№ 134
гр. Перник, 26.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми март през две хиляди
двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ
Членове:КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ
ИГНАТ АС. ТИМОФЕЕВ
при участието на секретаря ИВА Н. ЦВЕТКОВА
като разгледа докладваното от БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ Въззивно гражданско
дело № 20241700500069 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от „Климекс комерс“ ЕООД, чрез пълномощника
адв.Р., против решение № 930/05.10.2023 г. по гр.д. № 5446/2022 г. по описа на Районен
съд– Перник. Решението се обжалва в отхвърлителната му част. По подробно изложени в
жалбата и писмени бележки доводи се твърди, че:
Районния съд е установил неправилно част от фактическата обстановка, тъй като не е
обсъдил и не е взел предвид всички събрани по делото доказателства. Жалбоподателя счита,
че неправилно не са кредитирани показанията на свидетеля А.. Излагат се доводи за това, че
цената на договора за СМР от който произхожда исковата претенция не е една обща, а се
касае за отделни договори, които са сключвани по пера, така както са посочени отделните
суми с исковата молба. Поради всичко това не е налице забраната по чл.164, ал.1 т.3 ГПК,
както погрешно е приел районния съд. С показанията на този свидетел, според
жалбоподателя се установяват по несъмнен начин извършването на всички процесни СМР и
приемането им от ответното дружество.
Във въззивната жалба и писмените бележки е направена подробна съпоставка на
уговорените за извършване СМР по оферта № 34/ 29.04.21 г. и отразеното в акт № 19/
16.01.22 г., като по този начин се твърди, че се доказва извършването и приемането на
1
отхвърлените от съда искови претенции за СМР. Във връзка с гореизложеното се счита, че е
налице очевидно разминаване между наличните по делото доказателства и установеното от
първоинстанционния състав и, че крайният извод на съда не кореспондира с установеното и
вероятно се касае за техническа грешка в диспозитива на решението предвид очевидната
фактическа грешка, направена от съда.
Видно при съпоставянето на подписаната Оферта № 34/29.04.2021 г. и Акт
19/16.01.2022 г. (приложение 1 към настоящата въззивна жалба) се установява, идентичност
на позиции, които съдът неправилно е констатирал като налични в Акт 19 от 02.11.2021 г.
(виж приложение № 2 към въззивната жалба), поради което ги е приел за недължими.
Към настоящата въззивна жалба са изготвени и приложени сравнителни таблици,
които правят съпоставка между относимите за делото документи, тъй като изготвените и
приложените таблици към оспорената СТЕ са меко казано объркващи и съдържат правни
констатации на вещото лице, които вероятно са довели до погрешния извод на
първоинстанционния съд. За разлика от вещото лице, процесуалният представител на ищеца
прави единствено съпоставяне между относимите документи в подходящ формат и чрез
цветна визуализация.
Съгласно гореизложеното жалбоподателя твърди, че следва да се обсъдят относимите
доводи на ищеца, че по- голяма част освен посочените позиции са дължими.
В заключение се счита, че в хода на съдебния процес ищцовото дружество доказа при
пълно и главно доказване претенцията за заплащане на дължимите договорени извършени
CMP-та за „АВТО МРМ" ЕООД, които са приети.
Всички изложени възражения от страна на ответното дружество за заплащане на
цялата сума по договора, както и за неизпълнение на договора са неоснователни и не се
подкрепиха с доказателства по делото, а обратното, всички събрани доказателства в
съвкупност оспорват възраженията на ответника, като излагам следните доводи:
Ищцовото дружество доказа договарянето на процесиите СМР, както с писмени, така
и с гласни доказателства.
В хода на съдебното производството ищцовото дружество доказа при пълно и главно
доказване всички елементи на правоотношението: както договарянето и възлагането на
СМР, така и количеството, размера и изпълнението и приемането на същата от страна на
ответника „АВТО МРМ'' ЕООД.
Жалбоподателя твърди, че приемането на извършените СМР по отчет изх. № 185/
16.01.22 г. се съдържа в приложената кореспонденция между страните.
Поради така изложеното се моли отмяна на обжалваното решение и постановяване на
ново такова с което обективно съединените искове да се уважат така, както са предявени.
Претендират се и разноски за всички инстанции.
От ответника е постъпил отговор на въззивната жалба, като се оспорва същата.
Постъпило е и писмено становище по същество, че обжалваното решение е правилно и
2
законосъобразно. Формираните от районния съд правни и фактически изводи почиват на
точна интерпретация на събраните доказателства и съответствуват на материалния закон.
Моли се въззивната жалба да бъде отхвърлена, като се претендират и разноски.
Пернишкият окръжен съд, след като обсъди доводите на страните намира
следното:
При извършената по реда на чл. 269, изр. 1 ГПК служебна проверка, съдът намира, че
обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.
Съдът при въззивния контрол за правилност на първоинстанционния съдебен акт в
рамките, поставени от въззивната жалба, след като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните, намира от фактическа и
правна страна следното:
Макар и не пряко свързани с предмета на спора, но относими към изясняване на
фактическата обстановка, районния съд правилно е отделил част от фактите, като безспорни
и те са следните:
След проведени преговори чрез размяна на електронни съобщения в периода от
16.03.2021 г. до 10.05.21 г., в които с оглед исканията на ответника, ищеца е изготвял
оферти за строително-монтажни дейности, с посочени параметри и цени, с приложени към
тях количествено-стойностни сметки, проформа фактури, проекти за договор и анекси
/разпечатани на хартиен носител електронни писма - стр. 196 - стр. 236/, между тях, на
10.05.2021 г. е сключен договор за извършване на строително -монтажни дейности/писмени
доказателства стр. 49 - стр. 58 /. Договорът е в писмена форма, като страните са положили
подписи както под постигнатите в него уговорки, така и в приетата от тях оферта -
приложение № 1. С него ответникът е възложил, а ищецът се е задължил да извърши
строително-монтажни работи съгласно приложение № 1, които ще се изчисляват на база на
единичните цени съгласно приложение № 1 на обща приблизителна стойност от 68300 лв.,
като сумата е получена въз основа на количествено-стойностна сметка по оферта на
изпълнителя, одобрена от възложителя. Съгласно т. 5 от договора в срок до три дни от
подписването му, възложителят дължи аванс в размер на 70% от офертата, равняващ се на
47810.00 лв. Дължимият аванс в размер 47810.00 лв. е заплатен от възложителя на
11.05.2022 г. с референция № ***, за което е издадена на фактура № ***/стр. 59 - стр. 60/.
Основанието за плащане е проформа фактура № ***
След допълнително разменена електронна кореспонденция в периода от 17.05 до
17.06.2021 г./стр. 238 - стр. 267/, страните са подписали анекс № 1/18.06.2021 г./стр. 17/. С
него са договорени различни параметри в раздел „Централна климатична инсталация -
съоръжения“, като са сменени моделите на климатичните агрегати с нови, добавена е нова
позиция „Климатичен агрегат единична сплит за канален монтаж-сутерен, модел
FDUM71VH/FDC71VNP-W“ с цена 2850.00 лв. като цената на договора е завишена с 6492.08
лв./допълнителна ССчЕ, приета в с.з. на 11.09.2023 г./.
След допълнителна размяна на електронни писма между страните в периода 04.08 -
3
04.09.2021 г. /стр. 268 - стр. - 279/, те са подписали анекс № 2/07.09.2021 г./стр. 19/, с който е
добавена нова позиция: “Доставка и монтаж на материали и консумативи за изграждане на
вентилационни инсталации“. За изпълнение на допълнително възложените дейности е
уговорена цена в размер на 3024.00 лв./допълнителна ССчЕ приета на 11.09.2023 г./.
В резултат на допълнително постигнатите между страните уговорки стойността на
първоначално подписания договор е завишена и същият е на обща стойност 77816.50 лв.
С акт образец № 19 от 02.11.2021 г, съгласно т. 6.1 от договора са одобрени
извършените от ищеца СМР, подробно описани по вид, количество и стойност, всичко с
обща цена 67 146.13 лв.
По делото са представени проформа фактури с №№ ***, ***, ***, фактури с №№ ***,
***, ***, ведно с приложено към всяка авизо с референция съответно ***, ***, ***. От тях и
от изготвената съдебно - счетоводна експертиза, приета в съдебно заседание на 13.03.2023 г.
и допълнителната съдебно - счетоводна експертиза, приета в съдебно заседание на
11.09.2023 г. пред районния съд се установява, че ответникът е заплатил на ищеца по банков
път, както следва: на 04.06.2021 г. сумата от 9007.20 лв. за доставка на санитарно
оборудване за баня и консумативи; на 30.08.2021 г. сумата от 624.96 лв. за доставка за
замазка, на 03.11.2021 г. - сумата от 19 336.13 лв. за извършено СМР по акт обр. №
19/02.11.2021 г. на основание договор от 10.05.2021 г., Анекс 1 и Анекс 2. Заедно с
първоначално заплатения аванс от 47810.00 лв., всички плащания, извършени от ищеца са в
размер на 76778.29 лв.
Посочените фактури са осчетоводени в счетоводството на ищеца и на ответника,
съответно по сметка 411- клиенти и по сметка 401- доставчици, включени са в дневниците
за продажби и за покупки в данъчния период през който са издадени и е ползвано право на
приспадане на данъчен кредит.
На следващо място, първия съд, отново правилно е очертал спорните СМР и
доставка на санитария и фактическите твърдения на ищеца във връзка с това.
Тезата на ищцовото дружество е, че извън предмета на основния договор и двете
приложения към него са му възложени и други СМР, както и доставка на техника и
санитария. Тези СМР са били предмет на съгласие между страните по оферта изх. №
34/20.04.2021 г. /стр. 107/- Климатични, вентилационни, отоплителни и В и К съоръжения.
Газови инсталации, предмет: Монтаж на отоплителна вентилационна и VRF инсталация.
Същата е подписана от страните. От нея е видно че е уговорено извършването на монтажни
дейности - отопление, както следва: хидравлична проба на тръбна инсталация, монтаж на
съоръжения на котелно, окомплектоване и монтаж на лира, монтаж на вентилационна
камера, пуск, обезвъздушаване и въвеждане в експлоатация на газов котел и инсталации,
окомплектоване на монтаж и колекторна кутия, хидравлична проба на тръбна мрежа,
обезвъздушаване/вакумиране, зареждане с фреон и въвеждане в експлоатация на VFR
инсталация, всичко на обща стойност 4804.80 лв. и извършване на монтажни дейности -
климатична инсталация, както следва: монтаж на термопомпен агрегат/с направа на
4
монтажна стойка и подложен бетон/, монтаж на вътрешно тяло, монтаж на разпределител за
фреон, монтаж на стаен термостат, монтаж на медни тръби и изолации, монтаж на
комуникационен кабел, хидравлична проба на тръбна мрежа със сух азот, направа и
заустване към канализация на дренажна инсталация, пуск, обезвъздушаване и въвеждане в
експлоатация на климатична инсталация, всичко на стойност 3152.74 лв. Общата стойност
на дейностите е 7957.54 лв.
По делото е приета, като писмено доказателство оферта № 34/29.04.2021 г.,
подписана от двете страни, включваща всички гореизброени по пера СМР.
Независимо, че офертата няма поставена дата, районния съд правилно и в точно
приложение на материалния закон е приел, че доколкото същата е подписана от двете
страни, то с нея ответника е възложил на ищеца да извърши описаните дейности и се е
задължил да му заплати посочената за тях цена. Налице е валидно сключен договор за
възлагане. Също правилно районния съд е приел, че всички останали представени от ищеца
оферти, включително и изпратените като прикачени файлове към електронни писма не са
подписани от двете страни, поради което те представляват предложение за сключване на
договор, което не е прието от възложителя.
При доказателствена тежест на ищеца правилно разпределена от районния съд,
последния в точно съответствие с материалния закон е обосновал, че жалбоподателя не е
установил при условията на пълно и главно доказване, че ответника му е възложил
изпълнението на останалите твърдени от него строително-монтажни работи по вид,
количество, единична и обща стойност. Затова претенцията за заплащане на стойността им
на соченото договорно основание се явява неоснователна и следва само на това основание
да се отхвърли. Това са претенциите както следва: направа на хидравлична проба за тръбна
инсталация/водопровод, първоначален вид на инсталацията, без преработките/ на обща
стойност без ДДС 140.40 лв., преработка на климатичти трасета на стойност 360.00 лв. без
ДДС, направа и монтаж на топлоизолиран пленум /вътрешни тела на климатици/ на обща
стойност 110.00 лв. без ДДС, ревизионни отвори и въздуховодни решетки /вътрешни тела на
климатици/ на обща стойност 1480.00 лв. без ДДС, добавка за нискотермични инсталации с
цел стабилизиране и неутрализиане на варовити и химични отлагания препарат FERNOX F1
на обща стойност 240.00 лв. без ДДС, добавка за прочистване на варовити и химични
отлагания - препарат FERNOX AF10 на обща стойност 240 лв. без ДДС, както и всички
дейности в частта водопровод и канализация, вентилация WC на обща стойност 4142.40 лв.
без ДДС. Или общата стойност на претенциите на ищеца, за които не се установи да са му
възложени от ответника е в размер на 6496.80 лв. без ДДС или 7796.16 лв. с ДДС.
Като е ограничил /по отношение на претендираните СМР/ предмета на доказване,
само на дейностите посочени по-горе и сдържащи се само в подписана от двете страни
оферта № 34/29.04.2021 г. районния съд не е допуснал твърдените с жалбата нарушения на
материалния закон. Изложените доводи в тази насока са подробни, обосновани и
законосъобразни, поради което настоящата инстанция препраща към тях на основание
чл.272 ГПК.
5
По- нататък, като се е позовал на приетите писмени доказателства- акт обр. 19 от
02.11.21 г. и заключението на в.л. по СТЕ правилно районния съд е приел, че от
възложените с оферта 34 дейности с цитирания акт обр. 19, подписан и от двете страни, са
извършени от изпълнителя и приети от възложителя СМР на обща стойност 6540.65 лв.
Доказано е, че сумата е платена. Поради това за тази сума предявения иск в частта му за
претендирани и извършени СМР също се явява неоснователен.
Неоснователни са възраженията с въззивната жалба, че първия съд е следвало да цени
показанията на свидетелите и по специално тези на Ч. А.. Уговорените за изпълнение СМР
не могат да бъдат разделени по пера, като всяко перо да представлява отделен договор,
както претендира ищеца. Тези СМР са обединени в една оферта, така са предложени и така
са приети, като съответно е посочена и обща цена, поради което налице е един договор за
възлагане, чиято стойност надвишава 5 000 лв. и съответно правилно районната инстанция
се е позовала на разпоредбата на чл.164, ал.1 т.3 ГПК, която изключва гласните
доказателства в тази хипотеза.
Неоснователни са и доводите във въззивната жалба базирани на сравнение на
исковата претенция с представения и приет по делото отчет за извършена работа №
185/16.01.22 г. Както правилно е приел районния съд този отчет не е подписан от страните,
поради което не може да послужи като годно доказателство нито за това дали са извършени
описаните в него СМР, нито за това същите да са приемани от възложителя. По делото е
приложено копие на разпечатка от което е видно, че въпросния отчет е изпратен по ел. поща
от ищцовото дружество до ответното такова. Това обаче не установява нито получаване на
същото, а още по- малко неговото одобрение и приемане.
Всичко така изложено обуславя извода, че в тази му част обжалваното решение е
правилно и законосъобразно.
Не така стои обаче въпроса по отношение на исковата претенция за 4 893.42 лв.
основаващи са на доставка на санитария по фактура ***
От фактическа страна районния съд е приел, че по делото са изискани и представени
от „Юнитрейд интернешънъл“ ЕООД фактура № ***, издадена от него към ищеца на обща
стойност от 4893.42 лв. към която е съставен и представен приемо-предавателен протокол от
***, в който управителя на ответника се е подписал, че е получил фактурираните стоки,
които представляват санитария. Посоченото се потвърждава и от отговора на управителя на
ответното дружество, даден в съдебно заседание по реда на чл. 176 от ГПК.
Неправилно, при така установеното от фактическа страна първия съд е приел, че
ищеца не е изложил твърдения, които при така установените факти да обосновават
претенцията му към ответника за заплащане на сумата по посочената фактура.
Твърденията на ищцовото дружество са, че е доставил и монтирал в обекта на
ответника санитария. С посочената фактура се доказва, че Климекс комерс е заплатил
описаната във фактурата санитария и я е доставил на обекта на ответника. С приемо
предавателния протокол от 09.06.21 г. и отговора на управителя на Авто МРМ ЕООД по
6
реда на чл.176 ГПК се установява, че последния е приел стоката по фактурата. Съответно на
това, за ответното дружество е възникнало задължение за плащане на цената по тази
фактура. След като не е доказано плащането иска за тази сума се явява основателен и
решението на районния съд в този смисъл следва да се измени.
Ищцовото дружество е доказало по несъмнен начин единствено доставката на
процесната санитария, но не и нейния монтаж. Това е така, защото видно от показанията на
свидетелите Ч.А. и Т. Б. и двамата твърдят /първия като служител на Климакс комерс, а
втория на Банговбилд/, че са монтирали санитария за бани и тоалетни. Поради това не може
да се установи безспорно, че ищцовото дружество е извършило и монтаж точно на
процесната санитария.
По отношение на претенцията за мораторна лихва върху признатото от районния съд
за плащане задължение решението е правилно. Страните не са уговорили срок за плащане,
нито е ясно кога услугата е приета по смисъла на чл.303а, ал.3 и 4 ТЗ.
По отношение на признатата сума с настоящето решение от 4893.42 лв. стоката е
приета на 09.06.21 г., поради което и съобразно чл.303а, ал.3 изр. второ ТЗ 14- дневния срок
за плащане тече, считано от 10.06.21 г. вкл. Следователно от 24.06.21 г. длъжника е бил в
забава и дължи мораторна лихва до 18.07.22 г.- деня на регистриране на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение. Доколкото обаче ищеца претендира лихва от една по-
късна дата, а именно 16.01.22 г. то, за да не се произнесе свръх петитум въззивния състав
приема датата на исковата претенция от ищеца. Съдът пресметна тази лихва на 528.76 лв. В
този смисъл следва да бъде изменено решението на районния съд.
Така, в полза на жалбоподателя следва да се присъдят освен сумата по решението на
районния съд още общо 5422.12 лв. от които 4893.42 лв. главница по фактура 46447/09.06.21
г. и 528.76 лв. мораторна лихва върху тази главница.
По разноските:
С оглед изложеното по- горе въззивния съд преизчисли разноските съобразно
постановеното решение и списъците по чл.80 ГПК, както следва:
За общо предявената искова претенция от 18 514 лв. /главница и мораторна лихва/ и
действително направени разноски по заповедното производство и пред районния съд, на
ищеца съобразно уважената част се полагат съразмерно разноски от 3011 лв.
Съобразно отхвърлената част на иска /11 334 лв./ и действителните разноски пред
районния съд на ответника съразмерно се полагат 1867 лв.
Пред въззивния съд при обжалвания интерес от 16 756 лв. на жалбоподателя ищец
съобразно уважената част /5 422 лв./ и направени разноски от 2335 лв. се полагат съразмерно
756 лв. На ответника съобразно отхвърлената част от обжалваемия интерес /11 334 лв./ и
действително направените разноски от 2000 лв. съразмерно се полагат 1353 лв.
Горните суми изчислени по компенсация ответното дружество следва да заплати на
ищцовото сумата 547 лв.
7
Решението на районния съд в частта за разноските следва да се отмени изцяло.
Предвид изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 930/05.10 23 г. по гр. дело № 5446 по описа на районен съд
Перник за 2022 г. в частта с която е ОТХВЪРЛИЛ иска за разликата над 1757.76 лв. до
6651.18 лв., претендирана като цена по фактура № *** от ***, както и в частта за мораторна
лихва в размер на 528.76 лв. /част от общата претенция за 900.26 лв./ за периода от
16.01.2022 г. до 18.07.2022 г., като неоснователни и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 415, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 410 от
ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1, във вр. с чл. 258 от ЗЗД, във вр.с чл. 286, ал. 1 от ТЗ, че „АВТО
МРМ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, ж.к. Монте
Карло, бл. 221, ап. Е, представлявано от А.Н.Д. ДЪЛЖИ на „КЛИМЕКС КОМЕРС“ ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Житница, № 22А, бл.
255, вх. Д, ет. 6, ап. 18, представлявано от Я.А.П. сумата общо от 5422.18 лв. от които
4 893.42 лв. дължими за доставка по фактура № *** от *** и 528.76 лв. мораторна лихва за
забава върху главницата от 4893.42 лв. за периода от 16.01.22 до 18.07.22 г.
ОТМЕНЯВА изцяло горепосоченото решение в частта му за разноските и вместо
това постановява:
ОСЪЖДА „АВТО МРМ“ ЕООД да заплати на „КЛИМЕКС КОМЕРС“ ЕООД сумата
547 лв. разноски в двете инстанции и заповедното производство по компенсация.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му обжалвана част.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8