на АТСС е посочено, че ограничението на скоростта е въведено с пътен знак Д11 , което е невярно и е причинило не правилна правна квалификация, но освен това отсъства и умисъл към формалното нарушение, защото дори и да е възприет пътния знак, не той въвежда ограничение на скоростта от 50км/ч в населено място.

С касационната жалба се твърди, че решението е постановено при неправилно приложение на материалния закон, защото в ЕФ е посочено ясно, че не е спазено ограничение на скоростта за движение в населено място от 50км/ч без да се отправя обвинение за не спазване на други стойности на скоростта, указани с пътен знак. Твърди се, че съдът е бил длъжен да измени правната квалификация на деянието под състав на същото, еднакво или по-леко наказуемо нарушение, когато констатира правна грешка на административно наказващия орган, но от доказателствата по делото е безспорно установено виновното му извършване от наказаното лице. От съда се иска да бъде отменено въззивното съдебно решение и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на РС Стара Загора.

Ответника А. П. П. твърди, че нарушението не е доказано, защото липсват снимки – изготвени веществени доказателствени средства от използваното АТСС и иска то съда решението да бъде оставено в сила.

Представителя на Окръжна прокуратура Стара Загора дава заключение за не законосъобразност на въззивното съдебно решение и предлага на съда да бъде отменено.

Касационният състав на съда, като взе предвид посочените касационни основания и след служебна проверка за валидност, допустимост и правилно приложение на материалния закон при постановяване на обжалваното съдебно решение, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законово установения срок, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна.

В Протокола за използване на АТСС е посочено, че мястото на контрол е в град Стара Загора, [улица]до бензиностанция „Круиз“, където чрез АТСС е измервана скоростта на МПС, които се движат от юг на север / към центъра на града, както е уточнено в ЕФ/, с цел установяване спазването на общото ограничение от 50км/ч за движение в населено място. Не е посочено разстояния от пътния знак с въведено ограничение до АТСС в метри, нито в ЕФ е отправено обвинение за не спазване на ограничение на скоростта, въведено с пътен знак и различно от общото по чл.21 ал.1 от ЗДвП за населено място. Измерването на скоростта е в стационарен режим с посока на действие приближаващи автомобили. Правилно е посочено в Протокола, че се извършва контрол в рамките на населеното място, указани с пътен знак Д-11 „Начало на населено място“, но съдът дори не е посочил какво е значението на този знак и дали той въвежда ограничение на скоростта.

Няма основание да се приеме и, че правната квалификация на деянието като административно нарушение / под този състав, който описва изпълнително деяние, обстоятелства и наказание/ е несъответна, поради това, че в ЕФ е написана материалната норма /правилото за поведение/ на чл.21 ал.2 вр. с ал.1 от ЗДвП – спазване на ограничение на скоростта за движение, въведено с пътен знак. Това е така, защото на първо място административно наказателната разпоредба на чл.182 ал.1 и ал.2 от ЗДвП съдържа конкретни, пълни състави на административни нарушения, които не се нуждаят от попълване с материално правните норми, които не са спазени – изпълнителното деяние е посочено и е управление на МПС, а фактическите съставомерни обстоятелства са конкретната стойност на превишение на скоростта за движение и мястото. Измерената скорост на движение е факт с доказателствено значение, какъвто е и постановения пътен знак. На следващо място и по аргумент от чл.57 ал.1 т.6 от ЗАНН в НП и съответно в ЕФ се вписва административно наказателната разпоредба, която предвижда административно наказание за описания по силата на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН фактически състав. Когато административно наказателната разпоредба е обща и се нуждае от попълване с деянието и/или фактите, тогава грешното посочване на материалното правило за поведение ще обоснове извод за неправилно правна квалификация на деянието – защото е извършено препращане и материалната норма ще определя състава. Когато съставът е конкретен, не изпълненото материално правно задължение или нарушаване на забрана / диспозиция на правна норма/ определя противоправността на деянието. Ето защо в чл.57 ал.1 т.6 от ЗАНН се изисква да се впише административно наказателната разпоредба, защото тя е правна квалификация на реалното като административно нарушение / виновно извършено и обявено за наказуемо не спазване на реда за държавно управление/. На следващо място чл.21 от ЗДвП съдържа едно правило за поведение - задължение за управление с разрешената скорост на движение, независимо дали е указана в закона или с пътен знак, поради което и изпълнителното деяние по чл.182 от ЗДВП е движение с превишена скорост.

Поради настъпила законодателна промяна в чл.182 ал.4 вр. с ал.1 т.2 от ЗДвП, по силата на която повторността отпада като квалифициращо обстоятелство, когато нарушението е с правна квалификация по чл.182 ал.1 т.2 от ЗДвП съдът е длъжен да измени размера на наложеното наказание от 100лв на 500лв.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 222 ал.1 от АПК, Административен съд Стара Загора

Р Е Ш И

ОТМЕНЯ Решение №381/21.09.2025г, постановено по АНД № 1218/25г по описа на РС Стара Загора и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ИЗМЕНЯ Електронен фиш серия К№10242598 издаден от ОД на МВР Стара Загора в частта относно размера на наложеното на А. П. П. [ЕГН] административно наказание „глоба“, което намалява от 100лв на 50лв /петдесет/, на основание чл.3 ал.2 от ЗАНН вр. с чл.182 ал.1 т.2 от ЗДвП.

ОСЪЖДА А. П. П. [ЕГН] да заплати на ОД на МВР възнаграждение за юрисконсулт в размер на 260лв /двеста и шестдесет/ за двете съдебни инстанции.

Решението не подлежи на обжалване и протестиране.