№ 21103
гр. София, 19.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 177 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ
при участието на секретаря МИРЕЛА Р. ЗАХРИДОВА
като разгледа докладваното от НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ Гражданско дело №
20251110136896 по описа за 2025 година
намери следното:
Делото е образувано по искова молба от А.С.В. срещу К. О. П. с искане
да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 2200
лева – главница по сключен между ответника и трето лице договор за кредит,
ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на исковата
молба до окончателното изплащане на вземането, 173,81 лева – договорна
лихва за периода от 01.10.2021 г. до 21.01.2022 г. и мораторна лихва върху
главницата за периода от 02.10.2021 г. до 31.12.2024 г. в размер на 1433,03
лева. Ищецът твърди, че на 24.09.2021 г. между ответника в качеството на
Кредитополучател и С.К. в качеството на кредитодател, бил сключен договор
за потребителски кредит, по силата на който последното лице предоставило
на ответника парична сума. Тъй като ответникът не изпълнил задължението
си да върне дължимите суми по кредита, останал задължен към С.К.. На
15.08.2022 г. било сключено Приложение № 1 към Договор за продажба и
прехвърляне на вземания /цесия/ от 26.08.2021 г. с което С.К. прехвърлило на
ищеца вземанията си срещу ответника. Цесионерът бил упълномощен от
цедента да уведомява длъжниците за извършената цесия и на ответника било
изпратено уведомително писмо. Ищецът моли съда да признае за установено,
че ответникът му дължи процесните суми. Претендира разноски. Ответникът
в срока по чл. 131 ГПК подава отговор на исковата молба. Не оспорва
наличието на облигационна връзка между себе си и С.К.. Твърди наличие на
плащане за сума от 1000 лева. При условията на евентуалност твърди наличие
на неравноправни клаузи в договора за кредит. Моли съда да отхвърли иска,
претендира разноски.
В последното по делото открито съдебно заседание страните – редовно
призовани – не се явяват. Ищецът подава писмено становище, в което
поддържа исканията си. Ответникът изпраща представител, чрез когото също
1
поддържа исканията си.
На база представените по делото доказателства и становищата на
страните, съдът намира за установено следното: ищецът обосновава
качеството си на кредитор спрямо ответника на факта, че с договор за
прехвърляне на вземания от 26.08.2021 г. и допълнително споразумение към
този договор, сключени между него и трето по делото лице – С.К. – е
придобил вземания на това трето лице към ответника. Вземанията са
възникнали на основание сключен между ответника и третото лице договор за
заем № *** от 24.09.2021 г. За установяване на факта, че вземането на С.К. към
ответника е действително прехвърлено на ищеца, от него е представен
договор за прехвърляне на вземания както и част от приложение № 1 към
рамковия договор (л. 18 до л. 23 от делото). След анализ съдът констатира, че
страниците от това приложение не са поредни, тъй като е видно, че започват
от 1-ва, преминават през 7-ма и приключват с 22-ра (л. 21, 22 и 23 от делото).
На база тези разсъждения, съдът достига до факта, че посоченият документ не
е доказателство, годно да установи факта, че вземането на С.К. към ответника
е действително прехвърлено на ищеца. На основание общото правило на чл.
154, ал. 1 ГПК съдът е длъжен да възприеме недоказания факт за невъзникнал,
т.е. в хода на процеса ищецът не успя да докаже при условията на пълно и
главно доказване, своята активна материална легитимация в процеса.
Главният иск е недоказан и следва да бъде отхвърлен.
Съобразно с отхвърлянето на исковете, разноските на ищеца в
настоящото и в заповедното производство следва да останат в негова тежест.
От ответника бяха доказани сторени разноски в размер на 200 лева –
адвокатско възнаграждение в заповедното производство и 3,10 лева – такса за
преписи от документи. Претендираният размер от 200 лева, съдът намира за
прекомерен с оглед спецификите на заповедното производство. Съгласно чл.
38 ЗАдв. размерът на възнаграждението се определя в договор между адвоката
или адвоката от Европейския съюз и клиента. Този размер трябва да бъде
справедлив и обоснован и не може да бъде по-нисък от предвидения в наредба
на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа. Когато съдът
прави преценката си за това, дали едно производство представлява фактическа
и правна сложност, при направено възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение, трябва да се вземе предвид и поведението на
процесуалния представител на страната, извършените от него процесуални
действия, както и тяхната релевантност за изясняване на делото от фактическа
страна, съответно развитата процесуална активност по обосноваване на
поддържаната позиция от правна страна. Следва да се изясни, че обемът на
заповедното делото сам по себе си нито може да обуслови фактическа, нито
правна сложност на последното, а още по-малко може да обуслови полагането
на действителен труд за който да се дължи адвокатското възнаграждение.
Единственото процесуално действие, което са извършили длъжниците е
подаването на възражение. При това положение, да се присъдят разноски за
адвокатско възнаграждение в претендирания размер на практика би нарушило
основния за българското гражданско право принцип на забраната за
неоснователно обогатяване. Поради изложеното на ищеца следва да се
присъдят 100 лева – адвокатско възнаграждение в заповедното производство.
На основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. на адв. П. следва да се присъдят 400 лева –
адвокатско възнаграждение в исковото производство.
Водим от горното, съдът
2
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявеният от А.С.В., ЕИК: ***, с
адрес гр. *** иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК за
признаване за установено, че К. О. П., ЕГН: **********, със съдебен адрес гр.
*** му дължи сумите: 2200 лева – главница по договор за заем № *** от
24.09.2021 г., сключен между К. О. П., ЕГН: ********** от една страна и С.К.,
ЕИК: *** от друга страна, ведно със законната лихва върху тази сума от
31.12.2024 г. до окончателното изплащане на вземането; 173,81 лева –
договорна лихва за периода от 01.10.2021 г. до 21.01.2022 г.; 1433,03 лева –
мораторна лихва върху главницата за периода от 02.10.2021 г. до 31.12.2024 г.
ОСЪЖДА А.С.В., ЕИК: *** да заплати на К. О. П., ЕГН: ********** на
основание чл. чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 100 лева – заплатено адвокатско
възнаграждение за оказана безплатна правна помощ в рамките на заповедното
производство и сумата от 3,10 лева – такса за преписи от документи.
ОСЪЖДА А.С.В., ЕИК: *** да заплати на адв. М. И. П., ЛНА: *** на
основание чл. 39, ал. 2 ЗАдв., вр. чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 400 лева –
адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ в рамките на
исковото производство.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред Софийски градски съд с въззивна жалба, по
реда на глава ХХ ГПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3