№ 6502
гр. С, 26.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 118 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА
при участието на секретаря ДТ
като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА Гражданско дело №
20211110160075 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по предявени от В. Т. С., ЕГН ********** осъдителни искове с
правна квалификация чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ срещу ПРБ за сумата 20000 лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, претърпени поради обвинение за престъпление по чл.
131, ал. 2, т. 3, пр. 2, вр. с чл. 130, ал. 1 НК, по което е бил оправдан с присъда по НОХД №
23613/2012 г. по описа на СРС, НО, 107 състав, потвърдена с Решение от 20.10.2016 г.,
постановено по ВНОХД № 3004/2016 г. по описа на СГС, НО, VII-ми въззивен състав ведно
със законната лихва върху тази сума от 20.10.2016 г., до окончателното плащане, както и
сума в размер на 3700 лв. - обезщетение за претърпени имуществени вреди за заплатен в
наказателното производство адвокатски хонорар, ведно със законната лихва върху тази сума
от 20.10.2016 г., до окончателното плащане.
Ищецът твърди, че на 16.09.2012 г. срещу него била образувана полицейска
преписка БПП № 1772/2012 г. по описа на 04 РУП – СДВР и пр.пр. № 31097/2012 г. по описа
на СРП за престъпление с правна квалификация чл. 131, ал. 2, т. 3, пр. 2, вр. с чл. 130, ал. 1
НК, като му била взета мярка за неотклонение „подписка“. Посочва, че на 20.12.2012 г. в
Софийски районен съд бил внесен обвинителен акт и образувано НОХД № 23613/2012 г. по
описа на СРС, НО, 107 състав, по което в качеството на граждански ищец бил конституиран
ГНД – служител на 04 РУП, който предявил граждански иск за присъждане на сума в размер
от 10 000 лв. за претърпени вреди, вследствие нанесена лека телесна повреда. Сочи, че с
присъда от 29.05.2014 г. е оправдан за извършването на посоченото деяние, като със същия
акт на съда е отхвърлен и предявеният граждански иск. Твърди, че прокурорът от СРП
внесъл протест срещу постановената от първата инстанция оправдателна присъда, в
1
резултат от което било образувано ВНОХД № 3004/2016 г. по описа на СГС, НО, VII-ми
въззивен състав, което завършило с Решение от 20.10.2016 г., потвърждаващо
оправдателната присъда на СРС. Поддържа, че е търпял вреди от момента на образуване на
процесното досъдебно производство на 16.09.2012 г. до постановяване на окончателното
съдебно решение от СГС на 20.10.2016 г., за период от около четири години. Посочва, че
през това време се наложило да ходи на разпити, да присъства в съдебни заседания, да
провежда консултации с адвокати, което заедно с действията и бездействията на държавното
обвинение го сринали ментално, екзистенциално и финансово, загубил мотивация за работа,
както и вяра в доблестта и честността на органите на МВР и доверие в правилното
функциониране на ПРБ. Излага подробни твърдения за поддържане на обвинение срещу
него за период от четири години, въпреки наличието на доказателства за укриване или
изчезване на доказателствен материал по наказателното производство. Сочи, че се
почувствал толкова застрашен и стресиран, че се преместил да живее извън гр. С, на 15 км
от града, трудно приемал факта, че е обвинен в извършването на престъпление, за което се
предвижда наказание „лишаване от свобода“ от една до пет години. Твърди, че не той е
нанесъл увреда на твърдяното за пострадало лице, представляваща лека телесна повреда, а
обратното – на ищеца бил нанесен удар от ГНД, поради което счита, че е бил обвинен
неправомерно. Поддържа, че ответникът не е оттеглил повдигнатото обвинение, въпреки
множеството от доказателства, доказващи невинността на ищеца, като дори се допуснало
изчезването на материали от досъдебното производство. Твърди, че е направил разноски за
заплащане на адвокатски възнаграждения в размер на 3700 лв. Моли за уважаване на
исковете.
В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответника, с който
предявените искове се оспорват като неоснователни и недоказани. Релевира възражение за
погасяване по давност на претенцията за присъждане на законна лихва. Оспорва твърдяните
неимуществени вреди да са пряка и непосредствена последица от поведението на ответника,
което не било противоправно. Поддържа, че отговорността за изчезнали документи от
досъдебното производство в съдебната фаза на процеса се носи от трето за производството
лице, а вписването на получените сигнали от тел. 112 е част от задълженията на оперативния
дежурен в РУ на МВР. Оспорва предявения размер на претенцията за присъждане на
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, като твърди, че същата е прекомерна.
Посочва, че образуваното срещу ищеца наказателно производство е по обвинение в
извършването на престъпление, което не е тежко по смисъла на НК, спрямо него е взета най-
леката мярка за неотклонение, която не е нарушила обичайния му начин на живот. Счита, че
досъдебното производство е приключило в разумен срок от три месеца и четири дни, а за
продължителността на съдебната фаза не можела да бъде ангажирана отговорността на
ответника. Поддържа, че не се установява в хода на наказателното производство да са
извършвани интензивни процесуални действия с участието на ищеца, предвид което да са
му били причинени притеснения и неудобства, свързани с многократно призоваване и
явяване пред разследващите органи. Оспорва по размер и претенцията за присъждане на
обезщетение за претърпените имуществени вреди, като твърди, че същите са недоказани и
2
прекомерно завишени. Моли за отхвърляне на исковете.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства приема от
фактическа и правна страна: следното:
Предявените искове са с правна квалификация чл. 2, ал.1, т. 3 ЗОДОВ за
обезщетения за претърпени неимуществени и неимуществени вреди вследствие на
обвинение, по което ищецът е оправдан. Съгласно разпоредбата на чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ
Държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от разследващите органи, Пта или
съда вследствие обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или
ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е
извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление. Отговорността на
държавата има обективен характер и се реализира чрез заплащане на обезщетение, което
съгласно чл.4 от ЗОДОВ се дължи за всички имуществени и неимуществени вреди, пряка и
непосредствена последица от незаконното обвинение. Доказването на вредите и на
причинно-следствената връзка между тях и незаконното обвинение, е изцяло в тежест на
ищеца, сезирал гражданския съд с иск за заплащане на обезщетение по реда на този закон.
В случая между страните не се спори и се установява от постъпилото НОХД
№23613/2012 г. на СРС и приложено към него ДП№ 1772/2012 г., по описа на 04 РУП –
СДВР, пр.пр. № 31097/2012 г, че на 16.09.2012 г. срещу ищеца е започнало бързо
производство и е привлечен като обвиняем за извършването на 16.09.2012 г. на
престъпление по чл. 131, ал. 2, т. 3 вр. чл.130, ал. 1 НК, наложена му била мярка за
неотклонение „подписка“ и бил разпитан като обвиняем. На 27.12.2012 г. в Софийски
районен съд бил внесен обвинителен акт, по който е образуваното НОХД № 23613/2012 г.
по описа на СРС, НО, 107 състав, по което от 16.04.2013 г. /първото о.с.з/ до 29.05.2014 г.
/последното о.с.з/ били проведени 7 открити съдебни заседания, като на 29.05.2014 г. била
постановена присъда, с която ищецът бил признат за невиновен в това, на 16.09.2012 г.
около 01.00 часа в гр. С в подлеза на НДК пред „С лайф клуб“ да е нанесъл удар с юмрук в
областта на главата на ГНД, в резултат на което му причинил лека телесна повреда – болка и
страдание в резултат на травматично увреждане – болезнен оток и зачервяване в областта на
лявата скула, буза и слепоочие като лице от състава на МВР при изпълнение на службата
му и го оправдал по повдигнатото обвинение. По протест било образувано ВНОХД №
3004/2016г. по описа на СГС, НО, VII-ви въззивен състав, по което било проведено едно
открито съдебно заседание на 30.09.2016 г. и постановено решение от 20.10.2016 г., с което
била потвърдена присъдата на СРС за признаване за невиновен и и оправдан ищеца в това
да е извършил престъпление по чл. 131, ал.1, т. 4 вр. чл. 130, ал. 1 НК.
Следователно е налице посочената в чл. 2, ал.1, т.3, предл. 1 от ЗОДОВ хипотеза –
повдигнато срещу ищеца обвинение в извършване на престъпление, по което е бил оправдан
с влязла в сила присъда и Държавата дължи обезщетение за всички имуществени и
неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от това незаконно
обвинение.
Възраженията на ищеца за извършено спрямо него престъпление, както и за
укриване или изчезване на доказателствен материал по наказателното производство съдът
3
намира, че не подлежат на преценка в настоящото производство и не са релевантни за
отговорността на Държавата, тъй като причините за неоснователността на повдигнатото
обвинение и мотивите за оправдаването му не подлежат на изследване и не са елемент от
фактическия състав, пораждащ правото на обезщетяване причинените вреди.
По претенцията за обезщетение за неимуществени вреди
Обезщетението за претърпените неимуществени вреди, за които държавата и
общините носят отговорност по реда на ЗОДОВ, се определя съгласно чл. 52 ЗЗД по
справедливост. Понятието „справедливост“ по смисъла на закона не е абстрактно понятие, а
е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които
трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на дължимото обезщетение –
тежестта на повдигнатото обвинение, продължителността на наказателното преследване,
вида и продължителността на наложената мярка за неотклонение, данните за личността на
подсъдимия с оглед на това доколко повдигнатото обвинение за деяние, което не е
извършил, се е отразило негативно на физическото здраве, психиката му, на контактите и
социалния му живот, на положението му в обществото, работата, в това число върху
възможностите за професионални изяви и развитие в служебен план, както и всички други
обстоятелства, имащи отношение към претърпените морални страдания /в този смисъл –
постановеното по реда на чл. 290 ГПК Решение № 223 от 04.07.2011 г. на ВКС по гр.д. №
295/2010г., ІV г.о./.
При съобразяване на горното съдът в случая отчита, че периодът от привличане на
ищеца като обвиняем /16.09.2012 г./ до влизане в сила на оправдателната присъда
/20.10.2016 г / е 4 години, 1 месец и 4 дни. Видно от изисканото наказателно производство
ищецът се е явявал за извършване на действията по досъдебното производство като
обвиняем 5 пъти в периода от 16.09.2012 г. до 11.12.2012 г., а впоследствие и в хода на
съдебната фаза на наказателния процес в общо 7 заседания пред СРС и едно заседание пред
СГС се явявал лично, дал е обяснения в качеството си на подсъдим и с цялостното си
поведение не е станал причина за неоснователно забавяне на производството срещу него,
което е приключило в разумен срок.
За определяне размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди, съдът
съобразява освен периода от време, през който спрямо ищеца реално са били предприети
действия по наказателно преследване, така и характера на престъплението, за което му е
било повдигнато обвинение. В случая с обвинителния акт е ищецът е бил обвинен в
извършване на лека телесна повреда на лице от състава на МВР при изпълнение на работата
му, като деянието е квалифицирано като престъпление по чл. 131, ал. 2, т. 3 вр. чл. 130, ал. 1
НК, за което е предвидено наказание лишаване от свобода от една до пет години. В хода на
съдебните прения пред първа инстанция поддържаното от Пта обвинение е за престъпление
по чл. 131, ал. 2, т. 4 вр. чл. 130, ал. 2 НК, за което е предвидено наказание лишаване от
свобода до три години и именно по това обвинение е оправдан. Следователно в случая
обвинението не е за извършване на тежко престъпление по смисъла на чл. 93, т. 7 НК.
Съдът отчита и че към момента на привличане на ищеца като обвиняем и в хода на
проведеното срещу него наказателно производство, видно от справките за съдимост, същият
4
е бил неосъждан.
За доказване претърпените от него неимуществени вреди ищецът ангажира гласни
доказателства От показанията на свидетеля МЕБ се установява, че познава ищеца от 1994 г.
и са приятели. Според свидетеля наказателното преследване причинило на ищеца
напрежение, стрес и паник атаки, същият станал необщителен, спрял да излиза, преместил
се да живее от гр. С в НИ . Според свидетеля ищецът се страхувал да излиза и се
самоизолирал, тъй като се притеснявал да не бъде обвинен в извършване на престъпление.
Преди наказателното преследване работел като програмист, но към момента на
обвиняването не работел, а след това не можел да си намери работа. Участвал в онлайн
курсове, а средствата за живот му били осигурявани предимно от семейството му. Отказвал
покани за посещения на събития, тъй като не искал да излиза, за да не бъде проверен и
обвинен.
Свидетелят ЦЕМ, също приятел на ищеца, посочва, че наказателното дело силно
травмирало ищеца. Според свидетеля спрямо ищеца било извършено насилие, но самият той
бил обвинен и се оказал сам срещу полиция и П. Бил постоянно под стрес и напрежение,
безпокоял се какво да направи, от къде да търси помощ, денонощно премислял всички
подробности по делата. Контактите между двамата не били много чести, като нямало
промяна в мястото на срещите им от преди наказателното дело.
Съдът кредитира показанията на свидетелите, тъй като са логични, достоверни и не
противоречат на останалия доказателствен материал, като в безпристрастността на
свидетелите съдът не намира основание да се съмнява. От свидетелските показания се
установява конкретното психическо състояние на ищеца в рамките на наказателния процес –
тревожност, напрегнатост, силно притеснение за изхода на наказателния процес и страх от
осъждане и лишаване от свобода, които са причинили продължително безпокойство и
нарушение на нормалния начин на живот на ищеца и са довели до ограничаване на
социалните му контакти. Установява се и че воденото производство е оставило трайна следа
в съзнанието на ищеца, като същият изпитвал и изпитва повишена мнителност и страх от
друго неоснователно обвинение.
В допълнение на конкретно установеното външно проявление на вътрешните
психически и емоционални преживявания на ищеца, съдът отчита, че незаконното
повдигане и поддържане на обвинение засяга неправомерно правната сфера на
привлеченото към наказателна отговорност лице, поради което несъмнено води до
неимуществени вреди. В този смисъл и в установената по приложението на чл. 2 ЗОДОВ
съдебна практика на ВКС се поддържа последователно разбирането, че фактът на
незаконното обвинение е достатъчен да индицира, че подсъдимият е претърпял вреди,
рефлектиращи върху неговата чест и достойнство, а също и че по човешка презумпция е
сигурно, че от наказателно преследване ищецът е претърпял вреди със соченото в исковата
молба изражение- страх от неоснователно осъждане, засегнати чест и достойнство /в този
смисъл Решение № 427 от 16.06.2010 г. по гр. д. № 273/ 2009 г. на ВКС, ГК, ІІІ ГО; Решение
№ 483 от 09.06.2010 г. по гр. д. № 1091/ 2009 г. на ВКС, ГК, ІІІ ГО, постановени по реда на
чл. 290 ГПК/.
5
Не може да се приеме, че наказателното преследване е наложило промяна в
местоживеенето на ищеца, както твърди св. Б, тъй като не се установяват конкретни
причини, дължащи се именно на повдигнатото обвинение да са наложили тази промяна,
както и че същата е от негативно естество и е довела до конкретни вреди за ищеца.Не се
установява незаконното обвинение да е причинило конкретни неблагоприятни изменения в
семейното положение на ищеца, доколкото конкретни факти в тази връзка не се
установяват. Не се установява наказателното производство конкретно да е рефлектирано
върху професионалната му сфера, тъй като видно от показанията на свидетелите същият по
професия е програмист на свободна практика, като и преди повдигане на обвинението
според свидетеля Б ищецът не е работел. Не се установява конкретно заболяване на ищеца,
което да е възникнало в пряка и непосредствена връзка с повдигнатото му обвинение.
На обезвъзмездяване в настоящото производство подлежат само доказаните вреди,
които са пряка и непосредствена последица от воденото срещу ищеца наказателно
производство. С оглед гореизложеното, при съвкупна преценка на събрания по делото
доказателствен материал съдът отчита от една страна липсата на доказани конкретни
негативни изменения в професионалната сфера, здравословното състояние и отношението
на близки и приятели към ищеца, леката мярка за неотклонение /подписка/ спрямо ищеца и
постановяването на оправдателна присъда още на първа инстанция, а от друга страна –
многократното явяване като обвиняем, респ. подсъдим пред разследващите органи и съда
/общо 13 пъти/, продължителността на наказателното преследване /почти 4 години/, чистото
съдебно минало, възрастта му /31-35 г./, негативното отражение на воденото наказателно
производство върху емоционалното състояние на ищеца, както и личната му социална
изолация . В случая като основни завишаващи неблагоприятния ефект на наказателното
преследване фактори съдът намира многократните явявания на ищеца в рамките на
производството, които са довели до значително натрупване и увеличаване интензитета на
изпитвания страх и безпокойство, като по този начин наказателното преследване е засегнало
неминуемо в по-висока степен ищеца. При преценка на всички тези обстоятелства, съдът
намира, че справедливият размер на обезщетението за претърпени неимуществени вреди е
3600 лв., поради което и искът се явява основателен до тази сума срещу ПРБ /като
процесуален субституент на Държавата/ и неоснователен за разликата над нея до пълния
предявен размер от 20000 лева.
Следва да бъде присъдена законна лихва от 20.10.2016 г. /датата на влизане в сила
на оправдателната присъда/ до окончателното изплащане на сумата при съблюдаване т.4 от
Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г. по гр. д. № 3/2004 г., ОСГК на ВКС, съгласно
която началният момент на забавата и съответно на дължимостта на мораторната лихва и
началният момент на погасителната давност е от влизане в сила на оправдателната присъда.
По иска за обезщетение за имуществени вреди
Ищецът претендира да е претърпял имуществени вреди в размер на 3700 лв. -
обезщетение за претърпени имуществени вреди за заплатен в наказателното производство
адвокатски хонорар, ведно със законната лихва върху тази сума от 20.10.2016 г., до
окончателното плащане..
6
Разноските, изразяващи се в заплатено от подсъдимия адвокатско възнаграждение за
осъществяване на защитата му в наказателното производство, приключило с оправдателна
присъда, представляват за него имуществена вреда по смисъла на чл. 4 ЗОДОВ и подлежат
на обезщетяване по реда на този закон. Това е така, тъй като в Наказателно-процесуалния
кодекс не е предвидена процесуална възможност претенцията за разноски, изразяващи се в
заплатен от подсъдимия адвокатски хонорар, да се упражни в това производство при
постановяване на оправдателна присъда и следователно тези вреди следва да бъдат
обезщетени по реда на ЗОДОВ – арг. чл. 8 ЗОДОВ. /в този смисъл трайната съдебна
практика, постановена по реда на чл. 290 ГПК, част от която Решение № 126 от 10.05.2010 г.
на ВКС по гр.д. № 55/2009г., ІV г.о., Решение № 355 от 03.08.2010 г. на ВКС по гр.д. №
1651/2009г., ІІІ г.о., и Решение № 433 от 23.06.2010 г. на ВКС по гр.д. № 563/2009 г., ІV г.о./.
В случая от Договор за правна защита и съдействие от 13.11.2013 г. се установява,
че ищецът е сторил разноски в размер на 1100 лева за заплатено в брой адвокатско
възнаграждение на защитника пред първа инстанция, а от Договор за правна защита и
съдействие от 05.08.2014 г., че ищецът е сторил разноски в размер на 1400 лева за заплатено
в брой адвокатско възнаграждение на защитника си във въззивното наказателно
производство. С оглед посочените доказателства доказано е, че в пряка причинна връзка с
незаконното обвинение ищецът е претърпял имуществени вреди в размер на 2500 лева за
заплатената от него адвокатска защита в наказателното производство.
От представения в досъдебното производство договор за правна зашита и
съдействие с адв. Ц се установява, че е уговорено заплащане на възнаграждение в размер на
300 лева, но не са ангажирани доказателства, от които да се установява заплащането на
адвокатско възнаграждение нито в този, нито в по-високия твърдян от ищеца размер. Не се
установява извършване на разходи за защита от адвокат Алексова, тъй като доказателство за
уговорено и заплатено възнаграждение в нейна полза липсват. Поради това недоказано в
производството е на ищеца да са причинени имуществени вреди в размер по-висок от 2500
лева
Следователно на ищеца се дължи обезщетение за имуществени вреди в доказания
размер от 2500 лева ведно със законна лихва от датата на влизане в сила на оправдателната
присъда – 20.10.2016 г. до окончателното изплащане на сумата., за която сума следва да се
уважи предявения иск, а за разликата над 2500 лева до пълния предявен размер – 3700 лева –
отхвърлен.
По разноските
С оглед изхода на спора приложима при разпределяне отговорността за разноските
се явява разпоредбата на чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ, съгласно която ако искът бъде уважен изцяло
или частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските по производството, както и да
заплати на ищеца внесената държавна такса. На основание цитираната норма на ищеца
следва да се присъди заплатената държавна такса в размер на 10 лева.
Воден от горното, Софийският районен съд, 118 състав
7
РЕШИ:
ОСЪЖДА ПРБ, с адрес: гр. С, бул. „В” № 2, да заплати на В. Т. С. , ЕГН
********** и адрес: гр. С. Ж.к. О 2, бл. 234, бх. Б, ет. 9, ап. 54 на основание чл.2, ал.1, т.3
ЗОДОВ сумата от 3600 лева,представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
претърпени от повдигнато срещу него обвинение в извършване на престъпление, по което е
бил оправдан с присъда от 29.05.2014 г. по НОХД № 23613/2012 г. по описа на СРС, НО,
107 състав, потвърдена с Решение от 20.10.2016 г., постановено по ВНОХД № 3004/2016 г.
по описа на СГС, НО, VII-ми въззивен състав ведно със законната лихва върху тази сума
от 20.10.2016 г., до окончателното плащане, както и сума в размер на 2500 лв. - обезщетение
за претърпени имуществени вреди за заплатен в наказателното производство адвокатски
хонорар, ведно със законната лихва върху тази сума от 20.10.2016 г., до окончателното
плащане като ОТВХЪРЛЯ исковете за разликата над 3600 лева до пълния предявен размер
от 20000 лева – обезщетение за неимуществени вреди и за разликата над 2500 до пълния
предявен размер от 3700 лева лева – обезщетение за имуществени вреди.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК вр. чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ ПРБ, с адрес: гр.
С, бул. „В” № 2, да заплати на В. Т. С., ЕГН ********** и адрес: гр. С. Ж.к. О 2, бл. 234, бх.
Б, ет. 9, ап. 54 разноски в размер от 10 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8