РЕШЕНИЕ
№ 379
гр. Перник, 16.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети юли през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ
Членове:РОМАН Т. НИКОЛОВ
АНТОНИЯ АТ. АТАНАСОВА-
АЛЕКСОВА
при участието на секретаря ЗЛАТКА М. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от АНТОНИЯ АТ. АТАНАСОВА-АЛЕКСОВА
Въззивно гражданско дело № 20221700500040 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава двадесета „ВЪЗЗИВНО ОБЖАЛВАНЕ”, чл.
258 и сл. от ГПК, образувано по въззивна жалба подадена
ОТ: Л. И. С., с адрес: ***, ЕГН:**********,
ЧРЕЗ: адв. Б. В., от АК ***,
със съдебен адрес: ***
ПРОТИВ: РЕШЕНИЕ № 671 / 25.03.2020г. по гр.д.№ 3443 / 2018 г. по описа на РС
Перник.
С жалбата първоинстанционното решение се оспорва в ЧАСТТА, с която е
отхвърлена предявената от жалбоподателя претенция по сметки за заплащане на съответни
на дяловете в съсобствеността части от сумата в размер на 19 125 лв., представляваща
заявена претенция за вложени СМР-та и сумата в размер на 7 100лв. - вложен труд,
представляващи обща стойност на извършени подобрения в делбения имот, както и в частта,
с която е осъден жалбоподателят да заплати на Н. И. Г. направените по делото разноски и е
осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт сумата от 2733,22 лв.,
представляваща държавна такса.
В останалата си не обжалвана част първоинстанционно решение, е влязло в сила и
1
не подлежи на въззивен контрол.
Жалбоподателят счита решението в обжалваните му части за неправилно и
незаконосъобразно, постановено при нарушение на процесуалните правила и материалния
закон, както и необосновано, поради което моли да бъде отменено в обжалваните му части и
да бъде постановено ново, с което да бъде уважен искът по чл.346 ГПК, като бъдат
съразмерно определени дължимите по стойност дялове на съделителите и дължимите се за
това разноски между страните и за държавни такси.
Според жалбоподателя съдът не е възприел правилно фактическата обстановка по
делото и не преценил правилно и задълбочено събраните по делото доказателства, нито
доводите на страните, като погрешно приел, че приложима била разпоредбата на чл. 12, ал. 2
от ЗН. Необосновано районният съд квалифицирал състава на исковата претенция като
такава по реда на чл.12, ал. 2 от ЗН, игнорирайки събраните доказателства за извършен
ремонт от страна на жалбоподателя и то след смъртта на наследодателя, възприемайки
изцяло твърденията на ищцовите свидетели и игнорирайки показанията на разпитания
свидетел на ответника.
Жалбоподателят посочва, че изводът на съда, че наличието на два договора за
кредит, изтеглени приживе от наследодателя на въззиваемата, които били достатъчни да
докажат извършването на ремонта от последния, не бил съобразен със събраните
доказателства, а се базирал на предположения, което било недопустимо.
Районният съдът бил възприел показанията на първия свидетел, който като съпруг
на ищцата, имал обоснован интерес съпругата му да спечели делото, същите не били
достоверни и дадени от първо лице, доколкото само копирали в обратен смисъл изложеното
в молбата на ответника, с цел да подкрепят лъжливите твърдения и оспорвания на ищцата
по отношение на извършените ремонтни работи, поради което и районният съд следвало да
ги игнорира напълно.
Жалбоподателят счита за неправилни и необосновани изводите на съда, че
подобренията в делбения имот били извършени приживе на наследодателя и то с негови
средства и че наследникът е овъзмезден по друг начин - чрез завещание в негова полза и не
му се дължало овъзмездяване по реда на чл. 12, ал. 2 от ЗН, какъвто бил процесният случай.
В законноустановения двуседмичен срок по чл. 263, ал. 1 от ГПК всяка една от
страните е подала отговор на въззивната жалба на насрещната страна, в който при подробно
изложени съображения по съществото на спора моли да бъде потвърдено
първоинстанционното решение, в обжалваната от насрещната страна част, като правилно и
законосъобразно и бъдат отхвърлени доводите на жалбоподателя.
В съдебно заседание жалбоподателите редовно призован, чрез процесуалния си
представител, моли да бъде уважена подадената въззивна жалба по подробно изложените в
нея съображения.
Претендира направените разноски съгласно представения списък по чл. 80 от ГПК.
В съдебно заседание въззиваемата страна, чрез процесуалния си представител, моли
да бъде потвърдено обжалваното решение по съображенията изложени, както в отговора на
въззивната жалба така и в представената пред РС писмена защита.
Претендира разноски, съгласно представения списък по чл. 80 от ГПК.
Въззивният съд, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено от
фактическа страна следното:
С Решение № 671 / 25.03.2020 г. по гр.д. № 03443/2018 по описа на Районен съд
Перник, отхвърлил предявената от Л. И. С. от ***, е ЕГН **********, *** срещу Н. И. Г. от
***, с ЕГН ********** на основание чл. 346 ГПК претенция по сметки за заплащане на
съответни на дяловете им в съсобствеността части от сумите, както следва заявена общо
2
претенция в размер на сумата 19125 лв. заявена претенция за вложени СМР-та, както за
сумата от 7100 лв. - вложен труд, представляваща обща стойност на извършени подобрения
в делбения имот.
При постановяване на обжалваното решение районния съд приел, че претенцията по
сметки следва да се третира по реда на чл.346 ГПК, вр. и чл.12, ал.2 ЗН като подобренията
били извършени, тъй като тяхната наличност се доказва по делото приживе на
наследодателя и то с негови средства. Съобразявайки абсолютно еднозначната съдебната
практика, че в случай че наследникът е овъзмезден по друг начин - в случай завещание в
негова полза, то не му се дължало овъзмездяване по реда на чл.12, ал. 2 ЗН, какъвто именно
бол процесният случай. Посочвайки в допълнение че след като ответникът бил живял в
имота, заедно с наследодателя, което било безспорно доказано, че не бил заплащал наем за
това, което практиката на върховната съдебна инстанция също приемала за овъзмездяване,
като освен това и претенцията по реда на чл.346 ГПК, останала и недоказана по делото.
Посочил че, разликата между претенцията по чл. 12, ал. 2 ЗН и чл.61, ал.2 ЗЗД била в
моментът на извършването на подобренията, като приел, че подобренията в имота са
извършени приживе на наследодателя и при средства, които са били негови, както и че
ответната страна била овъзмездена, то не следва да се обсъжда хипотезата на гестията, тъй
като последната можела да бъде релевантна в случай, ако подобренията били извършени в
имота, след смъртта на наследодателя и предвид факта, че съгласно чл.61 ал.2 от ЗЗД този,
който извършва чужда работа без пълномощно, но я предприема и в собствен интерес
заинтересованият отговаря до размера на обогатяването му, т.е. дължало се увеличението на
квотата на всеки съсобственик съразмерно с идеалната си част от съсобствената вещ или в
конкретния случай ищцата дължала 7/18 идеални части от това увеличение, като не е знаела
за извършване на подобрение в имота след смъртта на баща си тя не само не могла да се
съгласи, но не могла да се противопостави на извършването на подобренията, поради което
чл.59 от ЗЗД бил неприложим. Искането по чл. 12, ал. 2 ЗН бил конкретно особено
приложение на принципа за недопустимост на неоснователното обогатяване и било във
връзка с увеличаване имуществото на наследодателя, за което бил спомогнал наследникът,
т. е. то е имуществено право на общо основание. За да бъде уважена претенция при тази
квалификация следвало претендиращият да има качеството наследник, да е спомогнал за
увеличаване на наследството, действията да са извършени приживе на наследодателя,
действията да са извършени без правно основание и претендиращият да не е бил възмезден.
С оглед на изложено съдът намерил, че претенцията по сметки на ответната страна,
следвало да бъде отхвърлена като недоказана и неоснователна.
След като взе предвид направените с жалбата възражения и по реда на чл. 269 от
ГПК, Въззивният съд, за да се произнесе взе предвид следното :
Въззивната жалба се явява редовна и процесуално допустима – подадена от
активно легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалването, в преклузивния
срок за обжалване и подлежи на разглеждане по същество.
Извършвайки служебно проверка за валидността на обжалваното решение, по реда
на чл. 269 ГПК, Въззивният съд намира, че обжалваното решение се явява валидно.
Същото е постановено от съдия при Районен съд – Перник, в рамките на неговата
компетентност и в предвидената от закона форма.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, по въпросите за незаконосъобразност на
обжалваното решение, въззивният съд е ограничен от изложеното в жалбата.
Преценявайки изложените доводи, становището на насрещната страна, както и
събраните по делото доказателства Въззивният съд намира следното :
С влязло в сила съдебно решение № 1174/18.10.2018 г. на РС – Перник, е било
допуснато извършването на съдебна делба върху недвижим имот:
3
апартамент № **, находящ се в ***, който апартамент представлява самостоятелен
обект с идентификатор 55871.514.100..1.44
между Н. И. Г., с ЕГН: ********** – при квота 7/18 идеални части от имота
и Л. И. С., с ЕГН: ********** – при квота 11/18 идеални части от имота.
С допълнително решение от 12.02.2019 г., постановено по реда на чл.247 от ГПК,
първоинстанционният съд е извършил поправка на ОФГ в постановеното решение №
1174/18.10.2018 г. В тази връзка съдът е допълнил диспозитива на решението като е намалил
по искане на Н. И. Г. завещателно разпореждане, извършено със саморъчно завещание,
съставено на 11.07.2013 г. от наследодателя на страните И. С. Г., в полза на Л. И. С., до
запазената част от 2/3 идеални части или 8/18 идеални части от имуществото на
наследодателя.
Видно от протокола за проведеното първото съдебно заседание след допускане на
делбата от 29.10.2019г. съделителят Л. И. С. е претендирал извършените подобренията в
имота на общата стойността в размер на сумата 2704.72 лв. – вложени материали и 7 700
лв. за труд. Представляващи 7/18 ид.ч. от общата стойност на материалите и труда при
подборно описаните в депозираната пред съда молба вх. № 29371/21.10.2019г. подобрения
възлизащи на сумата от 19 555.00 лв. от които 6955 лв. – вложени материали и 12 6000 лв. –
за труд, в едно със законната лихва от заявяване на настоящата молба до окончателното
плащане на сумата.
От свидетелските показания на разпитания по делото свидетел Г.К., се установява, че
през 2017г. по искане на Л. направил ремонт на банята в имота му, който бил съседен на
неговия в ***. Ремонта в банята се изразявал в правене на ВиК инсталация, лепене на
плочки по стените и пода – почти до тавана, монтаж на тоалетна чиния, душ и мивка, в
коридора пред входната врата налепил гранит около 3 кв.м., в кухнята на стената и на
терасата залепил плочки. След завършване на работата Л. му заплатил. Когато правил
ремонта бащата на Л., който бил виждал но не познавал бил починал.
От свидетелските показания на разпитания по делото свидетел Г.Г. – съпруг на
ищцата, се установява, че през 2007 г. наследодателя на страните/ баща на съпругата му/
бил изтеглил заем от Банка „ДСК“ в размер на 10 000.00 лв., по който поръчител била
съпругата му, защото искал саниране на собствения му апартамент. На следващата и по–
следващата година 2008 / 2009г. бащата на съпругата му санирал северната страна на
апартамента, сменил дограмата на остъклената с винкел тераса с ПВЦ. Ремонтирал банята и
сложил нови плочки, сложил душ тоалетна, мивка, огледала и нови плочки и шкафове над
мивката – плочките били испански, В кухнята била направена мазилка, сложени тапети и
измазан тавана. В спалнята бил сложен гардероб и цветарник. За да се извърши ремонта част
от покъщнината била закарана на вилата. Външната врата била сменена през 2013г., като
бащата на съпругата му теглил нов заем от 3 000.00 лв., като прага пред врата бил иззидан с
мраморни плочки, след врата също имало сложени два реда, за да не се цапа. Бащата на
съпругата му починал *** месец *** г. в болницата.
4
От свидетелските показания на разпитания по делото свидетел В.М., се установява,
че познава ищцата от 2002г., тъй като работели заедно. Винаги пътували заедно със
служебен транспорт. Като пътували били коментирали къде живее баща й, той живеел в
същия блок в който живеели родителите на жената с която живеел бл. ** на * етаж. Преди
санирането на целя блок апартамента в който живеел баща й, бил саниран преди да той да
почине.
По отношение на осъществените подобрения в делбения имот, настоящият съдебен
състав изцяло кредитира свидетелските показания на разпитания по делото свидетел Г.К.,
които са преки и непосредствени, логични и вътрешно непротиворечиви, кореспондиращи с
твърденията на съделителя Л. И. С. и заключението на допусканата по делото съдебно
техническа експертиза, не кредитира свидетелските показания на разпитания по делото
свидетел Г.Г. – съпруг на съделителя Н. Г., тъй като преценени съгласно разпоредбата на чл.
172 от ГПК не се подкрепят от каквито и да е други данни по делото, не кредитира и
свидетелските показания на разпитания по делото свидетел В.М. в частта им в която
свидетелства, апартамента на бащата на неговата колежка Н. Г. е саниран преди той да
почине, тъй като същия свидетелства не за свои лични впечатления а за това какво му е
споделяла колежката, в останалата си част свидетелките му показания се кредитират, тъй
като кореспондират със заключението на допусканата по делото съдебно техническа
експертиза.
От приетото по делото заключение на в.л. Р.Н. с рег. № 5448 / 18.02.2020г. се
установява, че в имот: Апартамент № **, находящ се в ***, състоящ се от две стаи, кухня,
сервизни помещение със застроена площ от 65.30 кв.м. заедно с избено помещение № **, с
площ от 3.96 кв.м., заедно с 0.539 % ид.ч. от общите части на сградата и правото на строеж
върху мястото, който апартамент представлява самостоятелен обект в сграда с
идентификатор № 55871.514.100.1.44 по ККР на гр. Перник е с пазарна стойност от 68
900.00 лв.
Сумата с която се е увеличила пазарната оценка на процесния имот на база на
твърденията за подобрения в същия е 9 600 лв.
В имота описан в исковата молба, респ. решението по допускане на делбата и
находящ се в *** са извършени подробно описаните в молбата подобрения.
Стойността на извършените подобрени я както следва:
За Външна изолация с алпинист и минерална мазилка - 3360 лв., смяна на дограма -
3410 лв. и обръщане на прозорци - 140 лв.
Ремонт на спалня: 1. Грундиране и шпакловка на стени - 240 лв. 2. Шпакловка,
грундиране и боядисване с латекс на тавана - 210 лв. 3. Тапети - 390 лв. 4. Мокет - 400 лв.
Ремонт на терасата - кухня 1. Грундиране и шпакловка на стени - 120 лв. 2.
Минерална мазилка от вътре - 280 лв. 3. Направа на таван растар - 150 лв. 4. Изработване на
вграден шкаф - 200 лв. 5. Осветително луминесцентно тяло - 40 лв. 6. Плочки за пода и зад
печката - 190 лв.
Ремонт на баня : 1. Теракот - 1680 лв. 2. Таван минерална мазилка - 90 лв. 3. Смяна на
ВиК - 150 лв. 4. Душ батерия - 180 лв. 5. Моноблок - 240 лв. 6. Мивка - 120 лв. 7. Ботуш - 60
лв. 8. Смесител - 120 лв.
Ремонт в коридора на апартамента: 1. Входна врата на стойност - 950 лв. 2. Смяна на
електрическо табло - с монтаж - 120 лв. 3. Монтиране на осветителни тела -тип луна голяма
с траф - 5 бр. - 100 лв. 4. Направа на таван комбиниран - растар и гипсокартон - 210 лв. 5.
Шпакловка на стени - 170 лв. 6. Тапети - немски винил с фриз - 330 лв. 7. Камък - гранит -
140 лв. 8. Подова настилка - мокет - 170 лв.
Ремонт в кухнята: 1. Шпакловка на стени - 170 лв. 2. Направа на таван - растар - 250
5
лв. 3. Луминесцентно тяло - 45 лв. 4. Плочки - 100 лв. 5. Тапети - винил - 220 лв. 6. Подова
настилка - мокет - 200 лв. 7. Смесител за мивка - 110 лв. 8. Кухненски шкафове - 600 лв.
Ремонт на хол: 1. Изработка на окачен таван - акустика, шпакловка и боядисване -
1000 лв. 2. Шпакловка и грундиране на стени - 340 лв. 3. Електро инсталация - смяна на
контакти, табло, кабели, трафове, лунички, скрито осветление - 460 лв. 4. Щори - 180 лв. 5.
Тапети - винил - 420 лв. 6. Фототапет на стойност- 210 лв. 7. Подова настилка - мокет - 540
лв.
Ремонт на тераса хол 1. Плочки - 190 лв. 2. Камък за перваз -130 лв.
Настоящият съдебен състав, кредитира изцяло заключението на вещото лице
изготвили съдебно – техническата експертиза, като обективно, безпристрастно и
компетентно изготвено от лице, притежаващи специални знания в съответната област и въз
основа на него формира фактическите си изводи за стойността на извършените подобрения в
имота, стойността на имота преди подобренията и увеличената стойност на имота с
подобренията.
Настоящия съдебен състав преценявайки изложените и от двете страни доводи,
след като обсъди по отделно и в тяхната съвкупност събраните по делото
доказателства, в пределите на чл. 263 от ГПК подлагайки на самостоятелна преценка
всички релевантни доказателства, прие за установено от правна страна следното:
По отношение на исканията за сметки предявени от съсобствениците в настоящото
производство следва да се има предвид и задължителната практика на ВКС обективирана в
Постановление № 6 от 27.12.1974 г. на Пленума на ВС, Тълкувателно решение № 85 от
02.12.1968 г. на ОСГК на ВС, решение № 339 от 10.10.2011 г. по гр.д.№ 1072 от 2010 г. на
ВКС, ГК, I г.о., решение № 487 от 30.11.2011 г. по гр.д.№ 1503 от 2010 г. на ВКС, ГК, I г.о. и
решение № 315 от 25.10.2012 г. по гр.д.№ 1189 от 2011 г. на ВКС, ГК, I г.о. и Решение
№56/03.07.2020 по дело №2786/2019г. I г.о., с която се приема, че когато съсобственикът е
извършил подобрения в имота без съгласието и без знанието на останалите съсобственици и
без този съсобственик да е изменил намерението си да е владелец на своята идеална част от
имота и държател на частите на останалите съсобственици, отношенията между него и
останалите съсобственици следва да се уредят съобразно правилата за водене на чужда
работа без пълномощие. В този случай, ако съсобственикът е действал и в свой интерес
/например за да осигури годно за обитаване за себе си жилище/, другите съсобственици
отговарят за поетите задължения, необходимите и полезни разноски, но само до размера на
обогатяването им - чл.61, ал.2 ЗЗД. Следователно, отговорността им се ограничава до по-
малката сума между стойността на направените разходи и увеличената вследствие на
подобренията стойност на съсобствения имот.
В настоящия случай въззивният съд приема за установено, че съделителя Л. И. С.,
видно от свидетелките показания на Г.К. през 2017г. по негово искане е направил ремонт на
банята в имота му, който бил съседен на неговия в ***. Ремонта в банята се изразявал в
правене на ВиК инсталация, лепене на плочки по стените и пода – почти до тавана, монтаж
на тоалетна чиния, душ и мивка, в коридора пред входната врата налепил гранит около 3
кв.м., в кухнята на стената и на терасата залепил плочки без знанието и съгласието на
съсобственика Н. И. Г.. След завършване на работата заплатил на свидетеля възнаграждение
за извършената работа, без знанието и съгласието на съсобственика Н. И. Г..
Видно от заключението на в.л. Р. Н. с рег. № 5448 / 18.02.2020г., Апартамент № **,
находящ се в ***, състоящ се от две стаи, кухня, сервизни помещение със застроена площ от
65.30 кв.м. заедно с избено помещение № **, с площ от 3.96 кв.м., заедно с 0.539 % ид.ч. от
общите части на сградата и правото на строеж върху мястото, който апартамент
представлява самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 55871.514.100.1.44 по ККР
на гр. Перник е с пазарна стойност от 68 900.00 лв. Сумата с която се е увеличила пазарната
оценка на процесния имот на база на твърденията за подобрения в същия е 9 600 лв. Общата
6
стойност на извършените в апартамента СМР е в размер на 19 125 лв., стойността на труда
относно извършването на тези СМР дейности е 7 100 лв.
Съгласно разпоредбата на чл. 346 от ГПК на разглеждане подлежат претенции по
сметки заявени в първото по делото заседание след допускане до делбата, с оглед на което
въззивният съд приема за установено, че съделителя Л. И. с оглед събраните по делото
гласни доказателства от разпита на св. Г.К. и приетото заключение на допуснатата по
делото съдебно – техническа експертиза, е осъществил и направил подобрения на
допуснатия до делба имот без знанието и съгласието на другия съсобственик изразяващи се
в ремонта в банята – правене на ВиК инсталация, лепене на плочки по стените и пода –
почти до тавана, монтаж на тоалетна чиния, душ и мивка, в коридора пред входната врата
налепил гранит около 3 кв.м., в кухнята на стената и на терасата залепил плочки. С оглед на
това следва да се приеме, че съделителя Л. И. е бил владелец на частта на съсобственика Н.
Г., след смъртта на общият им наследодател, без нейното знание, поради което и
отношенията относно подобренията следва да се уредят по чл. 74, ал.1 ЗС. Съгласно който
той има право на по-малката сума между направените разходи и увеличената стойност на
имота. Според експертизата по-малката сума е увеличена стойност, която е 9 600.00лв., при
което съобразно притежаваната от нея част от собствеността – Н. Г., следва да възстанови на
Л. И. сумата от 3 733.33 лв. / 9 600 лв. х 7/18 = 3 733.33 лв./
По изложените съображения обжалваното първоинстанционно решението в частта с
която първоинстанционният съд е отхвърлил предявената искова претенция по сметки за
заплащане на съответни на дяловете им в съсобствеността части от сумите, както следва
заявена общо претенция в размер на сумата 19125 лв. заявена претенция за вложени СМР-та,
както за сумата от 7100 лв. - вложен труд, представляваща обща стойност на извършени
подобрения в делбения имот, следва да бъде отменено за сумата от 3 733.33 лв. и вместо
него постановено ново с което Н. И. Г. от ***, с ЕГН ********** да бъде осъдена да заплати
на Л. И. С. от ***, е ЕГН **********, *** сумата от 3 733.33 лв. представляваща претенция
по сметки за заплащане на съответната на дяла й в съсобствеността – увеличена стойност
на имота в резултат на ремонт и други подобрения, извършени след смъртта общият им
наследодател, без нейното знание и съгласие, заедно със законната лихва върху сумата
считано от предявяване на претенцията на 21.10.2016г. до окончателното изплащан.
По отношение на дължимите държавни такси и разноски.
Претендираните разноски за държавни такси по обжалване на решенията се присъждат
в зависимост от изхода по жалбите. В случая и въззивната жалба подадена от съделителя Л.
И. С. се явява частично основателна, същия претендират и доказват разноски в размер във
въззивното производство в размер на 524.50 – заплатена ДТ за въззивно обжалване; 500.00
лв. – заплатено адвокатско възнаграждение поради което и направените от него разноски за
въззивно обжалване следва им бъдат възстановени в общ размер на 145.85 лв. /Сто
четиридесет и пет лв. и 85 ст./ съразмерно на уважената част от иска. /В този смисъл и
Определение №137/05.08.2020 по дело №1493/2020 на ВКС, ГК, II г.о./
В частта относно искания по сметки по чл. 364 от ГПК, решението не подлежи на
касационно обжалване, поради не удовлетворяване на селективния критерий по чл. 280, ал.
3, ГПК, като същите не се явяват обуславящи собствеността по смисъла на чл. 280, ал. 3, т. 1
ГПК
Предвид изложеното СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение 671 / 26.03.2020г. по описа на РС Перник, в ЧАСТТА , в която
първоинстанционният съд е отхвърлил предявената от Л. И. С. от ***, е ЕГН **********,
7
*** срещу Н. И. Г. от ***, с ЕГН ********** с основание чл. 346 ГПК претенция по сметки
за заплащане на съответни на дяловете им в съсобствеността части от сумите, както следва
заявена общо претенция в размер на сумата 19125 лв. заявена претенция за вложени СМР-та,
както за сумата от 7100 лв. - вложен труд, представляваща обща стойност на извършени
подобрения в делбения имот, за сумата до 3733.33 лв., като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Н. И. Г. от ***, с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на Л. И. С. от ***, е ЕГН
**********, *** сумата от 3 733.33 лв. / три хиляди седемстотин тридесет и три лева и
33ст./ представляваща претенция по сметки за заплащане на съответната на дяла й в
съсобствеността – увеличена стойност на имота в резултат на ремонт и други подобрения,
извършени от Л. И. С., след смъртта общият им наследодател, без нейното знание и
съгласие, в едно със законната лихва върху сумата считано от предявяване на претенцията
на 21.10.2016г. до окончателното изплащане на вземането.
ПОТВЪРЖДАВА Решението в останалата му обжалвана част,
ОСЪЖДА Н. И. Г. от ***, с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на Л. И. С. от ***, е
ЕГН **********, *** сумата 145.85 лв. /Сто четиридесет и пет лв. и 85 ст./ представляващи
сторени в настоящото производство разноски, съразмерно на уважената част от иска.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8